Mt. Moon

Зоро: С всеки изминал миг в зоната на Акаме, той получаваше адски много щети, но цялата тази кръв, която се лееше от него, не му позволи да изгуби съзнание дори за миг - той продължи да си блъска катаните с нейните опашки, като всеки един негов замах отбиваше всеки един нейн. Един-единствен от тях, той можеше да отстоява земята си срещу Акаме и дори да я затрудни. След сигнала на Ейс, след като бе телепортиран, той се обърна към Акаме и насочи всичките си катани срещу нея.


Той замахна с абсолютно всичките си катани право към нея, насочени с цел да я пронижат директно през цялото тяло, като една от тях бе насочена директно към сърцето ѝ.

Натсуми: Веднага след като deliver-на своята атака, тя се озова в позиция да я последва, като захвана катаната си с две ръце и я charge-на с цяла гръмотевица. Тя щеше да е от противоположната страна на Зоро, като дашна под формата на светкавица право към Акаме с цел да ѝ посече врата.

Йоуму: Портата зад силуета започна бавно да се отваря. От вратата започна да излиза гъста мъгла, която обаче само Велвет можеше да види.


Преди Йоуму да може да довърши изречението си, обаче, в съзнанието на Йоуму се чу детски глас, който се засмя леко. Колко сладко... но не помня да съм позволявала нещо такова.

Йоуму просто не можеше да довърши изречението си. Преди да успее, тя започна да кашля, а портите започнаха да се отварят по-бързо. От мъглата Велвет видя как започна да се формира фигурата на малко момиче, като мъглата започна малко по малко да се превръща в тъмнина. Знаеш, че неподчинението има последици... нали? Хмхмхм... но... изглежда не помниш. Да... в такъв случай е може би разбираемо. Момиченцето вдигна ръка и стисна юмрук, като портата се пръсна на енергия, след което и самото момиченце се превърна на тъмна енергия и изчезна. Йоуму падна на колене, като се преви, сякаш от болка, като държеше корема си. Гх...!

Ейс: Този път те пипнахме кукло! Ейс се телепортира на ножа, който беше поставил на земята, на който Зоро телепортира малко преди това. ВЕЛВЕЕЕЕЕЕТ!

Велвет: Йоуму! Физически, Велвет беше сред полето от цветя и медитираше. Това което се случи обаче беше как в главата на Йоуму се появи образа на Велвет, която беше станала и отишла до нея. Ей ей, добре ли си!? Какво стана, коя беше тази!? Тогава, образа на Велвет в подсъзнанието на Йоуму започна да накъсва, все едно има смущения, но въпреки това, което щеше да се случи, тя остана там и Йоуму можеше да комуникира с нея.

Акаме: Докато тя бива въртяна право надолу към земята от Ейс, където я чакаха Зоро и Натсуми, нейната пурпурна зона се пръсна. Danger Zone В следващия момент, Зоро и Натсуми кръстосаха мечове, а от Акаме нямаше и следа. Те заедно с Ейс щяха да забележат как около тях имаше по-малка пурпурна зона в краката им. Всеки си имаше индивидуална. Тогава се чу едно тяло как пада и всички се обърнаха към тази посока. Това беше тялото на Сайкито, но нея я нямаше. С периферното си зрение щяха да забележат как Акаме стои до Велвет с набучена катана в гърдите и, която извади щом погледите отидоха върху нея. Danger Zone: Target Routes..Когато извади катаната си от тялото на Велвет, тя падна по лице. Щом Акаме направи това, тя погледна към Ейс, който падна на колене. Един куршум, два заека.. Останалите видяха пурпурния кръг около телата на Сай и Велвет и им стана ясно едно: Акаме можеше да се телепортира навсякъде в червените зони и една ч. зона на друга. Не е много приятно когато си дарен по рождения със сили, които зависят на някои фактури за да функционират, Ейс. Вероятно щяхте повече да ме озорите ако ти беше с всичкия си, но така като гледам най-голямата ми пречка в момента са тези двамата Намекна Зоро и Натсуми. Акаме обърна главата си встрани Тик-так тик-так, времето на тези двамата е преброено..Наостри поглед към Зоро и Натсуми, като в следващия момент пурпурен двойник на Акаме щеше да се появи зад тях двамата, който щеше да направи опит да ги посече. Тя не очакваше успех, но искаше да провери нещо.

За изненада на всички, Акаме не беше тази, която бе уцелена от атаките им, като това встъписа Зоро и Натсуми. В следващия миг, другарите им почнаха да падат един по един, което още повече ги шашна, особено Натсуми, която се огледа и погледна ядосано след това към Акаме. Техните притеснения обаче веднага щяха да се изпарят, като светкавица удари Сай, Велвет и Ейс и ги телепортира право под Rai'Jin, който оформи огромна сфера от светкавици, която да ги предпази. Вътре самата сфера щеше да запраща светкавици към тях, които да reverse-ват раните им и бавно, бавно ги заздравяваше. Не беше много добра лечебна техника, но поне щеше да ги предпази от това да не умрат от раните си.

Rai'Jin: Аз ще се заема с ранените, дъще! Макар и да не мога да се намеся повече, можеш да ми имаш доверие поне за това, че ще оживеят! Погледна към тях тримата. Дано да успея да им върна силите обратно...

Зоро: Кх..Изключи своят Kyutoryu form заради прекомерното му използване, което му точи много от енергията. Въпреки това обаче, той все още имаше достатъчно, че да се сражава с нея. Ама че враг...но все още нищо не е приключило...!

Натсуми: Не се тревожи, Зоро...аз поемам защитата. Тя много добре разбра какво се случваше, защото целият въздух край тях беше наелектризиран. Дори чрез телепортация, тя можеше да усети движението на Акаме и да разбере позицията ѝ веднага щом тя се появи там. Светкавици се отделиха от нея и образуваха нейна собствена зона, в която каквото влезе, Натсуми щеше да го посече инстинктивно. Това и стана - Акаме запрати своят клонинг, който на мига бе посечен от Натсуми щом влезе в нейната зона. Тя застана по такъв начин, че да се намира и до Зоро, за да може ако Акаме се опита да ги нападне мигновено, тя да се сблъска с Натсуми.

Йоуму : Йоуму не можа да отговори на Велвет. Болката беше толкова силна, че Йоуму очевидно едвам стоеше в съзнание. Тя се опита да се надигане леко, като причината веднага стана очевидна - от корема и се стичаше кръв обилно, колкото и тя да се опитваше де притиска раната с ръка. Тя започна бавно да се изправя въпреки това, което накара кръвта да тече още по-обилно. Йоуму не можа да издържи на болката, като загуби съзнание и падна назад, отпуснатата и ръка разкривайки причината - рана под формата на +, която стигаше достатъчно дълбоко че да засегне колкото се може повече органи. Беше цяло чудо че изобщо беше почти успяла да се изправи напълно, и още по-голямо чудо щеше да бъде ако тя беше все още жива. Раната на Йоуму обаче щеше да каже много повече на всички останали обаче. Със сигурност Йоуму не я беше причинила сама. Което означаваше, че извършителят нямаше никакво уважение към Йоуму нито от страна на честна битка, нито от това какво означаваше тази рана. Нещо което бе считано за свещено и символ на на силна воля и увереност в собствените принципи, беше използвано с цел унижение и омаловажаване на самото съществуване на Йоуму.

Велвет: Йоу-му.....Йо....у-......м......Йоу......м-м-м.....у! Заради състоянието на и в момента, връзката и ставаше все по-нестабилна отколкото преди това. Въпреки това, тя си надигна леко главата и погледна към Йоуму, като стисна ръка към нея. Цветята около Йоуму започнаха да увяхват, като лунната енергия се насочи към нея и започна да лекува раната и Изправи се, момиче...! С всяка секунда в която заздравяваше раната на Йоуму, от устата и течеше кръв. С увяхването на цветята, Ейс запона да губи силите си. Велвет направи същото към него и в момента тя гледаше да възстановява силите и на двамата. Това постави тялото на Велвет под огромно напрежение заради приливите на Ниндо и тя изрева от болка.

Ейс: Той хвана ръката на Велвет като и се усмихна Достатъчно..Не мисли за мен, когато не съм с всичкия си..Той застана зад нея и фокусира Ниндото върху Велвет, като така щеше да и помогне да излекува Йоуму и да boost-не силите на останалите, чрез лунната светлина.

Акаме: Когато Натсуми активира своята зона, червените лисича-очи на Акаме светнаха с което тя анализира умението на Натсуми. Пупурната енергия по бойното поле, която се беше появила заради трансформацията и започна да вилнее, като това накара Акаме да изчезне. Тя беше майстор в това да се крие и да напада, когато противниците и най-малко очакват. Това беше и умението с което тя най-много се отличаваше. А именно просто да изчезне.

Rai'Jin: Светкавица удари Йоуму , като я телепортира в неговата сфера, в която бяха и останалите, като той си сложи ръцете върху раменете на Велвет и Ейс. Ей, ей...не се напрягайте. Иначе мен ще ме бие майка ми ако някой от вас умре. ^^ Светкавици започнаха да плъзват по телата им, включително и по това на Йоуму, като действаха облекчително за всички тях, позволявайки лечебните им умения да действат по - ефективно. След това, той погледна към Зоро и Натсуми, като не можеше да скрие притеснението си.. Дъще....

Натсуми и Зоро усетиха промяна в обстановката край тях, още повече когато Натсуми се учуди, че не може да проследи Акаме. За сметка на това, в тях настана паника, от която Акаме лесно можеше да се възползва и да създаде фалшиви звуци и признаци на атака, които да ги заблудят. Натсуми в този момент осъзна, че няма смисъл да се опитва да преследва Акаме, а да я остави сама да дойде. Сетивата ѝ в този момент бяха нейният най - голям враг, като тя затвори очи и буквално спря дишането си, за да забави пулса си максимално. Електрическите ѝ сили ѝ помогнаха драстично в това, като сърцето ѝ буквално щеше почти да спре. В момента, тя не чуваше, не виждаше, не усещаше. Единственото нещо, което можеше да направи, е да използва шестото си чувство. Това щеше да ѝ позволи да комуникира със Зоро, който беше опрял гръб до нея, ако Акаме напада в близост до нея.

От другата страна беше Зоро, който знаеше, че подобно на Натсуми, трябва да разчита единствено и само на инстинкта си. Той махна две от катаните си и използва само една, като я държеше прибрана, готов да изкара мигновено. За разлика от Натсуми, Зоро разчиташе само и единствено на реакциите си и нищо повече. Неговите години тренировки му позволяваха да има чудовищен инстинкт, като дори и Акаме да е по - бърза от него, той със сигурност щеше да я затрудни ако се опита да нападне от неговата страна. По този начин, заедно с Натсуми имаха голям coverage на посоките около тях и нарочно стояха с опряни гърбове, за да могат да реагират от движенията на другия.

Акаме: Тя беше изключително непредвидима и беше готова до последно да си играе с противника докато не го дезориентира тотално. Следващото и действие нямаше да е дълго, но щеше да умеси мислите на Зоро и Натсуми. Локацията на Акаме в момента беше питанка. Напрежението нарастваше с всяка секунда. Музиката продължаваше. Бойното поле всякаш замръзна. Зоро и Натсуми не потрепнаха и изчакаха някакво развитие на действието. След броени секунди мълчание, тишина и покой, Акаме направи своята крачка. Няколко клонинга един след друг нападнаха Зоро и Натсуми от всички посоки, като клонингите не спираха да се появяват. Те ги нападаха, но минаваха през тях като духове. Клонингите бяха като живи. Издаваха звучи, всякаш истинската Акаме е там. Натсуми и Зоро си нямаха и напредстава кой от тях е смъртоносен тъй като не спираха да се появяват и атаките да минават през тях без да им вредят. Те имаха пурпурен воал, който ги предпазваше от полето на Натсуми, правейки така, че единствено стомана да може да ги нарани. След няколко такъв клонинга, Акаме щеше да се появи без никой да разбере, че тя е истинската и щеше да се насочи да направи атака с която с един замах на катаната си да обезглави Зоро и Натсуми и да приключи битката. Те двамата трябваше единствено да разчитат на усета и инстинкта си коя аджеба от всичките тези смъртоносни клонинги за заблуда беше Акаме и чия атака от тези фалшиви опити ще се окаже фатална за да я избегнат.

Йоуму: Пулсът и продължаваше да отслабва въпреки усилията на Велвет. Когато Rai'Jin я телепортира до себе си, изглежда тя поемаше последния си дъх.

Съзнанието на Йоуму беше започнало да "потъва". Нито можеше да помръдне, нито да възприеме нищо случващо се наоколо. Какво се случи...? Къде съм...? Твърде е тихо...

Но когато светкавиците плъзнаха по тялото и, едната и ръка помръдна. Йоуму обаче все още не дишаше.

Както съзнанието и "потъваше" обаче, то  "падаше" някъде, където да не може да продължи. Там седеше жена, която гледаше строго към Йоуму.
???: Предния път сама се докара до това положение, момиче. Тогава наистина исках да те взема със себе си. Беше твърде рисковано някой като теб да броди земите свободно. Оставих те на мира защото хора, които уважавам, се застъпиха за теб. Този път обаче...
Йоуму: Щом видя жената, Йоуму посегна към катаната си, но беше без оръжия. Това беше момента, в който ръката и всъщност помръдна. Коя си ти...? Къде съм?! И какви по---
???: Вдигна ръка, като сякаш с това накара Йоуму да млъкне насилствено. От тогава виждам че си пораснала, поне малко. Но и че са се намесили фактори, които не одобрявам. Този път отсъждам, че нямаш място тук. Искам да видя какво можеш да постигнеш. Но имай предвид... ако още веднъж се появиш пред мен, без значение от обстоятелствата, няма да бъда милостива.

С тези думи на непознатата жена, съзнанието на Йоуму започна да се стабилизира. Тогава тялото и започна да абсорбира енергия и въздух от околността. Около Йоуму започнаха да се появяват малки душички, които започнаха да кръжат около нея. Една от тези душички се опита да се заиграе с Rai'Jin, но без да иска се докосна до него и беше изпържена. Това най-вероятно не би се случило с някоя най-обикновена душичка.

Докато това се случваше, Велвет успя да види сякаш отвъд съзнанието на Йоуму, някъде в реалността.

Видението на Велвет:

Благодарение на Велвет, Ейс и Rai'Jin, сърцето на Йоуму отново започна да бие нормално, макар и самата тя все още да не дишаше. Тя помръдна устните си и като че ли каза нещо, но звук не излезе. В този момент, пред истинската Акаме се появи въздушна експлозия и се чу как остриета се сблъскаха. На мястото на експлозията беше сравнително безформена душа, която държеше катаната на Йоуму. Именно тази душа беше блокирала атаката на Акаме която беше насочена към Зоро и Натсуми, позволявайки им да поемат офанзива.

Велвет: Изглеждаше все едно Йоуму падаше в някаква пропаст, а Велвет беше малко след нея и се опитваше да стигне до нея. Йоумууууууу!!!!!!! Малко след това тя забеляза жената и стана свидетел разговорът им. Когато тя бе забелязана, миг преди да я отпратят, Велвет се опита да каже нещо но не успя. Щом видението приключи, гърдите на Велвет се надигнаха като пулс и си пое дълбоко дъх, като отвори рязко очи. Ахах! Хъх хъх хъх....Велвет дишаше тежко и не можеше да помръдне от болка. Беше тежко ранена от Акаме и всяко вдишване я нараняваше. Какво се случи!? Къде е Йоуму? Ъгх! Тя се опита да се изправи обаче веднага падна от болка.

Акаме: Острието и се сблъска с това на душата, която държеше катаната на Йоуму, като щом това стана Акаме се изненада.

Ейс: ТЯ УСПЯ! Погледна към Йоуму, която обаче беше при тях Уменията и имат много общо с Кендо уменията за манипулация на душата в Кагедома..!

Акаме: Няма начин! Как успя да го предвиди!? Акаме обаче беше ненадмината по скорост и нямаше просто един блокаш да я остави беззащитна срещу потенциалната контра-атака на Натсуми и Зоро, затова след сблъсъка, тя се дашна встрани като с даша запрати няколко Crimson Energy projectiles подобни на кунаи към Зоро и Натсуми. Дашът беше подобен на Spirit Rush-а на Ahri. Невъзможно..!

Зоро: Тази невероятна ситуация му даде перфектният момент да се възползва от умението на Йоуму, като той бясно се чарджна напред към Акаме. Демонична енергия го обгърна изцяло, като той зае позата за своето любимо умение, което се беше превърнало в неговият специалитет.

Зоро се дашна право през Акаме, а чрез насъбраната демонична енергия от катаната щеше да ѝ нанесе унищожително посичане през гърдите в опит да я повали или поне да я рани жестоко.

душата: В момента, в който Акаме отстъпи встрани, душата я последва, сякаш знаеше къде ще отиде предварително. Душата замахна с катаната, като създаде вълна от концентрирана въздушна енергия, която имаше за цел да спре енергийните projectile-и. Каквото и да се случва, изглежда душата беше готова да се изправи дори срещу скоростта на Акаме, стига това да помогне на останалите.

Акаме: Енергията на душата разконцентрира пурпурната енергия на нейните projectile-и и те изчезнаха, оставяйки на Зоро достатъчно място с което да завърши атаката си и Акаме бива посечена. Посичането на Зоро създаде въздушна вълна, която разпръсна пупурната енергия на Акаме, а тя пое сериозни щети. Щом Акаме падна на колене, тя си надигна леко главата напред.

Ейс: Акаме пое сериозен удар под кръста!

Велвет: Докато лежеше, тя гледаше с глава на едната си страна случващото се Тази душа е супер умела. Ако реално Йоуму я контролира, означава, че има страшни умения, достойни за един Кендо експерт..Не отстъпва дори на скоростта на Акаме.. Усмихна се. Йоуму..

Акаме: Това няма да е достатъчно..! Акаме вдигна своята катана високо, освобождавайки пурпурна енергия отново по цялото бойно поле. Bloody Mist Absorption Technique! Пурпурната енергия започна да абсорбира енергията на Зоро oт раните му, които бяха доста от Heartbeat умението и преди това. On top of that, енергията започна да създава смущения в soul умението на Йоуму, тъй като се опитваше да навлезе в нея и да я пръсне отвътре. Това започна бавно бавно да лекува раните на Акаме, като тя започна да се изправя. Щом се обърна към него: Ророноа Зоро, скоро ще паднеш, когато силите ти те напуснат! Your friends are not longer able to fight too! Готов ли си да те запозная със смъртта!?

Душата отново дашна към Акаме, като замахна към врата и. Мигове преди да стигне до нея обаче, пурпурната енергия накара душата да изчезне, при което катаната на Йоуму падна на земята.
Йоуму: В момента, в който душата изчезна, тялото на Йоуму помръдна отново. Отвори очи бавно, като се хвана за главата. Какво се случи...? Осъзна, че все още бяха на бойното поле, като се изправи рязко и се огледа.

Зоро: Усети как енергията му биваше изсмуквана, но въпреки всичко, той остана прав, макар и тялото му да искаше да се откаже. Все пак, той бе the chosen one и щеше да върви по този път до самият край. Зоро единствен бе успял да изкачи тази планина и то без никакви помощни средства. Ако някой можеше да се нарече в бъдеще "най - силният", то със сигурност това щеше да е той ако продължи в същият дух. Той хвана катаната си и се затича към Акаме....


Изричайки тези думи, енергията от Wado Ichimonji резонира с него и освободи огромни количества енергия, които да се противопоставят на тази на Акаме. Окото му засия в ярко-червено, а той щеше да вложи всичките си сили в един последен замах. Точно сега, Зоро приличаше на легендарният асасин Kenji. Човекът, който без никакви умения успя да достигне до максималният потенциал на човека. Някой, който можеше да извлече максималният потенциал на всяко оръжие, което попадне в ръцете му. Зоро не можеше все още да се доближи до този мъж, той бе далеч по - голямо чудовище..но също като него, той имаше потенциалът да надминава себе си непрестанно. Точно в този момент, той използва максималният потенциал на Wado Ichimonji и накара неговият heartbeat да резонира под формата на енергия. Тази 'eнергия' която се отделяше от катаната му бе т.нар. "Will of the Strongest" - умение, което хора като Кен и Зоро притежават. Това умение превръщаше човешката воля в енергия, която се усещаше като аура от съответният човек и можеше да прекърши чуждите воли около него ако успее да ги надвие. Акаме щеше да усети, че за миг, краката ѝ отказаха и тя не можеше да помръдне и да избегне идващата атака на Зоро - това бе умението на Wado Ichimonji, което той запази до самият край. Катаната, с която започна всичко, щеше да бъде и оръжието, което той ценеше най - много. Все пак, то съдържаше чувствата на неговият починал съперник и той нямаше как да ги предаде. Чрез Will of the Strongest, Зоро успя да материализира своята воля в енергия и щеше да я използва да надвие тази на Акаме, за да прекърши духа ѝ. Тялото и душата бяха пряко свързани и ако едното откаже, то другото няма как да функционира. Зоро знаеше, че не може да я надвие физически, но духом, той се виждаше като по - силен. Той надигна катаната си срещу нея и отприщи едно последно посичане....атаката му не представляваше нищо повече от посичане на 100%. Но това , комбинирано с Will of the Strongest, го правеше едно от най - мощните му посичания, които можеше да направи.

Акаме: Ти изрече своите думи самурай..Последните ти! Очите и светнаха в червено като приклекна още преди да попадне под умението на Зоро и Акаме щеше да оприщи най-силното си умение. Само щом щеше да изрече неговото уме, познатите с нея като Рай'Джин, Ейс и Велвет щяха да настръхнат. Това беше умението на Акаме с което тя се отличаваше. Умението заради която тя бива наречена най-великия убиец на своето време.


Нейната опасна зона отново се формира на бойното поле, като Зоро попадна в нея заедно с душата на Йоуму. Реално обаче само той беше единствения жив в обсега и и той беше маркиран от нея. Умението беше много straight forward. Когато Акаме маркира своите плячки, тя ще perform-не гарантирана атака, която ще убие една от тях и в случая - Зоро.

Ейс: ЗОРО РАЗКАРАЙ СЕ ОТ ТАМ!!!!!!!!!!!!!!!!!







Ейс: ТАДАКИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Rai'Jin: Тада-! Rai'Jin усети какво се опита да направи Тадаки, но не успя да реагира навреме, защото преди да направи каквото и да било, неговото умение за телепортация се активира, като го телепортира надалеч от върха, тъй като беше в опасна близост до Натсуми, а това застрашаваше неговият живот както и нейният.

Rai'Jin: NOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOO!!!!!! Падна на колене и удари земята от яд, като силна гръмотевица удари някъде в нищото.

Мизуки: Не..Опита се да се изправи, но изкашля огромно количество кръв и падна на земята. Тя бе използвала всичките си сили и не можеше да предотврати това, което се случи.

Зоро: С-съжалявам...След като нанесе последният удар, той също се сгромоляса напред и не успя да предприеме нищо друго. Раните, които пое, бяха твърде големи все пак.

Йоуму: Щом се огледа, тя видя как Зоро пада на земята. Не беше успяла да види нищо преди това, като все още не беше напълно наясно какво се случваше. ЗОРО!!!! Вътрешно знаеше, че това не е човекът, който тя познаваше. И въпреки това... тя не можеше да игнорира случващото се. Опита се да се затича към него, но падна на земята. Тялото и трепереше. По дяволите...! Опитваше се да се изправи, но... опитите и бяха безполезни. Все пак, тя беше претоварила тялото си твърде много. И като резултат от това, цялата болка, която беше изпитала досега, я удари наведнъж. Гх...! И въпреки това, тя се опитваше да се изправи. Да отиде при него. Макар и тялото и да не и позволяваше, волята и не се отказа.

Велвет: Постави ръка на очите си като ги разтърка, след което на устата си за да се опита да се сдържи да не плаче, но не успя. Сълзите и се стичаха от двете страни на лицето и докато тя лежеше по гръб. Та-да-ки. Пое си дъх, но емоциите и не можаха да издържат. ТАДАКИИИИИИИИИИИ!!!!!!!!

Сай: Изправи се до клекнало положение, като се хвана за кръста. Той погледна ръката си и видя кръв върху нея. Щом стисна юмрук, той погледна към случващото се. Той първо погледна към Зоро и Йоуму Двама бойци, сразени от тежестта върху раменете си от това което трябваше да сторят в битката. Обърна се и погледа към телата на Тадаки и Акаме. Легендарен боец който взе със себе си един от най-ярките лъчи на Луната...Огледа Ейс, Велвет и Нацуми, като след това погледна в посоката на Рай'Джин. Приятели и семейство, неспособни да се намесят и да променят съдбата. Врагът бе сразен, но тяхната психика си отиде заедно с него...Сай взе пистолета си като го насочи към главата си. "Чик". Празен пълнител, като погледите на скърбящите. Сай пророни сълза от случващото се. Смърт която не е била донесена от мен, изглежда наистина грозно.....I will not suffer this ugliness...

Ейс: Едвам едвам се изправи за да се добере до тялото на Тадаки, като се опита да го свести. Разбира се беше безполезно, но Ейс беше отчаян и се опитваше всярчески да му отвори очите. Дръж се приятел, дръж се! Батко ти е тук, не се тревожи! Ейс докосна гърдите му и усети, че сърцето му беше спряло. Yo, Tadaki, wake up...wake up, Tadaki. TADAKIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIII WAKE THE FUCK UUUUUUUUPPPPP!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Велвет: Обърна се към Мизуки. Майко моля те! Кажи ми, че има начин! УМОЛЯВАМ ТЕ! Не може Луната толкова бързо да ни го отнеме! ПРОСТО НЕ Е ПРАВИЛНО! Трябва да им начин да го върнем майко! НЕ ЗАСЛУЖАВА ТАКАВА СМЪРТ КОЛКОТО И ГЕРОИЧНА ДА Е! МАЙКО! Тя отново заплака като заби главата си в земята. Моля те.....! ТРЯБВА ДА ИМА НАЧИН! Моля.......!

Мизуки: Съжалявам, мила....но силите ми вече са изчерпани....не мога да променя миналото, колкото и да искам...всеки...всеки решава какво да прави с живота си...и понякога, реалността е твърде жестока...

Натсуми: Подпираше се на катаната си, като се огледа за Rai'Jin. Т-тате...? Липсата му я накара да се ядоса още повече. Дори когато всички имат нужда от теб...теб пак те няма...

Както всички скърбяха, На бойното поле започна да се формира слаба мъгла, която обаче започна да се сгъстява покрай труповете на загиналите. Когато мъглата ги погълна почти напълно, до тях сякаш се появи фигура. От фигурата се чу женски глас, и в този момент, мъглата плавно, но бързо, изчезна напълно. До двамата мъртъвци стоеше жена, която Йоуму и Велвет щяха да разпознаят веднага. Човеците не спирате да ме изумявате... макар и на този етап да не съм напълно сигурна дали е смелост, или чиста глупост. Тя погледна към мъртъвците. Акаме Куросацу... лично ще разбера причината да дойдеш тук. А що се отнася до теб, Тадаки Джусота... Да се жертваш за благото на близките ти е истински благородна смърт. Но... навярно си могъл да постигнеш още много. Съжалявам, но с авторитета ми отсъждам, че заради естеството на ситуацията смятам, че мястото ти е все още тук. С тези думи, Тадаки щеше да отвори очи, сякаш не беше поел смъртоносната атака на Акаме. Която и да беше тази жена, беше способна да се меси в съдбите на хората. Велвет го беше видяла по-рано с Йоуму, а сега всички го видяха и с Тадаки. Щом жената видя, че всичко е наред с Тадаки, тя се огледа сякаш да се подсигури, че всичко останало беше наред. Но имайте предвид, че милостта ми има предели. Не злоупотребявайте с нея.