Yharim's Castle

Замъкът на Тиранина, разположен в северната част на държавата му, където единствените хора в предградията на този замък са неговите войски.

Започва от 2:08.
Yharon: Докато тя стоеше пред портите, отстрани на двореца се надигна като цяла планина огромен огнен дракон. Щом стъпи на четири крака, гордо си изпъчи гърдите. Погледна надолу към нея, като че ли беше някоя мравка в пресъствието си, или още по-точно. В такава близост до своя господар. Щом се изправи напълно, музиката спря и започна да се чува нещо друго...

Нещо друго:

Жената: Надигането на дракона развя дрехите ѝ, но тя не откъсна поглед от целта си - замъка. Макар и жизнената ѝ енергия да привличаше създанието тъй като беше много , много богата, точно като тази на самата природа, тя не показа някакъв интерес към него. В мига, в който портите се отвориха , тя погледна към ???. От нея се усещаше много позната жизнена енергия на ??? - тази на малко момиче, което той бе срещал преди. Аз съм Ема Хресвелг, по - известна като Edelgard. Дойдох тук да се срещна с лидерът на тази държава..и първите ми впечатления са, че естетиката на хората тук не им е от силните страни.

???: Не е нужна естетика на практичен народ като Dreyvis. Запъти се към нея, като се опитваше да се сети на кой точно му напомня. Името е Yharim. Не носеше оръжие със себе си.
Yharon: Щом видя че господарят му ще се заеме отново легна на земята. Издиша, като само с това температурата около тях се вдигна с няколко градуса.
Yharim: Предполагам не сте дошли само за кафе.

Edelgard: Но не е и препоръчително тотално да я отписваш..естетиката е нужна на хората да живеят хубав и ценен живот. Относно кафето..не съм, но не бих и отказала...Започна да върви напред, оглеждайки замъка. Не пропускаше нито един детайл в окрашенията му. Това място наистина е грозно..сякаш е олицетворение на цялата държава. Погледна към Yharim. Толкова ли не намери място за една саксия цветя? Както и да е..не съм дошла за това. Дойдох да ти обясня ситуацията навън.

Yharim: Имах саксия, порастна, почна да свири метал и се скри под земята. Започна да прави кафе. Имаше точно едно чисто място в стаята му - неговото бюро. Беше перфектно подредено, чисто в цялата зона около него и с хубав изглед навън. За каква ситуация става на дума?

Edelgard: Колко интересно...бюрото ти е чисто, но не и всичко останало. Това говори много за теб..от това мога да разбера, че си много егоистичен лидер - някой, който поставя своите лични интереси на първо място пред всичко друго. Не че е нещо лошо..понякога народ трябва да се ръководи с твърда ръка. Но виждаш ли защо естетиката е важна..? Тя говори много за нас..Усмихна се. Ще стигнем и до там. Първо искам да разбера повече за човекът..или създанието пред мен.

Yharim: Разбирам защо е важна. Засмя се. Все още се опитва да се сети на кого му напомня Еделгард. Близко си с твоята теория, но не достатъчно. Цялата тази държава я създадох защото нещо мое бе откраднато. И семейството ми да не страда повече, трябваше да направя нещо по въпроса. Със сили като моите, не беше никак трудно да залича всичко на пътя ми, за да осигуря безопасно място за живеене на сестра ми и брат ми. Погледна към нея. А твоята естетика ми казва, че ще бъдеш голям трън в задника, каквото и да стане. Та... за каква причина си тука? За каква ситуация става дума?

Edelgard: Поради някаква странна причина, тя му напомняше на Eri - онова малко момиче, което постоянно се навърташе около екипажът на Тай. Нещо в Edel , той можеше да усети и в Eri - нейната богата жизнена енергия. Да заличаваш и унищожаваш винаги е най - лесният начин..но не се притеснявай. Няма да съм "трън в задника"..кажи ми, какво знаеш за мултивселената?

Yharim: Питаш ме въпрос, за който знам много, момиче. Изправи се, видимо впечатлен от въпроса който тя зададе. Като започнем от най-простата част... Има безкрайно много от тях - вселените. Всеки един миг създава и разпространява възможните мултивселени като дърво. Всяко решение създава нова. Всяко "ако", "и", "или". Те са директно свързани с времето, но щом напуснеш една, е почти невъзможно да се върнеш обратно в своята. Също така... че да се местиш между тях не е чак толкова голяма работа. Погледна докато казва това изречение. Любопитно ми е, защо зададохте точно този въпрос?

Edelgard: Усмихна се широко. Много просто...границите, които крепяха всички тези различни вселени, ще бъдат пречупени. Въпрос на време е да се случи събитие, което ще афектира както този свят....така и моят. Да, точно така. Аз не съм от тази вселена. И бях изпратена на произволно място от моят съпруг да разбера повече за другите светове...да видя дали те знаят за нашето съществуване. И още куп други цели.

Yharim: За точно вашата вселена не знам. Дори и да си мисля че знам, е невъзможно да съм сигурен. Все пак, има безкрайно много точно като нея, различавайки се с почти нищо. Въздъхна. По начинът по който се обличаш, мога да си представя какъв е вашият свят. Напреднали са технологиите, даже може би повече от тук. Започна да се разхожда около стаята си. И най-вероятно е пълен хаос в момента. За тази част не съм напълно сигурен. Седна на бюрото си, гледайки към нея. Мога спокойно да отгатна че това няма да е посления път в който ще се срещнем. Въпросът е... на коя страна ще си? На моята или срещу нея?

Edelgard: Не виждам причина да съм на твоята страна. Тук, може и да си най - силният, но ако говорим в глобален мащаб, в другите светове има далеч по - опасни от теб. Лично аз ще съм на страната на онзи, чиито мотив се доближава до моят..но дори тогава не гарантирам, че ще му помагам. Розите имат бодли..а моите са отровни. Остави това настрана. Тук съществуват ли 10 свещени артефакта? Някога да си чувал за нещо подобно?

Yharim: Далеч по-опасни? Засмя се. Със сигурност. Скъпа, аз не съм опасен. Аз съм мислител, не боец. Но ако стане дума до сила, съм сигурен, че дори в твоя свят щях да бъда на върха на хранителната верига. Самите му думи всяваха страх във всички които ги чуят. Нямаше и една лъжа изречена от него, а само истини и факти които може да потвърди. Издиша дълбоко. Сега, да отговоря на въпроса ти... като се замисля, съм чувал да се споменава нещо такова. Но никога не ми звучеше като нещо, за което да си струва да похабя ценното си време. Все пак имам държава да управлявам, чиято икономика се срива заради войната. Имам инфраструктура да построявам и закони, равни за всички. Седна на стола пред бюрото си, обърнат към нея.

Edelgard: Не си първият, който казва нещо подобно, едва ли ще си и последният. Все тая. Изпуснал си в такъв случай доста голяма възможност..не знам как стоят нещата тук, но в моят свят, да кажем твоята алтернативна версия организира състезание точно около тези 10 артефакта, които са под формата на стари артефакти - в нашият случай, златни стрели. Всеки един от тях контролира отделен аспект от вселената, например времето. Щом световете се слеят, те ще са наградата за "най - силният", така да се каже. Който успее да събере всички 10, може съвсем спокойно да се нарече най - силният.

Yharim: Засмя се маниакално. Десет дребни играчки да те направят най-силния? Пълна шега. Погледна към ръката си, като и я показа. Станах най-силния тук, без дори да използвам и един артефакт. Всичката сила, сам съм я постигнал, всичките инструменти, изобретил сам. Дори Draedon, God of the Forge не може да направи нещо толкова силно. Помогна с коването, но всичко останало аз го направих. Дори без тези "стрели" съм напреднал с владението си над космоса, както и съм създавал живот от нищото. Стисна юмрук. Но щом казваш, че ще се слеят световете ни, ще ти дам съвет. Не стой на пътя ми. Погледна я право в очите. Дори шлемът му да не позволваше тя да види неговите, тя знаеше, че гледаше на нея като на по-низше същество. Но... ако звучи забавно, мога да се присъединя във вашата игра.

Edelgard: Усмихна се леко. Радвам се да чуя, че няма да са ти от полза..но ако тази твоя гордост ти коства живота, не вини мен. Колкото и неща да направиш сам, за някои неща ще ти трябва чужда помощ. А през това време, отивам да се срещна и с другите участници от този свят. Обърна му гръб, като тръгна да излиза. Ще се видим когато пристигнеш в Beacon..тиранино.

Yharim: Моля, тиранин ме наричат само враговете ми. Наричай ме Yharim. Изправи се, като я последва. Все пак, не е културно да не изпрати гостите си на отиване. А и не е гордост, а знание. Не влизам в битки които не мога да спечеля. За това предварително проучвам всичко нужно. Както казах, не съм боец, а мислител.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Със смях и с капка веселие, цялата група най - накрая достигна до това така-мрачно и тъмно място, което всички те свързваха единствено и само с отчаянието. Ivy продължи да върви напред, като по едно време спря и се обърна към всички тях.
Ivy: От тук, нашите пътища се разделят. Нещата няма да свършат добре за вас и дори за мен ако ви видят..

Lucky: Желая ти късмет, Ivy... Ще се нуждаеш от него... Изглеждаше изключително притеснен.

Ivy: Обърна им гръб, като тръгна да върви напред. Благодаря ви..щом се прибера, със сигурност ще разкажа на останалите за вас..
Тай: Вече след като мина малко време и когато те вече не можеха да видят Ivy, Тай се хвана за брадичката и започна да мисли за нещо, което го притесняваше. Хмм..
Атсуки: Какво има, Тай?
Тай: Не знам...нямам никакво добро предчувствие за това...Ivy може и да е от чужда вселена, но тук едва ли това ще има някакво значение..имам чувството, че тя може да попадне в голяма опасност ако не влезем навътре..
Malady: Луд ли си..? Да отидем пред вратите на лошия и да кажем "Хей, дойдохме сами да умрем"? Остави я..не виждам защо ви пука толкова много за непозната, която дори може и да ни е лъгъла.

Lucky: Аз съм с теб, Тай... Нещо не е наред...
Braelor: Това е много опасно решение хора... Malady е права... поне за "Дойдохме да умрем" частта... Не ме разбирайте погрешно, много искам да ѝ помогна, но не е никак безопасно.
Lucky: Но ако бъде ранена, знаейки, че можех да направя нещо да го предотвратя, никога няма да мога да си простя...

Тай: Опасно е, така е..и никак не е добра идея да продължаваме напред..но ако Ivy не се върне успешно? И то заради злодеите от нашия свят..няма ли това да е било наша отговорност ако сме можели да направим нещо по въпроса?
Атсуки: Не ни пречи да опитаме..
Malady: Ще ѝ се доверим, така ли? Ако ни излъже и всичко това е просто един капан за наивници?
Тай: Усмихна се. Аз избирам в кого да вярвам..и сега избирам да ѝ се доверя. Ако бъда предаден, така да бъде, моя е вината, че съм избрал да ѝ се доверя!

Braelor: Аз съм съгласен с капитана.
Lucky: И аз... Ще бъде изцяло наша вината ако ѝ се случи нещо. Наш свят е... И за това е наша вина, че не сме могли да го победим до сега.
Braelor: Засмя се. Ние сме банда кухи глави явно!