Скривалището на Wizyou

На върна на дагерите едвам се забелязваха няколко черни листчета. Това бяха същите листчета, които черните рози на Wizyou имаха. Същите рози, които могат да експлодират. Проблемът бе, че тези листчета едвам се забелязваха и най-вероятно чак когато Такуми посегне да блокира дагера щеше да ги види по него. Експлозията последва след блокадата, но тя беше по-малко, тъй като не бе предизвикана от цяла роза. Радиусът беше половин метър, но можеше да ослепи човек, ако гръмне право в лицето му.

Sunny: Тя прочете за опасността в дневника си, но вече беше късно, докато се обърне, тя видя дагера пред очите си.

Shirou Vs Berserker Theme- Emiya/Nine Lives Blade Works Theme

(1:46)
Такуми наистина видя листчетата по дагерите веднага след като замахна. Той се досети мигновено какво те биха направили ако не ги вземе под внимание. За негово щастие обаче, точно в подобни ситуации, в които човек трябва да реагира за по - малко от секунда, той беше специалист. Crush...!! В мига, в който острието на тантото на Такуми се допря до дагерите, последва хипер мощна силова вълна, която накара буен вихър да се създаде, който развя дрехите на всички наоколо. Очите на Такуми бяха станали изцяло червени, все едно бяха пълни с кръв. Това се случва когато Такуми активира своят втори боен стил - Crush. В него, неговата кръв става резервоар на енергия, който той може да използва да унищожи изцяло нечия атака. За да активира това умение, Такуми трябва да е прокървял обилно или да е пролял бая чужда кръв. Точно заради това, той остави раната си отворена, която през цялото време оставяше от неговата кръв по земята. При допира на остриетата, умението му се активира и той унищожи изцяло дагерите, заедно с листчетата по тях. От него излизаше видима бяла енергия подобно на това. Целта му беше ту да спаси себе си и Съни, ту да контраатакува - веднага след като се отприщи силовата вълна, Такуми хвърли тантото си към жената. Тъй като тази негова форма разчиташе на точност, прецизност и сила, той щеше да ѝ остави минимални шансове да избяга този изстрел. При успешно уцелване, заради огромната сила , с която го метна, той можеше да ѝ отнесе изцяло нечий крайник стига да го уцели. Не напразно точно той и Съни бяха в най - елитният отряд на NEMESIS. Когато е в тандем с нея, той може да си позволи да прави по - рисковани движения, знаейки, че тя му пази гърба, което също се отнасяше и до нея. - Такуми

Undead Woman: По дяволите! Не само, че експлодиращите ѝ дагери бяха отбити, ами и врага ѝ успя да контраатакува в същото време.  Тя нямаше как да блокира или избяга от идващото с буйна скорост танто на Такуми, за това активира телепортирващото си умение. Тя изчезна в последния момент от пътя на тантото, като то щеше да се забие на ръба на покрива и да разбие част от него. Десетина отломки щяха да паднат на земята и да привлекат внимание на немъртвата армия, която броди из улиците. Съни и Такуми бяха невидими за човешкото око, но сякаш тази жена перфектно ги виждаше. В следващия миг тя се появи до дагера, който Такуми отби по-рано. Хващайки го, тя замахна към лицето на Съни. Беше изключително ловка и безшумна. Последва силен звук от сблъсък на две остриета, след който Такуми щеше да се обърне притеснено назад към Съни. За щастие приятелката му реагира на време и блокира замаха на немъртвата, като следва кратко сражение между тях.

В рамките на няколко секунди, остриетата на двете момичета се сблъскаха 10 пъти, но никоя от двете не можеше да нанесе пряко попадение. На 11тия сблъсък двете започнаха да напират една към друга и лицата им се доближиха. Съни отправи своя кръвожаден поглед право към очите на врага и каза:


Sunny: Досадна кучка си, знаеш ли? Изглежда можеш да ме виждаш, въпреки че съм невидима за човешкото око. Какъв трик ползваш?

Undead Woman: Щом си толкова любопитна, защо не заплатиш с жалкия си живот, за да разбереш? Продължаваше да напира към Съни, но за сега двете момичета бяха наравно. Немъртвите навярно имаха подсилени физически качества, но Съни също не беше за подценяване. Дори и да няма пряк достъп до слънчевата светлина, тя успява да извлече малкото количество от слънчеви лъчите, които се отразяват от луната, за да трупа сили.


(В момента, в който Такуми направи първата крачка към Съни, за да ѝ помогне, ще последва следващия ми коментар)

Намръщи се щом видя, че жената се телепортира успешно от атаката му. Трябваше да съм по - бърз...дадох ѝ време да реагира. След като се самокритикува, Такуми погледна към отломките, които щяха да паднат и бързо извади второ танто, готов да се защити. В този момент, жената и Съни започнаха бясно да си разменят замаси една към друга. Такуми се затича към двете момичета, като подсили тантото си с Crush енергия, готов този път да унищожи жената с един замах. Дръж я заета...! - Такуми

Sunny: ААХХ!!! Абсорбира още малко слънчева енергия и наддаде над противника си, докато викаше. По-силна съм! Поеми това! Тя я отблъсна на метър и веднага след това замахна отново към нея, като този път изби дагера от ръцете ѝ. След като я обезоръжи, с усмивка на лицето си, Съни посегна да отреже главата ѝ. Спипах те! За съжаление в последния момент, жената отново използва телепортирващите си умения и се появи встрани. точно където бе изпратен дагера ѝ. Веднага след това тя направи кълбо назад и се приземи на безопастно разстояние от враговете си. Ловкостта и реакциите ѝ беха впечатляващи. Леко разочарована от себе си, Съни се обърна към Такуми и му рече: Няма да стане така. Тази кучка е недосегаема. Винаги когато е напът да поеме голямо поражение, тя изчезва най-удобно и се появява на друго място. Изглежда може да се телепортирва до своите дагери. Наистина досадно умение, с което трябва да се справим, а още дори не сме се изправили пред никои от Wizyou-вците. Личеше си, че Съни започна да губи търпение. Достатъчно пъти пропусна възможност да убие противник днеска и това малко по малко я вбесяваше. Няма как, ще трябва първо да се справим с нея. Таки мисля, че тя е уязвима от точно такива атаки, в който сме най-добри. Sneak attacks. Ако някой от нас я нападне в гръб, тя няма да може да реагира и да изчезне отново от пътя на острието ни. Един от нас ще трябва да я разсейва.

Такуми изслуша плана на Съни, като погледна към врага и след това кимна. Нека това да бъда аз...и без това повече те бива в промъкванията. Да го направим..! Изричайки тези думи, Такуми се подсили с Crush енергията си и се запъти към жената, за да ѝ привлече вниманието. Не ми приличаш на някой, който може да направи страстно убийство..ако трябва да оценявам от 1 до 100 движенията ти...бих ти дал 30. Накарай Wizyou да се покаже! Такуми замахна към жената от разстояние, създавайки енергийна вълна, способна да премине през всякаква твърда материя и да я разбие на парчета. Той очакваше тя да избегне атаката и ловко щеше да проследи нейната траектория и да се затича натам още преди тя да е предприела някакво действие - той много добре можеше чрез езика на тялото да предвижда следващото движение на опонентите си. - Такуми

Undead Woman: Хм, да те видим, мухльо! Тя метна дагера си в земята под себе си, забийваки го там. След това, преди вълната да я достигне, тя направи гигантски скок напред и нагоре. Издигна се над атаката на Такуми и докато беше в най-високата точка от скока си, тя метна по един дагер към Съни и Такуми.


Sunny: Таки, бъди в очакване да се появи на мястото на някои от тези дагери. Ловка е, но номерата ѝ се повтарят. Скоро ще я спипаме наистина. Понече да отбие дагера идващ към себе си със своя меч. Малко преди това явно е метнала шапката си нанякъде, защото не се намираше на главата ѝ.

Такуми посрещна нейният дагер, като вместо да се опита да го отбие, той щеше да се опита да го унищожи чрез Crush енергията си, като замахна здраво към него и успешно щеше да го уцели, разбивайки го на парчета. През това време, неговата предходна атака отново щеше да накара няколко отломки да започнат да падат. Той се усмихна, като погледна към жената. Внимавай да не те уцели някой камък..! - Такуми

Sunny: Отблъсна дагера ѝ с лекота. Веднага след това тя се обърна към Такуми. Щом не е този дагер, значи ще е този при Таки. Веднага щом погледна към втория дагер, тя чу notification на телефона си. Хъх? Отново някой променя бъдещето? Таки, внимавай! 

На мястото на втория дагер вместо да се появи немъртвата жена, се spawn-на мъртвеца от по-рано. Същият, който когато бива разделен на две, се размножава. И точно това се случи отново. Такуми вече беше замахнал към дагера, разрушавайки го, но едновременно с това разряза на две мъртвеца. До десетина секунди те щяха да се регенерират и да нападнат Такуми. 


Sunny: Бързо притича до единия и го срита с всичка сила, събаряйки го от сградата. Таки, бързо бутни и другия преди да се е изправил. Атаките ни срещу тези изчадия са безполезни. Погледна към жената, която тъкмо се приземи. Хах, само това ли само успя да измислиш? Отегчаваш ме. Не бих ти дал дори 30 от 100 точки. След това тя извади телефона си и започна да чете дневника си, за да разбере какво се е променило.

Какво по..?! Такуми се учуди когато раздели мъртвеца на две, като изобщо не очакваше той да се появи от нищото. Ама че досада..! Той веднага реагира бързо и го изрита със страничен ритник, карайки го да падне. Веднага след това, кой погледна към Съни и я видя, че чете дневника си. Съни, нека не стоим тук..! Такуми веднага щеше да се затича и да отскочи на съседна сграда, като вече целта му щеше да бъде постоянно да е в движение, за да не позволява на мъртвите да ги докопат. - Такуми

Sunny: Съгласна съм. Няма смисъл да се бием срещу немъртвите. Нека се насочим към небостъргача в центъра на града. Според дневника ти, там трябва да е Wizyou. Той е този, който търсим. Тръгвай, аз ще ти пазя гърба. Все пак виждам бъдещето ти.

Undead Woman: Хм, ще бягате значи. Нормално. Типично е за една плячка да бяга от хишника си. Бягайте колкото си искате, но в този град няма къде да се скриете. Усмихна се самоуверено към тях, сякаш ги изпращаше. Не показваше никакви намерение да почне да ги гони. Вместо това, тя постави два пръста на дагера си и със затворени очи започна да говори, все едно комуникира с някого. Време е да е поканя и другите играчи към веселбата.

Sunny: Отново погледна телефона си, но не виждаше нищо съмнително в бъдещето на Такуми. В следващите 5 минути, никой не го напада. Хм, това е странно. За всеки случай ще бъда нащрек.

Докато тичаше по сградите, Такуми се оглеждаше постоянно настрани, за да оглежда терена. Ако не вижда нищо нередно, той щеше да продължава с бясна скорост да се движи напред към целта си. Хм..чудя се какво ли е замислил този негодник..не знам защо не получавам нови съобщения...нима той не смята да мърда..? Странно е...какво ли си намислил, Wizyou... - Такуми

Sunny: Погледна си часовника. Хм по мой изчисления, всеки момент трябва да получиш известие. 10 минути минахата от началото на играта. Дневникът ми показва същото. Точно както казва Съни, няколко секунди по-късно. Телефонът на Такуми получи notification. Ето го! Нова информация за Wizyou. Прочети го на глас. Но в момента, в който Такуми извади телефона от джоба си, се чу същия creepy notification звук от джоба на Съни. Тя веднага получи ужасно предчувствие и още преди да провери дневника си, тя погледна към Такуми и видя нов враг. Таки, над теб!!

Младо момче профуча от нищото с невероятна скорост, благодарение изглежда на крилете си. Съни беше нащрек през цялото време, но чак в последния момент успя да го види, зареди скоростта му. Такуми имаше част от секундата да реагира, но поради някаква причина, момчето не се възползва от шанса си и не посегна към врага си. Той се приземи на два метра от Такуми и извади своя меч. Кожата му беше като на мъртвец, а косата му - побеляла, но когато Съни го видя отблизо веднага позна визията му.

Момчето:

Sunny: Хъх? Дмитрий, това ти ли си, бе човек? Не ме стряскай така бе малчуган такъв!

Но момчето не изглеждаше да познава Такуми и Съни.

Такуми понечи да вземе телефона си когато чу notification-a, но изведнъж крилато момче щеше да отнеме вниманието му и да го насочи към него самия. Такуми щеше да реагира едвам едвам и да успее да замахне към него, но изведнъж се спря, защото той видя, че момчето, макар и да имаше възможност да го нападне, не го направи. Хъх?! Такуми рязко се спря, като се обърна към него и щом го видя, леко се стресна. Дмитрий..? Не, Съни, не се отпускай!! Такуми рязко замахна с вертикален замах с тантото си към момчето след като го видя. В момента беше излезнал от Crush фазата си и разполагаше отново само с кървавите си умения. Той е като останалите...мъртвец! Това в никакъв случай не е Дмитрий! - Такуми

Момчето: Блокира атаката на Такуми със своя меч, без дори да мръдне от мястото си. Погледна с любопитство към Такуми. Дмитрий ли каза? Нима познаваш Дмитрий Алексеев?

Sunny: Приземи се до Такуми и беше в бойна готовност. Сега когато го видя от близо беше сигурна. Без съмнение Таки, това е една от визиите на Дмитрий. Но това няма как да е той. Дмитрий е жив и в момента се бие в скривалището. Погледна внимателно към момчето и му отговори на въпроса.

Undead Woman: Приземи се на съседната сграда. Не изглеждаше да има намерение да се намесва в битката, но явно държеше да наблюдава. Когато видя поведението на немъртвото момче тя реагира с тази мисъл: Тц, Антъни... не си се променил изобщо. Противниците ни са силни, а ти си пропиля може би единствената възможност да ги свалиш. Винаги си бил такъв. Винаги търсиш честен и почтен двубой. Точно тази твоя наивност те погуби.

Атаката му успешно бива блокирана, но Такуми остояваше позицията си и напираше напред с цел да не бъде изблъскан и да не позволи на момчето да го надвие. Хъх, може да се каже..Blood Acid! Изведнъж, както се бяха скопчили един в друг, Такуми накара кръвта по острието си да увеличи киселинността си десеторно, правейки я много опасна киселина вместо нормална кръв. Той се опита да наклони тантото си под такъв ъгъл, че да почне да капе кръв върху момчето. Няколко капки щяха да са достатъчни да разрушат китката му и да го накарат или да отстъпи, или да изгуби част от ръката си. - Такуми

Antony(момчето): Продължаваше да стои замръзнал на едно място, като държеше мечът си здраво с две ръце под тангото на Такуми. Но скоро след сблъсъка им, той забеляза, че кървавото оръжието на убиеца започна да капи, като една капка киселина се насочи към китката на момчето. Хоо?! Използваш собствената си кръв като оръжие? Наистина необикновено умение, способно да хване неподготвени повечето ти противници. За мое щастие не за пръв път се изправям срещу подобни кървави техники. Погледна към падащата капка и се усмихна. Учудващо, той просто игнорира опасноста. На дясната му китка, той носеше черна ръкавица, точно върху която падна киселината. Такуми много ясно видя, че тя проби дупка в ръкавицата и премина през китката му, но признак на болка, момчето не показа. Двамата продължаваха да напират един към друг, но умората скоро ще да си каже думата. Антъни - пореднаха undead пионка на Wizyou, също не чувстваше ни болка, ни умора. Той го погледна в очите и му каза: I can do this all day.

Такуми видя как кръвта му се стече чак до китката на Антъни и проби дупка в нея, след което се усмихна. Той не напразно искаше да види реакцията на Антъни и сега когато на 100 процента потвърди, че е мъртвец, той знаеше как да реагира. Не..повярвай ми, не можеш. Liquidation..! В този момент, Такуми отново промени свойството на своята кръв. Тя вече не беше киселинна, но беше много по - течна от обикновено - беше сякаш изцяло вода. Тя започна да се стича по меча на Антъни и да продължава надолу по ръката му в големи количества, като изведнъж, тя се втвърди и сякаш заледи ръката му от нищото. Да подценяваш кървавите ми умения е грешка, мъртвецо. Сега, когато ръката му бе заледена, неговият захват беше в пъти по - слаб от този на Такуми. Той сега с лекота можеше да надделее и дори да счупи леда и да отсече ръката на Антъни. - Такуми

Antony: Ръката му бива заледена от кръвта на Такуми. Мамка му, успя да ме изненада. Но пък това не променя нищо. Антъни остава отворен и Такуми лесно можеше да посече ръката му. Но в момента, в който тантото му достигне до кожата на момчето, от нея излезна острие, което блокира замаха. Такуми все едно удари на камък и не успя да отреже ръката му. 

Sunny: Няма значение дали си мъртъв или не. Ако отрежа главата, тялото ти ще спре да функционира. Надявам се де ^^ По време на сражението между приятеля ѝ и Антъни, тя се промъкна зад врага, благодарение на своята 100% прозрачност, и понече към врата му. Но изненадващо, Антъня успя да реагира светкавично бързо и се наведе. Веднага след това направи бърз отскок встрани, за да си поеме дъх. Не е за вярване! Бях прикрила изцяло присъствието си! И да имаше очи на гърба, пак не би трябвалода можеш да избегнеш това? Извънземно ли си, какво си?

Antony: Стегна дясната си ръка и леда по нея магически се натруши. Той си хвана китката с другата ръка, за да я изпука. Правеше го продължително, като след тва надигна поглед към враговете си. Очи на гърба казваш? Хм, може би не си толкова далеч от истината. Усмихна се смеховито. След като изпука двете си китки и врата си, той се прозя и чак тогава реши да си върне сериозното изражение на лицето. Защо всички живи толкова много бързате. Дори не ми отговорихте на въпроса.. Ужасно отношение имате..

Sunny: Съжалявам, но не всеки е мъртъв, че да има възможността да си почива спокойно. 

Antony: Отново се усмихна. Ех, може би си права...
Е...? Дмитрий... Споменахте това име, нали? Познавате ли го?

В мига, в който Такуми замахна да отсече ръката му, острие излезе от ръката на Антъни, което блокира замаха му и това му набави време да избяга. Мамка му..! Дръж го, Съни..! Такуми знаеше, че Съни успешно вече се бе промъкнала, но за негова изненада Антъни успя да избегне дори нейната атака, която изглеждаше сигурна, че ще уцели. Хъх, този е интересен..но сега..Да, познавам го. А сега ти ми кажи познаваш ли човек на име Wizyou..Такуми посегна към дневника ни когато вече можеше да си поеме дъх заедно с Антъни, като щеше да прочете съобщението, което бе получил. - Такуми

L's Theme B



Вече бяха минали точно 10 минути от началото на играта и дневникът на Такуми се обнови с информация за втори път. На всеки 5 минути той имаше способноста да надниква в телефона на мишената си, тоест Wizyou. Такуми вече знаеше, че той е притежател на The Escape Diary, който предсказва как в близкото бъдеще успява да избяга от преслевачите си. Предишният текст, който Такуми прочете в дневника на Wizyou беше следния:

Това съобщение, Wizyou бе получил в началото на играта. Часът сега е 11:32PM и изглежда предсказанието на дневникът му се е сбъднал. Такуми и Съни все още не са се доближи дори до него. Но ето, че ново предсказание се е появило на телефона му, което Такуми можеше да прочете:

Antony: Wizyou ли? Той е създателят на този град. Ужасен вкус има, нали? Той е the mastermind, който седи зад всичко и този, които ни накара на сила да играем тази проклета игра. Невъзможно е да достигнете до него. Повярвайте ми опитвал съм хиляди пъти. Още от дете, 10 години преди смъртта ми, аз започнах да го разследвам, но нищо не постигнах. Този човек е просто една сянка. Още от малък животът ми е бил в неговите ръце и аз нищо не можах да направя. Бих ви казал още, но така няма да е чесно. И аз имам някои въпроси към вас. Хм, какво ще кажете да направим така: Ако ме победите ще ви кажа всичко, което знам за Wizyou. Но ако аз ви победя, преди да умрете, ще ми отговорите на всичките ми въпроси. Макар и мъртъв, изглежда Антъни все още се интересува от света на живите. Беше любопитен за много неща за света отвън този мрачен град и също така бе любопитен какво се е случило със стария му познат - Дмитрий.

Такуми прочете внимателно съобщението, което бе получил и разбра за плана на Wizyou да се слее с тълпата. Очевидно това не му се хареса. Добре тогава..смяташ да се криеш сред армията ти от зомбита..така да бъде. Погледна към Антъни след това и изслуша неговото предложение, като го обмисли. От една страна, нямам интерес да се съглася. Не искам да губя ценно време в тази "игра"...искам да убия Wizyou колкото се може по - бързо. Усмихна се. От друга страна...ти твърдиш, че знаеш информация за този негодник..щом още от малък си го разследвал..със сигурност можеш да кажеш нещо на някой, който го разследва само от няколко години. Така че приемам...дано не лъжеш. Зае бойна позиция, като покри цялото си танто в кръв от ръната си. - Такуми

Sunny: Таки вземи това. Съни му подаде някакъв предмет голям колкото ябълка, но Такуми не видя нищо в ръката си. Но той бързо би се досетил, че Съни нарочно е направил предмета невидим. А що се отнася до него, ако Такуми съди по студетината, която усети когато хвана въпросният предмет, той ще разбере, че държи късче от замръзналата си кръв. Надявам се, че разбираш какво намеквам, Таки. След като ѝ върнеш нормалното състояние, тази кръв ще остане невидима. Така ще можеш да изненадаш момчето. Безсмислено е правя целите ни тела невидими - дъждът винаги ще ни издава, когато сме на открито. Но нещо толкова дребно като това ще остане незабележимо със сигурност. Тя се отдръпна, показвайки уважение към сделката на момчето. Това разбира се беше актьорска игра. Антъни искаше честна битка 1 срещу 1, но Съни и Такуми не са някакви смешни дуелисти. Те са убийци. Няма правила, когато битката е на живот и смърт. Макар че стоеше настрани, тя не бездействаше. Започна да събира бавно слънчеви лъчи в тялото си.

Antony: Хех, така те искам. Нека по-добрият победи! Направи крачка напред и зае бойна позиция. Странно бе, че само на едната си ръка имаше ръкавица. И сякаш е тази, която използва най-малко. Мечът си държеше с лявата ръка, защото явно е левичар.

Такуми взе предмета, като веднага разбра и се досети какво е, след което кимна на Съни. Обърна погледа си към Антъни, като щеше внимателно да го следи. Нека видя дали можеш да убиваш страстно..! Такуми се затича към Антъни, като започна да размахва тантото си към него докато тича и да запраща кървави полумесеци към него, които бяха като летящи бръсначи. - Такуми

Akame ga Kill OST - Yami o Kiru



Antony: Хм.. Фиксира погледа си върху полумесеците. Тези също са оформени от кръв ти, хъх? Изглеждат остри. По-добре да блокирам от разстояние. Той набързо направи няколко замаси, изстрелвайки въздушни вълни, които се удариха с полумесеците на Такуми. Изглежда всеки melee в днешно време е range, хъх? Хей, ако продължаваш да нападаш с кръвта си, няма ли скоро да ти свърши и да припаднеш? Не мога да позволя това? Усмихна се, преди да се втурне към Такуми. Не мога да ти позволява да умреш. Не и преди да разбера всичко. Затича се към Такуми с пълна скорост. Беше супер бърз. Не беше ясно дали тази скорост идва от това, че е undead с подсилени физически способности или по принцип си е толкова бърз. Достигна Такуми за секунда и замахна хоризонтално с меча си, който продължаваше да го държи само с лявата си ръка. В погледа му, Такуми можеше да види непоколебимост, сякаш момчето няма нищо за губене. no shit, все пак е мъртъв.