Morioh: Kagamine Family Offices

Офисите на Кагамине кланът в Морио се намират на около 10 км. от самият град, в нещо като частна зона, в която има само сгради в традиционен японски стил, които принадлежат на якуза семейството. Самите сгради не са много и не са много големи и всеки има достъп до тях стига да бъде допуснат от охраната, която стои отпред денонощно.

Бандата бързо щяха да пристигнат до офисите на Кагамине кланът, но достъпът до тях щеше да е трудно достъпен. Още с приближаването си с колата, The Chazz, който беше  шофьорът, му бе даден сигнал да отстъпи назад от полицай, който охраняваше обекта. Явно полицията се беше намесила във всичко това.

Полицаят: Назад, господине! Нямате достъп до това място!
Chazz: Усмихна се, като му показа личната си карта. Работиш за мен, смотльо. Аз съм The Chazz.
Полицаят: Стресна се. Д-да му се невиди...! И-извинете г-н Princeton! Веднага отстъпи, като нервно им даде път да преминат. Всички полицаи бяха под директният контрол на Pricenton Corporation - нещо, което The Chazz знаеше и се възползваше от него.

Когато бандата успя да достигне до местопрестъплението, те можеха да видят следната картинка - самата сграда бе здрава, но вътре имаше адски много хаос. Полицаите вече изобщо не question-ваха кои бяха те, тъй като много добре знаеха за The Chazz , или по - скоро за по - големият му брат Jett. Единствено не знаеха за Вай. Той сам се бе погрижил да изтрие имиджа си от данните в Princeton Corp.

По отношение на самото престъпление, бе извършено убийство на трима якузи, които са били на смяна в офиса. Единият бе наелектризиран до неузнаваемост, като цялото му тяло бе в изгаряния и бе неразпознаваемо. Другият е бил убит с остър предмет, който явно е пронизал сънната му артерия, където е имало обилно кървене.  А третият от тях е бил завързан за стол и в буквален и преносен смисъл е бил изпържен в стил екзекуция с електрически стол. Той също е бил наелектризиран до неузнаваемост. Бандата много добре знаеше какво се е случило...всичко това е било дело на Вай. А последният умрял, който е бил през това време на компютъра, не е ставал от стола. Което правеше цялото престъпление една голяма мистерия - как някой е успял да се промъкне без да има запис на камерите? Всичко би сочило до вътрешен човек...и това се опитваха да разберат Киригири сестрите Кьоко и Макима.

Кьоко: Докато полицаите разследваха документите из стаята, тя се опитваше да разбере повече за начина, по който е извършено убийството, наблюдавайки тялото. Тя се учеше директно от по - голямата си сестра в момента и записваше всичко в тефтерче. Няма никакви следи , Макима..не мога да разбера...как някой е извършил това убийство? Няма отпечатъци по телата. Те са неузнаваеми, дори не можем да идентифицираме жертвите.

Макима: Усмихна се леко, като се доближи до единственият човек, който не беше изпържен - онзи, който е бил убит с остър предмет. Пропуснала си да провериш на едно очевидно място, сестричке..

Това, което Макима направи, заслужава цензура, но да кажем, че на тоя маняк му стана много готино в отвъдното. Киригири се беше обърнала и не гледаше какво прави сестра ѝ, но беше ясно, че е нещо доста гнусно.

Кьоко: Обърна се, като я гледаше с погнуса. Отврат...
Макима: Ако те е страх да търсиш навсякъде...не ставаш за детектив. И може би само това те дели от трите нули. В ръката си, тя държеше нещо като флашка, която я метна на Кьоко. Дръж...
Кьоко: Едвам я хвана, като я погледна погнусено. И-иъл...защо някой би държал нещо такова във...?
Макима: Поклати глава, като се замисли. Хмм..не знам какво търси флашка в гащите на труп, но...съм сигурна, че трябва да се мисли извън кутията, за да се реши тази мистерия. Усмихна се леко. Ами какво ако...просто се е появила там? ^^
Кьоко: E-eh..?
Макима: Замисли се. Аз и ти сме най - добрите детективи. Но преди да дойдем ние, тук бяха повикани още няколко, които са под нивото ни. И заради техният страх..и погнуса, те не успяха да намерят тази улика, която ти държиш в ръцете си. Новобранци. Засмя се. Мисля, че тази улика е била точно там, за да може да я намерим точно ние...странно, нали? Хайде, провери какво има на нея.
Кьоко: Кимна, но преди да може да излезе от стаята, тя видя познати лица пред вратата, а именно бандата, като леко се изненада. Х-хъх...? О-онези от магазина..?! Какво правите тук..?!? Изтича до тях, като видимо не беше доволна. Това не е място със свободен достъп! Тръгнете си ве-
Chazz: С ръка я блъсна грубо, като тръгна сам да влиза на местопрестъплението. Мълчи, кучко. The Chazz поема нещата в свои ръце.

Съни и Шизука влезнаха в офиса.
Sunny: Веднага се изненада от това кой видя. Киригири, това си ти? Ала бързо намръщи поглед към нея. Все още имам много въпроси към теб. През цялото време си била дъщеря на онзи човек и нищо не си ни казала? Мисля, че играеш своя игра. Отпусна изражението си. Но пък тук си още дете. Surely нямам причина да те държа под око. Съсредоточи поглед върху Макима. Ако не се лъжа и ти участваше в битката в Бялата Къща, дори и за кратко. Хмм..


Малко след това влезнаха и момчетата Алфа и Mercury като допълнително вдигнаха суматохата заедно с Chazz.
Alpha: Привет, хубави хора! С ярка усмивка на лицето и енергични движения той размахваше ръце като някакъв идол и не спираше да говори, сякаш всеки внимателно го слушаше. Аз се завърнах и отново съм на ваше разположение! Може да се отпуснете и почивате! Повече никога няма да сте в опасност! Защо ли, питате? Защотооо.., аз съм НАЙ-СИЛНИЯТ ЧОВЕК НА СВЕТ- Беше сритан в корема.

Mercury: Ритна го без дори да се замисли, сякаш го е правил хиляди пъти до сега. Алфа, колко пъти да ти казвам да спреш да плашиш хората с простотиите си. Не виждаш ли, че има и нови попълнения. Въздъхна, като погледна към тези, които не познава (тези извън легиона). Моля извинете този хлапак. Живее си в свой филм и си въобразява всякакви неща. Неговото име е Алфа. На мен ми викат Mercury. Можете да разчитате на нас. По-скоро само на мен.. 

Shizuka: Погледна към двете момчета. Значи и вие сте тук, хм? Разбира се, няма да си спомните коя съм..

Варис: Влезе малко след останалите с ръце в джобовете, но със сигурност преди Alpha и Mercury. Той само вдигна една ръка, колкото да се представи с една думичка и отново я прибра. Варис. Първото нещо което направи беше да отиде до първия труп, веднага след като ги забеляза. Варис небрежно и също толкова тактично подмина Кьоко. Това е твое дело, нали...Глич..! По всичко личи, че няма да се спреш до тук. Изведнъж мислите му бяха прекъснати от към вратата.

-bAzikA- написа:
Малко след това влезнаха и момчетата Алфа и Mercury като допълнително вдигнаха суматохата заедно с Chazz.
Alpha: Привет, хубави хора! С ярка усмивка на лицето и енергични движения той размахваше ръце като някакъв идол и не спираше да говори, сякаш всеки внимателно го слушаше. Аз се завърнах и отново съм на ваше разположение! Може да се отпуснете и почивате! Повече никога няма да сте в опасност! Защо ли, питате? Защотооо.., аз съм НАЙ-СИЛНИЯТ ЧОВЕК НА СВЕТ- Беше сритан в корема.

Mercury: Ритна го без дори да се замисли, сякаш го е правил хиляди пъти до сега. Алфа, колко пъти да ти казвам да спреш да плашиш хората с простотиите си. Не виждаш ли, че има и нови попълнения. Въздъхна, като погледна към тези, които не познава (тези извън легиона). Моля извинете този хлапак. Живее си в свой филм и си въобразява всякакви неща. Неговото име е Алфа. На мен ми викат Mercury. Можете да разчитате на нас. По-скоро само на мен.. 

Shizuka: Погледна към двете момчета. Значи и вие сте тук, хм? Разбира се, няма да си спомните коя съм..

Страхотно, изведнъж бандата стана още по-голяма. Бройката ни обаче няма да е достатъчна за да го спрем.. Здравейте и на вас. Варис се обърна към тях, като се изправи. По всичко личеше, че Варис в момента е детерминиран да спре Вай и неговото настроение рязко се промени от неговото идване. Ако преди това е бил объркан и пълен с въпроси, то сега е готов на всичко за да спре корупцията на Гличтрап върху тялото на Вай и не искаше да губи никакво време за да го достигне. Едно беше ясно, всеки трябваше да знае на какво е способен. Варис тогава се обърна към Кьоко, тъй като до "преди малко" беше на нейния кораб. Въпреки, че се беше обърнал към нея, очите му играха и гледаше да не създава очен контакт с Кьоко. Кой е поел този случай..?

Chazz написа:Хъх? Погледна объркано към Хина. Какви ги говориш..? Разбира се, че ще изпитвам същото към теб! Не се дръж като смотла. Усмихна се самоуверено. The Chazz ще те харесва каквато и да си. А и естествено, че ще избера да съм си аз! Аз съм най - великият човек, който е стъпвал на тази земя.

Хина: Тези думи сякаш я успокоиха. Но изглежда нямаше време да каже каквото и да е. Когато той тръгна към колата, тя го последна тихо и се усмихна леко. Беше учудена че той сяда зад волана, но просто седна отзад без да задава повече излишни въпроси.

Саки: Тя от своя страна беше успяла да се съвземе сравнително навреме за да разбере, че щяха да ходят някъде да направят нещо. Да, това беше всичко, което Саки беше разбрала. Въпреки това, тя тръгна с тях, най-вече с цел да не мисли за видяното по-рано.

---------------

Саки: Засмя се когато полицаите пуснаха Chazz да мине. Имаш късмет, че идиотите не се сетиха, че си достатъчно фрашкан с кинти да не се налага да шофираш сам, особено с толкова хора в колата! Или семейството ти е достатъчно влиятелно, че дори нещо подобно не ги притеснило.
Хина: Намръщи се. Не е редно да си толкова груба към който и да е...

Когато стигнаха до местопрестъплението, двете се огледаха. Хина си записваше всичко, което можеше да бъде от значение. Даже направи скица на разположението на труповете. Саки обаче се фиксира върху нещо неочаквано...

Саки: Гледаше... мигаше... Чакай малко... Кьоко?! Гледаше малкото момиче, като не можеше да повярва на очите си. Била е голяма сладурана като ма-... Видя как Chazz я блъска, при което му заби един здрав задвратник. ТОВА НЕ Е НАЧИН ДА СЕ ОТНАСЯШ КЪМ ДЕТЕ, ИЗВИНИ СЕ ВЕДНАГА!

Хина: Видя какво се случи, като отиде до тях. Моля, извинете за грубостта. Тук сме да помогнем с каквото можем.

Chazz: ОХ! Погледна към Саки ядосано. Ей, не ме докосвай, кучко! Само можеш да си мечтаеш за як мъж като мен! Усмихна се самонадеяно. А и нека оставим този случай в ръцете на Detective Chazz. Все пак, от всичкият комбиниран мозъчен капацитет тук, вие едвам едвам успявате да достигнете до моят. Така че, не ми казвай как да се държа.

Макима: Подмина и Chazz , и Саки, като и двамата щяха да настръхнат от нейната аура и да се стреснат, сякаш само като ги подмина, тя ги накара да се страхуват от нея. Погледна към Варис, след което и към останалите. Аз. Но не съм била оведомена, че ще имаме...помощници...Надигна рамене. Е, щом това са решили шефовете..помогнете ни с каквото можете щом имаме нужда от помощ. ^^

Кьоко: Не ги понасям тези..Нацупи се, като отиде пред Chazz и Саки. Е, нека първо изгледаме това, което сестра ми намери. Извади флашката, която държеше, като я plug-на в компютър. На нея можеше да се видят две неща - видео файл със записи от камера, както и файл с линк, водещ към някакъв сайт. Преглъщайки бавно, Кьоко пусна първо видеото....

Видеото представляваше запис от камерите в Morioh Power Plant - атомната електроцентрала, която се намираше в близост до града. Изглежда в нея се случваше авария, защото алармите пищяха и имаше извънредна евакуация. Но никакъв реактор не се беше повредил - имаше някой, който бе успял да се промъкне в АЕЦ-а. И този някой бе враждебно настроен...учените биваха брутално убивани от маскиран убиец с меч, като по едно време камерата zoom-на към него, при което той сякаш се телепортира върху над камерата и я унищожи, защото тя изгуби сигнал моментално. Но ужасът тепърва започваше...

Кьоко отвори и линкът, който водеше към сайт. На този сайт се виждаше само едно - livestream директно от атомната електроцентрала. Всичко бе потънало в кръв - нямаше нито един оцелял учен. Освен точно един...той бе завързан на стол, със завързани очи и уста, като видимо бе паникьосан. Гърчеше се в опит да се измъкне, но нямаше как...и смъртта му също настъпи бързо. Меч прониза сърцето му , при което камерата отново се промени - този път, на нея се виждаше празен стол, обърнат срещу нея...

Spoiler:

Саки: По необяснима за нея причина, Саки настръхна когато Макима я подмина. Саки дори не посмя да погледне към нея. Вместо това, тя сложи ръка на превързаното си ляво око. За щастие, страхът който тя изпита не го беше накарало да кърви. И въпреки това... самият страх я накара да прояви интерес към тази жена. Най-вече защото изглежда Кьоко я уважаваше, но никога не беше ставала на дума покрай ситуациите, в които двете се забъркваха заедно. Хм..? Кьоко прекъсна размишленията на Саки, като беше извикана да видят какво имаше на флашката.

Хина: И ние не знаехме до последния момент. За нас е чест да работим с детективи от вашия калибър. Хина имаше съвсем малко информация за Макима. И най-лошото беше, че дори малкото, което знаеше, можеше да е напълно безполезно в този свят. Все пак, беше информация, до която Chazz се беше добрал когато самите те бяха замесени с легионерите. И въпреки оскъдната информация и факта, че се срещаха за пръв път, Хина усещаше нещо познато у младия детектив. Нещо, което не можеше да определи, колкото и да размишляваше върху него. Но когато забеляза, че останалите отиваха да проверят съдържанието на флашката, Хина остави скицата докъдето беше стигнала и отиде също да види какво имаше на нея.

Саки: Записът от камерите първоначално не ѝ повлия по никакъв начин. Все пак, не се случваше нищо шокиращо. Докато не се появи мъжът. Тогава изражението ѝ от напълно спокойно много бързо ескалира до такова на ужас. Тя остана безмълвна, дори когато Кьоко започна да отваря линкът. Дори от толкова малко, Саки много добре можеше да познае... това беше той. Същият, с който те толкова време имаха проблеми. Същият, който тя видя във видението по-рано. Същите очи... като неговите... Когато той захвърли Рьоко, още преди да успее да сеизкаже напълно, Саки понечи да побегне.

Хина: Хвана я за лявата ръка. Саки, чакай!
Саки: Погледна я гневно, като по лявата ѝ ръка протече черна светкавица. Остави ме!
Хина: Пусна я, като паднана земята, парализирана от светкавицата. Каквото и да беше направила Саки, уизкара енергията на Хина извън равновесие. И каквото и да беше направила, крилете на Хина започнаха да изчезват. Хвана се за главата. Гх...!
Саки: Щом се освободи, тя побягна с всичка скорост към изхода.

Alpha: Бръх.., никой не ми обърна внимание... Наклони депресирано глава надолу

Mercury: Нищо чудно. Никой не се интересува от хлапета, които бръщолевят само глупости.

Alpha: Веднага си вдигна настроението. Това е! Просто те още не знаят кой съм аз! Бързо, трябва ми възможност да им покажа, че аз съм не кой да е, а именно НАЙ-СИЛНИЯТ ЧОВЕК НА СВЕТА. Запъти се нетърпеливо към компютъра, за да види записа, като избута всички по пътя си. Какво ли ще има на видеото?!
Дано да е противник! Дано да е противник!
Дано да е силен!        Дано да е силен!

Mercury: facepalm. Не мога повече с тебе...

Sunny: Също се позиционира в близост, така че ясно да вижда видеото. Още в началото той беше ужасно смущаващ, но това беше само началото. Съни широко отвори очи когато видя неоновата маска. Не..! The Boss? Но това е невъзможно! Твърде рано е да се появява тук! Погледна притеснено към Такуми и Сузи. Дали това не е резултат от поредната стрела? Стисна здраво юмрук, но едновременно с това с другата си ръка хвана нежно тази на Сузи вдъхвайки ѝ поне малко вяра и надежда. Не се пречупвай, Сузи. Имаш нас! Ще спасим малката Рьоко на всяка цена!
Исках по възможност да избегна всякакви сражения, които да застрашат моя Таки, но не мога да бездействам, след като видях това. Да използваш малко и невинно момиче? Що за изрод си ти, Boss?

Mercury: Когато видя реакцията на другите също се вреди, за да види записа с очите си. Видимо не реагира по никакъв начин и остана хладнокръвен, но отвътре започна да се разкъсва от гняв. Очите му неконтрилуемо блеснаха в сини нюанси. Не знам кой си и какво искаш от нас, но сериозно ще си платиш! Никой нормален не отвлича малки деца, за да изнудва други деца. Не се сдържа и се провикна към Макима. Хей ти, знаеш къде е това място, нали? Заведи ни веднага! Защо към Макима? Той също беше облъчен от зловещата ѝ аура, но в тази ситуация това сякаш нямаше значение. Тя беше най-възрастната тук от Киригири семейството и предположи, че тя знае най-много тук.

Варис: Макима, имате цялата ми подкрепя на света. Това е дело на мой приятел, който мога без проблем да нарека "семейство" и "брат". Всякакви записи, камери, техники, security и всичко свързано в техническия свят, падат под мой контрол. Знанията ми и опитът ми са на ваше разположение. Точно тогава обаче, ставайки въпрос за камери се появи и Кьоко с нейната флашка. Варис видя заинтересоваността на останалите и се намести зад тях за да може да вижда. Гледката, която виждаше не беше никак красива и трудно би повярвал на това което вижда. Още повече, че Вай е замесен в това. Започваш да изперкваш все повече и повече Вай..Не му давай контрола толкова лесно.. Варис стисна юмрук от нерви, макар и да не се впечатляваше от изродщините, които вижда на видеото. Точно тогава се и разкри самият шеф, което учуди Варис. The Boss е тук..? No fucking way..Какво правиш тук толкова рано..? Чакай... Варис се загледа в момичето. Малко нагло избута хората пред него за да се увери, че е тя, като се надвеси над екрана с ръце на масата, широко разперени до двата и крайни ръба. Рьоко..!? Познавам това момиче..! Чакай, тя беше от бандата на Bones, тя беше там когато разговарях с Алекс. Явно малката няма своите сили все още, че да не се притеснява от радиацията. Варис тогава чу, как Саки побягва, след което се обърна към Макима. Ако тръгнем сега, мога да хвана главния компютър на реактора и да го спра. Имам опит в това нещо, знам как работят тези неща. Успях да саботирам един такъв в Сейкацу, знам как да спра и този, но нямаме време за губене. Всяка секунда е от значение, а избухването на такъв реактор ще образува тежка промишлена катастрофа. Трябва незабавно да стигна до там!

Chazz: По дяволите...! Погледна към Саки, която вече беше побягнала, но бързо отиде до Хина и ѝ помогна да се усвести. Хина, добре ли си..?! Тая уличница...! За каква се взе..?!?
Такуми: Кадрите го ядосаха, като извади тантото си. Имаше кръв в погледа си, като беше решил, че ще убие Boss-a за това, което е направил. Никой не наранява деца пред очите ми...особено Рьоко.
Сузи: Тя като че ли беше в транс. Думите на Boss-a я накараха да се замисли за всичко, което е преживяла до този момент. Тя е прекарала най - много време в Морио от всички тук от както съзнанието ѝ бе изпратено назад в миналото. И всичко до сега е вървяло по план, както го помни...но сега, започнаха да се случват действия, които не се бяха случвали в миналото...The Boss...той иска стрелата...
Chazz: О не, и този Boss ли е пълен лунатик..? Да му се невиди...! Отиваме всички да му сритаме задника!

Изведнъж обаче, Макима прекъсна всички и реши да използва авторитета си като водещият детектив на разследването. Тя използва своите очи да накара всички погледи да отидат към нея, сякаш подсъзнателно командваше мозъците на останалите.

Макима: Слушайте ме внимателно...няма да отидем всички в електроцентралата.

Chazz: КАКВО?!? Какви ги говориш?!? Изключено е да не отидем, кучко!! Този негодник ще убие дете, а ти ще гледаш отстрани?!? Той понечи да я удари с всичка сила, но АВЕРА спря ръката му с лекота.
Рюджи: Chazz...остави я да говори. А и, не е мъжко да биеш жена.
Chazz: Намръщи се, като се отдръпна.

Макима: Както казвах..няма да отидем всички..дойдохте да ми помогнете с разследването, нали? Е, някои от вас ще останат тук..все пак, както Варис каза...Погледна всички сериозно. В това убийство е замесен ваш приятел, нали така..? И аз ще се погрижа да разбера какво точно е направил. И няма да ви позволя да избягате от последиците. Под мое ръководство, ще се разделите на два екипа...един, който да спре този маскиран престъпник, и един, който да ми помогне с разследването и с който ще нахлуем в офисите на Кагамине, за да искаме отговори.
Рюджи: Въздиша, като скръсти ръце. Макима...е права. Еди винаги ме е учил, че един мъж трябва да поема отговорност за действията си. Ние оставихме нещата с Вай да ескалират извън контрол..и сега ние трябва да го спрем. Brother..Погледна към Варис. Вай трябва да е наблизо. Обещавам, че ще го измъкна жив и здрав и ще му дам тупаник, за да се осъзнае на чия страна е!
Селестия: Потупа Варис по рамото , като направи балонче с дъвката си. Не се тревожи, хакерчо. И мен ме бива в спирането на огромни неща. Все пак съм спирала катаклизми преди да се случат когато бях все още в Моругая! Остави това на мен, а ти се концентрирай в това да спреш изперкалият ти приятел.

Такуми: Аз ще отида..трябва да спася Рьоко и Еди на всяка цена..! Няма да позволя още един път да загубя всичко, което съм имал...
Сузи: Аз също..Boss-ът иска мен. Така че...ще отида. Може и да успея да спася и него...някой ден.
Chazz: Бройте ме и мен! The Chazz винаги се отзовава на помощ, а и онази пикла, която побягна, за жалост е наша отговорност да не направи нещо малоумно!
Bonnie: Обещавам да наглеждам децата..останалите се погрижете да спасите Вай. Моля ви...

Варис: Пратете ме по стъпките на Вай тогава..В наши дни има огромна разлика в уменията ни и бих се затруднил да се сражавам с него, но сега..Всичко което правя би имало ефект в бъдеще. Знам точно какво да направя за да го спра. Убиецът в него ще бъде поставен да отговаря за действията си!

Рюджи: Удари един задвратник на Варис преди да се доискаже напълно, като му направи знак с ръка да не говори много. Все пак, останалите тук ако научат, че е time traveler, лошо им се пише. Но, бързо след това, той скръсти ръце и се усмихна широко. Точно това е правилното решение, brother!!! Ще нахлуем в офисите на тези негодници и ще искаме отг-

Преди Рюджи да успее да завърши изречението си обаче, цялата банда усети свръх-силен въздушен порив, който беше създаден само и единствено от ОТВАРЯНЕТО на врата. Вратата от офисите на Кагамине кланът се отвори, като от нея излезе свръх-силен мъж, който караше земята да трепери с всяка бавна крачка, която поемаше към останалите. Рюджи особено настръхна щом усети присъствието му - все пак му беше до болка познато...той, както и останалите, щяха да се обърнат към него и да видят чудовищната му физика. Можеше да се съревновава дори с някой от калибъра на Еди в това отношение.

Spoiler:

Рюджи погледна изненадано към Мине и веднага застана пред всички, сякаш бе решен да ги предпази от това чудовище пред тях. Мине имаше и огромен татус на дракон, което означаваше, че е много голяма работа наоколо.

Рюджи: Б-батко...Застана на колене пред него, като наведе глава чак до пода. Колкото и забавен и приятен другар да беше Рюджи, пред брат си, той не е нищо повече от подчинен, макар и да не е якуза. Приеми искрените ми извинения...!! Вай е моя отговорност...ако ще си го изкараш на някого, нека това да бъда аз!!!

Мине: Погледна към Рюджи с ненавист в очите си, като му настъпа главата докато се беше поклонил. Толкова силно го направи, че Рюджи буквално потроши част от плочките пред тях и заби лицето си в пръстта под тях. Рюджи, глупако...колко пъти трябва да ти казвам да не се месиш в моите работи, малък братко...?

Рюджи: Макар и да не можеше да се мърда, той прехапа зъби и загърби достойнството си. Уважението, което изпитваше към брат си, бе неизмеримо. И той отказваше да му се противопостави. М-моля за прошка...! Никога повече няма да се месим с вас, обещавам...! К-къде е Вай...?

Мине: Вай значи...това е името на този хлапак, когото нокаутирах..Погледна зад рамото си. Вътре е. В момента го разпитват...Намръщи се. Но не мога да гарантирам, че ще излезе жив след като 'червеният' приключи с него...Хвана Рюджи за косата, като бавно го надигна и погледна в очите.



Изневиделица обаче, Макима пристъпи напред, показвайки значката си пред Мине. Очите ѝ присветнаха, при което Мине усети как ръката му собственоръчно пусна Рюджи, надигайки вежда. Сякаш дори той не очакваше това да стане, като погледна към нея.

Макима: Киригири Макима, DSC, 000. Надявам се осъзнаваш какво означава това, Kagayuki-san. Имаме пълното правомощие да направим разследване тук. И те съветвам да не убиваш никого. Не искаш да си имаш проблем със закона.

Мине: Тук няма закон и ти много добре го знаеш. Без нас, полицията не може да съществува...няма как да ме арестуваш..защото хората над теб са хора под мен. Погледна към останалите. Тук съм да говоря с тях..защото действията на легионерите си имат последствия. Никой не се закача с якуза без да има последици...и това хлапе Вай ще си каже всичко. Изпука си пръстите.


Мине погледна към собствения си брат и бе готов да му нанесе летален удар всеки момент. Щеше да замахне право към главата му докато той все още коленичеше пред него. Но за жалост, останалите нямаха време да се разправят с Мине. The Chazz и компания знаеха, че трябва да оставят това в ръцете на останалите, но въпреки всичко, нещо ги приканваше да действат...той бавно извади една от картите си, а Такуми извади тантото си, готов да се отбранява и да се хвърли към Мине. Но преди да го направят, Рюджи ги погледна, сякаш им казваше да не действат...не си струваше да се замесват с този пич. И той бе готов да захвърли живота си за тях. За хора, които току що бе срещнал. Такъв беше той.

Sunny: Аз ще отида с Такуми! Заедно ще спасим Рьоко и Еди и нищо няма да ме спре от това. Срещна погледа с този на Макима. Дори и това да не влиза в плана ти. Макима усети враждебност от Съни. Ясно беше, че русото момиче ѝ беше вдигнал мерника и я наблюдаваше изкъсо. Разбира се, това едва ли би направило някакво впечатление на това чудовище в човешка форма. По-впечатляващото нещо по-скоро беше, че Съни също не се влияеше от зловещата аура на отсрещния човек. Сякаш нейната лудост се сравняваше с тази на Макима, дори и да ѝ отстъпва по всичко друго.
След влизането на Мине и заплашването, че ще убие брат си, Съни веднага извади тантото си и зае бойна позиция. Ала нищо не предприе. Държеше под око Такуми и Сузи, но и те нищо не направиха. Въздъхна затъжено и отправи хладнокръвен поглед към Рюджи.. Съжалявам момче, но изглежда тук ще срещнеш края си. Не искам да се вкарвам в допълнителни филми с якузата. Мой единствен приоритет е здравето на Таки и останалите от легиона.

Mercury: Също стоеше парализиран. ПО ДЯВОЛИТЕ!!! ПО ДЯВОЛИТЕ!!! ПО ДЯВОЛИТЕ!!! КАКВО МИ СТАВА?! Стискаше зъби и очи и целия трепереше. Ако не направя неща, то хлапакът ще умре. Ще умре пред очите ми и аз ще съм виновен! Мога да сторя нещо! МОГА! Бий се! Хайде крака, мърдайте! Направете крачка напред! ХАЙДЕЕ! МЪРДАЙЙЙЙ!!  Mercury най-после пребори стреха си, приклекна и се приготви за мигновен dash, за да срита Мине, но в последната секунда се спря. Хъх?! Лицето му се изпълни с отчаяние и съжаление, когато срещна погледа си с този на Рюджи. Той сякаш твърдо им намекна, че да не се намесват. Сякаш ако някой му помогне ще нарани честа му. Mercury отново остана парализиран на място. Нее.. Това не може да свърши така... Защо отново... СЪМ ТОЛКОВА БЕЗПОЛЕЗЕН?!!

Всеки момент Рюджи щеше да загуби живота си пред очите на всички в офиса, но абсолютно никой не предприе нищо. Всичко просто наблюдавата и навярно бяха благодарни, че не са на негово място. "Рюджи направи своя избор." "Неговата си е вината". - Такива бяха мислите на останалите. Всеки използваше това оправдание, за да не се изправи срещу това чудовище от якузата. Доста удобен начин да се измъкнеш. Никой нямаше да обвинява никого за това. Рюджи щеше да умре и до година щеше да бъде забравен. Все пак групата току що се беше запознала с него и не изпитваха никакви симпатии към него. От друга страна Рюджи не знаеше имената на повече от бандата, но беше готов без колебание да се жертва за тях. Истински мъж. Истинска легенда, която обаче щеше да срещне края си толкова рано и по толкова безсмислен начин. Мине отправи смъртоносен замах право към главата на брат си. С тази физика беше пределно ясно, че един удар в десятката беше предостатъчен да го умъртви. Това беше. Край.  Всички останаха парализирани на място и само наблюдаваха. Никой не предприе нищо. Никой.................. освен един.

:

Mercury: ТОЗИ ХЛАПАК! Трябваше да се сетя... Е, сега яката я загазихме. Mercury усети нещо необичайно. Хъх..? Треперенето ми спря?  Какво е това чувство? Сякаш тялото ми стана в пъти по-леко. Това спокойствие? Това чувство, сякаш камък ми падна от сърцето? Усмихна се широко. Разбирам... Аз наистина съм нищо повече от един страхливец.. ХЛАПЕ! Погледна с развълнуван поглед към Алфа. Независимо дали си най-смелия тук или просто най-глупавия, твоите действия ми отвориха очите! Ако не беше ти щях цял живот да съжалявам за действията си за това, че просто стоях и гледах. Никога повече! Направи решителна крачка напред. НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СЪЖАЛЯВАМ ЗА ИЗБОРИТЕ СИ!!! ИДВАМ НА ПОМОЩ, АЛФА! Той приклекна и се приготви за най-бързи отскок някога. Целта му беше да нокаутира Мине с един ритник. 

Варис: Бива тупнат от Рюджи, като напълно разбра намека му. За жалост е прав..Единствено бандата трябва да знае за нашата цел. Точно тогава и се появи Мине, като Варис прикри лицето си от порива. Тогава той стана свидетел на ужасната гледка, как се гаврят с неговия нов брат. Варис не можеше да повярва, че някой като Рюджи би се дал просто ей така на когото и да било.

Мине написа:Вай значи...това е името на този хлапак, когото нокаутирах..Погледна зад рамото си. Вътре е. В момента го разпитват...Намръщи се. Но не мога да гарантирам, че ще излезе жив след като 'червеният' приключи с него...Хвана Рюджи за косата, като бавно го надигна и погледна в очите.

Вай е вече тук..? Направи крачка напред, като след това видя действието в жълто, което отново го стаписа. След като чу нелепия въпрос на Мине, Варис прищрака. Как може на Рюджи брат му да си позволява да му говори така? За Варис това не можеше да продължава и очевидно не беше някой, който просто ще стои. Въпреки ясния знак на Рюджи да не се месят, защото човекът срещу тях е някой с когото не трябва си имат работа, Варис беше бунтар, който макар и да беше изгубил своя път, във вените му течеше кръвта на съпротивата. Йо..Направи още една крачка напред, като стисна десния си юмрук. Веднага го пусни или... Или, или, точно тогава някой го изпревари. Някой, когото Варис смяташе за просто random единица в редиците им. Той забеляза как голямото плямпало, което срещна наскоро се престраши да го нападне първи. И точно когато разбра намеренията на Алфа, Mercury го последва. Тези двамата..Нападат го толкова безхаберно, игнорирайки намека на Рюджи. Факт, изпревариха ме, но тези некалкулирани опити биха били фатални. Варис се усмихна, като получи flashback на човек когото много уважава, който би постъпил по същия начин. Щом Варис вижда прилики между някого и Джейкъб, значи не би позволил нещо да им се случи.

Хина: Да... добре съм... Този път, болката в главата изчезна бързо. Но с нея, крилете ѝ също изчезнаха. С помощта на Chazz, Хина се изправи. Не ѝ обръщай внимание... И двамата знаем, че не можем да я убедим в каквото и да е. Тогава Макима спомена, че не всички ще ходят в електрозцентралата, като кимна. Да... не е разумно да ходим всички там. Пратете ме където сметнете, че ще съм нужна.

Докато размишляваха върху това кой къде ще отиде, отворянето на вратата привлече нейното внимание, като даже я накара да настръхне. Но преди самата тя да успее да се намеси... Рюджи го направи. Съответно, като воин, Хина нямаше правото да се намеси в решението му. Все пак знаеше този поглед в очите му... даже твърде добре. Но... в тази зала имаше някой, който се намеси впреки решителността на Рюджи. Действията на Алфа я накараха да се засмее леко. Днешните деца... не знаят какво е чест. Но... се радвам да видя, че все още има такива, които да могат да променят хода на съдбата. Благодарение на Алфа, Хина сега беше готова да се намеси ако Мине понечи да нападне който и да е.

И да променят съдбата, точно това успяха да направят - момчетата, които се намесиха безстрашно, успяха да привлекат вниманието на Мине точно за миг, което бе достатъчно на всички да бъдат inspire-нати от това тяхно действие. Бандата даже щеше да забележи нещо странно...бяла, почти невидима за окото пеперудка, прелетя пред погледите им. Но за всички, които принадлежаха на тази времева линия,  тя бе невидима. Само time traveler-ите успяха да я видят...а тази малка пеперудка прелетя пред очите им и изчезна в хоризонта веднага след като я видяха. Но нейната поява не бе напразна. Все пак, това беше The Butterfly Effect. Алфа може и да не е НАЙ - СИЛНИЯТ ЧОВЕК НА СВЕТА, но действието, което той стори, току що промени ходът на цялата история. В миналото, това е моментът, в който Рюджи среща своята гибел от ръцете на брат си. И е момент от историята, който легионерите тежко съжаляват...


С тази промяна на ходът на времето, милион събития току що бяха променени само от едно единствено прибързано действие...но какви бяха тези промени в настоящето? Те нямаше как да знаят докато не се върнат там. И тогава, те чуха гласът на пеперудката...нежен, женски глас се появи в съзнанието на всички тях, като някои от тях даже щяха да се сетят, че са го чували някъде...но не знаеха точно на кого принадлежеше. Сякаш...някой от далечното минало, но от близкото бъдеще.


Точно така - малките неща ще са тези, които ще променят хода на историята! Алфа, макар и да не нанесе никакви щети на Мине, промени ходът на историята по огромен начин, макар и да не знаеше как...всички останали labomems чуха този глас. А Сузи даже настръхна от него...тя го познаваше най - добре. Но това беше нейното припомняне - да си спомни за собствената си мисия..!

Връщайки се обратно към битката, Мине пое ударът на Алфа и усети как лицето му не мръдна и сантиметър. Той бавно отмести погледа си от Рюджи към Алфа и надигна вежда отново, сякаш си казваше "кое е това хлапе, че понечи да ме удари?". До сега никой не се бе осмелявал да го нападне, все пак Мине бе един от най - силните наоколо. Дори неговият rival би се замислил миг преди да му посегне след подобна заплаха.

Мине: За "Най - силният човек на света"...наистина сдържаш юмруците си, хлапе..С едно бързо движение на ръката, той блокира следващият удар на Алфа и го дръпна към себе си, като го завъртя и хвърли към дашващия се Mercury. За Mercury, това можеше да е най - бързият му даш, който е правил, но за Мине, това бе поредната блокада, която трябваше да направи. Той застана в бойна позиция, като енергия с бял цвят започна да излиза от него. Той запрати заплашителен поглед към Алфа, като го подкани да го нападне. Ако си най - силният, нападни ме със 100%, а не с 1%! Покажи ми истинската ти сила, момче!!!!

The Chazz се възползва от тази ситуация, като хвана Хина за ръка и побягна, приканвайки Селестия, Сузи, Хина, Бони, Такуми и Съни да тръгнат след него. Те нямаха време да се разправят с Мине, някой трябваше да спаси Рьоко и Еди, както и Саки навярно от собствената си прибързаност. Той също заедно с тях бе станал свидетел на тази пеперудка, което го накара да се замисли, че и той трябва да действа ако иска да спасят мултивселената.

Рюджи бавно се изправи, като се смееше леко. Той не можеше да повярва какво се бе случило, като даже му идеше да заплаче от действията на останалите. Винаги той сега се беше бил за останалите, но никога някой не се беше застъпвал за него. С решителност в погледа си, той застана в бойна позиция, намести слушалките на ушите си и погледна към Мине.

Sunny: !!! Това момче е откачено! Визираше Алфа. Самоубиец! Свършено е с него! Другия е същия. Визираше Mercury. Щом сте готови да умрете за непознат, така да бъде. Ще запомня жеста, но съжалявам, аз трябва да спася Рьоко на всяка цена, дори и това да означава да оставя това чудовище на вас! Тя тръгна в противоположна посока, но веднага се спря с широко отворени очи. Хъх..? Пеперуда? Времето сякаш спря за момент позволявайки ѝ да се загледа непринудено в това насекомо как преминава пред очите ѝ и след това изчезва в далечината. Редом с това тя изпита изключително странно чувство, но някак си инстинктите ѝ ѝ подсказаха какво може да е то. Т-Това чувство... Т-Това може ли да е... THE BUTTERFLY EFFECT?!! Веднага след тази налудничева мисъл, тя чу женския глас. Този глас..? Чувала съм го някъде! Но къде точно? Аах.., главата ми ще се пръсне! Защо не мога да се сетя?! Къде съм го чувала? В миналото... или в бъдещето? Обърна се назад и насочи един последен поглед към Алфа. Ти го направи, нали? Ти активира ефекта ѝ! Нима наистина си способен на това? Алфа беше името ти, нали? Ще те запомня, момче! Метна един поглед и на Mercury. Имате пълната ми подкрепа, момчета! Дано оцелеете срещу този звяр... Дано се срещнем в настоящето ми! След това се обърна, хвана Сузи и Такуми за ръка и потегли след Chazz и останалите. Сузи, Таки, да вървим! Това не е нашата битка! Докато тичаше погледна замислено към двамата. И вие изпитахте същото чувство, нали? И вие видяхте пеперудата? Това означава ли..? Означава ли, че наистина е възможно да се промени настоящето с действията ни тук?! Това събитие ѝ донесе огромен морален boost. Тя запали обувките си на макс, като застана нетърпеливо при първите бягащи. Издръж още малко, Рьоко! Ние идваме!

Shizuka: Изпита същото като останалите, които са в чужда времева линия или време и стигна до същото заключение като Съни. Възможно ли е наистина...? ...Да изменим настоящето, като променим миналото?! Лицето ѝ беше стегнато от налудничавата мисъл, но бързо след това се отпусна и дори се усмихна скришом. Не е необходимо. Не желая да променя нищо от живота си... Целият живот на аутсайдера Акира Кирай с прякор Шизука беше пълен със страдания и самота, като едва накрая тя изпита щастие за пръв път в живота си. Това беше след срещата си с Chazz. Ако това да промени целия си нещастен живот в позитивен означава риск да премахте връзката си с него, то тя веднага би захвърлила офертата. Това и направи. Тя се затича с групичката като беше най-отзад, втренчена в гърба на Chazz. За сега на първо място е да спасим бедното момиче. Може би там ще получа отговори на въпросите си защо съм тук и как мога да се върна обратно?

Alpha: Хъх?! Беше рязко изстрелян към Mercury и се блъсна болезнено в него. Алфа беше искрено изненадан, че не onetap-на противника си. Все пак той беше повече от 100 000% убеден, че наистина е НАЙ-СИЛНИЯТ ЧОВЕК НА СВЕТА. (Да, това ще се повтаря на всеки коментар:)) От сблъсъка си с Mercury, Алфа сякаш беше поел значително по-малко щети. Всъщност беше ли поел някакви поражения? Той моментално се изправи и започна да поскача на място, сякаш прави загрявка. ТОЗИ Е СИЛЕН! ПРЕВЪЗХОДНО!!!

Mercury: Отне му няколко секунди да си стъпи отново на крака. Все пак засилката му беше чудовищно бърза и като включим и тази на Алфа, сблъсъкът си беше страховит. Той погледна с завистлив поглед към младолика до себе си. Това хлапе... от толкова много провали със сигурност си се научил да поемаш удари. Току що напрактика все едно те блъсна кола, но ти вече си готов да продължиш със следващата си атака? Усмихна се, като застана до него. Готов ли си, хлапе?! Това може да е последната ни битка заедно! Не ме карай да съжалявам, че ти тъпрях простотиите толкова време... ПОКАЖИ МИ НА КАКВО Е СПОСОБНА МЛАДОСТТА ТИ!!! Очите на Mercury се запалиха от вълнение. Той беше само 2 години по-голям от Алфа, но искрено се чувстваше като негов много по-голям брат или дори чичо, от когото да попива мъдрост. Всъщност той гледаше на всеки по-малък от него с месец и повече като "хлапе".

Alpha: Хм! Усмихна се на Mercury. Разбира се, че няма да съжаляваш, братле! Тепърва ще виждаш на какво е способен НАЙ-СИЛНИЯТ ЧОВЕК НА СВЕТА! Той помогна на Рюджи да се изправи и заинтересовано го изслуша. Казваш се Рюджи, значи? ТОВА Е НЕВЕРОЯТНО ИМЕ! Подаде му юмрук като поздрав. Харесва ми енергията ти, брато! Позволи ми да ти ударя едно рамо срещу брат ти! Обърна се към Мине. Зае бойна позиция и фиксира невероятно competitive поглед в него. Не го подцеяваше, нито го надецяваше. Беше на 100% инвестиран и фокусиран в престоящата битка. Но това, разбира се, не му попречи отново да си отвори устата: Ой, г-н звяр, ти със сигурност трябва да си втория най-силен човек на света, нали? Все пак успя да издържиш на 0.001% от силата на юмрука ми. Готов ли си да стана малко по-сериозен?

Хина: След думите, които ѝ бяха минали през ума, Хина забеляза пеперудата. Но за разлика от останалите, които също бяха способни да я видят, Хина не знаеше какво точно означаваше тя. Единсвено знаеше, че хората отвъд бреговете на Тамриел често я свързваха с промяната. Все пак... нейната родина следваше други правила. Дори и ефектът на пеперудата да съществуваше там, Хина не знаеше дали се е сблъсквал с него. Все пак, дори и да беше, тя най-вероятно го възприемаше като Dragon Break. Преди да успее да осъзнае какво точно се случва, Chazz хвана ръката ѝ и побягна, което я накара да тръгне с него.

Мокоу: Излезе от картата си, като беше решила да остане за да види как ще се развие ситуацията тук. Тя погледна към Chazz. Хлапе, ще остана тук. Само ще ви създам проблеми ако отида в централата с вас. Пък и така ще мога да ви информирам ако се случи нещо непредвидено. Тя насочи внимманието си към НАЙ-ЕПИЧНАТА БИТКА НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА!!! И, разбира се, беше готова да се намеси ако се навложи. Все пак, в най-лошия случай тя щеше да умре няколко пъти ако се изправи срещу Мине, което не я притесняваше. Даже може би веднъж щеше да е достатъчен, ако успее да го изненада. И беше наясно, че дори веднъж ще е твърде много за всички останали.

Варис: Усмихна се Ооооой, Рюджи! Наистина ли толкова лесно беше готов да дадеш живота си? Засмя се. Брато, ритъмът на сърцето ти няма да спре тук! Подсъзнанието му глична за момент всякаш, като се загледа в пеперудата. Варис усети как времето сякаш беше спряло, докато тя прелетя. Гласът му беше изключително познат, но не можеше да се сети на кого беше. The...The Butterfly Effect..! Трябваше да се досетя, че идването ми тук ще има последици в бъдещето. Честно казано, точно на това и се надявах от самото началото след като разбрах, че съм в миналото. Варис пристъпи напред към Мине, като застана на едно ниво с Алфа и Меркюри. В главата ми беше единствено и само как да спася Вай от корупцията на Гличтрап, че съвсем забравих за останалите. Варис погледна към Рюджи отново. Моят брат.. е готов да даде живота си за мен. За нас. За останалите. Варис, макар и да не беше по ръкопашния бой, той застана в бойна позиция досуща за Адронската армия - нещо, което беше научил от бишния член на групировката на Сай, а именно бунтара в неговите редици - Ерик Затова аз няма да се превърна в зрител на това меле! Той стъпи здраво, като сви юмруци и погледна сериозно към Мине. Варис се надяваше реално да се случи чудото, което се случи в битката му с Рюджи, а именно да открие отново ритъма си и да се добере до специалните си умения, тъй като му беше ясно, че една грешна стъпка би била фатална. Той не е като Виджил, който умее да се бори с всеки в close combat. Колкото и хватки и движения да беше научил, не си вярваше до толкова, че да се съревновава с чудовище като Мине. Въпреки това, той не се страхуваше, тъй като вярваше че ефектът на пеперудата ще го benefit-не и него в бъдеще. Той се обърна към Мине. Направи най-голямата си грешка да посегнеш така на брат ми. Ще си платиш за унижението, което му причини! Варис за пръв път от както беше тук решава да защити честта на негов много близък приятел, вместо да е фокусиран на 100% във Вай. Всякаш Вай напълно изчезна от главата му и целта му беше една - да срази Мине.

Рюджи: Вдъхновен от думите на другарите си, той пристъпи напред и като един истински мъж, щеше да бъде щита на всички тях. Все пак, Еди го е учил на мъжкарство, дисциплина, но най - вече как да бъде добър другар. Санджи no aniki...само гледай! Моят истински брат е напът да се изправи срещу мен...ти, като най - добрият ученик на Еди, единствен имаш шанс срещу него, но се боя, че дори ти ще загубиш! Сега, с моите нови другари, и моят BRAZA, аз ще го победя! Застана отпред, като зае бойна позиция и погледна през рамото си към останалите. Като вторият най - силен легионер, моя е отговорността да поемам атаките на Мине! Оставете ме срещу него, за да научите как се бие той! Неговият юмрук ме е повалял хиляди пъти...мога да го поема отново! Ще се опитам да го накарам да разкрие възможно най - много от триковете си...предупреждавам ви. Той..е специалист що стане дума за битки един срещу много. В арената, където той е крал на мелето...



Мине: Скръсти ръце, като се усмихна щом видя Рюджи да пристъпва към него. Хоо...? Значи си мислиш, че си готов да се изправиш срещу мен, малчо..? Мисля, че съм те побеждавал над 100 пъти вече. Знам всичките ти трикове. А от своите не съм показал и четвърт. Какъв шанс имаш срещу мен точно ти..?

Рюджи: Не е въпросът дали имам шанс, братко...въпрос на достойнство е! Няма да ти позволя да нараниш нито един от тях, така че покажи ми на какво си способен!!!!

Мине сякаш не взе Рюджи насериозно. Макар и да беше вторият най - силен легионер..то мафията стоеше много по - високо от тях. И сега бяха напът да разберат колко всъщност голяма бе разликата между първите и вторите. Той като че ли надмено погледна Варис, сякаш не му хареса чутото от него.


Мине хвърли поглед към Алфа, като от тялото му почна да излиза същата бяла енергия все едно беше super saiyan. Задаваше се нещо голямо и другите можеха да го усетят!

Spoiler: