Центъра на града

Момичето: Все още продължаваше да се разправя с всички тези магьосници и некромансъри, които създаваха проблеми на останалите от далеч. Използвайки останките на мъртвите, тя издигаше непрестанно скелети, които криеше под земята и ги караше да изкачат и да изненадват нейните противници. Веднага след това погледна към Signus. Какво ме зяпаш, Signus? Имаме работа за вършене! Хайде, върви да помагаш на останалите, аз сама ще се оправя! Не беше тайна, че появата на Signus разтърси бойното поле и унищожи една голяма част от враговете им, но въпреки това, скоростта, с която те навлизаха, все още бе по - голяма от скоростта, с която ги очистваха останалите. Трябва да запълним дупката..това може да продължава до безкрай! Погледна към огромната дупка в небето. За жалост, обаче, това не бе по силите на никой смъртен, та дори и безсмъртен. Това бе дело, което не можеше да се стори от който и да било.

Напрежението продължи да се покачва когато вече и в самото небе имаше врагове, които пречеха на останалите - вещици, магьосници, снайперисти с джетпаци, дори и dragon rider-и се бяха промъкнали, но драконите им не бяха с големи размери, че да са глобален проблем. Въпреки това обаче, небето вече бе вражеска територия, от която непрестанно почнаха да валят атаки. Освен ranged атаките от всички посоки , сега вече и от небето към тях щяха да валят дъждове от огън, който опустошаваше природата и градовете, виелици се виеха в някои части на Кагедома, в други мощни вихри и торнадота почнаха да се образуват. Изневиделица, точно преди Тадаки да осъзнае, едно от близките селища наоколо попадна точно в окото на торнадото, като вече навсякъде из въздуха започнаха да се веят селяните от него. Отломки, дървета, прах и купища предмети вече придружаваха хората във въздуха и навярно, ситуацията за тях изглеждаше доста тежка..

В този миг обаче, в контраст с този мощен и унищожителен вихър, Тадаки усети от дясната страна на лицето си нежен, спокоен и ухаещ на череша слаб ветрец, придружаван от 4 розови листенца. Това бе само за миг обаче, като този ветрец веднага след това изчезна...и започна да се усеща в още по - големи количества..докато внезапно, торнадото пред него не започна малко по малко да се оцветява в розово и да се запълва с розови цветчета.

Signus: Продължи да я гледа, като кръстоса ръце и почна да я игнорира напълно. Всичките му лампи се върнаха при него след като избиха всички наоколо.

Lucky: Изсвири като видя Irelia как се появява. Остави малко и за нас, Атсуки. Perfect Distance! Захвана се за едно от нейните остриета, което беше насочено към dragon rider-ите. Щом се приближи - Cancel! Спря си умението, като бе изстрелян от външната част на торнадото, защото нямаше да оцелее от вътрешната част. Спря си умението в точния момент в който траекторията му беше насочена към още един ездач от външната част, като го си заби меча в гърлото му, като стъпи на дракона. Лека нощ, принцесо. Преряза го надолу, разделяйки го на почти две части, като щом мечът му стигна под краката, го обърна обратно, и разряза изцяло нагоре, вече срязвайки го изцяло на две. Хвана дракона за юздите и започна да го контролира колкото може. Защото не знаеше как да управлява дракон, го заби право в още един. Хей, чувал ли си за гравитация? Сряза крилете на другия дракон, заедно с глезените на ездача му. А, и без магии. Сряза му ръцете. Погледна към дракона си. Aww~ Какъв сладур. За жалост, не ми пука за тел. Заби си меча право през черепа му, убивайки го на място, като започна да отскача от дракон на дракон, избивайки всички останали. Свърши горе долу по същото време като Атсуки, като скочи да се приземи точно при останалите. Атсуки знаеше, че не се държи нормално, защото никога не го е виждала да наранява някой. Нещо е различно в него.

Тадаки: Гледаше с изумление към Атсуки, като не можеш да повярва какво вижда. Това беше много добре познатия на всички кагедомци боен стил на Акисе, преди да се прослави с Kami no Ken-a. The Sakura Style ? Не може да бъде..Ти си..? Тадаки предположи, че тя е някоя ученичка на Акисе, но той знаеше, че Акисе няма такива. Тогава остава само една опция. Тя е негова ученичка от друга вселена. Пфф, слава Богу е на наша страна. Някой който използва този смъртоносен стил щеше много да усложни ситуацията. Не че тя вече не е достатъчно сложна де. Той ѝ се усмихна.Нямаш си и напредстава колко се радвам да видя тези розови листа отново в действие..! Тадаки погледна с притеснение към Лъки, но бързо разбра, че на него помощ не му трябва и се справяше доста добре. Този е тотално куку, но му се получа. Страхотно, мога да продължа да лекувам ранен- Мисълта му бе прекъсната от случващото се на планината. В този момент Ейс беше погледнал към него и всякаш с поглед се разбраха. Тадаки забеляза петната отдалече които бяха хордите, които прииждаха към планината. Очите на Тадаки отново светнаха STAR FALL! Протегна ръка към планината, като от небето започнаха да валят кунаи. ( Останалото вече е ясно, ако не, написал съм го в планината. ). Тадаки се загледа към планината и виждаше към Ейс като светкавица прелиташе по цялата планина и я превръщаше в гробище. Ейс...Не, Тадаки съсредоточи се. В момента трябва да се фокусираш върху града. Те ще се справят. Ти си нужен тук! Той се изправи.

Йоуму: Докато Йоуму стреляше, тя забеляза дъждът от кунаи над планината, което и привлече вниманието, карайки я да смъкне лъка си и да се загледа. След малко обаче сякаш тя разбра какво се случваше, дори преди да забележи и реакцията на Тадаки. Тя накара лъка да се превърне обратно в катана, като я прибра. Виждам, че тук ще се справите без проблем дори и без мен. Изглежда помощта ми е нужна другаде. Тя извади другата си катана, като около нея се завихри вятърна енергия. Желая ви успех! Тя започна да тича нагоре по пътеката, като използва енергията за да се изстрелва от земята, помагайки и да стигне до дестинацията си много по-бързо, като по пътя тя разсичаше опонентите, които и се изпречваха на пътя, дашвайки през тях прецизно. Начинът, по който тя се движеше беше като ураган, който нямаше да позволи на нищо да я спре от целта и - да подаде ръка на някой, който в момента се нуждаеше от това. Макар и да не го познаваше, макар и тя да не беше видяла какво се случва, вятъра и беше донесъл цялата информация, която и трябваше - там горе имаше човек, готов да даде живота си за родината си, но ако това стане, Кагедома щеше да загуби един от най-умелите си защитници.

Lucky: Забеляза в коя посока се насочи Йоуму, като и той имаше задача там. Лична задача, която ще промени неговото бъдеще. Нещо което той искаше да направи на всяка цена. Започна да бяга след нея. Хора, имате сенчестия пипалест тип. Трудно ще загубите с него. Само не му отивайте на лошата страна, че съм го виждал на какво е способен! Скочи точно до Йоуму, като използва Perfect Distance да се залепи на пространството точно до нея. Концентрира се силно на неговата душа, позиционирана високо над върха.

Signus: Погледна всички, като в умът си ги групира по това от кое измерение идват. Забеляза, че Lucky и той идват от едно и също, сещайки се кой точно е той. Част от екипажът... Интересно... Продължи да гледа към момичето. Гласът му се чуваше тройно, като ехо, но всяко едно от ехотата беше различно - едното крещейки тихо, другото спокойно и монотонно, докато другото звучеше весело, като че ли кръвожадно. Не можеш да ме контролираш, момиче. Силно си се надценила.

Битките все още продължаваха, но враговете почнаха да понамалят. Една от тях беше направила сделка да работят заедно.

Statis: Падна от небето, приземявайки се по средата на тази група, като щом направи контакт със земята, се превърна на slime, който се разпльока настрани, но заради вискозитета си, се върна назад, издигайки се накоре като капка, която сформира тялото му наново. Започна да изтупва рамото си, като погледна към групата. Ъм... в лошо време ли идвам? Почеши се зад врата с кунай.
NPC1: Убийте го! Замахна с меч.
NPC2: Направи пробождащо движение с меча си.
NPC3: Изтреля каменни остриета с магия към него.
NPC4: Атакува го в гръб.
Statis: Сянката му започна да се раздвижва, като от нея излязоха няколко black slime-а, които скочиха в сенките на всеки един от враговете. Statis блокира пробождащото движение с върха на куная си, сцепвайки меча на две. За замаха се дръпна назад, знаейки, че влиза в замаха на четвъртия. Със свободната си ръка му спря копието за дръжката, като падна, сядайки на нея. В този момент, каменните остриета се забиха в гърдите му, като те като че ли бяха хванати от дрехите му. Господине, изпуснахте ги. Заповядайте. Дрехите му бяха направени от Slime, като се отделиха от него и хи хвърлиха обратно по NPC3, уцелвайки го между очите с всяко едно от тях. Spiked Slime. От тъмните слаймове в сенките на всички, излязоха дълги, остри шипове, като направиха и тримата останали на решето. Тези в четвъртия обаче бяха забити по начин, по който след като го убият, да си остане прав, докато Statis си почива на дръжката на копието му. Сега... къде се намирам... Започна да се оглежда наоколо.

???: Той беше свидетел на това което се случи със Статис и се появи иззад една стена. Брато, това беше уникално! Изобщо не си личи, че си от друга вселена и си объркан, да не си помислиш нещо, но като човек който не знае къде се намира, доста бързо се адаптира към ситуацията!

Statis: Както си почиваше, не очакваше ЧАК толкова бързо някой да му обърне внимание, като се стресна и се изсипа от копието на земята. Стана на желе, като то се изправи, сформирайки тялото му. Протегна си ръцете настрани, като така докосна Spiked Slimes, като ги абсорбира обратно в ръкавите си, като се превърнаха в остриета. Погледна към него, като качулката му още бе на главата му. Чакай... ти си жител. Въздъхна, като си прибра остриетата в ръкавите. Изплаши ме човек! Думите на ??? му погалиха егото, като направи мазна усмивка. Но какво да се направи. Разбира се, че ще се справя лесно с такива слаби хора! I'm an assassin after all. Това бе неговата фраза, която той обожаваше да използва като извинение или обяснение на каквото и да е. И за него, тази фраза бе и добро описание на неговия характер - самоувереност, която може да я back up-не.

???: Wow, трябва да си много сигурен в уменията си, за да го кажеш това. Но хей, видях те какво направи. За първи път виждам някой, който да ползва желе в битка. Ти наистина трябва да си специален. Жалко, че градът ни не е раждал пободен тип талант Side-eye-на като си беше сложил ръцете зад врата и му се усмихна Кефиш ме!

Statis: Не желе, а слайм! Задържа пред себе си ръцете си, в готовност за прегръдка, като от ръкава излезе едно зелено бебе слайм, което се сгуши в него. Прегърна го, като започна да го милва. И някой ден, всички хора на този свят ще разберат що за великолепни създания са те! Докато го милва се усмихна още по-мазно. Разбира се, че този град не е виждал такъв талант. Аз съм един на... Какво беше по-голямо от милион...? А, да. милярд! Продължи да гали слайма, като се засмя. Разбира се, че те кефя! Все пак съм Statis, the Slime Assassin! Създанието в ръцете му бе изключително любопитно. Биологията зад него нямаше никакъв смисъл. Как може такова нещо да съществува? Как се храни? Диша ли? Само въпроси идваха в ума на ???.

???: А-ха-ха! Това е много сладко, няма да лъжа..Слайм казваш...Сложи ръка на брадичката си, като се замисли над думите му. Значи тези странни създания реално ти помагат в битка..? Не спирам да си изумявам хората какви умения имат и с всеки ден се изумявам с нещо ново! Но това...Това е наистина специално, как точно се става Slime Assassin?

Statis: Дам. Слаймове! Ако искаш, го вземи. Протегна си ръцете напред със зеленото нещо. Изглеждаше лъскаво и мокро, като имаше по-тъмни части на предната си част, които образуваха :3 лице. Помагат е леко казано. Сам го видя. Аз само избягвах, като черните приятелчета ги убиха с лекота. Тези комплименти изключително много му надуваха егото. А самия факт че той прояви интерес в слаймовете бе най-лесния начин да му бъде грабнато вниманието. Ха! Ти си третия човек, който е разбрал за величието на тези невероятни създания! За да станеш Slime Assassin, трябва да си Assassin като начало, но да можеш да работиш в екип, като заслужиш доверието на сладурите. Като се научиш да комуникираш на техния език. Като научиш магията, която Slime God е дарил на всяко едно от тях.

???: Протегна си ръката, като малкият приятел се покатери върху нея Ей, мъник. Много си сладък! Изглеждаш по-дружелюбен от повечето хора, които познавам. Засмя се като погледна към Статис и след това погледът му отиде нагоре-встрани замисляйки се Хм, аз мога да бъда асасин. Реално съм преминал всякакви изпитания, които училищата в града на нинджите са ми поднесли, но все още не знам по какъв начин да развия своето ниндо. Усмихна , като леко си наведе главата, а върху очите му падна сянка. Изглеждаше kinda creepy, но в същото време беше дружелюбен и пълен с мотивация да научи още за малките човечета. Лицето му беше такова Би ли ми показал пътя на слаймовете, искам и аз такива приятели!

Statis: Изглеждаше мокро и лъскаво... но беше изключително суха повърхността му, като дори леко грапаше. Но се държеше точно като огромен желиран бомбон, но тежеше повече от колкото един със същите размери би тежал. Защото те СА по-дружелюбни от хората. Те нападат само при три условия: Страх ги е, някой ги е нападнал първи или... Усмихна се зловещо. ...този пред тях е в списъка ми.
Извади един метален слайм и един копринен слайм. Събра ги заедно, като ги пусна на земята и образуваха сгъваем стол, на който седна. The fuck е ниндо? Assassin е сравнително лесно да се стане, само трябва да знаеш как да убиваш... Явно тук нещота са по-задълбочени... Я да го тествам. Погледна изражението му, като поради някаква причина, той не реагира изобщо, като че ли е свикнал. Даже, виждайки го, той се зарадва. Нека видим на какво са те научили в тези училища! От години казвам че са безполезни, и че практиката учи най-добре! Подхвърли един черен слайм в небето. Slimesassin! Go! Желето започна да вибрира и да се разтегля, докато не получи човешка форма и падна на земята. Имаше две ками и няколко куная по себе си. Има само частичка от силите ми, но с достатъчно тренировка, и то може да използва моите умения. Този слайм е младеж. Не е нужно да се притесняваш да го нараниш. Ако го победиш, може и да ти покажа пътя на слаймът! Всеки път като спомене мъниците, очите му светваха от радост, и гласът му се изпълваше с ентусиазъм.

???: Сериозно ли трябва да се бия срещу един от тези сладури? Ах, явно късметът ми не е на моя страна днеска Засмя се О чакай Оказа се че на кръста му му седеше катаната в саята си. Няма значение! Не съм я забравил този път! Отново погледна със своя sinister поглед Да започваме :)

Statis: Подцени ги за това че са сладки, и ще трябва да ровя четвърта дупка. Посочи NPC-тата. Забавлявайте се, деца!
Slimesassin: Скочи в небето, като хвърли кунай надолу към земята мигновено, надалеч от ???. Докато беше във въздуха, подготви си камите за когато се приземи върху него.
Statis: А, между другото как да те наричам, хлапе? Щом уважаваш слаймовете, заслужаваш да си кажеш името! Не всички имат тази чест - върховния assassin Statis да узнае твоето име!

???: Ела ми..! А НЕ ЧАКАЙ! Наведе се да си завърже обувката с което кунаят го пропусна. Слаймът обаче се бе насочил към него като ??? погледна без да иска встрани и видя труп АХ, КВО Е ТВА ВЕ!? Той подскочи встрани защото се стресна като с това Слаймсасинът се приземи на земята и го пропусна. Това щеше да направи впечатление на Статис тей като ??? дори не разбра какво е направил Аз съм Сайкоро!

Statis: Сайкоро... Чакай... "Коро"... Може и да ти харесат киселинните слаймове! Или корумпираните, на име Corroslime. И двете се навръзват за името ти, а това в повечето случаи добавя стил точки!
Slimesassin: Заби си остриетата в земята, като стана на локва и се премести до под него. Опита се да се залепи за обувката му.
Statis: Но много ми напомняш на капитана на оня големия кораб. "Той" ли се казваше или нещо подобно. Засмя се. Вместо да избегва атаки нарочно, без да иска се препъва и те го изпускат!

Сайкоро: Абе до колкото съм чувал значело "зар" на някакъв развален японски и представа си нямам Запична да маха с крак АХ, то се залепи за мен, махни се! Сайкоро помощ!

Statis: Не си ли ти Сайкоро? Почиваше си, облягайки се назад на сгъваемия стол.
Slimesassin: Изскочи от локвата, неговата лява ръка държейки го за глезена, докато дясната замахна към задната част на коляното му, в опит да го обездвижи.
Statis: Но виж, колкото и да е тромав сладура, знае къде да атакува. Това е добър пример за някой добър на теория, лош на практика.

Сайкоро: Когато реално атаката на слаймът connect-на, тялото на Сайкоро се пръсна всякаш беше направено от въздух. Беше много студен въздух, който изцяло щеше да замрази слайма. Точно тогава, Статис чу вик зад себе си Ma, май беше добра идея да използвам bait за да видя на какво е способен този Сайкоро беше се скрил от самото начало и използва клонинг за да види на какво е способен слаймът. Реално клонинга беше още от самото им запознанство.Малкият сладур явно е по-голяма "нинджа" от колкото си мислех хаха Статис получи малко повече инфо относно уменията на които ги учат. Изглежда пълен с изненади, една от началните техники на нинджите в този град е да могат да правят свои собствени клонинги с различна есенция. Има огнени, водни, въздушни, каменни и вече по-advanced като такива от лед, дърво, магма, и такива на по-високо ниво като тези на Акира от тъмнина. Извинявай, че така се получи, но не знаех с какви намерения си като те зърнах. А и ми изглеждаш плашещо силен и затова реших да не рискувам :)

Statis: Не го мисли. Знаех че си там. Това е лъжа, но не трябва да знае... Беше твърде очевидно. Четеше списание, което бе откраднал от единия от труповете. Прелисти. Не го ли виждаш Black Slime-a? Посочи го.
Slimesassin: Беше под сянка частично, като частта която бе скрита в нея бе изцяло невидима. Това бе умението на Black slime - в тъмното да бъде невидим. Този слайм бе свикнал на температурите дълбоко в пещерите, където те варираха от -20 до 80 градуса. Но дори и при това, бе заледен частично, като в последния момент успя да sacrifice-не лявата си ръка да не бъде замразен изцяло.
Statis: В момента в който се появих тук, веднага плъзнах слаймове навсякъде! Повдигна си ръцете нагоре, да накара Сайкоро да погледне натам, като използваше невероятната си харизма да го разсея, през което време sneak-на един слайм в тъмнината до него. Винаги мисли с две крачки в страни! Не усети изцепката си. Но ентусиазмът с който го каза, бе достатъчен, че да го накара да си помисли, че може би е нещо регионално от неговата вселена. Но уменията ти хич не са зле, момче! Засмя се. Wearyness е добър рефлекс да имаш, това е core умението нужно да се превърнеш в истински Assassin.

Сайкоро: Хаха, не искам да съм нито асасин, нито нинджа, нито самурай. Искам да съм нещо различно от останалите. Предполагам затова и твоите умения толкова много ми допаднаха! Сайкоро си нямаше и понятие какво се случва, даже беше забравил, че се бият I love uniqueness and my Lord, твоите умения са hell of a unique!

Statis: Не искаш да си асасин!? Но това е най-жестоката професия! Замисли се, като той също забрави, че трябваше да се бие със Slimesassin-а. Тогава... би ли искал да станеш Slime Tamer? Личи си, че имаш потенциалът. Щракна с пръсти, като тъмния слайм излезе от сянката, като признак, че е знаел че е там през цялото време, дори и да не е било така. Но имаш още много да научиш, ако не си усетил този приятел до теб през цялото време!

Сайкоро: I guess, наистина имам. Но от друга страна съм сигурен, че ти ще бъдеш най-жестокият учител ^^ So, tell me...Усмихна се When exactly ще получи своя първи желатински приятел. Така де, слайм-а-тин-ски? Това изобщо legit дума ли е? Както и да е..Но обратно на темата. Ти явно си най-добрият в това което правиш, далеч съм от мисълта, че ученикът надминава своя учител. Затова не мога да бъда най-добрия Slime Assassin, but..! Мога да бъда нещо друго, точно както ти казваш!