Morioh: Downtown

Вай беше объркан щом погледна към Варис. Последното нещо, което очакваше бе да чуе името си. Той му помогна да стане след като бе изблъскан от внезапната електрическа вълна, като погледна към злодеите, които се изправяха.

Вай: От къде знаеш за мен...?
Роуз: Нямаме време...! Трябва да се махаме!
Тоуя: Протегна ръце, като създаде огромна огнена стена между тях четиримата и злодеите, но бързо се хвана за едната ръка, от която излизаше пара. Аааргх!! Явно огънят му го гореше прекалено много когато го използва прекомерно, като Вай забеляза това и му хвана ръката, за да го накара да спре.
Вай: Тоуя, достатъчно...! Това трябва да ги задържи...Погледна към Варис. Можеш ли да се движиш..? Колата ни е наблизо, трябва само да стигнем до нея!

Варис: Аз, ъ, ъ...Удари си шамар като си размърда главата наляво-надясно. Разбира се..Да вървим!

След известно време тичане, те стигнаха до доста здраво отракан пикап, като Вай седна зад волана и изчака останалите да се качат, а Тоуя остана отзад на джипа, за да може да cut off-не пътя им отново ако се наложи. Колата потегли, като към нея летяха множество куршуми.

Вай: Тоуя..!!
Тоуя: Заемам се...Протегна двете си ръце напред, като създаде огнена стена между тях и мафиотите, което им позволи да избягат.
Роуз: Беше на седалката до Вай, като се придържаше леко за кръста. Тш...у-уцелиха ме...
Вай: Роуз, не..!Погледна към нея притеснено, но бързо погледна след това напред към пътя. Новобранец...!! Спри кървенето ако ти е мил живота! Очевидно говореше на Варис. Явно Роуз за него беше някой много важен човек ако изневиделица характерът му се промени по този начин.

Варис: По дяволите..! Варис скъса част от дрехата си и започна да прилага първа помощ Ще продължи да те боли още известно време, дори след като превържем раната. Дишай бавно вдишвай и издишвай дълбоко и не отлепяй поглед от пътя! Погледна към Вай Вай, трябва незабавно да и се окаже лекарска помощ! Аз съм хакер, а не доктор и не мога да окажа по-дълбока помощ! Изгубила е много кръв. Спести ми въпросите си от къде знам името ти и карай, ако ти е мил НЕЙНИЯ живот!

Вай: Хакер?!? Чудесно, само на такива хора попадам...! Ставаме трима...! Продължи да кара адски бързо, като за тяхно щастие полицаите бяха заети да се разправят с мафиотите на местопрестъплението, което му позволи да им избяга.
Вай: Имаме лекар...просто трябва да стигнем навреме...По ръцете му плъзна електричество, което достигна до радиото и то започна адски бързо да сменя канали. Самата кола също започна да отваря и затваря прозорците от самосебе си. Мамицата му, не точно сега...!!!

Meanwhile...
Докато Вай и останалите им избягаха, мафиотите на Overhaul тъкмо приключиха с изчистването на отцепилите се от тях. Огромен пожар бе настанал на гарата , като няколко влака бяха запалени и това със сигурност щеше да има последствия по - нататък когато медиите разпространят за случилото се. Чисаки знаеше, че трябва да се разкарат от там по най - бързият начин.
Немото: Избягаха ни...
Chrono: Но знаем вече къде са...все пак той е с тях.
Тенгай: Хмм, как смятате да процедираме? Шефът няма да е доволен, че не домъкнахме Роуз обратно.
Рапа: ЩЕ ГИ СМАЧКАМ ВСИЧКИТЕ!!!!!!!!!!! ОСОБЕНО ПЛАМЪЧКО, АХАХАХАХ!!!!
Overhaul: Отиде до куфарчето с пари, като го вдигна и погледна към пламъците в далечината. Децата няма да са повече проблем. Имам добър план за бъдещето как да се справяме с мутанти като тях...но ще се наложи да преговарям с бос-а...все пак, дъщеря му ще е ключът към това ново оръжие...ерата на мутантите ще свърши..и аз ще съм онзи, който е спасил човечеството от самоунищожение...Изричайки тези думи, той и бандата му мафиоти си тръгнаха от местопрестъплението докато огромни пламъци се извисяваха зад тях....

Варис: Чудесно..Отряд самоубийци..Забеляза случващото се като му светна лампичката. Електричество..? Погледна към него Всичко наред ли е?

Вай: Д-да...нищо ми няма...страничен ефект от джаджите...След известно време каране, те стигнаха до типична американска къщичка - с двор и гараж, но не беше тази на Еди, където обикновено тайфата се събираше. Тази беше друга и принадлежеше на момиче на име Меги, кратко от Меган. Тя ги очакваше в гаража със скръстени ръце, защото бе наясно какво се случваше. В мига, в който колата влезе в гаража, вратата започна да се спуска.

Меги: Какво пак направихте този път...?
Вай: Роуз е ранена...! Слезе от колата, като отвори вратата от страната на Роуз и я вдигна, като я занесе вътре в самата къща в нещо като лекарски кабинет. Ще я оправиш ли..?!
Меги: Сложи си лекарски ръкавици и маска, като хвана Вай за ръката и го изкара насилствено от стаята. Остави на мен...за сега, ти си почивай. Ще я оправя. Затвори вратата.
Вай: Мег, ча- Тряс. -кай...Ръката му бавно се slide-на по вратата, като направи юмрук и трясна от гняв леко по нея. Ако бях дошъл по - рано...мамка му!!!! Нямаше да се стига до това...
Тоуя: Скръсти ръце. Така ни се пада...като се гаврим не с когото трябва.

Варис: Изглежда, че знае какво прави..За разлика от вас. Всякаш току що нещо се счупи. И все пак, thank you for saving me.

Вай: Намръщи се на Варис. Млъквай...направих го заради Роуз. Никога не бих си и помислил да се замесвам с якузата...не и след това, което се случи на стадиона. Кой по дяволите си ти всъщност...? Така и така Роуз я няма..най - добре ще е да обясниш какво се е случило между вас двамата и как си успял да отмъкнеш куфар с пари от Кагамине кланът.

Варис: Кага-какво? Чакай, ти наистина не знаеш кой съм!? Хъх, така си и помислих..Дрехите, времето и всичко..Изясни ми се всичко..Варис звучеше супер нелогично в очите на останалите и сигурно би ги изнервил допълнително, докато не изрече следващите си думи. Аз идвам от бъдещето и си нямам ни най-малка напредстава как се озовах тук..Погледна към тях.

Вай: Засмя се, като погледна към Тоуя, а той от своя страна с ръка му показа, че Варис леко му хлопа дъската. Да бе, а аз съм най - добрият хакер в света..повярвах ти. Не, сериозно...кой по дяволите си ти и от къде идваш? Не съм те виждал наоколо, сигурно не си тукашен.

Варис: Повдигна вежда, но лицето му беше супер празно. Това щеше да ги накара да се замислят, че той реално не се шегува с тях. Името ми е Варис. Идвам от град наречен Адрон, където аз и ти работехме заедно, Вай Принстън.

Вай: Смешно е, че го казваш, защото не съм бил в Адрон...Надигна вежда. Но съм изненадан, че знаеш цялото ми име. Или наистина си добър хакер и си ме намерил, или това, което казваш, е истина...Поклати глава. Съжалявам, не вярвам във времеви простотии като time travel. Известно хлапе съм и без това. Лесно можеш да намериш информация за мен, така че това, че знаеш името ми не ме изненадва. Изненадан съм това, че знаеш как да я намериш. Е, "Варис"..ако си нямаш и на представа как си се озовал тук те съветвам да отидеш до Beacon и да си вземеш билет обратно за вкъщи. Морио не е град, в който новобранец може да оцелее без да знае правилата.

Варис: Усмихна се. Не мога просто да си взема билет и да се върна в града си тъй като това не е моята времева линия. Сега изглеждам по-млад, но единият от плюсовете на това "пътуване" е, че съм си запазил всичките умения, които имам от тогава. Вдигна ръце Нямам причина да ви лъжа, искам да се върна там от където дойдох насила. Щракна с пръсти, всякаш му хрумна нещо. Вече съм имал encounter с Якуза. Знам всичко за тях. Нямам причина да ви лъжа, тъй като реално аз съм потърпевш в цялата тази ситуация.

Вай: Виж....всичко това звучи интересно, но ти нямам никакво доверие. Особено когато говориш за времеви аномалии...ако търсиш начин да се върнеш в твоята времева линия или каквото и да означава това, си на грешното място. Тук нямаме подобни неща, с които да можем да ти помогнем.

Варис: Въздъхна Така и предположих. Добре, бихте ли ми казали поне от къде мога да намеря компютър?

Вай: Разбира се. Можеш да използваш моят стар компютър. На него няма никаква информация и без това, така че прави каквото искаш. Посочи му едно бюро с компютър на него в единият край на гаража.

Варис: Супер, много благодаря. Обещавам, няма да се задържам за дълго Варис отиде до стария компютър на Вай, като го включи и изчака да зареди. Ще ми трябва повече информация за мястото на което се намирам, положението му, както и колко време точно назад съм се върнал във времето. В същото време не трябва да правя големи стъпки, защото ако това се отрази на бъдещето могат да настъпят доста промени. Освен това, ако аз самият съм се върнал във времето, то моята същност от това време трябва да е също някъде в Адрон, предполагам... Варис се беше замислил доста, като останалите видяха как щом компютъра стартира, Варис седеше и гледаше празно в монитора, всякаш беше забил. Той реално и беше заради мислите си.

Варис: Стресна се като започна да рови. 2017 година..? Интересно. Върнал съм се 7 години назад във времето. По моите изчисления това трябва да е малко преди да се срещнем с Вай в Адрон. Но каква е причината да се върна точно по това време? Варис се облегна настола и сложи ръцете си зад врата като се замисли, поглеждайки към монитора Имам толкова много въпроси и така и не мога да разбера как се случи това нещо. Предполагам това е някакъв ефект на някоя от стрелите, но защо аз и защо точно сега..? Вероятно трябва да разбера нещо?

Вай: Гледайки към Варис, той въздиша, като си запали една цигара и се облегна на стената. До него имаше варел, който непрестанно гореше, на който се топлеше заедно с останалите понякога. Варис....не те знам какво преследваш и как си се озовал тук...дори и да идваш от друго време, друг свят, каквото и да е...единственият съвет, който мога да ти дам е да не оставаш тук. Морио е прекрасен град...но управляван от лоши хора. Хора, срещу които се бунтувам цял живот....тук няма щастлив край за хора като мен. Ако имаш хора, за които си струва да се бориш...то намери начин да се върнеш там, от където си дошъл по най - бързият начин..Варис можеше да усети огромна тъга в гласа на Вай, като си личеше, че има много неща, за които той съжаляваше. Но въпреки всичко, той нямаше начин да промени миналото - нещо, което Варис в момента има шансът да направи.

Варис: Сериен убиец на свобота, неизвестна самоличност. Мислите му тогава бяха прекъснати от Вай. Вай, аз изгубих най-важните хора в живота си. С всеки ден аз продължавам да губя и да губя мои приятели и близки. В момента ти си пред мен и ще се насладя на момента, докато те има, защото в бъдеще не сме заедно. А ние с теб сме убикална комбина. Затова, хората срещу които се бонтуваш, докато аз съм тук...ще ти помогна. Усмихна му се. Бунтарите са на изчерпванем, нека се пазим взаимно. Между другото..Ще ми трябва лаптоп Засмя се.

Вай: Въздиша. Явно си твърде голям инат, че да те разубедя...е, щом си решил да захвърлиш живота си, кой съм аз да те спирам. Добре дошъл в екипа. Това там е Тоуя. Не говори много, но е добра душа. Може би най - добрата душа, която познавам.
Тоуя: Спести ми тези празни коментари...
Вай: Както виждаш, доста е скромен. Онова момиче, което спасихме. Името ѝ е Киригири Роуз и тя е най - талантливият детектив. По - добра е дори и от баща си, който е смятан за най - добрият. Сигурен съм, че с времето ще го надмине. А момичето, което се грижи за нея в момента е Меги. Ние сме нещо като..тайните пазители на това място. Макар и да ни виждат като отрепки, ние винаги сме там да пазим жителите на града от сенките. И както вече разбра, най - големите ни врагове са другите банди из града, както и якуза. Но за жалост, не сме достатъчно силни да се борим с нито едни от двете..Замисли се. Идваш от бъдещето, нали? Значи трябва да знаеш за самоличността на....

Варис: Сформирали сте страхотен екип, харесва ми! Започна да пише нещо по главиатурата. "The Red Hat" казваш..? Не се сещам, дай ми малко повече информация. По лицето на Варис все едно беше втвърден восък. Нямаше никаква реакция или емоция от казаното, но въпреки това, сърцето му се късаше.