Скривалището на Wizyou

Дагерите бяха метални. Те кипяха от тази мистериозна енергия, но тя не целеше да бие щети. Ако дагер, покрит с тази енергия се забие в някого, то той ще бъде контролиран от Wizyou. Но тъй като дагерите се отблъснаха от Такуми, за него нямаше страшно. Всъщност даже може би щеше да усети енергията на своята мишена в момента, в който дагерите се докоснат до кожата му. Той щеше да разбере, че Wizyou е някъде наблизо, щом дагерите са попили от неговата енергия.

Мечът на Съни се заби в таза на жената, защото тя не пожела да блокира. Тя замахна към Такуми с другата си ръка, игнорирайки контраатаката и на Такуми. Тя щеше да получи две рани, но това всякаш не ѝ правеше впечатление, което ще заключи, че и тя е undead и че няма смисъл да се фокосира.


Sunny: През това време Съни погледна към това, което го спъна и не видя нищо. Невидим обект се беше изпречил на пътя ѝ. Тя направи така, че да вижда инфрачервена светлина, но отново не видя нищо. Дори и да има невидим обект там, то той не излъчва никаква топлина. По принцип тя би заключила, че там има някакъв предмет, но имай предвид ситуацията тя заключи по-лошия вариант. Невидимият обект не беше предмет, а поредната undead фигура, която също не излъчва топлина. Осъзнавайки това, Съни активира умението на очите си, с което виждаше ултравиолетови лъчи и видя стъпките на невидимия мъртвец. Те не бяха като на човек, което изненада Съни. Те бяха сякаш като на куче. Или по-скоро прасе. Какво по дяволите е това! Съни видя, че отпечатаците на стъпките започнаха да се доближат към нея, все едно животното бяха към нея и веднага се изправи и дашна встрани. Един миг по-късно се чу звън от затварящи се челюсти, като на крокодил. Това животно беше подобно на прасето от този арт, като притежаваше смъртоносна сила на челюста и остри като бръснач зъби. Съни видя още 3 по 4 стъпки от крака и заключи, че животните са четири на брой. Мъртвецът от по-рано, докато се регенерираше беше призовал свойте прасета, който бяха невидими за човешкото око. Но Съни и Такуми можеха да ги видят, благодарение на ултравиолетовите лъчи. Мамка му! Цели четири? Ако бъда охапана от това нещо, каквото и да е, вероятно ще изгубя някой крайник. Тя започна да отскача назад няколко пъти, защото прасетата я подгониха. В такъв случай, да видим дали ще можете да ме хванете, ако не ме виждате. Съни активира умението, с което направи прозорците непрозрачни, но наобратно. Тя увеличи прозрачността на тялото си до 100%, като сега светлината не я огряваше, а просто преминаваше през нея. Това я направи напълно невидима и изглежда проработи, защото прасетата спряха да я гонят. Но пък за сметка на това те се насочиха към Такуми. Ах мътните ви взели. Такуми, внимавай! Заедно с прасетата, Съни се насочи към Такуми. Тя искаше да го докосне, за да направи и него невидим. Може би така най-накрая ще могат да избягат и да си отдъхнат. Но преди това, Такуми ще трябва да се справи със замаха на жената.

Такуми в мига, в който бива докоснат от дагерите, покрити с енергия, усети присъствието на Wizyou от тях и разбра, че е някъде наблизо. Негодник...продължаваш да се криеш... Той щеше да отсече ръката на жената, но видя, че нея изобщо не я вълнуваше това и тя продължи да го напада въпреки неговата собствена атака. За негов късмет , раната, която имаше на рамото му му помогна - от нея излезе кървав шип, който промуши ръката на жената и я стъкна все едно във въздуха по време на замаха ѝ. Тъй като опонентите му не кървяха, Такуми беше принуден да използва своята собствена кръв за оръжие, но минусът на това бе, че не трябваше да привързва раните си и обилно щеше да кърви - нещо, което той беше приел като факт още от началото на битката. Раната му от тризъбеца все още кървеше и той успя да материализира шип от нея, с който да си помогне. Той след това отсече и другата ръка на жената, като щеше да я пререже и през кръста. - Такуми

Фактът, че враговете на Такуми и Съни нямаха кръв и не можеха да бъдат убити бе достатъчен двамата да заключат, че всичко е било нагласено. От самото начало е било избрано те двамата да бъдат изолирани от останалите и да се изправят срещу най-големия си counter, а именно Wizyou и неговата армия. Отгоре на всичко, X12 тук беше много по-силен, тъй като армията му се намираше тук и не се налагаше да се опитва да призове част от нея в скривалището. Това беше умението на X5, но не тя избра кой срещу кого да се изправи. X3 беше отговорникът за това или по-точно волята на VIRM, която иска да предизвика жертви на свръххора с неизмерим потенциал, за да отслабят Земята и да я добавят към колониите си. А от къде X3 имаше информация за Такуми и Съни? Отговорът е много прост - Дмитрий. Той работеше за VIRM. Дори и да го е правил с цел да защити Земята, той предава всичките си приятели, включително Такуми и Съни. За това X3, който е съюзник на Wizyou и знае горе долу за уменията му, прецени, че е най-добре тея двамата да се изправят срещу него в изолиран свят. Мъдър план създаден от едно извънземно.


Жената пое всички щети, но това не я интересуваше. След това тя изчезна от полезрението на Такуми, защото се върна на предишното си място - горе върху покрива. Изглежда тя имаше умението да се телепортирва до своите дагери, като именно за това тя остави два от тях, върху покрива. Там, тя щеше да се регенерира и скоро отново щеше да нападне враговете на Wizyou. Можеше да опитва безкрайно много пъти, защото не чувстваше нито умора, нито можеше да бъде убита. (Undead фигурите бяха като The Undying от LoR, който ще продължи да атакува врага без значение, колко пъти бива убит. Възможните counter-и бяха може би, немъртвите бъдат silence-нати или изстрити от играта. Но ако Съни и Такуми не притежават подобно умение, то тогава те ще бъдат притиснати скоро от армията, която пристига.

Sunny:  Тя успя да вземе меча си от жената, преди да изчезне и след това докосна Такуми, правейки го невидим. Това стана миг преди прасетата да го атакуват. Сега те не бяха мишена за никого. Поне за малко. 
Мъртвият от по-рано, който се беше разделил на четири равни части получи нови нареждания от господаря си Wizyou. Всички те отвориха широко уста и започнаха да отделят изпарения, образувайки мъгла в помещението. Тя не целеше да нарани Такуми и Съни или пък да попречи на зрението им. Всъщност тя щеше да направи умението на Съни безполезно, тъй като дори и невидими, двамата щяха да остават следи из мългата, по който да се ориентират немъртвите. Тя разбра какво се случва и погледна към Такуми. Тъкмо си помислих, че ще можем да си отдъхнем, но изглежда врагът ни няма да ни даде тази възможност. Какво предлагаш да правим, Таки? На Съни и хрумнаха няколко идейки, но нито една не беше добра. За това реши първо да попита приятеля си.

Щом стана невидим, той си отдъхна замалко и вече реши да излекува част от раните си. Такуми имаше засилена регенерация на тялото подобно на Deadpool , но трябваше да я активира като умение, тоест скоро нямаше пак да може да използва тази регенерация. Той обаче усети енергията на Wizyou щом тя докосна тялото му. По този начин, той усети и неговото местоположение за точно една секунда когато това стана. И вече в главата си, той си имаше някаква представа къде се намираше. Съни, последвай ме! Най - лошата идея е да стоим тук за дълго време. Срещу армия от безсмъртни, ние нямаме какво толкова да направим...затова най - добрата ни цел е да намерим този негодник. А аз мисля, че знам къде е. Последвай ме! Такуми рязко тръгна да тича и щеше да излезе от сградата и да погледне към посоката , от която усети Wizyou. - Такуми

Докато Съни тичаше зад Такуми, тя се замисли и му каза какво мисли: Изглежда това е игра на котка и мишка. Ние сме котките, който трябва да издирим мишката, тоест Wizyou. Но проблемът е, че има и кучета, който ни душат следите и целят да зашитят мишката. Напомня ми на едно детско, което гледах като малка. Смешно е, че се намираме в точно такава ситуация. Но една мисъл я притесняваше. Ако всичко това, което казах е вярно, то тогава има един проблем. Очевидно не можем да победим кучетата в играта, защото сме котките. По-точно защото са безсмъртни. Но тъй като това е умение на Wizyou, как можем да сме сигурни, че и той не е безсмъртен. Какво ще стане ако котката не може да победи и мишката? Това означавали, че сме обречени на гибел? Докато разсъждаваше това, двамата вече излязоха от сградата и видяха точно това, което най-много ги притесняваше.


Undead Woman: Това беше същата жена, която използваше дагери. Тя все още регенерираше раните си, за това нямаше да ги нападне, но пък ги проследи, за да им се изсмее. Тя седеше на ръба на терасата над главите на Такуми и Съни. Хахаха, колко сте наивни! Наистина ли си мислите, че можете да избягате? Да не би да сте си помислили, че съм се шегувата по-рано? Не, думите ми не бяха лъжа, за вашо съжаление. Време е да видят отчаянието в очите ви, защото...



Sunny: Направи плаха крачка назад. Таки, това не е на добре. Това, което изплаши Съни, бе гледката, когато с Такуми решиха да излязат навън. Докато двамата са се занимавали с мъртвите в сградата, жителите на целият град са се събрали и са сформирали цяла армия. Краят им не се виждаше, като всеки кипеше от тази енергия, която излизаше и от дагерите. Всъщност всеки имаше забит дагер някъде по тялото си, което означава, че всеки войник е пряко контролиран от Wizyou. Това ще рече, че Такуми и Съни се намирам в нещо като зомби апокалипсис, но зомбитата са контролирани от гениален човек, който се крие в сенките. Двамата нямаше как да останат живи на улицата, като единственото им спасение бяха сградите. Но тъй като нямаха време да реагират, нямаше как да се барикадират, тоест ситуацията им е много по-лоша от зомби апокалипсис. Да не говорим, че армията от немъртви имаха специални умения, досущ като легиона на The Boss. Армията не виждаха все още Такуми и Съни, защото бяха невидими, но това нямаше да продължи за дълго. Мъглата отвън влизаше в сградата, която отвътре пък също беше мъглива, зареди четиримата вътре. Въпрос на време беше армията да ги открият и да ги нападнат безмислостно. По дяволите, Такуми. Всъщност можем да загинем тук, хаха ^^" Предполагам, че и да се върнем обратно в сградата положението ще е същото. Мамка му, само ако беше ден, щях да ги изпепеля повечето от тях. Тц, всичко са измислили. Знаели са за уменията ни, Такуми. За това са ни поставили в битка срещу хора, които не притежават кръв и не могат да умрат и отгоре на всичко се намираме насред нощта. Уменията ни са безполезни! Трябва да открием тази проклета мишка скоро или в противен случай ще бъдем пометени от армията. И точно когато го спомена, Такуми щеше да погледе в посоката, от която усети енергията на Wizoy и щеше да го види. Той седеше в далечината на една висока сграда на няколко пресечки оттук. Стоеше си безгрижно, докато използва армия от немъртви без изобщо да му пука. Вероятно целият този град беше създаден от него. Нито един немъртвите тук не можеха да починат на спокойствие, а трябваше да изпълняват заповедите му. Само при мисълта за това, че той си играе с мъртвите, Съни побесняваше. 

Такуми се спря пред жената, като изслуша това, което тя имаше да каже. Погледна я намръщено, защото разбра, че не се е шегувала. Не че си го и беше помислил - неговата теза, че всички в този град са мъртви се оказа вярна. И макар и да не искаше да е вярна, тя е. Той погледна към свръхестествената армия, която ги чакаше отвън и знаеше, че е много лоша идея да се бие с нея. Навярно си права. Поставили са ни в най - лошата ситуация. Едва ли можем да направим нещо срещу някой, който не може да умре. Усмихна се леко. Такуми за първи път щеше да бъде принуден да се бие отвъд пределите на силите си и ще трябва да измисли нов начин да се справи с тази напаст, позната му като Wizyou. В този момент, той го погледна. Ето го там, Съни...негодникът стои и гледа отдалеч докато армията му му прави шоуто. Не зачита живота на нито един от тях и ги ползва само за своите цели..да...този човек..не заслужава и капка милост от мен..! Такуми приклекна, като беше готов да се изстреля с мощен даш право нагоре и да се покатери към върха на сградата, за да се насочи към Wizyou чрез покривите на сградите. Съни...готова ли си..?! Защото аз ще се раздам на пълни обороти..! - Такуми

Sunny: Погледна натам, накъдето му посочи Такуми и също го видя. Wizyou стоеше безгрижно и наблюдаваше отдалеч досущ като една мишка. Ето къде се крие негодника! С теб съм, Таки. Да му покажем истинската същност на убийците от NEMESIS! Съни последва Такуми като се изстреля нагоре. Тя правеше няколко отскоци от тераса на тераса, докато се качи най-горе, което беше пети етаж. На първият балкон, от който се отблъсна, стоеше немъртвата жена и Съни просто я изрита. Падай си при армията, кучко. Напсува я и ѝ се изсмя. След това се качи горе и застана до Такуми. Градът нямаше високи сгради, като повечето не стигаха повече от шест етажа. Двамата ясно виждата в далечината Wizyou, който се беше изправил. Виж го само. Приготвя се да избяга. Явно сме му нарушили спокойствието на горката мишка. Да вървим, Таки! На върха на сградите, те все още бяха невидими, тъй като мъглата се беше спуснала плътно до земята. Въпреки това Wizyou усети, че те идват за него, затова се скри в сградата, от която наблюдаваше.

I'm the One (feat. Casey Lee Williams) by Jeff Williams with Lyrics
Такуми с огромен даш се изкачи чак до върха на сградата, като протегна ръце встрани. Той индуцира от собствената си кръв във въздуха, като по този начин се създаде кървава на цвят мъгла. Това щеше да я направи по - гъста и да му позволи да вижда перфектно през нея - Такуми използваше точно това умение когато е изправен срещу невидим тип ононенти - той покрива това, през което не може да види с кръв и вече започва да го усеща и не му трябва собственото му зрение. Сега, когато целият град беше станал от кървава мъгла, той можеше да усети Wizyou през цялото време и сега знаеше, че е в сградата. Най - накрая стана жертва на собственият си затвор, Wizyou..! Дашна се с пълна скорост към тази сграда и щеше да влезе с гръм и трясък в нея. - Такуми

Музиката продължаваше

Sunny: Разбра какво прави Такуми и го поздрави. Хех, Таки това е добра идея! Тази отрепка ако наистина си е помислил, че може да избяга от нас, много жестоко се лъже. Съни събра колкото може повече слънчеви лъчи и макар, че те бяха ограничени през нощта, тя успя да активира умението си. Съни насочи цялата събрана енергия в меча си, който започна да сияе ярко в жълто. Тогава клекна и замахна право към мястото, където седеше Wizyou и насочи слънчевеви лъчи към него. След това, Съни направи немислимото, тя промени слънчевият лъч в солиден обект, създавайки пътека във въздуха право към Wizyou. Това щеше да спести много време и усилия и бързо щяха да достигнат до целта си. Двамата трябваше бързо да притичат по пътеката, защото тя щеше да се задържи само за десетина секунди. Ако беше ден, пътеката щеше да остане докато слънцето не залезе. Да вървим, Таки! 

Междувременно кръвта на Такуми започна да се разпространява по мъглата из града. Много скоро целият град щеше да бъде пълен с кърватата му мъгла. Но това се отнася само за улиците из града. В сградите мъглата нямаше как да влезне. Именно там Wizyou се скри и сега убийците няма точна информация къде се намира. Докато бягаха по светлинния лъч, Такуми щепе да почувства колко немъртви има в улицата под него, защото кървата мъгла стигна до тях. Само в тази улица те наброяваха стотици, а улиците в града са сигурно и те стотина. Малко след като двамата стъпаха на слънчевата пътека, те забелязаха, че са обстелвани. Армията под тях започна да мята всякакви остриета към слънчевия лъч. Войниците не знаеха къде точно се намират Съни и Такуми, но им беше заповядано от Wizyou да обстрелват цялата слънчева пътека с надеждата, че ще уцелят всеки, които мине по нея.


Sunny: Хм, идеята им не е лоша. Но това няма да проработи. Съни започна да се отбранява с меча си, като дори правеше салта докат бягаше, за да не бъде оцелена. Все пак стотина остриета, от сорта на дагери, стрели, бумеранги и т.н. летяха навсякъде около нея и Такуми. Това нямаше да застраши двамата убийци, но щеше да ги забави.

(1:15)
Отскочи нависоко във въздуха и започна да се върти около оста си и да запраща кървави полумесеци навсякъде, които отблъскаха оръжията, които се насочваха към тях. След като се приземи, той продължи да тича с пълна скорост към сградата. Сега вече можеш да се криеш само в сградите..а това няма много да ти помогне..! В този миг, Такуми щеше да се доближи още повече до сградата, а изражението му стана това на същински убиец, приближаващ плячката си. Излез, Wizyou!!!! Вече от година чакам този момент...!!!! - Такуми

Лъчът светлина свърши, когато на Такуми и Съни им оставаше малко до целта, за това в последния момент те отскочиха с пълна сила и се приземиха там, където стоеше Wizyou. Но злодеят вече беше избягал. Такуми веднага вероятно щеше да започне да проследява стъпките му, тъй като очите му виждаха ултравиолетова светлина, но тогава Съни се намеси и го прекъсна.


Sunny: Таки, имам по-добра идея от това просто да ходим по петите му. Усмихна се сякаш бе на път да направи нещо готино. Тя клекна и постави ръцете си на земята. Такуми веднага щеше да се досети какво прави приятелката ѝ. Отне ѝ няколко секунди, но след като прехвърли енергията си на цялата сграда, тя рязко изчезна от погледа на всички. Но все още беше там, просто светлината преминаваше през нея, третирайки я като сграда, направена изцяло от стъкло. Тя беше дори по-прозрачна от стъклото, тоест 100%. Съни се изправи и погледна горделиво към Такуми. Но вниманието му веднага щеше да бъде привлечено от Wizyou, който вече ясно се виждаше как слиза надолу по стълбите. Беше на втори етаж и навярно целеше да се скрие из армията си, която го чакаше на изхода. Е, какво мислиш? Добра съм, нали?

Зарадва се, като потупа Съни по главата докато тичаше до нея. Той беше очарован от това колко много по - добра тя е станала от последния път, в който и двамата са се били заедно.Не съм се и съмнявал. Очите му веднага се фиксираха върху Wizyou, който целеше да излезе от сградата. Такуми в този момент хвърли тантото си пред входа на сградата, като направи знак с ръка. От тантото му започна да излиза концентрирана енергия, която все едно отделяше червен на цвят дим. Това се дължеше на енергията на Такуми, която той можеше да предава в оръжията си и да я извлича от тях, което му позволяваше да си използва уменията и на разстояние. Това умение беше кръв в газообразно състояние, която буквално приличаше на димка. Iron: 1000! Той накара обаче кръвта да се втвърди , увеличавайки желязото в този кървав дим до такава степен, че да създаде хипер здрава предграда, подобно на умението на Titan Shifter-ите да втвърдяват тината си. По този начин, той целеше да запечата Wizyou в сградата. - Такуми

Re:ZERO OST - Hymne of Despair and Atonement




Докато Такуми запушваше входа, Съни вече се беше турнала към Wizyou, защото знаеше, че това няма да го задържи за дълго. Оказа се права - Wizyou създаде в ръката си абсолютно същият дагер, какъв имаше забит в тялото на всеки немъртъв, и го метна към прозореца счупвайки го. Следващият му ход бе да скочи през него, но тогава пъргъвата Съни се намеси и му застана на пътя. Wizyou нямаше как да види момичето пред себе си, тъй като тя беше невидима и за това беше смъртоносно ранен. 


Sunny: Заби късия си меч в Wizyou, пронизвайки му сърцето. Хванах те! Но миг по-късно, Съни усети, че нещо не беше наред с пронизването. Тя е пробивала стотици сърца през живота си, но този път го почувства различно. Веднага се осъмни в това, че мишената ѝ всъщност няма сърце и активира умението, с което вижда инфрачервена светлина. По този начин тя потвърди тезата си, след като видя, че тялото на Wizyou също не излъчва никаква топлина. Тогава се изписа отчаяние в очите на Съни. Н-не.. Това не е възможно.. Wizyou is dead..? Тогава как се очаква от нас да спечелим..?

Wizyou: След отчаянието думи на Съни, той отвори очи я погледна надменно. Все едно той не беше мишката в играта, а поредното куче. И с това може да се заключи, че щом Съни и Такуми са котките в игра пълна с кучета, то те са плячката. Нека играта започне...!

Wizyou със сигурност се канеше да направи нещо лошо на Съни в следващия момент, но Такуми нямаше да има време да ѝ помогне. До него сякаш от никъде се появи друг Wizyou, който му метна една тъмночервена роза, която щом се доближи щеше да експлодира с радиус около 2 метра. Изглежда този Wizyou до сега си е криел присъствието, за да хване някой от враговете си неподготвен, когато остане сам. Но въпросът, кой е истинския Wizyou и как може да бъде победен, ако е безсмъртен, се появи в главите на Съни и Такуми.

Такуми гледаше малко по - назад случката, която се разигра между Съни и Wizyou, като наостри поглед. Wizyou is dead, huh..? О не..Съни, внима- Още преди да изкаже следващите си думи, друг Wizyou се появи до Такуми и метна експлозивната роза, която щом гръмна го блъсна и го накара да се забие в стената до него. Такуми се намръщи и погледна към източника на тази атака, а.к.а друг Wizyou. Още един..?! Копеле, имаш късмет, че си ходещо зомби..!!! Такуми с едно бързо движение извади катаната си и само със самото ѝ изваждане отприщи хоризонтална посичаща вълна от кръв, която щеше да разреже този Wizyou пред него през кръста. За жалост не можеше да се намеси при Съни, но знаеше, че тя е достатъчно умела да се разправи с този негодник. - Такуми

Wizyou буквално се метна към Такуми и въпреки че кървата му атака беше range, тя го оцели в melee. Wizyou поради някаква причина се самоуби като тялото му бе разрязано на две. Разбира се от него също не се разпръска кръв, тъй като и той беше undead. Горната част на тялото продължи скока си към Такуми и го достигна. Щеше да се опита да го прегърне, но целта му беше енергията му да достигне тялото на Такуми, за да активира своето умение. Той отвори очи и погледна надменно право към Такуми отблизо и каза: Нека играта започне...!

Подобно се случи и при Съни. Докато тя държеше меча си, забит в тялото на Wizyou, той я хвана с двете си ръце и също активира умението си по едно и също време с другия Wizyou. 

В слевдащият миг, Такуми и Съни бяха парализирани за момент и заслепени от ярка светлина. Няколко секунди по-късно можеха да отворят очите си и да онемеят от това, което видят. Такуми отвори очи и това, което видя бе тази сцена

Нека играта започне...!:

Такуми не очакваше Wizyou да се хвърли към него, защото очакваше да се държи различно от своите пионки. Оказа се обаче, че дори и самият Х12 отрече защитата и нападна Такуми. Той успешно бива уцелен, като енергия на Wizyou достигна до тялото му и му позволи да активира своето умение. Какво по..?! Хей, разкарай се...!! Опита се да се съпротивлява, но не успя. - Такуми

Такуми бива пренесен заедно със Съни в този нов мистериозен свят, като веднага се огледа и първото нещо което видя беше самата нея. Той ѝ кимна и бързо разбра, че не може да я достигне заради невидимата сила, която ги спираше. След това, той се огледа и видя всички Wizyou-вци, които бяха подредени и им говореха едновременно. В този момент, той се хвана за главата с едната ръка, тъй като тази сцена му наподобяваше момент от миналото му, който той не харесваше. Погледна към Съни.

Ъгх..не знам къде се намираме, но не ми харесва...този негодник се опитва да си играе със съзнанието ни. Но няма да му се получи...Погледна устремено към опонентите си. - Такуми

Wizyou: Погледна към Такуми и чисто и просто му каза: You are wrong.

Ако целият този свят представляваше една игра, то в следващия момент се появи и водещият на играта, а именно - Тя. Гигантска сянка се извиси над всички и образува фигура на жена с дълга черна коса, в която се криеха змий. Тя отвори зловещите си кървави очи и със зла усмивка погледна към играчите.

Водещият:

???: Гласът ѝ беше величествен и пръскаше аурата си навсякъде. Тя беше зловеща, но и някак си пристрастяваща. Колкото повече време един човек прекарва в нейното присъствие, толкова повече той се addict-ва към зловещата ѝ аура и в даден момент се влюбва в нея и в самата вещица. Такава си беше Азами - като жаден вампир, но вместо да се храни с кръвта на хората, тя се хранеше с техният GREED. Съни и Такуми си нямаха идея коя е тя, но определено усещата, че тази игра не е шега работа. Бързо щяха да разбера, че те са малка част от нещо голямо. Че играта е създадена от по-висша сила оттях и колкото повече се опитват да се съпротивляват, толкова по-зле ще става за тях. Приветстват ви в началото на моята игра. Моето име е Азами. Аз съм вещица. Зловеща усмивка се настани на лицето ѝ, изричайки това. Тя не сподели на какво беше вещица, но едва ли някой щеше да я разбере дори и да тръгне да обяснява. Начинът на мислене на вещиците не са достъпни до човешкия ум. Логиката на хората не могат да проумеят логиката на вещиците. Тази на Азами включително. Защо прави това и какви бяха нейните истински цели? Никой нямаше отговор на този въпрос. Тя продължи с представянето на играта. Всеки един от вас бе избран да участва в тази игра на оцеляване, където само един може да спечели. А наградата ще представлява нещо уникално. Нещо, което никога не сте виждали. Победителят от вас ще си спечели едно желание, което ще ви направи господари на живота си. С него ще можете да постигнете всичко - да превземете света, да промените света, да унищожите света, или просто да се насладите на огромното ви предимство пред останалите нормални хора. Използвайки го мъдро, това еднствено желание ще може да ви отведе до мечтите ви. Ще може да ви донесе щастие, богатство, утеха, спокойствие, власт и величие над другите. Всичко, което си пожелаете. Но за да получите тази награда ще трябва да убиете всеки друг член на играта и да оцелеете възнаграждаването ви. Нека ви обясня как ще протече играта. Тя протегна ръка напред и пръсна енергията си във всички посоки. Тя се събра на 12 места, образувайки 12 телефона (като старите мобилни телефона с клавиши, които могат и да се затварят) в ръката на всеки член от играта. Такуми и Съни също получиха по един.


Sunny: Гледаше и не смееше и дума да обели. Не знаеше пред какво се изправя, но чувстваше, че е нещо голямо. По-добре първо да анализира ситуацията преди да предприема някакво действие. Същото навярно се отнасяше и за Такуми. Да получи своя телефон в ръката си. Когато погледна към него, екранът му светна и се появи надпис, който гласеше:

Такуми гледаше изненадан към вещицата, но и едновременно с това беше ядосан. Много, много ядосан. Ядосан, защото искаше колкото се може по - бързо да унищожи своят враг и да излезе от това място. Истината бе, че му беше писнало да преследва Wizyou. Искаше свобода, искаше той да подбере вече следващата си мишена. Но нямаше да бъде наситен докато не убие сегашната си мишена, а именно Х12. Такуми гледаше към всеки един Wizyou с поглед, пълен с презрение. Отрепка, изчадие, изверг...От устата му излизаха още повече такива думи, като той ги говореше на всеки един Wizyou докато го гледа и слуша това, което обясняваше Азами. Коя изобщо е тази? Какво е? Не, не е време да мисля за това...време е да мисля как да убия този негодник..веднъж и завинаги..!! В този момент, Такуми получи телефона си, като прочете какво беше написано на него. Хъх? Това пък какво е? И за какво ще ми трябва? - Такуми

Прочете внимателно това, което бе написано в неговият телефон, като това първоначално го обърка, но след като го прочете няколко пъти, той разбра, че не само той има дневник, а Wizyou също. Видя през рамото си, че и Съни имаше същото чудо в ръцете си, което го накара да се замисли. Ако това, което тази негодница каза преди малко е вярно, то в момента Съни е права и сме поставени насила в някаква игра...но никакъв шанс наградата да е толкова голяма, че да може да се унищожи света с нея...това е просто налудничаво. Няма човек , способен да направи нещо подобно. Намръщи се, като гледаше към Wizyou-вците. Все тая...Усмихна се леко коварно. Поне най - накрая ще имам шанса да убия този негодник...! Ще те видя колко си безсмъртен..! - Такуми

DANCE WITH THE DEAD - Her Ghost




Дори Такуми да е прав и наистина да няма човек, способен да унищожи целия свят, то той пропуска едно нещо - вещицата няма нищо човешко в себе си. Всички черти на външният ѝ вид и начинът ѝ на говорете са просто преправени, че да изглеждат малко или много човешки.


Sunny: Обърна се още един път към вещицата, за да потвърди съмненията си. Споменахте, че това е игра на оцеляване, нали?

Witch of Greed: Изглежда любопитството на Съни я зарадва. Тя ведната ѝ отговори с усмивка на лице. Точно така. 12 играчи и само един може да е победител. Победи останалите 11 играчи и ще получиш всичко, за което си мечтала.

Sunny: Погледна леко оплашено към Такуми. По лицето ѝ си личеше, че не хареса това, което чу от вещицата. Няма как да ти причиня това, Такуми. Той може би вече се досети какво точно притесняваше Съни. Щом трябва да има само един победител, то тогава е нужно Съни и Такуми да се сбият, за да има само един оцелял. Каквото и да ми струва, аз ще заобиколя правилата. Навярно не знам срещу какво се изправям и със сигурност подценявам това чудовище и играта ѝ, но нямам избор. Аз никога няма да нараня Такуми! Никога...

Погледна намръщено към вещицата. Той също разбра какво тя имаше предвид. Хей, ти ще си следващата щом приключа с този негодник. Той все още не вярваше в нейните думи изцяло и я считаше за много, много силен човек, макар и това да е далеч от същността ѝ. Погледна след това и към Съни. Такуми бе трениран от определен човек да трябва да убива дори и близките си ако се наложи, за да не стане това неговата най - голяма слабост. Той не би си и помислил ако трябва да убие някой от NEMESIS за доброто на много хора, но при Съни беше различно. Ако някога изобщо му се налага да я убие, той ще умре след нея със сигурност. Ако се наложи да те убия, то това ще е най - великото ми убийство и навярно последното ми. Затова няма да позволя това да се случи..Държеше тантото си в ръката и леко си поряза вената, за да го покрие с кръв. Ще убия Wizyou...на всяка цена... - Такуми

The Witch of Greed: Погледна към Такуми. Харесва ми решителността. Така да бъде. Убий Wizyou и останалите и ще бъдеш щедро възнаграден. Не го ли направиш, ще си останеш в тази дупка завинаги. Това се отнася и за останалите. Good Luck Players! Усмихна се зловещо и започна бавно да изчезва в сенките.


Малко след това, след като мигнаха, Съни и Такуми отново се върнаха в първоначалната илюзия. Съни беше на първия етаж, където беше наръгала Wizyou, а Такуми стоеше най-отгоре на сградата, където за пръв път видяха Wizyou. За сега следа от двата Wizyou-овци нямаше. Сградата беше загубила своята прозрачност, но Съни не бързаше да я върне. Тя искаше първо да намери Такуми и след това да започнат да дирят врага. Преди това не искаше да издава позицията си, за това активира невидимостта си се запъти към Такуми.

Огледа се, като внимателно анализира обстановката около себе си. Такуми макар и кръвожаден в момента не бързаше да действа докато не бе сигурен в своите действия. Хъх...Съни я няма, поне не я виждам наоколо..но като я познавам, сигурно е наблизо. Доколкото до Wizyou...Такуми погледна към хоризонта, като се замисли и не след дълго погледна в телефона, който беше получил. Все още се чудеше каква ще бъде неговата функция в тази игра на оцеляване и дали изобщо трябва да се довери на нещо, което получи наготово и то от вещицата. - Такуми