Палубата на кораба 'Асенчо'

Пиратите успешно се качиха, като се затичаха към екипажа на моряците. Бяха въоръжени догоре, с купища кътласи, флитнлоци (пистолет) и дори хвърляха по бурета с барут с цел да създадат пожар. Започнаха да нападат и Леорио и Nick.
Активира Тен. ЕЛАТЕ МИ, КУЧИ СИНОВЕЕ!! - Леорио

Nick: Погледна към идващите пирати и забеляза техните оръжия. Охо, изглежда интересно. Ще опитам... Опъна двете си ръце напред като в лявата му се образува от Purple Matter пистолет като тези на пиратите, а в дясната сабя. До сега не можеше да реши с какви оръжия да се бие и като видя пиратите просто реши да ги копира. Да ви видим сега! Бягаше насам-натам, стреляйки по пиратите, а ако някой се доближи до него го посичаше. За да се защити от тяхните атаки, той често тропваше силна на пода, прехвърляйки енергия си там и по този начин образуваше барикади пред него. Пхаха, това е забавно!

Почна да ги замеря с топки от Nen като викаше маниакално. Хвърляше по някоя псувня от време на време, а ако случайно го нападнат от близо биеше и крошета. АААААААААААХ!!! - Леорио
Е-ей..! Тоя е полудял! - пират
МАЙНАТА ТИ, КРЕТЕН СМОТАН! Хвърли му такава нен топка, че направо му мина през гърдите все едно гюле го е уцелило от оръдие. Отново нададе боен рев, като си развърза вратовръзката и си я завърза на челото. НИКОЙ НЕ СЕ ЕБАВА С ЛЕОРИО И ДОЖИВЯВА ДА РАЗКАЖЕ! - Леорио

Nick: Пред него седяха един до друг пет пирата, които се канеха да стрелят към него. Той щеше да направи барикада пред себе си, но миг преди това като светкавичнобърз вихър dash-на Yukimi отстрани към тях, разрязвайки на две с един замах и петте пирата. Момент след това за кратко се образува слабо вятърно течение към всички страни. Това развея леко косата на Nick. Daamn, това момиче си го бива.
Yukimi: Продължи напред към други пирати.

Гледаше да помага с пиратите от далеч. Ако някой се доближеше до него, ритник в топките и удар, подсилен с Рен в лицето му помагаше да се изтарикати от близката битка. Непрестанно викаше като полудял. - Леорио

Nick: Започна да се катери нагоре по стълби, които сам си създаваше от Purple Matter. От тук се вижда всичко! Пригответе се, глупаци! Погледна към пистолета си. Хмм, тва май ще го сменя. Изпъна двете си ръце на пред и създаде в тях две узита от Purple Matter. След тва започна да стреля към пиратите отвисоко и те дори не разбираха от къде им идва.
Yukimi: Продължаваше да бяга навсякъде, посичайки всички пирати по пътя си, без да им оставя време за реакция.

На хоризонта се появиха още няколко кораба. Изведнъж всички умрели пирати, с дупки в корема, разрязани на две или застреляни в главата, всички започнаха бавно да се изправят и да се регенерират. Изглеждаха супер измъчени и тъжни от това, че се съживяват. Сякаш не им се е случвало за първи път.
Асенчо: Видя корабите на хоризонта и погледна към най-големият с бинокъла си. Оглеждайки хората, настръхна. Някои изглеждаха доста силни. От единият от тях сякаш пресветна за момент зелена светлина. Той изглеждаше така.
Nick: Наблюдаваше отгоре. Какво по дяволите се случва?!
Yukimi: Беше учудена. Огледа се да види дали някои контролира пиратите.

Душеше един рандъм пират с вратовръзката си, като се огледа. Още ли идват?!? - Леорио

Асенчо: Докато наблудаваше с бинокъла си човека, той ярко пресветна в зелено, заслепявайки за секунда капитана. След това когато пак си отвори очите, Асенчо не го намираше на мястото му, сякаш мистериозният човек бе изчезнал. Почакай, какво?!
Yukimi: Очевидно си имаме работа със силен магьостник. Явно няма да е толкова лесно, колкото си мислех. Започна да бяга наоколо посичайки отново същите пирати. Секунди след това те се изправяха, сякаш нищо не им се случвало.
Nick: Стреляше към всеки пират, който види с узитата си.
???: Същият чернокож човек, който дядото видя с бинокъла си, но поради някаква причина сега се намира на борда на кораба на Асенчо. Беше обглегнат на парапета и гледаше към Леорио.

Ядоса се. Хвана пирата, който душеше, като направо го метна към ???. ПОЕМИ ТОВА, ЗАГУБЕНЯК!! - Леорио

???: Изпъна спокойна дясната си ръка напред към летящия към него пират. От пръстта му пресветна зелена светлина и изведнъж пиратът изчезна. Въздиша. Защо? Защо чупите играчките ми? Защо? Защо се борите когато съдбата ви е вече решена?

НЕ МИ ПЛЯМПАЙ ПРОСТОТИИ, КЕЛЕШ! Извади топка нен от тялото си с размера на футболна топка. Хвърли си я към крака, като направо я изрита този път към ??? все едно бие дузпа, но тук се целеше директно в него. - Леорио

???: Ах защо ме нападаш ти, простосмъртнико? Държеше се като кралска особа. Отново изпъна ръката си напред и създаде във въздуха пред себе си невидима, еднометрова защитна стена, която след сблъсъка на нен-топката с нея, се пропука и се виждаха цепнатини, се едно се появиха от въздуха. Каква интересна сила имаш ти, но уви, не можеш да се мериш с моите вълшебства.

Затича се към него. ВИЕ НИ НАПАДНАХТЕ ПЪРВИ! А И НЯМА ДА ВИ ПОЗВОЛЯ ДА ОСТАНЕТЕ БЕЗНАКАЗАНИ! НИКОЙ, КОЙТО СЕ ЗАМЕСИ С ЛЕОРИО НЕ РАЗКАЗВА ЗА СЛУЧИЛОТО СЕ!! Създаде 2 топки от нен в ръцете си, като ги метна едновременно към ???. Все още се насочваше към него. - Леорио

???: Хмм..простосмъртникът отказва да приеми съдбата си? Щракна с пръсти, примигвайки еднократно от тях зелена светлина. Всичко започна да се движи 20 пъти по-бавно, с изключение на мистериозния човек. Това умение щеше да продължи до края на коментара. Доближи се към Леорио, заобикаляйки двете топки. Кажи ми, имаш ли мечти?

Какво по...? Няма да му се дам на тоя..!!! Въпреки, че беше забавен реши да продължи да тича заради твърдоглавия си характер. Разбира се...мечтая да стана най - богатият човек на света! Тогава ще мога да си купя всичко...дори и теб ако пожелая! - Леорио

???: Сложи си ръката на брадичката и започна да я гали. Най-богатия човек на света? Това ли е мечтата ти, простосмъртнико? Може да се уреди. Името ми е Dream Grimm и мога да изпълня всяка една мечта с едно щракане с пръсти. Ще те направя най-богатия човек, но при едно условие. Трябва да ми се поклониш.

Nick и Yukimi отново избиха всички пирати, като този път хвърляха труповете в океана преди да се съживят.

Щом го чу, веднага му се ококориха очите и му настръхна тялото. Хмм..Спря се на едно място. Наистина...? Толкова ли е лесно? Съгласен съм! - Леорио

Dream: Усмихна се. Добре тогава, поклони ми се на колене.

Застна, но само на едно коляно. Ей, приятел...преди да го направя, позволи ми да те питам нещо...ти..имаш ли мечти? - Леорио

Dream: Ахх мечти..всеки човек си има мечти, аз също..., но същестуват мечти, които дори и аз не мога да изпълня. Какво възбуди твоя интерест простосмъртнико?

Усмихна се. Интересно ми е..колко голяма би била една мечта, която да не можеш да изпълниш. - Леорио

Dream: Доближи се до него, като го гледаше от високо. Съмнявам се нормални хора като вас да имат подобна мечта като моята. Аз съм полубог и това което искам е всичко. Огледа се бавно като размаха с ръце, показвайки всичко наоколо. Огледай се. Всичко, което виждаш е просто океан. Искам целият океан да принадлежи на мен...А след това всичко отвъд него. С времето всички хора в океана и извън него ще ми се подчинят както ти сега. Всичко ще бъде мое, точно както едно време.

Разбирам...в такъв случай, мога да ти кажа само едно..Сви ръката си в юмрук. Рязко активира Рен, като се надигна направи ъперкът към Dream. ВЪРВИ ПО ДЯВОЛИТЕ, КРЕТЕН ТАКЪВ!!!! ВАЖЕН Е ПЪТЯТ, ПО КОЙТО ЩЕ ИЗПЪЛНЯ ЦЕЛТА СИ, А НЕ САМАТА ЦЕЛ!! - Леорио