Yharim's Castle

Malady: Въздиша. Добре, добре..и аз ще дойда, макар и само аз да имам мозък тук.
Тай: Единствено трябва да се уверим, че тя ще достигне до замъка успешно и ще може да води преговори..дори няма да се налага да влизаме в боеве ако всичко мине по план.
Атскуи: Кога нещата минават плавно по план?
Тай: Точно така..никога. Така че, гответе се да се бием!

С тези думи, Тай и останалите най - накрая решиха да продължат и те напред, без да знаят, че опасността, която ги грози, е може би прекалено опасна за всички тях.

Lucky: Кимна. Готов съм.
Braelor: Чукна по щита си с меч, докато се смееше харизматично. Роден съм готов!

След като Тай също заяви своята готовност, бандата реши да продължи напред към опасността, която ги грозеше. Но едва ли щяха да очакват тази опасност да е такава, каквато тя бе. Вече те бяха свикнали да виждат какви ли не чудеса - от най - обикновените дракони до огромните творения на враговете им от миналото. Тази опасност обаче щеше да им се стори твърде лесна..и навярно това щеше да ги подведе в решенията им.

Тай: Продължи да върви напред, опитвайки се да следи пътя на Ivy. Докато вървяха и се прокрадваха между сградите без да биват забелязвани, Тай видя как за ръката го хвана мъж, седящ на пейка в една от по - широките, но и по - празни улици. Тъй като човекът се намираше от неговата дясна страна, Тай бързо отскочи и дори се изненада. Какво..? Не усетих този мъж със сетивата си..как е възможно..?! Качулката му за жалост падна, така че лицето му бе разкрито пред мъжа.
Мъжа: Лилава коса..лилави очи..да, той е. Усмихна се. Момичето ли търсите..? Аах..закъсняхте, вече премина напред.

Lucky: Стига да нямаше лоши намерения, Lucky нямаше да реагира на мъжа, докато Тай самият не реагира на него. След като чу какво каза мъжа, почна да се паникьосва. Н-на къде отиде!?! Каза го заеквайки двайсетина пъти, притеснен, слагайки ръката си на дръжката на меча. Изключително стресиран е в точно този момент. Започна да я описва в големи детайли, някои, които нормален човек не би забелязал - местоположения на бенки, дребни черти на характера ѝ, кожни дефекти, белези, рани, всичко. Под напрежение, той рухваше.
Braelor: Woah, малкия, дишай. Леко го тупна по главата с тъпото на меча си. Този странен човек очевидно нищо лошо не ни мисли! Би казал някой лунатик!!! Погледна го. Бихте ли ни казали на къде отиде жената, която олицетворява описанието на младия мъж с нас.

Тай: Беше учуден заради това, че не успя да го усети. Този мъж нямаше никаква енергия..никаква аура. Съвсем нищо. Беше един обикновен човек, и въпреки всичко не успя да бъде засечен от Тай. Кой...е този..?
Мъжа: Думите на Lucky му влизаха в едното ухо и излизаха през другото, като той далеч не бе заинтересован от неговите описания. Все пак..той много добре знаеше за момичето, което говореше. Хей, хей...казвалили са ти, че говориш прекалено много..? Излегна се на пейката, като гледаше към небето, подпирайки главата си с две ръце. Прозя се сякаш му беше скучно, а не заради това, че му се спи. Съжалявам, хора...изтеглихте късата клечка, че ме срещнахте. Аз съм един от така-наречените "нашественици" и не мога да ви кажа накъде отиде тя..колкото и да искам да го направя, това е в противоречие с интересите на хората над мен.

Braelor: Седна на пейката до мъжа. Ще предположа, че "нашественик" означава, че си от... не бих казал същия като Ivy, а... друг свят? Като се замисля, думите ти ни казват, че най-вероятно не си на наша страна. Извади пълна халба с бира от под наметалото си. Започна да надига.
Lucky: Докато Braelor пиеше бирата си, забеляза, че... не забелязва мъжа. Господине... Вие... нямате никакво присъствие... Натъжено го гледа. Ако не внимавате, може някой който е по-наблядателен да усети необичайната липса в една точка и да ви открие! Разбира се, добродушкото трябва да помогне на който и да е.
Braelor: Привърши с бирата си. Та, докато пих, стигнах до решение. Има ли някаква възможност да стигнем до консенсус. Ние правим нещо, ти ни казваш местоположението на мадамата, докато никой не обелва дума за нашия обмен. Какво ще кажеш? Предложи му и на него халба.

Мъжа: Хмммм...знам, че нямам никакво присъствие..иначе щях да съм твърде слаб ако имах..спокойно. Всичко е по план! Погледна към Braelor, като взе халбата и почна да бие в легнало положение, без да му дреме, че разливаше навсякъде по лицето си. Съжалявам, ама...шефа ми е бая стриктен в това отношение и няма да ми позволи да ви помогна, дружина..така че ще трябва да откажа. Но, поне мога да ви кажа едно...Тонът му стана леко по - сериозен и дълбок. Аз съм от нейният свят. И може да се каже, че причината тя да е тук, е точно наша.

Braelor: Защо ли очаквам много неприятни неща в бъдещето... Дълбоко въздишане. Извади карта на зоната. Не е нужно да ни помагаш. Само "без да искаш" да ни опътиш на картата. "Изтърва" я на земята. О не! Изтървах единствената ни карта! Какво ще направим ако най-случайно капне капка бира на нея, точно там където е нашата мишена!
Lucky: С-само препоръка... Не махай изцяло присъствието си... Остави нещо там, наподобяващо въздуха около теб. Така никога няма да бъдеш открит! ^-^ Обича да помага.

Мъжа: Не..дори така не могат да ме открият. Ако си убиец като мен, ще видиш защо така е по - полезно. А и не е като да имам някаква енергия, че да мога да го контролирам..След като погледна към картата, той въздъхна и се изправи, като стана от пейката. Съжалявам, не ме разбирай погрешно..не е до това дали ще ви кажа накъде е тръгнала. Аз мога..Показа им пътя. Ето натам. Ако тръгнете в тази посока, лесно ще я намерите.
Атсуки: Не, че нещо, но...не ти вярвам. Можеш да ни лъжеш в момента..
Мъжа: Да..напълно си права. Много голям е шанса да ви лъжа, защото не е в мой интерес да ви казвам истината..разбирате ли защо наистина не трябва да ми вярвате? Дори и да ви покажа накъде е тръгнала тя, ще бъде глупаво да ми се доверите..Изпи си бирата. Но ако искате, мога да си дърдоря с вас докато не ни свърши мисията тук.

For some fucking reason, my message didn't send when I wrote it a few days ago.

Braelor: Познавам ни всичките. Ще отидем там, нали, Тай?
Lucky: Дори и да не се съгласите всички... Аз сам ще отида... Не мога да я оставя сама... Трябва да я предпазя...
Braelor: Дълбоко въздишане. И ако трябва да предпази малкия, то аз съм най-подходящия.

Тай: Няма как да не отида..дори и да е капан, аз сам съм си виновен, че ще съм повярвал.
Атуски: Бройте ме и мен!
Malady: Да, да..каквото кажете там.

Мъжът: Въздиша, тъй като точно тези отговори, той не искаше да чува, но очакваше. Yare yare..Застана на пътя на всички с гръб към тях, като бръкна в устата на тази буболечка, която бе увита около врата му и от нея извади меч. Щом се обърна срещу тях, той захвана меча си. Съжалявам, но...мисията ми е да не пускам нито един да продължи напред. Тъй като това е много досадна мисия, аз смятам да задържа най - много двама от вас..за останалите, ще се престорим, че не съм ви видял. Но тези, които си избера да останат...Намръщи се леко. Ви обещавам, че няма да преминете през мен..

Braelor: Очакваше го, че в момента в който бръкна в устата на буболечката, Braelor вече си беше подготвил ръцете за камък-ножица-хартия, насочвайки ги към останалите. Изчака мъжа да се доизкаже, преди да проговори. Ей, пичага, ще изчакаш ли един момент. Също така, ще бъде полезно да ни кажеш името си, че не знам как да те наричам! Засмя се. О, и между другото, тази гасеница е много фънки. Кефи ме! Не съм се сещал да използвам такава като шал до сега!
Lucky: Н-но не искам да се бием! Изглеждате като много приятен човек... Той никога не лъжеше и винаги казваше каквото мисли, освен когато знае, че ще нарани някого. ...защо трябва да се бием...? Мечът на кръста му очевидно беше висококачествен, също като тялото за което е прикрепено... но главата на този който го използва, изобщо не беше пригодена за битка.
Braelor: Lucky, ще ти го обясня по простия начин. Не иска да се бие, но е насилен. Това е неговия начин да ни се срещтнат желанията по средата - и двете страни на получат това което искат. Погледна към мъжът. Греша ли? ...о да, добре е да не се издаваш... Замисли се. Кимна, като имаше изкючително въпросителна поза, като че ли пита "това става ли?"

Мъжът: Усмихна се. Името ми е Kenji..бившият най - добър assassin в моята вселена. Наричайте ме Кен на галено. Но не си мислете, че ще ме накара да отстъпя. Но ти го каза..това е единственият начин всички да сме щастливи.
Тай: Усмихна се, като потупа Lucky по гърба и го блъсна леко напред. В такъв случай, Lucky ще го поеме! Палец нагоре. Разчитаме на тебе , брато! Срази го този!

Braelor: Започна да играе на камък-ножица-хартия срещу Тай. Приближи се до него за да му прошепне. Нали осъзнаваш, че активно ще се опитва да избегне конфликт...?
Lucky: Н-но не искам да го нараня! Натъжи се, като погледна към Кен. При лекото блъскане, Тай можеше да усети как прешлените му бяха пренаредени. Това заболя...
Braelor: Започна да се замисля. Знаеше, че и Тай е добродушко, но че ако трябваше, щеше да атакува. Но не му се рискуваше, за това активно се опита да загуби.

Тай: Започна да играе с него. Знам, но нямаме друг избор. Ако останем всички да се бием, няма да стигнем до Ivy навреме. Хей, не се тревожи! Не е нужно да го нараняваш. Просто се отбранявай! Моля те, брато, набави ни време, за да стигнем до Ivy!
Malady: О, дявол го взел, всички сте такива идиоти..! Затича се, като премина през Kenji, който просто я игнорира. Хмпф, ама че смотльо!
Kenji: Усмихна се леко. Е..времето тече..няма да се поколебая да ви нападна всичките ако не тръгнете..
Атсуки: Пристъпи напред, като се дашна към Ken. Тичаше с ръцете назад като малка нинджа тип Naruto, след което отскочи и срита Kenji с огромна сила. Атсуки бая беше наблегнала на физическите си способности, тъй като не може вечно да разчита на уменията си. Аз го поемам..!
Kenji: Позиционира си меча така че да блокира ритника ѝ, но пак бива изблъскан назад около 10 метра заради силата. Не е зле, момиче. Мога да те науча на някой друг трик.

Braelor: Подсигури се да загуби. А... Чакай... Той каза максимум двама... Тоест... идвам с вас?
Lucky: Braelor, замени ме, моля те!
Braelor: Сложи си ръката на рамото му. Смелчага... Надигна го с една ръка. Много... ама МНОГО ти се извинявам. Хвърли го към Kenji, като изобщо не беше нежен. Прецизността му беше като на професионалист, като дори не натътри Lucky от самото хвърляне. Забави го колкото можеш, малкия! А малката, не прави глупости! Няма да съм тук да ви пазя!
Lucky: Хвърчеше право към меча, докато бива изблъскан от Атсуки. В последния момент си извади меча и предпази лицето си. Защото беше лек, нито той, нито Кен усетиха затруднения да блокират, като след като уби скоростта си, стъпи на меча му. И-извинявам се за неудобството... И-има ли начин да избегнем атаките...? Усмихна се awkwardly.

Тай: Затича се след останалите, като погледна назад през рамо. Разчитам на вас..!
Kenji: Щом Lucky стъпи на меча му, той концентрира внезапно цялата си сила в една ръка и щеше да го отблъсне с всичка сила. Имаше нещо нередно обаче в това. Kenji сякаш наистина успя да концентрира цялата си сила само и единствено в ръката си, като отблъскването щеше да се стори много по - силно от колкото трябва. Не знам..ще трябва сами да разберете..Личеше си, че нямаше намерението да ги щади. Kenji не беше от типа хора, които да се сдържат независимо от опонентите си.

Lucky: Леко клекна когато чрез шестото си чувство усети, че нещо не е като хората. Използва това клякане да се предпази от това Кен да среже директно през краката му. Когато вече беше сигурен, че няма да бъде срязан, отскочи от меча, използвайки неговия замах да се изтласка назад. Perfect Distance! Захвана се за земята на такова разстояние, че следвайки оста да се приземи до Braelor. (Imagine Akshan hook, but invisible, aiming towards Braelor) Не искам да се бием, приятел! Не харесвам насилието...
Braelor: Welp. Надигна си щита. Пич, играе ли ти се на фризби? Щита му почна да свети в червено, като формата и самите негови цветове се промениха.

Kenji: Усмихна се. Съжалявам...щом опонентите ми бъдат избрани, не могат да се сменят..няма как да ви оставя да избягате..уговорката е двама да се бият срещу мен. Те вече са избрани..Намръщи се леко. Няма да те оставя да избягаш..Приклекна леко, като шестото чувство на Lucky щеше да се задейства в този момент. Макар и да беше на голямо разстояние от него, Kenji имаше много подобно умение на неговия Perfect Distance. В този случай, той захваща своя меч настрани с две ръце и се дашва към определена мишена, като концентрира цялата сила в краката си. На 100%, когато той тича, Kenji може да измине нечовешки разстояния за много кратко време и за точно 2 секунди щеше да настигне Braelor. Мишената му в този случай обаче бе Lucky, като той преследва мишената си с точна прецизност докато не я достигне. В този случай, той замахна към щита на Braelor тъй като беше на пътя му, а в последния момент замахна с всичка сила, концентрирайки цялата си сила в ръцете. Щом удари по щита му, се създаде мощна ударна вълна, която щеше да изблъска Lucky надалеч от Braelor, а Тай също щеше да бъде уцелен от нея и запратен да лети, но напред. Веднага след това, той щеше да тръгне към посоката, в която щеше да изблъска Lucky.
Тай: Гхах..! Удара бе толкова мощен, че вълната от него го запрати да лети надалеч. Щом се претъркули няколко пъти напред, той се удари в една от сградите. Агх..това заболя...

Braelor: На къде бързаш толкова!? Хвана си меча като фризби. Подготви се! Време е за Докато Кен още бягаше към него, той се провикна. AEGIS OF VALOR! Щита му започна да свети още по-бързо, като мараня се вдигаше от него, докато целия щит вибрираше, като че ли беше нестабилен. Хвърли го с максимална сила, като grunt-на. Силата беше достатъчна да счупи pauldron-ът (раменната част) на дясната си ръка. Дърветата в околността се наклониха в посоката на щита, като силен вятър се завихри, като надигна и пръстта, имайки шанс да влезе в очите на Kenji. Заради силното хвърляне, трябваше да се завърти, че да не падне, като застана в бойна позиция, държейки си меча с две ръце, готов да блокира силната атака. Окей, най-вероятно ще избегне, но се надявам да не е толкова добър в завиването при такива скорости, че да изяде щита ми! Щита му щом уцели нещо, със силен гръм щеше да парализира този който уцели за няколко секунди, или докато не понесат щети.
Lucky: О не... този замах е опасен... Предварително скочи към Braelor в небето, като се подготви ударната вълна да го изтласка нагоре. Застана на кълбо, така, че щом бива ударен от вълната, да счупи минимално количество кости.

Kenji: Макар и да се движеше бързо, той успя да реагира навреме на щита и да се извърти настрани, за да го избегне. Въпреки рязкото движение обаче , щита успя да го одраска едвам едвам по ръката, правейки му дълбока рана сякаш от меч. Това означавеше, че и парализата също щеше да го докопа, но не се случи точно това. Усмихвайки се след като бе уцелен, атаката му продължи с всичка сила, удряйки меча на Braelor. Той със сигурност щеше да е изненадан, че Kenji не бе парализиран. On top of that, мечът му започна да се наелектризирва и вече щеше да парализира при успешен удар. Това бе умението на Kenji - Complete Body Control. Щом уцели Braelor , ударната вълна щеше да изблъска дори и него, като той щеше веднага да тръгне по петите на Lucky.
Атсуки: Тя също бе изблъскана, но заради умението ѝ да левитира чрез манипулация над собствената си гравитация, тя се предвижи във въздуха с две остриета под краката ѝ право към Kenji.
Kenji: Без да гледа към нея, той протегна ръка назад и отприщи светкавица от нея. Не и днес..

Braelor: Какво-... КРАДЕЦ! Ударната вълна натроши бронята му, но не помръдна. Cobalt Skin го застопори, като не позволи на Braelor да бъде изблъскан, а да поеме цялата вълна директно. Заради това, започна да мирише на кръв. Изкашля се, като си протегна ръката към Кай, опитвайки се да го хване. Защо имаш моето умение!? Засмя се харизматично, но заради адреналина течейки през вените му, гласът му стана много по-дълбок и до някаква степен - страшен.
Lucky: Вълната го изтласка нагоре. Кожата по ръцете му се обели, като спука няколко ребра, заедно с костите на ръката си. След като опасността премина, си разпъна ръцете така, че да бъде забавен повече от въздуха докато падаше надолу. Няма ли вариант приятелство...? Преговори...?
Braleor: Разбира се че не! И това е най-добрата част за хора като него! Погледна зад Кен, очевидно гледайки към нещо, като бързо след това обърна внимание към него. Само това ли можеш? Продължи да се смее, като от шлема му текна малко кръв.

Атсуки: Какво по..?! Бива уцелена от светкавицата, като изгуби контрол над тялото си и се разби на върха на една от сградите. Агх..
Kenji: Нямам никакви специални умения..единствено имам собственото си тяло. С лекота щеше да избегне опита на Braelor да го хване, като приклекна и се възползва от скорстта и силата си да използва тялото му като опора, от която да отскочи нависоко. В мига, в който той скача, той пренасочва цялата си сила в краката, за да може да отскочи адски мощно към падащия Lucky. Докато е във въздуха, той бърка с ръката си в устата на буболечката, подаваща главата си над рамото му и извади от нея единият край на верига. Той хвърли тази верига от голямо разстояние към Lucky. Нормална верига нямаше как да го стигне, но като че ли тази се удължаваше вечно. Поне така изглеждаше отстрани. Ако го увие с веригата си, той ще го дръпне към себе си и ще го запрати надолу към земята.

Braelor: Където беше стъпил Kenji, там бронята му се напука от самия отскок. Хей, да не съм ти трамплин! От посоката от където погледна по-рано се върна щита който хвърли по-рано, като се върна в ръката му. Окей... ще ми отнеме време да мога да го ползвам отново. Погледна нагоре. ВЪРНИ СЕ НА ЗЕМЯТА И СЕ БИЙ КАТО МЪЖ! Тропна нервно два-три пъти, като цялата земя се разтресе. Погледна към Атсуки. Малката, ела да ти излекувам драскотините! Кажи ако не можеш да се движиш.

Lucky: Видя веригата, която се движи към него. Извади и замахна с меча си, да я изблъска, като беше внимателен да не ѝ позволи да се увие около меча му, като той знаеше, че ако бъде хванат, че ще загуби мигновенно. Промени се позата, така, че да няма почти никакво въздушно съпротивление, като почна да пада надолу много по-бързо, директно насочен към Кен. Не искам да те наранявам, приятел! Отново си прибра меча. Правеше го след всеки замах, като беше изключително бърз всеки път.

Kenji: Щом веригата му бе отблъсната, той се дашна бързо право надолу, правейки кълбо щом се приземи. Той приклекна, готов да отскочи сам самия към Lucky.
Атсуки: Бързо се изправи, като си избърса кръвта от устата. Не ми трябва никакво лечение...! Затича се бързо към Kenji. Направи знак с ръка, като веднага след това се дашна към него и отскочи, готова да го изрита. В последния момент, тя промени гравитацията, която привличаше само нейното тяло да е 10 пъти по - голяма, увеличавайки силата на ритника си няколкократно.
Kenji: Успя да блокира тъй като заради засилените си сетива, той я чу как идва към него. Въпреки блока , заради голямата ѝ сила, той бива изблъскан назад, позволявайки на Lucky да се приземи успешно. Хмпф..интересно.