Beacon: Western Countryside

Западните покрайнини на Beacon са типичните американски пустини, където единственото живо нещо по тях са малки гущерчета, скрити под многобройните камъни и от време на време вятъра отвява по някой друг tumbleweed. Тук живее най - бедната част от населението в Beacon, онези, които са забравени от обществото и се отдават повече на номадски начин на живот - вечно на пътя...

В далечината на това забравено от света място можеше да се види как приближава непозната фигура, която идваше от видимо безкрайната пустош наоколо. Беше рядкост да идват нови хора в покрайнините на Beacon, а още по-рядко - от пустошта. Каквато и да беше тази фигура... тя едва ли беше тук по случайност.


Духна малко вятър, който накара фигурата да си скрие лицето за да не влезе прах в очите. И в този момент, пред фигурата премина нещо, което беше напълно непознато. Хм...? Какво тпо дяволите е това...?


Въпросното нещо беше tumbleweed - нещо, което се срещаше само в тази част на света, поради учудващо добрите условия на виреене. И само броени секунди по-късно...

Spoiler:

...това, което някога е било напълно безобидно растение в Атлас... сега беше пълна напаст в тази бедна част на Beacon. С пълна скорост, фигурата започна да бяга от преследващата вълна от тези плевели, но се спъна и падна точно на входа на този краен Бийкънски квартал. Учудващо за нея, лавината просто подмина града, сякаш единствената цел на този феномен беше да плаши новодошлите. Фигурата се изправи и се изтупа.


Бякурен: Огледа се. Как по дяволите се озовах тук...? И къде точно се намирам? Тя се загледа дали имаше хора, които да могат да ѝ помогнат.

Слънцето тъкмо беше залязло. Сушата тук беше пресушила не само каквато и да е капка вода наоколо, но и самият живот. Беше неописуемо горещо време, а топлият и сух климат тук не помагаше особено. Макар и слънцето тъкмо да беше залязло, топлината не се махаше. Бякурен се намираше пред място с купища каравани пред себе си, които се виждаха - някои в далечината, други в близост до нея. Това пред нея не беше толкова град...колкото изкуствено село на номади. От време на време се мяркаше по някой друг човек...и след това веднага се прибираше в караваната. Пред нея имаше къща със светнали лампи, както и шум на стар аналогов телевизор отвътре.

Mania: Сформира само главата си от симбиотна материя и погледна Бякурен.

Бякурен: Намръщи се, като се опита да набута главата на Mania обратно откъдето беше излязла. Я си гледай работата и лягай да спиш, виж кое време е! И колко пъти да ти повтарям, че не съществува вселена, в която да ти позволя да ходиш по мъже?! В МОЕТО тяло?! За твое сведение, с Тай сме моногамни! Честно, напоследък звучиш точно като онези horny лелки дето пишат еротика зада изпълнят фантазиите си!

Mania: Съпротивляваше се. Не е честно! Искам и мен да ме-! Бива прибрана насила обратно в тялото ѝ. Чукат! Гррр....ще си намеря гадже някой ден и ще видиш ти! ИСКАМ ГАДЖЕ, БЯКУРЕН!!!!!!!! ИСКАМ ГАДЖЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НАМЕРИ МИ!!!!!! Накара я сама да се удари.

Бякурен: Ей, не ме карай да си сложа слушалки и да слушам техно или нещо подобно! Бякурен започна да се разхожда наоколо, като опознаваше мястото. На пътя ѝ имаше един tumbleweed, като Бякурен го приближи със съмнение, бавно и внимателно клекна до него и го сръчка с пръст, сякаш да провери дали е живо. Пък и силно ме съмнява изобщо да ти намерим гадже от твоя вид... Което ме подсеща... не можете ли да си комуникирате някак? Нали знаеш... извънземни, ала-бала...

Mania: Гррррррррр.....................ние споделяме един и същ hive mind, Бякуренннннннннннн..........мога да виждам неща, които други Mani-и виждат в други вселенииии....но не мога да говоря с тях директно. Иначе щеше да ми гръмне главата...

Бякурен: Значи с две думи, ако не намериш татенцето, вероятността да си намериш гадже е малка. А за да можем да общуваме с него, сигурно ще ни трябва динозавър... И, разбира се, Mania много добре видя как в съзнанието на Бякурен изплува Хина. И не говори така развлечено, досадно е. >.>

Mania: Излезе от тялото ѝ изцяло, като се сформира в своята игрива същност , изцяло от симбиотна материя, и хвана Бякурен за раменете, при което сложи пръст на устата ѝ. И ДУМА ДА НЕ СИ КАЗАЛА!!!! Може да ни чуеее...баща ми....е тиранин, Бякуреннннн...Огледа се съмнително, като присви очи да види дали някой ги гледа. Неговото име не се назовава....той е затворен. Затворен от милиарди симбиоти като мен, които са се оковали около него и са направили изкуствен затвор във Void-a, от който той да не може да се измъкне...самият затвор...прилича на планета сам по себе си, Бякурен..измъкне ли се...с планетата...не...с вселената ни...е свършено...! СВЪР-ШЕ-НО! РАЗБИРАШ ЛИ?! СВЪЪЪР-ШЕ-НО!

Бякурен: Да уточним, че ти първа го спомена, не аз! Бякурен скръсти ръце, което, разбира се, макар и несъзнателно, събра и повдигна бюста ѝ. В такъв случай, или ще си останеш single, или ти препоръчвам да си намериш някой, който няма да има против да им използваш тялото за да ходиш по мъже. >.> Изправи се, като огледа тази форма на Mania. Въпреки че... ако можеш да се отделяш дори за кратки периоди от време от мен, моше и да си намериш някой чичо със смахнат фетиш... имах нещастието да попадна на някои.... доста интересни неща като бяхме в интернет кафе в Beacon преди време... ^^"

Mania: ГРРРРРРРРРРРРРР!! НЕ!!!!!!! Почна да се тръшка като малко дете.

Бякурен: Заши един много хубав и звучен (заради материята, от която беше изградено тялото на Mania) шамар на своята така любима "съквартирантка", както Бякурен често наричаше Mania. И дума да не става да ми използваш тялото за каквото и да е, вярна съм само и единствено на Тай! Моето тяло - моите правила!

Mania: Гррррр...Щом ѝ бе зашит този шамар, тя бавно обърна главата си към Бякурен, като пара започна да излиза от нея както в анимациите и да се зачервява (не, че имаше кръв). БЯКУРЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕН!!!!!!!!!!!!! Ядоса се адски много, като я хвана през кръста и се хвърли с нея да тръгнат да падат надолу по хълма, право към море от кактуси, като по пътя надолу, започна да я удря. НИЕ СМЕ ЕДНО!!!! ТЯЛОТО ТИ Е И МОЕ!!!!

Бякурен: Започна да бие Mania обратно докато двете се търкаляха надолу, но най-вече по главата заради позицията, в която бяха двете. НЕ СИ СПОМНЯМ ДА СИ МЕ ПИТАЛА ЗА МОЕТО ПОЗВОЛЕНИЕ!!! Опитваше се така да насочва търкалянето, че да избегнат кактусите по пътя. ПРОСТО РЕШИ ДА СЕ НАСТАНИШ БЕЗ ДОРИ ДА СЕ ЗАМИСЛИШ КАК СЕ ЧУВСТВАМ АЗ! Заби ѝ юмрук в лицето. ДА СМЕ ПО-ТОЧНИ, НИКОГА НЕ ТИ Е ПУКАЛО ЧЕ СИ В ЧУЖДО ТЯЛОР АКО ЩЕ ПРАВИШ КАКВОТО СИ ИСКАШ СИ НАМЕРИ НЯКОЙ, КОЙТО ЩЕ Е СЪГЛАСЕН С ТОВА, ПО ДЯВОЛИТЕ!!!

Mania: Биваше удряна но и тя отвръщаше на ударите с удари по главата ѝ, като и двете поемаха по някой кактус от време на време, а дрехите на Бякурен мааалко по малко се бяха накъсали. ТРЯБВА МИ! ШИБАНО ТЯЛО, ЗА ДА ЖИВЕЯ, БЯКУРЕН!!! МОЯТА РАСА! НЕ МОЖЕ! БЕЗ! ТВО- ЪГХ, ТВОЯТА!!!! А АЗ СЪЩО ИМАМ ЖЕЛАНИЯ!!!!!!!

Бякурен: ЗАТОВА! Пляс по бузата. ТИ КАЗАХ! Фрас в главата. ДА СИ НАМЕРИШ! Заби си челото в това на Mania. НЯКОЙ ДРУГ ИНДИВИД, НА КОЙТО ДА СЕ ЛЕПНЕШ!!! В момента Бякурен беше изключително гневна, а дрехите ѝ продължаваха да се късат лека-полека, и съответно да получава и наранявания. А ТИ АКО НЕ ЗНАЕШ, НИЕ ХОРАТА СИ ИМАМЕ ПРИНЦИПИ!!!

Mania: НЕ СЪМ СИ ИЗБРАЛА КЪДЕ! Пляс. ДА ПАДНА! НА ТАЗИ-! Пляс. ШИБАНА ПЛАНЕТА!!!! ИЗБЯГАХ, ЗА ДА НЕ УМРА ОТ БАЩА МИ! ЕДИНСТВЕНИЯТ НАЧИН ДА МЕ РАЗКАРАШ-! Пляс. Е ДА МЕ УБИЕШ, БЯКУРЕН! НЯМАМ НАМЕРЕНИЕТО ДА НАПУСКАМ!!!

Докато се млатеха, двете буквално паднаха в морето от кактуси, като беше доста неприятна гледка и за двете. Вдигна се адски много шум и адски много прах във въздуха , а сега и двете бяха обездвижени. Mania се превърна изцяло на желе, като се върна обратно в тялото на Бякурен.

Mania: ПОГЛЕДНИ КАКВО НАПРАВИ! Сега и двете сме преебани заради теб! Ако не ме беше ударила, сега нямаше да се намираме в това безпомощно положение!

Бяскурен: АААА, НЕ! НЕ ТАКИВА! Хвана я за врата, като силите ѝ резонираха по начин, по който да предотвратят Mania да се прибере напълно. Усмихна се дяволито. Няма да се разминеш така леко, просто да се изнижеш като пръдня, като ТИ си тази, която ме бутна по този склон! Сега И ТИ, заедно с МЕН, защото ТОЛКОВА НАСТОЯВАШ, ЧЕ СМЕ ЕДНО, ще киснеш с мен в кактусите докато ТИ не измислиш решение на проблема, който ТИ причини! Постара се да държи Mania така, че да ѝ се набият колкото се може повече бодлички... все пак, ако не нещо, то Бякурен бе силно отмъстителна, особено когато ставаше за трън в задника... а в момента - буквално.

Mania: Ядоса се. Путка недонаеБАНАААА...!! ПОЕМИ ТОВА!!! Почна да я хамали с ръце в лицето докато се съпротивляваше. Ти си виновна, курво! Ако не ме беше провокирала, нямаше да свършим тук и две-

Докато се млатеха, изневиделица се чу изстрел от револвер, който накара всички птички наоколо да хвръкнат и да избягат. Чу се чупене на стъкло, при което и двете момичета щяха да се стреснат.

Mania: ....има...хора...

Бякурен: ЗА РАЗЛИКА ОТ ТЕБ НЕ СЪМ ДЕВИЦА, НАЛИ?! Оу, съжалявам... или правиш проекция на самата теб върху мен?! Колко сла--- Стресна се от изстрела, като пусна Mania и я остави да се прибере. Бързо вътре. Изглежда подобни ситуации бяха чести между двете... поне съдейки по това колко бързо се кротнаха. И сякаш оттренирано професионално... Бякурен зае позиция като на body pillow върху кактусите... разбира се, причината бяха бодлите и разкъсванията по дрехите ѝ. Реално, единствено искаше да "залегне" и да се скрие, но... нито тя, нито Mania имаха представа в каква точно позиция беше застанала.

Mania: Бързо се прибра в нея, като сетивата ѝ се изостриха. Идва някой...гррррр...ще му изям мозъка!

Изведнъж, въздухът сякаш стана още по - сух, някак си. Беше цяло чудо, че подобно нещо можеше да се усети. Чуваха се стъпките на каубойски боти, а преди това се чуха изплашени кончета, които биваха успокоявани от хората, които ги яздеха. 5 мъже и 1 жена слязоха от конете, при което един tubmleweed премина пред тях. Всички жители на това малко място, се бяха поприбрали. Всеки един от тях беше със здрав южно-тексаски акцент, типичен за този регион.

- Даааа му се невиди, всички веднага подвиха опашка, а...?


- Хайде, хайде, пиленца...излезте навън! Време е за разплащане...!

Но...никой не се отзова на това предизвикателство. Освен една жена. Една жена, която излезе от къщата, която Mania и Бякурен бяха подминали преди да паднат по склона. Тя бе облечена в типични южняшки дрешки, като от двете си страни имаше по един револвер, изцяло заредени. Тя бавно се насочи към бандитите, които бяха дошли. Имаше подобен акцент като този на Ashe от Overwatch - отново южняшки.

Жената: Не знам какви ги търсите тук, но ви съветвам да се разкарате.

Жената: Наостри поглед, като застана в standoff позиция. Нещо, което в тези покрайнини беше нормално - дуели между каубои. Всички останали също бяха застанали в тази позиция, като просто стояха и се гледаха. Hella dramatic.


Жената: Това означава, че шансовете са на моя страна....


Това, което последва...бяха точно 6 изстрела....и 6 тела, които паднаха с директно попадение в главата. Мацката само с един револвер успя да outspeed-не всички останали, при което го прибра обратно и тръгна да се прибира. Тя обаче, видя от склона, че някой беше паднал при кактусите, като се спусна да провери...и видя Бякурен, при което надигна вежда.

Бякурен: Знаеш, че ти е позволено да ядеш само ако не са добронамерени към нас! Но каквото и да се случва горе... Чуха се 6 бързи изстрела, като Бякурен настръхна. Не може да е добре... нали...? И малко след това... и самата причина за изстрелите се показа. В момента не съм много сигурна къде се намирам, че да кажа от къде идвам... но не бих отказала помощ, падането не ми се отрази добре... ^^"

Жената: Въздиша. Jaysus...Тя слезе до долу внимателно, като подаде ръка на Бякурен и буквално я издърпа нагоре по склона докато вече беше излезнала от храстите. Огледа я, като надигна вежда. Не ми мязаш на тукашна. Но те съветвам да си намериш път някъде по - наизток...тук не е място за свалки. Предполагам момичетата на твоята възраст мислят за такива неща. Запъти се към къщата си.
Mania: Бякуренннн...тази не ми вдъхва доверие. Нека се отърва от нея!

Бякурен: Като за начало.... не съм много сигурна къде се намирам, че да кажа дали съм тукашна. Но така и не разбрах какво общо има изток със състоянието ми... Нямам и намерението да търся свалки, просто се хлъзнах по склона и... Погледна към кактусите, като настръхна. Да кажем, че падането не беше приятно. Но благодаря за помощта. ^^" Изчакай, засега нека просто наблюдаваме. Макар и отношението ѝ да не ми харесва. Щом отново бяха горе, Бякурен пак се огледа. Искаше да разбере от къде се бяха чули изстрелите по-рано и каква беше причината за тях.

Жената: Погледна към нея през рамо. Не знам как си попаднала тук, малката...но се намираш на място, много по - различно от цивилизацията, която сигурно познаваш в Beacon. Town so small it ain't got a damn name....тук идват да живеят хора, които нямат мечти. Нямат причина да живеят. Или хора като мен...които ценят свободата си повече от всичко друго. Но не е безопасно...бандити от всички краища на държавата често минават от тук. Тогава, тя видя телата на 6-тимата, които бяха гръмнати лично от нея. А тя се усмихна самонадеяно. Но тази дърта лелка няма да я хванат. Поне не скоро. Има магистрала на няколко километра от тук. Спри първата кола, която видиш и се надявай да те закарат до някой град наблизо. Съмнява ме да откажат на...леко разголено момиче.
Mania: А така! Whore-ни малко, че да ни разкараш от тази дупка!