Yharim's Castle

Видимо, те се намираха на летящ остров. А силата която накара това огромно парче земя да се надигне от повърхността - силите на чистата, безгранична тъмнина. Dark Paladin.
Lucky: Скачаме ли? Пита той, най-спокойно, като че ли всички са котки.
Braelor: Някои от нас са котви. Няма да оцелеем.

Malady: Надигна вежда, като го погледна видимо готова да му счупи врата. По - скоро някой, дебелак смотан..Огледа се. Е, преебани сме..
Тай: Огледа се и той, видимо притеснен. Какво се случва..?!
Тори: Заби си катаните в земята, като се държеше за тях. Нещо, което е много голямо табу се случва..!
Атсуки: Толкова много енергия...!

Dark Paladin: От двореца който те напуснаха, тъмните пипала започнаха да се мяткат, огромни, над 50 метра. Нямаше контол над тях, сега, като тъмнината се натика още по-дълбоко в неговото сърце. Искаше да бъде сам. Както неговия свят на сила го направи.

Braelor: Някой по случайност да има въжна стълба? Плясна се по челото. А, да бе, аз имах! Извади едно огромно руло стълба, като я спусна от ръба на острова, чакайки да стигне до земята. За жалост, бяха толкова на високо, че силните ветрове разкъсаха на парчета въжетата. А.
Lucky: Настръхна. Още не знае, че сме още тук... И по-добре да не ознава...
Braelor: Уви си ръката около врата на Тай. Капитане. Нека ти обясня какво става. Онзи, който ти се опита да набиеш, направи ТОВА. Ще си призная, за първи път виждам някой с достатъчно ненужна магическа енергия да ПОВДИГНЕ ЦЯЛ ДВОРЕЦ НА СТОТИЦИ МЕТРИ НАД ЗЕМЯТА!

Тай: Добре, но..! Приклекна, за да не падне от рязко издигащата се плоча земя. Какво по дяволите цели този негодник с това..?! Да не иска да ни разбие в земята и да унищожи всичко?!
Тори: Н-не знам дали това му е идеята, но каквото и да е, не ми харесва!

Докато се питаха този въпрос, те веднага видяха точно какво цели. Островът му, летейки високо над земята, целия покрит с неговата прокълната, злокобна тъмнина, засенчваше земята под себе си, повърхността, която бе затъмнена от нея, превръщайки сенките които бяха засенчени от неговия прокълнат остров, превръщайки се в неговата тъмнина. Всяко засенчено място започваше да образува пипала, подобни като тези от двореца от който те току що избягаха, които започнаха да се размяткмат наоколо, сеейки разруха на тези unlucky enough да се намират под острова. Тъмнината също така, започна да се разпространява.
Ivy бързо разбра, точно как той бе разрушил цял свят със собствените си ръце. Тъмнината имаше свой ум, видимо липсвайки нуждата той да я контролира директно, обяснявайки неговите огромни сили. Той не контролираше силата през цялото време, а създаваше тъмнина, който той просто контролира с доминантността си над тъмнината и проклятията. Така, той практически имаше безкрайни сили. През деня, стига острова му да е в небето, всяка сянка под него се превръщаше в пипало, а през ноща... тъмнината засилваше яростта на пипалата, заедно с тяхната сила.

Lucky: Светът ни е обречен ако не го спрем...
Braelor: Wow, thank you captain obvious. Did you manage to figure that out all on your own?! It appears to me that you're a big boy now, capable of critical fucking thought seven year olds have. Видимо раздразнен и стресиран от цялата ситуация, той се опитваше да разведри ситуацията с неговия хумор, за сметка на Lucky.

Malady: Прекъсна Braelor. МЛЪКНИ, ПО ДЯВОЛИТЕ, ДОСАДНИК СМОТАН!!! НАУЧИ СЕ ДА СИ ЗАТВАРЯШ ТЪПАТА УСТА ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ!
Тай: Нека запазим спокойствие...и да измислим план..! Гледаше разрухата, която се сееше и дори и да беше вече доста опитен в това да мисли планове за бягство, той не знаеше на къде да избяга в момента.
Ivy: Ъгх..Извади една от картите си. Имам идея...но картата..ако я използвам, може да е опасно..може да разкъса още повече пространство-времевия континиум..

Braelor: Сведе глава щом бе прекъснат. Boolie.
Lucky: Погледна към his mother from another... universe. Това лошо нещо ли е?
Braelor: Lucky, впечатляваш ме с колко тъпи въпроси питаш... Извади игла и конец. Разбира се, че не! Просто ще го зашия и ще бъде като ново! Обърна се към Ivy. Най-добрата ни опция е смърт, за това, защо да не опитаме?

Ivy: Е....предполагам е сега..или никога. Ivy пристъпи напред и отиде до края на парчето земя, на която се намираха, като погледна надолу към света да види цялата тъмнина, която се беше разпростряла. Огромни пипала, сеещи разруха навсякъде беше единствената гледка, която тя можеше да види. Страдание, отчаяние, и най - вече - тъга в лицата на хората. Това я накара адски много да се ядоса, като стисна юмрук от ярост. Никога...никога няма да му простя за това. Но и не съм се предала. Има начин да спрем всичко това..но..Погледна към тях, видимо разтревожена. Това може да означава, никога да не се върнете тук. Има..риск към всичко това. Готови ли сте да го поемете..? Може..никога да не се видите едни с други.

Тай: Усмихна се широко, като кимна към нея. Това е рискът на професията. От самото начало, аз живея с мисълта, че искам да съм герой. И ако това е цената да спасим нашият свят, то така да бъде. Няма значение колко далеч сме едни от други..нашата връзка помежду ни е неразрушима!
Атсуки: Погледна към катаната си. Заклела съм се да пазя невинните и да наказвам виновниците. Независимо къде съм, това няма да се промени.
Тори: Ееех..Натсупи се. Тъкмо дойдох и вече трябва да си ходя..но се надявам отново да ви видя, нехранимайковци! Излеждахте като забавно DnD парти!
Malady: Скръсти ръце, видимо ядосана. Адски тъпа идея, идваща от адски тъпа патка...но е идея.

Ivy: Така да бъде..Погледна към картата си. Шансът това да се получи е повече от минимален..защото аз нямам такова количество сила. Но ще се опитам да запратя този злодей далеч от тук. На място, където знам, че има достатъчно добри герои, че да го спрат..дори и ние да не отидем там, аз вярвам в тях. Е..да започваме...! Всички, до мен!

Изричайки тези думи, от Ivy започна да излиза огромно количество енергия, която почна да се разпростира из цялата планета. Защото това беше ефектът на картата The World - умение, което афектира абсолютно целият глобус. Въпреки това, той беше лимитиран от силите на своят user, а заради състоянието на Ivy, тя можеше да използва The World само на малка площ от земя, точно като тази, на която се намираше Dark Paladin. Умението на картата бе, че може да промени реалността по абсолютно всякакъв начин, без никакви граници. Но огромният минус бе, че колкото повече реалността се изменя, толкова по - голям е шансът и самият user да изчезне завинаги. За това обикновено картата се използваше в много минимален scale, обикновено да промени бойното поле или да запрати определено количество хора на друго място в света. Но този път, Ivy смяташе да направи нещо нечувано...да се възползва от процепа във време-пространството и да запрати това парче земя през него, запращайки групата в друга вселена. Тя щеше да се опита да манифестира своята собствена, но имаше огромен шанс да бъдат пратени в произволна. И дори и да успее, то те щяха да се разпръснат по целия свят и да не се видят отново за дълго време..но друг избор, тя нямаше. Всички отидоха и се хванаха за ръце, прегръщайки се, знаейки че това е може би последният път, в който ще се видят. С усмивка на лице и по някоя сълза, те се спогледаха един път и си спомниха за всички мигове, които са изживели.

Тай: Хора..където и да сте, каквото и да стане..ние ще сме заедно заради нашата връзка!
Атсуки: Краят е ново начало...но лично се надявам това да не бъде краят.
Тори: Хей, не забравяйте и мен! Аз също искам да ви видя отново, но...да си призная, едва ли някога ще стане. Така че ви благодаря!
Malady: Мразя трогателни моменти..пазете се, всички. Където и да сте. Защото мен няма да ме има да ви спасявам задниците.

Ivy: Застана при тях, като също ги прегърна. Няма..това няма да е краят! Активира ефектът на The Stars, придавайки огромни количества надежда на абсолютно всички тук, включително и себе си. Ще успеем..ще спрем този убиец и ще му отсъдим нужното правосъдие. Аз вярвам! И вярвам, че всички отново ще бъдете заедно, дори и на различно място. И когато всичко това свърши, ще се върнете тук. А сега..(2:37)Погледна надолу към Dark Paladin, като вдигна нависоко картата The World. Огромен лъч от светлина започна да извира от нея, като всички прегърнати гледаха напред към нея. Това беше живата манифестация на надеждата им, достатъчно голяма, че да промени света. Светлината започна да излиза и от земята край Dark Paladin, обгръщайки го заедно с цялата му тъмнина. Светлината започна да изчезва, както и всичко, което бе облъчено от нея. Тя щеше да бъде онова нещо, което да пренесе всички в друг свят, в свят, който можеше да се отбранява. Ivy погледна за последен път отгоре към земята, която вече изчезваше и най - вече към Dark Paladin.


Прегръщайки останалите за последен път, всички те бяха запратени на далечно, далечно място, което все още беше неясно. Пътят им през пространство-времевия континиум щеше да е мигновен и успешен, което беше същинското чудо. Чудо, породено от надежда..но приключението им нямаше да спре до там. Защото битката им тепърва започваше.

Lucky: Отдавна съм загубил причината да съм привързан към този свят... Ако ще спасим всички, факта, че няма да се върнем тук е малка цена за плащане.
Braelor: HOLY FUCK, първото умно нещо казано от лекия. Засмя се. Ще бъде голяма мъка за цивилните, ще изгубят голам pillar на тяхната забава и защита! Ноооо, искам да се върна към корените си! Да приключенствам по другите светове! Погледна Малади. Да я накарам да охлади страстите.

Тогава Ivy използва The World.
Lucky: Сигурен съм че ще бъдем заедно, както винаги. Един зад друг.
Braelor: Ах, ще ми липсваш, мен! Прегърна Тори през рамо. Ако се видим пак, нека да полеем! По двайсет варела ейл на човек!



Daladin: Усещайки енергията от карта, той не можа да се сдържи, освен да се засмее. Тъмнината видимо изцяло убила всичкото добро в него, бронята му изглеждаше още по-зловеща и безмилостна, той излезе от двореца, запътен към тях, с двата си меча протегнати широко в страни. Беше по-заплашителен от всякога, пипалата излизайки от сградата зад него, "гледайки" в посоката на бандата. Boohoo... добрите емоционален момент ли имаха? It sure would be a shame if... Усмихна се коварно, очите му пълни с кръвожажда. ...SOMETHING BAD HAPPENED!


Затичвайки се към тях, ефекта на картата изцяло се активира, като той спря на място, раздразнен, усещайки какво се случва. О, не... това няма да я бъде! Протегна си ръцете настрани, бивайки обвити от тъмнина, те се разтеглиха, опитвайки се да захванат пространството затварящо се около неговия остров във въздуха. Протегна и пипалата, използвайки всичката си сила, готов да жертва живота си да спре това да се случи. Още... не съм... унищожил този свят! Изрева яростно, успявайки да застопори острова между времето и пространството, но добрите не можа да ги спре да продължат напред.