Hallway

Annie: Едвам успя да се задържи на едно място от шоковата вълна. Какво по-дяволите се случи?!! Скаарлет!! Не можеше да ги види все още, защото след такъв ярък сблъсък на две гигански атаки, зрението ѝ беше блокирано.

Огледа се. Какво става..? Артурия винаги печели тези битки..нима предсказанията ми са грешни? Това е невъзможно. - Mystogan
Хвана се за сърцето. Болеше го тъй като беше свързан с Рин чрез душевна връзка. Ъгх..! - Chazz
Шефье! - тримата глупаци
Добре съм, идиоти.. - Chazz
И двете лежаха на земята тъй като бяха поели директно атаките на другата. Броните им бяха изчезнали.

Annie: Тичаше, леко покуцвайки и отиди до Скарлет. Chazz, погрижи се за другото момиче...аз поемам тук. Гледаше право към Скарлет. Беше застанала точно до него. Скарлет..

Кимна. Затича се към Рин да ѝ помогне. - Chazz
Беше цялата в кръв, но в съзнание. Изправи се бавно. Не ме гледай..всякаш ме съжаляваш...Падна на едно коляно. - Скарлет

Annie: Това не е вярно. Усмихна ѝ се и ѝ подаде ръка да се изправи. Няма за какво да те съжелявам, Скарлет. Ти се би чудесно. Въздъхна от утеха. Секаш вече нямаше за какво да се притеснява. Не бях срещал толкова силна жена като теб. Но е време да приключим всичко това. Хвани ръката ми, Скарлет..!

Погледна към нея, след това към ръката ѝ. Поколеба се. Няма да ти хвана ръката...все още имам мисия...разкарай се..от пътя ми.. - Скарлет

Annie: Прекъсна я, като не и остави възможност да си завърши последната дума. Хвана ръката ѝ на сила и я изправи, след което я прегърна. Глупачке, не позволявай да те контролират! Прегрътката на Annie беше топла и излъчваща сигурност. Сякаш прегрътката крещеше на Скарлет, че това е правилния път.

Също я прегърна, но без да каже нищо. Насълзи се.- Скарлет

Annie: Усмихна се. По лицето ѝ беше изпъсано утехата от приключване на битката и превръщането на враг в приятел. Значи всичко се нареди...Дори не съм си представяла толкова добър край на тази битка. Погледна към Chazz и Mystogan. Е, да се връщаме?

Погледна към тях. Добра идея..Погледна и към Chazz. Добра работа. - Mystogan
Хъх, не знам какво очакваше от The Chazz! - Chazz
Доближи се до тях. Усмихна им се. - Рин
Погледна към нея. Сега ще ми кажеш ли как си жива...? - Скарлет
Засмя се леко. Разбира се, това е доста смешна история всъщност. - Рин
Супер...накарай ме да се разсмея. - Скарлет
Амиии, всичко започна ког- - Рин
Чу се изстрел. Бая шумен.

Annie: Чу изтрела и залегна. Хъх?! Какво беше това?!!

Мишената на истрела беше Скарлет, но Рин се беше позиционирала до нея и пое куршума вместо нея. Беше уцелена в сърцето, като се сгромоляса на земята.
Очите ѝ се изпълниха с ужас. РИИИИИИИИИИИИИИН!!!!! Клекна до нея. РИН! НЕ! НЕ НЕ НЕ НЕ НЕ НЕ!!! Почна да плаче, като я разбутваше. В момента не можеше да се опише ужасът, който тя изпита. - Скарлет
Все още се държеше жива, но кървеше обилно и беше напът да гътне след секунди. Погледна към Скарлет. Усмихна ѝ се. Не плачи... - Рин
Но...тя е само дух..! Не може да умре. Когато някой дух умре тук, той просто трябва да се регенерира...нали? - Chazz
Стоеше пред вратата, като от barrel-a на пистолета му излизаше пушек. Тук няма място за предатели. Следващата си ти, Скарлет. - Chronostasis

Annie: Обърна се към него. Това е Chronostatis?!!! Изправи се, след като беше залегнала и се обърна към него. Не си мисли, че това ще ти се размине. Осъзнаваш ли колко нещастие причиняваш в този момент?! Не ще го позволя!! Чуството на ярост надделя над шока и тъгата от случилото се. Това ѝ даде още енергия, с която тя се затича към Chrono с двете си ръце опънати към него, сякаш държи два пистолета. Изтреля няколко огнени куршума към Chrono.

Музиката продължаваше.

The World. Спря времето около себе си, хващайки и Annie вътре. Хм, вече убих един..мисията ми беше да убия Скарлет, но мисля, че ще я оставя емоционално съсипана за дълго време. Дефакто, мисията изпълнена..предполагам. Докато времето беше спрято, бързо излезе от стаята. Колебаеше се дали да не убие още някого, но заповедите му бяха конкретни и реши да не го прави. Времето се пусна отново, но него го нямаше. - Chronostasis
Беше неописуемо гневен, като можеше да се движи по време на спрялото време заради едно от уменията му. Въпреки всичко това обаче не трепна. Предсказанието ми се сбъдна...за мое нещастие, съдбата, която видях е неизбежна..съжалявам, Артурия.. - Mystogan
(2:00)
Държеше Рин в ръце. Плачеше и я стискаше силно към себе си, тъй като не искаше тя да си тръгне от света на живите. Тъкмо срещна сестра си, на която искаше да каже толкова много неща и сега беше напът да я загуби. Рин...Рин...!!! - Скарлет
Усмихна ѝ се. Не плачи...новият крал не трябва да показва слабост..Ръцете ѝ светнаха, като я помилва по бузата. - Рин
Погледна Рин учудено. Рин...нима ти каза това..?! - Mystogan
Знам, че тя ще се справи...какво като е наследник на Мордред..? Би направила добър Артур. Усмихна се. Тялото ѝ започна да става на светулки, които излитаха нагоре. - Рин
Рин...спри!! Не мога да съм начело на Рицарите на кръглата маса...това беше твоята съдба, не моята!!! - Скарлет
Ще се справиш...Засмя се леко, като пророни една сълза. Е, сбогом...обичам те, сестричке...Мордред и Артур в едно, а? Бих искала да го видя..Изчезна цялата. Пред Скарлет се появи истинският Екскалибур, с което Скарлет разбра новата си съдба. - Рин
Взе Екскалибур, като той изчезна в ръцете ѝ. Така го присъедини към арсенала си с оръжия, както и с бронята на Артур. Извика толкова мощно, че се чу из съседните стаи. РИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИН!!!! - Скарлет

Annie: По дяволите пак ми се измъкна! Как е възможно това да се случи?! Обърна се към Скарлет, която беше емоционално съсипана. Не знаеше как да ѝ помогне, за това стоеше безучастно. Беше готова да помогне с какво и да е. Настроението ѝ от яростно премина към тъжно, а без яростната енергия, тя остана без сили. Бавно затвори очи и тръгна да пада. Щеше да припадне от претоварване. Това е нещо, което доста често се е случвало в усърдния ѝ живот.

Спря Annie като я хвана за раменете и побудтна леко напред колкото да не падне. Използва много слаба лечебна магия тъй като армията му беше изразходила бая количество маг. енергия, но успя да стабилизира леко Annie. Иди и я успокой...само ти можеш. - Mystogan

Annie: Благодаря ти Mystogan. Ще направя каквото мога. Отиди до Скарлет и ѝ се поклони, забивайки меча в земята пред себе си. След това си вдигна главата и погледна спокойно към нея. Артур, хъх?! Моята майка ми е чела супер много за него и рицарите на кръглата маса. Нямах си и представа, че ти наследник на Модред. За мен беше чест да се бием. Изправи се. Е Скарлет, какво е сегашното ти желание? По какъв път ще поемеш от сега нататък?

Изправи се бавно. Постепенно избърсваш сълзите си и започваше да мисли трезвено. Въпреки всичко...Ръцете ѝ трепереха. Аз...трябва да помогна на Overhaul...! Той ме спаси...и му оставам вярна до край...Дори не осъзнаваше, че куршумът, който сестра ѝ пое е бил за нея. В умът ѝ се въртеше само как да изпълни свещеният си дълг. Overhaul е този, на когото рицарите служат...той е нашият...- - Скарлет
Цялото тяло на Рин изчезна, но от нея остана малката душичка, чиято форма тя приемаше когато излезе от Фараон. С последни сили...ще ти покажа истината, сестричке...Душичката излезна, но се пръсна на неописуемо голямо количество енергия, която всякаш разкри на всички нещо като видение. Това, което те виждаха беше улица, град и огромен порой. Това всъщност беше случката, която промени животът на Скарлет веднъж завинаги - нощта, в която мафията на Overhaul уби родителите ѝ. Те видяха абсолютно цялата случка от началото до самият ѝ край, в който Overhaul приютява Скарлет. - Рин
...Падна на колене. Вожд...Беше безмълвна. В този миг осъзна, че целият ѝ живот е бил една лъжа, а човекът, когото тя е смятала за нейн спасител се е оказал този, който ѝ е провалил живота. - Скарлет

Annie наблудаваше събитието и не се намесваше. След като Скарлет прозря истината, Annie реши да ѝ остави време, за да осмисли всичко и сама да прецени какво е най-добре за нея. Така е по-добре за нея - мислише си тя. Необходимо е време, за да се възстановят дълбокие рани... След победата, героите се запътиха обратно при Kyoko и другите.

Дайте ѝ време...Излезе от стаята. - Mystogan
Боже, боже...дано се оправиш..Стана му мъчно, като се сети за Akira Kirai. Излезе след Mystogan. - Chazz
Точно преди Annie да излезе от стаята я хвана за рамото. Гледаше надолу, като все още ѝ капеха очите от сълзи. Ей...нищо не е свършило още..не излизай..В момента се чувстваше адски самотна. Истината беше, че не искаше в момента време да осмисли нещата, а приятел и компания. Не си тръгвай и ти.. - Скарлет

Annie: Обърна се към нея с най-искрената приятелска усмивка на лицето си. Хвана ръката ѝ. Разбира се, че няма да си тръгна. Оттук насетне вече ще вървим заедно. Идвай..! Хвана я за китката и я издърпа нежно. Двете тръгнаха към мястото и вървяха заедно и щастливо.

Усмихна ѝ се. Наистина..? Мислех си, че ще ме убиете.. - Скарлет

Усети нещо нередно, като се хвана за главата. Беше нещо като видение. Хъх...привидя ли ми се нещо..? - Mystogan
Ей, нещо ти стана ли? - Chazz

Annie: Разбира се, че няма ^^ . Ти направи своя избор. Вече си една от нас! Хайде, да вървим! Точно преди да тръгнат, те забелязаха, че нещо не е наред с Mystogan.




Часът беше точно 10:30.
Mystogan остана малко назад, изпитвайки смесени чуства, между страх, мистерия и безсилие. Леко го заболя глава.
Annie: Обърна се към него и се приближи. Хей, Mystogan, добре ли си?
Mystogan щеше да се чувства така още няколко секунди, в който той ще 'вижда' размазани и кървави образи на изключително голям брой редици от събития, чиито начало и край било конкретко място - зала, където той забелязвал тъмни човешки образи, носещи trash маските. Той можеше да се досети, че някой се опитва да манипулира времето, като си играе на Бог.
Annie: Мystogan?

Болеше го неземно много главата. Някой се опитва да наруши крехкият баланс...кх..но нищо не мога да направя на този етап...ще трябва да оставя съдбата да прави това, което е отредила да се случи..дори и да крие огромна опасност, няма да се меся..Погледна към Annie. Добре съм...Все още си мислеше за всичко това. - Mystogan
Ей ей, Мерлин, не се захласвай... - Скарлет
Присви очи. Има нещо нередно. И тоя магьосник ще ми каже на всяка цена.. - Chazz

Annie: Сигурен ли си..? Добре тогава, да вървим..! Далеч сме все още от прикратяването на мисията. Тръгна към Meeting Room с останалите.