Центъра на града

Statis: Изсмя се, като го поправи. Без а-тин частта е вярно. Слаймовете са слаймски създания. А за първия ти слайм.... Посочи земята.
Baby Slime: Мъникат от по-рано се привлачи до него, като се покатери по кракът му нагоре, като мало коте.
Statis: ...харесал те е. Грижи се добре за него. И запомни - диетата на един слайм е това което решава неговите сили. Хвана слаймсасина и го превърна обратно в оригиналната му форма. Той се ражда от слайм, който се храни от тъмна магия. Той е по-специален. За това в сенките е невидим. Но всички обикновени слаймове имат една слабост - огън. Запалими са, освен ако не са вид, който избягва тази слабост. Отново направи мазна усмивка. Разбира се, че не можеш да ме надминеш! Но с моите тренировки, можеш да станеш втория най-силен слайм владетел! Но... не забравяй своите асасински тренировки. С твое позволение, ще ти покажа защо са нужни за един Slime Trainer. Протегна ръка към него, за която да се хване, ако реши да види защо асасините са най-великте на този свят, както той би казал.

Сайторо: Аааааах! Толкова бързо! Допря ръката си до тялото да може слайма да се покатери по нея, след което го вдигна до лицето си ОЩЕ ПО СЛАДЪК СИ ОТБЛИЗО! Обичаш да убиваш хора нали!? НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ ДА СЕ ОПОЗНАЕМ! И да режем гърла заедно! Погледна към Статис като се бесе задъхал. Той погледна Статис в очите, после в ръката. Накрая отново го погледна в очите като се усмихна и му хвана ръката. Усмивката му беше пълна с изумление, все едно пред него стои бог, a очите му имаха онзи луд и кръвожаден поглед. Стисна му ръката като гласът му премря в дълбина от спокойствие, а изражението му изглеждаше на това на завършил ученик с 3 по Физика в Механо. Изпълнено със самочувствие. So uh..When are we starting? :)

Slime: :3 Очите му се раздалечаваха едно от друго, след което изражението му се промени на... :P Можеше и да изглежда сладурски, но кимна на първото нещо което му бе прошепнато, а на второто... кима много по-ентусиазирано.
Statis: Засмя се. Да! ДА! Някой ме разбира! Скочи, държейки новия си ученик, който го боготвореше, като се извиси на около стотина метра из въздуха. Точно преди да се отлепят от земята, той прошепна. Darkslime Veil. Около тях се образува Black Slime балон, като малко тъмна магия ги скри изцяло във въздуха, правейки ги невидими. Точно сега, млади момко! Започна да се оглежда, търсейки добра мишена, на която да му се изфука покаже, защо той е избрал да бъде асасин, а не нещо друго със своите слаймове. Личеше си, че абсолютно всичко което Statis правеше, имаше нещо общо със слаймовете. Дори дрехите му бяха направени от техния гел. Оръжията му, походката му, дори начина по който омекотява падания, всичките бяха идентични като на слаймовете. Но единственото нещо което той е присвоил, дори подобрил... бе техния чар. Или поне така той си казваше.

???: Разхождаше се по улиците на града съвсем спокойно. Сякаш си беше тукашна. Но тренираното око на един истински асасин... то щеше да покаже нещо много по-различно на Statis. За него, ??? беше като мастилено петно на бял лист. Отличаваше се твърде много... което правеше ??? идеалния човек, на който Statis да приложи тактиките си, и да покаже на новия си ученик какво правеше асасините толкова уникални. ??? продължаваше да си върви все така спокойно, без да подозира за върлите планове, които имаше по свой адрес. Откъм дрехи, ??? се вписваше перфектно с обикалящата среда, но от друга страна... не носеше оръжия със себе си. Навярно просто гражданин.

Сайкоро: Mhm mhm mhm! Той леко поклащаше глава и кимаше като се държеше за брадичката Много интересно..Сайкоро извади тефтерче и химикалка и започна да си води записки. Преди това той постави малкия си слайм приятел на дясното рамо. ПОКАЖИ МИ ОЩЕ!

Statis: Приземиха се на покрива на една сграда, след като видя ???. Посочи я, като беше абсолютно сигурен да не бъдат забелязани. Виждаш ли онази жена с размер на гърдите 91, на кръста 64 и 94 на ханша? Тази с черното бельо и garterbelt? Тази с различните очи и изключително дълга бяла коса? Е, можеш ли да преброиш колко оръжия има по нея?

Сайкоро: Не ми се струва да носи оръжия някакви, но това е очевидно и щом ме питаш, значи имаш вече отговор на въпроса си, различен от този който ти дадох.

Statis: На сутиена - игли отпред, ножки отзад . На жартиери ѝ, игли и ножки, както и малко отрова. На колана ѝ, ножки. В крачола ѝ има катана, като по гръбнака си крие wakazashi. И ако се загледаш в краката и ръцете ѝ, можеш да видиш и бойния ѝ стил. Iai-do и hit and run. Опитва се да убие опонентите си преди да могат да направят нещо, и ако се провали, бяга докато ги замеря със стотици атаки, всичките смъртоносни заради отровата. И това всичкото от пръв поглед. Изпускам още.

Сайкоро: Не ме разбирай погрешно, но тези неща са kinda демоде имайки в предвид какво съм виждал по тези земи. Why should we worry?

Statis: Защото може и да е демоде, но ако се загледаш в това как дрехите ѝ се очертават по тялото, можеш да видиш точно колко изразени са нейните мускули. Ако е достатъчно бърза да те уцели преди да реагираш. С ръка мина пред врата си. Най-важната част за един асасин е анализа. Да знаеш срещу какво се справяш. Второто е секретност. И третото... Създаде един слайм в ръката си, като го оформи като котка. Нормално око не би могло да различи слайм от истинското нещо. ...distractions. Хвърли слайма долу, като той премина пред жената, разхождайки се към най-близката алея. Готов ли си да тестваме твоите умения за отвличане?

Сайкоро: Усмихна се Знаеш ли, малко хора останаха в Кагедома, които да мислят по този начин. Реших да те тествам и да, съгласен съм с това което казваш. Много хора им скача самочувствието, че са родени в страната на убийците и забравят да не подценяват противниците си. Както и да е Погледна отново към жената Готов съм!

Statis: Добре. Задачата ти е да я отвлечеш, докато гони котката. Как знам че ще я подгони? Минута тишина. Като я отвлечеш, трябва да не я нараняваш, като трябва да си сигурен, че никой няма да забележи. Щом я завловиш, аз ще дойда и ще ни отведа до новата ни база! Тотално няма да избера нещо произволно докато хвърчим през небето. Ако бъдеш наранен, ще има наказателни упражнения!

Сайкоро: Разбира се, няма проблем Погледна към слайма си, който беше на рамото му, след което погледна към Статис Как мога да разбера с какво този малък приятел може да ми помогне? Всеки слайм трябва да си има специално умение нали? Надявам се да ми даде нещо, не ми се иска да му показвам какво мога все още, но знаеш ли..Може пък да го впечатля Статис забеляза как Сайкоро изчака отговора му, но след малко се обърна и погледна надолу към жената и по-точно околността и. Беше забележимо как той се оглеждаше. Реално сега бяха по средата на мултивселенна война и беше пълен хаос, но все пак мисията му беше никой да не го види

Statis: Сложи си ръцете на кръста. Доволен е, че може да бъде хем спокоен, хем концентриран по време на всичкия този хаос. Добре, момчето има истински потенциал... За сега, той е blank canvas. Може да се превърне във всичко което би искал от него, като го храниш правилно... Но за да ти бъде по-лесно, нека бъде произволно! Докосна слайма, като го напълни с хаотична енергия. Малкото слаймче на рамото на Сайкоро започна да прави странни движения, променяйки си размерите. Евентуално, то стана още по-зелено. Виждайки това, Statis се засмя.

Сайкоро: Каква е диетата на слаймовете? Сори Майкъл, в Кагедома отглеждаме всичко, но не и слаймове Засмя се Май твърде много въпроси задавам, да не вземе да избяга целта Начинът по който говори щеше да направи впечатлени на Статис, че нещата които говори реално не го притесняват. Макар и новобранецв изкуството на слаймовете, Статис говори с добре трениран убиец от Кагедома. Да не говорим, че има нещо гнило в него. Докато тези мисли минаваха през ума на Статис, Сайкоро проговори с усмивка по-топла и от лятото. Да се мятам ли? :D

Statis: Шантав е... ПЕРФЕКТНО! Засмя се леко. Слаймът яде каквото му дадеш! Може да яде от пръст и вода, до уран и магия. И те ще вземат техните свойства с времето! Каза всичко това с гордост, защото за него, хваленето на слаймове, така че други да разберат тяхното величие и сила му носеше огромно удоволствие. Не притеснявай, kyoudai, питай за всичко свързано с тази професия! So you can become another perfect Slime Assassin! Погледна към жената отново, знаейки че вече е последвала слайма в алеята. Давай! Непукизма, уменията му и липсващата гайка в главата на Сайкоро всичките бяха перфектни характеристики за Statis. Ще си допаднем идеално... Бе готов да тръгне с него, че да може да го наблюдава и да покрива грешките му.

Сайкоро: Той му се усмихна Okay, let's go! Докосна слайма си, като му придаде част от своето ниндо. Не те знам дали се храниш с това но...Надявам се е вкусно. Усмихна му се на него и на Статис, като тръгна в друга посока, по такъв път по сградите. Щом доближи ??? той скочи долу. Веднага с приземяването си Сайкоро Air Assassinate-на случаен гражданин, а докато още не беше се изправил от клекналото си положение върху трупа, той погледна напред към своята мишена. Изражението му обаче беше различно. Доста по-различно от това преди секунди

Не трябва да те наранявам, а мишенке моя? Интересна мисия, никога не съм изпълнявал такава Усмихна се Е, тебе не те убих нали? Около него настана паника, хората бяха свидетели на това убийство и започнаха да бягат от него. Писъците им започнаха да се надвикват. Случката се разви директно пред ??? и нямаше как да не види случилото се. Той се изправи, като тогава стана нещо изумително. Панираните от случката хора, всичките свидетели на това убийство просто спряха на едно място. За няколко секунди не помръднаха и изглеждаха много объркани и реално не знаеха какво се случва около тях. Това щеше да сполети и ???, като през тези няколко секунди той щеше да се прокара зад нея и да се опита да я награби. This is my Perfect Crime!

???: Тя видя случилото се, като спря най-спокойно. Учудващо, за разлика от останалите, тя не се паникьоса. В момента обаче, в който Сайкоро се опита да я докосне, тя му хвана ръката и я извъртя. Не е прилично да обарваш жени на публично място... още повече след като уби невинен човек пред очите ми... Поради някаква причина, за разлика от околните, тази жена знаеше какво точно се беше случило. Изглежда думите на Statis бяха верни... никога не подценявай противника си. Описанието на оборудването и за него звучеше страшно демоде, но в в нейния случай... причината да беше оборудвана така беше много проста - не и трябваше нещо по-добро за да си върши работата. Това в момента обаче не беше от толкова голямо значение, колкото факта, че тя знаеше, че той бе убил човек. Нещо... което изглежда трябваше да е невъзможно. Каквато и да беше тази жена... само това беше достатъчно за него да разбере, че тя беше изключително опасна.

Statis: От сградата близко до сцената, той превърна един слайм на лист хартия и друг - на писалка. Започна да пише -
Обара мишената - минус точки, щеше да бъде плюс ако знаеше, че ще ѝ хареса
Вля енергията в слайма си - пробва нови неща, и му се получи, слайма получи част от уменията вляти в него
Продължи да наднича, като чрез слаймовете си, бе готов да спре какво се случва ако нещата ескалират. Все пак, той не знаеше на какво точно е способен Сайкоро, но много добре знаеше, че ??? не е за подценяване. Умението на Сайкоро го накара да забрави, че е видял убийството на цивилния. И изведнъж осъзна, че има дупка в паметта си. Хмм... странно...

Сайкоро: В момента в който тя му изви ръката, той извъртя цялото си тяло с нея, за да не бъде под "ключ". Реално сега само се държаха и се гледаха, но Сайкоро не беше изненадан, че тя не беше повлияна от умението му. По-скоро му беше интересно и я гледаше със същата онази негова creepy усмивка. Физическият контакт е нещо много уникално, госпожице Щом изрече това, той и намигна. Ако Статис реши сега да се намеси, изражението на Сайкоро отново ще се промени на онова на малко дете.

???: Веднага го пусна, като си продължи по пътя. Ако посмееш да направиш още нещо подобно, другия път няма да се замисля да те убия. Имам по-важна работа от това да се занимавам с някой като теб. Тя се оглеждаше, сякаш търсеше нещо без да знае какво точно. Проклятие... къде отиде онова коте... заради този го изгубих, а беше единственият ми шанс...