Yharim's Castle

Kenji: С лекота успя да я надвие, но вместо да я изблъска назад, той протегна ръка и я хвана за врата. Усмихна ѝ се, при което я обърна с лице към Lucky и си постави меча до врата ѝ. Разбира се, че не...не знам как стоят нещата във вашата вселена, но светът..е едно мнооого жестоко място там, от където аз идвам...и ако не искаш да се биеш, за да защитаваш, то ти си също толкова виновен колкото тези, които убиват невинните..Намръщи му се. Ако тя умре, ти ще носиш отговорността, хлапе..избирай. Нейният живот или твоят..ще се биеш ли, за да защитаваш?
Атсуки: Нгх..агх..! Опитваше се да се бори с него като се мърда колкото може, но не можеше да избяга от захвата му. Личеше си, че изпитва огромна болка.

Lucky: Извади си меча, като си личеше, че беше направен от майстор в коването. Със самото си изваждане, от него се усети сила, която го направи прекалено очевидно, че ще може да среже каквото и да е, стига да успее. Но в същия момент изглеждаше крехък, че ако собственикът му не знае как да го ползва, че ще се счупи при първия замах. Наистина не искам... Но... Захапа ръбът на долната си устна, като го разкървави бързо. ...да гледам приятелите ми как страдат докато правя нищо... Наистина би ме направило злодей, като теб... С една крачка, всичкото разстояние между Кен и него беше станало не повече от метър. Замахна към китката която държи Атсуки, като точно в този момент, можеше да се види как е направил всичко това със затворени очи. Скоростта му не беше за подценяване, като замахът му би бил невидим към нормалното човешко око, дори под въздействието на невероятно количество адреналин.

Ken: Заради CBC имаше нужните реакции да блокира атаката, но хвърли Атсуки настрани преди Lucky да се дашне към него, тъй като усети какво щеше да направи миг преди да се е случило. Затова, той предварително постави меча си на пътя на замаха му, за да се сблъска с него. Ken беше майстор анализатор и само по самото оръжие, той разбираше за характера на своят опонент. Като човек специализиращ в оръжията, той можеше да си направи извод за характера на човека в мига, в който се сблъска с него. Now I see...you deny your weapon its purpose! Опита се да го надвие с груба сила и да го накара да отстъпи назад.

Lucky: Липсата на драскотини по оръжието... Или не се е бил никога... или с един перфектен замах е посичал всеки един опонент. Ако не уцели правилно, почти до атома, своята мишена, самото му оръжие щеше да се натроши на хиляди парчета. Но изглеждаше като чисто ново. Той беше честен човек, миролбив, трудолюбив. Но в битка изискваща сила, нямаше шанс. Щом се сблъскаха оръжията им, той тактически отскочи от земята, минавайки над него, като мечът му се опита да го пререже през рамото му докато прави предно салто. Той знаеше човешката анатомия страшно добре, като знаеше кои мускули да пререже, че да спре способността да си движе ръката. И-извинявай! Знам го този reference, но битката не се случва по този начин! Q^Q Щеше да се приземи зад него, на безопасно разтояние, но щеше да прикрие Braelor. Все пак беше впечатляващо висок, и зимното му яке беше се разперило от салотото си. Всичко което направи се случи за част от секундата, като си личеше, че ако се бие с някой, то винаги се случва използвайки стратегията "death by a thousand papercuts".

Kenji: Атаката на Lucky го хвана неподготвен, като той наистина успя да пререже рамото му, карайки го да изпусне оръжието си. Агх..! Хахах...бива си те..Въпреки че имаше голяма рана обаче, това не му попречи да използва ръката си заради засилената си регеренация от CBC. За няколко секунди щеше да е като нов, макар че това не възвръща вече изразходената му енергия. Обърна се обратно към Lucky, като с ръка удари земята, създавайки адски силен трус и дори щеше да накара земята под него да се издигне нагоре в опит да го изстреля във въздуха, където да отскочи и да го посече.

Lucky: Това трябва да го поема... Иначе... Braelor ще бъде разкрит. Това не трябва да се случва. Perfect Distance! Захвана се за земята под себе си. Щом земята се надигна, той се надигна с нея. Хех, п-плановете ти не се получиха! Това беше неговия залък опит за интимидация. Планът му беше болезнено очевиден, че иска да бъде атакуван директно по земя, въпреки, че, не знаеше какво точно иска да направи.
Braelor: Заради Cobalt Skin, не бе изстрелян, но краката му се почупиха. Трябва да продължа! НАПАДНИ НИ, КЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕН! Започна да събира енергията от щетите в щита си, като се засили към Lucky, игнорирайки всичките щети които има по тялото си. Болката би убила нормален човек, но той не е нормален.
Lucky: Застана в тази поза. Ела!

Kenji: О, нима..? В мига, в който Lucky бе изстрелян нагоре, той започна да се движи адски бързо, отскачайки навсякъде около тях, като постоянно променяше траекторията си. Толкова бързо се движеше, че трудно щеше да бъде проследен дори и със специални умения. Движеше се и доста произволно, като трудно щеше да се предвиди кога ще реши да нападне. Направи го точно на 10-тия отскок, като се дашна от една от отломките право към гърба на Lucky и щеше да го достигне също толкова бързо, колкото и той него.

Lucky: Шестото му чувство крещеше през цялото време. Успяваше да го види, като проследи един-два от неговите осткока, но щом се засили чувството му за опасност, той усети и посоката. Сега! Придвижи се към другата страна на скалата, блокирайки това което вижда Кен, със същата с скорост с която той отскочи. Очакваше да се забие директно в скалата.
Braelor: Скочи към скалата на която се намираше Lucky до преди момент, като имаше надеждатта Кен да спре на нея. Замахна с максимална сила към тази позиця, използвайки щита си, в който е съхранил всичките щети от директния удар на Кен. Дано се спреш!
Lucky: С Perfect Distance, той стоеше върху долната страна на скалата, като че ли нямаше гравитация за него.

Kenji: Беше се насочил към Lucky, като се беше подготвил да замахне, но нямаше да го хване на време, за това бива force-нат да спре на скалата. В същият този момент, Braelor успя да замахне към него с всичка сила, на която обаче той можеше да реагира, макар и в последният момент. Той кръстоса своите ръце и блокира замахът му, но силата, която се освободи бе предостатъчна да го запрати да лети доста надалеч, преминавайки през няколко сгради докато най - накрая не се заби в една от тях, образувайки огромна дупка в нея. Агх...you..got me..Макар и повечето кости в тялото му да бяха счупени, той остана прав на място вместо да се сгромоляса по лице.

Braelor: Nano... machines... son... Сгромоляса се на земята. Изключително шумно беше, защото тялото му изцяло отказа. Огледа се за Атсуки.
Lucky: Беше изстрелян с отломките на камъните, като почти бе убит в процеса. Знаеше, че това ще се случи, но трябваше да го разсея. Приземи се по лице, за разлика от Кен, като беше точно до него. Изкашля кръв, като беше смъртно ранен. Добре ли си... Кен...? Погледна към него.

Kenji: Беше със затворени очи до мига, в който Lucky не го попита дали е добре. В този момент, той бавно отвори едното си око и придвижи ръката си до устата си, като му направи знак да не говори, след което той затвори очи и отпусна цялото си тяло, като очевидно се преструваше, че е нокаутиран. Идеята му беше онези, които го наблюдават да не разберат, че той всъщност може да продължи да се бие, за да могат Braelor и компания да продължат напред.
Атсуки: Лежеше някъде настрана, като беше изгубила съзнание заради многото кръвоизливи, които бе получила. Тя също като останалите беше на предела на силите си и дори беше с единият крак в гроба.

Lucky: Разбра този намек много добре. Изправи се, едвам едвам, като прошепна изключително тихо. Благодаря ти, приятел... Огледа се наоколо, изпитвайки болка, не защото е едвам жив, а защото приятелите му са ранени и нищо не може да направи. Щом видя Атсуки, докуца но нея и я вдигна, премествайки я до Braelor.
Braelor: Йей! Време е да съм линейка! Заради всичките щети които беше поел, регенерацията му беше изключително силна. Докосна и двамата, като защото бяха простосмъртни, щяха да бъдат в топ форма до не повече от десет минути. Но първо, затвори всички тежки, смъртоносни рани които имаха.
Lucky: Благодаря ти, Braelor...
Braelor: Споко. Аз няма да мога да се движа известно време. Вие двамата продължете без мен. Ще ви настигна скоро.

Атсуки: Щом усети как тялото ѝ биваше лекувано, тя бавно отвори очи и започна да се изправя, подпирайки се на меча си. Главата ме боли...Погледна към Braelor. Ей, ти защо лежиш там...хайде, да вървим...

Braelor: Момиче, представи си буболечка. Отвънка са приятни и хрупкави. Отвътре са вкусно сокче. Е, аз вмомента съм като буболечка. Ако се изправя, може и да загубя твърде много кръв, Атсуки. Вие продължете напред. Аз, след като добавя достатъчно желатин в това сокче, ще успея да се изправя. Започнах да разбирам как се чувства кафето ми рано сутрин... Разбъркано... Цветенца почнаха да никнат около него заради количеството щети което е поел. Все пак, колкото повече щети поема - толкова повече се регенерира. Също така, колкото по-дълго не поема щети, толкова по-силни са лечебните му умения.
Lucky: Нека продължим... Притеснявам се за другите повече от колкото се притеснявам за него...
Braelor: Грубо!

Атсуки: Тя разбра, че Braelor не е в състояние да продължи, за това кимна и продължи напред. Да вървим, Lucky..! А ти да се върнеш, тенекия...

След около 5 минути от както те двамата тръгнаха, Braelor започна да чува музичка от флейта, която щеше да привлече вниманието му. Тя идваше от едно момиче, облечено с традиционни eastern дрехи, като дори имаше Jingasa , закриваща голяма част от нейната глава. Тя продължи да свири на флейтата докато вървеше, но спря щом се доближи до Braelor и продължи да си тънъника мелодията. Беше стара, традиционна песен от нейният край. Тя започна на висок глас да описва всяко свое действие поради някаква причина, но видимо ѝ доставяше удоволствие. Хмм..хмм..сегааа, виждам голям, ранен рицар и бавно отивам до него, старайки се да запазя грация в походката ми като една истинска гейша..макар и да съм просто ронин, но това не е от значениеее~ Тя приклекна до Braelor, като надигна своята Jingasa и го погледна. Клякам сега до него и го поглеждам директно, старайки се да измисля набързо въпрос, който да му задам, за да се престоря сякаш съм загрижена за неговото състояние..КХЪМ! Action! Погледна към Braelor, този път видимо загрижена за него. Личеше си, че е добра актриса. И-извинете голям и смел рицарю, макар и вашето тежко състояние, нуждая се от помощ! Бихте ли помогнали на една красавица като мен..? Не знам как попаднах тук и се изгубих..

Lucky: Кимна на нея, като я последва.

Braelor: Тежко въздиша. Но разбира се, нямаше начин да изпусне тази възможност. Clears throat. О прекрасна, самокатегоризирана като Къхм, след като смени на най-монотонния глас който успя да изкара за следващата дума. "красива", цицеста мадамо. Размяткваше ръката си наоколо докато говореше, с глас и ръкомахания изпълнени с емоции, като че ли е част от пиеса. Късметлийка сте, че дойдохте точно сега. Моят компанион, който така иронично се наричаше Lucky, като късметът му ще го погуби някой ден, търси съпруга си, която изглежда досущ като теб! Бяла коса, Нежно мина с пръсти през малкото коса която висеше от нейната дясна страна. кристални сини очи и незабравима усмивка! Този мой приятел си тръгна преди малко.Видя се как кръв капна от ръката, докато я размахваше. За момент паузира, като погледна ръката на... кръв! (insert laugh track here) Избърса я в тревата, като продължи да я размахва. Правейки се на впечатлен, силния войн я погледна право в очите, като светещите му, непоклатими зелени очи, като че ли гледаха право през нейния акт. Погледна я сериозно. След което той попита въпроса, който щеше да реши дали са приятел или враг. Отново си пречисти гърлото... Секунда мълчание... Бе и ти ли си от друг свят? Писна ми, май си втората или третата днеска! Първо беше майка му от друг свят, а сега жена му! Кво се случва бе, писна ми! Върна се обратно към narrator гласа си. След което храбрия рицар отново заби лице в земята, заради щетите получени от по-рано. Издиша тежко и заби лице в земята. Леко затихнало се чуваше от пръстта. Та... враг, приятел? Кво си, преди да реша дали ще помогна с навигацията. Отново смени гласа. Той попита, не знаейки, че най-вероятно без да иска вече отговори на нейния въпрос.

Момичето се засмя, като му подаде ръка да се изправи след като доста се бе позабавлявала на тази импровизирана пиеса, която направиха. Казвали ли са ти, че ставаш за актьор? Още преди Braelor да си беше подал ръката , тя го хвана и макар и да изглеждаше крехка и слаба, успя да му помогне да се надигне, поне малко, без изобщо да ѝ дреме за това дали се беше възстановил напълно. Да, и аз съм от друг свят! Това е десетата вселена, в която се намирам! В деветата също те срещнах, но там беше жена,с доста по - големи "пропорции" дори и от моите! Засмя се. Изненадвам се, че не ме разпознаваш! Имам над 10 титли, които аз сама си измислих, надявах се някой друг да се е сетил за тях! Една от тях е "най - красивата жена на света"! Друга пък е "най - добрата актриса"! И така нататък..сериозно ли не сте чували за мен във вашата вселена? Нацупи се. Ще съм враг само ако ми откажеш да ме напътстваш! Да, точно така, задължавам те да си ми личен рицар докато не се прибера обратно! Не приемам не за отговор!

Braelor: С най-Karen гласа който имаше каза - Erm, excuse me, I have a girlfriend! След което се засмя. Но damn straight бих имал огромни пропорции като жена! И знам, че ставам за актьор, дори и да не са ми го казвали. Много кръв течеше от корема му специфично. Нека помисля... Хмм... 10 титли... Braelor! А, не, имам бая повече... Statis! Само той има такова самочувствие! Не... не, чакай... той няма чувство за хумор... Paladin! Трябва да си Paladin! През цялото време го-... Не, той мрази weeb-овете като сина си... Никва идея, честно. Щом беше надигнат и раздвижен още повече кръв текна. Изчакай, май се заби скала в бъбрека ми. Ще се пикае кръв ако не я махна.

Момичето: Хаха, толкова ли си крехък отвътре? Знаех си, че тази броня компенсира за нещо! Мислех, че ние demigods сме по - корави, от колкото изглеждаме! И нека позная, опитваш се да разбереш коя по дяволите съм аз в тази вселена? Нека ти подскажа! Ще играем на "познай кой съм"! Аз съм demigod, дъщеря на богът на вятъра Fu'Jin, бродещ из целият свят, който много обича да яде и дори може да- Бръкна между гърдите си, като извади купа с рамен, все още горещ и започна да яде и да говори едновременно. Вади неща от незнайни места! Girl's secret~ Не майтапя се, това последното не го мога, но мога да побирам предмети между гърдите си! Веднъж извадих цяло джудже от там, беше забавна история..мога да я разкажа! Можеш да ми викаш Тори!

Braelor: О не... Ти си аз! И аз съм теб! And you're hot! Между другото, защото ми стана любопитно, Statis веднъж ме пита, хипотетично, "Ако срещнеш себе си, и е от другия пол, какво се счита ако се целунете? Incest? Selfect? Винаги съм се чудил, защото съм способен да го направя със слаймовете си". Имаш ли отговор на този въпрос? Засмя се. Радвам се да се запознаем, Тори. Мисля че ще станем добри приятели. Потупа я силно по гърба, смеейки се дълбоко и силно, след което изкашля още кръв. Бръкна в раната си, като наистина, извади скала. Подаде ѝ я, като с мазен смях се изказа. "Камъни в бъбреците". Продължи да се смее, колкото и да болеше. Бронята по принцип пази от такива неща, просто този път опонента ми беше супер готин! Трябваше да го видиш! Битката ни беше на живот и смърт! Камъни, изстрелвани на всяка посока! Lucky и Кен, използвайки същата скорост да маневрират един покрай друг! Планът който сформирахме без да обелваме и дума! Беше страхотно, имам го на запис. Последното изречение го изстреля, като нямаше и грам пунктоация или време да се осмисли какво беше казано от него. Та, къде е вашата дестинация, Boobrelor?

Тори: Докато ядеше и чу шегата му, тя започна да се смее неконтролируемо, като дори ѝ излезе през носа от това колко много се засмя на тази смешка. ПХАААХАХААХ! Good one, alternate me! Взе скалата след като си приключи с яденето и хвърли купата нагоре, snipe-вайки я със скалата. Бааам! На това му викам аз "бъбречна криза"! Засмя се. Ааах..сигурна съм, че ако се целунем, ще е проблем и за двама ни, аз също имам гадже ya know..макар и той още да не знае! Но сериозно, мисля, че имам отговорът на този въпрос! Извади дневник, на чиято корица пишеше "Only open if you're in an alternate universe". Мммм, дам, правило номер 69420, наистина не знам защо е точно това число, но...тук пише никога да не целуваш себе си в друга вселена ако е от другият пол! Пише, че ще експлодираш на място..аз бих казала на много места! Затвори дневника. Аз съм го писала! Имам и друга моя книга, в която пиша далеч по - скучни неща за всички останали, като например "паденията на някои от най - известните мечоносци в света" и "слабости на някои от най - популярните бойни стилове". Младите не го харесват особено..а, накъде съм се запътила? Бих искала да се върна у дома, но съм бродещ ронин, така че ми е все тая къде съм!

Braelor: И той не знае!? Леко я ръгна в бъбреците с лакът. Кажи кой е щастливеца! Ако има магнитни сили, прави 180. Засмя се, като се превърна в кашлица. Готов съм да помогна като wingman! Не пропусна да се смее на нейните шеги. Експлозия? Леле мале, добре е че съм мъж под чехал, че каквато съм-... ъъъ... сме? Абе, майната му, каквито сме красавица, ако нямах страх от жена си, може и да съм експлоадирал! Нарочно го казва толкова счупено, защото още не е научил как да говори за свои верисии от друг свят. Продължи да се смее. Имаш такива книги? Аз също! Бих искал да ги прочета и да сравня начинът ни на писане! А ти искаш ли да прочетеш книгите ми за плаване? Честно, както екипажа на Тай плава, имам чувството че им е за първи път! Те наистина трябва да го прочетат! Въздиша, спомняйки си че повечето от тях са мъртви. Но за жалост, не мога да те закарам до твоя дом. Още не съм научил да се движа между измеренията. Което ми напомни... как дойде тук?

Тори: Хаха...еми, запознахме се на скоро, но мисля, че е възможно да има магнитни сили..по - скоро, не е изключено! Относно как дойдох тук...не знам, но знам, че не се задържам дълго във вселените, в които отивам. Това ми е десетата подред. Подаде му собствената си книга - "The book of Five Rings". Имаше точно 5 chapter-a - "The book of Earth/Water/Wind/Fire/Void". В първият, тя беше описала бойният стил, който тя използва - Niten Ichi-ryū. Това е боен стил, който използва множество оръжия и честата смяна между тях е препоръчителна. Тя смята, че използването само на едно оръжие е лоша идея, защото дава време на опонента да намери неговата слабост. Нейният стил на писане беше много остарял, макар и тя самата да беше отворена и модерна личност. Всичко беше писано в стил Wise old man:




The book of Water представляваше чаптър, в който са описани различни стратегии и дори философии на някои от най - добрите мечоносци:


The book of Fire представляваше много разновидни бойни техники и допълнение на философиите от предишният чаптър:



The book of Wind обобщаваше всичко до този момент, като в него нямаше нова информация, а по - скоро синтезираше вече научена информация от предишните глави.

Последният чаптър , The book of Void, съдържаше собствената философия на Тори - "Zero: The path to the truth". Нейната главна цел в живота бе да достигне до съвършената истина за света - според нея, тя се намираше в "нулата", тоест в началото на всички начела. Нейният баща - Fu'Jin, е успял да достигне определен тип душевно състояние, наречено "One". Това се счита като най - върховното състояние за един мечоносец, защото в него, той проглежда всичко и няма какво повече да научи. Счита се, че всеки, който достигне до "One" няма какво повече да надгради и се е превърнал в перфектната версия на себе си. В тази глава, Тори описва как тя цели да надмие баща си и да открие ново състояние - "Zero", което съществува дори след перфектното състояние "One". Това е част от характера ѝ - тя цели да надмине дори и това, което не може да бъде надминато. Тя смята, че в "Zero"
състоянието се намира точно тази истина, която тя толкова много търси. И навярно това е и причината много от хората да не харесват нейната книга, защото всичко това звучи като една пълна измислица.

Braelor: Мхм, мхм, да. Със сигурност си мен. Върна ѝ книгата, като я погледна. Желая ти късмет с момчето. Ще ти трябва. А за книгата... Честно казано, това състояние, Zero... И аз се опитвам да го стигна, но по друг начин. С ръката от противоположната страна на Тори извади наковалня, като я хвърли на земята, разклащайки я под тях двамата. Надигна ѝ шапката и извади чук, като го постави на наковалнята. Ако баща ти е "One", то за мен богът на коването и пеща, Draedon, е моят "One". Той е моят най-голям враг, в професията на коването. Моята цел е да го надвия, евентуално, създавайки оръжие, което да надмине неговото перфектно оръжие, Exoblade. Всички ме считат за глупак, опитвайки се да надвия перфектното. За това изцяло разбирам как се чувстваш. Но аз просто знам... знам, че има нещо отвъд перфектното... отвъд Exoblade. Потупа я по гърба. Защото отне време да прочете всичко, то раните му почнаха да заздравяват. Ще успееш, Тори. Знам го. Защото си мен, все пак! Засмя се.

Тори: Със сигурност! Знам, че ще успея, все пак съм най - красивата , умна и талантлива жена на света! Засмя се. Ти също ще успееш, тенекиено аз! Ще му сриташ задника на този негодник. Така и така съм в твоята вселена, все ще мога с нещо да ти помогна. Води ме при приятелите ти!