Палубата на кораба "The Rising Sun"

Въздиша. Предполагам трябва да му се доверим. - Куоко
Пална една цигара колкото да се поуспокои малко. Мамка му, човече..не можем дори да си вземем глътка свеж въздух.. - Санджи
Всичко е наред, хора..но хлапето не е. А не можем да се върнем обратно без неговото съгласие. - Скарлет
Отиде до Тай. Т-Тай...? Побутна го леко. Чуваш ли ме..? - Синтия
Не ѝ отговори, нито реагира. Защо, йо..? Вътре в съзнанието му сякаш беше изпълнено до горе с тъмнина. Той самия не знаеше какво се случва, нито усещаше или чуваше други гласове. - Тай
Погледна към Тай намръщено. Усети, че тъмнината в сърцето му започна да нараства, а той не харесваше това колкото и близък да е с него. - V

Nick: Хвана се за главата. Аххх, цялото забавление отиде в кенефа. Майка му да ебаа!!!

Mercury: Я се стегни, хлапе такова. Не ми се иска да го призная, но хлапето е прав. Бяхме се нагласи ли за забавно приключение, а виж какво стана - някъв непобедим урод ни нападна.

Annie: Тай....

Ще остана с вас, докато не се върнете. Морето е твърде опасно дори за пирати като вас. Ще ви дам повече информация на брега, за сега единственото важно нещо е да ви прибера живи преди някой познат на клоуна отновод а ви нападне - Неро
А защо изобщо ни нападат точно сега..? Той каза нещо за някаква мисия - Райт
Някой ще ме светне ли какво изпуснах..? - Варис
Усмихна се леко пресилено, всякаш искаше да пусне малка шега в ситуацията Е, предполагам картите никога не лъжат хехе, sorry sorry - Киригая
Не мисля, че в момента е времето за шеги.. - Неро

Annie: Значи това са предсказали картите... Ама че късмет...

Nick: Бръъхх, наистина ли трябва да се връщаме. Ама ние сега започнахме приключението ни. Пълен bullshit.

Mercury: Изкашла се настоятелно. Ахам..! Nick, казах нещо..!

Погледна към Франки. Чу го. Обръщай кораба. - Куоко
Х-хей, не е толкова просто..без съгласието на Тай не мога. - Франки
Сигурна съм, че ако можеше, щеше да ти каже да го направиш. - Куоко
Кога пък ти стана шефа..? Обърна кораба по обратния път и се насочи към Адрон. - Франки
Не ми харесва и на мен..но това е най - доброто за момента. Ей, Синтия, как е? - Санджи
И-има жизнени по-показатели, н-но..е като черупка..не знам дали мога да го излекувам.. - Синтия

Погледна към Кьоко Кьоко, ще ми обясниш ли какво се случи..? Кйоко знаеше за уменията на Варис да може да унищожава всякаква техника. За детектив от нейния калибър щеше да е лесно да се досети, че ??? е знаел за уменията му и затова го е накарал да заспи - Варис
Съжалявам, знаете, че не обичам всички да са в лошо настроени :( Чувствам се виновен за случилото се Кйоко можеше да се досети, че на Киригая работата му е много объркваща. Не изглежда толкова чист за колкото се води - Киригая
Въздъхна Благодаря ти ритничко, за миг бях изключил Усмихна се на Меркурий. Тъй като той беше до него обаче, можеш да повдигне на върпос защо по дяволите Райт го е чувствал толкова познат този ??? Хей, Неро нали ? Спомена някакво име, Атрей май беше. И той ли е като теб ? - Райт
И до там ще стигнем, ако ще споделям нещо нека всички да чуят Направи така, че с мисълта си да контролира водата под кораба за да се движи по-бързо. Не бързаше за никъде, просто гледаше да ги избави от опасност - Неро

Погледна към Варис. Предполагам беше наясно какви са способностите на този, който ни нападна. Все пак ти ни каза за неговата броня. Явно си бил най - голямата заплаха за него и за това той те неутралириза първи. Никой от нас не успя да се справи докато не се появи Неро, след което нападателят си тръгна. По - странното е обаче..Замисли се. Хей, Киригая. Какво се случи докато бяхте под водата..? - Куоко

Доста бързо наближаваха Адрон заради способността на Неро.

Mercury: Беше му направило впечатление от преди малко, че мистериозния нападател сякаш познава Райт, защото го назова по име. Той го познава? Какво означава това? Погледна към Райт. Не изглежда да знае повече от мен. Но все пак ще пробвам. Хей, Райт. Познаваш ли този, който ни нападна. Той сякаш те познаваше, не мислиш ли?

Annie и Nick се събраха пред Неро.

Аз съм наистина объркан..И отново бях безполезен. Последния път когато онзи дракон ни нападна, не можах да направя нищо. И сега отново, бях по-уязвим от всякога - Варис
Погледна към Кйоко Осъзнах се какво се случва и реших да използвам една от своите карти с която да ни излекувам и да могат да изплувам Това звучеше толкова нормално, че чак е странно. Някак си не обяснява, защо Кйоко е усетила енергия почти толкова силна колкото тази на Jester Слава Богу сме добре - Киригая
Ерик обаче още беше в безсъзнание. Беше добре, раните му се лекуваха, но просто не се беше събудил
Не мога да ти отговоря защо ме е познавал, наистина не знам. Но щом откъснах част от душата му, на мен също ми се стори доста познат - Райт
Погледна към Ани и Ник - Неро

Странно, не мислиш ли? Как все още си в съзнание когато ти и Ерик получихте едновременно атаката от нападателя. Значи предполагам е твоя тази енергия която ме изблъска веднага след като скочих след вас..? - Куоко

Дори и не съм разбрал, че си тръгнала след нас но предполагам е била моята. Не видях друг освен Ерик около себе си който безжизнено потъваше и осъзнах, че трябваше да направя нещо. Не съм се бил отдавна и може да съм изгубил форма от към способностите си Засмя се леко. Киригая по думите на Акира е вил един от най-силните в гилдията по онова време и е можел да се мери с Акисе - Киригая

Mercury: Хмм.. Това е доста странно.
Annie: Беше тъжна от случилото се и най-вече от състоянието на Тай.

Хмф. Разбирам..Благодаря ти. Щом си толкова силен, предполагам този с лекота се добра до теб, Киригая..но, както и да е. В момента има и по - важни неща от това. - Куоко
Да се беше удавил. - V
Ей, V, това е грубо..! Нацупи му се. - Синтия
Стоеше на рамото му, като се изсмя като хиена. Споко бе, "майтапи се"! Ахахаха! - Griffon

Вече драстично бяха доближили Адрон и можеше да се види пристанището на хоризонта.

Още щом доближаваха Адрон се видя как от центъра се вдигаше пошилка, нещо се беше случило или по-точно се случва все още Явно идваме точно на време.. - Неро
Адрон..Гр..Ядоса се като си преряза вените, но веднага след това си покри раната с ръката за да не вижда кръвта все още Трябва да го... ЗАДЪРЖА! - Райт
Присви очи Това не е на добре..Докосна ухото си Варис до бунтарите, Варис до бунтарите, някой чува ли ме ? Връзката му с тях обаче бе прекъсната Мамка му Райт, защо винаги го правиш толкова трудно !? Отиде до неги и му взе неговия микрофон тъй като Райт си държеше ръцете Варис до С.О.С чувате ли ме ?! - Варис
Варис !? Мамка му къде сте !? - Виджил
Какво се случва в Адрон !? - Варис
Драконът за който говореше се завърна ! Едвам го държа да не тръгне из града - Виджил
Къде са останалите !? - Варис
Джейкъб и Сай се бият съвсем сами с него ! Гилдията е на път, мамка му тези 5 минути бяха най-дългите в живота ми - Виджил
Значи е станало наскоро..Малко след като този си е тръгнал..? Това пак е действие на Jester ! - Варис
Не след дълго се включи и Дейвид По дяволите, Кайто също избяга след атаката. Като, че ли са гледали да го измъкнат от мъченията ми..! - Дейвид
Значи Сай и Джейкъб се бият сами срещу тях двамата ?! Вие нормални ли сте ? Извадете ги от там веднага ! - Варис

Щом доближиха Адрон, мъртвите очи на Тай бавно надигнаха поглед докато не видяха пушека в небето. Пушек...? Отново ли ни очаква само смърт.. - Тай
О не..Отново се разплака. Страх ме е... - Синтия
Има врагове..?! - Скарлет
Какво ще правим?! Трябва да отидем моментално! - Санджи
Мигновенно акостира с кораба, като даже леко го трясна защото бързаше много. - Франки

06.12.2024

(Екипажът)
Палубата на кораба "The Rising Sun" > > > Градската област(Addron)

(Екипажът)
Сградата на гилдията 'Shadow Step' > > > Палубата на кораба "The Rising Sun"

Върна се на кораба заедно с останалия екипаж и Виджил. Еее, стана малко късно...ако искате, вие отивайте да спите, а пък аз, Ани и Виджил ще останем на нощен пост. - Тай
Д-добра идея...на Синтия ѝ се спи..Отиде си бавно в стаята. - Синтия
Ако огладнеете, пак казвам не се бойте да ме събудите. - Санджи
А ако ви потрябват моите брони, на щрек съм. - Скарлет
И се пазете...Заедно с всички останали, той също отпраши към стаята си. - Shun

Корабът вече беше в открито море и плаваше към произвола. Слънцето беше почти залязло и вечерта бавно настъпваше. Хората на палубата бяха започнали да се онесват и един по един се пребираха да спат по каютите си. На борда бяха останали само Annie и Тай, защото се разбраха те двамата да са на нощен пост. Бяха в противоположните страни и не си говореха.

Annie: Тя не беше в никак добро настроение. Беше тъжна, зареди случилото се... отново не можа да защити другар. Ах.. Въздъхна и се изправи. Опита се да си върне настроените. Е вече всичко лошо, което може се е случило. Трябва да гледам от позитивната страна на нещата. Едва ли има какво повече да се обърка. Тя напусна поста си, уверена, че няма опасност и тръгна към мястото, където Тай беше на пост. Това беше перфектна възможност за двамата да останат насаме. Пък и само Тай можеше истински да оправи настроението на Annie. Хей, Тай.... Здравей... да позволих си да напусна поста си, но често казано ми стана самотно.... Тай? След като се доближи до него тя видя, че той е дълбоко заспал. Annie си сложи ръка на устата, за да прекрие смеха си. Ама, че си.. .. Хех, сладък си докато спиш. Хъх? Тай? Annie забеляза в този момент, че Тай се намръщи, сякаш не се чувства добре.

Причината за това най-вероятно беше сънят на Тай. Можеше да се каже, че той сънуваше кошмар. Той непрестанно бягаше. Бягаше към някого и протягаше ръка, за да го хване. Да го хване и никога повече да не го пусне. Това беше Annie. Но колкото повече бягаше към нея, той толкова повече се отдалечаваше от нея. Това действие беше сякаш безкрайно. Тай дори не можеше да ѝ види лицето, докато тя не се обърна със сълзи по лицето и погледна тъжно, но и с усмивка към Тай. Това щеше сигурно да го вкара в шок. Тай виждаше пред себе си, как тялото на Annie изчезваше в нищото. Съжалявам Тай ...... сбогом ...... Това бяха думите на Annie в съня, преди да пусне последата сълза, която в следващата секунда щеше да изчезне, заедно с цялата нея в нищото. И товага остана само празнота. Нямаше следа от нея. Това беше и моментва, в който най-вероятно Тай щеше да се събуди, викайки отново името й.

Точно това и стана. В кошмара си той непрестанно я гонеше с мисълта да не я пуска да напусне живота му, защото това щеше да го съсипе отвътре и то много. Веднага след последната сцена, той рязко отвори очи и изкрещя името ѝ. Annie!!! Дишаше тежко, като се огледа. Къде съм..? Хъх..? Кораба..? - Тай

Annie: Таай! Тя бързо го гушна в себе си, за да го успокои. Спокойно, Тай, аз съм, Anniе! Всичко е наред.. Горкия ти. Изглежда си сънувал ужасен кошмар. А тъкмо си мислех да ти се карам, че си заспал да пост, а сега сърце не ми дава, хаха. Е, не че аз съм по-добре. Все пак оставих тази работа и дойдох да прекарам време с теб.


Каква ужасна съдба... От гледната точна на Тай сякаш всичко ставаше все по-зле и по-зле. Той губеше близки, поемаше огромни отговорности, животите на стотици хиляди хора са както в неговите ръце така и в ръцете на близките му. Този капитан нямаше време дори секунда да се отпусне или да бъде щастлив. Annie знаеше за това и искаше да промени това. Но уви, съдбата е жестока. На всичкото отгоре се падна на Тай да събува ужасен кошмар, който щеше да остане в съзнанието му дълго време. Какво по-дяволите е било това...? Дори и Annie ли няма да може да защити...? Толкова ужасно бъдеще ли го чака...? Това да вероятни въпроси, които Тай би си задавал.

Прегърна я плътно веднага след като се събуди. Все още дишаше тежко. Сънувах..много гаден сън, йо...съжалявам..В момента, вътре в себе си чувстваше сякаш тъмнината го поглъща малко по малко, но със сигурност. Вътрешно чувстваше сякаш цялото му сърце бива попито с тъмнина, като това го караше да се чувства ужасно и още повече го корумпираше отвътре заради мисълта, че няма да успее да защити близките си и най - вече Annie. - Тай

Annie: Виждам, че е бил гаден сън, но тогава защо викаше името ми насън? Да не би нещо лошо да се е случило с мен там? Хей, кажи ми стана ми интересно!

П-предпочитам да не говоря за това, йо...съжалявам..Помилва я. В този момент не искаше да се отделя от нея. Каквото и да става, не искам да се отделяш от мен..моля те.. - Тай

Annie: Хъх?! Учуди се от този въпрос. Леко се зачерви, но се зарадва като чу думите на Тай. Хехе, ама разбира се!


Annie си подпря главата на рамото на Тай и се загледа към хоризонта. Annie започваше леко да се онася в сън. Беше и комфортно до най-доверимия й човек.

Изчерви се целия, като вътрешно сърцето му започна да тупти адски бързо. Ей, ей..защо ми е топло? Уж използвам огън и не усещам толкова голяма топлина, но сега все едно изгарям! Засмя се леко. Вече се поуспокои след като чу думите ѝ. Благодаря ти за което, йо..Гушна я в себе си, за да ѝ е по - комфортно. - Тай

Минаха няколко часа откакто кораба отново отплава в открито море. Дестинация нямаше. Екипажът спеше. Annie и Тай бяха заспали един в друг на горната палуба. Те бяха натоварени с огромна отговорност и може би този момент е последния, който ще могат да се отпуснат и да бъдат щастливи...

Но за съжаление настъпи време почивката да свърши. Адът, който чакаше двамата влюбени тепърва започваше и ще си мечтаят да могат да се върнат в миналото, когато водеха безгрижен живот, изпълнен с приключения. Войните едва започват и е рано въобще да се мисли за щастие. Светът е прекалено прогнил, за да може някой да е истински щастлив тук. Единственият начин това да се случи е да бъде променен света. Точно това ще си поставят за цел главните герои в форума...

Annie: Беше полузаспала и се наместваше да ѝ е удобно до Тай. Движенията съвсем малко разсъниха Тай, колкото той лекичко да си отвори очите. И когато го направи, той ще види ярка светлина на хоризонта. Беше вечер и се виждаше ясно тази светлина. Когато отвори изненадано очи и ги фокусира към светлината, той ще забележи, че това е кораб, горящ в супер буйни пламъци. След това ще види дозина трупове и отломки, плаващи към тях. Annie все още спеше.