Beacon: Outskirts

Покрайнините на Beacon, макар и да нямат толкова пищна природа като в останали региони от света, контрастират на тъмната и мрачна градска обстановка в големите градове в държавата. Тук има хиляди малки градчета, водещи към някой голям мегаполис, както и гористи и планински терени навсякъде около тях.

Annie: Падайки през портала, бързите рефлекси на Ани влезнаха в действие, позволявайки ѝ да се овладее във въздуха. Хващайки се на клоните на дървото един по един, тя слезна безопасно. Стрелата... изглежда проработи дори да е само фрагмент от нея. Впечатляващо, но и леко страховито. Кой знае какво би могъл да постигне човек, притежаващ цялата стрела, а не само частичко от нея. Роуз, моето пътеществие започва сега. Аз ще те открия, независимо какво! Но къде се намирам? И къде са останалите? Annie се огледа, като само секунда по-късно позна тези поляни. Очите ѝ се отвориха широко. Познавам това място. И на сън да ме бутнеш, ще се досетя. Все пак тук съм родом! Тръпки я побиха. Фактът, че стрелата знаеше точно къде да я прати, вдъхваше страх в нея. Къщата ни! Тя изгоря преди 7 години.., но ако сега отида при нея дали ще я заваря цяла? Дали съм се върнала в миналото или напротив? Има само един начин да проверя. Ала точно преди да тръгне целенасочено, тя чу женско хъркане. Обърна се и видя заспалото 15-годишното момиче. Тя не я събуди, но се загледа внимателно в нея. Търсеше първо дали я познава? Дали по облеклото ѝ можеше да се ориентира в коя година се намира?

Annie: Това момиче.. прекарала съм повечето от живота си из тези поляни, но нея никога не съм я виждал. Нещо повечете - подобно облекло никога не съм забелязвала тук. Какво си ти? Самурай? В любопитството си, Annie хвана саята и извади бавно катаната ѝ. Щеше да я огледа внимателно и да направи няколко замаха с нея. Всичко това правеше една идея по-тихо, че да не я събуди. Какво невероятно острие!

За жалост, момичето не обичаше когато някой докосваше принадлежностите му. Макар и да беше заспала дълбоко, в мига, в който Annie докосна катаната ѝ, тя рязко отвори очи! За миг просто изчезна от полезрението на Annie и с коленете си я повали директно на земята! Беше все едно направи директен телепорт като от Dragon Ball (даже със sound effect-a!) Като истинска нинджа, тя излезе от погледа ѝ и я нападна когато тя най - малко очакваше, допирайки кунай до врата ѝ. Annie можеше да види в очите на нинджата, че тя нямаше намерението да я убие, а просто се защитаваше. Все пак, тя знае , че е уязвима докато спи и все пак видя как Annie държеше катаната ѝ. Очите ѝ прибляснаха със същия цвят като на небето. Те бяха сини...небесно...сини.

Момичето: Коя...си ти....? И какво смяташе да правиш с оръжието ми...? Да ме убиеш докато спя? Нямам какво да откраднеш от мен.

Annie: Хъх?! Изненада се от резките движения на момичето. Но как? Никой не е толкова бърз! Усмихна се нервно. Не защото не можеше по всяко време да се измъкне, а по-скоро защото ѝ стана неловко. Да те убия докато спиш? Нищо подобно! Извинявай не трябваше да ти пипам оръжието. Единствено му се възхищавах. Ще свалиш ли куная си? Annie се въздържаше от това да използва пламъците си, но ако животът ѝ попадне в опасност, тялото ѝ веднага щеше да се преобразува на огън и куная щеше да премине през нея.

Момичето: Тя погледна Annie в очите, сякаш се опитваше да разчете дали тя я лъже или не. В погледа ѝ тя не намери лъжливи намерения, за това просто въздиша и се отдръпна от нея. Гласът ѝ от по - сериозен, стана леко срамежлив и монотонен, сякаш тя самата не обичаше много много да говори. Можеше да пострадаш...не ме изненадвай така...ако бях по - лоша, едва ли щях да те изслушам...

Annie: Хаха, моя грешка ^^" Няма проблем, самият факт, че не се опита да ме убиеш за нещо такова е глътка свеж въздух за мен... Обещавам да ти се реванширам, окей ^^ Аз съм Annie. Родена съм по тези места, но теб никога не съм те виждала. Пътещественица ли си?

Момичето: Погледна към нея. Аз съм Атсуки. Ъм....честно казано...не знам как се озовах тук...за първи път съм на това място...все едно просто сънувах...и изведнъж някак си се озовах тук...наистина съм объркана. Докато бях с приятелите ми, изведнъж се оказах сама. И..искам да се върна вкъщи...при Тай и останалите...Погледна натъжено надолу.

Annie: Милата.. Ох колко познато звучи. Annie леко се наклони, за да е на едно ниво с по-малката Атсуки. Не бой се. Ще се върнеш от където си дошла. Искаш ли да дойдеш с мен? Аз познавам това място. Мога да ти помогна. Тай и останалите? Възможно ли е това да е просто съвпадение?

Атсуки: Погледна към нея, като се видя малък проблясък надежда в очите ѝ, но тя все пак запази тъжното си изражение. Да...добре. Бих била благодарна...не съм свикнала да съм сама...израснах сред много хора...и сега като ги няма...не знам дали бих се справила сама..

Annie: Постави ръцете на раменете ѝ и ѝ се усмихна. Няма да си сама! Хайде да вървим. Нищо няма да променим ако просто стоим тук, нали така ^^ Annie тръгна към къщата си, като подкани Атсуки да я последва. По пътя я заговори. Тези твой движения от по-рано...бяха впечатляващи! Изобщо не можах да реагирам. Кой те научи на това? Прителите, които търсиш ли?

Атсуки: Последва я, като ходеше малко зад нея. Това ли...? Ааа....имах учител там, от където идвам. Казваше се Акисе (:ДДДД). Но...той ме научи само на основите на бойният ми стил...останалите движения ги измислих аз...Тай ме научи на някой друг трик също..все пак, той ме откри и ми даде дом. Наистина ми липсват той...Зоро...Скарлет...Селес...Синтия...и още много..

Annie: Когато чу имената на останалите ѝ приятели, тя спря на едно място. Направи го толкова рязко, че сигурно малката Атсуки щеше да се блъсне в нея. Хъх?

Атсуки: Също така те ме научиха на още мн- Блъсна се в нея, като падна назад на дупето си и погледна към нея. Е-ей...съжалявам, не гледах къде вървя...Бавно се изправи. Нещо лошо...ли казах...?

Annie: Обърна се колебливо с накъсани движения към нея. Едно съвпадение можех да приема, но още 2,3,4..? Без съмнение, това момиче се познава с екипажа! Върна усмивката на лицето си и помогна на Атсуки да се изправи. Не, в мен е грешката. Просто ме изненада с това, което каза. Погали я по главата. Мисля, че твоите приятели са... и мои приятели ^^

Атсуки: Лицето ѝ грейна щом тя каза това. Н-наистина..?! Изтича плахо до нея и тъй като беше по - ниска, я хвана за ръцете и погледна към лицето ѝ. Познаваш Тай...?! Наистина?!?!? Къде е той?! Как е..?! Не съм го виждала от много време...! В очите ѝ, тя можеше да види огромна тъга, сякаш всеки момент щеше да се разплаче. Атсуки виждаше Тай не само като приятел, но и като опора на живот, защото за нея, именно заради Тай, тя е жива в момента. И фактът, че не знаеше къде се намира, я убиваше отвътре.

Annie: Това момиче... звучи сякаш е супер близка с Тай. Защо до сега не съм чувала за нея? Забеляза, че е на път за заплаче, за това я прегърна. Тай е добре, миличка. Не мога да ти кажа точно сега къде е той, но съм сигурна че лесно ще го намерим. Все пак е известен ^^ Въпрос на време е да стане Pirate King. Същото се отнася и за Зоро, Скарлет, Селестия и Синтия! За такива невероятни хора е много трудно да останат скрити за дълго, не бой се. Кажи ми, къде последно бяхте, когато се разделихте?

Атсуки: Тай...е близо до това да стане Pirate King...? Уау...наистина много неща съм пропуснала...последно помня когато се биехме заедно срещу..един голям и лош жълт тиранин...но нещо се случи и...и...вече от няколко месеца съм сам-сама. Сякаш...паднах в огромна бездна и паднах от небето на съвсем различно място. Питах хората за много неща...но те ми казаха, че те не са се случили или че не знаят за какво говоря...

Annie: Вече съм убедена. This must be the work of the arrow! За съжалание милата Атсуки също е потърпевша. Искам да ѝ помогна, но как? Имам още твърде много въпроси, които аз самата не мога да си отговоря. Трябва да намерим други хора и да разпитаме и тях. Хей, Атсуки, ще ти задам един малко странен въпрос. Ще ми кажеш ли коя година и месец сме?

Атсуки: Погледна я учудено. Хъх..? А-ами...На гърба си, тя имаше малка раница, която свали на земята и отвори, а от нея извади нещо като джобен часовник. Хари ми го даде..би трябвало да ни каже къде сме през цялото време. Щом го цъкна, часовникът се завъртя и сам се 'актуализира', като вече показваше точно времето, деня, месеца и годината. А той бе именно на рожденият ден на Ани...07.07.2017 година. Тя се бе върнала 7 години назад във времето, точно на рождения ѝ ден. 7-ми юли сме...2017-та година.

Annie: 07.07.2017? Точно този ден ли? Атсуки усети как след чутото, Annie стана по-нервна и оплашена. Щом това е часовник от Хари, то тогава съмнение няма. Annie се беше върнала в миналото. Тя хвана за ръка Атсуки и започна да тича към къщата си. Съжалявам, Атсуки, но ще трябва да побързаме. По дяволите, правилно ли е да я взимам с мен? Може да стане опасно! Но пък не върви и да я оставя сама. Ааах, нямам време да мисля, трябва да побързам! Майко, дано си все още...

Атсуки: Тя усети тревожността на Annie и се стресна. Е-ех?! Ч-чакай..!! Тръгна да тича след нея, доста объркана и притеснена. К-какво стана, че така се разтича...?! Нещо лошо ли...?!? Атсуки не знаеше защо тази дата бе толкова важна за Annie, но усети нейната тревожност и заради това, тя реши да се забърза. Явно наистина е нещо лошо...! Влизайки в нейният serious mode, тя изпревари Annie и направи няколко знака с ръка, като 6 остриета се появиха, левитирайки пред нея и две пред Annie, които я подканиха да скочи на тях. Тя скочи на две остриета и започна да ги маневрира във въздуха. Скочи на тях! Представи си че караш скейтборд във въздуха!

Annie: What th-? Това момиче продължава да ме изумява. На колко години въобще е? Без много да му мисли, тя скочи върху 2та blade-а и даде всичко от себе си да се стабилира във въздуха. АААааа! Това е най-налудничавания начин за използване на острие. Първоначално беше оплашена, че всеки момеент ще падне, но бързо свикна с начинанието и започна дори да се забавлява.  Хаха, това е страхотно! Сама ли създаде тази техника?! Впечатляваща е! По този начин ще стигнем за нула време!