Mt. Moon

Мизуки: Вашите животи са по - важни от моят..заклела съм се да пазя цяла Кагедома..но всяка майка трябва да предпази най - вече своите деца..и съм готова да го сторя на всяка цена..! Погледна към Йору, като концентрира част от енергията си върху меча си. Злодей..докато все още стоя изправена на краката си и дишам..ти няма да получиш нито частица от нашият дом...

Ейс: Грр..Елате Прегърна Велвет, Тадаки и Вероника Пазете се..!

Тадаки: Ейс, не! Да не си посм-..! Още преди да се изкаже, Ейс телепортира него, Вероника и Велвет от тук

Йору: Хо? Ейс е решил да си получи реванша..? Жалко. Погледна към Мизуки Но малко прибързваш.. Ще се радвам да се позабавляваме Мизуки-сама..Баси, Йору да я нарече със "сама"? Това беше изненадващо Но ни е твърде рано да си разменяме юмруци. Вие разбрахте част от мотивите ми. Сега е време да се позабавлявам над този хаос и малко да си почина преди да ударя. Мулти-влесената е по-големият ви проблем в момента. Поне за сега Усмихна се през маската като просто изчезна

-------------------------PEACE--------------------------------


Мизуки: Сега като беше сама, тя бавно се изправи и се подпря на меча си, като едното ѝ око почна да кърви здраво. Закашля се, като изплю голямо количество кръв и падна на едно коляно, при което се чу мощна експлозия в небето. Това бяха именно нашествениците, които сега се промъкваха в тази времева линия от другите вселени. Унищожението на небето отслаби силите ѝ драстично , до такава степен, че тя дори не ги чувстваше вече. И точно сега, за нейно огромно съжаление, предстоеше инвазия. Инвазия на нейният дом, нейният сакрален храм, а именно върха, на който се намираше тя и който тя бранеше постоянно. И днес не бе изключение. Тя си пое дъх, при което чу как над стотици воини, идващи от други вселени се приземиха тук, объркани и изплашени. Едно нещо доведе до друго и внезапно нейният дом прерастна в бойно поле между магьосници от всякакви други светове. Огнени и ледени топки хвърчаха навсякъде, мечове и стрели, та даже и куруши прелитаха наляво-надясно. Мизуки почна бавно да ходи до прозореца, като затвори очи и се свърза със своите деца, които сега трябваше да са достатъчно надалеч. Това може би беше последният път,в който тя щеше да ги чуе.


В този момент, огнена топка уцели земята до нея, което създаде експлозия, изблъсквайки я през прозореца. Тя започна да пада докато не се сгромоляса 20 метра надолу, на един от по - ниските хълмове, които гъмжаха с нашественици. След като отново бавно се изправи и се подпря на меча си, тя ги погледна как всички те искаха да нахлуят в храма отгоре. Знаейки, че е в тежка ситуация и че враговете бяха многобройни, тя вътрешно в себе си беше изплашена. Човешка черта. Може би защото вече силите ѝ я бяха напуснали се чувстваше така. Един от войните я нападна, но тя макар и отслабена, блокира атаката му със своят меч и го изрита от хълма право надолу. Друг я нападна в гръб с нож, но тя се отмести настрани и го удари в лицето с лакът, при което го хвана и преметна над себе си, пронизвайки го с меча си щом той удари земята. 4 магьосника я нападнаха с огнени топки, при което тя размаха веднъж с меча си и ги отблъсна срещу тях. В този момент, меч я прониза през кръста, но тя бързо реагира и с малкото ѝ останала енергия създаде blast от енергия, която изблъска рицаря, който я нападна. Две стрели се забиха в раменете ѝ, както и няколко в крака ѝ. Стискаше на болката колкото бе възможно, като продължаваше бавно да върви надолу и да отблъсква нашествениците.


В този момент, тя получи огромен adrenaline boost , а аурата ѝ стана червена вместо бяла. Всички очи в Кагедома сега бяха върху нея, защото майката на всички в момента страдаше и то много. Страдаше да гледа как нейният дом бива разрушаван заради действията на легионерите.


В този момент, тя яростно се втурна надолу и започна с лекота да отблъсква всички нашественици пред нея, само и единствено с уменията си с меча. Нейният боен стил беше подобен на този на рицар от колкото на нинджа , главно заради времената, в които бе живяла като човек. Нейният two hand меч все още пазеше своят лунен enchant и позволяваше на Мизуки да контролира лунен прах, с който тя създаваше мощни вихри и образуваше големи торнадота, които разхвърляха всички наведнъж. След тази нейна атака, тя заби меча си в земята, карайки около 10-на светкавици да се стоварят върху най - далечните ѝ опоненти. Една секунда невнимание обаче ѝ коства много - тя бе директно уцелена от огромна огнена топка от голямо разстояние, което я запрати да лети още по - надолу, като този път тя беше сигурна , че щом се приземи, ще умре със сигурност. Падаше почти от върха, който се извисяваше високо над облаците, все пак. Докато падаше, всичко беше на бавен кадър за нея, като дори целият ѝ живот ѝ премина през очите в този миг. Спомни си за ранните си дни като дете, след които дните, в които тя е майка и съпруга и най - накрая дните, в които тя е почитана като богиня. Тя бавно затвори очи, приемайки своята смърт.





В този миг, тя рязко отвори очи и сякаш внезапно бе разбрала, че ако тя се откаже, то цяла Кагедома изпада в отчаяние за години напред. Дори когато всичко изглежда загубено, точно тя не трябва да свежда глава. И затова, с последни сили, тя завихри още един силен вихър, който я издигна обратно на върха. В ръката ѝ от лунна светлина се сформира втори меч, който принципо трябва да се държи с две ръце, но целият този адреналин ѝ позволи да приеме тази berserker форма с лекота. От самият храм, тя се затича бясно и нададе рев, след което се метна върху навалица от нашественици, насочи оръжията си да я посрещнат. С усмивка на лице и без капка съжаление за изборът си, тя се приземи с гръм и трясък и започна да се движи измежду навалицата, поемайки атаки от всички посоки постоянно, но в същото време тя също раздаваше правосъдие с двата си меча и убиваше всеки, който дори дръзнеше да се доближи до нея. Въртеше се като пумпал, а всяко убийство ѝ даваше повече и повече енергия, с която тя временно да работи и да създава вихри от лунна енергия, с които да размята всички наоколо. Купчина стрели я бяха уцелили, мечове я бяха пронизали, дори едното ѝ око вече не можеше да се отвори. Но въпреки това, тя продължи смело напред, без да се страхува..докато в един момент, нашествениците не станаха прекалено много, дори и за нея...последен меч успя да я прониже страшно близо до сърцето ѝ, при което тя се сгромоляса безжизнено на стълбите до самият си дом. Със сетни сили и с помощта на меча си, тя се довлачи до портата на дома си и се обърна по гръб. А това, което видя..бе луната. Дори когато небето бе разрушено, тя стоеше там, макар и трудно видима. И наблюдаваше всичко и всички..точно както самата Мизуки..с усмивка на лице и сълза, тя бавно затвори очите си.

Мизуки: В съзнанието си, тя се беше пренесла в своят вътрешен свят, като там беше изцяло бяло пространство, в което тя стоеше легнала заедно до собствената си майка, която изглеждаше едно към едно с нея. И двете просто гледаха към нищетата, като Мизуки усещаше как животът я напускаше с всеки изминал миг. Майко...скоро идвам да те видя. Чаках хиляди години за този момент..и мисля, че най - накрая съм готова. Имам толкова много неща да ти разкажа..аз и Сай създадохме едно невероятно семейство..Усмихна се. Щеше ми се да можех да те запозная с тях..и двамата пораснаха изключително много. Щеше ми се да видя собствените ми внучки..но съм сигурна, че Кисе и Иказучи ще са добри бащи и ще развият потенциалите им на макс..а аз...Сълзи се стичаха от очите ѝ. Аз бях ужасна майка...дори не успях да изпълня дълга си към хората, които вярват в мен..дано..дано новият aspect се справи по - добре от мен..

В този момент, нейният Greed за героична смърт и желанието ѝ да се види с майка си толкова много време ѝ пречеше да осъзнае, че нейният живот всъщност не бе напразно живян, а смъртта ѝ напразна. Дори нямаше капчица надежда, че може би, може би чудо може да се случи..и заради това, майка ѝ я погледна и помилва по лицето, като започна да лети нагоре, което означаваше, че Мизуки излизаше от своят вътрешен свят. Тя самата се учуди и протегна ръка към майка си, видимо уплашена.

Мизуки: К-какво става..? Защо си отиваш..?! Не ме оставяй сама, мамо...! МАМО!!!

Майката: Ооо, дъще..Усмихна ѝ се. Ти си луната, дъще! През нощта, ти трябва да си светлината, която да води към правилният път твоите деца. Защо толкова много желаеш да угаснеш..? Ти си символът на надеждата за тях. Дръж се като такъв! Рано ти е още да умираш..

Мизуки: Н-но..това не може да се промени, майко...раните ми са неизлечими вече..остават ми броени мигове живот..

Майката: Дъще моя...Нима забравяш твоята роля като Aspect of The Moon? Ти си тази, която трябва да приветства онези, достатъчно смели да почукат на вратата ти...

В този миг, след като чу тези думи, очите ѝ се ококориха. Тя разбра какво искаше да ѝ каже майка ѝ.

Мизуки: Не...никой не го е правил от хиляди години насам...какъв е шансът точно в този момент това да се случи...?!?

Майката: Дъще моя...

???:

Щом Зоро се изкатерва на върха, и приключва със своята атака, зад него пристъпва човека, който го хваща за рамото и му се усмихва. Това беше не кой да е, ами Ейс, който след това избърса очите от сълзите си, тъй като беше станал свидетел на абсолютно всичко. Щом той вижда отново своята майка отново и разбира, че нейната енергията винаги ще е с тях независимо какво ѝ се случи, сърцето му се изпълва с надежда.

Ейс: Добре дошъл в екипа, млади мечоносецо. Твоята поява ще бъде възтържествувана щом спасим това място от нашествениците. Ейс погледна надолу към града, където забеляза как Вероника и Тадаки са си намерили едва ли не нови приятели. Аз съм Ейс и подобно на мен, ти доказа на Кагедома, че си достоен да стоиш на този връх рамо до рамо с моите хора. Вечно подкрепен от силите на нашата майка луна - Мизуки. Сега, това което направи е едва началото. Ейс погледна встрани Велвет здр- Бива шамаросан.

Велвет: Пристигна тичайки като, шамароса Ейс Изобщо не ме Велвекай, тъпанар! Как може да ни оставиш така!? Как въобще си помисли, да изоставим Мизуки по то-...Погледна към Зоро и след това нагоре, като видя душевната енергия на Мизуки под ярко блестящата светлина на Луната, която вече не беше пурпурна. Напротиш, даже сияеше още по-силно Той...Той да не би току що да изкачи върха? Очите ѝ отново отидоха на Зоро От толкова много време никой не е успявал да достигне до тук. Не мога да повярвам, че най-накрая имаме нов член на екипа точно преди завършането! За мен ще е чест Поклони му се Казвам се Велвет, приятно ми е да се запознаем..!

Мизуки: Ейс! Казах ти да не се връщаш тук, опасно е! Въздиша. Но от друга страна съм радостна, че нещата се равиха по този начин..

Зоро: Адски объркан, той погледна към огромното създание от космическа енергия, което бе видимо сигурно от целият континент. Какво по дяволите..?

Мизуки: Не се стряскай, младежо. Това е моя временна форма. Но достатъчна, че да ни предпази всички! Докато вие се сражавате умело..Тя погледна към дупката в небето, като буквално я ХВАНА с две ръце и започна да се опитва да свърже краищата в опит да я запуши. Това отделяше адски много енергия , която се разпръскваше навсякъде около тях под формата на топки от лунна енергия, които щом те уловят, ще получат burst от енергия и ще почувстват огромно облекчение. Аз ще се погрижа това нещо да не ни пречи..!!!

Зоро: Защо небето изглежда по този начин..? Човече, Kiyoshi не спомена за това..ъъъъъ..Погледна объркано към Ейс и Велвет. Имаха малко време за отдих преди поредната вълна да ги нападне. Вижте, нямам си и на идея кои сте, но знам, че онези там нямат много добри намерения. Не знам за какъв екип става дума, ако трябва да съм честен, принадлежа вече към такъв. Сигурен съм, че можете да ми обясните какво по дяволите се случва тук и защо тези не ви харесват. И защо има храм на тази планина?

Ейс: Чакай...Замисли се като се хвана за коста между очите. Не ми казвай, че ти не знаеш защо си тук...Погледна към него Моля те кажи ми, че мисията ти е била да получиш призвание от луната. Не ми казвай, че си дошъл тук по случайност. Погледна към Велвет. Велвет страх ме е от отговора му, моля те отговори вместо него.

Велвет: Засмя се леко. Мисля, че той точно това от което се страхуваш имаше в предвид и единственото нещо което знае за Кагедома е сина на Масару.

Ейс: ЧОВЕК ТИ ШЕГУВАШ ЛИ СЕ С МЕНЕ! ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО МНОГО ХОРА СЕ УМРЕЛИ ДА СТИГНАТ ДО ТУК И НАКРАЯ ИДВАШ ТИ, ВСЕ ЕДНО СИ БИЛ НА РАЗХОДКА В ПАРКА!

Зоро: Хъъъх? Говорите сякаш да дойда тук е голямата работа..да, разбирам, 1 седмица катерене е изморително за някои, но...стига де, не е чааак толкова зле.

Мизуки: -..................................

Зоро: А, споменахте Кагедома. Това място търсех..но имаше планина на пътя и реших да я изкатеря. Иии, ето ме..и на върха е пълно с луди.

Мизуки: Кагедома..? Н-но...т-т-тя е просто..о-от другата страна...можеше да заобиколиш...^^"

Зоро: Хм, така ли било...е, моя грешка, предполагам, щях да си спестя една седмица..но тренировката ми се отрази добре..Почеса се зад врата.

Ейс: ПО ДЯВОЛИТЕ ТЯ Е ТОЧНО ПОД НАС Ейс посочи Кагедома точно както Khaby Lame от Тик-Ток. МАНЯК! Започна да си блъска главата в най-близката скала която намери Това не може да е истина. Ейс се хвана за главата и клекна, като започна да си мърмори нещо супер тихичко, като всякаш не можеше да си навържи изречението, но имаше смисъл. Кагедоманеможедапретърпиподобнонещоновиялунноизвисенпростодасеезагубилдотуквместодаполучипризваниетосипонормаленначинидаоправдаесмърттанавсичкикоитосасеопиталидаизкачатвърхаисасрещалисвоятагилеливсъщотовремеидванякойкойтопростосееизгубилтоваенечуваномамкаму. ААААААААААААААААААААААААААА! Ейс се изправи НЕ МОГА!

Велвет: Тя му беше свикнала и просто го чакаше да приеме обстоятелствата и да се върне на земята Да...Добре дошъл в екипа, както виждаш имаме доста интересни образи!   Тогава, обаче започна да приижда и втората вълна от натрапници Ейс, съзвеми се Извади си катаната Имаме си компания..! Въпросът е, че щом Велвет види изражението на Ейс, тя щеше да я прибере Оу..Добре.



Ейс: Хъх? Обърна се като видя гостите си Хм..Изведнъж цялото му изражение се промени, като намести превъзката си. Тогава той се усмихна и точно тогава, като че ли искра премина през изражението му. Тогава той си изпука пръстите на ръцете. / ( ( втори рефърънс ) Това започна да става интересно. Така, от къде да започна първо..Мизуки щеше веднага се сети за нещо много важно. Ейс е способен да направи чудеса подобно на Годжо, но реално погледното с един Ниндоган по-малко, неговите умея ще го изтощят в пъти по-бързо, защото когато са двата, неговата консумация на енергия и на ниндо пада до 0та, а сега отиват на 200-300%. А тя си го познава много, добре. Види ли това изражение на лицето му означава, че ще се раздаде. Хм хм хм хм хм....

Ейс: Присви око, като погледна нагоре към идващите нашественици и след това огледа под себе си как по цялата планина се катерят към тях. От друга страна, на тяхното ниво също се бяха задали няколко групички. Ейс, погледна надолу към останалите, които бяха в града като нарочно се усмихна на Тадаки. Добре..Да го направим! Затича се към тях като след секунда - две, той изчезна, като точно когато той изчезна всякаш огромен дъжд от кунаи се бе насочил към тях, но той беше прецизно запратен към групичките от нашественици. Тогава, точно на дропа ( 0:22 ) Ейс се появи близо до единия от тях и му размаза черепа с юмрук. За броени секунди, Ейс обиколи цялата планина с телепортации и изчисти абсолютно всичко. Планината се напълни цялата в кръв, като стотици трупове започнаха да се таркалят надолу по нея. Единствено някой с tracking умения би разбрал какво се случва. Ейс се телепортираше на всеки един кунай в близост и разчленяваше всичко живо около него. То не бяха счупени и изтръгнати крайници, обезглавявания, осакатяване, абе, беше пълна сеч. Докато накрая той не се върна при останалите и не си пое дъх ( 0:43 )

Велвет: Велвет не можеше да осъзнае какво по дяволите се случи. Тя знаеше за Ейс, че е способен на чудеса, ама това да го видиш в действие е напълно различно от това какво се говори за него Този човек е на съвсем друго ниво..! По време на тази реализация, на нея нещо ѝ прищрака. По дяволите Ейс..! Велвет извади катаната си и я заби в земята, карайки от нея да поникнат разстения с лунен прах, които да насочат енергията на луната към Ейс. Глупако искаш да се убиеш ли!?

Ейс: Ейс изкашля към, като се усмихна докато я бършеш с ръката си Спокойно, Ви..Ще се оправя Без единия си ниндоган, подобни движения и умения от Ейс му костваха страшно много енергия и ниндо. Ако някой друг кагедомец беше направил подобно нещо, да използва уменията си над стотици пъти за толкова кратко време, щеше да е мъртъв от загуба на ниндо и преумора. Но Ейс, той беше различен. Макар и с едно око, единият му ниндоган успяваше по някакъв начин да компенсира тази загуба, но нямаше нищо общо с това на което е способен с двете си очи. Те обаче нямат край..! Така и беше, не спираха да идват още и още и още, но Ейс знаеше едно. Завземат ли планината, всичко приключва за Кагедома. Йору, проклет да си.. Направи знака на тигъра с една ръка, като той spawn-а няколко свои клонинга, които започнаха да имитират движенията му Kūsho Sōzō: Inryoku-Kyū! ( 1:15 ) Ейс и клонингите му запратиха многобройни гравитационни сфери, които започнаха да привличат натрапниците на купчини, като след това те се разделиха една да поена да ги чистат като ги убиват. ХААААААААААААААААА!!!!!!!!!!

Велвет: Мамка му Ейс! Велвет насочи цялата си енергия в това да поддържа Ейс в изправност. Всичките ѝ цветя бяха насочени към него и следяха неговите движения за да насочват лунната енергия към него. Навсякъде валяха тела, глави и крайници. Ейс приличаше на лъч светлина, които се дашваше наляво-надясно във въздуха и обезкостяваше всичко по пътя си. Ейс няма да издържи още дълго, цяло чудо е, че все още не се е трупясал..! Докато Велвет обаче беше насочила цялото си внимание към  Ейс, тя забеляза как територията която Ейс бе осигурил, зоната в която който се доближи и веднага умираше, започна бавно бавно да се свива. ЕЙС ПРЕСТАНИ! Тя искаше хем да го накара да спре за да не си навреди, но знаеше, че ако го направи, обрича планината на опасност.

Докато Ейс успешно разчистваше всички нашественици в зоната с пълна лекота, Зоро наблюдаваше отстрани и гледаше да го предпазва от атаки, които идваха извън неговият обсег. Най - вече, ranged атаки, идващи или много надалеч от небето, та даже и чак от нашествениците долу на земята. Много от тях бяха насочили своето внимание към върха и някои от тях с невероятни способности можеха да запратят своите умения право през облаците, правейки ги много по - трудно видими за защитниците. Зоро обаче точно за тях се отглеждаше. С две катани, той успяваше да разсече всички огнени топки, които се бяха насочили към Ейс. По едно време обаче, те започнаха да стават все по - големи и по - големи - в мига, в който Ейс започна малко по малко да се измаря, атакуващите напреднаха заедно и решиха да засилят своите атаки. Зоро леко се намръщи на Ейс в този миг, защото осъзна какво прави. Той прибра две от своите катани и остави най - новата си - Enma, в своите ръце. Бавно излезе извън тази безопасна зона и видя нещо наистина много опасно - над 50 огнени магьосника из въздуха заедно чарджваха най - голямата огнена топка, която защитниците бяха виждали до сега от тяхна страна. Голяма колкото самият връх, върху който те стоят. Ако това нещо ги уцели, то със сигурност ще умрат на място. Зоро видя атаката обаче преди дори да е изпратена към тях и се подготви.

Зоро: Значи...значи ти там си най - доброто попълнение на тези хора от планината. Личи си...Погледна към Велвет. С притеснението, което се отнасят към теб и се опитват да те вразумят да спреш да се жертваш и да се опитваш да бъдеш герой..Усмихна се леко, като погледна напред. Слушай ме много внимателно, 'Ейс'..Зоро взе черната кърпа от рамото си и я завърза на главата си, показвайки, че е напълно сериозен. Дори тонът му беше много нисък - нищо общо с неговата шеговита персона до преди малко. Познавам един харизматичен негодник като теб..който също иска да защити всички на каквато и да било цена. Но...аз не съм от хората, които искат да бъдат защитавани. Сигурен съм, че и ти не искаш...затова...

В този миг, магьосниците изстреляха този почти огнен метеорит към тях, който щеше да изблъска ножките на Ейс само с ударната вълна от изстрелването му, скъсявайки драстично тази негова зона. Дори можеше да се наложи той да започне цялата си атака наново и да почне да напада огненото кълбо от всички страни, но уви, той нямаше нито енергията, нито времето да го направи. Затова, Зоро се изстреля директно към огъня и дори влезе в него. Тогава, той затвори очи и се довери изцяло на своята демонична катана - Enma. Катаната на неговата учителка, при която той бе направил последната си тренировка преди да дойде тук. Enma не е като останалите прокълнати катани - тя увеличава силата драстично на нейният user до такава степен, че той самият не може да се контролира и става заплаха не само за себе си, но и за всички останали. При Зоро, това не беше така. Той много бързо успя да я овладее и можеше да контролира power boost-а, който получаваше. За сметка на това, той дори можеше да използва силите на много от демоните, които катаната е убивала. Докато огънят го гореше, той не изпитваше никаква болка, нито показваше признаци на агония от това, че тялото му гореше. Това се дължеше на факта, че една от формите на Enma позволяваше на Зоро да използва част от огнените умения на Богът на Огъня - Агни. Самият той се сформира като силует зад Зоро и нададе боен вик, размахвайки своите оръжия с всяка от ръцете си преди да изчезне напълно. Зоро получи огромен resistance към огън и това му позволи да измине голямо разстояние в самата огнена атака преди най - накрая да отприщи своята собствена. Той усети как тялото му започваше да гори най - накрая и знаеше, че трябва да действа ако не иска да изгори. Все пак, умението на Агни не беше вечно.


Той направи едно огромно вертикално посичане, което бе насъбрало огромна част от огъня по катаната, разсичайки огнената топка на две, въпреки нейният неописуем размер. Това веднага спря нейната засилка и сега огънят просто се рееше из въздуха. Приземявайки се, видимо с доста изгаряния по тялото си, той протегна катаната си настрани и накара огънят да се насочи към нея, натрупвайки се в огромни количества върху самото острие преди да го отприщи.


Зоро замахна втори път, отприщвайки целият този огън по катаната си под формата на грамаден дракон, който се сгромоляса върху огнените магьосници, напълвайки цялото небе с техният собствен огън, който създаде масивна експлозия и посече всеки един от тях, изблъсквайки ги надалеч от тях. В този миг, той си пое въздух и отново погледна към Ейс.






Думите на Зоро със сигурност щяха да го накарат да се замисли върху собствените си действия. Да, Ейс успешно успя да предпази всички, но секунда невнимание можеше да коства неговият живот. Но за негово щастие, Зоро бе свикнал да се бие рамо до рамо с такъв тип хора заради своят капитан. Мизуки бе много впечатлена от действията и на двамата, като дори бе учудена от Ейс. Все пак, макар и с едно око, това си беше голямо постижение за него. А относно Зоро, тя не можеше да разбере как един човек е достигнал такава мощ и сила. Вече тя започна да го приема насериозно като някой, наистина достоен да стане най - силният. И дори някой, способен да победи дори нейният съпруг.

В момента, в който Зоро обърна цялото си внимание към топката и магьосниците, които работиха върху нея, върхът на планината беше останал без неговата защита от хора, които продължиха да прииждат от подножието. Иззад нападателите обаче, в далечината се виждаше нещо като буря, която разчистваше пътя от всеки, който дръзнеше да остане на пътя и. Бурята продължаваше да се приближава към върха колкото можеше по-бързо, като по едно време, от нея се изстреля нещо.

Това нещо сияеше в небето, като се приземи право в краката на Велвет и Ейс - стрела, към която беше здраво прикрепена една малка бутилка, пълна с течност, която сияеше на лунната светлина. Каквото и да беше съдържанието, те бяха сигурни, че ще помогне на Ейс да се възстанови, а самият жест потвърди, че бурята не беше атака на враговете, а всъщност беше някой, който идваше да им помогне.

...И не след дълго, се случи точно това.

Малко преди върха, бурята се разпръсна, създавайки ударна вълна, която отблъсна враговете, които бяха достатъчно близо да бъдат ефектирани. В момента на разпръскването, някой сякаш скочи високо във въздуха от там, след което се приземи горе. След като вдигнатия прахоляк се поразсея, или по-точно беше издухан от остатъчната вятърна енергия, присъстващите можеха да видят новия им гост - младо момиче с бяла коса и бледа кожа, със зелени очи които сякаш рефлектираха лунната светлина. На гърба си тя държеше своят лък, а в ръката си - катана, която започна да се разпада на черешови цветчета. Щом остана само дръжката, момичето я хвана здраво, карайки дръжката да се превърне в нагината. На колана на момичето беше закачена същата бутилка, която беше вързана за стрелата, която беше забита пред Велвет и Ейс, но тази на момичето беше празна.

Йоуму: След като се приземи успешно на върха, тя накара катаната си да се разпръсне на цветчета, след което превърна дръжката в нагината. Беше напрегнала тялото си страшно много за да стигне тук толкова бързо, като със сигурност нямаше да успее ако не беше в полет по-голямата част от времето. Ако не друго, поне беше успяла да разчисти пътя докато идваше насам. Тя се замисли, че ако не беше пълнолуние, и че ако тя не беше изпила напитката, която беше споделила с Ейс, навярно нямаше да успее да направи подобно нещо... което пък я доведе на мисълта, че беше дошла тук по обстоятелства, които не бяха предвидени. Но... това не и пречеше. Даже в случая изглежда присъствието и беше необходимо.

Тя замахна с нагинатата, като завихри малко вятър около себе си, колкото да вдигне цветчетата около себе си. Така или иначе съм тук... струва си да опитам... Тя отново замахна с нагинатата, този път нагоре, като вдигна цветчетата по-високо така. Kabuki Art... На лицето и се появи маска, но вместо цвете, на челото беше нарисуван лунен знак. Petals falling in the night. Нагинатата, лъкът и цветчетата започнаха да светят в същата светлина като луната, като Йоуму започна да насочва вятъра и цветчетата с нагинатата. Самата Йоуму също започна да използва лунната светлина за да използва уменията си, но беше доста различно от начинът, по който лунно извисените го правиха - все пак, във вените на Йоуму течеше кръвта на богът на луната в нейния свят - Tsukuyomi.

Lucky: Заедно с Йоуму пристигна и той, летейки до нея през цялото време, с празни очи. Той не помагаше, освен ако не беше крайно нужно. Той беше интересуван изцяло и единствено за себе си. Но се усещаше, че не е било винаги така, като че ли нещо в него липсва. Щом стигна до върха при устаналите, всички с душебни способности усетиха нещо...


И той беше изцяло концентриран върху него, държейки си ръката върху меча си. Щом Йоуму се спря на място, то той си спря умението и се приземи на земята, като реши да огледа хората около него. Почти всички бяха непознати за него хора, но той мигновено знаеше, че те бяха на негова страна. След което очите му се спряха на Зоро - някой, who he looked up to (Bulgarian 100) обратно в неговия свят. Някой, като който винаги е искал да бъде. Силен и способен да предпазва всичко важно за него. Някой, който за жалост, загуби живота си в сраженията със Yharim през годините.

Не съвпадам с тематиката, а? Единствено катаната му беше нещо пряко свързано с всико Японско заобикаляйки го. Беше облечен в дънки и блуза, носейки зимно яке постоянно, дори и през лятото.

С какво мога да помогна, докато съм тук? В лицето му си личеше, че просто иска да се свършва с битките. Не защото иска да се спре проливането на кръв, а защото му е писнало да се бие със слаби, които не могат дори да си помечтаят да могат да го уцелят, дори и да изживеят 100 живота. Lucky без душа беше нещо страшно за обикновения човек. Каза това, обръщайки се директно към Зоро - единствения който в същност познаваше, макар, и не този от неговия свят.

Ейс: Мамка му..Това е жестоко! Ейс гледаше с удивление към Зоро. Той беше впечатлен от способностите на толкова рандъм тия, който дойде в живота му от нищото. Зарадва се, докато седеше седнал на земята и Велвет го лекуваше. Тогава естествено чу и думите му. При нормални обстоятелства, Ейс щеше да избухне. Той знаеше, че е най-добрия. Най-силния. Най-способния човек, който Кагедома някога е създавала.....след Акаме. Той знаеше, колко много над нещата е и сега просто да дойде някой, който да постави под съмнение, неговото величие? Да, ама не. Ейс имаше много добра преценка за себе си и за положението в което е. Сега без едното си око, той знаеше, че все още е най-силния представител на Кагедома, но и знаеше, че няма нищо общо с това на което е способен с двете си очи. Ророноа..Поклати глава Нямам отговор на този въпрос. Може би, защото с мисълта да предпазя всички, поставям живота си в опасност. Предполагам това е начинът по който работи Умбра-та. Да поставя хората си на първо място.

Велвет: Ейс, не мисля, че той знае какво е Умбра ^^ Но както и да е, в момента трябва да си починеш Тя усети силен вятър, който се засилваше с всяка секунда, като усещането я накара да погледне към подножието на планината, от където се усещаше някакво присъствие. Тогава, стрелата с ботилката падан пред нея и Ейс. Велвет като лечител, веднага усети съдържанието на вътре в нея и я даде на Ейс без да се замисля. Ейс, това ще ти помогне...Но от кого е си нямам и бегла напред-.. Появата на Йоуму и Лъки я прекъснаха, като тя погледна към тях. Образът на Йоуму ѝ стана интересен, но по-скоро се спря на Лъки, който все едно не беше там. Има нещо странно в това хлапе, но нещо ми подсказва, че са на наша страна.. Това заключение го направи щом видя същото шишенце и при Йоуму. Хей, благодаря ти..Усмихна ѝ се.

Ейс: Той изпи съдържанието на шишенцето, като усети подобрение. Течността вътре в него и цветята на Велвет наоколо накараха лунната светлина да го озари и да започне да възстановява неговото Ниндо. Йоуму и Лъки веднага щяха да усетят огромната енергия идваща от Ейс, но също така щяха и да усетят колко нестабилна е тя. Ако имаха сензорни способности, те щяха да погледнат през Ейс и Велвет по този начин. Щяха да забележят, че имаха доста енергия в себе си. Резервът им на ниндо беше огромен, но самият поток при нея беше като спокойно море. Беше в синхрон. Спокойствие. Като една добре смазана машина. На Ейс обаче беше в пъти по-голям от този на Велвет, което беше плашещо, защото дори тя като лунно извисена беше с обилно количество. По-голям и се усещаше всякаш бушуваше. Искаше да излезе навън, но не можеше. Като бурни пламъци, които не можеха да си намерят място. Идвате точно навреме странници, вярвам, че сте на наша страна Ейсе усмихна, като направи това заключение, не само защото Йоуму изчисти огромна тълпа от нашественици, ами и защото той забеляза нещо много познато в нея. Самият ѝ външен вид много наподобяваше техния на лунно извисени. Светлите очи и светлата коса бяха нещо много характерно за тях. Точно когато имаха най-много надежда в себе си, че ситуацията е обратима и че имат шанс да обърнат нещата в своя полза с подкреплението, отчаянието щеше да е два пъти по-голямо след броени секунди.

момичето:

момичето:

момичето:

Зоро: Внезапната поява на Йоуму и Lucky го изненада, като започна да резонира поради някаква причина със свой двойник от друга вселена щом погледна към Йоуму. Поглеждайки я, поради някаква странна причина, той получи свръх-силно главоболие и дори погледът му се замъгли за миг. Това момиче...имам чувството, че съм я виждал преди...ъгх..не..не мога да се разсейвам..! Поклащайки глава, той успя да се разконцентрира от подобни мисли, поне за сега и погледна към Lucky. Същият феномен се случи, макар и за кратко , защото вече нарочно се опитваше да не мисли за подобни неща. Трябва да е страничен ефект от цялата тази ситуация...както и да е. Искаш да помогнеш? Усмихна се широко. В такъв случай, прави това, в което си най - добър, каквото и да е то.

Мизуки: Не...не може да бъде...тя е тук..? По дяволите...! Усещайки нещо много нередно, тя веднага прекъсна своята celestial форма и се върна в своята човешка форма. Подпирайки се на меча си тъй като все още бе изтощена, тя погледна напред щом започна да вали кръв и да чува тези думи. Не очаквах, че подобен ден ще дойде...колкото и обичам да съм оптимист, може би няма да излезем всички живи от тук щом тя е тук...Мизуки знаеше много добре за жената, която тепърва щеше да се появи. Все пак, тя е нейна лична позната. Щом луната стана червена, значи сме го загазили здраво...тш..! Лунните ми сили вече се изчерпаха изцяло, дори не мога да премахна кървавата ѝ фаза..изцяло под нейн контрол е. Хах..ама че чувство..да бъда предадена от същата сила, която ме направи aspect...така да бъде тогава. Не ми трябват божествени сили, за да се бия...чу ли това, Акаме!?! Провикна се достатъчно силно, че жената отпред да я чуе и застана пред всички останали, посочвайки я с меча си. Това не е твоят дом! Не само Кагедома..целият свят не е твой дом! Върни се там, от където си дошла..навярно си объркана как си се озовала тук, но не прави нещо, за което ще съжаляваш после...

Зоро: Усети силната аура на жената и дори се хвана отново за главата щом започна да чува странният шепот. Гх..! Падна на едно коляно. З-замълчи...Изправи се отново след секунда, като захвана Enma с две ръце и погледна към Акаме. Такава аура на убиец не съм срещал преди..даже е фрапиращо неусетима и силна едновременно..за първи път виждам такъв двойнствен характер на енергия..коя е тази..?

Мизуки: Въздиша. Стара приятелка...и може би най - лошият сценарий, който можеше да ни се случи..тя е най - силният ни войн, живял някога, наравно с моят съпруг..пригответе се..това може да е най - трудното ни изпитание като кагедомци...да се преборим с миналото.

Йоуму: Първоначално, Йоуму беше леко разочарована след като пристигна. Нима думите на онзи човек наистина бяха просто лъжа? Нима това, което тя беше усетила по-рано не беше нищо повече от плод на въображението и? Или просто продукт на разбитите и спомени. Но разбира се... нямаше друг вариант. Винаги се случваше точно така. Тя тръгваше по пътя към това да си възвърне всичко, което и беше отнето, само за да го загуби отново броени мигове преди да го възвърне напълно. Първият път, или поне първият за който знае, това се беше случило с емоциите и, още като дете, когато тя беше сключила сделка с Fu'Jin. Точно преди тя да успее да се възстанови, тя отново ги загуби, заедно с нейните спомени. Третият път към това число бяха включени и уменията и. Сега, тя имаше чувството, че същото се случваше отново. Сякаш на нея не и беше позволено да достигне до истинската си същност. Спокойствието и задуха я накараха да се чувства сякаш времето около нея се беше забавило, сякаш тази глава от нейната книга на живота преминаваше през така наречената "ретардация". Фрагментите от спомени, които тя подсъзнателно беше успяла да подреди в някаква линия, която ся смяташе за логично, отново започнаха да се разпадат на фрагменти, и нови започнаха да се появяват, които тя отново си нямаше на идея дали са от нейните очи, или през чужди. Единственото, което и мина през главата, беше въпросът какво ли ще загуби този път... навярно или приятелствата, които тъкмо беше започнала да създава, или някое от сетивата си. Все пак, сякаш емоциите и се бяха изпарили отново, но този път това, което остана не беше гняв... беше разочарование. Даже може би отчаяние. Апатия? И тя самата вече не беше сигурна.

В следващият момент, първите капки кръв започнаха да падат на земята. Те бяха нещото, което я изкара от дълбоките и размишления. Цветът на цветчетата, на които се беше разпаднала катаната и беше първото, което и направи впечатление. Това я накара да погледне нагоре и да види луната. Видя как цветът и започна да прелива в пурпурен, сякаш някой беше започнал да пълни кристална чаша с кръв. В този момент тя изпита катарзис, сякаш нещо се възпламени дълбоко в нея. За останалите, червената луна беше символ на кръвопролитие. За Йоуму обаче, тя беше нещо друго. Макар и да се намираше в чужд свят, кръвта и реагира по същия начин, както щеше да реагира ако беше вкъщи - там, от където идваше, се счита, че кървавата луна води до лудост. Разбира се, всеки интерпретираше това по различни начини, като истината се криеше във всеки един от тях.

Йоуму хвана нагинатата си по-здраво, вятърната енергия завихряйки се около основата на острието, създавайки няколко звънчета, които бяха вързани там с дълга панделка, която също рефлектираше лунната светлина. След това започна шепотът, който тя успя да игнорира благодарение на новото чувство, което тя изпитваше в момента. И тя сякаш знаеше какво точно трябва да направи. Тя направи един бърз замах нагоре, цветчетата проследявайки го, създавайки перфектен полумесец, звънчетата иззвънявайки по начин, по който да се опита да привлече вниманието на околните и да убие шепотът за да не го слушат. В момента, ситуацията сякаш беше породила идеален момент, в който тя да се опита да достигне до истината - пълнолуние, което преливаше в кървава луна, в присъствието на лунно божество даже. Напитката, която тя беше изпила по-рано също и даваше нужната енергия, но тя беше сигурна, че въпреки всичко, ще и отнеме време.


Йоуму сякаш започна да танцува, използвайки нагинатата си вместо звънче за танц Кагура, правейки комбинация от бързи и бавни движения за да постигне различни звуци от знвънчетата. Това създаде и нежен бриз, който да помогне на останалите да се възстановят от от усещането на тежест в гърдите им от присъствието и застоялият въздух, като звукът и движенията, придружени от цветчетата и панделката, които ги следваха, бяха танц, който се използваше за пречистване на злото. Енергията в йоуму сякаш започваше да нараства, като със следващият замах, Мизуки сякаш усети силите и да се възвръщат малко по малко. В момента Йоуму изпълняваше ролята на shrine maiden, изпълняваща танц към лунно божество. Никой от присъстващите обаче знаеше коя, или какво точно е тя. Самата Йоуму също не беше особено сигурна. Единственото, което знаеше със сигурност обаче беше, че ако продължи, тя щеше да достигне до отговорите, които и бяха обещани. Тя усещаше как фрагментите отново бяха започнали да се събират, как чувствата и уменията и се възвръщаха. Това, разбира се, рефлектираше и в енергията и, която продължаваше да нараства като тайфун в нея.

Lucky: Зоро. Начинът по който му каза името доказа че се познават изключително добре. Усмихна се предизвикателно към него. Мечоносец като теб знае в какво съм добър. Бавно си извади меча, като му го показа. Наклони го настрани, като мигновено разбра качеството му и способностите не само на меча, но и на неговия собственик. Скорост, прецизност... но имаше и нещо което нямаше смисъл. Мечът изглеждаше нежен, но видимо беше използван брутално да избие стотици, преди броени моменти. Такъв меч, да се използва, трябва да има ритъм, да се замахва с мисъл зад всяко движение, всеки живот който отнеме, да е бил решен с десетки, ако не стотици движение предварително. Но самият блясък от почистването на кръвта от него си личеше - нямаше такт. Последните животи които е отнел са били решени на милисекундата, прерязвайки жертвата си с прецизност, но никакъв план. С чиста кръвожажда. Проблемът е, че стана тихо и всички се изпокриха. Де да имаше не-... Точно в този момент, първата капка кръв падна, точно пред него. Неговите свръх-сетива го предупредиха, като мигновено разряза капката на две, преди да погледне право нагоре към небето. ...-що с което да се бия...

Загледа се в небето, поглеждайки право към луната. Капките кръв падаха по лицето му, дори в очите, като той не реагира изобщо. Косата му се намокри, като се слегна назад. За сегашното му състояние, това да вали кръв за него беше нещо нормално, нещо което го успокоява, нещо, което кара животът му да има значение. От спокойното невинно момче, той се бе превърнал на кръвожаден edgelord (щях да напиша egglord).

Но точно тогава се появи присъствието, което накара всички около него да се не могат да дишат, да страдат, да изпитват страх. Той не изпитваше нищо. Но не означаше, че не знаеше какво се случва. Тоя знаеше в каква ситуация се намира, като това го накара да се усмихне от ухо до ухо. Протегна си ръцете в страни, като се усмихваше доволно, маниакално. И както се усмихваше, така почна да се смее - като луд. О, това беше като мечта за него. Знаеше, че наближава битка, под кървавата луна в дъжда, който за него миришеше толкова приятно. "Кървавата луна водеше до лудост"? Не... Води до удоволствие! Точно като спря да се смее, почнаха гласовете. Слушаше с огромно нетърпение, чакайки точния момент в който ще се появи човекът, шепнейки така сладко в неговото ухо. И щом се появи Акаме, тоя я погледна право в очите, весел, усмихнат до уши.

Ейс: Легендарната Акаме? Не, не може да бъде. Всъщност, очакваше се..Но, нима в другите вселени тя е толкова силна? Не мога да го повярвам Ейс хвана Мизуки за рамото, като усети треперенето ѝ и веднага я махна Майко...Нима това наистина е тя? Глупости говоря, тя трябва да е от друга вселена. Акаме си отиде, но така и не разбрахме как. Ако това е тя? Не Ейс, мисли... Той погледна към Акаме, след това огледа останалите. Йоуму беше интересен случай за него. Той усети как нейните действия реално имаха ефект над това той да може да свърже едно изречение като хората Момиче, какви неща те очакват ако останеш тук.. След това погледна и към Лъки, като още повече потвърди тезата си, че този човек не е добре. Имаше нещо в него, което го караше да се държи така дори пред аурата на Акаме. Стана му ясно, че има причина той да не изпитва нищо. Въпреки това, той реши да не му обръща внимание в момент като този, а да се съсредоточи на проблема. Акаме. Акаме Куросацу е пред него. Най-силният убиец съществувал някога на този свят стои точно пред него и не знаем какви са ѝ намеренията. Тогава, Велвет продума и той я погледна.

Велвет: Ак...Ак...Акаме...Куросацу...!? Велвет падна на колене и ѝ се поклони в знак на уважение. Акаме Куросацу, легендарният войн, който преобърна вижданията на целия свят за Кагедома. Човекът, който го накара да изпитва страх и затова до момента почивахме в мир. Акаме...Твоите начини и твоите истории вдъхновиха хиляди жители на Кагедома да могат да се развиват по твоя път. Аз бях една от тях Надигна глава към нея Ти си тази, заради която аз бях лунно извисена. Ти си тази, която ме вдъхнови да стигна до тук. Да докажа жените на какво сме способни. Не мога да повярвам за нищо на света, че в момента ти стоиш пред нас и всяваш страх в околността само с присъствието си. Легендите за тебе се оказаха верни. Ти си способна да убиеш човек само с присъствието си. О, легендарна Акаме. Умолявам те, ако си дошла тук заради дупката в небето, моля те. Върви си. Това не е твоето място. Това не е твоята Кагедома. Не искаме нито помощта ти, още по-малко пък да се бием с теб. Искаме ти да останеш в нашите сърца като някой, когото винаги да гоним. Почивай си, заслужаваш го повече от всичко. Умолявам те Погледна я със сълзи в очите. Велвет не знаеше дали плачеше от страх или от радост, че я вижда. Само едно нещо искаше обаче. Да не ѝ се налага да се изправя срещу нея. върви си там от където дойде. След като изрече тези думи, другите усетиха как присъствието на Акаме се сниши. Явно тя не беше тук да ги нарани. Аурата ѝ се нормализира и всички усетиха облекчение. Настана....тишина....















Акаме: Акаме направи крачка напред, като отново засили своите присъсвие като преди, но без шептенията. Тя анализира всеки един от тях, който стоеше пред нея. Тя усети техните емоции. Тя вникна дълбоко в думите на Мизуки и на Велвет. Усети притеснението на Ейс, но в крайна сметка Мизуки...Ейс...Велвет...Зоро...Йоуму...Лъки...Акаме знаеше, имената им, което беше доста странно. Аз...Не съм от друга вселена Щом изрече тези думи, Мизуки, Велвет и Ейс щяха много да се изненадат. Това беше истинската Акаме Куросацу, за която се носят легенди. От плът и кръв. Момичето от което цял свят се страхуваше. Момичето, което направи семейство със Сатаната. Момичето легенда в Кагедома. Но точно тогава, когато най-силно ги удари гръм от ясно небе, те забелязаха нещо странно. От едното око на Акаме се стече сълза. Точно тогава, тя извади катаната си от саята, освобождавайки от нея пурпурна енергия, която за момент образува силуети на лисича опашки зад нея, които изчезнаха в пространството. Дъждът спря, като по едно време започнаха да падат тела от небето. За броени секунди, преди тя да дойде е успяла да убие и накълца всичко живо що щеше да излезе от мултивселенните пукнатини в небето. И това го беше направила, защотот в момента тя има задача. Тук съм... Преди да започне да говори, тя си прехапа устните, като се опитваше да замълчи, но въпреки това......НЕ УСПЯ. Тук съм, за да....за да.....за да.....За да унищожа Кагедома и да предодвратя събуждането на бога убиец. Щом изрече тези думи, с лявата ръка си покри устата и погледна нагоре към луната, която беше над нея. Акаме заплака, но въпреки това тя затвори очи и след това погледна към тях със сериозен поглед. Ще убия абсолютно всичко живо. Всичко, което някога е вървяло по тези земи. Кагедома никога повече няма да съществува и никога повече няма да създава убийци с подобни способности. С всяко едно изказване, Акаме все повече и повече страдаше. Това го виждаха останалите в изражението ѝ, което не искаше битка, но тялото ѝ беше жадно за кръв.

Мизуки: М-моля...? Погледът ѝ веднага се промени, като ако сега беше изплашена и леко притеснена за народа си, то сега бе пълна с отчаяние и тъга. Колкото и да не ѝ се искаше, това като че ли наистина беше приятелката ѝ, която тя познава от толкова много време. Мислейки я за мъртва отдавна, тя си нямаше и на представа как би могло тя да е жива, нито защо би се борила на чужда страна. Какви ги говориш...? Това..не е Акаме, която познавам..моля те, върни се на се-

Зоро: Зае бойна позиция. С думи няма да я спреш..! Сигурен съм, че усещаш как страда..очевидно не го прави по нейна воля, но нищо не можем да направим по въпроса!

Мизуки: За жалост, тя знаеше, че Зоро беше прав..тя усети болката в душата на Акаме и нейната тъга преди да изрече тези жестоки думи. Аз..съм напълно сигурна, че ти не чувстваш това, което казваш...но...В този момент, тя се обърна с гръб към Акаме и към останалите, като направи няколко крачки назад, забивайки меча си в земята.

Зоро: Погледна я учудено. Какво правиш..?

Мизуки: Не се тревожи, Зоро..просто правя правилното решение, колкото и да не ми харесва..когато човек става извисен, за да се подсигури, че силите му няма да излезнат извън контрол, се поставят ограничители на неговата енергия..ако тях ги нямаше, телата ни щяха да са рухнали поради огромните количества енергия във вените ни..и сега това, което правя е, че ги премахвам..

Зоро: Какво..?!? Но ти сама каза, че тялото на такъв човек ще се самоунищожи!!

Мизуки: Тялото ми отдавна е нестабилно, младежо..Усмихна се леко, като пророни една сълза. Благодаря ти за това усещане, малко момиче..силите, с които ме даряваш няма да останат неизползвани...Малко по малко, тялото ѝ започна да трепери и бе огряно в лунна светлина. Останалите можеха да усетят и дори да видят как от различни части от тялото ѝ падаха енергийни вериги, които се пръскаха на енергия. Това бе процесът на премахване на нейните ограничители, които стояха на пътя между човешкото ѝ тяло и божествените ѝ сили, като не им позволяваха да се слеят. Сега обаче, точно обратното щеше да се случи.

Зоро: Ей, ей...не е нужно да се напрягаш толкова..! Ще се справим и без да прекрачваш такива граници..!

Мизуки: Не...това е лично мое решение, Зоро..ако Акаме ето там е готова да се бие с всичко, което има...



Изричайки тези думи, огромна експлозия настана върху тялото ѝ, като това бе последната енергийна верига, която падна. Това бе най - големият грях, който aspect можеше да направи - да прекрачи границата, която се е заклел никога да не прекрачва. Чувството да си едновременно човек и бог в момента превземаше не само мозъка ѝ, но и душата ѝ, като тя вместо да усеща болка, усещаше удоволствие. Никой aspect до сега не беше унищожавал своите limiter-и и не беше оцелявал за повече от минута. След тази екслпозия, огромен енергиен поток започна да излиза от тялото ѝ и накара всички да бъдат изблъскани от нея. Обръщайки се обратно към Акаме и компания, тя вече изглеждаше различно. Косата ѝ се вееше нагоре заедно с енергията, която излизаше от нея..това със сигурност не беше Мизуки, която останалите познават. Това бе самата лунна богиня пред тях, която този път бе готова да се раздаде на 100% за пръв и последен път в живота си. Гласът ѝ започна да се чува в ехо, и то много, много заплашително, сякаш се обръщаше не към стара приятелка, а към свой вечен враг.



След тези нейни думи, всички щяха да забележат как тялото ѝ буквално бе почнало да се рони на парчета и да гние. Толкова мощна бе нейната енергия, че тялото ѝ не можеше да я поддържа вече и бе започнало да се самоунищожава. Това обаче нямаше да я спре да направи следващото си действие..навярно никой не знаеше, но истинските умения на Мизуки не идваха от луната. По време на човешкият си престой на земята, тя се е сражавала като Death Knight. Именно поради тази причина, тя можеше да движи тялото си дори и когато бе на 99% мъртва. За нея, смъртта не беше нещо, от което тя се страхува, а точно обратното - беше нещо, което ѝ дава сили. И сега, тя щеше да го демонстрира. Тя погледна към кървавата луна и усети как силите ѝ в този миг също започнаха да нарастват точно заради кръвта. Този кървав дъжд, който Акаме предизвика, като че ли хранеше нейното тяло с жизнената енергия, която толкова много ѝ липсваше.



Мизуки надигна високо ръка, като буквално започна да кара всичката пролята кръв от Акаме да се влива в нейното тяло и отново да възвръща неговата жизнена енергия. Всичката пролята кръв над нейните свещени земи сега се превръщаше в сила, която Кървавата Луна само подсилваше. Мизуки сякаш се беше превърнала в чудовище само и само да защити последната си останала надежда, а именно онези, които са успели да оцелеят този терор. Тъмночервената кръв започна да се вихри около нея и беше в огромни количества, до такава степен, че тя вече се чувстваше като нов човек и се беше презаредила със сила отново. Тя погледна към Акаме и колкото и да я болеше отвътре, тя знаеше, че сега, тя е най - голямата заплаха за Кагедома и трябва да бъде отстранена.

Lucky: Вглеждаше се в Акаме, с огромна усмивка на неговото лице. Той просто чакаше такъв момент - някой силен да се появи, че може да се поотпусне. Постави си ръката на рамото на Велвет, докато тя получаваше mental breakdown. Много празни надежди държиш в себе си, малката. Не виждаш ли нейния поглед? Каквото и да кажеш, все ще доведе до едно и също нещо - до битка.

Втренчвайки се право в очите на Акаме, той виждаше право през нея. Знаеше, че не иска да се бие... знаеше, че изпитва болка... знаеше, че всичко което казване го мисли... Но него го интересуваше само едно - Жадна си за кръв, а кукло? Е, ела си я вземи!




Захвана си меча с готовност да нападне пръв. Преди който и да е да направи движение. Завъртя си стъпалото на страни, видимо в готовност да се изстреля напред с заслепяваща скорост, като бе прекъснат... Зад него се случиха две неща, които не можеше да игнорира.

Експлозията на Мизуки, която неговото шесто чувство засече предвърително щеше да му провали цялата атака, разваляйки балансът му. Това го накара да се обърне назад, което доведе до второто...

Йоуму, момичето което прилича толкова много колкото неговата съпруга, бе обкръжена от цветчета, които правеха разрези по нейното тяло. Това не стоеше добре с него. Дори и в сегашното си състояние, беше очевидно, че има неща, които той ценеше. Че не беше изцяло без емоции.



И с тази подготовка да атакува Акаме, отскочи в обратната посока, насочен право към Йоуму. Без дори да може да премисли нещата предварително. Протегна лявата си ръка право напред, минавайки през всичките цветчета, само за да може да я достигне. Погледна в очите ѝ, забелязвайки, че нещо се случва с нея. Бивайки разрязан, всяка драскотина върху него причинявайки щетите като цели разрези от оръжия. Разклати я. Събуди се! Не се разсейвай, Leonora! Дори не се сети, че тя не тази за която си мисли. В неговия ум мина само мисълта, че вижда как неговата любима бива ранена, защото не е изцяло концентрирана. И след като изрече тези думи, ръката му падна на земята, срязана изцяло до рамото. Кървенето му беше сериозно, като трябваше да бъде обгорено спешно. Но за него първия му приоритет беше Йоуму.

Но това което направи най-голямо впечатление на останалите беше, че не реагира изобщо на болка. Пое я като че ли самата концепция не съществува.

Велвет: Хора..Страх ме е, не знам какво мога да очаквам от нея Тогава, тя стана свидетелка на  преобразуването на Мизуки. Велвет знаеше, че миналото ѝ, но никога не очакваше нейната "майка" да бъде толкова плашеща всъщност. Макар и да знаеше, че е на тяхна страна, нея всъщност я побиха тръпки. И когато каза, че осъжда Акаме на смърт, всякаш ѝ даде надежда. В следващия момент обаче се сети, че срещу тях стои най смъртоносният убиец, след самия Killer God, който някога е ходил по тези земи. Велвет знаеше, че битката няма да се размине без жертви и това много я озадъчи, че това може да е...Ейс. Тя погледна към него, който се тресеше от това да не се намеси. По дяволите, Мизуки счупи своите окови, Ейс е до мен. Йоуму, която танцува и ни придава надежда, Лъки, който не чувства болка и може да осакати всичко на пътя си и Зоро, новото ни лунно попълнение? Имаме брутално силен отбор и аз все още не вярвам, че ще се справим срещу легендарната заплаха пред себе си. Не, Велвет. Съсредоточи се. Не излагай ордена, който съществува заради жената пред теб. Покажи ѝ защо си на това дереже. Тогава, тя забеляза как Ейс пристъпва напред. Ейс..?

Ейс: I am done playing games..! Акаме Куросацу! С цялото си уважение към теб, приготви се да разбереш, защо имам такава репутация тук. Чуваш ли!? Аз съм Ейс, най-силния лунно извисен. Този, който зае твоето място и този, който един ден ще те надмине! Достатъчно приказки...Погледна към нея сериозно, като леко се усмихна, ето така. Време е да действаме! Щом той каза това, изведнъж изчезна освобождавайки вятър от мястото където беше.


До 13 секунда, на OST-а, не се случи нищо. Щом тя настъпки, започнаха да се усещат стотиците дашове на Ейс, които не можеха да се проследят с просто око. Все пак, да не забравяме, че цялото поле беше покрито със забити в земята кунаи от преди, където Ейс изчисти една от вълните на нашествениците. На дропа, който беше на 26-тата секунда, Ейс се появи с даш към Акаме, но веднага бе спрян от кунай, който се спря до лицето му. И по-добре, беше насточен към окото му. Кунаят се спря, тъй като беше вързан с верига и се заби в краката му Тш.. Бърза е и може да проследи движенията ми. Не съм и изненадан. На всеки дроп, това се случваше и случваше, докато по едно време, Ейс не забеляза как под всеки кунай от Акаме имаше зона очертана в кръг от пурпурна енергия. Реши да не рискува и единственият му изход беше да я нападе от високо. Първо, Акаме успя да се противопостави на скоростта на Ейс, което беше почти невъзможно. В следващата секунда, Ейс се появи над нея и се опита да я ритне. За жалост...Това е Акаме.


Акаме: Акаме се извъртя и блокира ритния му със своя крак, като с другия, който ползваше за опора отскочи и се завъртя, контратакувайки го със свой ритник. Ейс успря да го блокира, но подобно на него, тя беше толкова силна, че го запрати обратно към останалите. Той успя да се овладее, но нямаше друг вариант освен да се приземи, на една от маркираните територии на Акаме от кунаите ѝ. Там вече стана страшно. Всички разбраха всъщност, кой стои зад телепортациите на Ейс. От кого всъщност, той е взел inspiration за това негово умение. Именно от самата Акаме. Щом Ейс попадна в зоната ѝ, той осъзна, че всеки кунай, който е на земята, включително и неговите направени от Тадаки по-рано, вече са нейни. Зоните се уголемяват и превземат оръжията по земята и реално Ейс нямаше къде да отиде, защото нямаше на кой да се телепортира.

Ейс: Не може да бъде..! Още преди да завършил мисълта си, Акаме беше пред него посичайки го целия за стотни от секундата и запращайки го в краката на Велвет, целият в порязани мускули, да не може да се движи. Гхах...!!

Акаме: Проблемът не свърше до там, Ейс също беше беше маркиран от нея като опасна зона. Около него също се бе появил пурпурен кръг, който за нещастието на Велвет, тя беше в него. Акаме използва Reverse Shumpo, което телепортира Велвет при нея. В следващия момент, Велвет падна на колене от посичане, подобно на това. За няма и минута, Акаме повали 2ма от лунно извисените на Кагедома. Това не беше краят обаче. Тя забеляза как тялото на Велвет се пръсна на пеперуди, които я заобградиха и се превърнаха в шурикени, които се насочиха към нея. В следващия момент, тя се размени с маркирания ранен Ейс, който пое атаката на Велвет вместо нея, а тъй като Ейс се намираше в близост до Мизуки, Акаме нападна и нея със замах на катаната си.

Мизуки: Виждайки колко опасна бе Акаме в действителност, Мизуки беше на щрек като че ли постоянно, очаквайки точно нейната атака и се опитваше да търси дупка в нейната офанзива, която тя да използва срещу нея. В мига, в който тя се обърна в опит да предпази Ейс, за жалост неуспешно, тя бе нападната от Акаме, но вече беше готова да се защити. Тя направи бърз backstep назад преди да бъде нападната и в мига,в който Акаме замахна, тя посече Мизуки с катаната си, но тя се пръсна на лунен прашец около нея, който започна да свети супер ярко, заслепявайки я. Това, което тя направи всъщност бе, че с този backstep остави на свое място светлинен клонинг, който само Акаме можеше да види. Тя беше концентрирала светлина в очите ѝ още преди да започне самата битка, която Мизуки можеше да манипулира и да кара Акаме да вижда купища илюзии. За жалост, тя намаше да може да се координира с останалите, защото за да бъдат успешни тези илюзии, тя трябваше да заблуди и останалите. И този път се получи - в мига, в който Акаме посече светлинния клолинг, той се пръсна на лунен прашец, който стана видим, а истинската Мизуки се дашна напред, замахвайки с въртеливо движение под формата на полуокръжност, която целеше да накара Акаме или да избегне, или да блокира. И в двата случая, лунният прашец щеше да се завихри около нея и да светне адски силно, заслепявайки я за секунда. Photon Explosion! В следващия миг, Мизуки щеше да накара фотоните от клонинга да се сблъскат помежду си, което да създаде масивна светлинна експлозия право върху Акаме.

Lucky: Щом Йоуму направи крачка назад, и той самият се възвърна, като осъзна какво се случи. Хъх... жена ми все още ми е слабост. Йоуму, атакувай я та-... След което изчезна. NEVER MIND, I LIKE THAT! Lucky надигна ръката, която беше на земята с крак, като започна много бързо да върти меча си в дясната му, още закачена ръка с бясна скорост. Продължи да го върти, като си изрита ръката с точна траектория право към устата на Зоро. Хвани ми ръката с уста, ще ти помогне! Продължаваше да върти своят oversized меч, като правеше разрези по земята заради огромните размери, като след секунди, мечът започна да свети, металът от който е направен - нагрят, от въздушното съпротивление и огромната скорост с която въртеше мечът си. А за тези които виждаха души - ръката му още беше свързана към него. Веднага обгори раната си, като отново застана в бойна позиция.




Реши да се възползва от фактът, че Акаме прерязва тези на неговата страна, като за тези стотни от секундата, той се позиционира зад нея, замахвайки към кръста ѝ с все още горещия меч. Ако улучи, щеше да боли и да има щети, но нямаше да има кървене, като самият той използваше drive-by тактики. Не даваше възможност да бъде нападнат, като щом мишената му е започнала действие, той веднага атакува с огромната си скорост, преди да могат отново да се фокусират на защита или контра-атака. Но след като пребяга зад нея и я подмине, той се подхлъзва на пепел по земята, изтървайки меча си и претъркулвайки се напред, успявайки да избегне сериозни щети заради шестото си чувство. Този късмет...

Но като котка, след десетина кълба, се приземи отново на крака. Липсата на ръка го прави по-трудно да се балансира докато се придвижва.