Mt. Moon

Акаме: Посече Мизуки и беше заслепена. В този момент, нея ѝ се появиха 2 енергийни пурпурни лисича опашки, от които едната хвана нагината на Йоуму, а другата горещия меч на Лъки. Те двамата не бяха наясно каква е асоциацията с опашките, но Мизуки и останалите освен Зоро знаеха, че това е нинджа богинята Кицуне, която я пазеше. Освен това, макар и заслепена, тя имаше перфектен слух и мириз и можеше без проблем да проследи останалите къде са. Освен това, тя виждаше всичко през кървавата луна. Когато Йоуму се размени, на нея ѝ поникнаха още 2 опашки, които с бързи движения едната блокираше атаките, му а другата го удряше с огромна сила. Тогава, последва и еплозията, но Акаме знаеше за нея. Йоуму и Лъки успяха да се измъкнат, а Акаме се върна на стартова позиция където беше едната от пурпурните зони ( до Тори портата, само дето този път тя се беше качила вурху нея в клекнало положение ). С луната зад нея, изглеждаше ето така, само дето имаше и 4 опашки зад себе си. Хммм.... Акаме ги огледа един по един Усещам страхът ви..Погледна Мизуки Усещам и тревогите на децата ти.. ( Визираше Ейс и Велвет ) И най-вече, усещам теб, Мизуки...Усмихна се creepy, като очите ѝ светнаха в червено. С това, очите на Ейс, Велвет и Мизуки също светнаха в червено. You will do anything for me, won't ya..?


Ейс: Щом очите му светнаха в червено, раните му бяха излекувани, като се хвана за главата и извика Майко, не ѝ позволявай да..! Ейс протегна ръка към Мизуки, но вече беше твърде късно. Той се изправи като зомби и се обърна към Мизуки, Зоро, Йоуму и Лъки Yes..My love.

Велвет: О не, не, не, не! Мизуки, помогни ми! Тя направи същото като Ейс, но и за нея беше късно. Велвет се изправи до Ейс, като отстрани изглеждаше всякаше те двамата бяха като малката войска на Акаме, която седеше зад тях на тори портата.

Акаме: Не ѝ трябваше много време да се досети какво всъщност се случва. Освен супер бързите рефлекси и скорост, хилядите техники за убиване и пурпурните способности, Акаме имаше едно много опасно умение, върху което Вероника бе посветила живота си да изучава. Умение заради което Акира и Сиел съществуват. Умението, което подчини Сатаната, а именно, нейния чар. Акаме беше способна да плени абсолютно всеки. Така и направи с Ейс и Вероника и се опита с Мизуки но без успех. Защо? От както Акаме пое контрола върху луната, тя усещаше нейнит емоции, можеше да вижда през нейните очи, както и да изпитва нейната болка. Акаме обаче не е нейната богиня и Мизуки все още беше свързана с нея, макар и да не можеше да я контролира. По този начин, Акаме имаше още един много голям коз в ръкава си за тази битка. Акаме можеше през луната да проследи всяко едно движение на Мизуки и да предвиди всеки нейн ход. Всякаш тя беше под нейн контрол. Е Мизуки, чии деца са тези? От очите ѝ потекоха сълзи, но усмивката ѝ не падна от лицето. Готова ли си да се от.....от.....отр-.....Закашля се, това беше сигурен знак, че се бори срещу контрола на Jester. Тя се наведе и започна да кашля кръв отреч........отре.........Продължи да го прави, докато по едно време не спря и не си пое дъх. Щом си надигна главата обаче, останалите видяха кървава усмивка очертана по лицето на Акаме. Гласът ѝ стана дълбок и двоен, като втория глас можете да се досетите на кого е. "Така де, както кази прекрасна принцеса се опита да каже.."


Това щеше да е най-голямата грешка, която Мизуки можеше да направи. Ако го направи, те щяха да имат шанс срещу Акаме, тъй като тя нямаше да може да предвиди всеки един ход на Мизуки. Но направи ли го, Акаме ще се превърне в новата ѝ господарка което означава, че Jester ще може да контролира цяла Кагедома и да попречи на зараждането на The Killer God. Планът на Йору също щеше да отпадне. Мизуки обаче беше нужна на останалите точно в този момент, след като Ейс и Велвет бяха подчинени от чара на Акаме, битката става все по-безсмислена и по-безсмилена. "Цяла Кагедома ща падне по моя, тей де, нейна власт. Както трябваше да бъде от самото начало, но не! Тя реши да създава семейство с най-грешния човек на земята. В Кагедома имаше всичко и тя реши да го захвърли заради 2 малки момченца. Аз ще ѝ го върна обратно и чрез това, повече няма да има убийци от нейния калибър! Ахахахахахахахаха! Ааааах...Затова Мизуки, готова ли си да залагаш? Една последна игра на покер. Готова ли си да се откажеш от това заради което Кагедома е такава каквато я познаваме в момента само за да спечелиш тази битка? Или се оставяш на Акаме и на двете ти деца да разчленят жалката ви съпротива." Следващите думи, които тя изрече обаче, си бяха нейни. Всякаш за малко си върна контрола, колкото Мизуки да види нейното страдание. Какво избираш, майко..?

Мизуки: Ейс, Велвет, не...!! Протегна ръка от отчаяние към тях двамата, но вече беше късно. Стискайки зъби, тя погледна ядосано към Акаме и най - вече към съществото, което говореше от нейно име. Това няма да остане безнаказано, злодей...Посочи Акаме с меча си. Искаш..да се откажа от луната само и само за да спечелим тази битка....? Толкова ли си мислиш, че зачитам живота си..? Дори всички ние тук да умрем, светът е пълен с бойци, достойни да се изправят срещу теб. С моята смърт, Кагедома няма да падне...а ще се изправи два пъти по - силна. Сигурен ли си, че това искаш, злодей..? Усмихна се. Аз знам в какво да вярвам..всички присъстващи тук, по един или друг начин, са моето семейство. Но...аз самата също имам семейство, с което съм горда! Отгледала съм две прекрасни момчета, които с достойнство наследиха моите отговорности и се превърнаха в едни от най - силните воини, които тази земя е познавала. И ако ти също усещаш това, което и аз усещам..вероятно знаеш и какъв ще бъде моят отговор.




Изричайки тези думи, небето над тях започна бясно да гърми. Това беше доста странно тъй като самият връх се намираше над облаците и нямаше как да се видят или чуят гръмотевици над тях. Мизуки обаче знаеше какво става и се усмихна леко. Щом те чуват тези мощни и силни гърмежи тук, това означаваше само едно...


След няколко секунди, цялото небе започна да пресвятка в сини светкавици, като някои от тях започнаха да падат по върха, главно насочени към всички разпръснати ножки по бойното поле. Чу се и мощен рев на лъв, като че ли, а в далечината можеше и да се види самият източник на този лъвски рев. Това беше най - добрият приятел на синът на Мизуки - светкавичният звяр Raiju. То тичаше през въздуха и отскачаше от гръмотевица на гръмотевица, но вместо да се спуска надолу, то се катереше нагоре нависоко. От гърба на Raiju се видя силует, който тръгна да се приземява надолу към самия връх, с купчина светкавици, които падаха заедно с него. Тялото на силуета се превърна изцяло в светкавица, която започна чрез зиг-заг-образни движения да се спуска надолу към върха. Приземявайки се, силуетът най - накрая сформира тялото на малко, младо момиче, което беше захванало катаната си и я беше насочило директно към Акаме. В очите ѝ можеше да се види само и единствено hope. От раменете и ставите ѝ излизаше пушек, като можеше да направи впечатление, че бяха механични. Светкавица се стовари върху нея, като наелектризира тялото ѝ, а тя самата зае бойна позиция. Именно нейната поява означаваше, че се случва чудо. Завръщането на онова дете, което бе прокудено, сега бе достатъчно силно да се завърне и да покаже, че е достойна да бъде част от жителите на това свещено място.

The Miracle Kid Has Returned!:

Това беше самата Натсуми, дъщерята на синът на Мизуки, тоест нейната внучка. Това бе първата им среща и Мизуки бе толкова развълнувана най - накрая да види как изглежда бъдещата богиня на гръмотевиците. Тя усети нейното присъствие преди всички останали и може би заради това не изпита отчаяние. Светкавиците на Rai'Jin много често се свързваха с надежда в Кагедома, като не малко пъти те са били причината държавата да е печелила многобройни войни в миналото. Още с присъствието си, Натсуми изненада Мизуки щом тя видя 6-те барабана на Rai'Jin зад нея.

Мизуки: Усмихна се широко. Добре дошла отново у дома...Натсуми..чувала съм за твоята тъжна история..но никога не си въобразявах, че ще те видя..
Натсуми: Запази трогателните истории за после, бабо. Дойдох, защото усетих твоят зов за помощ...и колкото и да не мога да простя на баща ми...то ти не си замесена. Ще помогна на твоят дом..и може би ще разбера дали мога да го нарека свой.

Lucky: Шестото му чувство веднага го предупреди, като докато още преминаваше зад нея завъртя меча си като по-рано, да дефлектира опашката настрани и пак да се опита да разреже гърба ѝ, като както в предишния си коментар, веднага след това се преби.

Щом видя как Ейс и Велвет се обърнаха срещу тях, той не можеше да се сдържи. Усмихна се доволно и кръвожадно, като дашна към меча си. Perfect Distance! Захвана се за едната от стрелите на Йоуму, като бе изстрелян право към Акаме, като се опита да я разцепи на две с меча си. Cancel! ...или само така изглеждаше. Направи атаката и нападението си as flashy as he could., че да ѝ отвърне цялото внимание към него, за да я спре от това да напада останалите. След като спря умението си обаче, той се приземи точно в ръба на разтоянието на което тя удобно може да го посече, като че ли я предизвикваше да го нападне. Усмихна ѝ се мазно, докато изслуша монолога на Акаме. Свърши ли с приказките? За разлика от останалите тук, аз ИСКАМ да се бия!

Стоеше безстряшно право пред Акаме, игнорирайки всички останали, игнорирайки липсата на ръката си, фокусиран единствено и само в това да я убие. И не по какъвто и да е начин, да я убие като куче. Мечът му е започнал да се охлажда, като за експерт в оръжията като нея, би осъзнал мигновенно колко крехък е в действителност, ако не е използван правилно. Атакувай ме, кукло. Постави си тъпата страна на рамото докато я гледаше. Движеше се толкова бързо и плавно, дори и в неговото дебело, зимно яке.





Лявата му ръка: Опитваше се да се протегне към Акаме, жадувайки за битка, дори и откачена от тялото. Каквото и да се е случило на Lucky, със сигурност му е променило характера изцяло. Като всяка клетка в неговото тяло желаеше единствено и само да се забавлява, какъвто и да е начинът. А точно сега, пред всички тях, дойде най-голямата играчка която можеше. Опита се да извади единия от мечовете на Зоро, и да се изтласка към битката.

Акаме: Прикри лицето си И това ако не са гръмотевиците на надеждата..На нея ѝ беше ясно, че щом гръмотевиците падат по ножовете ѝ, нямаше да може толкова лесно да punish-ва останалите със своите пурпурни зони. Но това за нея не беше проблем, бързината ѝ беше ненадмината и до ден днешен. Рай'Джин..? Не...Ахаа...Твоята внучка. Много се радвам да я видя. Погледна към Йоуму, която се опита да освободи луната от нейния контрол Сърцето на луната не е там млади войне, то е ето тук Изправи се, като присви очи щом Йоуму дашна към нея. На Акаме ѝ беше ясно, какво целеше Йоуму и знаеше, че Ейс и Велвет нямаше да го позволят.

Ейс: Протегна ръка напред. Inryoku Освободи гравитационна сфера, която започна да привлича цветчетата на Йоуму. Ей се извъртя, като топката измени траекторията си и отиде зад Акаме подобно на това. Сферата освен цветчетата щеше да погълне и стрелата, на която Лъки се беше захванал и щеше да го постави в опасност. Тя щеше да направи 3 завъртания покрай тях тримата преди да изчезне, заличавайки всичко което беше поела в себе си.

Велвет: Тя блокира уакизашито на Йоуму с катаната си. С тази тяхна близост, Йоуму щеше да забележи празният поглед на горката Велвет, чиито очи подобно на тези на Ейс ( око в неговия случай ) светеха в червено. Докато я държеше, тя тропна с крак, превръщайки листенцата на цветята под тях в пеперуди които ги обкръжиха. Велвет направи опит да я ритне назад и пеперудите ѝ да я последват под формата на шурикени които да я нарежат.

Акаме: Tsukuyomi Youyomu казваш? Колко интересно име, Ейс от кога си има дъщеря? Разбира се, тя не му беше такава. Но точно както Рай'Джин е титла, така и Цукуйоми също е такава, която в момента принадлежи на Ейс. Направеното от Ейс и по-скоро въртящата гравитационна сфера, щеше да забави Лъки да я доближи, а щом го направи, той щеше да бъде посрещат от енергиен пурпурен бръснач. Освен това, щом той се приземи на тори портата на която е тя от нея щяха да излязат отрието които да го нанижат по този начин. Ако това стане, тя щеше да започне да абсорбира кръвта на Лъки. Тааа, Мизуки, шансовете ви срещу Акаме бяха нулеви от самото начало, и сега с Ейс и Велвет на нейна страна, битката все повече се обезсмисля ахахахаххахахахахах!

WHAT WAS THAT?:

Мизуки: ЕЙС, ВЕЛВЕТ!!! Разбира се, като всяка една нормална майка, тя нямаше как да игнорира гледката, която никоя майка не иска да вижда. Вместо обаче тя да изпита отчаяние, тя изпита нещо много по - опасно, най - вече за Сай - гняв. Тя бавно погледна към него и концентрира колкото се може повече светлина в меча си, при което замахна вертикално, карайки огромен светлинен лазер буквално да се стовари върху него от небето и да го забие в самия храм. Щеше да продължи да отприщва купчина такива лазери право към Сай, възползвайки се от факта, че тя все още можеше да контролира лунната светлина. Самият лазер е хипер студен и щеше дори да заледи Сай ако го уцели няколко поредни пъти. Ще те разбия на парчета, Йору...!!

Натсуми: Бабо, не..! По дяволите, това не е на добре..! Щеше да се затича след нея в опит да я спре.

Йоуму: Йоуму се отбраняваше умело от атаките на Велвет, като използваше силата на вятъда да държи пеперудите далеч от себе си. В следващия момент обаче, тя чу изключително неприятен силен, режещ звук, който за миг я накара да пренасочи вниманието си към източника. Тя видя маскирания мъж, но в следващия момент усети как нещо топло капна на бузата и, и чу тъп звук на това как нещо пада на земята. Тя веднага обратно насочи вниманието си към Велвет, като в същия момент, тя сложи и ръка на бузата си и погледна какво имаше там...

...Кръв. А опонента и лежеше на земята, издавайки звук, който беше твърде познат на Йоуму. Звукът на това как един живот си отива. Но този път не беше причинено от нейното острие. Гледката беше шокираща за Йоуму - за нея, този начин да убиеш човек беше варварски. Следващото обаче, което тя изпита, беше гняв. Такъв гняв, който разтърси баланса на огромното количество енергия, която тя в момента складираше в себе си. Около краката и се появи лек бриз, който продължи да се завихря и да прераства в яростен вятър, който започна да се разпростира наоколо.

За жалост, някои неща си оставаха същите между световете. В случая за тези, които познаваха Fu'Jin беше очевидно, че Йоуму някога е вървяла по стъпките му, но се е отрекла от този път. И разбира се, сега гневът беше това, което щеше да я накара да тръгне отново по грешният път. Неговият път. Сякаш това беше порочен цикъл, от който няма излизане, без значение в кой свят се развиваше действието. Вятъра прерасна в ураган, който покриваше цялото бойно поле.

...

Или поне така изглеждаше. Когато изглеждаше, че Йоуму напълно се беше поддала на това да последва стъпките на нейния ментор, вятъра от яростна буря преходи в стихия, над която Йоуму имаше пълен контрол. С плавно движение на катаната си, Йоуму създаде един вид бариера, която щеше да послужи като начин Мизуки да бъде спряна от това да не извърши прибързани действия. Това сякаш беше лъч надежда в целия хаос. Но енергията в нея все още беше нестабилна, и продължаваше да бушува неконтролируемо, сякаш вече не можеше да бъде задържана. И в този момент, голяма част от тази енергия се освободи от Йоуму.


Около Йоуму  в момента вече кръжеше душата и, което изглежда отново доведе баланс в нейното състояние. Тя заби уакизашито си в земята, като накара остатъка от цветчетата, които бяха създадени от втората и катана да се подредят по определен начин и да стоят на едно място, че вятъра да свисти музика като минаваше през тях. Бариерата образуваше купол наоколо, а специфичната мелодия, която Йоуму накара вятъра да свири, щеше да принуди душите на Велвет и Ейс да си останат на мястото, или в най-лошия случай да не могат да напуснат купола.

Йоуму: Единственото, което мога да направя, е да задържа душите им тук колкото се може по-дълго. Но не мога да гарантирам, че Yama няма да дойде.

Lucky: Стрелата щом беше се насочила към сферата, то и той заедно с нея се запъти натам. Започна да се смее още по-откачено. НАЙ-НАКРАЯ МИ ОБЪРНАХТЕ НУЖНОТО ВНИМАНИЕ! Както в предишния коментар, прекъсна умението, но за да не се забие директно в сферата, то той използва умението си на земята под него, като направи арка направо и надоло, pivot-вайки от земята. Приземи се умело на разтояние от гравитационната топка, като приклекна. Скочи във въздуха, тотално изцяло заради "Дяволския му късмет", точно когато Акаме се опитваше да запрати пурпурния си браснач. Точно преди да се приземи, шестото му чувство го предупреди за опасност от земята, която той не би могъл да очаква, насочвайки меча ти надолу към шиповете които излизаха от земята.

Видя перфектната възможност да taunt-не, и неговото голямо его просто не можа да я прахоса.

На върха на най-високото острие остави върха на своята катана, като я балансираше изправена. Постави си краката на тъпата страна докато още държеше дръжката и стоеше изправен на леко наклонения си меч.




Извъртя се напред, правейки задно салто и замахвайки, срязвайки шиповете, след което отскочи от едно от парчетата право към Велвет.

Но точно щом щеше да замахне, тя се сгромоляса на земята, мъртва, като той я подмина, целия покрит в кръв, русата му коса станала практически рижава. Гневно погледна на обратната посока от която са се сгромолясали, от която е дошъл куршумът. КОЙ МИ УБИ ЗАБАВЛЕНИЕТО!? В този момент насочи мечът си право към Сай, отваряйки гърба си изцяло към атака от Акаме.

Акаме / Jester: Яростно погледна към Сай, като го посочи с катаната на Акаме Ти!!!! Какво по дяволите правиш тук!? Точно тогава той изпита яростта на Мизуки, като леко прикри устата си от атаките запратени към Сайкито.

Сайкито: Когато Мизуки замахна към Сай, командвайки лазерът да се стовари върху него, една от гранатите на дясното му бедро се задейства. Това разбира се беше димка. Но разбира се, не каква да е димка. Димът го прикри целия и след армадата от атаки на Мизуки, той излезе от нея непокътнат. От дима тя усети присъствието на един от своите братя нинджа богове - Smoke Децата ти не са мъртви, не и докато са под контрола на червената луна. Още повече, аз съм на ваша страна и ще е най-добре за вас да не пречите на моята артистичност.

Акаме / Jester: Очаквах да стане забавно и да се притекат на помощ неканени гости, но не очаквах това да бъдеш точно ти. Обърна се към Йоуму, която пазеше душите им, като усети стихията идваща от нея. Deadly Bullet-ите всякаш snap out-наха Велвет и Ейс от контрола на луната, но временно щяха да бъдат извън играта. Луната енергия щеше да започне да ги лекува през това време. Най-вероятно, ако не беше умението на Йоуму, те щяха да са мъртви.

Сайкито: Изкуството понякога изисквана безскрупулност. Погледна към Лъки. Забавлението едва сега започва, драги мой артисте..Погледна към Мизуки. Успокой нощта, ако искаш отново да видиш звездичките си на крака. Докато тя е тук ( визираше Акаме ), децата ти са в опасност. А докато клоунът е замесен и твоята приятелка не може да почива в мир. Погледна към Джестър.

Акаме / Jester: Знаех си, че не биваше точно на теб да ти давам тази част от мен. И това, че вдигаш пистолетите си срещу мен ме изкарва извън нерви момче...Аз те превърнах в това което си в момента и ти смееш да ми се противопоставиш с тях и жалкото си подобие на коалиция?

Сайкито: Личеше му, че не обръщаше много внимание на нещата които клоуна казва през Акаме. Беше му свикнал отдавна на нападките, манипулациите и глупостите, които говори. За него най-важното нещо в момента беше да спечели доверието на останалите, тъй като без тях няма да може да се справи. Трябват ми точно 3 смъртоносни куршума за да я убия и да го изкарам от нея. Няма да мога да го направя без вашата помощ. Затова ще ви помоля да танцувате на предна позиция, докато приключим с тази кървава нощ. А ти Посочи Акаме с единия си пистолет и визираше точно нея. Твоята смърт ще бъде една от най-съвършенните ми творби. Ти ще си едно от най-запомнящите се имена в моето портфолио.

--------------------------------- Path of Gray ----------------------------------


Натсуми: Изневиделица, докато Сай говореше, тя се хвана за сърцето и падна на едно коляно, като видимо усети голямо количество болка от нищото. Какво по-?!
Мизуки: Погледна към нея, видимо притеснена, тъй като не знаеше какво се случва. Нямаше никакъв индикатор, който да подскаже какво всъщност се случваше. Тя веднага изтича до внучката си и я хвана с две ръце. Какво става..? Добре ли си..?!
Натсуми: Ъгх..бабо...с-стой настрана..! Изблъска я, като внезапно гръмотевица се стовари върху нея, която беше черна на цвят, с бели очертания. Същият тип светкавица, каквито ползваше Сайгай. Натсуми изкрещя от болка, като цялата земя се разтресе. Тя веднага се сгромоляса на земята, като тялото ѝ беше парализирано от внезапната гръмотевица.
Мизуки: НАТСУМИИИИИ!!! Изтича до нея след като беше изблъскана, като клекна и започна да я разбутва. Натсуми, дете мое..! Не затвярай очи..! Погледна нагоре към небето, адски разгневена. Сай, не можеш да ме нараниш повече от това..! Не си го изкарвай на внучката ти, глупако...не ме карай да слезна при човеците, защото ще те преследвам до самият край...!

Докато беше в безсъзнание, в ума си Натсуми видя не кой да е, а нейният собствен дядо, но под формата на нейната сянка. Тя се стресна, като направи две крачки и падна назад.
Натсуми: Т-ти...ти си..!
Сайгай: Оооо, недей така, внучке моя...нима татко не ти е казвал за мен..?
Натсуми: Намръщи му се. Казвал ми е, че си чудовище...! Опита се да прониже собствената си сянка с катаната си, но тя просто минаваше през нея без нищо да става.
Сайгай: Засмя се. Не се опитвай, скъпа...няма да се получи и да продължиш с хилядолетия. Тук съм, за да ти разкрия тайната за твоите умения, която глупавият ти баща така и не ти каза. Защото го е страх, че ще излезеш извън контрол.
Натсуми: Тайна..? Баща ми..много неща не ми е казвал. Но защо ми е точно на теб да ти вярвам?!
Сайгай: Защото ако не го направиш, малката, ще умреш. Врагът пред теб е много над твоето ниво и ако искаш да помогнеш на останалите ти приятели..хмхм..трябва да се потопиш в тъмнината. Баща ти те е научил само на светлата страна на твоите светкавици..но истинската им сила се крие в тъмната! Ние с него сме две противоположности! Докато той се бие да спасява, аз се бия да убивам! А точно сега, ти трябва да убиеш мишената пред теб.
Натсуми: Защо ми казваш всичко това..?! Защо светкавиците ми имат такива..подробности, за които не знам?!
Сайгай: Хмхмхм...защото не искам внучката ми да умре по този долен начин - от зомби. Имай малко гордост, Натсуми...ти си Рай'Джин! Ти си това, което аз бях преди години наред..и ако не те подготвя да се изправиш срещу мен когато си на пика на силите ти, то няма да съм си свършил работата. Сега, действай, момиче...! Потопи се в съзнанието ти и отключи тъмнината в сърцето ти..!


Натсуми затвори очи и се концентрира, опитвайки се да усети тази тъмнина в себе си, за която Сайгай говореше. И навярно, тя наистина съществуваше. Светкавиците ѝ можеха или да спасяват, или да разрушават. Докато баща ѝ я учеше как да спасява останалите, то дядо ѝ сега я учеше как да унищожава всичко наред с тях. В главата си, Натсуми стана свидетел на разрушителните дела на нейният дядо през собствените му очи, виждайки колко много разруха и отчаяние е причинил с изминалите години. Тези гледки бяха достатъчни да я провокират да се ядоса и да събуди и останалата част от силите ѝ...светкавиците ѝ зяпочнаха да стават черни, а тъмнината бавно да обладава мозъка и съзнанието ѝ. Вече единственото за което тя мислеше, беше да убива...

Сайгай: Да...ДА!! Усети я..! Усети силата на безлимитието, Натсуми...! УНИЩОЖИ ВСИЧКИ!!! Вече не си окована от веригите, които баща ти нарочно ти постави..! Вече не си лимитирана от морал..вече имаш всичко, с което разполагаш и което ти се полага да знаеш...използвай го..да сееш РАЗРУХА!

Натсуми обаче, беше ядосана не на кого да е, а на Сайгай...след като видя толкова много кръвопролития от неговата гледна точка, тя замахна с катаната си и разряза сянката си, прекъсвайки това нейно видение. Тя рязко отвори очи и се събуди, като черно-бели светкавици пресвяткаха между очите ѝ. Мизуки веднага усети разликата в нея, като я погледна леко изплашено. Но Натсуми...тя си беше все същата. Тя погледна през рамо и се усмихна на баба си, за да я увери, че не се е поддала на тъмнината. Поне..не изцяло.

Мизуки: Натсуми..?
Натсуми: Съжалявам, бабо...ще направя голяма глупост. Погледна напред към Акаме, като пристъпи напред и вдигна едната си ръка нависоко. Ей. Реликва от миналото...времето ти да ходиш на тази земя отдавна е изтекло..не те познавам лично, но знам, че в момента нараняваш твърде много хора. Нещо, което аз не мога да позволя.

Натсуми в този миг протегна меча си нагоре, като от него излезе мощна светкавица, която като beacon от светлина се насочи право към небето. Изведнъж, цялото небе започна да пресвятка и да се появяват стотици хиляди светкавици, запълвайки цялото небе над тях. Натсуми започна да сияе в синьо, като по тялото ѝ имаше ту черно-бели светкавици, ту сини, показвайки, че тя използваше ту силите на светлината и ту тези на тъмнината. Тя бе поела по своя собствен път - сивият. Пътят, по който малцина успяваха да вървят успешно. Тя все пак не беше нито Сайгай, нито Иказучи..беше Натсуми Райджу, новото поколение Rai'Jin!