Mt. Moon

Не мога да помогна..това ще зависи изцяло от вас. Аз ще мога да ви помагам само да се развивате от тук нататък. - Мизуки

Как да се развия повече от това без помощта на Ниндогана си..? - Ейс
Ейс, не губи надежда. Тя е пред теб все пак Визираше Мизуки - Велвет
Ще се бием през нощта..! - Тадаки

Ейс..надявам се да не те нараня с това, което ще кажа, но..ако разчиташ само на ниндогана си, то трябва да се научиш да се биеш и без него. Защото по този начин не го заслужаваш. Мисля, че ще се справиш и без него. Ще намериш начин да се развиеш стига да не се предаваш. - Мизуки

Мизуки е права, представи си, че си все едно на училище. Макар и...с едно око по-малко.. - Тадаки
Въздъхна като затвори очи Искам..Да поспя.. - Ейс

Най - добре да го оставим да си почива..Погледна към Такади и Велвет. Вие най - добре също да поспите..хубаво е да възстановите и мозъчната ви дейност освен физическото ви състояние. - Мизуки

Така и стана, Тадаки и Велвет послушаха Мизуки и решиха да си починат. Не след дълго обаче, спокойствието им щеше да бъде нарушено, но този път, от техен човек. Слава Богу, нямаше да бъде опасност. Като за начало, Мизуки чу глас в главата си. Един много познат. Галещ душата, като кадифе. Мизуки..Мизуки..Мизуки! Отвори вратата..! Това беше и не кой да е, а нейният личен вестоносец и massenger. Кагедомския Хермес, само че гласът беше женски. - ???

Хъх? Учуди се, като бързо отвори вратата притеснена. Какво има..? Нещо случило ли се е..? - Мизуки

Тя веднага влезе, като огледа своите приятели от лунния орден и след това се обърна към нея и я прегърна. Толкова се радвам, че сте добре..! Какво по дяволите се случва с Кагедома..!? Всичко си беше толкова, спокойно! Тя наистина беше притеснена за родния си град. До сега никога не ѝ се е налагало да се връща заради подобни новини. Всъщност тя е една от малкото, които имат позволението да напускат лунния орден, а именно за да наблюдават притежателите на нинджа боговете какво правят с тях. А коя беше тя? - Вероника

Усмихна ѝ се, като я прегърна. Рони..всичко е наред. Е, наред е наистина трудна дума да изрека след това, което се случи, но..за сега, всичко изглежда по - спокойно.. - Мизуки

Наблюдавах Кагедома отдалече. Беше ужано..Хората умираха..По принцип описанието ѝ щеше да е много по-детайлно, но щом каза това тя веднага затвори очи Ох, не мога повече. Кагедома ми е на сърце. Беше ужасно наистина..Сложи ръце на лицето си - Вероника

Помилва я нежно по бузата, като се опита да я успокои с нежния си допир. Знам...наистина беше ужасно. И е още по - ужасно когато собственият ми съпруг беше отговорен за това..това кара сърцето ми да се къса още повече. Но важното е, че сега всички сме добре..оцеляхме и това изпитание. - Мизуки

Мизуки-сама..Как винаги си толкова спокойна..? - Вероника

Засмя се леко. Това се изисква от мен. Ако аз не съм спокойна, хората, които вярват в мен също няма да са. Аз съм тази, към която всички се молят когато нещо се случва. И защото никога не губя надежда. Вярвам , че точно това поколение, вашето поколение ще има щастлива развръзка. В нито един момент не съм си и помисляла другояче. - Мизуки

Минаха няколко часа, в които всеки се беше отдал на почивка. Ейс обаче не можеше да се наспи като хората. През цялото време се въртеше от болката в окото му. Накрая, той се събуди и застана в седнало положение на леглото, след което се хвана за главата Мизуки..Все още ли си тук..? - Ейс

Отвори се вратата, като Мизуки влезе след като беше извикана и седна до него. Разбира се, че съм тук. Какво те притеснява..? - Мизуки

Боли ме..Не само главата или факта, че изгубих окото си. По-скоро това, че Кагедома страда, а аз не мога да направя нищо. Не МОЖАХ да направя нищо. Онзи ме издебна точно когато тя имаше най-голяма нужда от мен. Той е знаел, че съм щял да създам проблеми на натрапниците затова и сега ми отне най-ценното..Поклати глава, си беше подпрял главата и гледаше към пода Мисълта, че бе причинено толкова много страдание на хората ми ме побърква..! - Ейс

Погледна надолу към пода, като и тя се натъжи. Мизуки страдаше всеки път когато някой от нейните близки страдаше. Знам какво е чувството..и аз не бях там когато им трябвах. Това обаче няма да ме спре..ще поправя грешката си. Не можеш да позволиш на това да ти пречи да вървиш напред. Трябва да намериш сили да не се поддаваш на отчаянието. - Мизуки

Мизуки, той ще тръгне след останалите..! Мисля, че знам какво се опитва да направи.. Мизуки щеше много лесно да се досети. Ако този човек е тръгнал да събира очите на нинджа боговете, той ще може да върне към живот Богът Убиец. Това е нещо, което не може да се позволи да стане - Ейс
Вероника беше първата която чу разговорът им. Тя не беше в дълбок сън като Тадаки и Велвет, които възвръщаха силите си. Без да чака тя отиде при тяхи клекна пред двама им на земята С нещо да помогна..? Гласът ѝ беше нисък, слаб. Тя усещаше тъгата им - Вероника

Погледна към Вероника, като я потупа по рамото да я успокои. Не тъгувай, Рони. Ще измисля нещо да ви защитя..няма да търпя това. Ако този се опита да тръгне след останалите, аз ще му се изпреча.. - Мизуки

Не, твърде опасно е! - Вероника
Аз ще ѝ помогна.. - Ейс
Ти нормален ли си..!? Той ти разказа играта докато беше и с двете си очи. В момента не си в разгара на силите си Ейс..Колкото и да ме боли, че го казвам, това е истината. Не мога да ви позволя да пострадате. Което и око да вземе ще бъде фатално - Вероника
Всичко това е вярно, но не можем просто да го гледаме как изпълва целите си. Мизуки, знаеш ли кои са притежателите на нинджа боговете? - Ейс

Кимна. Разбира се, че знам. Наблюдавам земляните от високо от много време, знам ги до един кои са те. - Мизуки

Трябва незабавно да ги съберем тук за да ги опазим..! Мизуки много добре знаеше, че това щеше да е много трудна задача. Те всичките са част от коалицията срещу клоуна и в момента си имат и други проблеми. Съществуването на този мистериозен Йору просто усложнява нещата още повече - Ейс
Вероника замълча. Тя беше част от гилдията в която са почти всички останали и разбира се част от коалицията. Работата е там, че тя също беше безсилна пред думите на Акира и точно в момента едва ли ще иска той и Ейс да се срещнат Мизуки.. - Вероника

Поклати глава. Разбирам как се чувстваш, Ейс. Но те не са безсилни срещу този...и със сигурност не са сами. Ако ги съберем тук, ние няма да ги предпазим, а ще ги отслабим...нужни са приятелите им, за да се справят с този противник. Нашата цел е да ги пазим от сенките. Все пак, светлината не може да съществува без тъмнината. - Мизуки

Тези думи на Мизуки накараха Ейс да настръхне. Не от страх, а от надежда. Той беше забравил за тях. Това го накара да се усмихне Права си..Рони, ще смениш ли превръзката ми? - Ейс
Сигурен ли си..Знаеш, че много не ме бива в тези работи.. - Вероника

Аз ще се погрижа..това не е момичешка работа все пак..Усмихна се. Рони, отивай да спиш... - Мизуки