Центъра на града

Нишикияма Сайгай..Точно тебе не очаквах.. Погледна към Тай, който сигурно щеше да бъде объркан Първият Рай'Джин..! Погледна към Сайгай Какво по дяволите правиш при тези претъпници..!? Не че аз съм човека който трябва да го каже това.. - Масару

(музиката продължаваше)
Засмя се като типичния злодей. Хахахаха! Най - накрая маската е свалена и истината е разкрита. Сега вече мога да ви кажа, че сте пораснали и двамата..! Протегна ръка настрани, като започна да събира в нея светкавици от тъмна материя. Но навярно имате много въпроси...ЧИИТО ОТГОВОРИ ЩЕ ПОЧАКАТ! - Сайгай
Застана пред всички, като сложи ръка на катаната си. Татко..няма да ти позволя...! - Rai'Jin
Хоооо? Мислиш си, че няма да посегна на сина си? Доста си наивен, Иказучи...същият като майка си си..жалко, че не си наследил нищо от мен освен чудовищната ми сила. Погледна към Масару. Хех, помня те още като беше хлапе. А сега виж се какъв си станал..чудовище като мен самия! Но нека ти отговоря на въпроса..тези "престъпници" виждат бъдещето за разлика от нас, старите! И едно от тях е...Doomsday! Бъдеще, в което всички хора са специални като нас! Където ИМА НЕОГРАНИЧЕН ЗАПАС ОТ ЕНЕРГИЯ!!! Ахахахахахах!!!! Не осъзнавате глупавата ни планета колко много ни ограничава...Масару, Иказучи, представете си колко мощни ще бъдете щом тези лимити бъдат прекършени! Погледна към тях със заплашителен поглед. Вече попитах малкия, но сега ще попитам и вас...е, ще се присъедините ли? Има само един правилен отговор, хехех...Това беше повече като заплаха от колкото предложение. Сайгай беше напълно готов да убие тези две за него млади момчета, които е виждал като малки деца дори. - Сайгай

Татко...какво се е случило с теб..?!?! - Rai'Jin

Ядоса се, като му се намръщи. Осъзнах колко всъщност слаб съм бил, сине..и сега...смятам да ти покажа какво мога на пълни обороти.. - Сайгай

Сайгай.. защо..? Защо си се превърнал в жаден за сила психопат..? Ти беше герой, а сега избиваш своите хора. Кагедома те обичаше. Ти беше една от фигурите които изобразих с изкуството си. Буквално си едно от вдъхновенията ми, заради които Кагедома в момента има културно наследство..Какво се обърка брато..? Това беше самата истина. В миналото всички да били бойни и хората са се крили от войната. Изпитвали единствено и само страх, докато Масару не започнал да твори. Цели улици, цели стени и храмове обсипани с рисунки и скулптури, които разказват историята на Кагедома през неговите очи. Било нещо красиво, хората приели своята същност на войни без да се страхуват от нея. И именно фигурата на Сайгай се превърна в един от любимите персонажи на кагедомците - Масару

Тстстс. Грешиш, малкия. Кагедома ме предаде. Само и единствено когато се превърнах в Rai'Jin аз получих тяхната обич. Но до преди това бях захвърлен на произвола на съдбата. Хехе..звучи ти познато, а Иказучи..? Май си приличам с брат ти.. - Сайгай
Тш..тате, това не е вярно! Всички тук те обичат и обожават за това, което си направил за страната! - Rai'Jin
Не...те ме заобичаха защото ги беше страх от мен..майка ти май не ти е разказала какво се случи с мен. Нека позная, глупавата жена ти е казала, че съм загинал в някоя героична битка, нали? - Сайгай
Замълча. Това обаче беше пълната истина. - Rai'Jin
Въздиша от отегчение. Ах, както си и помислих..истината, Иказучи, е много по - далеч от това. Майка ти е тази, която разпространи слуха, че съм загинал геройски в битка. Преди години бях изпратен на най - трудната мисия с армията си и с майка ти. А именно да защитим тогавашната Кагедома от поредната инвазия. Това, което стана обаче, ме шокира. Тъй като аз бях единственият свръхчовек там, армията ми реши да се съюзи с вражеската и всички заедно да ме отстранят от живите..кофти събда, а? Наложи ми се да убия всичките ми близки..без един. Майка ти. Пощадих тази жена, която толкова много обичах, а тя се опита да ме убие..щом тя се върна, тя със сигурност е разказала историята как въпреки, че се борех геройски, аз, заедно с всички останали, загинахме, но успяхме да спрем инвазията..Засмя се като психясал отново. Кагедома..никога не е била на моя страна!!!! - Сайгай
Тази история направо му разби сърцето. Баща му е бил жив през цялото време и се е превърнал в това, което е днес? Rai'Jin почувства огромна вина, защото той никога не се беше интересувал от това дали баща му е жив, защото си е мислил, че е бил мъртъв със сигурност. Татко...аз...не знаех...ако знаех, щях да те намеря! - Rai'Jin
Погледна го сериозно, като гласът му стана нисък, защото този път говореше без да се прави на луд. Да, точно така, той се правеше на луд. Технически беше много умен. Запази си тези истории за майка ти..ако наистина ти пукаше , щеше да потърсиш отговори сам, Иказучи.. - Сайгай

Ой, той няма как да знае! Малко трудно да тръгнеш да търсиш нещо, когато всички казват че си бил мъртъв..! Дори аз не посмях да го нарисувам, защото не бях сигурен във фактите.. Синовете ти нямат вина, нито сегашната Кагедома! Това, че армията е била корумпирана няма нищо общо със синовете ти и бъдещето поколение на града. Затова и се е създал Бушидо кода! Не случайно е начин на живот! Масару колкото и да подкрепяше тази идея, той знаеше, че именно това ще го убие. Миналото му ще го достигне и той ще си получи заслуженото Всички си плащане Сайгай. Предателството им бе наказано със смърт..Нима това не е достатъчно..? Протегна ръка страни Погледни..Беше посочил с нея Тадаки, Широ и Фу'Джин Децата с какво са го заслужили, че искат мир..? По дяволите собственият ти син е сред безпомощните им тела! - Масару

Сегашните поколения имат кръвта на предишните в своята. И навярно те носят отговорност за греховете на прадедите им! И повярвай ми, това нямаше да стане ако не ми се бяхте противопоставяли толкова..Погледна към Fu'Jin. Ах, моят син..същият този мой син е отговорен за страданието на толкова много хора, но аз съм лошия в картинката? Масару, никога не е имало лоши и добри в този свят! Да...в ТОЗИ свят. Кагедома, Beacon, Addron, всеки глупав град в този свят е такъв! Във вените ни тече проклета кръв, от която не можем да се отървем...но аз мога. Аз знам как..Протегна ръце встрани. Чрез Doomsday, аз ще дам на Кагедома едно ново начало! С нови хора! С нова кръв! С нови поколения, които ще получат втори шанс! Ще променя историята! Всички ще бъдем специални, няма да сме само малцина..! Няма да я има човешката завист! Тогава, армията няма да има причина да се обърне срещу мен, ще унищожим всичките ни врагове и ще живеем


- Сайгай

Кагедома вече живее свободно..Ти просто се появи и се опита да съсипеш всичко заради една глупава стела..Не са малцина надарените. Всеки има шанс да изгрее тука в която сфера си поиска и накрая да получи възнаграждение което ще промени живота му. Единственото което се иска от някой тук е да работи здраво. Да постигне целите си сам с помощта на учител. Не всичко да става на готово! - Масару

Колко наивно...колко наивно!! Засмя се. Колкото и здраво да работиш, не можеш да надминеш талант..! Никога няма да сте по - добри от мен именно заради това. Аз вече се измъкнах от границите на тази планета. Докато вие все още черпите от тази слаба и небогата енергия, аз намерих начин да черпя енергия отвъд космоса...на отдавна унищожена планета, чиято енергия вече се рее из космоса. Просто нямате шанс...затова, ако не искате да пострадате, дайте ми проклетата стрела. Последно предупреждение.. - Сайгай

Говориш за таланти, а в същото време черпиш енергия от някакъв си космически източник. Ти си един глупак ако мислиш, че ще ме изплашиш.. Докато съм на крака, няма да я получиш. Със заплахи няма да стигнеш до никъде. Но знаеш ли, не те виня.. Разбрах те що за стока си. Жаден за сила и власт зъл боклук. Точно като мен, само дето аз съм просто зъл боклук Усмихна му се, като го посочи с катаната си Има само един начин да си я вземеш щом толкова я искаш..! - Масару

Въздиша. Масару, оставаш си същият глупак, който си бил винаги. Не разбираш думите ми. Не искам сила, нито власт. Искам свобода. А тази планета ограничава силите ми. Разликата между мен и теб е, че аз нямам вече граници..докато всички вие имате. Време е да приключвам с вас, негодници. Усмихна се коварно. Направи знак с ръка. Wonder of You... - Сайгай



Сайгай активира най - мощното си умение в този миг. Цялата земя буквално на Кагедома се разтресе от неговата активация.
Това, което излизаше от нея беше тъмна енергия, която се издигна чак до небето и го направи мрачно. В този миг, Сайгай буквално стана недосегаем. Умението му караше всички, които го преследват да бъдат похитени от Misfortune - а именно безкрай възможности. Rai'Jin буквално пристъпи напред и изневиделица, камъни от земята под него пробиха тялото му все едно бяха високоскоростен куршум от снайпер. Тай не смееше да трепне от страх, а Окамару вече беше на предела на силите си. Имаха около 30 секунди преди от земята да не изригне цяла струя светкавици с тъмна материя, която да ги изтрие от съществуването. Навярно бягане от тази ситуация нямаше..целият Hope в този миг бива заличен. Сайгай направи просто една стъпка напред и изневиделица, цялата природа се обърна срещу Тай и останалите. Клоните на дърветата, малките буболечки, камъчетата, абсолютно всяка една част от земята се насочи към тях, а това нямаше да спира. Колкото по - близо беше Сайгай до тях, толкова по - опасно щеше да става. Rai'Jin в този момент разбра, че нямат шанс. Не и без план срещу това чудовище.

Извади си катаната. А-аз ще го задържа, вие избягайте с деца- - Rai'Jin

Още преди да се завърши изречението, от небето се стовари мигновена гръмотевица, покрита с тъмна материя върху него. Rai'Jin изкрещя от болка, като над милиард волтове преминаха през тялото му и въпреки божественият си произход, дори той не успя да устои на тяхната мощ, като просто изпадна в мини-кома в този миг. Преди да изпадне в кома обаче, той продума нещо като заклинание, докато гледаше към Луната, след което вече изпадна в кома. - Rai'Jin

Хехех...сине, ти беше първата мишена на Wonder of You. Сега този, който е най - близко до мен е следващия..хмм..Погледна към Тай. - Сайгай

Гледаше към него изплашено. Н-нямам шанс...този е светлинни години напред от мен..! Но..трябва да се бия...! Трябва..!! Тай се изправи и изръмжа, като се дашна към Сайгай. Но в този момент, умението му отново се активира, като този път тъй като Тай беше още по - близо до него, от земята под него изригна енергия в чист вид и върху Тай се стовариха общо 3 гръмотевици. КХААААААААААААААРГХ!!! Падна на земята безжизнен. - Тай

Жалко..останаха само двама...хмхмхм... - Сайгай

Хора..! Погледна с ужас към тях, като се ядоса Окамару..Прибра си катаната в саята, като отново я извади, но цялата беше в мастило Нямам друг избор, освен да го направя сега..Вълчо, моля те..Набави ми време..! Масару затвори очи, като започна да замахва на рандъм посоко все едно прави тренировка в бой сянка. След всеки замах, мастилото от катаната му се пръскаше около него. Никой не можеше да си обясни какво по дяволите прави. Source of Creation... - Масару

Окамару се изправи, като дишаше тежко. Той тъкмо беше привършил с удържането на абсолютно цялата армия от легионери, които енергията му вече беше почти изчерпана. Той погледна към Широ, Тадаки, Тай, Fu'Jin, Rai'Jin, и накрая Масару. Окамару осъзна, че в тази ситуация, от него зависеше спасението на всички останали ако може да успее да задържи Сайгай зает за известно време. Той започна бавно да върви към него, като виждаше леко замъглено. Това със сигурност е непосилна задача за мен. Но ще надмина себе си в този момент...за да помогна на дома си да оживее. В този момент, той спря и погледна надолу, като кръв се стичаше от челото му. Той сега се намираше най - близо до Сайгай, като след това бавно надигна поглед към него. Нишикияма Сайгай-сан...за мен е чест...да Ви видя.. - Окамару

Хех..Лидерът на семейство Оками, Оками Окамару. Чието седалище се намира в Beacon, докато неговият собствен дом е в Кагедома. Създал е дом за сираци в Beacon поради обичта си към децата и заради това, че и той самия е бил сирак. Осемте Смъртни Прегрешения ти има много доверие, Окамару..твоето семейство в този якуза клан е едно от най - подценяваните заради малкото си членове, но аз знам на какво са способни те. Душевна манипулация. Всички вие имате до някаква степен контрол над собствените ви души, като можете да ги манифестирате в различни създания. Греша ли..? - Сайгай

Абсолютно не, Сайгай-сан.. - Окамару

Навярно, тази стрела е твоя, нали? The Prodigy не напразно избра да направи това състезание между вас..по - умен е от колкото очаквах. Знаеш ли информацията, която е закодирана в нея? - Сайгай

Боя се, че не. - Окамару

Хмм..значи няма да ми свършиш работа...е, ще те помоля да се отдръпнеш. Онзи негодник ето там има нещо, което издирвам. - Сайгай

Погледна го сериозно. Боя се, че това е невъзможно, Сайгай-сан. Ще ви помоля...да отстъпите..иначе ще се наложи да Ви нараня. А аз Ви уважавам неизмерно много.. - Окамару

Хъъъх? След всичко, което казах, ти все още ме уважаваш? Това е наистина странно. Мислех, че ме мразиш като всички останали. - Сайгай

Макар и да съм против вашите действия, вие сте една от причините Кагедома да е това, което е днес..това няма как да се промени каквото и да става в бъдеще. Но се страхувам, че не мога да Ви позволя да вземете тази златна стрела. Защото ще я използвате само и само за бедствия. - Окамару

Хехех...напълно си прав, Окамару..но няма значение вече колко жертви ще вземем. Цялата пролята кръв тук ще донесе нов живот на изцяло други поколения. Поколения, които няма да носят греховете на предците си. Време е за рестарт на човешката история. За това...ще се наложи да ви убия всички. Дори моите деца.. - Сайгай

Думите на Сайгай го накараха да осъзнае, че този човек преминава през голяма емоционална дилема. Сайгай все още имаше чувства към своите деца, семейство, народ. Но това, което му пречеше бяха точно тези чувства. Вътре в себе си, той е отмъстител по душа. Сайгай не би позволил на когото и да било да се подиграе с него, но той също така вярва и в седемте смъртни гряха. А предателството, който е считан за осмия, той ненавижда най - много. Според него, той е предаден от целият свят, защото е бил сред малкото, които са били различни в миналото. Хора с талант..специални хора. Днес, те не са нищо особено. Но преди, той е бил уникален. И това е накарало всички останали да му завиждат до толкова, че да го намразят. Окамару знаеше това и знаеше колко трудно му е на човека пред него, макар и той изобщо да не го показва. В чест на уважение, Окамару захвърли дрехата си, като на гърба си той имаше нарисувана една много хубава татуировка на вълк.


Окамару зае бойна позиция. Въпреки, че той знаеше, че няма шанс в тази битка, той имаше най - голямата воля от всички семейства на Осемте Смъртни Прегрешения. И беше готов да покаже на всички защо именно той не трябва да бъде подценяван.

The Wolf :

Окамару изневиделица дашна към Сайгай, като по потя пое сигурно фатални за нормален човек щети. Но тялото му издържаше на всичко. Защото именно волята на този стар вълк не можеше да бъде пречупена. Последва огромен C L A S H, като Сайгай се учуди, защото никой не е бил толкова близо до него след като активира умението си. Това щеше да бъде неговата най - интересна битка до сега. И заради това, той се усмихна широко.

Докато Окамару се биеше със Сайгай, Масару вече беше почти готов. Той се спря на едно място, отвори очи и прибра катаната си в саята Окамару..Благодаря ти..Заради тебе аз ще успея да спася приятелите си, хората си и семейството си. Масару погледна към храмът на върха на планината, който бе осветен от луната. Тогава, той отново погледна към Сайгай, наостри поглед и започна да вади катаната си от саята си бавно. Можеше да се види как катаната му се вадеше и светеше изключително много. САЙГАЙ, ВРЕМЕ Е ЗА РЕСТАРТ! - Масару

Щом и двамата биват изблъскани от огромния CLASH, Сайгай запрати купища посичащи вълни към Окамару , които той facetank-на без да поеме сравнително много щети. Душата му в момента беше вътре в тялото му , а не извън него, като само и единствено когато е извън него, той може да бъде наранен от нормални атаки, а не от душевни. Той обаче не можеше да атакува докато душата му е вътре в него, затова просто използваше това свое предимство да се доближи до Сайгай. Колкото повече обаче се приближаваше, толкова повече целият терен го нараняваше - листа остри като бръсначи се насочваха към него постоянно, мравките на земята той ги чувстваше като бодли, стъпвайки на някоя пръчка той трошеше по няколко кости, навярно цялото му тяло просто страдаше. Но рано или късно, той достигна до Сайгай , което накара злодея да изпита огромна доза изненада и леко да се стресне.

Никой не е бил толкова близо до мен, хахаха! Не знам какво да правя в такава ситуация с моето умение..! Давай, стари вълк! Покажи ми на какво са способни хората!- Сайгай

Окамару отприщи огромно количество аура зад гърба си в този момент, която прие формата на огромен 10-метров тичащ вълк над него и замахна с юмрука си към Сайгай. В този момент, вълка беше неговата душа. Тоест всички щети, които вълка поема, ще ги поеме и Окамару. Но заради душевната му форма, той беше имунизиран от физически атаки и навярно успя да избегне всички неволи, които теренът предоставяше. Обаче върху него се стовари огромна светкавица, която нарани Окамару и го парализира, което позволи на Сайгай да го удари още един път и да го изблъска надалеч. Вълка в този момент бива уцелен от още 2 светкавици, като бива изцяло заличен. Окамару не беше способен да спечели тази битка, но волята му беше корава като стомана. Той падна на крака, но се изправи веднага след това.

Аз...няма да се предам..казах ти вече, Сайгай...ще загуби този от нас, който се предаде накрая.. - Окамару

Този тип е луд..! Нима си мисли, че има шанс срещу мен?! - Сайгай

Умението на Масару вече беше готово, като той погледна към Окамару Благодаря ти, вълчо..Сега е време..ЗА РЕСТАРТА КОЙТО ИСКАШ САЙГАЙ! Масару извади катаната си, като за няколко секунди, нищо не се случваше. Масару беше замръзнал. Изведнъж обаче, всичко започна да се тресе. Целият град започна да се покрива с мастило. Мастилото беше под беше под формата на балончета които се появяваха навсякъде и се пукаха, покривайки все повече и повече от града. Нещо като това. Унищожението от умението на Сайгай не можеше да мери със скоростта, която мастилото обземаше планината Ига Source of Creation..! Мастилото на Масару вече беше във финалният си етап. Може би най-силното оръжие в семейството му. То беше адаптивно, като всичко с което е имало контакт, то се променя за да не бъде засегнато. В случая, ако черната материя попадне и се сблъска с него в опит да му промени начина на действие, тъй като и двете действат по същия начин, и двете ще изчезнат. Мастилото покриваше всичко. Къщи, храмове, хора, трупове, като то покри дори техните другари които бяха в безсъзнание - Масару

Слосесната разправа между тези двама титани продължи. Всяка атака на Окамару обаче бива блокирана от Сайгай, а той отвръщаше двойно по - силно на всяка негова атака. Но Окамару продължаваше да поема удар след удар и да се изправя. Сайгай знаеше, че не може да го победи без да измисли друг начин. И това беше да използва едно друго свое силно умение.

Съжалявам, Вълк! Но ще те довърша по мъчителен за теб начин. Сайгай започна да генерира гръмотевици от двете си ръце, които се размножиха и достигнаха количество от 100 гръмотевици, които обградиха всички.




Сайгай се превърна в светкавица, която абсорбира всички останали 100 светкавици наоколо и се дашна право към Окамару, минавайки през него поне 100 пъти заради огромната му скорост, след което той се извиси във въздуха и създаде свои клонигги, общо 100 за всяка една светкавица, които отприщиха светкавични струи към Окамару. Изглеждаше ето така. Това умение беше достатъчно да повали вълка отново. Но този път, той не успя да се изправи заради огромната парализа.

Кх...дори и да съм целият покрит в рани, аз ще продължавам напред, Сайгай...хайде, тяло..! Опита се да се изправи, дишайки тежко. Но не можеше заради парализата. Тш...Макар и огромната му воля да не беше пречупена, той не можеше да продължи да се бие заради умението на Сайгай. - Окамару

Добра работа...ти успя да ме позабавляваш известно време. Впечатлен съм. Изсмя се. Погледна и към Масару, като направи 3 знака с ръка. Време е да ти покажа какво означава ОТЧАЯНИЕ! Wonder of You, най - силното му умение, започна да афектира цялото мастило на Масару, защото то беше в момента най - близко до него самия. Енергията от това умение беше безкрайна защото тя можеше да афектира всичко, стига да е близо до Сайгай. И тя навярно започна не да унищожава мастилото на Масару, а да го заличава без да има контакт с него. Навярно с това умение Сайгай беше чудовище. Няма енергия на тази планета, която да се опълчи на богатата енергия, с която той разполага. ТОВА Е КРАЯТ!! - Сайгай



В този момент, пред Сайгай се появи заслепяващо силна светлина, която го накара да си прикрие очите. Принципно той е имунизиран от подобни неща, но тази светлина беше по - специална, защото идваше от Луната. А лунната светлина точно тук бе на почит. И сега всички щяха да разберат защо. Когато отчаянието беше най - голямо, отново надеждата става двойно по - голяма. И навярно, това бе и причината тази светлина да се появи. Защото тя принадлежеше на някого. А не на кого да е. Тя се сформира в облика на жена, от която се усещаше неземно количество енергия. Тя самата бликаше от Hope. Неземната ѝ красота в комбинация с огромните ѝ количества на енергия я превръщаха в ултимативния пазител на Кагедома, който се появява само в най - критичните моменти.

Жената:

Тя вдигна нависоко своята ръка, като лунна светлина падна върху всяка една Legion маска на падналите хора, унищожавайки ги изцяло. Това освободи хората на Кагедома от контрола на The Legion, но за съжаление, това си имаше и своята цена. Сайгай получи стрелата в ръцете си, но вече той нямаше начин да нарани когото и да било от Кагедома на техен терен заради присъствието точно на тази жена - Мизуки. Мизуки използва умение, наречено "The Moon's Embrace", което дава благословия на целият град, правейки го имунизиран от чужди енергии. Това позволи на Масару да си продължи умението. Стрелата обаче попадна при Сайгай, защото това беше втората част от умението ѝ - за да се изпълни то, тя трябва да заплати нещо с еднаква стойност. А тъй като Сайгай искаше стрелата, тя намери, че това ще е достатъчно, за да се активира това нейно умение. Навярно давайки стрелата на Сайгай бе грешка, но Мизуки искаше да спаси хората си и не помисли за никакви други последствия. Така Кагедома нямаше да е под контрола на The Legion.

Погледна леко намръщен към нея. Ааах, любимата ми жена. Намери кога да дойдеш. - Сайгай
Сайгай. Присъствието ти е нежелано тук..нарани хората ми, нарани приятелите ми, но най - вече..нарани децата ни. Получи това, което желаеш. Сега ни остави. Иначе ще се наложи да се изправиш срещу мен. - Мизуки

Макар и да знае, че може да я победи, Сайгай не искаше да посяга на жена си. В него все още имаше чувства, макар и заключени много, много надълбоко в него. Той погледна към припадналите си синове. Мама отново ви избави..но следващия път, нея няма да я има..и тогава, ще се погрижа веднъж завинаги да се отърва от вас. Емоциите ми са единственото нещо, което ме спира от това да се превърна в първият свръхчовек, откъснал се от оковите на Земята..ще се откажа от моята човечност, за да достигна до това..така че...следващите ми мишени сте вие...Иказучи, Кисе..!!! Светкавица го удари от небето, като той се изпари. Преди да го направи обаче, той отприщи от небето цял дъжд от гръмотевици към Масару и останалите. - Сайгай

Масару не спираше обаче да твори, като Wonder of You колкото повече мастило премахваше, толкова повече се появяваше. С един замах на катаната си, Масару завърши умението си и...наистина беше време за рестарт. Това което толкова много време отне на Масару беше един огромен шедьовър на Кагедома. А именно да изпили до последния детайл целият град с мисълта да го върне. Проблемът беше, че той трябваше да нарисува с подсъзнанието си всеки един човек и именно мастилото му да отиде до всеки един човек. В момента в който Мизуки се появи и се погрижи за хората, Масару усети, че може да използва умението си. Точно тогава, мастилото поправи разрухата в града. Просто така. Въображението на Масару стана реалност чрез мастилото му, но разбира се това нямаше да е възможно без Мизуки Мизуки..! Тогава и той се усети за идващата опасност от гръмотевичната буря, но за жалост това беше и неговият лимит. Навярно умението му е твърде изтощаващо имайки в предвид детайлите които трябва да прецени. Всеки един ръб, всяка една конструкция, всяка една улица. И точно това постави в момента останалите в опаност - Масару

Точно тогава, около Масару и останалите се появи бариера, която да ги предпази от гръмотевиците. Това беше дело на не кой да е, а на Тадаки. С появата на своята богиня, тялото на Тадаки се изправи и започна да левитира във въздуха. Той се беше събудил с искрящо бели очи, всякаш той самият се беше превърнал в бог, но не беше. Това е и една от чертите на лунно възвишените. Когато Мизуки е наблизо, те получават огромна сила. Всякаш самата луна е до тях. А не беше ли..? Тадаки държеше медальон, който представляваше кристал с две риби кои в него. Те символизираха светлината и тъмнината. Злото и добрината. Как всичко е свързано в един кръговрат. Разбира се, това беше едно от най-силните му оръжия. Идващите гръмотевици бяха самото зло, а бариерите бяха доброто. Щом това се случи и Тадаки спаси приятлите си, очите му се нормализираха, а той се приземи пред Мизуки на колене Вашето присъствие, е благословия за мен..! Мизуки щеше да забележи, че само Тадаки е тука в такъв момент. Целият град беше застрашен, а само той се е явил на помощ? Къде по дяволите е Велвет. Остави Велвет, тя е горе долу на нивото на Тадаки. Но къде по дяволите е Ейс!? Ейс не може да има причина да го няма в такъв момент! - Тадаки

Обърна се към останалите, като погледна към Такади и го потупа по рамото. Не е нужно да си толкова учтив, Тадаки. Благодаря ти за помощта. Къде са останалите ти приятели? - Мизуки

Погледна към Рай'Джин, Фу'Джин, Тай и Широ Добре ли сте..? Много добър въпрос..Дишаше тежко, като едвам се държеше на колене Къде по дяволите е Ейс точно сега..!? - Масару
Велвет е тежко ранена от последната си тренировка с Ейс. Поне така твърди от вече 1-2 седмици. А Ейс не съм го виждал от тогава.. - Тадаки
Започна да се събужда - Широ

Всички освен Мизуки, Масару, и Тадаки бяха в безсъзнание. Раните им бяха твърде големи, че да се съвземат.
Разбирам...но това няма много значение. Вината е моя. Отне ми прекалено дълго време да се притека на помощ и навярно трябваше да заплатим цената със загуба. Съпругът ми получи това, което искаше и нямаше как да го спра. Надявам се да ми простите. - Мизуки

Съжалявам за това, че поставихме хората в опасност..По-точно аз..А така не исках да му давам тази стрела..! Помислих, че няма къде да отиде. Очаквах помощ от Ейс. А него го няма! Масару беше изморен и бесен. Въпреки това, той погледна към останалите. Приятелите ни пострадаха..Погледна към Мизуки Предлагам да ги заведем в ордена Мизуки знаеше, че там има нещо, което може да ги възстанови. Това беше храмът на най-високата част от планината, която хората виждаха всякаш е точно под луната - Масару

Като пазителят на този град, аз ще поема цялата отговорност от вашите действия. Така се полага. Затова не мислете за грешките, които сте сторили и оставете аз да поема техните последствия. Така ще е най - добре за всички ни. С натъжен поглед, тя приклекна до Rai'Jin и Fu'Jin, като ги помилва и двамата, след което пророни малко сълзи за тях двамата, които паднаха на лицата им, но скришом от другите. Тя се изправи, след което направи знак с ръка, като от лунен прашец се появиха 3 войника, които вдигнаха Rai'Jin, Fu'Jin и Тай, а тя се изправи. Добре, така да бъде. Помогнете да ги пренесем. - Мизуки