Скривалището на TRASH GANG

Духът над Wizyou изчезна и секунда по-късно самият Wizyou отвори очи. Картите, които предизвикваха силно графитационно поле бяха разпокъсани от мечовете на Маки, за това Wizyou успя да се изправи.

Маки: Бе принудена да отстъпи зареди експлозията, но вместо тя да се отдръпне, Маки метна Ivy с пълна сила към Annie. Тя имаше тежки изгаряния по ръката, но сякаш това изобщо не ѝ правеше впечатление. Погледът ѝ беше супер празен и безчувствителен. Тя извика дагерите, които бяха скъсали картите, плус останалите, общо 8, и ги позиционира около себе си. След това мерна един поглед към Wizyou и към Аки.

Аки: ......... Гледаше към сестра си.

Wizyou: Отново показа своята лека усмивка. Грешал съм. Тези две момичета доживяха достатъчно, за да видят изкуството ми. Облаготворен съм... Wizyou реши да отстъпи настрани, докато наблюдаваше с ентусиазъм какво ще направи Маки.



Аки: ........ Продължаваше да гледа към сестра си с поглед, който сякаш все едно щеше да се напълни със сълзи. Но дори и така, тя не пророни и една сълза. Просто за нея беше невъзможно. Маки, не... Не трябваше да го правиш... Сложи ръка на устата си. Не беше нужно да се стига дотук...

Маки: Погледна я, сякаш с изкуствено тъжно изражение, но истината беше, че вече и Маки не беше способна да изразява истински емоции или да рони сълзи, макар че в момента го искаше. Налагаше се сестричке... Отправи такъв поглед към Аки, изпълнен с решителност и смелост. Време е, Аки. Време е за последното нещо, което ни остана. Това искат да видят те... Визираше членовете от TRASH GANG в залата.

Аки: ....майната ви.... Обърна се с това изражение, изпълненто с омраза към останалите членове в залата,. МАЙНАТА ВИИ, TRAAAASH GAAAAGN!!!! ПРОКЛЕТИ ДА СТЕЕЕЕЕ!!!!!!! ЩЕ ВИ ДАМ ТОВА, КОЕТО ИСКАТЕ! ДОВОЛНИ ЛИ СТЕ!!!! Аки започна да се дави още повече. Този път щеше да изкара нещо голямо от себе си.

Alpha: Ааах, какво се случи с тази малката, полудя ли!!?!! СтРаахХмее ....!!! Най-силният човек на света реши, че в момента е перфектно време да направи стратегическо отстъпление и избяга възможно най-надалеч.

Annie: Хвана летящата Ivy към нея успешно. Ivy, добре ли си? Можеш ли да се поемеш въздух? Гледаше с ужас към Аки и Маки, но в същото време беше притеснена за себе си и Ivy. Изглежда може би краят ни наближава, Тай. Направихме каквото можахме... Дано и ти си дал всичко от себе си... Тези прощални думи може би щяха да раздразнят Ivy, защото по този начин все едно Annie в момента се предава на врага си.

(1:00)
Ivy успешно си пое въздух, като погледна към ядосаната Аки, защото в момента споделяше нейните чувства. Макар и да я мразеше заради това, че тя контролираше брат ѝ. Но дълбоко тя знаеше, че не Аки е виновна, а хората зад нея. В момента тя беше вперила поглед в Wizyou. Но когато чу думите на Annie, тя се ядоса още повече и ѝ зашливи шамар. Глупаво момиче...! Погледна я сякаш разочеровано. Недей изрича тези думи за нищо на света....иначе лично аз ще те убия! Глупавото ти гадже сигурно се раздава на макс, за да може отново да те види, а ти се предаваш? Дори и да умреш, не трябва волята ти да се сломява..не и сега. Застана отново в бойна позиция, като погледна към останалите. Колкото и да ни нападнат, ще се бием до края!! Все още имам козове в ръкава. - Ivy

Annie бе останала капчица енергия, с рана на кръста и изкълчен глезен, но Ivy все още вярваше, че приятелката ѝ е способна да продължи напред. Вярваше даже повече от самата нея. Annie се хвана за бузата, където бе ударена и погледна учудено Ivy. Замисли се за секунда и каза:



Annie: Знаеш ли какво? Права си! Що за глупачка съм, как можах да си помисля да се предам. НЕ! Не ще се дам за нищо на света. Докато имам за какво или по-скоро за кого да се бия... визираше близките си хора ...аз никога не ще се предам! Стегна юмруци и погледна смело към враговете си. Ivy, благодаря ти, че ме удари. Беше доста грубичко, но си го заслужих. А сега е време да го направиш отново, но този път с враговете ни. С теб съм! Да действаме!

Wizyou: Усмихна се още повче. Колеги, моля насладете се на шоуто!

През това време неочаквано се усети присъствието на изригващ вулкан, идващ точно от корема на Аки. Коремът на Аки представляваше точно това - вулкан, и сега тя щеше да изкара всичко полезно вътре, което може да използва в сегашната битка, а именно специалното оръжие на Маки. Аки започна с голяма скорост да повръща милиони минатюрни метални песачинки и изглеждаха подобно на буболечките на Шино от Наруто.

Маки: Застана до сестра си, така че металния пясък да я обгради от всички страни. Гледаше право към Annie и Ivy и сякаш с поглед им подсказваше, че финалът на битката им предстои. Време е за последния напът. Маки прочешна на себе си леко разочаровано от себе си. Тя не беше доволно, че се стигна до тук, но обстоятелстата просто го изискваха. Съжалявам, момичета, но нямам друг избор осве да ви погубя...

Ivy се зарадва, че Annie нямаше намерението да се предава. Тя самата дори се разгорещи от нейните думи, като атмосферата около тях започна да се завърта околo Ivy. В момента тя използваше умението на брат си и сякаш постепенно беше започнала да го развива сама, без нуждата от нейните карти. Точно така. До самият край....ще се справим, Rose. Погледна и към Маки след това. Да...аз също съжалявам, че всичко така свърши. Но ти обещавам, ако някак си оцелеем това, ще намеря начин да ти помогна и след смъртта. Но до тогава...Погледна сериозно към нея. Чупката от пътя ми..! Ivy в този момент завихри целият въздух около себе си и го превърна в отровен огън, сякаш тя самата беше усвоила умението на брат си почти изцяло. Tensa Zangetsu! Отново изригна гейзер, но след като се разкара, Ivy стоеше в центъра с променен външен вид.

Tensa Zangetsu Ivy:

Ръката ѝ беше същата като на чудовищната форма на брат ѝ. Енергията, която се усещаше от нея вече беше смесена, сякаш самият Тенса се биеше рамо до рамо със сестра си в този момент. Погледна към Annie с погледа от арта ѝ. Да ги отвеем. - Ivy

От целият този завихрен отворен огън около Ivy, Annie успя да заема малко назаем енергия, тъй като стоеше до нея, и влезна в тази форма, която беше силна във физическите атаки.. Това щеше да ѝ помогне да може да се качествено поне за още няколко минути. Но дори и така, щом видя способността на врага тя веднага осъзна 100%-товата им загуба. Въпреки това, сърцето ѝ дори за момент не изтръпна от страх. Дори се усмихна леко нертвно, но и нетърпеливо. Всичко свършва още сега, хъх?! Мамка му, елате ми, ще разбия всички ви. Голяма сянка се създаде и покри цялото бойно поле. Annie гледаше със своя решителен поглед нагоре към причината за тази сянка, която щеше на 100% да победи Annie, според нейната преценка. Причината беше именно тази сценка. Цялата зала се беше препълнена със стотици на брой метални войни, всеки от които, беше въоражен с някакво острие. Това беше левитиращата армия на Маки, създадена от металния пясък, който Аки изкара от стомахчето си. Маки умело контролираше всеки един войник със своите магнитни способности. Тя използваше толкова много енергия, че изглеждаше все едно всеки момент ще припадне. Беше със супер напрегнато и концентрирано изражение, като дори сини светкавици пресветваха от очите ѝ. Но въпреки това, сякаш нейната стамина не можеше да свърши. За нея вече не беше възможно да почувства умората, понеже тя вече беше преминала от другия край. Маки вече беше мъртва и сега като ходеш труп беше още по-опасна от преди. Тя беше преродена в "Perfect Undead" или поне така наричаше Wizyou изкуството си. Беше различно от играчките на Аки, които междупрочем също бяха създадени от Wizyou и складирани в коремчето ѝ.

Маки: Пригответе се, мои метални войници, време е да стоварите цялата си мощност тук, на това място. Време е да разрушим тази гнусна заешка дупка. Атакааа!!! Маки като че ли не целеше толкова много да победи враговете на TRASH GANG, а просто да ги разкара. За целта тя планираше да разруши цялото това място, наречено скривалище. Мразеше с цялото си сърце TRASH GANG и щом толкова много те искаха да видят нещо голямо, то сега те ще го получат. Не знаеше дали ще успее, но поне щеше да опита да разруши целия подпорите в залата, които държаха тавана. Щеше да го направи докато атакува Annie и Ivy, за да не изглежда твърде подозрително за злодейте зад нея.

Annie: Усмхина се още повече и застана рамо до рамо с Ivy. Ivy, да действаме!

Армията се насочи надолу към момичетата. Техните атаки бяха насочени към тях, но и към околността (колоните). Първите два метални война се позиционираха от двете страни на Ivy и Annie и замахнаха с обикновени стоманени саби хоризонтално към тях.

Да..! Това е за брат ми..! Веднага след като Ivy видя идващата атака към тях двете, тя директно се втурна към нея. Тялото ѝ в този момент се разпали в останалия ѝ огън, като целеше да го използва всичкия докато може. Демоничната ѝ ръка беше концентрирала в себе си огромно количество енергия, като атаките ѝ с тази ръка бяха далеч по - силни от нормална физическа атака. Тя залегна атаката и щеше с адски силен ъперкът да отвърне на удара и да разбие единия войн. - Ivy

Войниците бяха буквално направени от хиляди миниатюрни стоманени прашинки, прикрепени здраво една към друга и супер силния удар на Ivy не успя да разруши тялото. Дори не успя да му направи пукнатина, но пък успя да го отблъсне назад. На теория тези метални войни са почти неразрушими, понеже песачинките бяха прекално здраво прикрепени една към друга, зареди невероятно силните магнитни свойства в тях. Нямаше как и да се направи цепнатина в тялото, тъй като то е създадено от хиляди малки частички. Дори и успешно да бъде пробито тялото, то частичките ведната ще се слепят отново и ще заздравеят раната и потенциално ще откъснат ръка/меч, която/който пробива тялото. С други думи това беше непобедимата армия на Маки - нейното най-силно оръжие. В живата си форма, тя можеше да контролира максимум 8 войника, но сега, когато е ходещ труп с неограничена стамина, Маки успява да контролира цели 300 войника.

Стисна здраво юмруци, като дори не създаде своя меч. Щеше да се разправя с тези боклуци с голи ръце, докато не издъхне или поне това беше плана ѝ. Тя удари един здрав юмрук в лицето на войника до нея и го изстреля назад, избутвайки други 5 със себе си. След това всяка секунда Annie и Ivy биваха нападани от 2-3 други войника, което веднага щеше да започне да напряга момичетата. Очевидно това ще бъде игра на оцеляване, където Annie и Ivy трябва да полагат огромни усилия за всяка една измина секунда, в която те да не бъдат намушкани смъртоносно. Те дори не знаеха дали и кога ще дойде подкреплението, като то можеше да дойде дори след часове, а момичетата се бореха всяка изминала секунда срещу цяла армия. Надеждата очевидно бързо се изпари, но огънят в сърцата им дума да не става! Annie започна да се защитава, отблъсваки всеки бойник, който се доближи до нея. Отправяше юмруци и ритници на всички страни с възможно най-голяма скорост подобно на тази сцена.

Annie: Ivy... мога ли да ти кажа нещо. Постояно спираше след всяка дума, защото трябваше да удря 2-3 бойника всяка секунда. Сцената беше подобна на карибски пирати 3, където Уил и Елизабет биват провъзгласени за съпруг и съпруга по време на битката. Тук, разбира се, вместо това, Annie щеше да изрази благодарността си и уважението си към новата си приятелка, до която с чест би загинала във всеки следващ момент. Искам да ти кажа, че наистина съм супер щастлива, че си тук с мен и правиш това, което истински желаеш. Радвам се за теб, Ivy! Щеше да продължи да говори в следващият коментар.

Няколко от войниците вместо да се насочат към Ivy, започнаха да я замерват отдалеч с шурикени, едновременно с melee атаките на другите войници.

Ivy подобно на Annie също беше твърде заета да се разправя с адски многото войници, които ги нападаха и двете. Тя подобно на Annie също отправяше ритници и юмруци навсякъде, където можеше, но гледаше и да е много подвижна. Тя манипулираше въздуха край себе си едвам едвам с цел да усеща трептенията в него и да знае от коя страна ще бъде нападната. В момента тя нямаше енергия да използва умението си, с което вижда напред в близкото бъдеще, затова трябваше да импровизира. Ivy беше адски акробатична в това огромно меле - изневиделица тя преметна цялото си тяло напред и се разпъна максимално, за да може да удари поне 4 мишени едновременно с всеки един от своите крайници. Ivy не спираше и да избягва като професионален dodge мастър - все пак тя също е една от ученичките на Mystogan, който беше създател на Ultra Instinct формата. Ivy концентрира голямо количество енергия в демоничната си ръка и удари един от войните по този начин, като енергията, която се освободи щеше да изблъска останалите настрана и да ѝ даде време да диша. Аз..също се чувствам така, Rose. Радвам се, че краят ми ще бъде точно с теб до моето рамо. Жалко, че не станахме по - близки.... - Ivy

進撃vc-pf20130218巨人 - AOT OST

(Първият Ost пуснат още в първият коментар на това място.)
(0:00)

Ivy поваляше и отблъскваше успешно всеки войник на Маки, но умората в нея скоро щеше да започне да се усеща. Колко ли минути или направо секунди им остават на младите момичета, преди да срещнат края си? Не беше ясно.

Annie: Да..., жалко, че съдбата не ни достави тази възможност. Но дори в краткото време, което прекарахме заедно, като враг и като партньор, аз съм горда, че бях твоя приятелка и че ще загина заедно с теб. Мисля, че точно преди смъртта си хората разбират какви всъщност са били и какви са искали да станат. Осъзнах, че никога не съм била героя, който винаги съм искала да бъда, но също така и не съм била страхливка, който нищо да не прави за близките си. Благодарение на теб аз успях да устоя на страха и омразата в себе си и виж ни сега. Бием се с врага редом един до друг с голи ръце, покрити с кръв след всички тези удари по стоманения пясък и въпреки това можем да се усмихнем. Не знам за теб, но аз лично се чувствам щастлива. Щастлива съм, че мога да споделя този момент с теб, Ivy. В една от атаките към нея, войниците успяха да се предвижат достатъчно бързо, че да нанесат рана на коляното на Annie. Тя за момент падна на това коляно, но бързо се изправи отблъсквайки всички противници наоколо. Чувстото беше странно, но и някак си приятно за нея - тя стискаше зъби от болка, но с усмивка. Постоянно отправяше поглед към Ivy, за да види как се справя тя. Не защото се притесняваше, че няма да издържи, а защото просто се опитваше да запомни този момент като най-вероятно последният ѝ такъв на белия свят.

(4:40)

Annie: А ти Ivy, кажи ми ти как се чувстваш? Споделяш ли това, което и аз? Доволна ли си от себе си, от своите решения? Щастлива ли си от това, което се случва в момента? Изпитваш ли съжаления, че тук ще загинеш без да изпълнеш мечтите си? Искам да чуя твойте думи, за да може това да бъдат последните думи, които ще запомня преди да си отида от този свят. Annie получи още една рана. Навярно ако не беше абсорбирала малко от енергията на Ivy вече да беше мъртва. Но дори и така, на нея ѝ оставаха броени секунди живот.

Нито един от войниците не беше разрушен, като след всеки сблъсък в момичетата, те се връщаха отново с пълна скорост. Постепенно момичетата бяха обградени от цяло ято метални войни, които обикаляха около тях и им затъмниха леко видимостта със сенките си. За момичетата ставаше все по-тъмно и тъмно...

Ivy вече дишаше доста тежко, силите ѝ вече бяха почти привършили изцяло. Тялото ѝ изгасна, като тя бавно усети как всичката ѝ енергия я напускаше малко по малко. До последно, тя се движеше с бавна крачка към Annie, отбивайки войните пред себе си едвам едвам. Всяка трета атаката вече я уцелваше успешно, раните по тялото ѝ започваха да се увеличават драстично. Кръв се стичаше по цялото ѝ тяло. Погледът ѝ беше замаглен, като тя протегна ръка към Annie докато ходеше към нея - това беше за нея нейната надежда. Annie ѝ беше показала добрият път и за Ivy , тя беше нейната надежда. И тя до последно щеше да я търси. Не...ни най - малко, Rose...не изпитвам съжаление. Постигнах повече, от колкото смятах, че е възможно...разбира се, има неща, за които съжалявам, но...това..не е...от значение...!! Достигайки едвам едвам до Annie, Ivy отприщи всичката си последна енергия под формата на гейзер с цел да изблъска войниците отново. Тя падна до Annie, като я прегърна по този начин все едно искаше да я предпази. В момента тя я виждаше като своя по - малка сестра и щеше да се бори да я опази до последно, дори с цената на живота си. Прегръдката ѝ беше много силна и емоционална, като Ivy пророни няколко сълзи. Вече тя усещаше как краят им е близо, като беше затворила очи и плътно обгърнала Annie. Радвам се...че постигнах каквото съдбата не ми беше отредила...това, което аз не очаквах да направя..го направих. И това беше да се променя. Заради теб, Rose...за това....благодаря ти за всичко.. - Ivy

進撃 gt20130218 巨人 - AOT OST


Металната войска успешно беше изблъскана от Ivy, но само за да се върне отново. Вече всичките 300 войни се бяха насъбрали около момичетата и те директно започваха да се смесват един в друг. Ставаше все по-тъмно и по-тъмно, докато Annie & Ivy не се озоваха вътре в клетка, създадена от метален пясък. Беше пълна тъмнина и стените на затвора се стесняваха малко по малко и един момент щяха да смачкат горките момичета, причинявайки тяхната абсолютна смърт. Дори и Ivy нямаше да може да се съживи отново след като бъде затрупъна от цялата тази стомана. Смъртта беше сигурна...


Annie: Използва цялата си останал енергия, за да се придвижи до Ivy. Спъваше се постоянно, раните ѝ кървяха, но в даден момент двете приятелки се стигнаха. Annie прегърна Ivy като за последен път, както никой никога до сега. Беше си истинска смъртна прегръдка. Гушкаше я силно като своя скъпа приятелка или по-скоро като своя по-голяма сестра. В този момент, сълзи паднаха от очите ѝ. Това беше. Всичко свърши. Трудното премина. Гигантската тежест на раменете на Annie най-накрая бе напът да падне. Тя можеше да се усмихне истински с пълно щастие, въпреки цялата болка, която чувстваше, въпреки кървавата баня през която премина с приятелакта си и въпреки, че не успя да изпълни мечтата си да бъде героя в приказките на майка ѝ. Въпреки всичко, тя беше щастлива... Благодаря ти, Ivy... Благодаря ти за всичко... По едно време, в малкото ѝ останало време, докато беше впила ръце в Ivy, Annie бавно отвори сълзливите си очи и те сякаш светнаха към това, което видяха пред себе си. Те видяха Тай. Въображението ѝ създаде напълно реалистична фигура на Тай пред себе си, защото именно той беше любимия ѝ и преди да загине, Annie трябваше задължително да си каже сбогом и с него. Всичко това се случи подсъзнателно и за това Annie бе приятно изненадана от неговото присъстиве. Тай, ти ми даде толкова много неща... Заведима на толкова много места... Изпълни ежедневието ми с толкова много забава...... Тай.. аз... Сълзите ѝ превзеха цялото ѝ лице, като дори изчистиха изражението ѝ от кървищата.

tazz - I don't care about anything anymore

(1:12 Точно)






След като изречи тези думи, Annie изпадна в безсъзнание в прегръдките на Ivy...

Клетката се стесни още повече затрупвайки изцяло Annie и Ivy. Отгоре на всичко колоната в близост до момичетата също пое щети от атаките на армията и успешно бе срутена. Това създаде лек трус и тавана поддаде леко, но не успя да падне, за съжаление на Маки, която точно това се опитваше да направи.







Музиката бавно утихна. След като тресовете и шумотевици спряха, Alpha излезе от скривалището си и дойде да види какво става.

Alpha: Хелоооу, най-силният човек на света се завърна, какво пропуснах??

Wizyou: Дами и господа..., Поклони се на колегите си. Това беше всичко от днескашното представление. Дано ви е харесало!
Започна да се чудат ръкопляскания. Благодаря ви, благодаря ви..! Нямаше нужда, хехе.

Аки: Стоеше клекнала с наведена глава и с празен поглед. Не убели и думичка. Случилото се със сестра ѝ много я натъжи и депресира.

Маки: Дори и мъртва, тя успя да изпълни душата си с омраза към TRASH GANG. Погледна натъжено към сестричката си и след това отправи зловещ поглед към боклуците. Естествено никой не я взе на сериозно, но тя беше истински ядосана. Презираше TRASH GANG повече от всеки друг (освен Сайхара, разбира се) и силно желаеше да ги унищожи, отмъщавайки за Annie и Ivy. Но беше безсилна. Без тях, те двете, сестрите от клана Akiyoshi ще си останат ходещи трупове, останки от един мъртъв и забравен клан.

Wizyou: Е, какво ще кажеше за изкуството ми? Хареса ли ви? Попита публиката си.

X3: Браво, беше невероятно... Ръкопляскаше бавно и саркастично. А сега отиди и провери дали за мъртви. X3 беше необичвайно предпазлив, като искаше да е на 100% сигурен, че тези две момичета са мъртви и да ги отпише от "списъка си".

X9: Дейдара се обади: ХЪМммМмМм.......Струва   ли   ми   се   или   някой   чука   на   входната врата.
X4: Хъм?!!!! Я повтори!!!!
Някой почука за втори път на голямата стоманена врата, която се намираше зад водопада и служеше като вход на скривалището. Можеше да се отвори цялата врата с натискане на бутон и като гигантски гараж вратата да се качи нагоре. Входът беше достатъчно голям, че да мине цял хеликоптер. Но имаше отстрани и малка вратичка, от която да минават хора. Корабът на ZERO X винаги оттук влизаше.
X14: Ето го пак. И аз го чух този път.
X11: Пф, сигурно тази патка X15 е забравила ключовете си. Някой може ли да ѝ отвори най-после...?!
Alpha: Е, щом всеки го е шубе, тогава аз, най-силният човек на света, ще го направя. Тън търън търън тън тън.. ♫♪♫♪♫♪ Подскачайки и тананикайки си, Alpha отиди до вратата и понече да я отвори. Ох дано да е пица! Хайде сега ще го манифестирам... ПИЦА ЛИ Е? Я да видим.....

В този момент, като че ли цялата надежда беше умряла. Ivy едвам едвам се държеше в съзнание този момент, но държеше Annie плътно до себе си. Като че ли в този момент обаче, Тай усети, че нещо не е наред. Сърцето му го заболя, като по време на битката си с Х6, той леко се разконцентрира и погледна в посоката на Annie и Ivy. Като че ли този въображаем образ в главата на Annie директно ѝ проговори в този момент. До сега, в главата ѝ той може би е бил обърнат с гръб към нея, но точно в този момент, той се обърна и отиде до клекналата Annie, след което и той клекна и ѝ се усмихна.


-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------



Точно над тавана на базата се чуваше двойно презареждане на огромни количества енергия. Вратата на единият от джетовете беше широко отворена, а една до друга стояха Скарлет и Мордред, и двете извадили своите легендарни мечове. Всички джетове бяха много близко един до друг и вратите им бяха отворени така че да могат всички да си комуникират.

Всички, слушайте ме внимателно! Искам от вас да ми имате пълно доверие за това...! В момента, всички ние отиваме по пътя към сигурната смърт, нека това не излиза от главите ви! Много от вас вероятно няма да се върнат живи. Много от вас вероятно няма никога повече да видят близките си. Няма да изпълните мечтите си. Погледна студено към всички. Но това е реалността. Единственото, което всички ние можем да направим в този момент е да отсъдим правосъдие точно на тези, които го заслужават най - много, а именно престъпниците под нас! Вашите приятели Annie и Тай, както и милиони невинни станаха жертва на точно тази престъпна организация, която НИЕ трябва да затрием! Скарлет, Мордред! Обърна се към тях. На вас давам отговорността да разбиете тавана, за да можем да влезем с гръм и трясък! Не жалете никого. Погледна към всички останали. Останалите, идвате с мен. Ще скочим преди Скарлет и Мордред да отприщтят своите атаки към тавана, за да може тези боклуци да нямат никакво време за реакция. Shun ще ви подсигури с джетпаци, за да можете да падате свободно през цялото време и да се приземите без повреда! Ако видите възможност...Погледът ѝ стана на кръвожаден убиец, като ръкавиците ѝ създадоха 2 пистолета. - Kyoko



(1:52)
Изричайки тези думи, Киригири просто се хвърли надолу. Тя изцяло се беше доверила на Скарлет и Мордред, защото знаеше, че сега или никога е моментът да ударят престъпниците. Да ги накажат за стореното. Да отмъстят. Нейната реч със сигурност беше достигнала до всички на кораба, като всеки един веднага след нея скочи. Само Скарлет и Мордред останаха.

Скарлет, готова..?!? Затича се и тя, последвана от Скарлет. И двете комбинираха своите най - мощни атаки в едно. - Mordred

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------



ТОВА, КОЕТО ГИ ОЧАКВАШЕ НЕ БЕШЕ ПИЦА, А ЦЯЛ SMAAAAAASH. Изневиделица, мощната атака на Скарлет и Мордред унищожи изцяло тавана на базата, привличайки вниманието на абсолютно всички в базата. Освен отломките обаче, спасението на Тай, Ани и Ivy падаше надолу с бясна скорост. Киригири падаше надолу с главата най - отпред, като тя изстреля два куршума, които уцелиха 2 от куклите. С нейното умение, тя веднага анализира войните, че бяха направени от стоманен пясък, който бива поддържан от магнитни свойства. Куршумите ѝ бяха смесени с информация за демагнитиране - тоест, нейният куршум направи така, че всички кукли просто да изгубят магнитните си свойства и да се разпаднат. Това обаче нямаше да стане веднага, затова Санджи и Mercury се приземиха на земята и започнаха да си проправят път към Annie и Ivy, които бяха затворени измежду войните докато те се разпадаха. Такуми мигновенно видя Wizyou и като че ли направи светкавичен даш право към него на секундата, казвайки си "Намерих те..!". Shun щеше да запрати към всички от TRASH GANG киберкристални куршуми, идващи от ръката му. Те бяха като нормални куршуми, но много по - здрави и можеха да преминават дори през силни енергийни източници без да се разпаднат. Hawks прелетя също над членовете на TRASH GANG, бомбардирайки ги отгоре с пера, действащи като остриета. А пък Леорио беше на входната врата заедно с Ник. Те изобщо дори не следваха плана. Киригири се приземи, като си насочи пистолета към Х3 и го погледна със сериозен поглед.

Влезе веднага след Тай, като се претъркули и метна няколко от своите джаджи по стените Сай, скачай! - Ерик
Сай се спусна надолу като започна да се върти около остта си Dance Macabre! Докато се въртеше той не спираше да стреля с пистолетите му като всичките му куршуми бяха Deadly. Обаче, тъй като стреляше множество от тях, те не бяха самонасочващи се и почти мигновенни, а просто бързи - 3 пъти по-бързи от нормалните, които се движат по-бързо от скоростта на звука. Част от куршумите му отидоха право в даджите на Ерик, които ги самонасочиха директно към лошите. Сай осъзна колко силен може да бъде с Ерик до себе си. Освен това предизвикваха огромна разруха след себе си. Докато се въртше, около него започнаха да падат стрели, коити не уце лваха хората му. Това беше дело на Ароу, който седеше още горе на покрива. Щом Сай се приземи след цялата тази разруха която създаде, той се изправи бавно и със светещи червени очи каза The stage is set. Our performance begins..! / https://youtu.be/76xCQD9WEX8?t=20 ето тук ги казва, само че на обратно / - Сай

Таванът се крепеше само от 3 колони, тъй като Маки срути едната с армията си. За това Скарлет и Мордред безпроблебно успяха да го съборят със своите зверски атаки. Стотици тонови отломки се разпиляха навсякъде около присъстващите в главната зала на скривалището. След като се вдигна прахта, членовете от TRASH GANG щяха да видят светлината, идващата от изгряващата луна. Вече беше вечер. Вечерта на петък 13-ти, а луната сякаш леко кървееше, като предсказване, че това ще една кървава нощ. Кръвопролития даже вече бяха започнали. Сайба беше взел 25 жертви и успешно изпълни мисията си. Скоро той щеше да се завърне при скривалището и да завари вражеският рейд. В неговото завръщане ще бъде може би поставен един от най-големи акценти. Но преди това, нещата също нямаше да бъдат леки. Време е още със самото им пристигане, положението при NEMESIS и съюзниците им доста да загрубее...

Главната зала:

Главната зала е в кръгла форма, с радиус 30 метра и височина 20 метра, но след като тавана беше разрушен, това вече нямаше значение. Обстановката мязаше на пещерата от Наруто, където Акатски водят джинчурикита, с изключение че пода, стените и тавана са от стомана.

Киригири оцели с куршумите си натрупалия се метален пясък, премахвайки магнитните му свойства. Сега той беше као нормален пясън и веднага щом Санджи и Mercury се приземиха, те започнаха да ровят в него с цел да измъкнат Annie и Ivy оттам. До десетина секунди щяха да успеят.

Garou: Хъх?! Надапат ни? Усмихна се нетърпеливо. Ч У Д Е С Н О !!! Garou точно това чакаше - нови противници, с които да премери сили. Той отскочи напред с пламък в очите и с голи ръце разби отломките, които летяха към него и след това насочи погледа си към враговете си, за да прецени кой си струва да се бие. Веднага след това бе застрелян от куршума на Сайкито, но учудващо, той успя да го блокира също с голи ръце.

Но мнозинството от другите членове на TRASH GANG нямаха уменията нито да блокират, нито да избягат от тези куршуми. Но за това тогава се намеси X11 - Natalie, която замахна рязко с ръка, активирайки своето умение. Тя сгъсти изключително много въздухат пред себе си и пред всеки друг член, създавайки невидима стена, където куршумите се забавяха с 99% от скоростта им. Това спря изцяло куршумите на Сайкито плус перата на Hawks отгоре, когато Natalie повтори умението си, но нагоре този път.

Natalie: Що за сила? Що за скорост? Тези куршуми преминаха веднага звуковата бариера. Едвам ги спрях навреме. А тези пера, които дойдоха от неизнивиделица, бяха остри като бръснач. Не беше лесно за Natalie да сгъсти толкова много въздуха, че да спре и двете атаки, но се справи успешно. Изглежда този път ни се паднаха сериозни противници. Ще трябва да внимаваме.

Маки: Аки, пази се! Видя как една от отломките се беше насочила точно към сестра ѝ, за това тя отскочи мигновенно, за да я спаси. Сестра ѝ беше все така онесла глава и за това не беше забелязла опасността. Маки успя да спаси я спаси, но веднага след това тя беше оцелена от Deadly куршума на Сайкито. Няколко секунди след това тя се изправи със сестра си без никоя дори да изпищи от болка. Това веднага щеше да направи направи впечатление на Сайкито и да го озадачи. Причината в това беше проста - Аки и от скоро Маки са ходещи трупове, които не чувстват болка или каквито и други чувства. Маки получи заповеди от Wizyou - създателят на нейното Undead тяло, веднага да върне магнитните свойства на металния пясък и да сформира армията си от 300 метални войници-спартанци. За да направи това, тя отприщи от ръцете си дебел лазер от тъмносини светкавици, които щяха да минат през всичко, за да достигнат до купчината пясък.

Mercury: Хъх? Какво се случва? Докато ровеше със Санджи, пясъкът просто започна да левитира и се издигна нагоре, започвайки да образува отново металната армия. Веднага след това се видяха телата на Annie и Ivy. Ето ги! Бързо да им помогнем!

Киригири можеше да използва същите куршуми за да oneshot-не всеки от войниците, но не и всички наведнъж. Определено щеше да ѝ отнеме време да оцели 300 войника, но със сигурност по-лесен начин от това нямаше. Това беше сегашната задача на Киригири, като естествено, тя ще трябва да бъде защитавана през това време.

Сайхара: Приземи се до Кьоко, заедно с Дмитрий и заостри поглед към врага си. Киригири, ще те прикриваме със Дмитрий! През това време свали тази армия на земята!

X3: Погледна с усмисвка към Кьоко и отговори на заръката ѝ. Хм, колко интересно. Да те видим, момиче. След това се спогледа за момент с Дмитрий, но нищо не каза.

Sunny: Заедно с Такуми, се приземиха пред Wizyou - убиецът, който Такуми така и не успя да залови след цялото това време преследване. Единственият, който Такуми не е успял да хване и да убие. Този човек ли е мишената ти, Такуми?

Wizyou: Също беше оцелен от куршума на Сайкито, но нищо не му се случи. Изглежда той също е Undead и не почувства нищо. Погледна към Такуми и Sunny с леко прикрита усмивка. Хм, най-накрая се срещаме очи в очи, предаторе? Визираше Такуми, който беше негов преследвач.

Само Juu Sogeki и Shun ги нямаше на партито, като те бяха слезли по-рано от кораба в Древния Град, на километър от скривалището. Там, те щяха да face-нат X15 - Juu Kisei.

Тай усети идването на своите приятели, като радостно погледна към тях. Всички...вие дойдохте...! - Тай

Кимна към него, като не спираше да отделя очи от Х3. Санджи, Mercury! - Кьоко

И двамата бързо щяха да извядат момичетата, но идващата опасност към тях - Гароу, щеше да ги държи заети и те нямаше да могат да се върнат обратно. Санджи видя как Гароу се беше насочил към тях и се затича към него с цел да го спре да не нарани някой друг. Сенсей! Нека поемем този..! - Санджи
Кьоко започна да стреля по колкото се можеше повече войни от армията на Маки. С нейните умения, тя щеше да ги сваля един по един, но щеше да ѝ отнеме време да уцелва всички. - Кьоко

Franky се приземи с джетпак измежду всички, като щеше да запрати от раменете си ракети, насочени към няколко от войниците с цел да ги държи заети да не мърдат докато Кьоко ги уцели. - Franky

The Chazz също беше зад Сайхара и Дмитрий, но той се оглеждаше притеснено и търсеше своята приятелка Shizuka. Не след дълго, той извади две от своите карти, а именно братята ангел и демон - Reiha и Darkchain, които се появиха зад него. Той яростно се развика на всички членове от TRASH GANG. Боклуци такива...КЪДЕ Е SHIZUKA...??!?!?! - Chazz

Такуми гледаше устремено към Wizyou, като си извади катаната. Да, точно този е. Внимавай, много е опасен! Заостри поглед като хищник. Този път, няма да ми избягаш...! Ще си най - перфектното ми убийство...!! - Такуми

Скарлет и Мордред не след дълго се приземиха при останалите. Скарлет погледна към Тай. Капитане..! Насочи се към него. - Скарлет

Надигна вежда Не усещате болка а..? Това не променя факта, че ще ви превърна в осакатено изкуство.. Протегна ръце встрани като пълнителите на пистолетите му паднаха и изчезнаха в пупурна енергия - Сай
Сайкито, не стреляй така във всички посоки. Може да нараниш някой от нашите.. - Ерик
Мисли, че не внимавам ли..? Презареди си пистолетите - Сай
И все пак, внимавай Каза го с лека усмивка - Ароу
БРАВО! КАКВО ШОУ, КАКВО ШОУ САМО! Явно всички вече са на линия! - Киригая
Какво му става на тоя..? - Ерик

След вика на Скарлет, Тай щеше да погледне към нея и да се разсее от битката му. Това нямаше да се хареса на Shoto и за това той бе принуден да изолира изцяло битката им от останалите. Shoto държеше на всяка цена никой да не се намесва в битката му със собствения му брат, защото планираше нещо. Не бързай толкова много, червенокосо момиче. Намръщи ѝ поглед и разпери ръце встрани. В следващата секунда, той отприщи огромно количество диамантед лед, които заобгради Тай и Shoto, вкарвайки ги в напълно изолирана и непробиваема клетка. Беше достатъчно голяма, за да се бият, но и дебела, за да не може да се пробие така лесно. След това той погледна към Тай и каза: Ще се концетрираш само върху мен, Тай. Трябва да поговорим...

Wizyou: Хохо, големи думи, изрече млади убиецо. Добре тогава, имаш цялата свобода - убий ме! Извърши своето най-перфектно убийство. А аз през това време ще те оценявам... Извади една роза и я помириса. След това погледна предизвикателно към Такуми.

Sunny: Хех..?! Какво не му е наред на този..?

Suzuya: Веднага щом видя Сайхара, той разпери белите си дрехи и извади няколко от тежките си ножки. ХАхаХАхаХАхаХАха... Сай..! Колко се радвам, че и ти си тук ..., защото най-накрая ще мога да те разпоря, ААААХАХАхаха.... Тръгна да бяга с пълна скорост към Сайхара и да мята ножки по него.

Garou: Блъсна се със Санджи по този начин и веднага след това бе нападнат от страничния бърз ритник на Mercury. Но Garou успя да го хване с ръка, блокирвайки го изцяло. След това се усмихна и изрече: Хех... ч у д е с н о ... Вие сте достатъчно силни, за да ме позабавлявате. Време е да ви покажа какво означава да се биете срещу чудовище! Бързо реагиар и срита Санджи, който дори и да блокира щеше да го избута на няколко метра. Веднага, след това той метна Mercury към него и половин секунда по-късно вече беше във въздуха и летеше към двата с ритник напред.

Natalie: Перата, които седяха в сгъстения въздух все още бяха над главите им. Тя детекна движенията на Hawks и бързо предвиди къде ще се позиционира в следващата секунда. Беше изключително добра в това да изчислява и time-ва събития. Рязко отприщи голяма въздушна вълна, която взе със себе си перата на Hawks и ги насочи право към неговото бъдещо местоположение. Вземи си пирата, птицо! Дейдара поеми го този! Аз ще се разправям със другия стрелец. Визираше Сайкито, а не Ароу. Тя пристъпи напред към него и го погледна сериозно. Тя добре осъзнаваше, че се изправя пред сериозна заплаха. Не ѝ трябваше време да разбере това, защото тя беше гениален анализатор. Тя създаде своя пистолет в ръцете си и го насочи към Сайкито. Да те видим, стрелецо...!

Katsuya: Фиксира намръщения си поглед върху Hawks. Хм! Така да бъде! Той създаде своята птица от глина и се издигна във въздуха срещу Hawks.

Nick: Видя Alpha пред себе си, когато разби вратата с Леорио. Хммм... и ти ли си от лошите? Изглеждаш ми кат свестен пич. Тъжно, но не носим пица. Носим само неприятности, хехе. Усмихна се уверено и се опита да изглежда готино пред Alpha като застана гръб до гръб с Леорио и скръсти ръцете си. Това едва ли щеше да се хареса на Леорио.

X14 Елмаз: Стоеше отзад и наблюдаваше. Ако някъде стане напечено тя веднага щеше да се намеси.

Кьоко вече беше застреляла 50тина войника и оставаха около още 250. Тя щеше да забележи, че войниците са контролирани от Маки и вероятно щеше да нареди на някои от свободните хора (Дмитрий, Ароу, Ерик и може би Giorno, Rohan, Polnareff и Kiyoshi) да я нападнат, докато другите я защитавам. Аки обаче извика своето плушено мече Монокума и се взе в ръце.
Аки: Няма да дам и пръст да сложат върху теб сестричке!
Маки: Погледна приятно изненадана към Аки, която спря да бъде депресирано дете. Аки...

В този момент всеки чу гръмоносния вик на не кой да е, а именно THE CHAZZ. Известно време той оглеждаше хората от TRASH GANG и тогава я видя. Дори и маскирана, той нямаше как да не я познае. Неговата приятелка - Shizuka. Тя стоеше мирно и го погледна със своя празен поглед. Личи си, че дори не го позна.

X3: Тогава X3 застана до нея и постави ръката си върху главата ѝ. Shizuka отново не помръдна. Това ли е твоята Shizuka, момче? Ох колко тъжно за теб. Тя вече не е сред нас.. От нея е останала просто празна черупка. Тя е изцяло под мой контрол вече, хех. Самоувереният му поглед щеше направо да подлуди Chazz.

Хъх, аз съм този, който оценява чуждите убийства..затова смятам да си поставя отлична оценка този път. Щеше да скочи във въздуха и като ястреб да се изстреля към Wizyou. - Tакуми

Бива изблъскан назад от Гароу, като бързо щеше да реагира на неговата атака този път. Той посрещна Mercury, но и бързо го прескочи. Този е опасен..! Joue! Скочи към Гароу и щеше като с Dynamic Entry да сблъска собствения си ритник с този на Гароу с цел да го спре. - Санджи

Видя птицата на Katsuya, като реши да прелети над сградата, за да го разкара от бойното поле и останалите. Хмф. Явно този се маневрира във въздуха като мен..Ей, ти! Покажи ми дали можеш да ме хванеш. Каза Hawks предизвикателно, като с огромна скорост се изстреля нагоре към небето. - Hawks

Погледна с Poker Face към Ник, като го изблъска от себе си. Не съм ти стойка, че да се подпираш на мен, малоумник..!! Посочи след това Alpha разярено. А ти, не ме гледай така умно! Както каза този глупак до мен, не носим пица, а само неприятности! - Леорио

Кьоко погледна към Kiyoshi. Поеми малката. Останалите, куклите! Тя продължаваше да стреля с двата си пистолета към колкото се може повече кукли. - Кьоко
Кимна, като си извади катаната, от която се стичаше мастило. Започна да върви към Аки. Тъй като обаче той бе добра душа, срещу който и опонент да се беше изправил, той щеше да се опита да спечели сражението с думи преди да предприеме каквито и да били действия. Хей, не е нужно да сме врагове. Не искам да нараня малко момиче като теб, ще се чувствам отвратително...какво ще кажеш да го обсъдим? - Kiyoshi

The Chazz погледна хипер ядосано към Х3. В този момент, той го намрази. Намрази го повече от всички останали в залата. НЕ Я...ДОКОСВАЙ..С МРЪСНИТЕ СИ РЪЦЕ, НЕЩАСТНИК!!!! С тези думи, Reiha и Darkchain се втурнаха към Х3 и щяха да му дойдат от двете страни - Darkchain с огромна скорост щеше да префучи покрай него и да го завърже с вериги, а Reiha да му нанесе диагонално огнено посичане с меча си. - Chazz
Chazz, не! - Кьоко

Присви очи към нея, като си насочи пистолета в същото време към главата ѝ Не ме предизвиквай.. - Сай

Аз ще ги поема..Ерик метна 3 гранати. По една за всяка джаджа по стените които правиха следното: Когато allied projectile навлезе в рейнджа, те го карат да изчезне и го пресъздават по толкова по колкото енемита има, като ги самонасочват. Тоест, с 3 гранати Ерик запрати общо 750 гранати с които щеше да застраши животите на всички в сградата и да направят всичко на сол Хайде, Киригая, спаси всички. Знам те че можеш да направиш нещо подобно - Ерик

Скочи последен, като беше надолу с главата, докато беше извадил тестето сиЕрик, ама това е опасно..НЕ! Ахахаха Приземи се, като просто показа Асо Каро Ace of Diamonds: The Bright Future! Метна картата във въздуха щом тя светна като изчезна. Изведнъж, всички от отряда му започнаха да светят в златно светлинна енергия, която щеше да ги предпази от каквито и да е щети през следващите няколко секунди. Точно тогава всичките 750 гранати на Ерик щяха да избухнат - Киригая
С това комбо лошите щяха да разберат, че се изправят срещу сериозна заплаха и че Киригая с подобни сили щеше да е огромна пречка за плановете им. На всичкото отгоре имаха Сай на тяхна страна, който беше добре познат по цял свят заради своите куршуми. Все пак беше като Моцарт на стрелбата

Katsuya: Глупако, не си мисли, че можеш да ми избягаш! ХМ! Неговата птица беше голяма и тежка, но размахът на крилете ѝ също беше достатъчно голям, че да лети с голяма скорост. Katsuya се насочи нагоре към Hawks и излязоха извън скривалището, над гората, където щеше да е тяхната въздушна битка, далеч от останалите.

X3: Усмихна се, защото успешно успя да провокира Chazz. Веднага след това той концетрира енергия в ръката си, с която държеше главата на Shizuka и по този начин ѝ зададе заповеди. Секунда преди Reiha и Darkchain да го достигнат, Shizuka активира своята аура. Това беше най-силната аура, която някой някога въобще ще види на този свят. Без съмнение се усещаше по-силна дори от тази на X1. Толкова силна, че самото ѝ активиране създаде огромна сфера от въздушни вълни около нея. На кратко, Shizuka издуха всички наоколо подобно на това. Reihа и Darkchain, както и гранатите, които летяха към нея и X3, бяха безпроблебно издухани, но самият X3 също. Той обаче лесно запази баланс, като просто се суркаше няколко секунди назад. В момента, в който спря той насочи нетърпелив поглед към всичките си врагове, вдигна едната си ръка и направи знак, все едно прави джуцо. Той даде нова заповед на Shizuka, която със следващото си движение вдигна още повече летвата за враговете на TRASH GANG. Изведнъж всеки в залата погледна в очите към Shizuka, все едно бива taunt-ван. След това, което тя направи всички планове на NEMESIS и съюзните им изцяло пропаднаха. Целият контрол над битката отиди в TRASH GANG или по-конкретно в ръцете на X3. А дори главният "злодей" (X1) и Сайба още не се бяха завърнали в скривалището.

Малко преди това, джаджите на Ерик успешно създадоха по една граната за всяко enemy, включително всеки самостоятелен войник от металната армия, иначе нямаше да стигнат зашеметяващия брой от 750 гранати. Но това не беше най-умното решение, понеже тъй като се пада по 3 гранати на всеки враг, почти цялата част от гранатите щеше да отиде към левитиращата армията, която се намираше във въздуха около Kyoko. Така по-голямата част от експлозиите бяха waste-нати във въздуха, тъй като те не биеха damage на металните войници. Киригая предпази всички от отряда си, включително и хората от NEMESIS и останалите съюзиници, за да не поемат глупави щети от остатъка от гранатите на Ерик, а другите гранати успешно щяха да достигнат своите мишени, с изключение на Shizuka(X5), X3, X6 и X9.

Секунда преди 3 гранати да експлодират до всеки един член на TRASH GANG поотделно, времето сякаш спря. Но това не беше предизвикано от някой от X-овете или от някой добрите. Моментът, след който времето просто спря, във въздуха в центъра на скривалището сякаш се отвори портал, от където излезе тя, поркита със змии:

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Re:Zero Echidna's OST

(On repeat)

Azami:

Момичето, от чиито кичури излизаха черни и смъртоности змии се казва Azami. Azami бе тук по собствено желание и именно тя беше спряла времето. Но тя не беше тук, за да намеси в тази война, а просто искаше да види най-съкровенните си рожби. След като излезе от портала си, тя сякаш стъпи във въздуха и направи няколко крачки напред. Огледа всеки един представител на престъпната организация под нея и спря, слагайки ръка на сърцето си. Тя изпитваше любов. Истисна любов към онези, които са готови на убият най-близките за тях хора и дори себе си, в замяна на това да достигнат до света, който виждат в сънищата си. Мечтаното време и място, на което всеки човек има ясен изграден образ в главата си. Но не всеки човек притежава достатъчно голяма решителност, за да се пробва въобще да се доближи до този свят. Единствено лакомията е тази, която крепи хората към напредъка, към мечтите си, към точно този мечтан живот, който всеки така силно желае до достигне.
Azami се усмихна на рожбите си. Това са тези хора, чиято лакомия ги бе превърнала в истински свръххора, които могат да жертват всичко в името на мечтания си свят. Ако тиси този човек, то това ще бъде: Свят, където твойте близки не умират. Свят, където твоята любов е споделена. Свят, където твойте врагове са победени. Свят, където ти можеш да постигнеш всичко: свобода, сила, мъдрост, щастие, спокойствие, красота - всичко, каквото ти си пожелаеш. Но на какво ли още е способен човек, за да прехвърли живота си в този свят? На какви други изпитания би се подложил един човек, за да нахрани лакомията си. Да погуби всеки близък за него човек? Да се откаже от всичко, което му носи щастие? Дори да се отрече от човешкото в себе си? "Ах... на какво ли още са способни хората...?" Точно това и искаше да разбере тя - Azami, The Witch of Greed. Azami не е човек, но изпитва най-искрената си любов към хората. Azami е истинска вещица, но единственото, от което се интересува са хората. Azami ще вкара ново значение на думата "вещица", която никой до сега не е срещал. Azami е жената, която иска да научи всичко на този свят, без значение цената, която трябва да заплати. Нейната лакомия може да се насити само и единствено, когато научи абсолютно всяко нещо в този свят - дейност, която навярно е непосилна. Но това е смисъла на нейният живот. Това е единственият източник на нейното собствено щастие и ще продължи да го прави. Това e нейното предназначение - да научи всичко. А сега тя искаше да научи точно това - "Ах... на какво ли още са способни хората, за да наситят своята собствена лакомия...?" За това Azami толкова много обичаше членовете от престъпната организация под себе си, като дори ги чувстваше като свои собствени рожби. Техните действия задоволяваха глада на Azami за знания и ѝ доставяха удоволствие. Те отговаряха на безброй многото въпроси на Azami от вида на "Какво, ако?"



------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Присъствието на Azami изчезна и времето отново се задвижи. Никой не видя или почувства присъствието на вещицата, но със сигурност всеки в стаята усети странно чувство. Всеки в стаята се запита колко опасно може да стане за него ако бъде заслепен от лакомия си...

750 гранати експлодираха едновременно, създавайки толкоз експлозии, че видимостта из цялото скривалище бе напълно блокирана.

Alpha: АААХХ!!! СПАСЯВАЙТЕ СЕЕ!!!! Най-силният човек на света, Alpha, отново прецени, че е време са стратегическо остъпление и се върна в стаята, където се беше скрил по време битката по-рано. Това беше зала 2, като зала 1 е главната зала, а зала 3 е отделението, където се намира машината на времето.
Nick: КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СЕ СЛУЧВА БЕ ХОРА?!!! Nick тръгна да се спасява и заедно с Леорио и Alpha се скриха в зала 2.


Десетина секунди по-късно, след като димът, създаден от стотиците експлозии, се отвее, видимостта на хората в скривалището се завърна. Но странното беше, че тези хора бяха доста по-малко на брой от преди взрива.

Следа от Сайхара и X15:Suzuya нямаше. Те сякаш бяха телепортирани на друго място. X1 и X15 също все още ги нямаше в скривалището. X9:Katsuya беше излетял нагоре към Hawks. X6:Shoto беше изолиран в леден затвор с Тай. Genos и Esmeralda от NEMESIS също някъде се губиха. От още няколко други, също нямаше останала и следа оттях. Какво се случва?

Hunter X Hunter OST - Requiem Aranea!

(On Repeat)

Сайкито щеше да се огледа наоколо и да остане доста озадачен. Той вече не се намираше в скривалището, а в някаква снежна гора. Веднага щеше да усети колкот студено е, тъй като в момента не беше облечен зимно. Когато се загледа внимателно, ще види в далечината позната женска фигура. Това беше същото момиче, което го предизвика.
Natalie: Беше също в тази гора, като застана на десетина метра пред Сайхара. Поради някаква причина тя сякаш не чувстваше студ и снегът изобщо не я забавяше.Тя насочи своят пистолет към Сайкито и със сериозно изражение му каза: Не разбра как се озова тука, а? Е, няма и да разбереш...


Ритникът на Санджи продължи във въздуха, без да удря никого, сякаш Гароу се е изпарил. Когато се огледа наоколо, той също щеше да остане озадачен. Видя Mercury до себе си и Гароу на десетина метра пред него, като и тримата се намираха в центъра на нещо като арена насред пустинята. Имаше дори и публика, която викаха като ненормални и бяха нетърпеливи да видят какво ще се случи.
Mercury: Хъъъъх...?!!?!? Санджи, моля те кажи ми, че знаеш какво по дяволите се случи току що..
Гароу: Усмихна им се страховито. Хехе, добре дошли на арената, от където няма бягане. Време е да ви разбия и да покажа на всички присъстващи какво чудовище съм! ПРИГОТВЕТЕ СЕ ДА МЕ ПОЗАБАВЛЯВАТЕ, МИШКИ!!!!


Положението при Такуми и Sunny също беше подобно. Веднага щом отвориха очи, тя забелязаха, че мястото, на което се намираха, нямаше нищо общо с предишното. Те бяха все едно телепортирани в сърцевината на град мегаполис. Навсякъде беше пълно с хора, коли, тесни улички. Беше вечер, но уличното осветление осветяваше почти всеки ъгъл. Мястото, на което се намираха изглеждаше така. Всъщност това беше едно от скривалищетата на самият X12:Wizyou. Но Такуми и Sunny не го намиаха никъде.
Sunny: Изглежда ни доведе право към мястото му. Ще трябва да го издирим и бързо да разберем от него какво направи и как да се върнем при другите.


X7:Аки и X8:Маки бяха останали в скривалището, като гранатите успешно ги оцелиха. Но тъй като бяха Undead пораженията, които те поеха не бяха от значение, защото телата им се възстановиха.
Маки: Погледна за момент към Kiyoshi и се разконцентрира, като армията ѝ замръзна за момент във въздуха. Тя му каза с тъжен тон: По-добре не се приближавай!
Аки: Гледаше със своя нещастен поглед към Kiyoshi и не продума и дума.

X10:ZERO X използваше прикритието си, за да се върне в Зала 3, където беше машината на времето, която тя беше построила. Тя нямаше проблем, да избяга от гранатите, тъй като беше доста подвижна. В зала 3, ZERO X чакаше партьора си Сайба да се върне с останала част от камъка на Viernes, за да може веднага да задействат машината и да осъществят плана на Боса. Хайде побързай, старче..! Нещата тук загрубяха.


X14:Елмаз създаде стена от диамант, която пое гранатите, които летяха към нея. Тя се насочи към зала 4.



X3: Погледна към озадачените и оплашени личица на останалите от враговете си и се изсмя за кратко. Пхахаха..! Вижте се! Изглеждате все едно сте видяли призрак. Погледна със самоувренеа усмивка към Chazz и после към Kyoko като ѝ каза: Е, какво ще наредиш сега, момиче?

Kiyoshi щеше да послуша Маки и нямаше да пристъпи повече освен ако не се наложи. Той не беше от типа да напада първи. Въпреки всичко, той също се учуди от случващото се и не знаеше какво се беше случило. Просто знаеше, че нещо странно беше станало, но не и какво точно. Както и да е...сигурно халюцинирам. Погледна към Маки. Не се тревожи, не съм тук да отнемам животи. Искам да разреша всичко по мирен начин и без това. Какво целите? Има ли нещо, с което мога да ви помогна? Изглеждате ми различни от останалите тук в залата. Те сякаш...нямаха сърца. Но вие сте две невинни момичета все още. - Kiyoshi

Кьоко след като се изправи от тежката ударна вълна, щеше да си поеме дъх и да обмисли следващият си ход внимателно. Трябва да разбера уменията на този..изглежда ми твърде силен, че да може някой от нас тук да се разправя с него сам, който и да било. Трябва да извлека информация за него на всяка цена. Дмитрий, Сай изчезна някъде...разчитам на теб да ме прикриваш срещу този! Chazz, не прибързвай! - Кьоко
Не ми нареждай какво да правя, този нещастник докосна Shizuka..!! Chazz гледаше с ярост към Х3, защото му беше адски гадно за това, което се беше случило с Shizuka. Какво са ти направили...дори не си същата. Усещам те, че си някъде там, но...това не си ти! Както и да е. The Chazz ти обеща, че ще те измъкне на всяка цена...няма да ме е страх..ОТ НИЩО! Затича се към Х3, като до себе си призова Crazy Diamond, когото запрати напред към Х3 докато той самия тичаше. Ще си платиш, негодник!!!!! - Chazz
По дяволите, това хлапе не ме слуша..! Още един Киригая.. - Kyoko

Членовете на TRASH GANG сякаш получиха допълнителна доза GREED от аурата на Azami, която действаше като стимул да продължат да правят жертви в името на мисията. Те не знаеха за нейното съществуване или пък че имат нещо общо с нея. Те си нямаха и идея колко много са обичани от Azami.

Маки: Невинни? Какво въобще знаеш ти за нас...? Та ти дори не ни познаваш. Не знаеш през какво сме минали... Маки не говореше нито силно, нито бързо, но със сигурност по гласа ѝ се усещаше тъгата, която не може да изрази иначе. Грешиш, меченосецо ... ние не сме по-различни ... ние също сме безсърдечни. Изправи се накрака като извика останалия метален пясък от армията си и го позиционира около и над себе си. [url=Изправи се накрака като извика останалия метален пясък от армията си и го позиционира около и над себе си.]Не искам наистина да се бия срещу теб...[/url], но се боя, че нямам избор. Тя затвори очи и махна маската си. По тозин начин искаше да покаже, че ще се бие без да изпитва никаква омраза към врага. Тя зае бойна позиция, а около нея се бяха сформирали 20 метални остриета, по 10 от двете ѝ страни.

Дмитрий: Погледна раздразнено към Chazz. Тц! Това момче... Chazz, съмнявам се истинската ти приятелка да ни чува в момента. Навярно онзи там я контролира. Посочи към X3, който се намираше на няколко метра зад Shizuka. Изглежда, за да върне приятелката ти в нормален вид, ще трябва да го накараме да го стори. Не нападай сам! Сам нищо няма да направиш. Ще трябва да действаме заедно, нали така Кьоко?! По дяволите как мразя да действам в екип. Добре, че поне Сайхара не е тук, че да ме командва и да се прави на много важен. Дмитрий извади своя меч и затвори очи, концетрирайки се. Отне му няколко секунди, но успя да включи своето най-силно умение - Perfect Body Control. Той отвори решително очи към X3 и каза: Да действаме...!

Shizuka стоеше неподвижно на едно място. Веднага щом ѝ бъде посегнато, тя ще хване вражеската атака, спирайки я със голи ръце. Най-вероятно една ръка ще ѝ бъде предостатъчно да блокира всичко. Толкова физически силна беше тя. Но не само физическата сила ѝ беше способността. Нейните очи бяха способни да създават илюзии, които пресъздават реалността, която човек вижда за отрицателно време. Също така, тя може да праща всеки, който я погледне в предварително подготвени илюзиорни светове. Първото нещо, който Кьоко ще трябва да разбере е, че тя може да вкарва някого в илюзия, само когато направи очен контакт с нея. Но тази информация далеч няма да бъде полезна сама по себе си, докато не бъдат разкрити всички тайни зад умението ѝ. Причината беше проста - X5 е най-силният и най-бързият човек в залата и със сигурност дори с екипна работа, враговете ѝ няма да могат да я победят без да използват зрението си.

X3: Видя идващия към него Chazz и реши да използва подъл ход. Той извика Shizuka пред себе си, така че тя да блокира удара на Chazz, ако той въобще посегне да я удари. Chazz ще трябва да осъзнае и приеме факта, че няма друг начин да върне старата Shizuka освен да прояви насилие към сегашното ѝ тяло и да си проправи път през нея, към X3. Какво стана момче? Би ли ударил, твоята приятелка? X3 извади своя меч, защото знаеше, че X5 няма да успее да свърши сама цялата работа.

Въздиша след като чу думите на Маки. Той мразеше когато трябва да се стига до насилие, но и дълбоко в себе си знаеше, че е много малка вероятността това да не се случи. Мразя когато трябва да го правя...Застана в бойна позиция. Е, покажи ми защо сте толкова безсърдечни. Сигурен съм, че ти си тази, която греши. Ще покажа красотата ти с моето изкуство! - Kiyoshi

Кимна към Дмитрий, като се затича към Х3 докато го гледа. Тя бързо разбра за умението на Х5 тъй като малко по малко беше започнала да извлича информация от опонентите си, но това беше едва самото начало. Имаше доста време докато научи всички подробности. Не я поглеждайте в очите! Казвайки тези думи, тя направи кълбо напред и изстреля 2 куршума към Х3. - Кьоко

Chazz продължи да тича напред, като заповяда на своя дух Crazy Diamond да се опита да подмине Х5. Действията на Х3 още повече го ядосаха. За нищо на света няма да я нараня..ще нараня теб, ИЗЧАДИЕ!! Как смееш да ѝ го причиняваш?!? Изричайки тези думи, Crazy Diamond щеше да се опита да профучи покрай Х5 и да замахне няколко пъти към Х3. - Chazz

Аки: Изправи се и без да казва нищо тя се задави, всякаш все момент щеше да повърне.
Маки: Отправи последен поглед на Kiyoshi, казвайки му че сега е последната му възможност да отстъпи. В очите ѝ се четеше нейната решителност. Маки и Аки бяха много болни. Те не бяха болни от нормална болест, а от нещо много по-опасно. Те боледуваха от GREED.
Маки беше създала 20 остриета от металният си пясък, но ѝ оставаше още тонове такъв. Тя дори си върна пясъка от повалените войници и сега можеше да възпроизведе отново армията си от 300 спартанци. Но вместо това, тя ги задържа в пясънча форма и заобгради себе си, сестра си и Kiyoshi от пясък. Така в рамките на няколко секунди, тя създаде метален купол, който приличаше на главната зала, но умалена версия. Подобно на Shoto, Маки също изолира себе си и врага си, за да може да се бият насаме. Но и Аки беше тук. Тя отвори широко уста и повърна голямо количество лава, което щеше до десетина секунди да превърне целият под в огнено езеро. Kiyoshi можеше да се спаси единствено, като се издигне във въздуха. Същото се отнасяше и за Маки, като тя се качи на едно от остриетата си и започна да лети във въздуха. Но бягство за Kiyoshi вече нямаше. Той направи своя избор. Единствено му остана да победи сестрите, дори и да не го искаше наистина. Може би ако не беше лакомията на сестрите, това никога нямаше да се случи. Но вече е късно. Тяхната битка продължаваше...