Палубата на кораба 'Асенчо'

Dream: Изведнъж се телепортира и един от умрелите пирати пред него и пое целия удър на Леорио. Трупът беше все едно закован във въздуха от магията на Dream и също така беше мокар, тъй като беше метнат в океана от другите. Отвори се гиганска рана в стомаха му и ако не беше подсилен от магията на Dream ръката на Леорио вероятно лесно щеше да пробие дупка в корема на пирата и да удари Dream. След като блокира Dream размаха с дясната си ръка наляво и тогава трупът се изтреля наляво и падна отново в океана. Ти взе грешното решение простосмъртнико, но аз ще ти дам втори шанс. Беше се отдръпнал и стоеше на няколко метра от Леорио. Около него започнаха да се spawn-ват банкноти пари и да се въртят бавно около Dream, все едно ураган.

Имаше сериозен поглед, като гледаше директно към Dream. Животът ме научи на нещо..и това е да не правя заеми, които не мога да върна. Ако взема парите, които ми предлагаш, ще наруша това правило. Изпъна ръката си назад, като в китката му почна да се сформира голяма топка нен малко по малко. От днес се заклевам..да заслужа всяка една банкнота честно...! - Леорио

Dream: Затвори очи бавно. Разбирам...Отвори си очите и го погледна. Изглежда преценката ми за теб е била грешна. Виждам в очите ти, че няма начин да те убедя да ми се подчиниш. За твое съжаление, обаче, рано или късно ще умреш след като този свят стане мой. Тук няма място за хора като теб. Обърна се и започна да ходи напред към парапета. След няколко секунди или ако бъде нападнат, щеше да се телепортира на кораба си.

С удоволствие бих умрял когато този свят стане твой..това ще значи, че съм загубил. А ТОВА НЯМА ДА СТАНЕ! ВЪРВИ ПО ДЯВОЛИТЕ!! Сформира двойно по - голяма топка нен от обикновено, като я хвърли към Dream с всичка сила. Броеше се за двойно по - силен изстрел от оръдие на кораб, но това го изтощи многократно. - Леорио

Dream: Отговори му спокойно, преди да изчезне. Хах, не ти липсва увереност. Пак ще се срещнем.

Падна на едно коляно от умора. Проклет копелдак...смята се за голямата работа..Закашля се. - Леорио

Изправи се след като си пое дъх няколко пъти. Взе си куфарчето. Оправи си вратовръзката, която до сега му беше вързана на челото. Мисля, че това бяха всички..Огледа се. - Леорио

Nick: Видя Леорио и се притича към него. Хей загубеняко, въобще победи ли някого?!
Yukimi: Въздиша с затворени очи и си прибра катаната.

АХ?! Пребих повече пирати от теб със сигурност, келеш! - Леорио

Nick: Да бе да, обзалагам се, че си се криел до сега.
Yukimi: Забеляза в далечината земя. Това беше Addron, накъдето се беше запътила. Погледна към каращите се момчета. Пфф, че буйни типове...най-накрая ще се отърва от тях. Силно се съмнявам да слязат на такова опасно място.

Искаш ли да ти потроша физиономията, кретен?! - Леорио

Yukimi: Отиде да си оправя багажа.
Nick: Продължи да се кара с Леорио докато не забеляза и той земя на хоризонта. Посочи с пръст към нея. Хей глупако, виж! Това е земя. Дали е Addron? Трябва да попитам капитана. Той има карта.

Ако Nick се обърне ще забележи, че почти всички моряци на кораба бяха заспали.
Да, това е земя! Изведнъж, очите му почнаха да се затварят. Хей, хей...Почна да се унася. Нещо много ми се...Почна да се клатушка. Сгромоляса се на земята. Доспа...Заспа мигновено. Почна и да хърка. - Леорио
Стоеше отгоре на мачтата по турски, като ги наблюдаваше. Разкъсаното му наметало се вееше назад от вятъра, а шалът му и кърпата около главата му закриваха почти цялото му лице, виждаха се само очите му, а отдалеч дори и те трудно се забелязваха. Nick и Yukimi бяха едни от малкото, които не им се спеше. - Mystogan

Nick: Обърна се и не можеше да повярва какво вижда. Започна да се оглежда и навсякъде виждаше заспали моряци, сякаш всички са решили да си подребнат по едно и също време. Отиде при Леорио и започна да го клати с ръце и да му крещи. Събуждай се глупак! Какво ти става ве?! Не е време за дрямка!
Yukimi: Забеляза какво се случва и запаси спокойствие. Докато се оглеждаше видя мистериозен човек отгоре на мачтата. Той ли е причината за това? Има само един начин да разбера. Около краката и започна да се вее силен вятър като мини-вихрушка. 2 секунди по-късно отприщи силна въздушна вълна от краката си, която я изтреля нависоко във въздуха и Yukimi се приземи на мачтата до Mystogan.

Не отговаряше. Беше заспал все едно мечка спи зимен сън. - Леорио
Надигна поглед към нея. Дори Yukimi да беше буквално на метри от него, присъствие от него не се усещаше. - Mystogan

Yukimi: Доближи се до него, изкара меча си и го насочи към него. Кой си ти? Какво стори на моряците?

Гласът му беше тих и потаен, всякаш не говореше често. Името ми е Mystogan. Погледна надолу към моряците и Леорио. Ще се събудят, не се бой. Но не и докато аз съм тук. - Mystogan

Yukimi: Погледна нагоре и видя, че освен нея и Nick е останал буден. Защо правиш всичко това? ...и защо аз и онова момче сме единствените будни?

Това е единственият начин да намеря хора, които ще ми помогнат в бъдеще. Но ще ти кажа едно..не избирам аз кой ще заспи, нито кой ще остане буден. Изправи се. Подаде на Yukimi карта на Addron, като на нея бяха оградени специфични координати. - Mystogan

Nick: Продължаваше да прави опити да събуди Леорио, но безуспешно.
Yukimi: Взе внимателно това, което Mystogan и подаде. Отвори го и и стана интересно. Това е карта...и то на Addron. Там накъдето съм се запътила. Защо ми даваш това?

Ограденото място на картата бяха координатите на гилдията Shadow Step. Обърна се с гръб към нея. Там е мястото, на което пътищата ни в определен момент ще се слеят. За жалост не мога да ти кажа кога или защо, но...хората, които не заспиват със сигурност не ме срещат един път. - Mystogan

Yukimi: Които не заспиват? Какво ли има предвид? Прибра картата в дрехите си. Ще задържа тази карта. Пробвай се ако искаш да ме спреш.

Не искам. Картата ви трябва повече от колкото на мен. Ще се видим скоро. Скочи от мачтата, като изглеждаше че се хвърли право в океана. - Mystogan

Yukimi: Кой по дяволите беше този тип. Както и да е тази карта със сигурност ще ми е от полза. Скочи от мачтата. Корабът беше близо до земята и Yukimi се готвеше да скочи и да преплува до там.
Nick: Точно преди Yukimi да скочи във водата. Nick я хвана за ръка. Почакай! Идвам с теб. Изглежда ние сме единствените будни. Концентрира енергия в ръцете си и създаде от Purple Matter лилава лотка с гребла. Така е по-лесно ;) .
Yukimi: Хах, не е зле..., но сигурен ли си, че искаш да дойдеш с мен. Това място е доста опасно.
Nick: Разбира се, за това съм тук. Качи се на лодката заедно с Yukimi и потеглиха.
След като стигнаха двамата тръгната към кординатите, които мистериозният човек им остави и се озоваха пред сградата на гилдията "Shadow Step".


Палубата на кораба 'Асенчо' >>> Сградата на гилдията "Shadow Step"