Скривалището на TRASH GANG

(1:08)
В този момент, от Синтия буквално излезе нагоре огромно количество енергия, която се разпръсна из небето и като цяло из цялата природа. Отстрани изглеждаше ето като това, тъй като Синтия използваше най - силното си умение, разбира се и с малко помощ. С това умение, нейната жизнена енергия ставаше по - богата и от природната, от където се счита, че произлиза цялата тази жизнена енергия. Това обаче ѝ костваше много, много стамина. Но си струваше - щом тя видя, че Annie се изправи, тя беше сигурна, че е свършила работата си, за която дойде тук. Ръцете ѝ трепереха, като тя много бавно протегна едната си ръка към Annie и я докосна по бузата. Допирът на Синтия е най - нежното нещо, което някой можеше да усети, а след това, сълза от радост се стече от едното ѝ око. В този момент тя нямаше никакви сили да проговори и да каже каквото и да било, затова тялото ѝ като че ли леко започна да пада напред от цялата тази умора, а очите ѝ да се затварят. Навярно и трябваше кратък сън , колкото да се възстанови..но ако можеше да каже нещо, тя със сигурност щеше да приветства Annie обратно към света на живите. - Синтия
Беше зад нея, като я хвана и я подпря на себе си едвам едвам, тъй като и тя беше изтощена. Въпреки това, тя погледна към Annie и ѝ се усмихна. Welcome back, me. - Kyoko

Honkai Impact 3rd OST - Starfall


Annie: Гледаше право в очите на Синтия и остана трогната. Веднага разбра, че тя е нейният спасител. Че именно Синтия е тази, която е дала втори шанс на Annie да изпълни мечтата си. Това разбира се беше непълната истина, защото ако не беше X1, Синтия сама нямаше да успее да върне човек от мъртвите. Annie хвана ръката на Синтия, която беше на бузата и рече: Синтия, ти дойде...! Благодаря ти, че ми даде тази възможност. Огънят в мен пламти по-силно от всякога, защото е примесен с твоята енергия. Разбирам какво си направила и обещавам, че няма да те разочаровам. За това сега можеш да си починеш. Ти се справи прекрасно. Annie й помогна да се излегне на меко върху част от разстенията. След това Kyoko се придвижи и постави ръката си на рамото на Annie. Тя се обърка към нея и показа своя решителен поглед. Kyoko не усети това, което Синтия и X1 пряко почувстваха, но веднага щеше да се досети, само по погледа, че има промяна в Annie. Хвана й нейната ръка и нежно я стисна. Усмихна ѝ се и след това се огледа. Изглежда всички сте пристигнали тук, където ни заловиха. Дошли сте толкова бързо. Навярно сте бързали, за да ни спасите с Тай. Радвам се! Радвам се, че имам хора, с които рамо до рамо мога да се боря. Kyoko, благодаря ти за това. По всичко личи, че сте се изправили пред опасни противници. Виждам и раните ти. Ще се реванширам за това. Едно необичайно нещо у Annie бе, че тя този път не се извини. Факт е, че е нейна вина, за това че беше невнимателна и се остави на X1 да я телепортира в скривалището им. Но Annie отказа да се съжалява този път. Вместо това, тя вече ще решава да насочва енергията си в това да се реваншира за грешките си и да помага на близките си. Без повече извинения и оправдания. Време беше Annie да насочи усилията си в това да промени съдбата. Защото тя винаги е била способна на това. Защото тя винаги е била от специалните. Annie се обърна към X1 и попита Kyoko: Междупрочем, не съм напълно сигурна, че разбирам положението ни тук. Това не е ли техният лидер? Сигурен съм, че и той участваше в спасяването ми. Не разбирам. Съюзик ли ни е? Присви поглед към него и надникна надълбоко в спомените на майка си. Annie се опитваше да види маскираното му лице именно в тези спомени, но не успя за жалост. Добър опит беше, но изглежда Sara Rose не е познавал този мъж. Кой по дяволите си ти...?

Усмихна ѝ се, като кимна. Не грешиш. Преминахме през много заради вас двамата...но навярно, успяхме да спасим само единия..Наведе виновно глава. Кьоко не знаеше това, през което бяха преминали Annie и Тай, но имаше спомен как тя , заедно с всички останали преди малко усетиха чувствата на Тай по време на битката им с Х5. И навярно също бяха усетили как и сърцето му спира. Затова, в техните очи и сърца, той беше мъртъв. Съжалявам, но..Погледна ядосано към Х1, като си насочи пистолета към него. Не, Annie. Не е съюзник. Не знам мотивите му какви са да те спаси, но вече е сторил непростими грехове. Голяма част от Beacon...и дори Тай..са мъртви заради неговите подчинени. Да, ти бе спасена...но за жалост, само ти имаше този късмет. Е, най - добре да започнеш да говориш...Х1. Кой по дяволите си ти..? И какво по дяволите целиш? - Кьоко

X1: Той слушаше какво говореше Kyoko и си помисли. Ако това, което тя току що каза е вярно и драконовото момче е мъртво, то това ще улесни работата ми допълнително. Погледна към Синтия. Точно както и ти направи. Благодаря ти момиче на природата, но благодарение на твоята енергия, аз напълно възвърнах силите си. Той се запъти съмнително към нея. Клекна до нея и я докосна по челото. Синтия беше прекалено уморена, за да реагира. В този момент всички наоколо щяха да демонстрират, че все още нямат капчица доверия на маскираният мъж. Може да е спасил другарката им, но той все още си остава враг, чиито мотиви са пълна мистерия. Именно зареди него 2/3 Beacon в момента е в пълна разруха и загинаха десетки хиляди жители. Всички щяха да насочат оръжията си към него, заедно с Kyoko. При допира си с челото на Синтия, X1 прехвърли прашинка от енергията си в нея, която като паразит се настани в нея. В тази енергия не се усещаше нито зли, нито добри намерения. Нито пък това щеше да върне силите на Синтия.

Изстреля куршум, който да премине над рамото на Х1 като предупредителен изстрел, заедно с което направи крачка напред. Не я докосвай...! Отговори на въпросите ми, Х1..! С какво Annie е по - специална от всички тези, които умряха от твоите действия..?!? Дори и да сме свръхчовеци, животите ни нямат по - голяма стойност от този на някой невинен..! - Кьоко

Beethoven - Silence



X1: След изстрела, той се изправи и погледна към Kyoko. О, колко благородно от твоя страна. Да поставяш живота си на едно ниво с обикновените хора. Глупава постъпка със сигурност, но пък справедлива. X1 изобщо не реагира на куршумът. Дори и да е толкова уверен, че може да го блокира/избегне, поне зареди шумът от изстрела, лицето му трябваше да тръпне за момент, но не - X1 дори не потрепна. Сякаш инстинкт за самосъхранение нямаше. Очите му над маската не можеха да бъдат стреснати по никакъв начин. Що за човек? Той отправи последен поглед към Синтия с мисълта: Това момиче се оказа по-силно от колкото очаквах. Не само успя да ми достави достатъчно жизнена енергия, с която да върна мъртвец обратно към живите, а и успях да заема тайно от енергията ѝ. Капацитет ми е пълен. Кипя от енергия. Със сигурност си струва да запазя нейният живот. Може да ми бъде полезна ако нещо случайно се обърка в плановете ми. Но за сега остава план Б. По-скоро план В, имайки предвид обстоятелствата. Не беше ясно за какъв план Б и В размишляваше той. След тази мисъл, X1 се обърна към Annie и фиксира погледа си върху нея, въпреки че тя беше единствената която не беше насочила оръжие към него.


Дмитрий: Притича и застана до Kyoko и Annie, за да им удари едно рамо в случай, че влезнат в сражение. Истрено не препоръчваше това, защото той беше видял част от силите на X1 в спомените на Suzuya. Той държеше два от тежките дагери на Suzuya в ръце и беше нащрек. Момичето не прибързвайки. Атаките ви едва ли биха го оцелили. Нека първо поговорим с него.

Annie: Тя разбираше, че маскираният мъж е нейн враг, но не бързаше все още да го атакакува. Все пак именно зареди него тя сега е тук жива и здрава. Каквото и да е причината, Annie би предпочела да я разбере, преди да го атакува. Тя се замисли и на изказването на Kyoko по-рано. Относно това, че Тай е бил също от мъртвите. Тя се усмихна, защото знаеше, че това не е така вече, но реши да запази изненадата. Тя го очакваше рано или късно да се появи тук, и беше развълнувана от възможността, двамата отново да се бият заедно с врага. Annie се съгласи с предложението на Дмитрий и вместо да атакува X1 го попита следното: Познаваш баща ми, нали? Познаваш Saiba Rose? В същото време, Annie печелише и време, в което Тай може да се появи.

На отделяше поглед от него, като си хвана пистолета с две ръце и го беше насочила към главата му. Погледна към Дмитрий през рамото си, като кимна и отново погледна към Х1. Най - добре ѝ отговори. Най - малкото, на нея ѝ дължиш отговори. - Кьоко

X1: Не отделяше поглед от Annie и никой не можеше да разбере какви мисли се въртят в главата му. Изражението му също е прикрито добре с тази маска. Единствено очите му се виждаха, а те сякаш сияеха в бяла светлина, подобно на Annie, когато биваше съживявана. Най-накрая той продума следното: Saiba Rose? Замисле се за моменти и отговори на въпроса на Annie. Хм, сетих се за кого говориш. Тъй както го спомена се замислих, че наближава пристигането му тук.

Annie: Хъм? Ще видя баща си тук? Не че не го очаквах. Напротив, точно това чаках. Неотдавна разбрах, че баща ми работи с тези маскирани хора, но защо? Дали е това, което си мисля? Точно това искам разбера и за това бих се радвала на възможност да говоря с него. Но дали този мъж ще ми даде този шанс? Изглежда наистина силен. Аурата му не е заплашителна, но пък не е и добронамерена. Кой въобще си ти? Каква е твоята връзка с баща ми и какво целиш? Annie отвори уста и зададе следващия си въпрос. Изглежда наистина познаваш баща ми. Каква е вашата връзка?

Стоеше до Annie и беше готова да я прикрива ако нещо нередно се случи. Тя внимателно гледаше Х1 и се опитваше да го анализира без да използва своето умение, по - скоро анализираше аурата му да усети враждебност и да знае кога да реагира. - Кьоко

X1: Kyoko така и не усети враждемни намерения. След няколко секунди той отговори и на този въпрос: Да, баща ти е част от организацията ми. Ти също беше за кратко, Annie, но разбира се няма как да помниш това.

Annie: Хъх?! Била съм част от тях? Хм, не ми е трудно да му повярвам. Прекарала съм време из тези гори, тренирайки с баща си, но спомените ми оттогава остават все така мътни. Очевидно е, че те са отговорни за това. Тя погледна сериозно и леко раздразнено към X1 и каза: Защо правиш всичко това? С каква цел погубвате толкова невинни животи и защо намесвате мен и баща ми.

X1: Баща ти силно желаеше втори шанс. Възможност да поправи всичко и да върне нещата както си бяха преди. Дори и нещо повече. Но той не получи този втори шанс. Докато не го срещнах аз. Annie, както преди време дадох втори шанс на баща ти да изпълни мечтата си, то аз сега ти давам на теб втори шанс да изпълнеш твоята. Върнах те от мъртвите именно с тази цел - да те направя герой. Ти си ключа към създаването на този нов свят. X1 целеше да привлече вниманието на момичето с приказките си.

Чу какво каза Х1 за Annie, но това не я учуди заради разговора с Есмералда преди те да дойдат в базата, в който тя им обясни това, което беше видяла в спомените на Annie. Тя също като нея се досети, че Annie не помни за това именно заради TG и най - вероятно заради Х1. Тя я хвана силно за ръката, като не откъсваше поглед от Х1. Rose, знаеш, че това са пълни глупости...няма да им позволиш да създават какъвто и да било свят, нали? Няма свят, в който техните действия биват оправдани. Опитваше се да попречи на Х1 по какъвто и да било начин да достигне до Annie чрез думите си. - Кьоко

Annie: Постави другата си ръка върху китката на Кьоко, за да я успокои. Погледна към нея и ѝ каза: Не се притеснявай, Кьоко. Това няма как да се случи. След това отново завъртя поглед към X1, но този път още по-раздразнен и строг. Значи наистина си мислиш, че всичките ви действия могат да бъдат оправдани. Тя стисна юмрук, който се разтрепери. Да ти наистина ми даде втори шанс. Втори шанс да се изправя срещу вашата престъпна организация и този път да науча истината зад нея, без повече грешки. Искаш да бъда герой? Тогава ще бъда такъв като те победя тук и сега. Ако ти сега не желаеш да отговориш сериозно на въпроса ми, то тогава ще отговаряш пред съда, след като ти поставя белезници. Annie запали юмруците си в буйни огньове. Но въпреки това, X1 отново не реагира по никакъв начин. Той сякаш не чувстваше живота си в никаква опасност.


X1: Хм, така да бъде. Изглежда ще стане по трудния начин... Малки бели светкавици се разпалиха в очите му.

В този момент Тай и Сайхара излязоха тайно от леденият затвор на Шото и се промъкнаха в близост до X1.

Значи просто си съживил това момиче, за да изпълниш целите си..? Тш, това ми дава достатъчно основания да затворя до живот..манипулация над чуждия живот и дори чуждата смърт за лични блага е нещо, което никой нормален не би толерирал...Х1! Арестуван си за масов тероризъм, нарушаване на гражданските права на стотици граждани на град Beacon, нанесени милиарди долари щети и най - вече...Погледна го ядосано. За това, че си играеш с живота и смъртта на едно момиче заради личните си цели..! Щом тя видя белите светкавици едвам едвам, тя беше готова да стреля, но нещо в този момент я прекъсна, което я накара да се учуди.. - Кьоко

Промъквайки се към Х1, Тай, облечен изцяло като него, прошепна към Сай последно техните действия какви биха били в този момент.
Сай, планът все още важи! Аз ще го разсейвам, а ти действаш! Забърза крачката, като направи възможно най - дълбокия глас, който можеше да изкара и разкри внезапно присъствието си, но заради Zetsu, той скри самоличността си дори и от Кьоко, която за да разбере кой беше в този момент, щеше да трябва да го анализира. Единствено Annie би се досетила кой всъщност беше този странник, облечен в тези дрехи. - Тай




Думите му бяха отправени директно зад гърба на Х1, като се намираше на около 10 метра разстояние зад него. Тай в този момент успя да запази самообладание, но не се сдържа и хвърли поглед към Annie, като вътрешно се успокои. Добре...идвам на време. Тя също се е върнала...иде ми да я прегърна, но нямам време за това! Първо трябва да се разправя с този злодей! Сай, дано се получи..! - Тай

Annie: Погледна към новодошлия, а именно Тай. Хъх?! Нима има още един X1? Не.. Не е това. Annie направи очен контакт за момент с Тай и му се усмихна. Няма грешка, това е той. Това е Тай! Хаха... Annie се засмя вътрешно. Винаги можеш да ме изненадаш с някоя нова щура идея, Тай. Тогава тя, както и всички останали, видяха и самият Saihara, които се чудеха къде е от сумати време.


X1: Обърна се назад и изглеждаше сякаш си свали гарда. Точно това и чакаше Сай. Това беше и планът на Тай - да разсейва истинския X1, докато Сай се промъква. X1 погледна внимателно към Тай и наистина се обърка. Хъх..?! Кой си ти..?

Направи една крачка напред, като го погледна. Не мисля, че разбираш ситуацията...ти кой си? И какво по дяволите правиш тук, преструвайки се на мен? Хайде, Сай...! Свърших си работата! Привлякох му вниманието, от тук нататък си ти..! Човечееее..! Още малко и ще разваля изненадата, която съм приготвил на всички..!- Тай

Неее!! Тай веднага се затича след Дмитрий, но бива спрян по средата. Същото се случи и с Кьоко, която щеше да изстреля куршум към Х1, който също бива спрян. Аргх! По дяволите, нещо се случи..! А тъкмо си помислих, че успяхме да го сразим..! Дръж се, Сай...! Опита се да премине през тази невидима сила, но не успяваше. - Тай

Това, което спря атаките наистина се усещаше като невидима сила или невидима стена. Каквото и да беше това, то не позволяваше на никой да се доближи до двамата.


Дмитрий: СААААААЙ!!!! СЪВЗЕМИ СЕ, ГЛУПАКО!!!!!!!

Annie: По дяволите! Пламъците ми също бяха спряни! Наистина ли няма начин да му помогнем? X1, що за чудовище си


Tokyo Ghoul - Glassy Sky




Saihara: Защо... Ръката, която стисна лицето му, сякаш му попречи да изпадне в несвяст. Измежду пръстите му той гледаше с отчаяние към лицето на X1. С последни сили хвана с двете си ръце ръката на X1, но не можеше и сантиметър да я мръдне от лицето си. Започва да я удря с юмруци, но неефективно. Сай беше прекалено уморен да използва силите на очите си, но все пак се опита. С пригряхнал глас му каза: Заподявам ти да умреш, нещастнико! Пусни ме! Махни си мръсните ръце от лицето ми! Казах ти да умреш!! Но императорското му око не просветна. Без голямо количество енергия, то не можеше да се активира. Сай за съжаление вече не разполагаше с това количество. Тогава той усети чужда енергия. Тази на X1. Тя сякаш се самопокани в тялото му, подобно като при Синтия. Беше малко количество, но достатъчно сякаш да ти хване сърцето и да го спука. Но това не се случи. Сай вече се убеди, че това са последните му мигове и отправи последно поглед към човек, който ще проклива вечно от ада. Гледаше към X1 и тогава вниманието му беше привлечено. Със свободната си ръка мъжът посегна към маската си я плъзна надолу. Сай ясно можеше да види устата му. Тогава той разбра колко греши. Това, което видя той бе как зъбите му треперят от болка. X1 стискаше зъби. Но защо? Без проблем блокира атаките на всички, но защо не блокира тази на Сай. Подобно на това, може да се запитаме защо наистина спаси живота на Annie. Какви бяха истинските му мотиви. Всеки можеше да види, че X1 почти си е махнал маската, но само Сай ясно виждаше устата му. Но дори и наполовина, лицето на X1 можеше да се види и то не изглеждаше като на стар човек. Беше младо, макар че косата му беше бяла. Бели му кичури също можеха да се забележят под шапката и качулката му. Сай не отделяше поглед от лицето му и тогава X1 мръдна устните си. Той му проговори нещо, но беше прекалено тих, за да го чуят останалите. Дмитрий деактивира всичките си сетива, за да може да усили слуха си и ясно чу всичко и остана замръзнал. Сай гледаше към X1, докато изричаше своите думи, с такъв поглед. След чутото, Сай започна още по-силно да удря мъжът. Опитваше се да изкрещи, но устата му беше закрита с китката на X1. След думите си, той отново сложи маската си нагоре по този начин. И след това бавно предвижи ръката си от маската към лявото рамо на Сай. Докато го държеше здраво и за рамото му вече, той стисна лицето му още по-силно и опитите на Сай да изкрещи се усилиха. Но той нямаше какво да направи. Събдата понякога може да е ужасно нещо. Особено, когато човек е неспособен да я промени. Но добре, че поне всичко е напът да свърши. Време е да се сложи край на мъката на бедното момче. Aomine Saihara вече можеше да се отпусне и да си отиде от света. Ще може да види най-накрая семейството си в отвъдното и да сложи край на своята омраза и лакомия. Това беше... Всичко свърши...

Край?:

Агх....аааргх..!! Опита се да помогне на Сай докато го гледаше как страда, но в последствие се отказа. Отказа се поради простата причина, че единствено той и Дмитрий знаеха тайната на Сай - че той също е "болен" и видя, че Х1 всъщност не го уби. Но Тай си нямаше и на представа, че при Сай е още по - опасно, защото е бил болен от цели два гряха. Х1...той реши да не го убие...накара го да страда, за да може сам да намери правилният път...раздвоен си бил значи...ама че съм тъп, че не се сетих...и не направих нещо по - рано...а можеше да го убиеш, хъх..? Не разбирам..Сай най - много мрази TRASH GANG от всички, защо по дяволите би му дал шанс..? Хех...Кръстоса ръце пред себе си. Вече спря да се преструва и оправи гласа си на неговия си. Х1!! Усмихна се под маската си, като свръх много огньове започнаха да се насъбират по тялото му. Ти не уби Сай, моят приятел, въпреки че можеше! За това, аз ще съм ти благодарен...НО! Огньовете му се усилиха още повече. За едно нещо не мога да ти простя все още, йо! - Тай




Изневиделица, Тай отприщи изцяло своите огньове, които изригнаха от тялото му и се насъбраха изцяло върху него. TG маската му бе изгорена и се видя неговото лице, което беше също толкова широко усмихнато колкото и самата маска. Този път Тай не прибърза и не нападна веднага човека пред себе си, а зае бойна позиция. Този път беше много по - нахъсан от преди, защото Тай имаше за какво да живее в този свят, а разговорът му със Сай и Шото от преди малко го подсети какво беше то.






Дрехите и косата ѝ се развяха назад, като сложи ръка пред очите си, но след като чу гласа на Тай и вече видя лицето му, тя се усмихна и погледна към него. Значи си бил жив, а...? Усмихна се леко. Ти да го видиш, Mystogan...хлапето върви по твоят път...пътят на надеждата. - Кьоко

AFI - Miss Murder



X1: Обърна се към Тай и след като го изслуша му отговори: Хохо, изглежда имаш някаква идея за какво е всичко това. Не желаеш моят мечтан свят? Това е очевидно. Нямаш причина да копнееш за подобно нещо. Все още...

Дмитрий: Позиционира се до Кьоко. Щом не можеше да се доближи до врага, поне щеше да се опита да защити другарите си и най-вече Кьоко. Погледна към Тай и сподели с него следното: Тай, не нападай без план! Изглежда около него има някаква енергия, която отблъсква всичките ни атаки. Представи си невидими стени, които обикалят около него. Моят меч не можа да ги пробие, но ти може би ще успееш. Искам да вярвам в това. Трябва да повярвам в теб, Тай. Каза това на висок тон, за да го чуят Тай и останалите. След това продължи да говори нормално, колкото Кьоко да го слуша. Но тези спомени от Suzuya продължават да ме притесняват. Ако съдя по тях, никой никога не е виждал истинската самоличност на X1, Нападали са го в гръб безброй пъти, дори самият Suzuya с цел да разбера кой е. И знаеш ли кое е най-странното. Никога не е бил раняван. Дори и драскотина. Дори и след като Suzuya метна всички ножки към него. Нито пък някой е поставял ръка върху него. Маската му винаги е била на лицето му и закривала личността му. Но сега поради някаква причина бе ранен и то много лошо. Защо? Със сигурност е бил наясно с атаката на Сай зад гърба му. Трябват ми още улики. Кьоко, използвай умението си ако можеш и ми кажи ако научиш нещо ново. Погледна към Сай. Сай, дръж се, ще те спасим при първа възможност.


Annie: Приземи се до Тай, разпръсквайки пламъци навсякъде. Искаше да го прегърне, но трябваше да почака. Първо трябваше да победят Боса. И двамата гледаха съсредоточено към X1 и заеха бойна позиция. Върху дрехите на Annie се насъбраха пламъци, които образуваха бронята ѝ. Тя подаде ръка към Тай, за да могат да обедният огньовете си и да ги отприщят заедно към X1. Сцената щеше да изглежда подобно на тази. Нека сразим врага ни заедно, Тай ^^

I Burn By Jeff and Casey Lee Williams with Lyrics

Кимна към Дмитрий, като приклекна леко и активира своето анализационно умение. Information Gatherer...Кьоко започна да анализира малко по малко Х1 и да получава информация за неговите умения. Тъй като беше изтощена, това щеше да става по - бавно от обикновено. - Кьоко

Погледна радостно към Annie, като я хвана за ръката и обедини огънят си с нейният. Искрено се радваше в този момент, че вижда красивото ѝ лице и дори се изчерви, но бързо си разклати главата и си изчисти съзнанието. Хей, сърце, не е време за такива мисли, йо! И аз искам да я прегърна, но имаме друга задача! Погледна устремено към Х1 и кимна на Annie. Ще го победим! Изслуша внимателно думите на Дмитрий. Невидими стени...хм, интересно. Ако ще трябва да премина през невидима защита, ще трябва да разбера и колко е здрава. Човече...никой не е успявал да го удари..? Толкова мощен опонент ли ни очаква..? Хъх..но за всичко си има първи път..не можеш да си вечно победител без да знаеш какъв е вкусът на загубата. Ще се погрижа да научиш този вкус, йо! Затича се към Х1 заедно с Annie. Насъбра огромно количество огън около ръката си. В момента действаше малко по - рязко от обикновено, защото знаеше, че има подкрепата на другарите си и можеше да очаква тяхната защита. Fire Dragon's...Iron Fist!!! Тай за първи път демонстрира малък прогрес, като обви ръката си с огън и Nen едновременно, подсилвайки се със своите Enhancement умения много повече от колкото ако беше запалил само ръката си. Тай замахна право към Х1, но знаеше, че по пътя ще бъде спрян от невидима стена както стана преди малко. Щеше да се напъне изцяло и да се опита да я разбие, а ако не успее щеше да отскочи назад и да се подготви повторно да я удари. - Тай

X1: Нападаш ранен човек? Колко грубо от твоя страна... X1 извади меча на Сай от стомаха си и го стисна здраво, насочвайки го към Тай. Изглежда възнамеряваше да използва оръжието му за себе си. Време е да бъдеш възпитан, хлапе. X1 за пръв зае истинска бойна позиция и каза следното с напълно сериозен поглед: 




The Sleeping - Don't Hold Back




РЯЗКО от тялото му бели светкавици застяткаха и стоманеният под около него се прокупа, подобно на тази сцена. Изведнъж той метна меча си встрани от Тай и приклекна. Светкавици се появиха около краката му и в следващият миг, той просто се изстреля. Никой до сега не беше виждал X1 да се бие, мърдайки от мястото си. Това беше странно в очите на Дмитрий. Мечът почти стигна дясната страна на Тай, но нямаше да го оцели. В този миг, X1 рязко се изстреля със скоростта на звука, пропуквайки изцяло стоманата под краката си и блъсна юмрука си в този на Тай. Изглежда той също беше подсилен, защото не помръдна дори и сантиметър назад, след блъсък с enhancer. След сблъсъка им, двамата се погледнаха в очите, докато дрехите им изцяло се вееха назад. Огньовете на Тай не можеха да преминат през аурата на X1, за да изгорят ръката му. Поне не все още. Двамата се опитваха да наделеят и секунда по-късно X1 каза със спокоен тон през маската, право в очите на Тай: Division 2 times. Изведнъж Тай усети, че силата на X1 отслабна с няколко %. Може би ако се продлъжи да напъва, ще успее да го отблъсне. Но тогава, той осъзна, че вратът му се намира в смъртна опасност. Мечът, които X1 беше метнал малко по-рано, вече беше достигнал дясната страна на Тай, но вместо да го подмине, той просто спря на едно място. Той сякаш започна да левитира, сякаш невидим човек го държи, и се насочи рязко и бързо към врата на Тай. Щеше да отрежи главата му, ако Тай не отпусне юмрука си и не се остави да бъде издухан от силата на X1.


Annie: Ани добре анализира положение и вече се беше позиционирала зад X1, под формата на пламъци. По този начин, тя си мислеше, че ще може да мине по-лесно през "невидимите стени", като превърне тялото си в пламъци. Сега тя върна човешката си форма и останалите си огнове, тя сформира меча си, докато замахва към сърцето на X1. Tя знаеше, че X1 трябваше да избере коя атаката да блокира - нейната или тази на Тай, ако иска да оцелее. Хванахме те! Но изведнъж ето, че се появи и "невидимита стена", която изцяло блокира мечът на Annie. Мамка му, наистина атаката ми бе спряна във въздуха, без да видя нищо. Ще ми трябва още сила. Тялото ѝ се разгорещи и пръсна пламъци встрани, сформирайки два Infernal-а. Warrior-ът и Samurai-ят. Те замахната възможно най-скоро след spawn-ването си към X1 от двете му страни, за да може да спаси Тай. За съжаление техните атаки също щяха да бъдат спряни.


Дмитрий: Хъх? Това е странно! Наблюдаваше внимателно отдалече битката, като подсили зрителните си сетива. Очите му дори не мигаха, като виждаха всичко отблизо в детайли, като снайпер.


Кьоко щеше да усети, че природната енергия на Синтия все още кипеше в тялото на X1. Изглежда той е заел повече от необходимото за съживяването на Annie и си е запазил доста за себе си.

(музиката продължаваше)
Това е странно, наистина..този негодник е взел малко повечко енергия, от колкото му е била необходима да съживи Annie.. - Кьоко

Ранен човек? Недосегаем човек като теб сам избира дали да бъде ранен или не, йо...но днес няма да имаш този шанс да избираш! Тай продължи здраво да напъва напред дори и да знаеше, че е в смъртна опасност. Малко след като Х1 се клашна с него, Тай използва едно ново приложение на своите светкавици, като той ги генерира вътре в мозъка си и засили електрическите си сигнали в тялото. По този начин, той възприемаше информация много по - бързо и увеличаваше времето си на реакция от сигурно по - малко от секунда, на поне 3-4 секунди преди да бъде уцелен. Хъх, доста ловък ход..катаната спря във въздуха от нищото. Нима не съм виждал това преди..? Тай се сети за битката си на пристанището с Х1, в която изневиделица от нищото се появи Х1 с катана когато Annie го спаси от това да не бъде хванато лицето му. Не си единственият, който може да прави невидими стени..! В този момент, Тай използва контролът си върху маг. енергия да отдели от тялото си магически частици стомана, които ги концентрира пред меча на Сай. По този начин, той сякаш придаде здравина на въздуха и щеше драстично да намали пробивната сила на меча на Сай. А това само по себе си му набави време да се концентрира върху сблъсъка си с Х1 и да се опита да го надвие. В случай, че усети, че "стената" му бива пробита от меча на Сай, ще бъде принуден да се остави да бъде ударен с цел да не бъде уцелен от меча. - Тай

System Of A Down - Toxicity



Дмитрий: Продлъжи да наблюдава внимателно движенита на X1 и по нищо не личеше, че той мърда някак си меча. Концентрира се в движенията на левитиращя меч и тогава му хрумна какво може да е това. Кьоко насочи умението си върху левитиращият меч. Знам, че никой няма там, но повярвай ми. Имам нещо наум. Постави ръка на брадичката си. Ако това, което си мисля е вярно, то Тай надали ще може да блокира този замах към врата му.


Частиците от стомана успешно застанаха на пътя на замаха, но те го забавиха само със секунда. Прекалено малко време, Тай да успее да наделее срещу X1. Изглежда мечът беше задвижван константно от някаква си енергия и дори да бъде спрян за момент, той щеше да продължи да напира към целта си без почивка. Ако Тай не отстъпи в следващата секунда навярно щеше да загуби живота си.


Annie: Дори Infernal-ите ми не можаха да преминат през защитата му? Колко по-точно е голямата? Смятам да разбера. Annie спря да се опитва да пробие "невидимата стена" с меч и го върна в пламъци, които насочи към X1. Естствено те щяха да се пръснат навсякъде по стената и това да покаже, дали някаде има дупка защита. Поне това целеше Annie, но момент преди да се случи, от тялото на X1 започнаха да се насочват бурни ветрове във всички посоки. Те стигнаха дори и до останалите, като раздухаха дрехите им. Annie не можеше да се доближи до X1. По дяволите! Тай, дръж се!
(~1:10)
X1 се усмихна, когато видя, че е хванал Тай в капана си, но естествено не се видя под маската му. Ако Тай реши да се отдръпне от замаха и отпусне юмрука си, X1 щеше да продлъжи напред с купища юмруци подобно на тази сцена. Време е да усетиш истинската болка...! Последното нещо, което Тай щеше да види преди да бъде опсипан от удари щеше да е зловещите очи на X1, от които бурно излизаха светкавици.

Насочи умението си към левитиращия меч. Тя също изпита съмнения относно него. Мисля, че се досещам какво направи Х1. Но дали това е истина, няма как да потвърдя. - Кьоко

(2:40)
Както и подозирах..! Това не е някаква сила...! Тш! Ето къде е отишла другата част от силите му когато замахът му стана по - слаб...! Усмихна се широко в този момент. Той погледна право в очите на Х1, а неговите собствени в този момент станаха драконови. Разгорещих се..! Тай бива принуден да отстъпи и започна да поема ударите на Х1. Кх..! Агрх! Поемаше ги без да се съпротивлява, но и отказваше да отстъпи. Удар след удар, Тай гледаше и не спираше да откъсва поглед от очите на Х1. Мислиш..че истинската болка...се равнява на няколко удара, а?!? Тай наистина изпитваше огромна доза болка в този момент, но не беше нещо, което той не познаваше - все пак е бил удрян стотици хиляди пъти. Той проследи pattern-а, по който Х1 замахваше и реши изневиделица да парира десният му замах с лявата си ръка, а с дясната да замахне право към лицето му с всичка сила и да прекрати мощните му удари, приличаше на тази сцена, само че Тай използва и двете си ръце. - Тай