Затворът в Beacon

Тори: След като атаката ѝ свършва и тя се приземява, Тори леко се слайдна назад и погледна с леко отвращение към Viper. Ъх, ама че гнусно..хей, не са ли те учили на обноски..? Погледна към Тоби. Тоби, не знам кой е този човек и защо говори сякаш те познава..предполагам и ти не можеш да си спомниш, но от думите му разбирам, че сте имали нещо общо в миналото..но това сега не е важно! Концентрирай се да го победим! Затвори очи, като се концентрира и опита да измисли план. В главата си, тя използва другото умение на Heavenly Eyes , а именно да се сбие с някого в главата си милион пъти. Тя го използва на Тоби щом видя тези черни сфери, които тя не знаеше какво правят и вместо да го попита, тя реши да разбере на момента. В някои от битките ѝ с Тоби в главата ѝ, той използва именно тези тъмни сфери срещу нея и складира атаките ѝ в тях , като тя разбра, че може и да ги отприщва. Това е! Ако не мога да го победя във въздуха, значи ще преместя земята във въздуха. Звучи сложно, но всъщност, имайки предвид, че се намираме в гора..не е толкова сложно. Тя отвори очи и погледна към Тоби. Тоби, когато ти дам сигнал, използвай моят въздушен порив срещу мен! Довери ми се..! Изричайки тези думи, тя се запъти напред и хвана водната си катана. Third Form: Flowing Dance! Тя започна да се движи много бързо между дърветата, разсичайки всяко едно от тях, като успя да посече поне 15-на дървета за порядъка на няколко секунди. Беше ги накълцала на по няколко места, за да намали размера им драстично и да увеличи техният брой по този начин. Сега, освен падналите дървета в началото, имаше цяла купчина около тях. След като спря, тя бързо извади въздушната и светкавичната си катана, като въздушната я заби в земята с всичка сила, отприщвайки още един мощен въздушен порив, но този път от земята нагоре, изтласквайки дърветата, които накълца, право нагоре във въздуха към Viper. Няма значение колко бързо се движиш..ще се погрижа да не ти дам възможността да помръднеш! Тоби, Сега!!! Тя отскочи от забитата си катана към едно от дърветата, които бяха изтласкани във въздуха и се надяваше с помощта на Тоби да се изтласка дори още по - нависоко заедно с всички тях. Water Soul, Ninth Form! Thunder Soul, First Form....


(2:46)
Изневиделица, Viper щеше да види как като че ли за миг, накълцаните дървета от земята просто се озоваха във въздуха край него, което драстично лимитира неговите движения за няколко секунди. Заедно с тях, самата Тори също се изстреля във въздуха и отскочи от едното дърво на друго и започна да го прави многократно, подобно на това. В този миг, тя държеше само светкавичната си катана и започна да сияе в сини светкавици - типичните светкавици за членовете на нейното семейство, с което те се отличаваха от всички други lightning user-и. Сините светкавици означаваха само и единствено две неща: или човекът е пряк наследник на Rai'Jin, или използва изковано от него оръжие. В този случай, отговорът беше второто. Тори не беше наследила божествени сили от нито един член на нейното семейство, и точно заради това бе направила сама своите оръжия, за да може да се доближи поне малко до техните умения. Отскачайки от дърво на дърво, тя създаде нещо като електрическа мрежа чрез посичанията от меча си, с която да лимитира още повече движенията на viper, като щом отскочи от последното дърво, тя се насочи право към него в опит да го посече.

Tobiraya:
Беше замръзнал от шок само защото силно се опитваше да задържи смеха си.
Пхахахахахха! Не мога да повярвам. Азамии!!! След всички тези години ти си все същия - пълен stalker. До ден днешен не знам къв ти е проблема с мен, но съжалявам, не можеш да промениш факта, че Сайба ми е по-малък брат. Чесно казано ми омразна от обсебващия ти характер. Мисля че е крайно време да оставиш мен и брат ми намира. Ще ме прощаваш, но сега когато знам, че имаш възможността да пътуваш във времето няма как да те пусна. Погледна го със сериозен поглед. Този път няма да си затворя очите. Тобирая много добре осъзнаваше, че животът му се намира в голяма опасност, но не показа никакъв признак на страх или притеснение, с цел още повече да вбеси змията. Сега всичко стана ясно. Получовекът полузмия е не кой да е, а Азами. Или поне част от него е Азами, не съм и аз вече много сигурен... Както и да е, ако нещата, които каза са истина, то дните ми на този свят наистина са преброени. Може би сега с лекота мога да го победя дори и сам, но преди 27 години не бях толкова способен. Докосната се до белега на окото си. Ти вече се опита да ме убиеш един път тогава. Нищо няма да те спре да опитваш отново и отново. Като се има предвид казаното, че ще продължава да трупа сили, хранейки се с душите на опитни борци, то тогава е въпрос на време на време да достигне необходимото, за да победи младата ми версия. Знам как работи пътуването на времето и колко опасно може да е. Може да съм просто един човек, но след изчезването ми ефектът на пеперудата ще измени изцяло света такъв какъвто е. Не бива да допусна това! Азами, съжалявам но този път не мога да те оставя жив! Твойто време настъпи тук и сега! Идвам! Кимна към Тори, показвайки ѝ, че е съгласен да действат по нейн план. Така да бъде Тори. Ще ти се доверя и ще направя това, което искаш. Покажи ми какво си способна. Така ще можем по-лесно да се синхронизираме в бъдеще. Двете черни сфери левитираха около Тоби, когато той рязко наби едно разрушително кроше на тази, в която се складираше експлозиите на змиите. Чрез удара си, той я изпрати мигновенно до Вайпър, след което тя присветна в бяло и отприщи цялата абсорбирана енергия. Една гигатска експлозия със силата на взривовете от по-рано взети заедно, се освободи зашеметяващо точно пред лицето на Вайпър. Той обаче благодарение на пъргавите си летателни умения, щеше на време да се отдръпне с минимални поражения, но ако не друго, атаката на Тоби щеше поне да набави време, докато Тори задейства плана си. Следващото нещо, което мъжът направи бе това, за което бе помолен. Той удари също толкова силно кроше и на другата сфера, отприщвайки масивния въздушен порив право към Торияма. Наблюдавайки движенията ѝ, Тоби остана впечатлен, но въпреки това следната мисъл мина през главата му: Невероятна техника! Но не съм сигурен, че това ще е достатъчно. Азами винаги е бил изключително упорито и издръжливо копеле. А сега и с това ново тяло, в което се е впил, кой знае колко пътя ще трябва да го убием, за да го победим наистина. Тоби се приготви да се намеси веднага след атаката на Тори. Той приклекна, като бели светкавици започнаха да пресвяткат в краката му.

Viper:
В последния момент се дръпва от атаката на Тори, но не достатъчно, което довежда до загубата на лявата му ръка. Хъх?!
Тази скорост....? Как се очаква да избегна това, сенсей...? Вайпър каза тези думи сякаш на себе си, но всъщност говореше на Азами, който се намираше като паразит в тялото му. Те действаха заедно, навярно защото споделяха общи интереси.

Saihara:
Наблюдаваше от разстояние и стисна зъби, защото се почувства изключително безполезен. По дяволите! Дайте ми го насам и ще ви покажа на какво съм способен!

Tobiraya:
Това не е всичко! Той се беше изстрелял с подсилените си крака, които преливаха със светкавици. Complete Body Control: 110%! Преминаване отвъд човешките лимити! Със самото си тяло той счупи звуковата бариера, но издържа на напрежението. Внезапно гигатската му китка се озова на лицето на Вайпър и го стисна с всички сила. Мой си! Той се изстреля държайки Вайпър в ръка, надолу към земята, разрушавайки всички клони и корони на дървета по пътя си. Накрая той го сгромоляса на земята, напуквайки цялото му тяло и обезобразявайки лицето му. Мязаше на труп. Но Тоби не го пусна на земята. Не още. Все още не мога да ти позволя да умреш. Той го хвана за врата и го надигна нагоре. Стараеше се да не го удуши, но го държеше близо до несвяст, за да не се противопоставя. Сай ела тук. Веднага след като свършим тук се отправяме към боклуците както обещах, не се безпокой. Но преди това свърши едно нещо за мен - заповядай му с очите си да ми отговори на следния въпрос: Погледна полуумрелия Вайпър със сериозен поглед, способен сякаш да убие човек на място.
Как пътуваш във времето и от къде знаеш къде съм бил преди 27 години? Отговори или умри!

Saihara:
Тц! Запъти се недоволно към Тоби и Вайпър.

Тори: Успях! Преминавайки успешно през Viper, тя успя да посече лявата му ръка и да нанесе доста голям удар по врага, при което тя се приземи, приклекнала, готова да действа отново ако се наложи да контраатакува. Но това не беше необходимо, защото Тоби в този миг успя да се намеси и да хване Viper неподготвен със собствената си атака. Уау! Толкова бързо се предвижи, че не успях да го проследя дори..! Този дядко е наистина пъргав за годините си! Тя се затича към Тоби и Viper , като зае бойна позиция. Добра работа, Тоби! Но те съветвам да не си сваляш гарда, опасно близо си до врага..! Макар и да изглежда победен, той все още диша..кой знае на какво е способен..

Tobiraya:
Обърна се към Тори. Правилно си го преценила Тори. Права си, можем само да гадаем на какво е способен дори и в това положение. Познавам мъжът, който се крие в това тяло. Сигурно ще трябва да го убием поне още 10 пъти, за да го омъртвим наистина. Върна сериозния си поглед към Вайпър и продължи разпита си.

Viper:
Изкашля кръв право в лицето на Тоби, но той не помръдна. Лицето му на нищо не мязаше. Цялото кървясало, а носът му счупен и изкривен на три страни. Сигурно повече от половината кости в тялото му бяха напукани или направо счупени. Трите му останали крайници бяха увиснали, сякаш нямаше капка сила в тях, с която дори малко да ги помръдне. Успя да отвори устата си, пълна със счупени зъби, и с големи затруднения започна да говори: 110%? У-успял си да преминеш 100%-та бариера? Впечатляващо за отайка като теб.

Tobiraya:
Усмихна му се самоуверено и горделиво. Хах, неотдавна ми се наложи да премина човешките лимити. Стигал съм и отвъд 110% в битката си срещу Тай. Ти си нищо в сравнение с него. Със слабак като теб дори 50% щяха да са ми достатъчни.

Viper:
Преминал си човешките лимити? Усмихна му се, сякаш всеки момент щеше да изпадне в буен смях, но не успя зареди състоянието си. Пхах! Забрави какво казах. Все още си също толкова заблуден и наивен колкото преди. Погледна го право в очите с полуумрелия си поглед и изрече следните думи бавно, с цел да издразни Тоби. 
Изкашля се отново, след което продължи с пригряхнал глас: Няма такова нещо като човешки лимит. Ние хората сме най-неограничените същества във Вселената. Ние имаме най-големия потенциал от всички други живи видове. Ние сме единствените, които можем да бъдем... True Unlimited. Човекът, който най-много се е доближавал до това състояние е именно брат ти - Джойчиро Тогами. Но дори и той не е все още перфектен и това се дължи на хора като теб. Хора като Сара Роуз. Хора, които само го разсейвате и отдалечавате от безпределното.

Tobiraya:
Хъх? Като чу името Сара Роуз, погледът му се изпълни с още повече омраза. Той току що осъзна нещои го стисна за врата още по-здраво. Сара Роуз ли каза току що...? Ти си бил, нали?! Ти си я убил! Ти си изценирал инцидента с малката Annie! Зад какво друго стоиш ти?! Знаеш само да се месиш живота на другите, заслепен от фантазиите си. Ти си досущ като хлебарка. Колкото пъти и да те настъпим, умиране нямаш! Отърване от теб няма! Впил си се в семейството ни като някакъв кърлеж! ИЗЧЕЗНИ ОТ ЖИВОТИТЕ НИ ВЕДНЪЖ ЗА ВИНАГИ!!!!! Тоби бе напълно провокиран и обладан от гнева си. Той заби лицето на Вайпър още няколко пъти в земята, напуквайки самия му череп дори.

Saihara:
Ой ой! Да го убиеш ли се опитваш? Нямаше ли първо да го разпитаме? Контролирай се бе дядка!

Tobiraya:
Опита се да се успокои. Все пак не искаше да прави лошо впечатление на Тори. Той надигна отново Вайпър и без изобщо да се учуди видя, че той все още е жив. Нормален човек да беше пукнал поне 10 пъти до сега. Ти си пълен изрод, Азами. Хайде Сай, попитай го каквото трябва.

Saihara:
Застана пред Вайпър. Поглеждайки го право в очите му, той активира своето умение:

Тори: Слушаше внимателно техният разговор отстрани, но тъй като не познаваше нито едно от тези имена, тя не можеше да разбере за какво ставаше дума. Погледна към Viper. Не знам за какво или защо говорите за него, но това за човешките лимити е тема табу! Виждала съм какво се случва с някой, който е обсебен от това чувство да иска да е безгранично силен..изгубих баща си такъв, какъвто го познавах, само защото той искаше точно това, за което говорите. Чувала съм, че дядо ми също върви по този път..и това до какво води? До отчаяние! Граници се създават с причина..всички, които се опитвате да вървите по този път, аз ще ви опонирам до краят на живота си! The way to Infinity will only lead us to doom..!

Viper:
Чу какво ката Тори и изпълни погледа си към нея с ненавист и отвращение, но лицето му до такава степен беше загубил естествения си вид, че гневното му изражение едвам се забелязваше. Х-хора като теб момиче д-дори втори шанс не заслужават. Т-ти си позор за човечеството... В следващият момент императорското око на Сай се активира и Вайпър започна да изпълнява заповедите му без възможност да се противопостави. Пътувам във времето без да използвам машина на времето. В мен е поставен Gluttony Witch Factor-а



Tobiraya:
Хм? Gluttony Witch Factor ли каза?

Viper:
Точно така. Gluttony Witch Factor-ът представлява почти неизчерпаем източник на енергия, който ми позволява да извършвам необичайни дейности, най-полезната от които е способността предвижвам във време-пространството. Това ще рече, че мога да отида където си пожелая, когато си пожелая. Когато пътувам в миналото, аз променям настоящето и бъдещето създавайки нова времева линия, подобно на пътуване с машина на времето. Тоби ти трябва добре да си наясно с това. Успявам да запазя спомените си от предишни времеви линии, благодарение на кръвтта ми. Умението, което наричате Reading Steiner и се придобива чрез изпиването на един специфичен червен на цвят серум, всъщност е моята кръв. Когато приемеш кръв от човек, който притежава Gluttony Witch Factor-а, ти се сдобиваш със способността да запаметяваш живота си от минали времеви линии, но страничните ефекти като силно главоболие и адски глад са неизбежни. Истината е, че TG се сдоби с този серум не от ZERO X, както може би ти си мислиш, а от мен. От самото начало имах шпионин в организацията. Неговото име е (censored), по-известен като X12 Wizyou. Всъщност без моята намеса, никога нямаше да съществува твоя любим план за създаване на нов по-добър свят, като се рестартира текущия.

Saihara:
Не е за вярване какви глупости бръщолеви таз змия...

Tobiraya:
Не са глупости.. В този момент Тори и Сай можеха да видях изненаданото лице на Тоби. Тази информация наистина го беше хванала неподготвен. Да трудно е за вярване, но съм сколнен да го направя. Нямам причина да не се доверя на умението ти Сай. Това е самата истина. За какво ли още си отговорен ти, Азами. Оказа се голяма скрита лимонка. Хвана се за глава. От цялата тази нова информация, той сякаш получи мозъчно сътресение. Значи серумът на паметта е твоята кръв? Нищо чудно, че имаше толкова отвратителен вкус. Той се изплю встрани, защото му стана гнус само от мисълта за това. Чудя се защо ли си решил да споделиш с нас последната съставка за създаването на машинана времето. По дяволите въпросите ми стават все повече. Ами Gluttony вещицата? Тези същества наистина ли съществуват? Какво точно представляват те? А самият факт, че знаеше перфектно къде да ме откриеш преди 27 години. Това е периодът, в който аз се освободих от ледения затвор на кралицата и започна новия ми живот, макар и без да си спомням почти нищо от предишния. Тогава навярно бях най-уязвим от вражески атаки и ти точно тогава си ме нападнал. От къде знаеш къде съм бил? Сай питай го това като за начало.

Saihara:
Окото му отново светна в червено.

Тори: Пътуване във времето..? Но не ми звучи чак толкова налудничаво..чувала съм за подобно нещо, но не знаех, че всъщност съществува..единствено съм говорила с хора, които твърдят че са от други вселени..и ме мислете за луда, но вярвам в съществуването на други светове ^^ Макар че май всички сме луди тук щом става въпрос за пътуване във времето, добре че не ни слушат острани иначе ще ни помислят за психота..Погледна към Viper. Относно теб, осъзнаваш ли колко лошо може да бъде това?! Такава сила не бива да бъде използвана от никой човек! Ще доведе само до беди! Никой не трябва да има способността да променя настоящето, това ще доведе само до разруха! Каква ирония, наричаш Тоби злодей, но ти си още по - голям злодей, малчо!

Viper:
Погледна с разбития си поглед към Тори и ѝ отговори на думите. Въпреки че от полуумрялото му лице не можеше да се усети емоция, тя почувства омразата му към нея. Тори добре виждаше, че Вайпър или по-точно Азами, гледаше на Тори като на една безполезна твар, която има наглостта да се нарече човек. Затвори си устата глуповато момиче. Ще се разболея от твоята наивност. Имаш впечатляващи умения и голям потенциал, но без нужните познания за света, ти ще пропилееш живота си за себе си. Тоби ти си същия! Завиждам ти за това, че разполагаш с кръвта на семейство Тогами, но това което ме изкарва извън нерви е фактът, че възнамеряваш да използваш силите си, за самия себе си. Самозалъгваш се, че като помагаш на други, ще изчистиш черното си минало, но това е фарс! Това е последния ти отчаяен опит да бъдеш нещо повече от това, което си. Ти си егоист, Тоби, и ще си останеш винаги такъв, какъвто си - един боклук. Вместо да влагаш последните си сили в това да изградиш ново име за себе си, какво ще кажеш да направиш нещо за човечеството?

Tobiraya:
За човечеството? Точно това и смятам да направя, като помогна на тези, които се нуждаят. Противоричиш си, Азами!

Viper:
Изкашля кръв и с лека самонадеяна усмивка продължи: Просто си прекалено глупав, за да разбереш за какво ти говоря. Животът ти може да бъде полезен за човечеството само и единствено, ако бъде пожертван за мен и брат ти. Щом изям душата ти и открадна силите си, то аз, който съм прекарал целия си живот в изучаване на света, ще използвам твоят талант много по-ползотворно. Само аз и Джойчиро можем да спасим човечеството!

Tobiraya:
Да спасите човечеството? Какво говориш? Какво знаеш, което аз не?!

Viper:
Хаха, какво знам ли? По-точния въпрос е какво ти знаеш, което аз не. Информацията ми за този свят е отвъд представите ти, Тобирая! Много скоро ще започнеш да разбираш какво имам предвид. Още днес ще се сблъскаш с тази реалност! ОЩЕ СЕГА! Вайпър посочи пръст нагоре към небето, което момент по-късно рязко започна да се пропуква.

Saihara:
ХЪХ?! Дядка, това твое умение ли е или какво?! След поразителната гледка последва заметресение, което затрудни баланса на героите. Какво по дяволите се случва? Забрави за миналия си въпрос, ще му заповядам да отговори на въпрос какво за Бога се случва с небето!

Tobiraya:
Гледаше към небето с втренчен поглед, изпълнен с много въпроси, но когато чу думите на Сай, той остави проблема с небето за по-късно. Не Сай! Не го прави! Тц! Проклятие! Сай пак действа прибързано! Още един проблем! Стисна зъби и изпълни изражението си с ненавист към Вайпър, но веднага щом го погледна, забеляза обширни горещи изпарения да излизат от лицето и тялото му. Какво по дяволите?! Какво ти става ве откачалник?! Той посегна да го удари със свободната си ръка, но атаката му беше спряна от дузина змии, които от изневиделица рязко изкочиха наоколо от почвата. Наложи му се да отстъпи, като пусна врата на Вайпър и отскочи няколко метра назад. Приземи се до Тори и зае бойна позиция.
Бъди нащрек, Тори! Изглежда този изрод има още с какво да ни изненада. Без да отмества погледа от врага, той се развика раздразнено на Сай. Сай, не се разсейвай. Активирай умението си! Аз трябва да знам! Трябва да разбера от къде знае толкова много!

Viper:
Изпаренията от лицето му се разсеяха и сега всичко можеха да забележат как то е като чисто ново. Сякаш преди малко Тоби не му е разбивал главата няколкократно. Сега усмивка му можеше много по-ясно да се види и тя веднага започна да играе по нервите на Тоби. Не се напрягай толкова много, дядка! Вайпър погледна към Сай и му каза. Ти също момче. Няма нужда да използваш отново досадното ти червено око. Своеволно ще отговоря на въпросите ви. Тоби! Обърна се към него. Причината да знам къде точно се е намирало тялото ти преди 27 години е защото...

Тори: Внимателно слушаше какво говори Viper, като тя много се ядоса от чутото. Макар и да не знаеше в детайли за какво точно говори тъй като беше много объркана, тя успя да разбере какво беше неговото мислене, а именно на човек, който вижда себе си като спасителя и като единственият, който може да спаси света. Точно такъв човек бе нейният баща, който се смяташе за единственият способен да промени човечеството и поради тази причина, той от много малка е оставил Тори сама, дори без да я научи как да използва силите, които е наследила от него - нещо, което тя до ден днешен не знае. Ядоса се, като рязко повиши тон на Viper. Затваряй си устата, злодей..! Наивният тук си ти..! Светът не е твой, че да го спасяваш сам...не си ТИ единственият, който може да направи промяна..има хиляди като теб. Хиляди, които се стремят към едно по - добро бъдеще..но е егоистично да си мислиш, че само ТИ знаеш какво представлява то!!! Мразя такива като теб...такива като теб..съсипаха моето семейство..Захвана двете си катани, като едната се запали в ярко-червени пламъци, а около другата се завихри струя вода.


В този миг, тя усети как змиите посегнаха на Тоби и зае бойна позиция, като приклекна леко и се затича рязко към Вайпър. Беше заострила всичките си сетива в този момент и се беше насочила право към него да го посече с двете си катани в опит да му отсече главата докато още не се беше изправил.

Tobiraya:
Заебал си ме? Тоби си спомни мястото, където се събуди и започна неговия "втори живот". Беше в пещера пълна с чудовища, които веднага, щом Тоби се събуди, го нападнаха наведнъж. Откакто Тоби е възвърнал спомените си за "първия си живот" и битката срещу кралицата, това му се е струвало странно. Защо се събужда в пещера, а не на бойното поле? Тоби и Сайба се биеха срещу Кралица Елизабет Шний, когато тя отприщи цялата си ледена енергия и заледи света. Значи ти си пуснал леденият ми купол в тази прогнила пещера! Защо си го направил?! Защо толкова много ме мразиш? Зареди това, че преча на Сайба от пътя на True Limitless or something like that? Престани с простотиите! Ако наистина вярваш в това, то ти си нищо повече от лунатик!

Saihara:
Чух достатъчно. Не мога да изтърпя и една секунда повече да слушам простотиите, които излизат от устата на този урод. Сай стисна юмруци и приклекна, като се прикани да отскочи към змията. Ще се справя сам с теб! Ще те изкормя и ще изкарам боклуците от стомаха ти, за да мога собственоръчно да се разправям с тях!
Сай се изстреля към Вайпър и веднага след това Тори го последва.

Tobiraya:
Сай, Тори почавайкте! Не правете нищо прибързано! Yare yare, тези двамата не мога да ги укротя.

Viper:
Не можа да се изправи на време, но пък използва малкото си оставащо време, преди атаките на 2мата да го достигнат, за да направи бърз и малък sidestep вляво. Това промени траекторията на мечовете на Тори и юмрукът на Сай от главата на Вайпър към дясното му рамо. Елате насам! В следващия миг буйни изпарения се освободиха от дясната му ръка. Тя рязко се уголеми десеторно и пое комбинираната атака. Двете катани на Тори и ръката на Сай успешно пробиха ръката му. Самата сцена имаше подобен вайб. Пипнах ви! Вайпър им се усмихна отблизо, защото планът му изглежда проработи. Когато Тори се опита да изкара мечовете си, тя ще осъзнае, че те са здраво stuck-нати в ръката. Същото се отнасяше и за юмрукът на Сай. Хаха, безполезно е да се опитвате! Веднага щом пробихте кожата и костите на ръката ми, аз концентрирах цялата си енергия и ги възстанових моментално. Сега катаните ти са дълбоко забити в коста ми, която е в пъти по-голяма и по-твърда от тази на крака на възрастен слон. Всеки път когато се опиташ да изкараш меча си, дори и да създадеш пукнатина в коста ми, аз ще я възстановя веднага!

Saihara: 
Проклятие! Не мога да мръдна ръката си! Сай с всички сили се опитваше да изкара ръката си от тази на Вайпър, но безуспешно. Включи дори краката си, но каквото и да правеше, тя беше яката stuck-ната вътре. АААХ!! ТОВА Е ОТВРАТИТЕЛНО! ПРОКЛИВАМ ТЕ ИЗЧАДИЕ ТАКОВА!!! ЧРЕЗ ИМПЕРАТОРСКОТО СИ ОКО ТИ ЗАПОВ-

Viper:
Not this time, boy! Поредица от внезапни и силни трусове започнаха да се усещат. Това прекъсна Сай, както и наруши баланса на Тоби, попречвайки му да се намеси веднага. Време е да ви допълня към колекцията си! Облиза се, поддържайки мазната усмивка на лицето си. Game over, kids..! Трусовете ставаха все по-силни и силни. Техният източник всъщност изглежда бяха две гигантски змии, които Вайпър призоваваше от дълбоко под земята. Всеки момент те щяха да пробият през почвата под краката на Тори и Сай и да ги погълнат цели. 

Tobiraya:
Тоби усети опасността, но не успя веднага да предприеме действия, защото следната мисъл му мина през главата. По дяволите, кой да спася първи?! Ах нямам време да мисля! Тоби се остави на инстинктите и се изстреля първо към Тори. Хващайки я за кръста, той я взе със себе си насила, независимо дали тя е съгласна да остави мечовете си там или не. Съжалявам Тори, но ще трябва да почаваш малко преди да си върнеш катаните! Времето ни изтича! Всеки момент те могат да се появят! Той я остави на безопастно разстояние и веднага се обърна, за да се погрижи за Сай, но точно преди да го достигте, немислимото се случи. САААЙ!!!!!! Една гигантска змия рязко изкочи изподкраката на Сай и го погълна целия. Змията беше достатъчно широка, че да глътне цял слон, така че момче като Сай бе лесна плячка за нея, особено когато е обездвижен. НЕЕЕЕЕ!! ПО ДЯВОЛИТЕ! НЕ БЯХ ДОСТАТЪЧНО БЪРЗ! ПРАВИЛНИЯТ ИЗБОР ЛИ НАПРАВИХ?! НЯМАШЕ ЛИ ДРУГА ОПЦИЯ?! Тоби веднага започна да се обвинява за случилото със Сай и да се съмнява в действията си. Ситуацията, в която трябва да направи трудния избор и да реши кой да бъде спасен, удари Тоби под формата на психическа атака. Той нямаше време и се беше оставил на инстиктите си, спасявайки Тори, но защо точно нея? Дали това е просто неизбежната съдба на Сай - той да бъде жертва на Вайпър, или просто афинитетът на Тоби за жени все още е в наличност дори и на тази възраст?


Viper:
ПХАХАХАХАХАХАХАХАХ!!!!! ИМПЕРАТОРСКОТО ОКО Е ВЕЧЕ МОЕ!!! Изглежда фактът, че през живота си си изгубил две от жените си, не ти позволи да обърнеш гръб на това момиче, въпреки че я познаваш от съвсем скоро. Хаххаха. Чета те като отворена книга, Тоби, за това насочих змията си към Сай, а не към нея! Змията, която погълна Сай, се върна обратно под земята, изчезвайки безследно, заедно с тялото и душата на момчето. Не се притеснявайки, Императорското око е далеч по-полезно в мой ръце! Аз ще го използвам само за благото на човечеството! А що се отнася за теб, момиче... Погледна към Тори. ...нека отговоря на думите ти! Така е, не съм единственият, който се опитва да направи света по-добро място, нито съм единственият, който ще го спаси от бедствия. Светът не принадлежи на мен, той е на човечеството! Но не мога да бездействам, когато виждам как гениите - най-способните хора, си пропиляват таланта и се задоволяват с много по-малко отколкото са способни. Хора като тях имат способността да изтласкат човечеството до нови височини, но решават да не го правят. Създадени сме без лимит, за да можем да властваме над вселената. Можем да бъдем най-висшата раса! Боли ме да гледам как хората сами си постават тези лимити и окови...
Азами в тялото на Вайпър страстно размахаше с ръце като диригент, обяснявайки искрените си мисли и чувства. За негово съжаление на този свят малко са хората, които биха му ги споделили, за това той е взел нещата в свой ръце. Азами продължи.
Хората се делят на 2 типа: Надарени и т.н. маймуни, както моят приятел Фузен обича да им вика. Моята мисия е да насоча надарените хора към правия път - пътя на True Limitless, а бездарните маймуни, с Фузен ги жертваме за благото на другите. Те могат само да ни бъдат благодарни, защото именно ние усмисляме животите им! Именно ние сме тези, които даваме втори шанс на хората, а не дядото до теб. Ненавиждам хора като теб, момиче! Хора, които имат лични цели в живота и ги поставят на първо място, вместо да приоритизират господството на човечеството! МЕЧТИТЕ ТИ МОГАТ ДА ПОЧАКАТ! ДЪЛГЪТ КЪМ РАСАТА ТИ Е ДАЛЕЧ ПО-ВАЖНА!!! КОГАТО ХОРАТА ПОСТИГНАТ ПЪЛЕН МОНОПОЛ ВЪРХУ ВСЕЛЕНАТА, ТОГАВА ЩЕ ИМАШ ВРЕМЕ ЗА ЛИЧНИТЕ СИ ЖЕЛАНИЯ!!! АКО СТОИМ СЪС СКРЪСТЕНИ РЪЦЕ И НЕ СЕ ИЗВИСИМ В РАМКИТЕ НА НЯКОЛКО ГОДИНИ, ЧОВЕЧЕСТВОТО ЩЕ БЪДЕ ЗАВЛАДЯНО ОТ ТЯХ!!!! Азами си сложи ръка на устата, защото осъзна, че каза нещо, което не трябваше. Опс, изглежда прекалено много се въодушевих от обясненията си.  Азами се хвана за сърцето и насочи искрено тъжен и самотен поглед към небето.

Тори: По дяволите! Катаните ѝ биват хванати в капана на Viper, като за съжаление тя не успява да пробие през него. Трябваше да използвам Heavenly Eyes да го предвидя..не трябваше да реагирам толкова прибързано..сега Сай може да пострада..!
Докато Тори се опитваше да измисли как да се измъкне от тази схватка, Тоби веднага реагира и успя да я измъкне от там преди тя да направи каквото и да било. Тя веднага протестира обаче, защото макар и да имаше малко време, тя щеше да измисли начин как да избяга, или поне тя така си мислеше. Тоби, не..! Спаси Сай, не мен..! ТОБИ!!! Опита се да го спре чрез протестите си, но неуспешно. Не след дълго се случи това, от което тя се страхуваше. СААААААААААААААЙ!!! Как можах..заради моите действия, ти пострада...няма да си го простя..никога..! Сай бе погълнат от грамадната змия, като очите ѝ веднага се насълзиха и ѝ идеше да заплаче, но стисна юмрук и веднага изтича до Тоби след като усети неговият гняв. Аз съм виновна..! Хвана ръката на Тоби щом усети как земята край тях започна да се разрушава. Тоби, спри..! Не си струва да унищожиш природата в гнева ти..! Ще създадеш повече проблеми ако оставиш гнева ти да те обвсеби..!! В очите ѝ си личеше тъгата ѝ, но тя се опитваше да сдържа тези чувства, за да не пострада тя самата, както и Тоби заради нейните действия.

Вайпър усещаше, че се задава нещо опасно и веднага се приготви за отстъпление, но нямаше да е толкова лесно. Земетресението му пречеше да се движи толкова бързо, а горския пожар, който бързо се разрастваше зареди тайфуна, блокираше всички пътища. Единственият изход на Вайпър беше надолу към земята, но за целта, трябваше отново да извика змията си. Той не разполахаше с толкова много време.



Tobiraya:
Въпреки че изслуша съвета на Тори и добре разбираше притесненията ѝ, той не я послуша и я бутна настрани.
Не се притеснявай. Бързо ще приключи. Цялото му тяло се изпълни с ярки бели светкавици, а ръката му заблестя силно като слънцето.
Complete Body Control: 150%. Преминаване отвъд човешкия лимит.
В следващия миг, той се изстреля светкавично бързо към Вайпър, оставяйки малък кратер там, откъдето се изтласка крака му. Serious Punch! Без абсолютно никво време за реакция от страна на Вайпър, юмрукът на Тоби се озова на лицето му. Удърът бе толкова унищожителен, че главата на Вайпър литна полуизпепелена високо във въздуха, а останалата част от тялото му едвам не се разпадна на пепел.
Тоби стоеше до тялото му и го гледаше с презрение. Мина известно време така, в което на Тори навярно ѝ беше трудно да се навие да го заговори. Това не беше нужно, защото той сам се обърна към нея и каза нещо неочаквано. Това не е краят. Знам, че не съм го убил. Той е като една хлебарка. Колкото пъти и да я настъпиш, умиране няма. 2 черни сфери, вибрирайки и пресвятвайки от време на време в бели светкавици, се спуснаха до Тоби. А щом се отнася до горския пожар и циклона. Не се притеснявай, Тори, никога не бих посегнал на природата. Енергията от тези 2 природни бедствия е складирана в тези две сфери. Той ги изпрати в посока към Бялата къща.(където по-късно достигнат до Тай и Annie) Тоби застана до Тори и постави ръката си на рамото ѝ, като дори успя да ѝ се усмихне, за да я успокои. Не се притеснявай. Ще си върнем Сай, бъди сигурна! Ще пипна копеленцето, каквото и да ми струва! Но сега имаме друг проблем. Погледна към напуканото небе. Трябва възможно най-бързо да разберем какво по дяволите се случва в Beacon. Тоби я подкани да се запътят към Бялата къща.

Тори: Държеше се за едно дърво да не изхвърчи от силната въздушна струя, която се беше образувала. Х-хей...! Не е нужна чак толкова много сила..! Чак след като Тоби удари Вайпър, тя усети още повече тази енергия, като се изуми колко ила имаше Тоби, но и знаеше, че не е разумно да се използва повече енергия от нужното. Р-разбирам..не знам кой е този, но щом казваш, че все още е жив, значи може би е било нужно...Тя бързо отиде да си вземе катаните, като го погледна устремено. Ще помогна..! Ще се реванширам..но съм съгласна. Трябва да разберем какво се случва с това небе..Погледна притеснено нагоре, а веднага след това тръгна след Тоби, макар и леко да изоставаше.