Палубата на кораба 'Асенчо'

В момента беше хипер объркан от това, което се случваше, но щом видя, че се намира във водата, първата му мисъл беше да се качи отново на кораба. По най - бързият начин доплува до него и създаде лиана по него, по която да се качи. Човече...трябва повече да внимавам когато съм покрай този станд.. - Giorno

En garde! Поеми това! И това! И това! Продължаваше да натиска Сай чрез поредица от хипер бързи замаси. Той караше своят Silver Chariot да напада от много страни заради голямата му бързина. - Polnareff

Двамата вече бяха влезли на долната палуба и пространството беше тясно. Sai имаше леки драскотини по цялото тяло, защото за него беше невъзможно да блокира изцяло всеки удар на Silver Chariot. Въпреки това той запаси самообладание, защото знаеше, че битката скоро ще бъде в неговите ръце. Всеки път, когато блокираше с меча си, той изпращаше малко от аурата си в Silver Chariot и сега можеше да задейства своето умение.
Sai: Концентрира аура в ръцете си и направи силе замах, които да изблъска Stand-а на Polnareff, за да може да си отдъхне за секунда. През това време той активира своето умение. Pas mal, господине, но ако това е всичко, на което те способни, сте обречени на загуба! Изведнъж Stand-ът на Polnareff стана с 100кг. по-тежък и сега бързината му ще спадне драстично. Хм..? Какво става господине? Да не би да ви стана тежко на сърцето? Приготвяше се да влезе в пълна офензива всеки момент.

Усети тежеста върху своите рамене, като падна на едно коляно заради нея. Кх..! Наистина е тежко...но това не е проблем за моята колесница, защото тя има трик дори и за това! С жест предизвика Сай. Ела ми, малчо! И да съм по - бавен, няма да ти е достатъчно..! - Polnareff

Sai: Усмихна се. Ще дойда, не се притеснявай. Но не си мисли, че ще успееш да ме надвиеш един път, защото съм те подценил. Няма изобщо да се сдържам! Започна да бяга към него, като по пътя три пъти замахна със своя меч, отприщвайки сини въздушни вълни. Втората вълна я изстреля, докато беше във въздуха, правейки странично салто, за да изглежда по-яко и да създаде по-голяма засилка. Втората вълна също така беше по-различна от останалите две. Вземи това!

Silver Chariot, макар и драстично забавен, успя с вертикални и хоризонтални замаси да посече въздушните вълни. Успя да посече първата, но останалите две го уцелиха. Въпреки това обаче, щетата беше драстично намалена заради бронята по неговият Stand. Ъгх! Не е зле, момко! Но ще ти трябва много повече сила ако искаш да преминеш през моят Stand! Поеми това! Тъй като се намираха на втората палуба, край тях имаше много бурета, пълни с алкохол, главно с ром. Не беше тайна за никого, че моряците обичат тази алкохолна напитка. Polnareff хвана едно буре с две ръце и го хвърли по Сай. - Polnareff

Sai: Първата вълна беше успешно блокирана, но втората не можеше да бъде блокирана, дори и да се опита. Тя просто влезе в тялото на Polnareff, правейки го с 20кг още по-тежко. Третата вълна понеже не бе блокирана, щетите, които можеше да набие, ако Polnareff не носеше такава тежка броня, щяха да бъдат смъртоности. Буре..? Намираше се на няколко метра от Polnareff, но не искаше да бурето да се разбие близо до него, в случай, че Polnareff е намисли нещо, затова той се дръпна встрани.

Бурето, което той метна се разби в земята, заливайки голяма част от нея с ром. С един замах, Silver Chariot разби няколко такива бурета, правейки цялата палуба мокра. Това щеше да направи движението за Сай много по - трудно, защото беше хлъзгаво. Silver Chariot, Armor Off! Бронята по Silver Chariot се махна, правейки го вече толкова бърз, че човешкото око не можеше да го проследи. Това доведе до създаването на After Images заради огромната му скорост. Увеличаването на тежестта, което Сай правеше върху него беше по бронята му и заради това той успя да стане по - бърз като я махне. Късмет да разбереш сега кой е истинският..поеми това! Hora Hora Horaa! Започна яростно да замахва към Сай, по - бързо от всякога до сега. - Polnareff

Sai: Като вид, че трудно ще избяга от бързата атака на Polnareff, зареди мокрия под, на него не му оставаше друго освен да се защити. Разбира се, движеняита на Silver Chariot бяха прекалено бързи за Sai и на него му хрумна друга идея. По най-бързия начин прибра меча в ножницата си и затвори очи, концентрирайки се. В тази една секунда, която имаше преди Silver Chariot да го намушка, той си представи пред себе си супер ярко светещо слънче. Мечът му Shingi прие тези сигнали и се адаптира към мисълта на собственика си. В следващия миг, Sai си отвори очите и рязко изкара меча си от ножницата си, като от това движение се отдели изключително ярка синя светлина, която щеше да засплепи Polnareff. Sai щеше да блокира първия удар на Silver Chariot, защото той вече беше замахнал към него и след това ще се възползва от предимството си.

Не успя на време да отреагира, като бива заслепен от умението на Сай. Прикри си очите. Ааах! От къде се взе тази ярка светлина?! Докато беше заслепен, Silver Chariot замахваше насляпо, но все така бързо. Макар и да не знаеше къде се намира Сай, той караше станда си да замахва с цел да го намушка на късмет. - Polnareff

Sai: Виждаше движенията на Silver Chariot и понеже знаеше, че няма да може да се задържи близо до него, той направи внимателно един голям скок назад, чрез концентрация на аура в краката си. Аура категорията на Sai е Emitter, но колкото повече щети поема, толкова повече се доближава до активирането на специалните си 'Aomine' очи, чрез които той става Specialist с неизвестно умение и достъп до всички други аура категории. С предишната атака, той преобрази рязко отделената аура в светлина, като използва Transmutation категорията. От леките рани от по-рано той вече е започнал да става постепенно Specialist и това му позволи да използва тази аура категория толкова бързо и лесно. Като се приземи на 5 метра от Stand-а на Polnareff, той отново прибра меча си в ножницата си, защото му се беше изхабила силата. Докато е прибран, мечът Shingi получава сигнали от собственика си и се адаптира с неговата цел. След всяко използвано умение, той трябва да бъде отново прибран, за да получи нови сигнали или с други думи да бъде зареден. След няколко секунди Polnareff ще може отново да вижда. Определено успя да ме изненадаш със свалянето на бронята ти. Изглежда не си играеш.

Все още не можеше да разбере къде се намира Сай, но му хрумна друга идея. Хъх, ти също успя да ме изненадаш, момко..! Не знам от къде извади тази светлина, но ме хвана неподготвен..НО! Silver Chariot спря да замахва, като насочи шпагата си настрани. Моят Silver Chariot все още има трикове, които ти не си видял! Изведнъж, острието на шпагата на станда му се изстреля като куршум, който почна да отскача из цялата стая. Това, което се случваше беше, че Silver Chariot може да изстреля острието си и да го направи хипер bouncy, карайки го да рекошира в каквото се уцели. Така направи движенията на Сай още по - затруднени, защото не можеше да предвиди на къде ще отскочи острието. - Polnareff

Sai: Този човек не спира да ме изюмява. Необичайно е за един мечоносец да се бие по този начин. Трябва бързо да се адаптирам иначе нещата могат да станат сериозни. Даде всичко от себе си да проследи траекторията на острието, но Sai нямаше специални умения или голям опит. Единственото черпеше сили от безкрайните си тренировки. Когато острието се изстреля към него, той ще веднага ще изкара меча си от ножницата и ще се опита да го отблъсне или поне да намали щетите си.

Ако Сай беше адски точен и прецизен, с лекота щеше да отблъсне острието на Silver Chariot. В противен случай обаче то щеше да го намушка в рамото. Каквото и да стане от тези 2 сетуации обаче, острието веднага щеше да се върне при Silver Chariot, който вече щеше да се е доближил до Сай тъй като зрението на Polnareff щеше да бъде възстановено. Silver Chariot: Blade Waltz!!  Silver Chariot започна да напада Сай от няколко страни, като веднага щом го нападне от една страна сякаш мигновено се появяваше от друга. Така го нападна поне 10 пъти от различни страни с огромна скорост. Изглеждаше нещо като това. - Polnareff

Sai: Успя навреме да извади меча си и отблъсна острието на Silver Chariot, така че Sai само да се размине с дразкотина по рамото, а острието продължи пътя си до Polnaref. Sai проследи траекторията и когато видя, че се връща при Polnareff, вече беше късно. В този момент, самоувереността на Sai, втория лидер на NEMESIS, отново щеше да бъде пречупена. Опита се да блокира замаховете на Polnareff, но успя само 1/4 о тях. Останалите му нанесоха десетки посичания и Sai започна да губи кръв. Той е човекът, който тренира най-усилено от всички в NEMESIS, но винаги губи и това го кара да страда супер много и губи цялата си мотивация. След всяка загуба, той се отдалечава до това да отмъсти за клана си.

Щом успешно му нанесе щети, Silver Chariot направи хоризонтално посичане със завъртане, но когато вече беше на разстояние от Сай с цел да го изблъска на падне назад заради вятъра, който щеше да създаде. След като това стане, той щеше да посочи Сай с острието на станда си. Horaaa! Може наистина да си силен, но никой не може да надмине по скорост моята колесница. Какво ще направиш сега, monsiеur? - Polnareff

Sai: Докато поемаше щетите той изпусна ножницата и меча си на земята, а след това той самия пада, целия в рани. Тъй като беше поел бая щети, Sai можеше да използва очите си, но той не знаеше, че това е условието за активирането им. Единствено знае, че всеки път когато ги активира, зрението му става все по-замъглено и за това се въздържа. Приема използването им като слабост и лесен начин за решава на проблемите си. По дяволите... ПО ДЯВОЛИТЕ!!! Извика и удари с юмрук земята. Нима, след всичко, през което преминах, всичките тренировки, пот и кръв, аз... аз отново съм останал пълен слабак. Очите му започнаха да стават ярко сини, а той понече бавно да се изправи. Ами да... Лицето му изглеждаше, сякаш Sai е напът да се пречупи. ...разбира се, че съм. Аз съм просто един слабак и това никога няма да се промени... хаха... След като почти се изправи, Polnareff щеше да започне да се чувства застрашен за живота си.

Усети нещо нередно ,като неговият станд премина в защитна бойна позиция. Какво е това усещане, което идва от него..? Нещо не е наред. Ей, какво планираш..?! Да ме сплашиш? Няма да ти се получи! - Polnareff

Чернокосото момче: След като се увери, че Giorno е паднал в океана, той усети това ужасно чувство, сякаш познава Sai и знае какво ще се случи. Другите не на палубата не можеха да го усетят.



Sai: Очите му светеха ярко в синьо както никога до сега, а по тялото му кипеше огромно количество аура. След като се изправи, той протегна ръка към Polnareff и само това движение щеше да го оплаши. Някак си, мечът му от земята се изстреля към ръката на Sai, а след това ножницата към другата му ръка. Polnareff трябваш да залегне, за да не бъде оцелен. След като се изправи и погледне отново към Sai, той ще види друг човек, човек, който се е уморил да губи, особено след целия труд, който полага.

Чернокосото момче: О не, това не е никък добре. Притесни се, че Sai може да се развилнее и да убие Polnareff. Беше на път да се затича към Sai, но тогава усети присъствието на Giorno, който се беше качил отново на кораба. По дяволите, не сега! Обърна се към него и извика Golden Experience до себе си.

Sai: Хвана здраво меча и ножницата си и изглеждаше, сякаш всеки момент ще замахне зверски и ще разполови Polnareff. Целия кипеше в енергия и по нищо не личеше, че ще намалее, но изведнъж всичко спря. Sai издиша бавно и спокойно и цялата кипяща аура около него изчезна, а очите му спряха да сияят тъй ярко.



Отправи един концентриран и сериознен поглед към Polnareff и всеки момент щеше да се затича към него, без да използва отново очите си. Сякаш истинската битка започва сега. Нищо не е свършило докато аз не кажа! Няма повече да разчитам на гнева си! Ако беше продължил по-рано със същото темпо Sai щеше почти изцяло да ослепее, но сега зрението му се оправи. Sai прибра меча си в ножницата, за да го зареди, и се изстреля към Polnareff.

Щом усети присъствието на момчето, той също се обърна към него. Все още му беше ядосан за това, което се беше случило. Той в момента искаше само и единствено отговори на купищата въпроси, които му минаваха през главата. Ти..! Какво прави моят станд до теб..!? Отговори ми! - Giorno

Polnareff разбра какво се беше случило, като това потвърди едно от съмненията му за Сай. Това момче...да не би да е притежател на онези Aomine очи..? За първи път виждам такива в действие, но от това ,което съм чувал, няма съмнение...! Той е от Аомине клана! Хех, явно реши да не използваш онази сила! Но дали е правилното решение..?! Неговият станд също се насочи към Сай, готов да започне яростно да замахва. - Polnareff

Sai: Някак си, той успя да се успокой напълно. Това е доста нетипично за него, но този път се справи да укроти гнева си. Понеже беше супер спокоен и мислите му супер подредени и ясни, докато dash-ваше към Silver Chariot, той си представи как раните му зарастват и мечът му прие волята му и започна да използва аурата на собственика си, за да го излекува. Това щеше да отнеме около минута, а през това време Sai започна melee битка с Silver Chariot и този път сякаш успяваше да удържи на темпото. Блокираше всичките удари с ножницата си и нападаше бързо с меча си, като неговите замахове също бяха с лекота блокирани. Сякаш двамата са тренирали заедно с години и знаят, кой къде ще атакува.

(0:30)

Polnareff беше удивен, че някой може да удържи на хипер бързото темпо на неговата колесница. Въпреки, че бяха опоненти, това го накара да се зарадва адски много. Този човек може да удържи..! Най - накрая ще мога да водя мечтаната ми битка с бърз като мен мечоносец...така да бъде! Ще дам всичко от себе си в такъв случай!! Polnareff сякаш виждаше себе си в Сай или по - точно виждаше собствената си решителност. Фактът, че Сай реши да разчита единствено на собствените си умения, а не на тези, които има по наследство направи огромно впечатление на Polnareff. Момче, трябва да ти го призная, много си силен! Докато говореше беше много задъхан заради бързото темпо, което трябваше да спазва, за да е на едно ниво със Сай. Това обаче се отнасяше и за неговият опонент. Изведнъж, Polnareff реши да стане възможно най - сериозен и да се стегне на макс. За това ще ти позволя да видиш моята най - силна атака до сега!! SILVER CHARIOT....MILLION SLASHES!! Стандът му почна да замахва с такава скорост, че вече за 1 секунда правеше поне по 20 замаха. Изглеждаше на нещо подобно на това (до 2:50), но даже по - бързо. - Polnareff

Sai: Даваше всичко то себе си, но разбира се скоростта му не можеше да се сравнява с тази на Polnareff. Единствено компесираше, защото използваше и двете си ръце, но дори и така нямаше да издържи на максималната скорост на Silver Chariot. Sai беше супер задъхан и концентриран, но успя да осъзнае, че Polnareff може и по-бързо от сега и разбра какво го очаква. В тази битка Sai най-накрая успя да постигне вътрешен мир със себе си и прие съдбата си. Знаеше, че няма изход от тази ситуация. Той нито ще може да блокира всички атаки, нито ще може да избяга навреме. Точно преди Silver Chariot да активира максималната си скорост, Sai сякаш се предаде, но така само изглеждаше на пръв поглед. Той прибра меча си в ножницата си и започна да поема всички замахове на противника си. Докато го правеше, той остана концентриран и предаде отново своята воля на меча си. Целта му беше толкова ясна, че Shingi без проблем пое сигналите и предприе мерки. Легендарният меч концентрира толкова много енергия в себе си, че стана невъзможно да бъде блокирана следващата му атака. След като Sai пое всички многобройни атаки, му оставаше само едно нещо да направи преди да се сгромоляса на земята. С цялата тази концентрирана енергия той вероятно е можел да убие Polnareff ако замахне с убийствено намерение, но това далеч не беше идеята му. По този начин той няма да може да изпълне целта си да се отърве от злото в света. С времето Sai все повече започваше да разбира, че за да изпълне целта си, е необходимо да я сподели с други хора. Ако опитва всичко сам, той до никъде няма да стигне. За това преди да мисли за главната си цел, той си постави друга цел: да създаде приятели, доверими хора, които да споделят мечтата му и да се бият редом с него. Това, което Sai беше 'заповядал' на Shingi бе, да вземе всичките му спомени относно омразата му към TRASH GANG и другите престъпници, относно безкрайните тренировки и труд, които е хвърлил, за да осъществи това, и същотака относно чистата му мисъл, как вътре в него, всъщност се крие истинска доброта. Как Sai е способен да прости на враговете си и да им даде шанс да се реваншират. Именно това кара хората да му се доверяват. Всички тези спомени и чувства бяха прехвърлени в огромно количество енергия, извиращо от меча Shingi. Sai, точно преди да падне на земята от раните си, замахна с пълна сила към Silver Chariot, а самата енергия продължи и към Polnareff, като за момент той си помисли, че ще умре, но тогава започна да вижда спомените на Sai и да чувства всичко, което Sai е чувствал. Polnareff не усети никаква физическа болка от този удар. Sai беше направил своя залог. Той беше приел, че ако това не промени възгледите на Polnareff, то това означава, че Sai ще загине тук, както и ще подложи новите си другари на опасността да бъдат намушкани от сабята на Polnareff. Sai бе готов да приеме съдбата си, каквато и да е тя...

Веднъж видял огромното количество енергия, идващо към него, Polnareff беше примирен със смъртта и даже с удоволствие щеше да приеме да загине в подобна битка. Щом обаче беше уцелен от атаката, той се учуди, че не пое никакви щети, нито усети болка. Той започна да усеща чувствата на Сай и да гледа като страничен наблюдател на неговите възгледи. Това момче...чакай, какво се случи току що..? Нима..той реши вместо да ме нападне с някаква атака да ми покаже как се чувства..? Кой по дяволите би направил нещо подобно..? Та сега аз мога да го убия..! Но след като видях на какво е способен такъв млад войн, то ще бъде грях да отнема живота му! Polnareff усети гневът на Сай към TRASH GANG, усети и неговата доброта и се удиви на това как хората могат да му вярват. Тогава той леко се засрами от себе си и наведе глава. Причината, поради която съм тук и причината, поради която той е тук показват колко сме различни всъщност...само че той се бие за добра кауза, а аз за себе си...Бавно доходи до легналия Сай, като го погледна. Поколеба се какво да бъде следващото му действие, но не му отне повече от секунда категорично да реши.
(1:30)
Подаде му ръка. Вместо да го убие, Polnareff реши да помогне на врага си - нещо, което не беше правил до сега. Моля те..позволи ми да се бия редом до теб! След като ми демонстрира твоята воля и дух, с удоволствие бих ти помогнал да сразиш тези, които мразиш...! От очите му потекоха сълзи, но не от тъга, а по - скоро от прекомерна радост, че е намерил някой като себе си или по - скоро някой, като когото иска да бъде. Аз съм егоист...! Не трябваше да идвам тук с цел да ви убия, но бях принуден да търся отмъщение..! Искам да ви се реванширам..позволете ми да се присъединя!! - Polnareff

Sai: С последни сили отвори очи и видя резултата от действията си. Видя, че е успял да повлия на
Polnareff и в този момент само това имаше значение. Дори и да загине от раните си, той нямаше да умре нещастен, защото знае, че има хора, които ще се застъпят за него и ще продължат да опитват да изпълнят мечтата му, да изчистят света от негативното. З-значи това е твоето решение...? Усмихна се искрено доволен от това, че успя да постигне това, което искаше. След като видя действията на Polnareff той започне изцяло да му вярва и без да се разколебае, той хвана ръката му и се изправи. Погледна го право в очите, а усмивката му не напускаше лицето му. Е, добре дошъл при нас, monsieur Polnareff.

Поклони се. За мен ще бъде чест да се бия с такъв достоен мечоносец като теб! Той също се усмихваше, като знаеше, че е направил правилното решение. Усмивката му обаче се превърна в леко сериозно изражение. Опасявам се обаче, че нещата са далеч от приключване...на горната палуба моят съотборник Кишибе Рохан едва ли би бил толкова лесно убеден да се присъедини..дори аз не мога да го накарам на сила..! А неговото умение е по - опасно дори и от нашите..мисля, че приятелите ти ще са в опасност ако не направим нещо..! Видя обаче, че раните на Сай са доста сериозни. Мамка му...ако знаех, че така ще се развият нещата..! - Polnareff