Скривалището на TRASH GANG

Тоби: Хъх?! Още пламъци? Ума ли си изгуби? Просто ще абсорбирам и тях... Тоби реагира светкавично бързо на атаката на Тай. По цялото му тяло пресвятваха бели светкавици и те boost-ваха не само силата и скоростта на тялото му, а и реакциите му. Той опъна двете си ръце пред огнената атака на Тай и започна да я абсорбирва. Дланите му бяха опънати и от тях излаха мини черни сфери, които точно като черна дупка измукваха пламъците. Но скоро след това Тоби осъзна, че няма да е толкова лесно. Хъх? Тялото му помръдна назад. Те не спират да идват. Колко още можеш да отприщваш проклето момче?! Тоби се опита да одържи на вълната, но не успяваше. Постепенно, тя започваше да го избутва, като част от огньовете, той не можеше да абсорбира и минаваха отстрани на Тоби, изгаряйки му раменете. Ах! Същия си като приятелката си. Един нечовешки източник на енергия. Ако не бях абсорбирал повечето от пламъците ти, щеше да запълниш цялата зала с тях. Да изгориш приятелите си ли желаеш?! Тоби не можеше повече да издържи. Преди да бъде изцяло издухат и изгорен, той се усмихна. Хм. Разбирам. Повярвал си в мен. Направил си облог, че ще потуша пламъците и приятелите ти няма да пострадат. Умен ход. Но съжалявам да ти го кажа, но ще те разочаровам, Тай. Не мога да абсорбирам с толкова голяма скорост. Надцени ме. Каза това с усмивка, като отпусна ръцете си. С това пламъците продължиха към него, но те бяха толкова обширни, че попречиха на Тай да види гибелта на Тоби. Огньовете продължиха още няколко секунди да се разпространяват навсякъде, но по-голямата част от тях вече бяха абсорбирани от ръцете на Тоби. Опасност за приятелите на Тай нямаше, но от Тоби нямаше следа. Тай трябваше да изчака няколко секунди преди да види резултата от действията му.

Дишаше тежко, като падна на едно коляно да си почине от огромната си атака и да си възвърне част от енергията. Пфю...това беше бая рисковано, но се получи...май. Огледа се, като нямаше и следа от Тоби. Части от стаята все още горяха, но приятелите му бяха добре. Въпреки това обаче, той не можеше да бъде сигурен, защото все още не виждаше всичко изцяло заради огромната си атака. Но поне знаеше, че приятелите му са добре. Все още не мога да контролирам огънят на емоцията на такова ниво, че да не изгоря приятелите си..само Annie може да му устои и да го използва когато съм до нея, но за останалите едва ли би било лесно и със сигурност щяха да пострадат..и все пак...къде избяга Тоби..? Убих ли го..? - Тай

Re:Zero Season 2 OST - To Become Happy



Точно преди видимостта към Тоби да се върне, в пространството над него, Тай щеше да забележи мистериозни черни сфери, които се надигаха бързо към небето. Той лесно би ги сравнил с мини черните дупни на Тоби, но какво правят там. Сякаш не абсорбираха нищо. В следващият момент, Тай отново чу гласът му и погледна право напред.

Тоби: Толкова много енергия на едно място. Такива масивни пламъци. Тай, ти си един истински дракон, нали?! Макар и да го каза на шега, не беше далеч от истината. Тоби направи крачка напред от мястото, където последно Тай го беше видял. Всъщност той не беше мръднал и сантиметър повече от тогава. Но как? До последната секунда той едвам се справяше с масивната вълна. Раменете му все още бяха изгорени. Толкова много енергия в една единствена атака. Не мисля, че това е най-умното нещо, Тай. Не и срещу мен. След това изказване се показа пред Тоби и причината, той да издържи на атаката. Тай видя именно Limbo клонинг. Беше застанал пред Тоби по този начин и изглежда успешно го е защитил. Лимво светът съществува независимо от истинския свят. В него отиват хората, които нямат място нито в Ада, нито в Рая. Хора, които нито са свещеници, нито пък греховници. Там са също и хората без имена. Некръстените бебета, загинали скоро след раждането си, продължават живота си в Лимбо света. Но те играят роля просто на наблюдатели, без да имат свои цели и мечти. Въздиша и продължи. Искам тя просто да е щастлива. Тя и семейството ѝ. Не държа на името си. Не се гордея с него или пък със себе си. Още от младини нищо не можех да променя. Бях просто един наблюдател, който го беше страх да се намеси където и да е било. Името ми няма стойност. С удоволствие бих до дал, замяна на нейният живот. Ако можех още сега щях да го направя и да премина в Лимбо света. Но за съжаление хората не са господари на съдбата си. Трябва да се бориш, ако искаш да я промениш. За това Тай, ако искаш да ме спреш и промениш съдбата на света, трябва повече да се постареш и да измислиш нещо повече от просто масивни огнени атаки.

Лимбо клонингът се върна отново в тялото на Тоби. В този момент, Тай отново усети това чувство. Сякаш присъствието на Тоби отново се надигна изключително много, веднага щом прибра обратно клонинга си. Може би дори и да изглежда като велика непробиваема защита, лимбо клонингите остават слабо място в защитата на Тоби. Защо иначе, ще си ги пребира обратно в себе си всеки път.


Тоби: Клонингите ми, които пращам в този лимбо свят, са мъртъвци, които просто носят моята воля. Те също са просто наблюдатели. Но дори сами да не могат да променят нищо в техния свят, в реалния свят с помощта на моята воля, те са способни да спрат да бъдат само наблюдатели. Вече ти показах техния потенциал. Невидима стена, която не може да бъде пробита в този свят по абсолютно никакъв начин. Ако искаш отприщи 10 пъти по-мощна атака от преднага - няма нищо да постигнеш. Ще блокират всяка твоя атака. В такъв случай, може да се опиташ да ги заобиколиш като наблегнеш на скоростта вместо силата. Тогава, аз просто ще мога да абсорибрам слабата ти атака. Няма как да ме победиш, момче! I am indomitable!!! Тоби създаде още две черни сфери от ръцете си и ги пусна да левитират нагоре към небето. Причината беше неясна.

Погледна към Тобирая след като най - накрая го видя. Това, което го учуди обаче бе, че той не бе мръднал и един сантиметър. В този момент, Тай се засмя. Засмя се от отчаяние, че каквото и да прави, то ще е безполезно. Все пак той не беше перфектен - всеки човек на земята бе способен да изпита отчаяние. Но Тай бързо спря да мисли за това и погледна сериозно към Тоби и го изслуша. Да..аз съм дракон. Син на драконовият крал Игнийл, нося огромна отговорност на своите рамене. И именно този дракон ме научи на нещо, което ти не познаваш, Тоби. Посочи го. Трябва да се гордееш със себе си..! Горд съм, че точно за съм синът на Игнийл! Че точно на мен се падна тази голяма отговорност..защото съм силен, йо! Тя не е за всеки! Тя е за такива като мен и Annie..! Казваш, че още от младини нищо не си променил..? Грешиш! ТИ промени моят живот, Тоби! Ти ме запали по приключенският живот..навярно ако не беше ти, аз нямаше да съм тук! Аз съм резултатът от твоите действия в миналото. Казваш че името ти няма стойност? Винаги когато чувах за истории за подвизите ти, аз мечтаех да стана като теб! И сега стоя очи в очи със своят идол в опит да го надмина! Грешиш, Тоби...ти си далеч от просто наблюдател..казваш и че искаш тя да е щастлива..? Говориш за мъртвата ти жена, нали..? Замислял си си се обаче, че тя вече е щастлива..? Моят баща..моят истински баща..Силвър..аз го убих, защото това беше правилното решение. Аз също исках той да е щастлив и мразех себе си, но...в смъртта си, той ми каза, че един мъртвец е щастлив когато е помнен от другите и неговите близки са щастливи. Мъртвите, Тоби...те не искат да се връщат към този живот. Те искат ние да продължим, да изживеем това, което те не са могли на тяхно място...да реализираме собствените си мечти. За това не си мисли, че жена ти не е щастлива! Според мен в момента тя не е щастлива като те гледа какви ги вършиш от небето, йо!! Твоето място не е в Лимбо света...то е тук, сред нас! Въздиша. Но си прав...този лимбо свят е една непробиваема защита...но само в този свят...ъргх...МАЙНАТА МУ! ЩЕ ГО НАПРАВЯ! Протегна ръце напред, като ги захвана по ето този начин. Трябва да намеря начин да премина през този лимбо свят, йо..и мисля, че знам как..!! Последната техника, на която Mystogan ме научи..така и така не я завърших, ще трябва да импровизирам..! - Тай

Berserk OST - 4 Gatsu



Тоби: Гледаше сериозно към Тай и го изслуша уважително, без да контраатакува, и след му даде своят отговор. Тоби въздиша и сподели своята гледна точка: Продължаваш да разправяш, че съм бил важен за теб. Че греша и всъщност съм променил много неща. Говориш сякаш ме познаваш по-добре и от самият себе си. Навярно много си слушал за мен от Шанкс и другите пирати. За моите приключитения и т.н. Но за мен, това не са истински приключения. По-скоро са просто наблюдения. Откакто се помня страхът ми е пречил да си поставям толкова големи цели, от сорта да променя света. Прекарах голяма част от живота си като един обикновен наблюдател. Но бях страшно добър. Открих неземно много растителни и животински видове и ги разучих. Разбивах митове и легенди и научавах за различни човешки традиции и култури, които отдавна за забравени от обществото. Бях може би най-добрия в това, и на това изглежда се дължи популярността ми. Но аз не бях истински приключенец. Не се опитвах да променя нищо. Аз просто гледах отстрани и записвах всичко видято в тефтера си. Не допринесох с нищо. Не спасих нито един изчезващ вид. Не можах да спася дори най-близките си хора. Тоби не бе способен на това. Той бе един обикновен човек... Хората сме господари на планетата ни, но все още сме безсилни пред толкова много неща. Примерно природните бедствия. Почти безсилни сме пред тях. Един истински приключенец безстрашно би се запътил право към циклона, но не и аз. Аз ще изчакам да отмине и тогава ще продължа пътеществието си. Сега разбираш ли, Тай. Разбираш ли какъв човек е твоят идол? Старият Тоби не заслужава да бъде ничий идол. Съжалявам, че си живял в лъжа, но колкото по-добре приемеш действителността, толкова по-добре. Спри да говориш за старият Тоби и погледни към мен. Виждаш ли го наоколо? Не. Старият Тоби го няма. Няма следа от този страхливец. Негово място заех аз - Безименният "X1". Но дори и без име, то този човек е способен на много повече неща от безименниците в лимбо света. Fear is the mind killer. Никога повече няма да позволя страхът ми отново да ме ограничава. Далеч съм от лимбо хората. Аз имам мечти и съм способен да ги изпълня. Каквото и да ми струва...


Гръмотевица рязко падна в близост и двамата го чуха силно. Това сигурно ще накара Тай да погледне нагоре, където ще види, че черни облаци са се появи на небето и дъжд постепенно започно да вали. Шестото чувство на Тай сигнализираше за опаност в близкото бъдеще, когато гледаше към облаците.


Тоби: Тай..., и ти и Annie имам чувството, че живеете в някаква приказка. Разправяш, че любимата ми е на небето и щастливо ме наблюдава? Съжалявам, Тай, но тези приказки не ми влият по никакъв начин. Искам да я видя щастлива с очите си.


Още една гръмотевица удари в близост и дъждът се усили до толкова, че Тоби трябваше да повиши тона си, за да може Тай да го чува. 

Тоби: Тай вече казах, че повече милост няма да проявя. Обаче се оказа доста издръжлив противник. От доста време ме забавляваш. Ти си първия достоен противник, след брат ми. I, X1, declare you the strongest! Но не си прави грешна представа. Все още си нищо, в сравнение Сайба. Все пак, още не си успял да преминеш през защитата ми. Дори не съм ранен. В този момент, Тай щеше да забележи, че изгорелите му рамене вече са се регенерирали. Още една доза отчаяние... И докато отчаяно продължаваш да се опитваш да ме раниш сериозно, аз подготвям моята атака. Когато подготовката ми завърши, с теб е свършено момче. Имаш малко време до тогава. Сам определи съдбата си!

Погледна го леко намръщено след всичко това, което чу. Ей, ей...спри да се наричаш Х1, глупако...имаш си име. И не смей да го захвърляш..докато си тук, ти не си никой! Ще бъдеш никой в твоят глупав мечтан свят...там можеш да бъдеш какъвто пожелаеш. Но тук си далеч от това да си никой..не и докато мен ме има, хех. Няма да си никой докато аз не те призная за такъв, йо! Аз знам вече твоята самоличност! Ти си Тоби, както и да се наричаш! Не можеш да избягаш от миналото си, йо! Сега след като те изслушах...Усмихна се. Още повече ми допада този Тоби, а не Х1! Той е реалист..да, навярно аз бих се втурнал след този ураган, но някой много по - умен от мен веднага би се досетил, че това е лоша идея. Харесвам умните хора..искам и аз да съм умен! Засмя се. Но съм си такъв..дързък и смел! Това обаче не ме кара да те харесвам по - малко, Тоби! Ти си приключенец все още, просто си по - различен от мен! Дори като един обикновен човек, ти имаш всичко нужно да си легенда, йо! Тези твои записки..могъл си да ги използваш за много неща, йо. Просто..не си тръгнал. Твоят път всъщност никога не е започвал..ИСТИНСКОТО ти приключение има всичко нужно да започне, Тобирая Тогами!! Ако не се смяташ за истински приключенец, промени това! Светът все още има изчезващи и застрашени видове, които ти не си спасил, а имаш тази възможност! С твоята помощ, може би бих успял да спася своите приятели..Но стига толкова дърдорене... - Тай


Заостри поглед. Хмм..така е. Не си ранен. Успял си да се регенерираш и навярно огромните ми атаки няма да ми помогнат докато този лимбо свят съществува. Е..има едно място където той няма да съществува... - Тай

Огромни количества огън започнаха да се завихрят около тях двамата и най - вече към Тай.




Съжалявам, че трябва да те разочеровам, Тоби! Но ще трябва да подготвиш атаката си отново...хех, добре тогава, "X1", Сайба може ли това...? Пое си дълбоко дъх. - Тай

(0:56)

Изневиделица, огънят около тях двамата започна да сформира все едно пръстен, в който и двамата бяха затворени. Domain-ът на Тай се различаваше от всички други - той не пренасяше опонента му в някакъв друг свят, напротив даже. Те все още бяха в реалният свят, но и..не бяха. Domain-ът на Тай съществуваше, но просто не беше видим. Вътрешният свят на Тай представляваше реалният свят - светът, в който приятелите му съществуват. Без екипажът си, той е нищо. И заради това, неговият вътрешен свят изглеждаше по този начин и това представляваше неговият домейн. Но въпреки това, тук лимбо свят нямаше как да има. И това целеше Тай да направи..да премахне тази непробиваема защита. За жалост обаче, неговият домейн е непълен, нестабилен..ще продължи да съществува едва 2-3 минути преди огньовете, които сформираха пръстена да изчезнат и да покажат, че домейнът му ще се разруши.

Дишаше тежко. Мамка му, непълен е...все още има какво да се работи по това умение...но би трябвало да е достатъчно..! Запали дясната си ръка, като Тобирая също усети как дясната му ръка все едно гореше. Той не усещаше болка, но усещаше всяко чувство на Тай. Всяка негова мисъл, той можеше да я чуе. Можеше дори да надникне в някой негов спомен стига Тай да си спомня на момента. И двамата бяха изцяло свързани...това беше вторият ефект от домейнът му. Техните чувства бяха свързани. И сега, Тобирая Тогами можеше да усети колко много болка Тай всъщност изпитваше когато приятелите му стояха безжизнено на земята, а той бе принуден да се бие за живота си. Разбира се, Тай също усещаше неговата болка. Но сега, нямаше я тази невидима стена, която да блокира мощните му удари. Тай беше запалил мощно дясната си ръка и се втурна рязко към Тоби. Ела ми, забравил себе си негоднико!!!! - Тай