Re: Скривалището на TRASH GANG

by BGDodpul Вто Фев 09, 2021 1:35 pm

Дмитрий...моля те...кажи ми, че ти не си причината Шизука да страда..Погледна го с насълзени очи. И Ани...да е...да е...Не си довърши изречението, но всички я разбраха. Какво си ти...? Наш..другар...нали? Нали...не..греша? Човек ли си...или..чудовище? - Синтия

by Emoran Вто Фев 09, 2021 1:46 pm

Дмитри..Аз..Стисна юмрук Киригая, той..вярно ли е това което казва..? Погледна го К-Киригая? - Ерик
От думите му за човешката раса, Киригая беше замръзнал. Замръзнал, но изражението му беше: https://pin.it/26UeGxw - Киригая
Киригая..На какво по дяволите..се смееш..? - Ерик

by **-bAzikA-** Вто Фев 09, 2021 4:03 pm

Дмитрий: Обърна отчаения си поглед към Синтия. Беше безкрайно наранен от ситуацията. Никой не му вярваше. И си имаше и причина. Lord Dimitri винаги е бил подлец и без да си цапа ръцете и да използва ограничените си сили, той насочва хората един срещу друг. През цялото време откакто е стъпил на земята, той това прави. И сега отново - Дмитрий е напът да бъде убит от своите другари. Синтия. нее...
Дмитрий анализира трагичното си положение и насъбра смелостта, която му трябваше, за да докаже невинноста си. И щеше да го направи за цената на живота си. Той постави юмрук на сърцето все едно казва Shinzo Sasageyo, но каза: НИГАН ДЕС!!! (ЧОВЕК СЪМ!!!) Винаги съм бил! И всичко, което съм правил е било в полза на човечеството! Винаги е било така...! Да, точно така. Винаги...

Винаги...?

Винаги...?:

by Emoran Вто Фев 09, 2021 4:25 pm

ДИМИТРИЙ НЕЕЕЕЕ....!!!!!! Стана свидетел на пробуждането му. Той падна на колене след това и започна да слуша какви глупости дрънка. За жалост обаче, те не бяха такива и Ерик много скоро изгуби надежда подобно на Ароу. Нормално, след като разбра за съществуването на толкова силна раса. Та той беше просто човек. След изказването му, той се подпря на ръцете си Още един..отиде си.. Удари земята МАМА МУ СТАРА..!!! ЗАЩО НЕ ПРАТИХМЕ НАЙ-СИЛНОТО КОЕТО ИМАМЕ!? ВСИЧКО ЩЕШЕ ДА Е РАЗЛИЧНО! Варис..Акира..ДРУГАРИРЕ НИ ИЗМРЯХА! Тези думи, Варис щеше да ги получи като съобщение по късно този ден чрез часовника си - Ерик

Картата н смъртта.. Този път погуби твърде много. Не очаквах да се развият нещата срещу нас.. Той също не издържа. Силна болка обхвана корема му. Това беше чувство му за вина Аз съм ВИНОВЕН за всичко! Падна и той като Ерик, като започна да бие земята
КАРТАТА, КАРТАТА КАРТАТА, КЪДЕ Е КАРТАТА!?!?!?!? Беше изключително задъхан, но никой не знаеше за какво говори тъй като него видяха как я пуска КАРТАТА НА СМЪРТТА, КЪДЕ Е !? Тогава Киригая изрече думи, които в бъдеще щяха да създадат още въпроси КОГА ПО ДЯВОЛИТЕ УСПЯХ ДА Я ПУСНА!? - Киригая

Ароу беше седнал на земята с кръстосани крака и си беше подпрял ръцете на коленете с които се държеше за главата - Ароу

by BGDodpul Вто Фев 09, 2021 5:12 pm

Чувайки думите на Дмитрий, тя се изправи бавно на крака, като погледна към него натъжена. Погледна и към останалите в залата, които бяха потънали в отчаяние. Тя самата също изпитваше такова, но трябваше да намери начин да освободи всички от този така противен капан, в който бяха попаднали. А Синтия със сълзи на очите си не спираше да лекува Сузуя. Вече на я беше страх от Х1. Тя трябваше да изпълни заръката на Дмитрий до край. Навярно...навярно тази раса наистина са по - силни от нас. Навярно ти наистина си виновен за това. И наистина човечеството ще свърши. Но не мисли, че не можем да направим нищо по въпроса..животът е понякога странен, Дмитрий. Аз..се провалих. Като лидер, като детектив, като ваш другар. В началото когато дойдохме тук..поех отговорността, която беше да не се чувствам виновна когато някой от вас умре. Това е обаче невъзможно. И в този момент, аз трябва да остана силна. Силна до самият край..! Не ме интересува, че си ни пожертвал. Направил си го за една добра кауза. Колкото и зло да звучи това изказване...понякога трябват много жертви, за да продължи нашето съществуване. Да, това е правилният избор..но...това са жертви, които аз не мога да загърбя обаче...тежестта на един живот...е твърде голяма за мен. Не мога да понеса тази отговорност, която ми беше положена от вас. Провалих ви не един..а два пъти. Аз също не искам прошка. Ако смятате, че като лидер аз съм виновна за загубата на живота на близките ви, така да бъде. Мразете ме. Обиждайте ме. Удрайте ме. Няма да ви спра. Но едно нещо искам да ми обещаете...В този момент, Киригири докосна главата си с длан, като започна да издърпва нещо от нея. Навярно тя материализираше част от информацията си в главата на материя. И по - точно една флашка. Това са моите спомени. От мига, в който прогледнах. Аз също не ви казах много неща. Но моля ви, когато времето настъпи, ако сте живи, вижте ги. Вземете това нещо от трупа ми. И навярно не бих се нарекла по - невинна от Дмитрий. Аз.. - Киригири

Аз съм дявол.

Аз съм заплаха за човечеството.

И сама ще отсъдя своята присъда.

Единственият живот, който мога да понеса да изгубя..

...

Е моят собствен.

Киригири бавно взе револвера си и извади един куршум, захвърляйки го на земята. Тя завъртя barrel-a и го допря до главата си. Усмихна се на останалите. Това беше първият път, в който тя им се усмихна. Приятели...ако все още мога да ви нарека така..късметът ще определи моята съдба. Съжалявам, но...отговорността на лидер е твърде голяма за мен. Съдбата ще отреди дали аз...аз трябва да продължа да бъда такава. Специално за теб, Дмитрий...ще се оставя на руската ролетка да реши дали да живея.. - Киригири

В този момент, Киригири дръпна спусака.
Но изстрел така и така не се чу.
Съдбата реши..
На тази дата, петък тринадесети,
Кьоко Киригири трябва да продължи своят живот.
И да се превърне в лидер.

Ръката ѝ затрепера като изпусна пистолета и падна на колене. Това беше най - тежката задача, която ѝ беше определена. И то не от кого да е, а от самия живот. На толкова крехка възраст, Кьоко трябваше да загърби своите мечти. Своите цели. И да се отдаде на това да води човечеството към просперитет. На каквато и да била цена..това студено на външен вид момиче, което отвътре бе много чувствително, трябваше да превъзмогне слабостта си и да се превърне в човекът, който ще донесе победата на човешката раса..сама, тя нямаше как да го постигне. Това беше момент, в който тя се нуждаеше от цялата подкрепа на света. Но прошка на такъв човек се дава трудно..всичко зависи от останалите в залата.

by **-bAzikA-** Вто Фев 09, 2021 6:55 pm

След дългите изказвания на Дмитрий и Кьоко последваха десетина секунди гробна тишина. Никой не знаеше какво повече да каже в този момент. Ако Esmeralda бе тук и бе чула последните думи на най-добрия си шпионин, най-вероятно тя щеше да бъде съкрошена тотално. Тялото на Дмитрий остана изправено, въпреки че той беше вече мъртъв. Главата му беше овиснала надолу и никой не можеше да види лицето на мъртвеца.

X1: Гробата тишина беше нарушена от него. Той ръкопляскаше бавно и саркастично на речта на Дмитрий. Докато го правеше той ходеше бавно към тялото на Дмитрий, заобикаляйки онази мистериозна фигура мечоносец, която сякаш беше замръзнала. Той спря да ръкопляска и каза: Oh no, anyway... Винаги съм знаел, че има нещо странно в този X3. И естествено се оказах прав. Оказа се пълна откачалка. Тоя Дмитрий е същия. Поздравления, вие двамата наистина ми надухте главата...

Изведнъж X1 се обърна назад с голи ръце блокира меча на същата онази мистериозна фигура, която подмина току що. Изглежда е бил атакуван в гръб, но навреме реагира. Ръцете му бяха достатъчно твърди, че да не поемат щети от меча на противника му. В същото време бели светкавици премигаха около ръцете му, подобно като когато Deku прави своите бързи движения. Тц, тоз не е шегува.

Lord Dimitri: След смъртта на Дмитрий, волята на VIRM пратената на Земята, която нарича себе си Lord Dimitri пое контрол над тялото му. Той се усмихна и надигна глава. Цялото му тяло започна да гори в лилаво-черна енергия. Това беше той. Обърна се към офицера си, който нападна X1 и с ръка му даде знак да спре. Phantomе спри..! Няма нужда да хабим силите си срещу тях сега. Както знаеш разполагам с ограничена енергия. Ще отстъпим за сега. И без това те ще продължат да се избиват. Такива са хората. Вместо да се съюзят като една единна раса, всеки човек е индивидуален и винаги поставя себе си на първо място пред расата си. Погледни ги. Все още се разпределят на племена. Толкова нисша форма на интелект... Pathetic... Този път ще ги прибравим към колониите си веднъж за винаги...

Phantom: Офицерът на Лорда прие заповедта и прекрати атаката си към X1. Той започна да се dispawn-ва, като се пръсна на енергия, която се върна при Лорда.

Lord Dimitri: Той изхвърли меча на Дмитрий, защото вече не му трябваше. В същото време му порастна ръката, която беше жертвал по-рано, за да спаси Кьоко. Порастна от някаква странна лилава VIRM енергия и след като оформи формата на ръката му, той я замаскира като човешка ръка. Lord Dimitri изглеждаше като обикновен човек, но в дейсвителност беше опасно извънземно. Вече не му беше толкова забавно и трябваше да се залавя сериозно за работа. Освен това, ние вече открихме това, което търсихме. Това прави победата ни още по-сигурна. Започна бавно да се демателизира. Щеше да изчезна от скривалището, измъквайки се.

X1: Той гледаше към него, но не предприе мерки. X1 не беше глупав човек и можеше да прецени ситуацията и противника. В този случай нямаше да има ползва да се опита да го спре. Лордът щеше да избяга независимо какво. Хм. Обърна му гръб, докато се демателизираше.

by BGDodpul Вто Фев 09, 2021 7:12 pm

Това, което изрече Х3

РАЗГНЕВИ

може би най - спокойния и невинен човек в залата, а именно Синтия. Дъщерята на майката природа ѝ писна да слуша думите на този нашественик. Никой не обиждаше това, което нейната майка е била сътворила пред Синтия..никой. Очите ѝ буквално трепереха от ярост, а жизнената ѝ енергия кипеше. Кипеше бурно, защото тези нашественици обидиха не само планетата, чиято обвивка - природата, е била създадена от майката на Синтия, а обидиха нейните жители. Човешката раса, която Синтия защитава с цялото си сърце. Тя изневиделица отприщи заплашително своята аура и само с това , Х3 щеше да усети, че тази планета..беше различна. Не беше като останалите. Планетата Земя криеше много тайни , които дори ВИРМ не знаеха все още. И може би си направиха враг с неправилния човек..или по - точно..със самата природа. Жизнената енергия на Синтия изригваше като вулкан, защото тя я отприщваше наведнъж. Правеше го, защото беше провокирана. Провокирана да защити това, което обича, а именно всичко живо. Враг, приятел, всичко живо беше под нейната закрила. Може би само Синтия разбираше , че по време на инвазия, хората трябва да са единни. И тя беше готова за война. Х3 щеше да избяга, но последните му впечатления щяха да бъдат, че докато не се разправят със Синтия, ВИРМ няма да могат да завземат тази планета. А момичето имаше на своя страна цялата природа..въпреки че тя беше гневна до небесата, тя не спираше да лекува Сузуя, като даже го лекуваше с по - богата жизнена енергия от обикновено.

НИКОГА...

...

НЕ ПОДЦЕНЯВАЙ ПОТЕНЦИАЛА..

...

НА ЧОВЕШКАТА РАСА...

...

ИЗВЪНЗЕМНО!!

by **-bAzikA-** Пет Фев 12, 2021 3:40 pm

(~0:50)

Lord Dimitri: Докато се демателизираше, той бе предизвикан да отправи последния си поглед към едно до сега нормално изглеждащо момиче. Това беше Синтия. Тц! Кой би очаквал, че човек може да задържи толкова много енергия в себе си..?! Хм, или пък не? Това, което усещам не е само нейната аура. Това е ...
(1:07)
.
.

aурата на самата Майка Природа!!!

.
.
Lord Dimitri: Тц! Вие хората сте наистина непредсказуема раса. Но за вашо съжаление времето ви изтича. Повече шансове няма да имате. Повече пъти няма да може да се *преродите* Що се отнася до нас. VIRM винаги ще бъде победителя. Винаги ще властва над Вселената. Ще трябва да подготвя цяла армия, когато отново се изправя срещу вас. Но поне днескашните събития взеха доста жертви. Най-вече *специални* жертви... Тялото на лорда изчезна и следа от неготово присъствие не остана.
.
X1: Беше с обърнат гръб към X3, но метафоричния вулкан от жизнена енергия на Синтия, го накара да се обърне към нея. Насочи и за кратко един поглед към Suzuya, който явно всякаш беше съживен от мъртвите. И тогава, в този момент, интересна идея нахлу в главата му. Идея, която ще насочи лъч светлина към скърбящите герои в залата. След като X1 видя количеството енергия, което това природно момиче може да извлече от природата той направи своите изчисления. Suzuya беше смъртоносто ранен. Наистина го бях отписал вече. Особено след всичко, което преживя в измерението на X5. Да не повярва човек, че наистина той ще бъде спасен и то от това момиче - негов враг. Вярно е, че хората, които се научават да извличат енергия от околността се превръщат в напълно различно ниво боец, благодарение на пълния им резерв с енергия. Но това момиче беше различна. Тя не просто извливаше енергия от околността. Тя събираше енергия от цялата природа на планетата. И още повече - самата енергия доброволно отиваше в нейните ръце. Това момиче е способно да промени всичко. Всъщност ако преценката ми е точна, няма да се учудя да загубя някой крайник ако се изправя сам срещу нея, когато е в пълния си разцвет. Но това няма да го допусна, разбира се... Усмихна се самоуверено и след това се обърна изцяло към Синтия. Взираше се в нея и това щеше да ѝ направи впечатление. Определено на X1 му беше хрумнала интересна идея.

by BGDodpul Пет Фев 12, 2021 3:47 pm

Гледаше към Х1, като очевидно беше и леко изплашена, все пак Синтия не осъзнава все още тя самата на какво е способна и какъв потенциал се криеше в нея. Гледаше към Х1 докато лекуваше Сузуя все едно някое животно бранеше детето си, но в този случай тя бранеше тялото на Сузуя тъй като ѝ беше заръчано от Дмитрий да го предпази. Стой..далеч...! - Синтия

by Emoran Пет Фев 12, 2021 4:00 pm

Удари земята като през часовника материализира автомата си. Тогава той го насочи към X1 Tatakae.. - Ерик
Надигна глава Хъм..? Е-Ерик..? - Ароу
Врагът е пред нас идиоти Визираше всичко що скърбят за жертвите МИСИЯТА ОЩЕ НЕ Е ПРИКЛЮЧИЛА - Ерик
Тата.. кае? Надигна се като и той насочи лъка си към Х1 Ерик е прав! Не можем да продължаваме да съжаляваме докато не завършим всичко. Ерик, с теб съм! - Ароу
TATAKAE!!! - Ерик и Ароу
Те са прави..Не мога да оставя всичко точно сега. Акира ми се довери са ги пазя и да завърша битката! Изправи се като погледна към Х1. Тогава той освободи енергията си. По-скоро, той спря да я подтиска. Тогава Х1 щеше да разбере че нещо не е наред с Киригая. Щеше да го усети, а останалите щяха да почувстват тежест на раменете си. Макар и малък фрагмент, енергията която освободи беше способна на това БОРЕТЕ СЕ С ОТЧАЯНИЕТО - Киригая

by **-bAzikA-** Пет Фев 12, 2021 4:19 pm

X1: Хм, страхува се. Реакцията ѝ е нормална, имайки в предвид кой съм аз. Или пък по-скоро щеше да е нормална, ако тя не беше толкова силна. Изглежда дори тя самата не е запозната с потенциала си. Добре тогава, нека ти покажа как да използваш силите си. Той тръгна към Синтия и Suzuya с бавна крачка. Синтия, имам предложения към теб...

Suzuya: Закашля се, като изплю малко кръв. Раните му бяха смъртоности и със сигурност той трябваше да умре. Но вече животът му беше в безопастност. Дишането му също започна да се нормализира. Всичко това, благодарение на Синтия и нейният океан от жизнена енергия, която Suzuya абсорбира. По този начин раните му бяха излекувани и той вече можеше да се изправи на крака. Това и направи: Той за част от секундата се изправи и хвана китката на X1, която идваше за лицето на Синтия. Suzuya беше заел за отрицателно време бойна позиция и гледаше с убийствен поглед право към очите на X1. Това със сигурност не беше ненормалника Suzuya, с когото Annie, Тай и Сай се биха. Този път убийственият му поглед не беше жаден за кръв, примесен с психопадски смях. Той беше напълно сериозен. Този път той насочи убийствения си поглед с цел да защити някого. Той отблъсна китката на X1 от Синтия. Но защо? Защо Suzuya би направил подобно срещу Боса си и защо защитаваше врага си. Той не отместваше поглед от X1 и най-накрая продума с напълно сериозен и заплашителен тон:

Долу ръцете от нея, нещастнико...!

X1: Хъх..? Дори и той не очакваше това да се случи. Веднага усети нещо нередно и започна да анализира ситуацията. Suzuya, Току що ти бе спасен от врага си и сега се обръщаш срещу мен, твоя Бос? Какво не е наред?

И в този момент, Киригая освободи фрагмент от енергията си, разкривайки на всички присъстващи малка част от това, на което наистина е способен. X1 веднага усети тежест на раменете си, но не не си пролича. Като светкавица в ума му той усети внезапно силното присъствие на Киригая и се обърна към него.

X1: Той погледна внимателно към Киригая, Ерик и Ароу. Тези тримата са криели до сега силата си? Не, само един от тях. Присви очи към Киригая. До сега бях насочил внимателно си изцяло върху Синтия, защото след смъртта на Annie заключих, че няма други *специални* борци в залата. Стрелецът и военният... Визираше Ароу и Ерик. ... да, те са просто обикновени хора. Изглежда добре обучени и екипирани, но сравнение със специалните хора, техният потенциал бледнее. Изключителна рядкост е ненадарен човек да надмине един чист гении. Просто така е устроен този свят. Но този човек... Визираше Киригая. ... той беше различен от останалите. Дори не мога да измеря потенциала му, както направих с природното момиче. Защо чак сега го забелязвам? Нима е прикривал силното си присъствие до сега? Както и да е, работата ми става по-трудна, но не и непосилна за мен. Мисля, че е добър момента да направи компромис... Преди да разкрие какво е намислил, той отново се обърна към Suzuya и му отстъпи. Погледна го внимателно и след няколко секунди пауза той му рече: Хм.. кой въобще си ти? X1 току що попита своя подчинен Suzuya, кой е той. Какво става тук?

by BGDodpul Пет Фев 12, 2021 4:24 pm

Погледна учудено към Сузуя. Хъх..? Но защо..? Не сте ли другари..? Макар и Синтия да спаси Сузуя, тя не очакваше и той да върне жеста. На Синтия ѝ беше ясно, че се изправя срещу лоши хора, поне тя в такава светлина ги виждаше и очакваше дори да се обърне Сузуя срещу нея щом бъде спасен. - Синтия
Погледна и тя объркано към Сузуя, като почна да извлича тайно информация от него. Information Gatherer...какво не е наред..? Не ми приличаш на човек, който би се опълчил на шефа си. - Кьоко

by **-bAzikA-** Пет Фев 12, 2021 5:17 pm

Suzuya: Хах, тази отрепка не е шефа ми. Нямам причина да се бия срещу него, освен ако не посегне на другарите ми. Без да се замисля бих жертвал отново някой крайник, за да ги спася!

В този момент, след това изказване, Кьоко навярно щеше широко да отвори очите си, осъзнавайки истината зад Suzuya. Това наистина не беше Suzuya. Поне не напълно.

Suzuya: Извади една от тежките си ножки и въпреки, че беше къса той я хвана като меч. Suzuya от убиец, боравещ с дагери, изведнъж почна да дава аура на способен мечоносец. А начинът, по който държеше меча, много приличаше на един друг човек. Това беше именно той:

???:

Suzuya: Дмитрий Алексеев се завърна!!!

Макар че човекът, държащ късото острие бе Suzuya, погледът му беше на Дмитрий. Държанието му също беше необичайно за Suzuya. Наистина ли този човек е Дмитрий? И ако да, то как е възможно?
Кьоко и останалите навярно щяха да останат приятно изненадани, но и озадачени.

X1: Хахаха... Интересно! Малко или много мисля, че вече съм наясно с това как работи умението ти. Дмитрий, ти наистина си уникален индивид! В такъв случай, ще взема предупреждението ти на сериозно и няма да се доближам до момичето зад теб. Но пък от вас ще искам да чуете предложението ми, преди да отправите атаките си срещу мен. X1 се замисли: природното момиче, казинаря и сега и този Дмитрий. Има прекалено много въпросителни, а пък по време на битката ми с Genos и рицарките, макар че беше кратка, успях да израходвам немалка част от енергията си. Ако сега започна да се бия с присъстващите в залата няма да мога да се раздам на 100%. Ще трябва да си спечеля време да възвърна енергията си напълно, но и в същото време предложението ми към тях ще работи и в моя полза. С един куршум - два заека. Е, струва си опита... X1 сортира мислите в главата си и създаде оферта, която работеше добре както за него, така и за враговете му. Отправи напълно сериозен поглед към Синтия и разкри предложението си:

Annie Rose може да бъде съживена...!

(С това изказване се пусна този ост. Ост, който навярно ще бъде theme ost на протагониста ми в форум 2.0)

Ако решиш да ми съдействаш, заедно можем да върнем приятелката ти към живите. Единствено от теб изисквам да ми заемеш това огромно количество жизнена енергия, на което си способна да извлечеш. Какво мислиш за предложението, Синтия?

Защо X1 би отправил подобно предложение на враговете си? Наистина ли е толкова отчаен да спечели време? Или пък наистина съживяването на Annie ще бъде и в неговата полза? Все пак още с появяването ѝ в скривалището, X1 нареди на подчинените си да я заловят, без да я нараняват. Дали причината за това е връзката на Боса с нейния баща Saiba Rose или има друга причина? За сега отговорите на тези въпроси остават неясни...

by BGDodpul Пет Фев 12, 2021 5:33 pm

На Кьоко не ѝ отне много време да се досети, че макар и с друго тяло вече, Сузуя всъщност беше нейният приятел Дмитрий. Тя се усмихна радостно, след което падна на едната си ръка от умора. Знаех си, че имаш план...по - умен си от колкото изглеждаш, Дмитрий..Усмихна се почти незабележимо. Радвам се.. - Кьоко

Синтия се учуди от предложението на Х1. Но и знаеше, че няма време да гадае дали това е някакъв капан, негов план, или каквото и да било друго. Животът на приятелите ѝ за нея беше най - важното нещо на света. И заради това, тя щеше да се съгласи да направи каквото ѝ беше казано от Х1. Тя погледна към него и се изправи и протегна ръка към него, като щеше да отприщи жизнената си енергия към него. Ще Ви се доверя, маскиран господине...но се надявам да не ме излъжете..моля Ви, спасете Annie..! - Синтия

by **-bAzikA-** Пет Фев 12, 2021 6:09 pm

X1: Радвам се, че избра да ми се довериш, Синтия. Протехна ръка към нея. В момента, в който Синтия се доближи до него и го хвана за ръка, тя се постави в огромна опасност. Животът на наивната Синтия можеше да свърши всеки момент само с едно движение на X1. Толкова открита тя реши да се остави щом разбра за надеждата приятелката ѝ да бъде съживена. X1 стисна китката на Синтия и се запъти към Annie. За сега изглежда, че хазартът, който Синтия неволево изигра се оказа печеливш. Ако се съди по това, че X1, въпреки че получи възможността да убие Синтия по всяко време, той реши да не го прави, то намеренията му навярно са били искрени. X1 наистина иска да съживи Annie Rose.

Suzuya/Dmtry: Синтия прекалено си безразсъдна..! Няма причина да му се доверим..! Моля те, поне внимавай..! Ако човекът в тялото на Suzuya наистина беше Дмитрий, но не беше същия Дмитрий. Той вече не презираше TRASH GANG с цялото си сърце, както Сайхара и животът му не се състоеше в това да ги елеминира. Всъщност омразата му към тях бе поредната препрограмация, която той направи на себе си по заповед на VIRM. По този начин още от преди десетиление той започна да бута NEMESIS към това да воюват с TRASH GANG, водейки до многократни жертви, измежду които имаше и талантливи гении, които човечеството завинаги е загубило. Един от тях беше самият баща на Esmeralda. Но след отмяната на всички препрограмации, Дмитрий Алексеев си върна истинската същност от времената когато още не беше нападнат от волята на VIRM. Сега, той не мразеше X1, но пък целеше безопастността на другарите си и ако X1 се окаже заплаха, без съмнение ще го нападне. Какво говоря? Нямаме друг избор освен да му се доверим. Съгурен съм, че ако Сайхара беше тук със сигурност не би одобрил това решение. Той презираше TG повече от всеки друг. Без да се замисли щеше да нападне X1 още преди да изслуша предложението му. Чакай малко..! Дмитрий погледна раните си. Те със сигурност бяха от меча на Сай. Гледайки раните си, Дмитрий осъзна нещо доста напрягащо. А-ако Suzuya е бил победен от Сайхара, то тогава к-къде е той? Х-Хъх..?! Къде си в този момента, когато точно от теб най-много имаме нужда? Къде си, Сааай?!!!

X1: Стигна до трупа на Annie. Ако не беше мистериозната бариера по-рано, тялото ѝ навярно сега щеше да е изпепелено от реката от лава. Сега тази лава е образувала езеро в близост до трупа, но опастност от нея нямаше. Тялото на Ivy също беше там, но X1 се концентрира върху Annie. Той постави ръката си върху сърцето ѝ и погледна към Синтия. Е, ще действаме ли..? Сцената щеше да наподобява тази, където баба Chiyo съживява Garaa.

by BGDodpul Пет Фев 12, 2021 6:22 pm

Синтия кимна, като седна от едната страна на Ани и си постави ръцете върху тялото ѝ, с които тя щеше да концентрира енергията си върху нея. Може би наистина беше безразсъдно решение, но на Синтия не ѝ дремеше особено за това. Тя вярва, че хората дълбоко в себе си са добри същества и би се доверила и на най - големия си враг стига да е човек. Не искам да наранявате повече хора...Гледаше към Ани натъжено. Моля Ви, господине..наредете на хората Ви да спрат..светът не заслужава това насилие... - Синтия

by Emoran Съб Фев 13, 2021 12:29 pm

Ръцете на Ерик трепереха. Не от страх, а от сдържаност. Едвам се сдържашае да не пръсне черепа на Х1 и мозъкат му да се разпилее по земята Дмитрий, изкара ми акъла глупако. Ерик разбираше си мислеше тези думи с добри намерения към него - Ерик
Ерик, когато ти кажеш..Толкова беше изпънал лъка си, че вените му започнаха да пулсират. Това ли е да си бунтар..Този срещу нас е много по-силен от нас и въпреки това тялото ми само се движи да насоча лъка си към него..Не мога да си го опиша, но знам, че няма да умра без бой ако се наложи - Ароу
Тогава, в това напрежение, Киригая протегна ръце и каза нещо, което щеше да навлече много въпроси Защо се доверявате на този боклук, когато просто можехте да ме питате мен да я съживя? Тези думи, той изрече с усмивка. Но...защо? До преди малко той скърбеше и блъскаше по земята в опит да я намери някаква мистериозна карта на смърта по неговите думи, а сега просто казва. че може да я върне. Какво по дяволите, защо характерът му се изменя толкова бързо? - Киригая

by **-bAzikA-** Нед Фев 14, 2021 4:51 pm

Дмитрий: Погледна съмнително към Киригая и си помисли: Какви ги говори тоя? Съживяването на човек дори не е потвърдено като възможно. Мит е! Но ако съществува някой, който наистина да е способен на такова чудо, то това ще е човек от калибара на X1, а не на някакъв казинар. Все пак аурата на X1 е на напълно различно ниво от всичките ми противници до сега. Именно той е начело на тази демонска терористична организация, която ни създаде толкова неприятности. Annie и Тай не можаха дори да се справят дори с един от тях. Имайки предвид това, можем само да гадаем на какво е способен техния лидер. След това обърна погледа си към X1 и започна да го държи под око. Беше готов да реагира, ако види че смята да нарани Синтия или Annie.

X1: След като Синтия постави ръцете си върху неговите, той усети веднага колко много жизнена енергия беше способна да заеме от момичето. X1 бе приятно изненадан. Синтия надвиши очакванията му. Той отвори широко очи и се концентрира напълно. В този момент, X1 осъзна, че наистина е способен да съживи това момиче.

X1: Той чувстваше сякаш цялата природа го дарява с енергия. X1 веднага възвърна енергията, която беше загубил по време на битката си с Genos и рицарките. Дори и повече. С помощта на Синтия, сега без проблем би победил всеки в залата. Навярно дори няма да получи и драскотина, но въпреки това той реши да не го прави. Неясно защо съживяването на Annie за него сега беше приоритет. Annie, не си отивай още. Ще получиш втори шанс. Шансът да промениш света! Изведнъж от ръцете му започна да излиза ярка бяла светлина. Получавайки сякаш безкрайната жизнена енергия на Синтия, X1 знаеше точно как да я използва, че да възстанови жизненоважните органи на Annie и да ги пусне отново в действие. Той се усмихна. Осъзна, че планът му ще се получи успешно. Ако Annie не притежаваше повече волята да живее и да продължи напред, то тя нямаше да може да бъде съживена от X1. Нейната душа вече щеше да е преминала от отвъдното. Но ситуацията сега не беше такава. Ще стане! Синтия, продължавай да ми заемаш енергия! Ако трябва ми дай всичко от себе си! X1 се учуди. Тялото на Annie приемаше чуждата енергия по-лесно от обикновен човек. Изглежда тя все още копнее да живее. Не се е отказала още от мечтите си. Заедно с мен, тя се бори да се върне към живите. Annie, ти все още мечтаеш да бъдеш герой, нали..? В такъв случай, ще ти дам тази възможност. X1 стисна зъби и напрегнато изрече на висок тон: Annie, отвори очи и спаси този порочен свят! ANNIEEE!!!!! Бялата светлина, излизаща от ръцете му, в този момент озари цялата зала. Толкова много енергия беше насъбрана на едно място, че дори би ослепила човек, ако за твърде дълго се загледа в нея. Цялото тяло на Annie също сияше както никога до сега. Може би наистина бе напът да се случи чудо...

by BGDodpul Нед Фев 14, 2021 5:11 pm

Синтия даваше всичко от себе си в това лечение. Тя най - много от всички искаше всеки да оцелее тази злощастна нощ, в която всички почти бяха измрели. И поради тази причина, нейното умение беше еволюирало. Синтия вече непрестанно заемаше жизнена енергия от самата планета когато лекуваше своите мишени. Това, което я учуди обаче беше поведението на Х1 спрямо Annie. Начина, по който говореше се стори странен не само на Синтия, но и на всички в залата. Въпреки всичко, Синтия не мислеше много за тези неща от колкото за това да спаси Ани. - Синтия

by **-bAzikA-** Сря Мар 03, 2021 12:40 am

X1 Продължаваше да извлича колкото се може повече енергия от Синтия и да я преобразува в своя, която силно осветяваше Annie и дори цялата зала в ярко бяла светлина. Ръцете му силно бяха опряли до сърцето на момичето, все едно ще я натисне, за да я спаси от удавяне. Но в този случай, тя бе напът да се избави от самата смърт. Ако съществуват два свята - този на живите и този на мъртвите, то Annie навярно трябва е между двата. Макар и мъртва физически, нейният дух все още беше тук. Той не можеше да приеме смъртта си. Волята на Annie се бореше за живота си и X1 добре усети това, сякаш самата тя му помагаше да я съживи. Синтия също щеше да почувства това. Тя ще види една искра в празна тъмнина, която едвам се държеше цяла, но колкото и време да минаваше тя не изгасваше. Ако тази искра се разшири и се създаде цял пламък, то животът на Annie ще бъде спасен. Точно към това се стремеше бялата енергия на X1.

Всеки гледаше напрегнато към тази сцена. Никой не смееше да издаде шум, за да не разсее X1. Ако Ерик и Ароу бяха в пълна готовност да скочат на X1, ако видят нещо нередно, то останалите вероятно се молеха X1 да не се окаже враг и наистина да съживи Annie. Дмитрий най-вече се опасяваше да се изправи срещу X1, защото той можеше да си представи на какво е способен този мъж, зареди анализаторските си способности, и едва ли би искал да се бие срещу него. Да не говорим, че след като наследява спомените на Suzuya, той ясно вижда колко страшен X1 може наистина да бъде. Настъпи гробна тишина в залата и времето започна да се движи по-бавно, сякаш цяла вечност предстои да мине. Всеки очакваше нещо - добра вест или обявяване на война.

================================== Малко по-рано ==================================

nothing special, but so special:

Puella Magi Madoka Magica Rebellion OST
nothing special, but so special

(...)

Август месец е. Красиво е. Продължавам да се разхождам из това прекрасно, но и загадачно място. Странно беше, защото все ми доставяше това натрапващо носталгично чувство, сякаш съм била тук и преди.

(...)

Невъзможно! Отоворих очи, сякаш се събудих, но бях на същото място. Какво е това място? Толкова ме е познато, но чувствам, че за пръв път съм тук. Оглеждам се и навсякъде виждам предмети от миналото ми. Образи от детството ми. Тук сякаш звукът не съществува. Единствено усещам безшумния вятър по кожата ми. Също така няколко откъснати страници, които се вееха насам натам, се допряха до мен. Взех ги в ръка и ги огледах. Познавам тези слова. Това са приказки. Същите приказки, които майка ми ми четеше преди да заспя.

(...)

И пак - отново отворих очи. Отново се намирах в този свят, но на различно място. Разходих се, но промяна нямаше. Видях същите предмети и същите страници. Всъщност навсякъде където погледна виждах нещо познато, а подът се беше напълнил с тези откъснати листи. Всеки един от тях бе фрагмент от някоя приказка.

Picture:

(...)

Рози започнаха да цъфнат измежду падналите листи. Това бе четвъртото ми събуждане. Всеки път се събуждам на същото място, но с леки промени. Този път беше по-топло. Толкова, че започнах да се потя. Мъртва ли съм? Не, това няма смисъл. Чувствам се жива, но тогава какво правя тук?

(...)

Отново отворих очи. Събудих се на същото място, а температурата явно се покачваше след всеки път. Вече започвам да си мисля, че сънувам или пък може би съм под ефекта на някаква илюзия. Последните ми спомени са мътни, но нещо ме притесняваше. Човърка ме отвътре, сякаш съм забравила нещо важно.

(...)

Уникално горещо е. Сякаш се намирам в пустиня. Дори мараня се образува. Листите на пода започнаха да се разпалват и скоро се разпалиха в обширни пламъци навсякъде около мен. Щом ги видях се сетих за Ivy. Припомних си и последните си мигове. Може би наистина съм мъртва. Това, което ме притесняваше беше именно нея. Дали тя ще успее да оцелее. Трябва да е оживее! Все пак е феникс!Продължих да се разхождам. Ходих по огнения под, но нищо не усещах. Този път продължи по-дълго - все още не бях затворила очи. По едно време видях едно добре познато кресло. Това беше един от многото пръснати предмета из този загадачен свят и всеки оттях беше от детството ми. На това кресло седеше майка ми, когато ми четеше приказките преди лягане. Бяха чудесни приказки. Приказки за герой, който винаги побеждава злодея. Помня, че мечтата ми като малка беше да стана именно един от тях. Една напразна детска мечта...
Докато гледах продължително към креслото започна да ми се приспива. Бавно започнах да затварям очите си, но миг преди да мигна, ги стегнах. Този път издържах. Не искам да се събуждам отново и наоколо да стане още по-топло. Когато отворих изцяло очите си аз я видях. Беше на креслото. Нямаше грешка, това беше тя! Помръдна устни и първото нещо, което изрече бе:

"Съжалявам"

(...)

Зима е, Хъх? Отново отворих очи. Изглежда пак съм била заспала. Този път съм на различно място. Познавам това място. Погледнах напред и на ръба на снежния хълм видях образ на жена с бяло наметало. Този момент сякаш и преди съм го виждала. Мисля, че го сънувах. Беше само преди няколко дни, докато пътувах към къщата си. Нещата започнат да ми се изясняват. Изглежда това е продължение на съня ми оттогава...

picture:

by **-bAzikA-** Пет Мар 05, 2021 10:47 pm

The Promised Neverland OST - Isabella’s Lulla

Жената, която се появи пред надгробната плоча беше прелестно красива. Снежно бяло наметало се вееше от студените ветрове и размести къчулката ѝ. Това отвори гледка към лицето ѝ, което сякаш беше на ангел.

Sara Rose: Съжалявам дъще. Каза само това, но очите ѝ се разсълзиха. Да, това беше майката на Annie. Същата, която почина в пожар преди 7 години. Влажните ѝ сребърни очи не отделяха поглед от любимата си дъщеря. В момента Сара беше хем щастлива, че я вижда отново, хем нещастна, че се среща с нея толкова скоро, което означава, че Annie е загинала съвсем млада.

Annie: Майко! Annie веднага щом осъзна коя е жената пред себе си, се втурна и я прегърна силно, сякаш ако не го направи сега, няма да може никога повече. Annie обичаше майка си с цялото си сърце и не можеше да я пусне. Наистина ли си ти, майко?

Sara: Аз съм, милото ми, аз съм...

Annie: Отдръпна си главата от рамото на Сара и погледна внимателно лицето ѝ, сякаш отново да се увери, че това наистина е тя. Annie не можеше да повярва на това, което вижда. Но как е възможно? Ти загина в онзи инцидент. Очите на Annie също се напълниха със сълзи, защото си спомни, че именно тя уби майка си, макар и неволево.

Sara: Не грешиш, за съжаление, аз наистина съм мъртва. Annie... Погледна съжалително и леко сериозно към дъщеря си. ...нали осъзнаваш какво означава това, че можеш да ме видиш?

Annie: Хъх..? Няколко секунди по-късно, след като малко се съвзе от шока да види майка си след 7 години, тя си припомни последните неща, които се случиха. Тогава тя си помисли: Най-вероятно съм мъртва, права ли съм?

Sara: Annie, неприятно ми е да те виждам тук, толкова млада...

Annie: Това място, какво е то? Светът на мъртвите? Ако е така, защо само ние двете сме тук?

Sara: Хмм, не точно. Виж, щом си тук, ти за съжаление вече не си част от света на живите. Но същото време не си част и от света на мъртвите. Тялото ти е издъхнало, но изглежда душата ти все още не се е предала. Тя все още се бори безнадежно да остане жива и отказва да продължи към света на мъртвите. Подобно на мен, в момента си затворена посредата между двата свята, където твойте спомени ще те преследват вечно. Това ще продължи, докато душата ти се откаже и приеме съдбата си. В противен случай, че останеш заклещена тук завинаги.

Annie: Натъжи се, като чу тъжните новини. Макар и да ги очакваше, Annie наистина все още не беше се предала. Тя имаше много още за какво да живее. Но разбира се, това че сега има възможността да прекара време с майка си ѝ върна настроението. Всъщност като се замисли, Annie осъзна, че майка ѝ не отговори на въпроса, защо само двете са тук. Погледна я с обичлив, но и натъжен поглед и я попита: В такъв случай, майко, защо ти все още си тук? Не трябва ли да ме чакаш в света на мъртвите?

Sara: Насочи ужасно наранен поглед, изпълнен със сълзи, към дъщеря си и ѝ отговори: Тук съм, защото аз също не мога да продължа към света на мъртвите. Не мисля, че някога ще мога...

Annie: Хъх? Но защо?

Sara: Последва кратка пауза. Сара не можеше да отговори пряко на този въпрос, за това след като насъбра смелост тя се обърна към дъщеря си, за да ѝ каже, това което мисли: Annie, аз съжалявам. Съжалявам за всичко, през което те накарах да минеш. Отговорността, която ти оставих след себе си навярно е била прекалено огромна за едно малко дете. Навярно тя те е погубила. Ужасно съжалявам...

Annie: Хъх? Но майко не си виновна ти. Грешиш! Аз трябва да ти се извиня. За всичко съм си виновна именно аз. Ако не бях толкова глупава и наивна, нямаше да се случат нещата в онзи ужасен ден. Нямаше да ти се ядосам, за дето си изгонил баща ми отвкъщи и да избухна неконтролируемо в пламъци. Каква глупачка съм...

Sara: Не, не трябва да обвиняваш себе си Annie. Това беше неизбежно. Всъщност аз даже живях повече от колкото ми беше писано. Виж детето ми, майките от семейство Rose до сега никога не са оцелявали раждане. Това е ужасната съдба, която сполетя и баба ти, Evelyn Rose. Тя завърши своят геройски живот, давайки живот на мен и прехвърлайки пламъците си на мен. Същите пламъци, които и ти имаш. Аз не бях достойна за тази сила, защото тялото ми беше прекалено слабо още от дете. Ако реша да ги отприщя, то най-веряотно ще се изгоря сама себе си. За това мечтата ми бе детето ми да не е като мен. Да е силно и да успее да усвои тази огромна сила и да подобри света с нея. Въпреки че бях слаба аз трябваше да продължа делото на семейството ни. Още от древни времена, пламъка Rose се прехвърлял от майка на дъщеря и точно така с вековете се развил до такива размери. Аз съм неземно щастлива, че не само успях да родя здраво и силно дете, което да може да усвои пламъците на семейството ни, а и че успях да доживея още десетина години допълнително, за да те видя как разстеж. Късметлийка съм, но въпреки това не мисля, че това трябваше да се случва. Аз бях спасена по много ужасен начин, дъще и мисля, че е време да ти кажа истината. Готова ли си?

Annie: Хм? Не отместваше съсредоточения си поглед от майка си. Беше и заострила слуха си, защото не би си позволила да пропусне и думичка от това, което тя говореше. За нея то беше много важно. Кажи ми, моля те! Искам да знам повече за теб! Не ми пука дали е за лошо или за добро, готова съм да те изслушам!

by **-bAzikA-** Пет Мар 05, 2021 11:31 pm

Assassination Classroom OST - Haritsume Ta Kuuki

Сара чу думите на дъщеря си и си пое дълбоко въздух. Тя се приготви да ѝ сподели истината.

Sara: В такъв случай, ще ти споделя истината такава, каквото е. Истината за баща ти и за сестра ти. Причината, зареди която аз доживях да те видя как порастваш. Сара насъбра смелост, отправи решителен поглед към дъщеря си и започна: Аз трябваше да умра още след раждането ти. Точно както всяка предишна майка от семейството ни. Неизбежно е, защото с раждането ние прехвърляме пламъка си на следващото поколение. Този пламък представлява именно животите ни и когато го предам нататък пламъка в мен угасва. Но при мен беше различно. Аз щях да загина, но баща ти ме спаси. Загубих пламъка си, но не и живота си. Той извърши нещо немислимо, което спаси живота ми без мое позволение. По това време се говореше, че семейство Sparks е създал т.н. елексир на живота, който е способен да спаси всекиго от смъртта. Той успя да спаси и мен, след като Сайба ми го поднесе, но начинът по който той се сдоби с него е отвратителен. Уважавам това семейство от доктори, като дори имах чудесна приятелка, която веднъж спаси живота ми. Нейното име беше Annie Sparks. Именно на нея си кръстена. Но въпреки връзките ми със семейството ѝ, разбира се те не биха ми дали техният секретен елексир на живота. Аз и не го желаех, тъй като бях приела смъртта си. Но тогава баща ти се намеси и реши да промени съдбата. След като му отказаха да му дадат елексира доброволно, Сайба нахлу една вечер в къщата им и открадва елексира. В процес, обаче, той бива разкрит и нападнат. Последвало ужасно клане. Сара се запъна за момент. Само като си помисли през какво е минала малката Кристин тогава, ѝ прилушаваше. Поуспокои се и продължи след паузата: Сайба, твоят баща, без никаква милост избил всеки член от семейството. Прочуто семейство от доктори, обичано от цял свят. След това взел елексира и ми до подаде, като нагло ме излъга, че са му го дали доброволно. Сайба беше пощадил само един човек от семейството, а именно твоята сестра. Точно така, Кристин не ти е истинска сестра, а доведена. Аз я отгледах, заедно с теб, от съжаление. Горкото момиче, сигурно е видяло ужасни неща. Чувствам се ужасно, защото отчасти е и моя вината, задето тя е изгубила родителите си. След като научих истината аз пропъдих баща ти отвкъщи завинаги. Бях ужасно обидена и наранена. Сайба не само че извърши ужасно престъпление, но и уби близки за мен хора и най-вече погуби човека, който спаси моят живот - Annie Sparks. Е това е причината, задето аз изгоних баща ти и никога повече не го приех в къщата ни. Това е причината, която толкова искаше да разбереш и която толкова криех от теб. Съжалявам... Погледна съжалително към дъщеря си, която беше в шок и все още осмисляше чутото. Сара знаеше, че дори не заслужава да моли за прошка, за това че е криела през цялото време истината от дъщеря си.

by **-bAzikA-** Съб Мар 06, 2021 12:13 am

Home (feat. Casey Lee Williams) by Jeff Williams

В този момента Annie приживя шок след чутото от майка ѝ. Всъщност тя предполажаше за някои неща, но когато ги чуе пряко от устата на майка си, нея я заболя от истината. Но това беше и момента, в който Annie щеше да покаже колко силна може да бъде. След шока, тя стисна зъби и прие истината. Отправи сериозен поглед към майка си и въпреки че лицето ѝ беше покрито със сълзи, решителност се виждаше на него.

Annie: Значи Кристис наистина не ми е истинска сестра? Това е е от значение за мен. Аз винаги ще я чувствам като такава и ще ѝ помагам в нужда. Но... но това, което ми разказа за баща ми... Стискаше зъби. Трудно ѝ беше, но нямаше да избяга този път. колкото и да не искам да го повярвам, аз ще го приема. Ще приема смело истината. Благодаря ти, че сподели това с мен. Сега когато знам истината, най-накрая ще мога да поговоря с него и да се опитам да го разбера. След казаното тя се натъжи, защото осъзна отново, че вече не е част от живите и вероятно скоро няма да може да види баща си. Това е толкова глупаво... Животът е толкова жесток...

Sara: Така е. Животът може да бъде ужасно жесток на моменти ... но може да бъде и доста прекрасен в други моменти. Усмихна се на Annie и я погали.

Annie: Хм? Учуди се от това, което чу и погледна озадачено към майка си.

Sara: Не си ли съгласна? Сигурна съм, че и ти си имал такива моменти. Време, в което си обрадена от любимите си хора и просто се наслаждаваш на живота си. Права ли съм?

Annie: Тя се замисли, но скоро след това си припомни. Спомни си за щастливо прекараното си детство с майка си и сестра си. А след това, въпреки загубата на най-скъпия си човек, Annie успя да намери щастие в друг човек. Тя бе обичана от баща си и все още е. Времената, когато тренираше с баща си и сестра си също бяха прелестни спомени за Annie. Но дори и по-късно след загубата на сестра си, тя се сприятели с друг човек. Навлизането на Тай в живота на Annie я изпълни също с щастие. А след като тръгна на приключения с него, тя се запозна с още много хора. Именно обградена от тези хора, Annie се чувстваше истински щастлива. Това бяха любимите ѝ хора. Дори и след големите загуби, които притърпя, Annie отново можеше да се усмихне. Неосетно детската ѝ мечта да бъде герой се засилваше с времето, именно защото тя искаше да защити любимите си хора на всяка цена. Annie не би си позволила да загуби още някого и така постепенно тя започна да поставя голяма отговорност на раменете си. Но въпреки всичко, тя не може да каже, че животът ѝ е бил ужасен. Annie не би се сърдила нито на майка си, нито на баща си, защото ако не бяха те, тя нямаше да бъде тази, която е сега. Тя бе готова да прости и на двамата, дори и на Сайба. Погледна с обичлива усмивка към майка си и ѝ рече: Знаеш ли колко възможности получих, за това че наследих този пламък, майко. Отидох на толкова много приключения и се запознах с толкова много хора. Впечатлих толкова много хора именно зареди твоите пламъци и уменията на баща ми, на които той ме научи. Да, отговорността, която получих с тази сила е огромна и разстеше постоянно, но въпреки това, имаше и хубави моменти в живота ми. И то не малко. Не само ще ти простя майко, за това, което си ми оставила, а и ще ти благодаря. Благодаря ти, защото благодарение на теб съм това, което съм. Не искам да бъда друга! Искам да бъда само твоята дъщеря! Дори и да бях жива пак щях да ти го кажа! Колкото си искаш пъти ще ти го повторя дори! Благодаря ти майко! Annie прегърна майка си и каза:

tazz - I don't care about anything anymore

(1:12)

Обичам те

by **-bAzikA-** Съб Мар 06, 2021 12:45 am

(Музиката продължаваше след 1:12)

Това беше момента, в който сърцето на Сара отново можеше да затупти. Ироничното беше, че това се изискваше от нея, че да може да продължи към света на мъртвите. Сара не можеше да си прости за нещастието, което е причинило на дъщеря си. В нейните очи, тя виждаше живота на Annie като ад, зареди нея. Но сега, след като чу думите на Annie и осъзна колко много се е самозаблуждавала, душата ѝ най-после може да си почине и да премине напред. Тя не можеше да повяврва колко щастлива може да бъде, дори след смъртта си. Тя прегърна Annie и я попита:

Sara: Прощаваш ми?
Annie: Дап..
Sara: И ми благодариш?
Annie: Ахам..
Sara: Тоест не ме мразиш?
Annie: Правилно..
Sara: И не си нещастна, задето си моя дъщеря?
Annie: Абсолютно!

Sara: Хъх..?! В началото не можеше да повярва на чутото и след кратка пауза, сълзите по лицето ѝ се удвоиха и тя със супер облекчено и щастливо изражение рече: Не мислих, че някога ще дойде такъв ден. Благодаря ти Annie. За това, че ми прощаваш и че ме направи най-щастливата майка на света. Може би наистина съм си късметлийка.

Скривалището на TRASH GANG - Page 10 Sara_r15

"Толкова се радвам, че съм успяла да направя живота ти щастлив...!"

Annie и Сара се прегръщаха сигурно минута вече. По едно време Сара отвори очи и погледна нагоре към небето. Мислеше си, че ако наистина има Бог на тоя свят, тя трябва да му благодари и на него, за това че я благословил с такава прекрасна дъщеря. Докато се взираше в далечината, след около още една минута, Сара видя друг човек в този свят. Едно момче с лилава коса се доближаваше. Тя веднага заключи кой може да е това. Отдръпна главата си от рамото на дъщеря си и я погледна с усмивка. След това рече:

Sara: Annie, изглежда един от тези твой скъпи приятели е дошъл да те види. Може би ще искаш да се сбогуваш с него. Отиди при него. Аз ще те изчакам тук. Като се върнеш, ще се отправим заедно към отвъдното, без никога повече да се разделяме...

Annie: Кимна ѝ и се затича към момчето с лилава коса, веднага щом го позна. Това, разбира се, беше Тай.

Скривалището на TRASH GANG > > > Леденият затвор на Shoto

(Annie)

by **-bAzikA-** Пет Апр 09, 2021 3:59 pm

RWBY OST - Indomitable

Ако до сега голямата централна зала в скривалището биваше осветявана единствено от лунните лъчи, то сега тя сияше в ярко бяла светлина. Безкрайната природна енергия на Синтия минаваше през X1 и се преобразуваше в негова лична аура. Точно тази аура силно озаряваше околоността с бяла светлина. Всеки можеше по почувства упоритостта и стремежът на двамата трудещи се - Синтия и X1, в това да спасят бедното момиче. Тялото на самата Annie сияше дори още повече в тази светлина. По едно време стоманеният под около нея се пропука и излязоха корени. Те бързо порастнаха и образуваха разстения, които се овиха около мъртвото тяло. Тези разстения сякаш връщаха душата на Annie от отвъдото и я пращаха обратно в тялото ѝ. Всичко това продължи няколко минути в пълна гробна тишина. Всеки наоколо беше нащрек и чакаха безмълвно резултата...

X1: Беше в пълна концентрация, докато изведнъж по едно време усети нещо. Отвори очи и погледна към Annie. Синтия реагира по същия начин, защото и двамата усетиха едно - туптящо сърце. Успяхме...?

Леденият затвор на Shoto > > > Скривалището на TRASH GANG

(Annie)

Annie: Ръката ѝ потрепна. Лицето ѝ също. Тогава със забавени движения, тя издиша. След това понече да си отвори очите и когато най-после успя, тя видя притесненото лице на Синтия. Забеляза и човек с маска на TG. С-Синтия..? Annie се опита да се изправи, но точно сега не трябваше да прави рязки движения. Тялото ѝ все още се съвземаше от шока, а пламъка ѝ все още попиваше от енергията на спасителите си.

Пламъкът в Annie се завърна. Синтия и X1 успешно върнаха живота на момичето. Тя получи своят втори шанс. Едновременно със своя приятел Тай, тя отвори очи и двамата видяха маската на TG. И двамата бяха спасени от X1 по едно и също време. Това навярно доказва, че има двама, които се представят за X1, но в този момент това не беше важно. Сега единствено имаше значение, че Annie отново се завърна към живите и сега е дори по-силна...

Annie: Тя се надигна и зае седнало положение. Погледна към ръката си и създаде малко пламъче в нея. Загледа се в него и се замисли. Замисли се за самото съществуване на този пламък и откъде наистина произлиза той. Преди броени минути, тя беше получила нови знания. В последните секунди преди да се върне тук, Annie се сбогува с майка си и прие нейните спомени като прощален подарък. Всичко, което майка ѝ е изпитвала и преживявала, сега беше в съзнанието на Annie. Тя разбра от къде идват тези нови неочаквани спомени в съзнанието си, веднага щом си спомни последното нещо, което чу от майка си в отвъдното:

Flashback:

Докато продължаваше да гледа втренчено в пламъка на семейство Rose, който тя отприщваше в ръката си, тя обработи всички нови спомени. Случи се бързо, но в този момент погледът на Annie стана още по-решителен. Подобно се случи и при Тай. Те си обещаха, че ако получат този втори шанс, няма да го пропиляват. Точно зареди това, Annie стисна здраво юмрука си, загасяйки пламъка вътре и насочи един по-различен поглед към Синтия. Със сигурност това не беше същата Annie Rose. Но това беше за добро, защото новата Annie Rose е по-силна, по-смела и по-решителна от старата. Annie безстрашно понече да се изправи, въпреки гигантската си тежест на раменете, наречена отговорност. Тя я прие цялата, без капчица колебание. Наследеният ѝ пламък, цялата тази сила, криеща се в нея я натовари с тежката ѝ съдба и отговорност. Осъзнавайки това, след като се изправи, Annie се усмихна. Усмихна се широко, защото сега дори и за секунда повече няма да се съжали, че се е родила такава. Никога повече. Никакви съжаление вече. Даже нещо повече - сега тя дори е по-щастлива от всякога, че притежава тези пламъци, защото именно те я правят тази която е. Те ѝ дадоха възможност да се запознае с тези, които нарича свои приятели и именно те ѝ позволяват да продължи смело към осъщестяването на мечтата си. Същата мечта, от която лесно се отказа и постоянно отричаше, че някога ще я постигне. В този момент, Annie не само, че не избяга от страховитата ѝ отговорност, но и дори повече възнамеряваше да се впусне към опасностите. Тя не съжаляваше, а напротив - радваше се, че се е родила такава. Радваше се, че е дете на Sara Rose.

X1: Ръката му беше все още върху сърцето на Annie, но бързо я дръпна. Сякаш се стресна от това, което усети, след като тя се съвзе. X1 явно почувства, че Annie Rose, която познаваше вече не е същата. Решителността ѝ накара X1 да направи няколко крачки назад за всеки случай. Хм, какво точно се е случило с теб, Annie, докато си била мъртва? Възможно ли е да си се видяла с нея? Ако е вярно това, че си срещнала майка си, то това осложнява дсори още поече ситуацията. Тц.! Проклет да си X3! Предател такъв, зареди теб Annie загуби живота си! Вината за всички отклонения в плана ми е твоя!

by Sponsored content