Пристанището

Следваха ги. - останалите
Засмя се. Ами, моето родно място е една мноооого много стара драконова долина! Няма си име честно казано, но там се е намирало бившото кралство на огнените дракони преди векове. Баща ми там е властвал когато е бил млад! - Тай

Annie: Хммм..звучи готино. Да си отгледан от дракон, все още не мога да си го преставя. И тази долина далеч ли е от тук? Вървеше с Тай към центъра на града.

Ами, доста далеч е. На милиони километри! Все пак там живеят само дракони, ще е опасно за хората. Да си призная, за първи път видях човек на 9 години. - Тай

Annie: Лол. И драконите, те могат ли да говорят човешки езици. Все някой трябва да те е научил да говориш все пак.

Някои от тях могат, но не всички. По - силните със сигурност го знаят. Примерно баща ми може! Той е много мил дракон..ама е и бая дърт! - Тай

Annie: Това е интересно. Е аз за втори път стъпвам в Beacon. Родена съм също надалеч от тук. Нямаше никакви градове в близост до дома ми, а за да стигна до най-близкото село трябва да ходя към един час без да спирам.

Това звучи ужасно! Ами как сте играли с другите деца като малки? - Тай
Ей, какво си говорите там влюбените? Споделете и на нас! - Griffon

Annie: Дразнеше се на Griffon и го игнорира. Амии в селото имаше деца, но главно прекарвах времето си със сестра ми и майка ми. След смъртта на майка ми, баща ми се грижеше извесно време за мен и Kris.

Това е много тъжно, Annie..съжалявам, че те накарах да ми разкажеш.. - Тай
Ей, не ме игнорирайте! Кво толкова си бъбрите? Отиде да лети зад тях. - Griffon

Annie: Не изглеждаше да е тъжна, поне не и личеше. Спокойно Тай, няма проблем. Обърна се към досадния Griffon. Griffon, ако искаш да си полезен с нещо, иди намери свестен хотел, където да отседнем.

Не знам..сигурно ти е било много трудно.. - Тай
НЯМА! ПХАХАХА! Изсмя ѝ се, като се върна при V. - Griffon
Ей, знаеш ли, че ми се дояде пилешко? Погледна към Griffon. - Тай
Какво каза, малък негодник? Ей сега ще видиш кво ще ти се сл- - Griffon
Дръпна го с бастуна си. Кротко. - V
Млъквай там и си чети книжката, Шекспир! - Griffon

Annie: Засмя се като ги погледна. Е, изглежда сами ще трябва да намерим хотел... Навлязоха към центъра на града. Пресичаха улица след улица, а движението беше както винаги претъпкано.

След цял ден пътуване на сутринта Корабът "The Rising Sun" акостира в най-голямото пристанище на света - Beacon. Всеки член от екипажа вече беше решил какво да прави, докато са тук. Mercury щеше да се отбие до Beacon Арената, Nick щеше да се шлае и сигурно да се дразни пак цял ден с Леорио, а пък Annie имаше най-добра причина да идва точно тук. Тя си търсеше транспорт, който да я откара до къщата ѝ. Когато стигне до най-близкото село, тя ще има все още километри да върви до изолирана им къщичка и вероятно щеше да наеме някой каруцар. Но преди да се раздели с екипажа, те се срещнаха с един човек, познат на повечето хора и най-вече на Mercury.

Хисока: Неочаквано и неканено той ги посрещна на пристанището, сякаш знаеше, че ще са там. Огледа ги внимателно и се облиза, когато погледа му минаваше Mercury и Тай. С нетърпение чакаше тези двамата да порастнат достатъчно, че да покрият очакванията му за добра битка - целеш да се бие с тях на живот и смърт, но за да е интересно той трябваше да чака. Интересно нещо изпъкваше на рамото му. Там се намираше някакво странно животинче с бяла козина. Веднага като това животичне видя Mercury, то се премести, сякаш се телепортира, в ръцете на Mercury.

Mercury: Беше много приятно изненадан да види това животинче и го гушна с любов. Ооо, Sonic Speed Monkey! Не очаквах да те видя толкова скоро! Ах, колко ми липсваше!!

Nick: Гледаше с присвити очи към Хисока. Хей, къв е тоз клоун? Познавате ли го
Annie: Хъх? Това не е ли човекът, който уби един на арената. Този е доста опасен, до колкото помня. Притеснявах се, защото тогава сякаш се беше заитересовал от Тай.

Бързо се стресна когато видя Хисока. Хъъъх...? Учуди се, че точно той е тук. Но бързо си припомни и срещата с него на арената. Посочи го разярено. Е-ей, ти си онзи глупав клоун..! Имам сметки за уреждане с теб, йо..! - Тай
Държеше Тай за рамото да не тръгне. Хей, имаме по - важна работа сега. - Shun
Погледна към Mercury. Не ми приличаше на човек, който би имал домашен любимец. - Санджи

Хисока: Не откъсваше поглед от огнените очи на Тай. Отново се облиза.ОоОооо, ТаАаййй.. все още си същия..., но дали си станал по-силен? ММмМммМм няЯмам тЪрпеНиЕе дАа РазБЕераа...! Наклони си глава леко и се усмихна на Тай, като си затвори очите. И аз се радвам да те видя, Тай. Огледа целия екипаж и сякаш си направи първи впечатления. Всъщност той вече си ги беше направил, тъй като през цялото време той беше на кораба, но си криеше присъствието. Причината за това предстои да се разбере. Изглежда вече и екипаж си събрал. БРАААА-ВО, Тай. Започна с усмивка да му ръкопляска. И на къде сте се запътили?

Mercury: Продължаваше да се гушка със Соник и да си играе с него. Обърна се към Санджи. Ооо, не ме познаваш достатъчно добре. С този бърз маник се имаме още от малки. Аз бях единственият, способен да издържи на невероятната му скорост и за това често си играехме на гоненици. Говореше тези абсурдни неща, сякаш са нормално ежедневие на нормално дете. Това чудато животинче не се срещаше никъде другата и произхода му е все още неизвестен. Но специалното му е, че развива покоряваща скорост, като от 0 до 100км/ч може да достигне за по-малко от секунда. Единственият му противник в скоростта е не кой друг, а Mercury.
Mercury: Обърна се към другите, след като чуха думите на Хисока. Не се притеснявайте от този "клоун". Не ви мисли злото. Или поне така мисля, бръх. Съветвам ви най-добре да го игнорирате.

Хисока: Ох, колко грубо..

Погледна към Хисока с отвращение. Ъгх..тоя е по - странен и от еднооката Бети..Принципно екипажът ми е тук да си почине малко, а аз и Annie ще отидем до едно място набързо. - Тай
Ясно..е, радвам се, че имаш подобен приятел. - Санджи

Хисока: Едно място?

Mercury: Казах ви да не му отговаряте! Този човек е изключително любопитен! Постави Соник на рамото си, след като се нагушкаха. След това се насочи към Хисока. Е какво правиш тук, учителю?

Nick: Учител?
Annie: Учител???

Mercury: Съмнявам се, да си дошъл дотук, само за да ни видиш. Казвай!

Хисока: Погледна с още по-мазна усмивка към ученика си и си кръстоса краката по странен начин. Нося ти вести, Mercury. Сигурен съм, че ще искаш да ги чуеш.

Mercury: Вести? Добри или лоши новини са? Казвай по-бързо!

Хей, хей..нали ти е учител? Аз имам причина да го ненавиждам, но защо ти се държиш грубо с него? - Тай
Ако това е твоят учител, значи трябва наистина да е силен..ще е добре да не си правим врагове още като стъпим тук. - Санджи

Хисока: Врагове? Ооо не, не! Дума да не става за това. Нямам интерес към вас. Дойдох само, за да се видя с моите скъпи ученици.

Annie: Ученици? Да не би.. Погледна към Тай. Какво по-дяволите се е случило между тях? Annie остана объркана, но не и по-объркана от Тай. Все пак той разбра, че намекваха него, но едва ли си спомня да е ставал някога ученик на този клоун.

Mercury: Вече не съм ти никакъв ученик, пф. Все още чакам да чуя новините...

Бая объркан стана след като чу думите на Хисока. Ъъъъъъъъъъ....йо, моят учител е Mystogan! Не помня да съм тренирал някога с теб, йо! - Тай

Хисока: Така ли? Е значи е станало време, хехе Обърна се към Mercury. Този пък малко по-сериозно. Е, готов ли си да чуеш новините?

Mercury: Дъъ.. Имам чувството, че от 10 минути те чакам.. Слушам те.. Е? Добри или лоши новини ли са? Щот идват от Mercury значи ще е нещо важно! Но какво?

Хисока: Извади една тесте карти, като ги хвана всички с една ръка. С едно движение, сякаш всички карти освен жокера се изпариха и я метна към Mercury. На нея беше написано нещо.

Mercury: Пое картата и я разгледа. Видя написаното от Хисока и го прочете на глас. "Invite from Heaven Arena." Mercury прочете бавно написаното, зареди грозния почерк на Хисока. Но когато го прочете цялото той онемя и замръзна на едно място. Хъъх?! Heaven Arena?!!!! Бавно се усмихна с трепет на устата. Цялото му тяло трепереше и приятелите му все още не знаеха дали от страх или от вълнение.

Annie: Mercury?
Nick: К'во има ве, кретенче? Не моеш да четеш?

Mercury: Обърна се бавно към другите и изведнъж избухна в радост. ПРИЕТ СЪМ!!!! ПРИЕТ СЪМ В HEAVEN ARENA!!!! Най-голямата авера в света! Най-великото място, съществуващо на Земята!! Поканен съм, да се дуелирам на именно това място. Там, където е и Хистория!!! След като се успокои, той погледна още веднъж картата с усмивка. Истина ли е? Погледна към Хисока. Наистина ли съм поканен от Heaven Arena.

Хисока: Усмихна се. Разбира се, не бих лъгал за подобно нещо. Лично ми показаха билета ти, когато се отбих да те търся в Beacon арената. Трябва да отидеш там и да си го вземеш. Все пак това е голям шанс за теб. Голям шанс да станеш още по-силен и опитен, хехе. Облиза се.

Annie: Поздравления, Mercury!!! Наистина си невероятен!

Зарадва се. Това е страхотно, Mercury! Сега вече ще можеш да се изправиш срещу още по - силни опоненти! Човечеее! Ама че завеждам благородно! Засмя се. - Тай
Усмихна му се. Поздравления, учителю. Не съм се и съмнявал. - Санджи
Синтия се радва за теб. ^^ - Синтия

Mercury: Не бих изпуснал този шанс за нищо на света. Още сега ще се отбия в Beacon Арената. Някой идва ли с мен? Nick? Можеш и теб да те поканян ако покажеш уменията си, хех. Усмихна му се леко подигравателно.

Nick: Бръх..Гледай си работата! Ще им покажа на тях, на какво съм способен. На нула време ще се прехвърля в тази Heaven Arena. Тъкмо ще се видя със сестра си и ще я пазя от мръсните ти лапи.

Mercury: Да..да.., късмет с това

Хисока: След 3 дни, Heaven Arena ще се "приземи" в Beacon. Тогава могат да те вземат ако приемеш покана. Това е твоят шанс, Mercury! Като твой учител се гордея с теб.

Annie: Този клоун... все пак се оказал доста свестен. Радвам се, че това се случва. Радвам се, за теб Mercury...

Съмнява ме кретен като теб да не го пребият на секундата, в която стъпи там..! - Леорио
Супер, йо! Ще те подкрепяме от трибуните! Или пък кой знае, за нула време и ние ще те догоним, йо! Засмя се. - Тай

Mercury: Бутна леко челото на Тай с два пръста и с усмивка на лицето. Ще те чакам, хлапе. Няма да се учудя, ако догодина се бием на едно ниво. Вече спрях да ви подценявам .

Nick: Обърна се с ядосано лице към Леорио. Следващата секунда, той вече се беше изтрелял чрез PM светкавици от крака и си блъсна подлакътниците с тези на Леорио. Гледаше строго към него. Я повтори какво каза, дългуч смотан!

Annie: Ясно бе, че се радваше за Mercury, но сякаш сега друго ѝ беше в ума. Тай можеше да разбере, че нещо човърка Annie отвътре и вероятно има общо с random желанието ѝ да се върне при изгорялата си къща. Тя искаше вече да тръгва и всеки момент щеше да се сбогува с останалите и да остане сама (освен ако някой не реши да я join-не в пътеществието.)