Beacon: Outskirts

Атсуки: Започна да се маневрира във въздуха до нея, като кимна. Да...сама измислих този боен стил. Моето умение ми позволява да манипулирам гравитацията...все още не съм чак толкова добра...мога да го правя с много леки предмети..затова се научих на този боен стил с много остриета. Ще ти го демонстрирам когато се наложи...но..ще ми обясниш ли какво се случва...? Защо изведнъж се напрегна толкова много..?

Annie: Наистина впечатляващо, особено за възрастта ти! Бих искала да науча повече, но наистина трябва да побързаме. Опасявам се, че нещо лошо предстои и искам да съм там да го предотвратя. Annie ускори темпото. Но дали това е правилното? Ами ако наистина спася майка си и променя историята на събитията дотолкова, че никога не срещна Тай и екипажа? Но... ако сега не се възползвам от тази възможност, то кога? Имам най-големия си шанс.... да променя всичко! 

Атсуки: Нещо лошо...не, няма да го позволя! Тя затвори очи, сякаш се сети за нещо, което в този момент я направи една идея по - решителна. Щом ги отвори обратно, тя извади малко wakizashi , което се намираше на гърба ѝ. Няма да позволя нищо лошо да се случи...нека ти кажа нещо за мен...израснала съм сред хора, които са правили само добрини...и аз искам да съм като тях...искам да съм hero...като Тай и кака ми! Така че, ще ти помогна...!

Annie: В такъв случай, нека побързаме. Героите никога не закъсняват, нали така ^^