Затворът в Beacon

Когато Тори влезна в горичката и се доближи до двамата, тя веднага видя чаровната усмивка на Тоби и винаги сериозния Сай. Този път като по чудо, изражението му не крещеше: "ЩЕ ТЕ УБИЯ НА МЯСТО", а по-скоро "Да се захваще за работа по-бързо..."

Tobiraya:
Old Man? Не започна ли на всички да им стана навик да ми викат дядо? Yare yare... Добре дошла навън Тори! Как е чувството да излезеш извън тези стени след цялото това време?

Saihara:
Спести си small talk-а. Твърде си стар, за да се занимаваш с жени. Обеща ми, че като се съберем ще тръгнем към боклуците. Нали не си забравил за това? Това обещание е единствената причина да не ти заподявам още сега да си обърнеш главата на 180 градуса. Да действаме преди да съм размислил!

Тори: Много е приятно най - накрая да съм сред природата, точно там, където най - много обичам. О, това е Сай! ^^ Изглеждаш по - спокоен от обикновено! Здрависа се насилствено с него в опит да отвлече вниманието му от Тоби с нейният чар. Бързо след това обаче му се нацупи и го удари по главата с пръчка, която се намираше до тях, но леко. Не се говори така на по - възрастни от теб, младежо! Като твоя кака мога да ти кажа, че трябва да обърнеш внимание на поведението си! Разбира се, тя само се шегуваше с него в опит да го развесели и да го разсее от мисълта за отмъщение. Веднага, тя се обърна с гръб към тях и щракна с пръсти, като дрехите ѝ се промениха с нейните обичайни традиционни дрехи. Тя бръкна между гърдите си и извади купа с рамен и започна да яде от нея. Разбира се, това беше просто забавен трик, който тя обичаше да прави, без да разкрива тайната зад него. Мммм! Искаш ли, Сай? Топъл е!

Saihara:
Хъх?!  Сай бързо се вбеси от удара, въпреки че знаеше, че е безобидна закачка. Той рязко я приближи и я хвана за врата. Сериозният му поглед веднага премина в ядосан и повиши тона си:
Не ми дръж сметка как говоря дядката, ясно ли е?! Той е отрепка и единственото, което заслужава е болезнена смърт! Единствено от милосърдия му позволявам да живее докато не ме заведе при останалите боклуци.


След двесекунна пауза, в която Сай усъзна, че лицето му се намира на сантиметри от това на Тори, той се зачерви и я пусна на земята. Обърна се с гръб към нея, за да прикрие червеното си лице и се постара да запази гневния си тон, за да не се издаде, че всъщност няма никакъв опит с жени и в момента сърцето му тупти като за двама, зареди чара на Тори. Също така не си ми никаква кака! Защо си толкова сигурна, че си по-голяма от мен, а? Хм, това рамен ли е? По миризмата усети вкусната храна и се обърна със светещи очички. По това Тори щеше да разбере, че е оцелила десятката с тази купа.

Tobiraya:
Хахаха! Засмя се радостно. Харесваше му това, че Тори се опитва да ободри Сай по всякакви начини и дори малко завиждаше, че ѝ се получаваше много по-добре от него. Тори, ти си наистина си стратохтен човек. И сега когато спомена, че ти е най-приятно сред природата съм още по-убеден в думите си. Няма как да съм сгрешил за теб. Ти си перфектния човек за Сай.
Той направи знак за джуцу пред лицето си и миг след това, корени порастнаха наоколо. Част от тях образуваха маса между 3мата, а останалите - столове, като от стола, предназначен за Сай, поникнаха клони, които го root-наха за него, принуждавайки го да остане в седнало положение. След това той посочи масата с длан, поканвайки Тори да остави купата там. Е, очаква ни голямо пътуване! Защо да не хапнем преди това? Хайде Сай, знам че обичаш рамен. И без това чух по-рано корема ти да къркори. Тори, не знам как го направи това, но можеш ли да извадиш чиниики и прибори за всеки ^^ Това беше хем предизвикателство към "фокусничката", хем защото любопитството на Тоби нямаше да го остави на мира докато не разбере тайната зад този трик.

Тори: Засмя се след като бива хваната, като докато Сай говореше, тя просто продължи да яде в лицето му, очевидно запазвайки самообладание дори когато ѝ крещеше право в лицето. Тя намери за сладко поведението му когато той се обърна в опит да прикрие лицето си и се зарадва. Ооо, колко сладко момче си ти~! Дръпна му едното ухо игриво. Но си непослушко! Спокойно, кака ще те възпита! И мога да съм сигурна, че съм по - голяма от теб, защото съм била 20 години в затвора! Почти колкото целият ти живот! ^^ Все пак, баща ми е Fu'Jin! Моят естествен живот е доста по - различен от този на хората. Дори да съм по - голяма от Тоби на години например, той е все още по - мъдър от мен и аз му говоря с уважение! Така че, ти нямаш оправданието да не го правиш, непослушко-слушко! След като спря да закача Сай, тя кимна към Тоби и се зарадва щом той направи маса за тях. Ураааа! Обърна се с гръб към тях, като буквално си свали презрамките докато беше с гръб към тях. Хмм, нека видим сега...да не си посмял да надникнеш, Сай! Хаха! Засмя се, като започна да мята ту чинии, ту прибори във въздуха, които плавно се приземяваха на масата без да се чупят. Плюшени играчки, особено малки мечета, бяха също от нещата, които тя разхвърли във въздуха, които започнаха да се движат от самосебе си и да се гонят насам-натам във въздуха, а в цялата тази дъндания дойдоха и съвсем реални птички, които започнаха да летят към тях и да чуруликат. До някаква степен, Тори, подобно на Синтия, можеше да кара животните да я слушат поради някаква причина. Една птичка кацна на главата ѝ, като тя я свали нежно с ръка и я накара да хвръкне към Сай и да кацне на главата му. Щом се обърна, тя си беше вдигнала презрамките и си беше сложила ръцете на кръста, видимо горда от себе си. Пред Тоби и Сай имаше рамен и прибори, с които да го ядат. Хехееее! Готинко, а?

Tobiraya:
Bravo! Прекрасна работа свърши! Тоби ръкопляскаше с усмивка и затворени очи в стил "^^", но едната му ведна трептеше от раздразнение. Причината бяха две: Тоби все още си няма и идея как момичето изкарва всичките тези неща от бюста си и също така Тори се изкара по-възрастна от него. Той нямаше как да не повдигне темата: Хей Тори. Извинявай, но нямаше как да не ми направят впечатление думите ти, за това че си по-голяма от мен. Радвам се, че ме смяташ за мъдър и се отнасяш с мен с уважение, дори и да съм по-малък от теб, но ъмм... сигурна ли си, че си по-голяма от мен? Знам, че е грубо да питаш дама за годините ѝ, но ще ми кажеш ли кой набор си?

Saihara:
Ужас. Заобиколен съм от баба и дядо. Просто страхотно. Няма да се учудя ако почнеш да ме хранеш в уста. Буквално ако не ми трябвахте, до сега да съм ви изкопал гробовете. Сай започна да се храни с раздразнено изражение, като се опитваше да игнорира провокативните думи и действия на Тори. Но Тори нямаше как да игнорира колко сладко му седят червените бузки на лицето. Червени като маймунски гъз.

Тори: Засмя се. На човешки години би трябвало да съм на 60 години. Не знам това колко е много, тъй като съм само полу-човек. Ами ти, Old Man Тоби? На колко години си? 60? 70? 600?! Може би 1000!? До колко години живеят хората?! Засмя се отново, тя много добре знаеше отговорът на този въпрос , но реши да се позабавлява малко и да накара и Сай да се включи, като леко го побутна с рамо и му намигна с едно око докато тя се хранеше. Радвам се, че съм ти от полза и още не си ме убил, Сай! Прикри си устата внезапно с една ръка. Но да не би...да искаш да ме използваш да задоволиш човешките ти страсти?! О, боже мой!

Tobiraya:
60 години? Чакай малко тя наистина е по-възрастна от мен? Защо тогава изглежда като чаровно 25-годишно момиче? Не в никакъв случай няма да се издам, че съм по-млад. Гордостта ми няма да го понесе. Ще ѝ кажа набора си. Никога няма да се досети за уловката. Тоби ѝ се усмихна самодоволно и ѝ рече:
60 години? Никък не е зле. Това по бързи изчисления те прави 64ти набор, хъх? Изглежда не си по-голяма от мен, Тори ^^ Аз съм роден през 1914та година.

Saihara:
Отвърна на побутването с побутване, но не неговото не беше закачка. Той беше груб с нея. Изглежда провокациите ѝ са били твърде успешни. Дядка, ти се оказа дори по-стар. А за теб... Погледна раздразнено към Тори. ...кой да предположи, че си на 60 години. Не си ми никаква кака! Буквално си ми баба! Отврат! Нещо обаче му изщрака в мозъка и чак сега осъзна какво точно каза Тори. Хъх?! Чакай малко! Как така на човешки години си на 60? Какво означава това, че си полу-човек? Колко по-голям изрод можеш да бъдеш?

Tobiraya:
И аз щях да питам същото. Разбира се, не по такъв груб начин де. Също така ми е интересно да чуя две думи и за баща ти. Кой е този Fu'Jin?

Тори: Щом Сай я обиди, тя започна адски много да сълзи и му се нацупи. Не съм изрод! Грубиян такъв! Започна да плаче като малко момиче, като си наведе главата до масата и си заби носа в нея и почна да плаче гръмогласно. Правеше го нарочно, реално не се беше обидила, но реши да си поиграе с тях двамата още.

Tobiraya 
Хвана се за глава. Yare Yare, не отговори нито на моя въпрос, нито този на Сай. Усмихна се леко и почти незабележимо,  но от искрено щастие. Няма нищо. Може би по-добре ще е да спра да си задавам въпроси и да се насладя на тези моменти. Не очаквах Тори да е толкова закачлива, но ако не друго, поне кара Сай да покаже малко емоция.
Тоби продължаваше с удоволствие да наблюдава как Тори и Сай се сближаваха, но минута по-късно нeщО Н̴Е̴О̵Б̸И̸К̵Н̷О̷В̸Е̴Н̷О̵ ψ ψ  ψ ⛧ ψ̵ ̵ И̸З̶К̶Л̸Ю̵Ч̸И̵Т̴Е̴Л̸Н̵О̴ ̸ψ̴ ̵ ̶x̸x̷x̵X̶X̴x̵X̷X̴X̷ ̵ψ̶ ̶Н̴Е̴О̵П̵И̴С̶У̵Е̷М̴О̴⛥ ⛧Н̴Е̵В̵И̵Ж̴Д̶А̸Н̸О̸XXXᛚXX1 ⛧ Н̷Е̵В̷Ъ̴О̴Б̸Р̵А̵З̸И̸М̶О̶ ̴d̶a̵e̶d̶ ̴y̸d̴a̶e̷r̶l̸a̶ ̴s̵i̴ ̸1̷X ⛧Н̷Е̴С̴Р̵А̴В̴Н̶И̸М̷О̵ ⛧ ⛥ ⛥ d̸͇̙̈́d̵̊⛧ ψ⛥ Н̶Е̸П̸О̷В̶Т̵О̴Р̶И̵М̵О̸ ⛥ ⛥ � �  �                       ⛥ С̶Е̶ С̶Л̶У̴Ч̷И̸! ψ

 :

Тоби се хвана рязко за глава от болка, а миг по-късно усети адска болка в корема си, сякаш не е ял никога през живота си. Почувства се все едно току що се е събудил от много дълъг сън, в резултат на което бе гладен и дехидратиран. Той сякаш изсънува целия си живот до сега наново. Странно, но това чудато събитие, Тоби успя намеря да го сравни с друго. Подобно нещо не му се беше случвало за пръв път и не само на него. Annie, Тай, Сайба и още дузина други също са изпитвали това чувство в живота си.
Хъх?! Какво е станало с дясното ми око?! Тоби се опитваше да го отвори, но безуспешно. Зрението му от нищото се смени на такова на едноок. След опит да се докосне до него, той усети плат, която го прекриваше. Тоби осъзна, че в момента носи превръзна на дясното си око. Сам си отговори си на въпроса, но нови въпроси изникнаха.
Хъх? От кога е това на окото ми? Защо въобще съм го сложил? Ахх! По дяволите защо така ме цепи глава?! Обърна се към Тори и Сай, които до сега навярно го гледаха ококорени от странното му поведение, и ги попита тях същия въпрос. Хей, от кога това нещо е на главата ми?

Saihara:
Хъх? Ума ли си загуби, старче? Винаги си имал този белег на окото си. Беше разправял, че от преди близо 30 години си се сбил с някакъв получовек полузмия и той ти го е оставил.

Tobiraya:
Получовек полузмия? Преди 30 години? Такова нещо случвало ли се е наистина? Хмм... Това усещане? Възможно ли е това да е Reading Steiner? Тази болка в главата... Този адски глад, които изпитвам... Това са симптомите от Reading Steiner безспорно! Но никога до сега не съм ги изпитвал толкова интензивно. Това означава ли, че нещо голямо се е променило. Огледа се съмнително наоколо. Това е странно. Все още не съм получил някакви значими нови спомени от предишна времева линия. Намирам се на същото място от преди активацията. Възможно ли е ефектът на пеперудата да не се е активирал или да е бил спрян по пътя от някакво абсолютно събитие?
Странното поведение и тревога на Тоби направи силно впечатление на Торияма. Тя щеше да усети сякаш пред нея се намира малко по-различен Тобирая Тогами, но разликата бе прекалено незначителна, за да се забележи веднага. Обаче Тори навярно притежаваше способоността да го усети. Превръзката на дясното око на Тоби наистина току що му се появи сякаш от нищото, но от преспективата на Тори и Сай, тя сякаш винаги е била там.

Тори: Докато се закачаше със Сай, по едно време ѝ направи впечатление поведението на Тоби и спря с нейните актьорски игри, като го погледна объркано. Х-хей, Тоби..всичко наред ли е..? Надявам се това да не се дължи на напредналата възраст ^^" Шегувам се разбира се, това беше грубо от моя страна, и аз съм доста стара все пак, хахаха! Да, имам навика да се смея в подобни ситуации, игнорирайте ме..но, нуждаеш ли се от помощ, Тоби?

Tobiraya:
Взе се в ръце и отговори със спокоен тон към на Тори, за да не я кара да се притеснява. Всичко е точно, няма проблеми. Хаха, може би наистина остарявам. Все пак съм роден преди 100 години ^^" Нормално е. Обърна се към Сай и реши отново да го пита за превръзката на окото му, да види дали ще успее нещо да си спомни. Сай, ще ми припомниш какво точно съм ти разказвал за случилото се преди 30 години. Казваш, че съм се бил срещу някакъв си получовек полузмия? Но как се е стигнало до това?

Saihara:
Хъх? Деменция ли получаваш for real? Въздъхна. Кой ме събра с вас бе хора? Сай му свършваше търпението. Вече искаше да се залага за работа и да започне да hunt-ва останалите боклуци от TG, но все пак реши да отговори на въпроса на Тоби. Докато живях при теб си ми разказвал за много твой приключения и битки, но върху тази сякаш ми спести много от детайлите или може би просто е нямало какво да сподели толкова. Въпросният получовек просто се е появил от устата на гигатска змия, която пък е пробила дупка в земята и излязла от нея. Човекът змия просто е решил да се сбие с теб използвайки най-богатия боен кит, който си виждал. Едвам си успял да го надвиеш, когато той ранен се връща обратно в устата на змията и изчезва вдън земя, заедно с нея. Просто отврат! Белегът на окото ти е именно от тази битка. Честно казано това сигурно е най-тъпата история, която си ми разправял. Окей, приключихме ли тук? Крайно време е да се залагаме за работа! Нали не си забравил уговорката ни? Горчиво ще съжаляваш, ако не я спазиш, бъди сигурен!

Tobiraya:
Думите на Сай успяха да надигнат някакви мътни спомени в съзнанието на Тоби, но преди да ги усмисли, нещо се зададе.
Земята се разтресе, като в близост оттях, няколко дървета сякаш бяха съборени току що. Хъх? Какво пък става там? Тори, не ми е приятно да те моля, но ще отидеш ли ти да провериш? Не ми се рискува някои невинен да ме види и разпознае. Не искам да вдигаме вряла, нали?

Тори: Слушаше с интерес историята, която Сай разправяше, като се зарадва щом я чу. Уау! Не го слушай Тоби, звучи като много интересна история! Напомни ми на случея, в който трябваше да се бия с гигантски летящ змей, който бълваше огън! Разбира се, аз се справих и галантно го победих и нямам белези от тази битка, с които да се похваля! Може би ако бях по - непохватна, щях да имам, но уви, съм твърде добра! Ха-ха-ха! Засмя се, след което кимна и се запъти към дърветата които бяха съборени. Тя наостри очи и уши, като започна бавно да се придвижва натам, леко приклекнала и извади две от своите enchant-нати катани - водната и въздушната, готова да реагира ако нещо се случи.

След минутка лутане, Тори забелязва легнало на тревата момче, в близост до съборените дървета. Нямаше следи от пожар, така че отговорът на въпроса, какво е съборил тези дървета, стана по-загадачен за нея. Надали това момче може да го е сторил. Което и да е това момче, то изглеждаше напълно невинно и нормално. Очите му бяха затворени, но Тори можеше да забележи, че диша.


Tobiraya:
Доближи се. Какво става Тори, намери ли нещо?

Тори: Щом най - накрая стигна до падналите дървета, първото нещо, което тя направи, е да затвори очи и да протегне ръка напред. Вдишвайки и издишвайки три поредни пъти, тя запрати нещо като пулс от енергия, който се разпростря на около километър радиус от нея , за да усети дали има други хора наоколо край нея освен това момче. В случай, че няма, първата ѝ работа щеше да бъде да изтича до момчето и да клекне до него, провиквайки се към Сай и Тоби. Не, чисто е! Но има някакво момче в безсъзнание..!

Tobiraya:
Застана до Тори и огледа момчето, когато рязко отвори своите червени очи.

Момче:
Надигна се в седнало положение и погледна към Тори и Тоби озадачено. Хм? Защо сте ме зяпнали така?

Тори: Стресна се, като леко се отдръпна. Х-хей..! ^^" Изплаши ни, момко! Къде са родителите ти? Защо си сам тук? И защо се намираш в това положение? Знаеш ли нещо за тези паднали дървета? На толкова много въпроси имаш да ни отговаряш преди да те пуснем да си вървиш, хм! Между другото, казвам се Тори, приятно ми е!

Момче: 
Хмм, това е яко име! Той не се представи, нито се здрависа. Родителите ми ли? Хаха ти си забавно момиче! Те отдавна ги няма на този свят ^^ Това настрана. Хей Тори искаш ли да станеш герой? Усмихна ѝ се сякаш ѝ предлага нещо напълно нормално. Всъщност до сега се биех срещу един лош човек, но за съжаление не успях да го победя. Единствено успях да раня в окото.

Tobiraya:
Последните думи на момчето му привлякоха силно интереса. Той го погледна с поглед, подобен на този на Ymir от този арт.
Хей момче би ли уточнил в кое око рани въпросния човек?

Тори: Съжалявам да го чуя...anyways. Засмя се. Хаха, не се тревожи, малчо! Няма нищо и никого в близост до нас, така че сигурно злодеят, с когото си се разправил вече е избягал и няма да те нарани. А и на мен не ми отива да съм герой след като стоях 20 години в затвора..но доста впечатляващо от твоя страна щом все пак си успял да го раниш! Можеш ли да ми кажеш къде го видя за последно?

Момче:
Напълно игнорира въпроса на Тоби, както и втренчения му поглед. Това момчето наистиан се държеше доста странно. Хеех?! Сигурно и ти си лош човек, щом си била в затвора 20 години. Хайде, ще променим това! Ела с мен и ми помогни да победим този злодей и така отново ще си добър човек. Deal? ^^ Момчето се изправи и протегна ръка към Тори, за да сключат сделката. То ѝ се усмихваше с най-невинното изражение.


Saihara:
Пристигна и той, но не беше доволен от видяното. Ой ой ой! От близо 5 минути ви чакам да разберете какво се случва, а вие просто стоите и си говорите с някъв маник. Имаме по-важни неща за вършене, като например избиването на всеки оцелял боклук на този свят. Не виждам как това хлапе ще ни помогне с нещо. Ето вижте. Погледна към него и го попита: Хей хлапе чувал ли си за TRASH GANG. Едни нещастници дето се разхождат с грозни черни маски с нарисувани бели зъби на тях. Виждал ли си някой такъв наоколо?

Тори: Засмя се леко нервно, като се отдръпна. Очевидно му нямаше доверие все още, че да се съгласи. Yeeeah...I don't know about that one, chief. Съжалявам, но харесвам да съм си bad girl. All this hero stuff isn't for me. Ако той се върне и застраши някой от близките ми, може би бих си помислила, но за сега нямам причина да го нападам. Нищо лично, но не бих те нарекла мой близък ^^ Сега, с нещо друго да можем да помогнем? И игнорирай грубият ми приятел Сай, все още е млад и невеж , не се опитва да те обиди! Той така си говори.

Tobiraya:
Продължаваше да гледа втренчено към момчето. Нямаше реална причина да го прави, но цялата тази работа му беше съмнителна. Отделно не можеше да спре да получава това чувство сякаш и преди е виждал белокосото момче. Хм ама че странно и грубо хлапе. Как можа да игнорира въпроса ми?! Младежта трябва да се научи на уважение към по-възрастните. Но защо имам чувството, че и преди съм го виждал? Хм...?

Saihara:
Все още чакаше да му бъде отговорено на въпроса. Е хлапе виждал ли си някой от TG или не? Пфф защо въобще си губим времето...?

Момче:
Дали съм ги виждал някои от TG? Разбира се ^^ Те са в стомахчето ми. В този момент, косата му рязко почерня, създавайки познатия облик на герой, който вече сме виждали.

 :

Тори: Какво по-?! Стресна се от внезапната атака, но заради нейните Heavenly Eyes, тя видя, че змиите винаги ще ѝ дойдат от точно тези три посоки независимо какви ще са техните и нейните собствени движения, което направи изненадващата атака по - лесна за реагиране. С бърз отскок назад и нагоре, тя се надвеси над змиите малко преди да я достигнат и захвана двете си катани. Голям бандит си бил, малчо..! Fifth Form, Crazy Cut! Тя се извъртя във въздуха и използва водната и въздушната катана да запрати два типа посичания към всички змии, подобно на това. Атаките ѝ щяха да се насочат и към Viper ако преминат през змиите.

Viper:
Усмихна се, когато видя реакцията на Тори от атаката му. Хах, разбира се, че ще отскочиш нагоре, когато не ти остава надругаде. Веднага след като Тори отскочи тя щеше да се сблъска със следната опасност: стотици метални игли(от умението на Maki Akiyoshi) заваляха като дъжд в траектория от права линия от Тори назад. Те бяха изпратени от летяща змия, която се намираше над дърветата. Зареди гъстите корони на дърветата, иглите можеха да се видят в последния момент и времето за реакция беше минимално. Но дори и да оцелят те нямаше да нанесат кой знае какви щети, но щяха да останат в тялото на Тори, докато тя не си ги изкара.

Tobiraya:
Копеленцеее, сигурен бях че унищожихме машината на времето! Как си успял да се върнеш? Как си ме намерил? От къде знаеш къде съм бил преди 27 години? Осъзнаваше, че нямаше толкова лесно да получи отговор на въпросите си, за това се намеси в битката. Той хвана едната змия и толкова силно я стисна с гигантската си китка, че очните ѝ ябълки направо излязоха. Веднага след това направи знак за джуцу, което задейства природата наоколо в негова ползва. Корени на дърветата наоколо се запътиха към краката на Viper, за да го root-нат.

Saihara:
Погледна право в очите на момчето и активира своето умение. Чрез императорското око ти заповя-! Бе прекъснат.

Viper:

Тори: По дяволите! Изнендаващата атака успешно я уцели, но тя бързо се извъртя и използва въздушната си катана да създаде нещо като въздушен порив във всички посоки, идващ от нея самата, който щеше да изкара всички игли, които се бяха забили в нея. Ъх..това беше неочаквано..Щом се приземи, тя видя със своите очи следващото движение на Viper, което беше точно експлозивните змии. Внимавай! Тя отново замахна с въздушната си катана, създавайки поредният въздушен порив, насочен към Тоби, за да го изблъска от радиуса на експлозиите. Веднага след това, тя щеше да се затича към едното дърво и да прибере въздушната си катана, за да хване водната с две ръце. Да стоиш във въздуха не е добра идея срещу мен, малчо..бягай колкото си искаш, но не можеш да избягаш от стихиите..! Sixth Form: Whirlpool! Отскочи от единият клон на дървото право към Viper с въртеливи движения, създавайки режещ водовъртеж, като се опита да посече Viper с него щом го доближи.

Saihara:
Ъгх! Беше хванат на края на радиус на експлозията, като той прикри лицето си с ръце. Какво по дяво- Ескплозията го изтласка няколко метра назад, докато не се удари в едно дърво. След като се изправи, той избърса малко кръв от устата си и погледна към Вайпър с познатия си убийствен поглед:

Сай:

След това насочи погледа си към разсейващия се дим от взривовете. Забеляза силуета на Тоби вътре. Дядка жив ли си бе?! Да не си посмял да умреш все още, разбра ли?!

Tobiraya: 
Чу се кашляне от дима, последвано от следните думи: Поласкан съм от загрижеността ти, Сай. Няма страшно, няма да е толкова лесно да умра.
Димът се разсея, при което Тори и Сай можеха да видят Тоби в добро състояние, въпреки че се намираше баш в центъра на експлозиите. Той беше приклекнал, опънал двете си ръце в противопоцни посоки: едната към Вайпър, другата към Тори. Тогава Тори можеше да забележи нещо интересно - от дланите му излизаха черни сфери, които трептяха сякаш всеки момент ще се спукат, и бели светкавички пресвятката от време на време около тях. (Това бяха същите черни сфери, с които по-късно boost-ва силите на Тай и Annie в бялата къща, но далеч по-бедни на енергия.) Сферите играеха роля на мини черни дупки, които можеха да измукват енергия и природни елементи. В едната Тоби складира въздушния порив на Тори, а в другата по-голямата част от експлозиите на змиите. Тоби надигна глава към Вайпър с намерението да му върне атаката, заедно с тази на Тори.


Viper:
Хахаха! ВПЕЧАТЛЯВАЩО!!! ВЪЗХИТИТЕЛНО!!! Вайпър беше много нахъсан от случващото се. Не съм очаквал нищо по-малко от дядо Тоби! Не можах да те победя на младини, камо ли сега...Вайпър прекъсна мисълта си и се концентрира в избягването на атаката на Тори. Той използваше летящото умение на на Angie на пълни обороти, като се носеше във въздуха и dodge-ваше водовъртежа с невероятна скорост и прецизност. От факта, че Вайпър използва умението на жена си, човек може сам да си направи заключение какво се е случило с нея. Хахахах! Момиче, не можеш да ме достигнеш във въздуха! Не и докато разполагам с това умение! Във въздуха съм недосегаем, повярвай! (Напомняне: Вайпър може да използва едновременно само едно от уменията на "изядените" хора в стомаха му, но той е способен да прехвърля тези способности на змиите си, както направи по-рано с глинените змии.) В един момент режещият водовъртеж на Тори се доближи на сантиметри от получовека, но той беше изстрелял предварително като стрела една от змиите си от ръката си към един от клоните на съседното дърво. Веднага щом достигна до него, змията захапа клона и Вайпър можеше да я използва като въже, за да се издърпа надалеч от водовъртежа. Когато се приземи на земята, той забеляза, че дрехата отпред му е скъсана. Хъх? Хаха! Изглежда все пак си успяла да ме достигнеш с този масивен водовъртеж! Интересно! Той се хвана за рамото и премахна горнището си, оставайки гол до кръстта, след което довърши мисълта си към Тоби: Осъзнаваш ли в какво положение се намираш, Тоби? Дните ти са преброени! Смъртният ти флаг вече е поставен! You're a dead man! Аз ще продължа да трупам сили с всеки изминал ден, докато ти ще си оставаш все същия. Съвсем скоро ще дойде деня, в който ще съм по-силен от теб на младини. Тогава ще се върна обратно 27 години на мястото, където те изоставих, и лично ще сложа край на живота ти! Ще съзнам времевата линия, в която Тобирая Тогами никога не се завръща към живите и остава в историята единствено като един от 3мата борци, които дрезли да се изправят срещу кралицата! Твоето съществуване от този ден нататък няма да е вече фактор! Няма нищо да си променил! Хахаха, нищичко!!! Няма да си дал камъка на Viernes на Ибури сестрите! Няма да си спасил животите на сирачетата Сайхара и Есмералда, което ще доведе до това NEMESIS никога да не се преражда! TRASH GANG също няма да изживее златните си години, защото ти няма да си сред живите, за да станеш новия X1! Но не се притеснявай за боклуците! Теб може да те няма, но аз ще съм тук! Аз съм този, който ще им даде този път втори шанс! Всъщност аз в момента го правя, хахаха! Усмихна се дяволски. Отрепки като X-овете могат да бъдат полезни само и единствено като ми дадат душата и тялото си! Пълно подчинение! Така поне животите им няма да бъдат напразни, защото благодарение на мен, те ще послужат за човечеството. Точно така! Аз съм истинския демон на втория шанс! Животите на X-овете принадлежат на мен! Не на теб! Ти си нищо! Ти си просто поредната отайка! Но понеже аз съм добродушен, ще ти дам и на теб втори шанс! Веднъж когато погълна душата ти и получа твоите сили, аз ще ги използвам далеч по-пълзотворно от теб! Това ще бъде твоят redemtion! Изплю се пред Тоби от ненавист и отвращение. Не заслужаваш във вените ти да тече кръвтта на семейство Тогами! Точно така! Не си достоен да се наречеш негов брат...! Тези думи хванаха Тоби още по-неподготвен. Ти единствено петниш името му! Това са фактите - Джойчиро Тогами щеше да е далеч по-добре ако бе единствено дете! Ако ти не се беше раждал...! Отново се усмихна самоуверено. Хах, дори Тай няма да е този, който е, без твоето съществуване! Без да е чувал нито едно от приключенията ти. Без да се изправя срещу теб, той няма да счупи лимита на това, на което е способен! Хаха, мога да изброявам цял ден! Без теб светът ще е много по-различно място! Много по-добро място...!

Tobiraya:
Хъх?! Как е възможно?! Как знаеш всичко това?! от къде познаваш брат ми?! През целия ми живот ли си ме следял?! И от къде идва цялата тази омраза?! WTF is wrong with you young boy?! Защо тайш цялата тази омраза към мен?! КОЙ ВСЪЩНОСТ СИ ТИ?!!!

Viper:
Хаха, кой съм аз, питаш ти? Много добре знаеш... Но понеже изглежда си на годинки и деменцията те хваща, нека ти подскажа. Косата му започна да побелява, но не изцяло. Той се хвана за сърцето и го стисна. Изглеждаше по този начин. Миг по-късно се случи нещо страховито и гнусовато. Той дръпна ръката си, като върху голите му гърди започна да се оформя лице, което на Тоби му беше много познато - Лицето на Azami Schnee.

 :