Палубата на кораба "The Rising Sun"

Adam: Отправи последен поглед към Тай. Ххм.. Добре тогава. Времето ще покажи истината. Изключително заитересован съм от това как ще се развият нещата с теб, демоне....



Cinder: Отправи последен поглед към Annie. Милото ми, момиче. Голяма си каръчка... Натоварена си с ужасна съдба, за което се извинявам. Но така е устоен света и няма какво да се направи. В този жесток свят, без капчица милосърдие, аз нямам намерението да проява никаква милост, дори към теб.

Adam и Cinder се разпаднаха на розови кристали. А корабите в надечината губиха бройката. Дали са били четери или много повече? За сега това си остава мистерия за екипажа.

Annie: Изправи се на крака, с помощта на своята най-близка приятелка Скарлет. Б-благодаря ти Скарлет. Настина правиш много за мен ^^ . Все още ме боли глава, така че мисля, че ще ми трябва малко почивка. Друг път ще говоря за това. Може ли да извикаш Тай. Искам да го помоля за нещо.

Кимна. Разбрано. Помаха на Тай след като се провикна към него с цел да го накара да дойде до нея. - Скарлет
Все още беше замислен над това, което се случи. Човече...чудя се наистина какво биха могли да целят тези. Ако имаха пълни кораби с екипаж, сигурно са бая като бройка..ще трябва да внимавам покрай тях. Отиде до Annie. Имаше загрижено изражение, защото се притесняваше за здравето ѝ. Хей, добре ли си...? Онази много лоши неща ти наговори, йо... - Тай

Annie: Тази жена има информация за майка ми. Изглеждаше все едно знае повече за моите пламъци и произхода им. Без съмнение пламъците ѝ наподобяваха моите - все пак бяха същите като тези на майка ми Sara Rose. Никога не бих ги сбъркал. Но това не е възможно. Майка ми има своите уникални пламъците и никой друг освен нея не може да ги овладее. За това е доста вероятно тази жена пред мен да е не кой друг, а именно моята майка. Видях я да изгаря в буйните огньове, с които... Наведе глава. ...с които аз запалих къщата ни. Спомените ми от тази ужасна вечер също са ми леко мътни и до сега бях заключил, че аз съм убил майка си. Не искам да се изпълвам с фалшиви надежди, но бих казал, че е възможно майка ми е да е жива. Все пак баща ми го твърдеше със сигурност. Как съм можала да забравя това? Като се замисля, доста неща от времето ми прекарано с баща ми в Morugaya Jungle са ми останали мътни. Какво друго съм правила там, освен да тренирам. Ахх!! Всеки път като се опитваше да си спомни, главата я заболяваше. Не знаеше на какво се дъжлеше това, но определено ѝ трябва почивка.

Усмихна ѝ се. Допря си челото до нейното, като я потупа по главата. Реши да се опита да я разсее от всички тези тромави мисли. Каквото или която и да е тази, ще се справим заедно. А сега отиди поспи малко, йо. Като се събудиш, ще си заредена с енергия. - Тай

Annie: Благодаря ти, Тай! Благодаря ви на всички! Мхм, ще приема съвета ви и ще отида да си почина. Но преди това имам молба към теб, капитане. Ако нямаме определен курс, става ли да се отправим към моята къща. Или по-скоро мястото, където тя се намираше. От нея навярно са останали само отломки, след големия пожар. Тя се намира на около 100 километра от пристанището в Beacon. Предлагам екипажът да си вземе кратка почивка в Beacon, докато аз отида до къщата си. Няма нужда да идвате всички с мен.

Кимна. Ако това е твоето желание, няма как да откажа, йо. Ще те чакаме да се върнеш в Beacon, йо. А и..Прегърна я. Обещай да се върнеш, нали така? Засмя се шеговито. - Тай

Annie: Разбира се ^^ . Е щом нямате нищо против.. Погледна към всички. Нека отплаваме към Beacon. Аз ще отида да си взема малка почивка, докато стигнем.

Разбира се. Замисли се, като погледна към небето сякаш гледаше към космоса. Дано в Beacon да има от онези специални хора, които ще ми помогнат да изпълня целта си като Annie и Тай. - Shun
Добре тогава. Ще отида да ви направя нещо за яде по време на дългия път. - Санджи
Щ-ще наглеждам Ани и Селестия тогава...трябва ви почивка.. - Синтия
Кака Селес по - добре ли е? - Тай
Да..вече се събуди, но все още ѝ трябва моята помощ да се възстанови..съжалявам, че съм толкова безполезна ;-; - Синтия
Ей ей, ако не беше ти, всички щяхме да сме умрели по един път поне! - Франки
Усмихна им се. Какви добри хора.. - Скарлет
Beacon? СУПЕР! Тъкмо ще отида до старият ми университет! - Леорио

Mercury: Погледна към хоризонта. Beacon, хъх..? Чудя се какви ли битки съм пропуснал на арената? Със сигурност няма да е същото без Хистория, но пък съм любопитен за новите попълнения. Трябва да се отбия там, докато чакам Annie да се върне.

Nick: Гледаше към Леорио. Университетът на Леорио..? Хм, сигурно е някакво бунище. Тъкмо като стигнем ще му се подигравам.

Annie: Беше благодарна, че Тай прие молбата ѝ. Тя също погледна към небето, като Тай и се замисли. Чудя се какво точно очаквам да намеря там..? (В къщата ѝ) Дори не съм сигурен, че съм способна да направя това, което планувам. Но дори и да се справя, дали ще получа отговор на някои от въпросите ми..? Предстои ми да разбера. Ахх, но за сега най-добре да си взема кратка почивка. Достатъчно ви притесних хора, хехе. Запъти се към каютата си.