The Moon Order

Хъъъх? За сина ти очевидно, йо. Има само един друг човек, който мирише като теб. Лесно се досетих, че имате връзка, само че не знаех, че ти е син. Все още не ми е казал името си де..нещата са малко напечени при нас в скривалището в момента. Надявам се оригиналът да ме извика всеки момент..усещам, че нещата не вървят на добре. - Тай

Присви леко очи Значи така било.. Усмихна се В такъв случай, това не ме притеснява, но да..Забавихме се повече от очакваното..По-добре да се връщаме към екшъна, отново Погледна към Окамару Вълк, съжалявам за стрелата ти. Направих всичко възможно. Погледна към Мизуки Съжалявам за станалото с града - Масару

Насочи се към изхода, но спря точно преди да излезе. Моя е отговорността. Грешното решение беше да ви се доверя. Навярно трябваше да ви елиминирам преди да открият чуждо присъствие в моята област. Но може би и това е било съдба..кой знае. Само времето ще покаже дали решението ми е било правилно. Но сега...аз трябва да се върна в този град. И да поема отговорност за действията ми. Казвайки това..Погледна зад рамото си със сериозен поглед към всички тях, като душата му се превърна в разярен вълк в този момент, който се усети от неговата аура. Следващият път, може и да сме врагове. До нови срещи...Излезе. - Окамару
Старият вълк..е готов да излезе и да се развихри отново..може би допуснах грешка..трябваше да се намеся по - рано..Погледна към всички тях. Деца. Ако ви трябва дом, Кагедома винаги ще ви приветства. Но сега, светът има нужда от вас. Помогнете на другарите си. Аз ще остана тук и ще се погрижа никой да не пострада повече. - Мизуки

Не ми се иска да се бия с теб, вълк..Но явно, така е устроен съдбата.. - Масару

Знаеш ли, странно е точно ТИ да говориш за съдба.. Предлагам да вървим и аз - Широ

Мизуки-сама, може ли да отида с тях..? Знаеш, че можеш да ме призовеш по всяко време, щом имаш нужда Тадаки искаше да види света от другата страна на планината, но дори Мизуки знаеше, че ме е готов. Той трябваше да остане в храма и да завърши обучението си. Кагедома, колкото и приятелски настроена към хората си, все пак следва традиции подобни на Япония. В някои храмове, хората които учат нинджицу нямат право да напускат, докато не довършат обучението си. В противен случай те биват преследвани и убивани от своите събратя. Това едва ли щеше да се случи, но Ейс нямаше да одобри решението, което Тадаки иска да чуе. А, къде е Ейс..? Може ли..? - Тадаки

Да се връщаме при Акисе и останалите! Дано и те да са се върнали от тяхната мисия! - Тай

Мамо...щеше ми се да се видим за по - дълго. - Rai'Jin

Пф...лигльо.. - Fu'Jin

Прегърна ги и двамата. Ще ми липсвате, деца мои...яжте разумно! Не прекалявайте с вредните храни и гледайте да тренирате от време на време! - Мизуки

С-слушам..! - Rai'Jin

Не съм на 5, мамо! - Fu'Jin

Засмя се. - Тай

Погледна и към Тадаки. Усмихна му се. Съжалявам, Тадаки...но не мога да те пусна. Мой дълг е да ти дам та видиш света когато си готов за неговите опасности. А и...няма да мога да се справя сама. Ще ми трябва вашата помощ, на целия лунен орден, за да предпазя този град. - Мизуки

Започна да прави знаци с ръце Мама е права Усмихна се като цяло за всички ни се отнася това. Ще се опитам да ни върна в Сахракаш, създайки транспортен тунел през фонтана. Директно ще ни отведе там. Щеше да ми е много по-лесно ако има кой да разлее малко мастило и там но..Един момент - Масару

Разбирам, Мизуки-сама..Просто ми е тъпо, че не можах да направя нищо..Сам Мизуки усети как Тадаки намеква за липсвата на Велвет и Ейс. Велвет е нова все още и просто може да се е уплашила. Малко вероятно, но възможно. Въпреки това щеше да е тук. За Ейс обаче е престъпление да отсъства точно сега. Той е дал клетва и ако се върне, Мизуки ще трябва да го накаже - Тадаки

Не си виновен ти. Враговете винаги ще стават все по - силни и по - силни. Затова не се отчайвай. - Мизуки

Направи последният знак, като си плюсна ръцете една в друг. Масару тогава отвори очи Готово, фонтанът води към Сахракаш! - Масару

Да вървим! Запъти се към фонтана. Довиждане, Кагедома! Ще ми липсвате! - Тай
Сбогом, майко...и отново, благодаря ти за всичко. - Rai'Jin
Ъх...хубаво, този път няма да те тормозя! Само защото сме пред майка ни.. - Fu'Jin
Обещайте, че няма да се карате! - Мизуки
Пффф... - Fu'Jin
Кисе... - Мизуки
Добре, добре, добре! - Fu'Jin

Масару прикани останалите да се потопят и да се върнат обратно при останалите, като той щеше да бъде последен за да затвори този импровизиран портал Хайде, работа ни чака..Погледна към Тай Особено тебе - Масару
Помаха им Надявам се да се видим скоро..! Радвам се, че се запознахме - Тадаки

Погледна към Масару. Не ми е нужно да ми казваш, йо. Знам. Нито ми е нужна и помощ. Ще достигна Акира...с мои сили! И ще му дам да се разбере ако някой ден стане злодей. - Тай

И така нашите герои, се потопиха в коритото с мастило, и бяха транспортирани обратно в Сахракаш. Тадаки все още не беше на кеф, тъй като наистина искаше да види света извън хълмовете на Кагедома. За жалост, нямаше да е сега. Но хубавото е, че той вярваше, че щом е готов няма да иска да се връща.


Тишината бе нарушена от следното. Стъпките идваха от входа на храма, като ясно се чуваше как ги доближават. Тадаки и Мизуки се обърнаха веднага на там, като щом го направиха стъпките спряха и те забелязаха висок мъж, носещ наметало и маска. Наметалото имаше и качулка, като тя покриваше 90% от лицето му заради сянката която падаше от нея върху него. Малкото видима част обаче показваше, че този персонаж носи нещо на лицето си - ???
Тадаки веднага застана в бойна позиция пред Мизуки, като си изпука 2 от пръстите образувайки се в ръцете му Sabertooth и нещо подобно на меч. Мечът имаше рога на овен като украска на предпазителя Покажи се..Кой е там..!? - Тадаки
Странникът свали качулката си и погледна към тях с ярко изразените си червени очи. Ужасяващият му поглед много приличаше на този Аз съм..Йору..Гласът му беше тежък и също така чист. Deep voice без грачене, познат на всички ни като гласа на Тоби. Сериозният разбира се. ??? / Йору

Огледа се, като си извади меча, който светеше заради огромните количества лунна енергия по него. Щом погледна към Йору, тя застана пред Тадаки. Какво търсиш тук? Не мисля, че съм те виждала наоколо. - Мизуки

Йору свали качулката си, като се видя маската му. В момента, за разлика от преди е с роба. Преди? Къде ли сме виждали подобна маска? Дали не не..? И този път му се виждаха поне очите По-скоро изглежда, че вие търсите някого. Прав ли съм..? - Йору
Ейс.. - Тадаки
Колко жалко, че не се появи, не мислите ли? - Йору

Погледно го намръщено. Не ѝ харесваше неговата интонация, защото не усещаше приятелско отношение в нея. Луната в този момент озари изцяло Йору тъй като Мизуки се концентрира върху него. Не усещам светлина в сърцето ти...а само тъмнина. Тъмна като нощта, Йору. Не е тайна, че търсим Ейс, но съм изненадана от твоето присъствие. Кой всъщност си ти? - Мизуки

Аз съм едновременно този който ще пречисти незначителните играчи в играта на клоуна и този, който ще изтръгне пълния потенциал на тези с по-големи възможности от другите - Йору
Не ми казвай че..Ти си "изчистил" Ейс..!? - Тадаки
Йору просто се усмихна под маската, но останалите нямаше как да видят лицето му. Въпреки това, те чуха онова усмихнато "хех" и предположиха, че се усмихва след думите на Тадаки. Ярката светлина го беше осветила. Разбира се, робата беше просто черна, без тези облаци, а маската си беше тая на червения череп. Облеклото му не напомняше на някой, който е привържаник на Кагедома. Мизуки обаче не можеше да предположи никой друго освен...Акира - Йору

Н-няма начин това да е истина, Тадаки..Ейс е най - силният войн на Кагедома, с когото разполагаме. Съмнявам се той да е паднал в битка...предполагам има шанс да е бил запечатан, но в никакъв случай не е мъртъв..В този момент, тя го огледа внимателно и огледа детайлите по тялото му. Акира...? Не...не може това да е Акира. Наистина ми прилича на Акира...твърде, твърде много обаче..кой наистина си ти..? - Мизуки

Кагедома явно изгуби много повече от колкото всъщност си мислихте. Вярно, Масару успя да нарисува града наново докато вълка се разправяше с един от легионерите, но в края на крищата стрелата не е била единствената загуба..Погледна към луната Не мога да си кривя душата, това място е наистина красиво Отново сведе глава към тях Но нали знаете..Игрите също са нещо красиво в децките очи. Не сме ли всички ние деца на тази планета..? - Йору

Захвана си по - здраво оръжието. Не разбирам на къде биеш, Йору...напълно съм съгласна, всички ние сме деца на тази планета. Но...какво общо има това с твоята поява тук..? Не грешиш..Кагедома наистина изгуби много и навярно вината за това пада върху моите рамене. И...сега разбирам, че ти знаеш какво се е случило, но не си помогнал на Масару...защо? Ако Кагедома е толкова красива за теб, защо не беше там за нея когато тя имаше нужда от помощ? За жалост, аз се сформирах прекалено късно заради голямото количество енергия, което ми трябваше и това не е извинение, но...каква е твоята причина? - Мизуки

Защо ми е да му помагам. За вас това беше тест. Всяка една пречка е тест за последния етап от съдбата на човечеството. Аз нямам близки. Нямам и дом. Единствено имам мисия. В момента дойдох да ви споделя, че Ейс и Велвет не са фактор в този град. Не е нужно да търсите отговора сами, при положение, че просто мога да ви кажа и да понесете загубата. Емоционалното ви съст- - Йору
ЗАМЪЛЧИ! Отскочи към него като във въздуха му се сформира брадвата на телеца и замахна към него - Тадаки
/ 0:20 /
Точно тогава, Йору протегна ръка встрани и накара Тадаки да изхвърчи и да се забие в стената -ояние ще понесе толкова отчаяние заради погубените ви приятели или там както ги наричате Обърна се към Митсуки Нямаше как да не го тествам този Ейс. Наистина, това което се говори за него е вярно. "Най-силният Ниндо user. Героят на Кагедома след Масару, Рай'Джин и Фу'Джин." Ако човек като него не е достатъчен, то какво остава за другите когато клоунът реши да слезе от трона си? Знаеш ли..? Следващото нещо което щеше да каже, щеше наистина да нарани Мизуки и сигурно да я накара да се изнерви до ента степен Наистина ми е жал за това момиче..Велвет ли се казваше? Тя имаше толкова много потенциал да се развие..Причината беше, че наскоро извисените и по-малки хора бяха като най-малките деца на Мизуки. Ейс беше по-скоро като вече готов войн, докато Тадаки и Велвет бяха като малки неразцъфнали лотуси - Йору

Тадаки..!!! Бързо отскочи към него, като го хвана и го държеше в обятията си все едно го предпазваше. Ръката ѝ светна, като започна да го лекува с лунен прашец, който възстановяваше щетите му след като се влее в тялото му. Погледна ядосано към Йору след това. Принципно това наистина би я разгневило, но в този момент, тя не вярваше на нито дума, която излизаше от устата му. Не вярвам и на думичка, която излиза от твоята уста, Йору..! Ейс не би позволил да загуби битка. Не би позволил и на някой от ордена да пострада. Не мога да повярвам, че Велвет и Ейс са паднали..те все още са някъде там..в това, аз вярвам! Като The Embodiment of Hope, Мизуки имаше огромна вяра в себе си и беше неспособна да изпита Despair. Нейна отличителна черта бе позитивната енергия, която постоянно излизаше от нея. - Мизуки

Хм, вярвай на каквото искаш, Мизуки. Разбира се, ти си толкова сигурна в хората си, че не можеш да повярваш на това което казвам. Сигурен съм, че вярата ти би помогнала на останалите в бъдеще. Струва ли си озобщо когато дори бъдещето е обречено? В момента Кагедома иронично е едно от най-спокойните места на света. Днешното ни запознаство беше само основата, постарайте се следващия път като дойда да съм също така приятелски настроен. Имам толкова много неща да си кажа, особено с вас.. - Йору
Гр...Брадвата му изчезна от ръката като се беше хванал за рамото - Тадаки
..но по-добре да не си губим времето. Все пак, има хора които се нуждаят от твоята помощ. Farewell. Щом изчезна, на негово място се появиха телата на Ейс и Велвет. Целите бяха в рани, но явно Велвет за разлика от Ейс беше в по-добро състояние. Наистина явно се случило нещо, а Йору извъртя нещата до толкова, че да изглежда, че са мъртъви. Разбира се, само 50% от думите му за тях беше истина. Ейс и Велвет са все ощи живи, но на ръба на смъртта. Или по-скоро Ейс. Йору е използвал мръсни трикове, за да накара Ейс да не се бие на пълния си капацитет. Поне до това твърдение можеше да стигне Мизуки имайки в предвид разликата в състоянията им - Йору

Ейс, Велвет..!! Успокои се веднага щом ги видя, че са живи. Веднага изтича до тях, като приклекна и си сложи ръцете на сърцата и на двамата, като започна върху тях да пада лунна светлина, която да ги лекува малко по малко. В този момент, тя погледна към Ейс. Ейс, какво се случи..?! Кой беше този..?! Кажи ми всичко! - Мизуки

Веднага щом Ейс се обърна по гръб, Мизуки щеше да разбере колко връщност са изгубили. Да, Ейс се биеше срещу човек, който не играеше по правилата. Велвет беше спасена на цената на състоянието на Ейс. Всъщност, на каква цена..?
Ейс..Не..КАК ПО ДЯВОЛИТЕ ТОВА Е ВЪЗМОЖНО!? - Тадаки
Щом той се обърна, Мизуки видя как от едното му око течеше кръв. Този човек не само беше оставил Ейс на ръба на смъртта, но и беше отмъкнал едно от най-силните оръжия на Кагедома. А именно...ЕДИНИЯ НИНДОГАН НА ЕЙС Велвет..Добре ли е..? На Ейс му се виеше свят, Ниндото му бликаше и изчезваше. Не можеше да контролира силите си. Не стабилното му състояние го караше да не може да събере 2 и 2. Беше изгубил твърде много кръв. Успях ли да я спася..? Единственото за което мислеше, беше дали е спасил свой приятел. Е, беше..Велвет беше просто в безсъзнание. Но..На каква цена..? - Ейс

Даваше всичко от себе си да го излекува макар и след като видя фаталната му рана. По дяволите, наистина е било опасно дори и за теб..! Тя продължи да лекува и двамата, като се опитваше да ги стабилизира непрестанно. Добре е, всичко ще е наред. Важното е и ти да си наред.. - Мизуки