Разрушения Beacon

Бива изблъскана назад, като се претъркули и се удари в отломки. Ъгх! Бавно се изправи след като беше изблъскана, държейки се за рамото. - Кьоко

Грр..Слъчилото се беше отворило още повече раната ѝ на рамото. Хвана се за него като със зелена енергия започна да я затваря. Лицето ѝ беше изпълнено с гняв, но изведнъж едното ѝ око пусна сълза - Саманта

Започна да върви бавно към нея. Кьоко можеше да усети, макар и тя самата да не показва чак толкова много емоции, тъгата и гнева на Саманта. Саманта...това..не си ти...! Онова момиче, което видях...това си била истинската ти...не позволявай да бъдеш контролирана..бори се..! - Кьоко

Стоеше на едно място, леко приклекнала Ако се опитам, той ще ми го отнеме..Той е самото зло Щом изрече тези думи, главата ѝ я зацепи супер здраво, до толкова, че да започне да вика и да падне на колене НЕ! МОЛЯ ТЕ! ЩЕ ГИ УБИЯ ОБЕЩАВАМ! - Саманта

Спря се на място. Тш..! Разкарай се от главата ѝ...! Посочи Саманта с ръка, като запрати вълна от успокояваща хармонизираща енергия с цел да ѝ помогне да устои на чуждия контрол. - Кьоко

Ъъъгх..Започна да маха отломките от сградата от себе си - Ароу
Болката в главата ѝ нарастана, като я надигна. От устата ѝ и очите ѝ започна да излиза пурпурна енергия. Енергията сформира във въздуха над нея маската ѝ. Щом тя се сформира изцяло, Саманта просто припадна - Саманта

Саманта...!! Затича се към нея, като направи нисък даш и отиде до тялото ѝ, игнорирайки изцяло болката, която изпитваше от раните си. Поразбута я. Очевидно беше доста притеснена за нея. Саманта..! - Кьоко

Маската ѝ падна върху лицето ѝ, а тя беше в безсъзнание. Щом Кьоко я поразбута, маската ѝ падна от лицето. - Саманта

Трябва ѝ лекар...останалите вече заминаха...ъргх, по дяволите..Използва малкото количество информация, което имаше в ръкавиците ѝ да създаде вълна от регенерираща енергия. След това трябваше да изчака малко време преди пак да използва умението си. - Кьоко

Довлачи се като се държеше за рамото Кьоко, сигурна ли си в това което правиш..Той също беше тежко ранен - Ароу

Разбира се, че не съм, Ароу..но за разлика от хорското мнение, и аз имам чувства. Под маската, тези хора не се различават с нищо от нас самите. Или поне, в това вярвам..защото както казах, на тяхно място можеше да е всеки. Длъжна съм да ѝ помогна. - Кьоко

Ъх..Седна до тях Както кажеш..Свирна с уста като от отломките прелетя до тях дрончето му, което се нуждаеше от поправка. За щастие обаче, medkit-а в него беше непокътнат. Дропна им го до тях, като Ароу започна да прочиства раните си през гърдите и дясното рамо Грррр!! Колко щипе! Щом се превърза се обърна към нея Не знам какво се прави с човек в безсъзнание.. - Ароу

Всичко е наред..просто ѝ трябва малко почивка от всичко това. Но здравето ѝ може да забави мисията ни..ако искаш, тръгвай обратно към останалите..но аз ще остана. - Кьоко

Не ми се ще да те оставям сама..! Може и да съм ранен, но това не означава, че не мога да стрелям и с лява ръка. С това се славим ние от семейство Bowman, че можем да стреляме с лък и с двете си ръце - Ароу

Радвам се за което...Усмихна се. Благодаря.. - Кьоко

Пък и освен това..тя е важен источник на информация. Сигурен съм, че Варис не би ми позволил просто така да ви изоставя - Ароу

Относно това...Ароу. Много скоро е възможно от мен да бъде изисквано да издам повече информация за себе си. Смятам да твърдя, че доверието на всички към мен много скоро ще се срине. Искам да ми обещаеш, че ако нещо се случи с мен, да не го приемаш емоционално. - Кьоко

Винаги го приемам по този начин ако нещо лошо се случи с някой от близките ми. Може и да изглеждам така, но изобщо не съм толкова студен, колкото Акира, Виджил или Варис - Ароу

Не бих казала, че изглеждаш като тях. Но си има и причина за това...те скриват емоциите надълбоко в себе си, защото в повечето случаи, те са пречка. Аз също го правя. Но...съм човек, все пак. Усмихна се. - Кьоко

Не знам вече колко мога да се нарека човек след всичките тези модификации. Джейкъб беше прав. Спреш ли да се чувстваш човек, ставаш робот. За жалост, отдавна не чувстваш тази капка човечност в себе си - Ароу
Отвори очи - Саманта

Погледна към нея. Саманта...? - Кьоко

Погледът и се опресни, като щом фокусира Кьоко и след това Ароу, тя я изблъска от себе си и се претъркули встрани Къде е..? Започна да се оглежда за маската, като щом я видя протегна ръка към нея - Саманта
Точно тогава обаче, в маската се заби стрела По-спокойно ако може..! - Ароу
Грр.. - Саманта

Явно все още е под контрола на това чудо...Саманта, успокой се. Тази маска ти влияе зле. - Кьоко

Не, не мисля, че е от маската. Тя просто така я чувства, че без нея е нищо. Погледни очите ѝ. По-истински са от всякога - Ароу
Отскочи назад Грр.. - Саманта
Обаче има нещо..Това пред нас не е истинската Саманта. Не е контролирана. Просто е с промит мозък. - Ароу

Мислиш, че е хипнотизирана..? Погледна към Саманта. Ще се наложи да я изкараме от това, някак си..! - Кьоко