Скривалището на Wizyou

Доста си наивен ако си мислиш, че подобно нещо може да се случи! Въздушните вълни се сблъскаха с неговите полумесеци от кръв, разпръсквайки кръвта от тях навсякъде около тях двамата след clash-a. Такуми посрещна Антъни, като блокира с тантото си и успешно го удържаше. Докато го удържаше, той му се усмихна. Бърз си. Нека те видя как бягаш още. Кръвта, която се разпръсна от clash-a се издигна от земята и се насочи към Антъни , но този път прие формата на куршуми. Насочваха се към него от ляво и от дясно. - Такуми

Antony:След като сблъска меча си с този на Такуми, двамата попаднаха в същата ситуация. Антъни знаеше, че е въпрос на време да го надвие, защото е по-силен физически. Но дали той разполагаше с необходимото време? Хъх? Главата на Антъни се озова на 50см над раменете си. Изобщо не беше на мястото си. Изглежда си по-способен от приятеля ми. Умихна му се отгоре. Какво се беше случило? Кървавите куршуми бяха достатъчно мощни, че преминаха през врата на Антъни и то от двете му страни. Това един вид отряза и изстреля главата му над раменете. Но това, разбира се, не би попречил на един undead. От раната на Антъни не течеше кръв, но скоро немъртвите му тъкани започнаха да образуват въженца, които се свързаха с тялото му и подобно на тази сцена, главата се върна обратно на раменете. Моят приятел не можеше да контролира кръвта, след като веднъж е излезнала от тялото му. Разполагаше само с една атака, веднъж щом отприщи кървавата си вълна. Но ти си различен! Стисна силно меча и сякаш 2 пъти по-силно нададе в опит да отблъсне Такуми назад. Имаше вероятно да падне от сградата или да изпусне тантото си от напрежението.

Такуми се усмихна самонадеяно и дори леко свали гарда си след като отсече успешно главата на Антъни. Победих! В този момент, той си помисли, че е спечелил, но секунда по - късно, той се учуди когато Антъни му проговори. ...или пък не..Тя като че по чудо отново се върна на тялото му и сякаш нищо от това не се бе случило. Доста гнусно. Не съм свикнал плячката ми да се връща от мъртвите, или да е някой такъв..! Бива изблъскан назад, като дори бива изблъскан от сградата. Докато падаше, обаче, той си направи голяма рана, от която излезе достатъчно количество кръв, че да се сформира зад гърба му като криле, с които той отново да се издигне до сградата и да се приземи. Не е зле. Хвана ме неподготвен..Затича се към Антъни, като крилата му се пръснаха. Blood Spikes, Blood Blade! Кръвта от крилете му се преобразува на адски много шипове, които се насочиха към Антъни от всички негови страни с цел да го намушкат и заковат на място. Докато това ставаше, от раните, които имаше на ръцете се образуваха две кървави остриета, с които той щеше да замахне няколкократно към Антъни щом го доближи. - Такуми

Antony: Това ли беше всичко? Отиде на ръба на сградата, за да види падналия Такуми дали е мъртъв. В момента, който той се наведе и погледна надолу, Такуми се показа и му извади ангелите. АААХ! Жив ли си бе?!!! Тя подскочи няколко назад, но още преди да се приземи кървавите шипове на Такуми бяха насочени към него. Антъни навярно беше достатъчно бърз, за да ги избегне, но имаше delay докато краката му стигнат до земята отново, за да се изстласка. Веднага щом се приземи, той отскочи още веднъж, но беше спрян малко преди да полети. Шиповете успяха да преминат само през краката му, но това беше достатъчно, за да го заковат на място. Мамка му, хвана ме неподготвен! Извади телефона си набързо и погледна отново какво пише вътре. Хъх? Това събитие наистина не бе записано в дневника ми. Той присви очи, когато очите му се спряха на следващото предсказание. Е това е доста неспортсменско. Щом прочете написаното в телефона му, бъдещето му се обнови и се чу creepy notification sound-а от телефона му, както и от този на Съни. А що се отнася до нея, тя тъкмо беше dash-нала към гърба на Антъни. Но учудващо за нея, той се обърна рязко към нея, въпреки че беше невидима и я хвана за врата, спирайки изцяло атаката ѝ.


Sunny: ААхх..!!! Н-но как разбра?! Погледна към друмата ръка на Антъни, с която държеше телефона си и сама си отговори на въпроса. Не е честно.. Бъдещето се измени в последния момент. Тя погледна към своя телефон, на който пишеше, че Такуми ѝ прави комплимент, задето е повалила врага им. Но това бъдеще се промени на друго миг преди да достигне до Антъни.


Antony: Не е честно? Ще ти кажа какво не е честно. Хвана по-здраво Съни и я насочи към Такуми, за да му попречи да атакува с шиповете си. Не е честно да се отметваш от сделките, момиче! Исках справедлив двубой между мен и приятеля ти, но ти реши да се намесиш. Антъни сякаш много навътре приемаше това, сякаш не е било очевидно, че убийци като Съни и Такуми ще го измамят. Докато Съни го слушаше, тя дори сметна поведението му на подобно на това на Сайхара.

Съни!! Атаката на Такуми проработи, като той успешно закова Антъни на място. За съжаление, телефонът на опонента му хвана Съни неподготвена и тя бе хваната, което го накара да спре с атаката си и дори да остане на място. Тш..Погледна към Антъни. Пусни я. Ако тя умре, отказвам да говоря за каквото и да било. В замяна, тя няма да се намесва повече. - Такуми

Antony: Въздухна, след което пусна Съни на свобода. Неочаквано лесно той се съгласи. 

Sunny: Веднага щом бе освободена, тя направи бърз dash назад към Такуми и се хвана от болка за врата. Ауу... Кой да познае, че най-голямото ми оръжие в този случай ще ме издеде. Погледна към телефона си.

Antony: Не твоят телефон те издаде, а моят. Той показа дневника си открито, сякаш пред него не се намират враговете му. Тц! Тази тъпа вещица не си направи труда да обясни подробно как работят дневници. И от всичкото отгоре везната е наклонена срещу вас. Останалите играчи са се обединили срещу вас, за да ви елиминират първи.

Sunny: Останалите играчи? Имаш предвид онези клонинги на Wizyou? 

Antony: Клонинги? Аах разбрах какво имаш предвид. Тези хора на откриването на играта не бяха негови клонинги. Това бяха реални хора. Е мъртви, но все пак хора, различни от Wizyou. И аз бях там, но всички носихме едни и същи маски. Чрез тях The Mastermind-ът ни контролира. Wizyou, който преследвате също носи такава маска. Според мен той също бива контролиран от човекът, който седи зад всичко. Е ако въобще може да бъде наречен човеш, след всичко сторено. Погледна към дясната си ръка. Говореше с нормален и спокоен тон, въпреки че краката му бяха намушкани на колове, но това е така, разбира се, защото немъртвите не чувстват болка.

Моля..?! Такуми сякаш не можеше да повярва на това, което чу от Антъни. Той не се учуди от това, че останалите Wizyou-вци не са клонинги, а се учуди от това, че оригиналният Wizyou може би е контролиран от някой, който стои зад всичко това. Как така...? Искаш да ми кажеш, че през цялото си време съм преследвал просто една пионка...!? Контролиран или не, Wizyou е престъпник, който ще си плати щом го погна...!! А ако думите ти наистина се окажат истина, този, който стои зад всичко това ще го сполети същата съдба! Обединени срещу нас или не, аз ще достигна до Wizyou по един или друг начин! Личеше си колко determined беше Такуми що се отнасяше до убиването на мишените си. Колкото и време да отнеме, той не оставяше своя мишена жива. Или поне така бе свикнал... - Такуми

Antony: Еха, на това му се вика решителност. Замисли се за момент, втренчен в Такуми. Може би започва малко по малко да харесва това момче. Дали Wizyou е отговорен зад всичко или друг човек, който го контролира от сенките, за мен няма вече значение. I am a dead man. Но когато бях сред живите имах същата цел като теб - да хвана тази отрепка и да го накарам да си плати. Дмитрий беше същия. Чудя се какво ли е станало с него, след завършването му.... Разсея се в мисли за момент, но след това отново фиксира сериозния си поглед върху Такуми и Съни. Няма смисъл да го мисля. Просто ще ви накарам да ми споделите всичко, което знаете за него, както и за отвъдния свят. Постави ръката си на шиповете и изведнъж всеки един от тях се счупи.


Sunny: Изненада се от видяното. Хъх?! Как го направи?! Та той едвам помръдна! Но тя не се учуди само от видяното, но и от чутото. За отвъдния свят? Това прозвуча странно.


Antony: Вдигна си бритона, за да не му пречи на очите. След това си сложи лявата ръка на дясната китка и започна бавно да маха черната си ръкавица. Вие измамихте, но ще си затвори очите този път. Сделката още е в действие. Който загуби ще трябва да отговаря на въпросите на другия. Нямам причина да вярвам, че ще получа равностоен двубой с някой от вас, така че ще предприема друго действие. Нападнете ме двамата, няма проблем. Аз просто ще изравня везната, за да е справедливо. Вече ще се бием...

..:

"Завършването му"? Ясно..ето от къде знаеш за него. Зае бойна позиция , като остриетата му сякаш станаха дори още по - остри. Такуми погледна към ръката на Антъни, като леко се изненада. Еха, явно и ти си имал таен коз..добре тогава, това прави нещата равностойни. Но за твое съжаление..Погледна към Съни през рамото си. С това момиче до мен, аз не мога да изгубя. Това ни е първата мисия от години наред, но се чувствам сякаш това ни е стотната поредна мисия без да сме си взимали почивка. Щях да я навия да се бия сам срещу теб, но ти избърза и избра опцията, която устройва нас. Усмихна се. - Такуми


Такуми рядко говореше такива речи и дори си отваряше устата да изрече нещо. Обикновено е по - срамежлив дори сред близките си, но сега, сякаш беше различно. Такуми...се забавляваше. Харесваше му когато везните бяха наклонени не в негова полза. Обичаше да си играе със собствената си съдба и живот. Точно това негово качество му позволяваше да си прави от най - дълбоките рани без да се замисля. Навярно, в NEMESIS по - устремен човек от него нямаше що се отнася до изпълняване на мисиите до край.

寄生獣 セイの格率 「HYPNOTIK」Ken Arai


(0:44)



Antony: Хохоо, значи знаеш за Доджото. Признавам те, малцина са външните, които оцеляват след като разбират за него. Дори и да си близък с Дмитрий се съмнявам той някога да ти е говорил за това място. Все пак ако си отвори устата някога за това, той ще умре на място. The Mastermind се е подсигурил никой да не разбира за черния му бизнес като инжектира мини паразити, които ще убият всеки които издаде съществуването на Доджото. Този паразит също съм получил от него. Но той е различен. Той е мой приятел. Стига приказки, време е да разберем, кой отбор е по-добрия. Миги, знаеш да действаме! Окото на ръката му фиксира погледа си върху врага и в слевдащия момент го нападна. Ръката му се удължи на три пипала, които завършваха с отрие. Ако движенията на Антъни до сега бяха бързи и силни, то тези на паразита му бяха поне 5 пъти по-добри.

~ Фишум Фишум

Sunny: На мига получи няколко разрязвания, защото никой нормален човек не би могъл да избегне атаките на паразита, но никой от тях не бяха фатални или твърде болезнени. Сякаш Антъни си пазеше силите. Тя веднага отскочи назад, за да запази безопастна дистанция преди да реши какво да направи, но достигна до ръба на сградата. Бягане назад нямаше. Погледна нагоре към гръмоотвода на сградата. Там беше закачена шапката ѝ поради някаква причина. Тя се обърна към Такуми с план. Таки, спешно трябва да стигна до шапката си. Не случайно я оставих там. През цялото време тя събираше светлинните лъчи в една точка, която запазваше енергията си. Ако достигна до шапката си ще получава за известно време светлината, която по принцип бих получила ако беше ден.

Да...знам от него от учителя ми. Намръщи се щом спомена учителя си. Ненавиждам това глупаво доджо колкото и самия него..а дори не съм стъпвал там. Crush! Тъй като бива изблъскан назад след първите няколко замаси на Антъни, Такуми усети колко много нарастна неговата сила. Затова, той активира втората си бойна форма - Crush, в която Такуми получава много повече сила на цената на количеството кръв, което може да изразходва. Това обаче му позволи да блокира чуждите атаки без да бива изблъскван чак толкова много тъй като получи Strength Boost. Заради размера на остриетата си, Такуми можеше да блокира атаките на Антъни малко по - лесно от Съни, като застана пред нея щом видя, че тя изпитваше затруднения и започна да отблъсква атаките на Антъни. Blood Acid! Остриетата на ръката му станаха киселинни, като при сблъсък киселинната кръв щеше да попада по остриетата на Антъни и да ги разяжда малко по малко. Не се тревожи, ще ти набавя време, тръгвай! - Такуми

BLACK NAIL -by KEN ARAI 


(1:50)


~ Фишум Фишум...

Миги: Хм? След поредица от стотина атаки, Такуми активира своя crush, а след това и киселината. Отново тази киселина? В такъв случай... Миги прекрати своето melee комбо и върна пипалата си назад, като отряза остриетата, по-които имаше киселина, за да не ѝ позволи да разгради тялото му. Преминавам към range атаки. По трите му пипала отново се появи остриета, но този път бяха като игли и по цялата повърхност. Той замахна с пипалата и започна да изстрелва остриетата на wave-ове, всеки от който съдържаше 50тина иглички. Всяко пипало изстрелваше по един wave и му трябваха 5 секунди, за да презеради. Вие сте просто хора. Въпрос на време е да допуснете фатална грешка и победата ще бъде наша. Окото му се насочи към Антъни. Тони, внимаваш ли? Бъди готов да charge-неш към тях, когато ти дам сигнал.

Antony: Не бери грижа няма да ми е нужен. Знам кога да атакувам. Усмихна се на ръката си. Изглежда все още си във форма.

Миги: Тони, не се разсейвай с глупости. Аз винаги съм във форма.

Sunny: По дяволите, Таки внимавай. Тя започна да блокирва иглите, които идват към нея със своето танто, за да не бъде в тежест на Такуми. Но това ѝ отнемаше целия дъх и не можеше да предприеме никакви други действия. Въпрос на време беше умората да си каже думата както при нея, така и при Такуми. А пък техните противницо сякаш никога няма да се уморят. След кат устоя на няколко wave-а, тя започна да осъзнава pattern-а им. Изглежда, за да възпроизведе всички тези игли са му нужни няколко секунди. Аз ги преброих около 5. Започна да изчислява нещо наум. Мамка му, копелето е умно. Изстрелва иглите на wave-ове през равни интервали от време. Не знам какъв е този паразит, но сякаш има компютър вместо мозък. Прекалено точен е. Така дори и да трябва да презарежда през 5 секунди, докато разполага с 3 пипала, то времето, когато не летят никакви игли към нас е по-малко 2 секунди! (5/3). За толкова време трябва да достигна до шапката си. По дяволите, това звучи невъзможно!

След като схватката му с Миги свърши, Такуми бива принуден да се отбранява срещу купищата игли, идващи в негова посока. Заради малкият им размер, той много трудно щеше да ги отбива с големите си остриета и затова бива уцелен на някои места, но му хрумва друга идея в този миг. Така е...но за разлика от предишната им атака, такъв тип атаки е слаб срещу много голяма повърхност! Такуми използва Crush умението си и замахна право надолу с двете си остриета, като на тях забучи огромно парче земя и използва силата си да го извади. Забученото парче земя беше голямо около 4 метра и бая дебело, което щеше да им служи като щит. Blood Infusion! Такуми сякаш предаде от своята кръв на повърхността на импровизирания си щит и го направи киселинен, като го използва като стена срещу иглите. Киселината по щита щеше да разяжда много бързо иглите щот те се забият в него и нямаше да им позволи да преминат през него. По този начин, Такуми пестеше енергия и се защитаваше. - Такуми

Веднага щом Такуми се затича към Антъни с щит пред себе си, обствелването на игли приключи. 

Sunny: Сега е моят шанс! Таки, благодаря ти! Задръж го само още малко! Тя се затича с пълна скорост към шапката си.

Миги: Лимитира пипалата си до едно и в същото време се преобрази на гигатски чук, закрепен с дясната ръка. Антъни знаеш какво да правиш, нали?!

Antony: Разбира се. Антъни се приготви да сгромоляса чука си върху щита на Такуми веднага щом се приближи. Някакви си отломки от покрива на сградата не биха издържали на нечовешката силна на Антъни. През това време Миги заостри върха на пипалото си и се приготви за контра атака.

Щом Антъни и Миги унищожиха щита му, той се пръсна на адски много отломки, но за тяхна изненада, зад тях не се криеше Такуми. Следа от него даже нямаше. Единственото нещо, което можеше да подскаже за неговото присъствие бе кръвта, която се бе пръснала заедно с отломките. Тази кръв се придвижи едновременно към една определена точка, а именно зад Антъни и Миги. Такуми беше пръснал тялото си на кръв и щеше да го сформира за точно 1 секунда зад Антъни и Миги в опит да ги хване неподготвени. Той щеше да замахне с остриетата си в мига, в който се сформира. Пипнах ви! - Такуми

Такуми се сформира от кръвта, намираща се зад Антъни и замахна незабелязано към него, но тогава се чу рязък силен звук на блъсък между две остриета... отново...
Малка доза отчаяние навярно се събра в сърцето на Такуми, когато видя, че атаката му бе блокирана от пипалата на Миги. Щом това не проработи какво друго оставаше да се направи? Миги беше по-бърз и по-силен. Реагираше за стотна от секундата. Притежаваше нечовешки инстинкти. Последните невидими атаки на Съни също не пожънаха успех. А все още дори не бяха се доближили до Wizyou. Всичко изглеждаше обречено.


Antony:
Миги, Handle the defense! Антъни мигновено контраатакува с ритник в корема на Такуми. Миги щеше да неотрализира успешно всички вражески остриета, независимо колко на брой са. Всичко изглеждаше още по-обречено...
...
...Но тогава, докато биваше изблъскан назад, Такуми съзря в другия край на сградата Съни. От нея ярко излизаше огромен лъч светлина, подобен на този на Lux в оня cinematic. Тя най-накрая се беше добрала до шапката си, в която се складираше цялата тази слънчева енергия. И миг след като Такуми и Антъни си зададоха въпроса, за какво служи този лазер към небето, дъждът спря. Но две неща не се навързваха в това твърдение. Цялото небе беше покрито с черни дъждовни облаци и по нищо не личеше, че скоро ще спре да вали. И дефакто дъждът продължаваше навсякъде, но не и тук. Върху сградата, на която се намираха героите, вече не валеше. Или поне не се виждаха капките. Всъщност второто странно нещо, което Такуми можеше да забележе, че той продължаваше да усеща как капките дъжд се докосваха и намокряха тялото му, но видима следа оттях нямаше. Тогава всичко стана ясно. Това беше дело на Съни. Дъждът притежаваше 100%-ва прозрачност.


Sunny:
ТАКУМИ!!! СЕГА!!! След като временно спря дъждът, невидимите атаки отново можеха да действат и да хванат за пръв път Миги неподготвен. Съни веднага се запъти към врага, но тя беше твърде далеч. Антъни и Миги не бяха глупави и скоро щяха да осъзнаят какво се случва и да предприемат защитни мерки. Всичко беше в ръцете на Такими. В този момент, той можеше да се досети как да се възползва от липсата на дъжд. Той също имаше скрит коз в ръкава си. Нещо, оставено му от Съни минутка по-рано. Разбира се, ставаше дума за невидимотото замразено парче кръв. По какъв начин ще използва това количество кръв(2-3л), бе избор на Такуми.

(1:45)
Такуми: Какво по- Атаката му бива парирана от Миги, което позволи на Антъни да го изрита супер здраво в корема, при което той бива изстрелян назад, претъркаляйки се няколко пъти докато не се овладя най - накрая и не погледна към тях ядосано. Тш..пак не стана..вече започвам да се чудя как да пробия тази защита..изпробвах всички мои козове...чакай..Усмихна се леко. Всички.."мои"...добре! Изневиделица, сякаш му хрумна идея. Ако неговите техники не работеха срещу Миги, то той щеше да използва чужди техники. Такуми активира за точно 1 секунда своята най - силна форма, а именно Killer Killer mode, като беше за толкова кратко време, че дори остана незабелязано, защото никаква промяна не бе налице. Съни..!! В точно този момент, той се затича обратно към Миги и Антъни, а Съни тъкмо успя да активира своето умение успешно, позволявайки невидимите атаки отново да сработят. Точно това му даде перфектната идея как да използва огромното парче замразена кръв. Затваряйки очи, той започна да си визуализира жена в съзнанието. Техниките на Фузен тук няма да ми помогнат..но твоите със сигурност ще ми помогнат..Тази жена бе една от малкото, които Такуми уважаваше и бе приел като свой учител, за разлика от Фузен. Ако от Фузен бе научил как да се бие, то от нея бе научил как да е перфектният assassin. Отваряйки рязко очи, леденото парче кръв започна да се сформира в едно дълго , невидимо копие. С нищо няма да наподобява оригинала, но ще свърши работа...!! Отскочи нависоко във въздуха, като се беше извисил точно над Антъни.




Огромни количества кръв се концентрираха около върха на копието, които му придадоха голям penetration boost , както и адски много изблъскваща сила. Ако го уцели, то това копие ще го запрати да лети чак до отсрещната сграда докато не се забие в нещо. Той го метна с всичка сила, имитирайки едно към едно техниката на учителката си. В комбинация с умението на Съни

Antony:
Мамка му, добре ни подредихте! След като направи един опит, да се измъкне, той се отказа. Прие се за победен и погледа със смирен поглед. Той въздъхна и рече: I am a man of my word. Вие спечелихте облога, така че ще отговоря на въпросите ви...

Такуми: Приземи се успешно на сградата , като се поздрави със Съни и ѝ се усмихна. Добра работа, партньоре..сега, да видим какво има да ни каже мравката. Отскочи към другата сграда, като погледна към Антъни, който беше хванат в капан. Силен си, ще ти го призная. Но искам да те питам следното..какво знаеш за човекът под маската на Wizyou? Изобщо виждал ли си кой е той? Със сигурност го познаваш по - добре от мен, трябва да знам колкото се може повече за този негодник, за да го заловим.

Antony:
Въздъхна отново, тъй като му предстоеше да разочарова хората пред себе си - нещо, което той ненавиждаше да прави.
Мамка му, почти нищичко не знам за човекът, който търсите. Да ви кажа честно не очаквах, че ще ме надвиете, но ще се постарая да ви споделя всичко, което знам.
Както вече казах Wizyou е сянка. От 10-годишен го разследвам и за това време не съм постигнал нищо. Но това се дължи на факта, че средствата ми бяха доста ограничени. Все пак аз бях затворник. Не... много лошо от затворник. Вижте, не мога да ви кажа нищо за Wizyou, освен че този, който се намира в най-високата сграда в града не е mastermind-а на случващото се тук. Това не е града на Wizyou. Това не е и неговата игра. Wizyou е просто една марионетка на истинския mastermind. Обеден съм в това. Забелязахте ли маската, която винаги носи? Според мен чрез нея този, който седи зад всичко, го контролира умело от разстояние. Ако искате да разберете кой наистина е Wizyou, отървете се от маската му! Но ако mastermind-ът е този, който търсите, ще трябва доста повече да се постараете. Побиха го тръпки, като говореше за него. Антъни не се страхуваше от Wizyou. Той се страхуваше от този, който е направил живота му Ад още от малък, а именно - The Mastermind.
Съжалявам..., не мога да ви дам следа, къде да го търсите..., но мога друго да сторя. Ако желаете ще ви разкажа за моята история. Все пак сте приятели на Дмитрий. Усмихна се, като погледна в небето. Кой да повярва, че ти ще успееш да си създадеш връзки като излезеш навън...? Кой да повярва, че от всички само ти ще оцелееш това бедствие...? Върна погледа си към Такуми и Съни. Аз бях един от сакилийниците на Дмитрий Алексеев. Предполагма сте чували от него за т.н. Кърваво Доджо? Искате ли да разберете повече?

Такуми: Ядоса се щом разбра, че Антъни нямаше да ги доближи до Wizyou, но въпреки това все пак получи някаква информация. Не ме интересува дали е марионетка или не..този човек също го издирвам от дълго време и ще го накарам да си плати по един или друг начин..а що се отнася до mastermind-a , той също ще бъде намерен, гарантирам ти. Надигна вежда щом Антъни спомена кървавото доджо. Такуми беше добре запознат с concept-a му. Да, чувал съм какво ли не. Щом си го изпитал от първо лице, нямам против да ми разкажеш, стига да мога да извлека полезна информация.

Antony: Впечатляващо! Дмитрий, успял си да им разкажеш за Кървавото Доджо, въпреки печата на езика ти! Как си успял?!
Щом си запознат с Доджото ще ти спестя детайлите. Ще ви разкажа малко повече за участниците, тъй като ако съдя по това, че не познахте мен или Катя, значи Дмитрий не ви е разказал за съучениците си. Колко грубо от негова страна. Преминахме през Ада заедно  и не си е направил труда да разкаже за нас. Отново се усмихна. Това е толкова в негов стил. Дмитрий не е от най-бъбривите, нали?

Sunny: Същия като Таки е ^^ Вълк-единак. Почти невъзможно е да ги накараме да работят в екип. Мълчеливи и потайни са и двамата. Това, че говореше и за Такуми в 3-то лице, може би го издразнил, за това тя веднага му направи комплимент. Но дори и така да е, тези двамата са със сигурност най-умелите сред нас. Дмитрий е нашият най-добър шпионин, а Таки... Погледна го, като леко се зачерви. Имаше само един вариант, тя да се почувства нервна или срамежлива и това беше когато говори за Такуми пред друг. След като леко се зачерви, тя се обърна към Антъни и с усмивка му каза:
Таки е най-амбициозния от всички ни! Нямало е мисия, която той да не изпълне докрай. Шефката все му дава най-трудните и дълги мисии, но той въпреки това стиска зъби и се връща с добри новини. Невероятно надежден човек е. Съни искаше да каже още хиляди други добри качества на Таки, но се осъзна, че не му е сега времето и се спря.


Antony:
Засмя се. Страхотна двойка сте...
Най-добър шпионин, викаш? Хах, отива му със съгурност. Хех, значи наистина е възможно да се завърши Доджото? Винаги съм имал съмнения, че когато завърша пълнолетието си, ще се отърват като мен, най-вероятно като ме убият. Но ето, че Дмитрий не само е завършил, но е станал вече част от външния свят. Погледна затъжено надолу. Аз все още не съм се докоснал до външния свят. Прекарал съм целия си живот, затворен в това дяволско място. Нямах никакъв талант и потенциал да завърша жив. Още в първата си битка загубих дясната си ръка, но поради някаква причина mastermind-ът ми даде втори шанс и ме снабди с Миги, но дори и с това приятелче на моя страна, не успях да оцелея. Дмитрий ме надмина с голи ръце. Надмина всички ни...

Sunny: Всички? Кои всички?

Antony:
Съучениците ни. Всички те, с три изключения, загубиха животите си на арената. Бяхме общо 13 на брой. Всъщност вие се засекохте преди малко с още един мъртъв съученик. Погледна в далечината, където немъртвата жена от преди малко, стоеше клекнала на върха на една от сградите. Тя ги наблюдаваше, но в момента, в който я забелязахме, мигновено изчезна. Това там е Катя. Тя също бе убита в двубой в Кървавото Доджо. По дяволите не ни остава много време! Катя е в движение! Трябва да побързам!
Катя и аз бяхме също на онова място с вещицата. По-рано казахте, че там сте видяли Wizyou и 9 негови клонинга, нали? Всъщност там бяхме аз, Катя и останалите 8 загинали съученици. Предстои ни да се изправим срещу тях. Аз мога да ви кажа на какво са способни те! Всъщност нещо повече! Мога да ви помогна да ги победите! Какво ще кажете?!

Последните думи на Антъни направиха силно впечатление на Такуми и Съни. Защо той ще иска да ни помогне, като дори е готов да се изправи пред другарите си, за да го стори? Струваше си да се пита.

Такуми: Усмихна се след като Съни говореше толкова хубави неща за него. Той и дума не обели обаче, защото искаше да изслуша и да обмисли внимателно това, което Антъни им казваше. Значи всички останали без истинският Wizyou тук сте хора от това доджо..? Хъх..в такъв случай, защо би ни помогнал? Не са ли твои приятели? Не виждам причина да се опитваш да ни помогнеш да ги победим. И не знам дали можем да ти се доверим..нищо лично. Но дори това, което казваш, може да е вярно, то е напълно възможно в момента да си под контрола на този негодник mastermind. Ако успееш да ми докажеш, че това, което казваш, истински го чувстваш, ще се съглася да работя заедно с теб. Кажи ни на какво са способни и ако се окажеш прав, ще ти се доверя.

Antony:
Приятели? Не. Няма такова нещо. Колкото и да ги чувствах като мои другари, в Кървавото Доджо няма място за такива. Единственият начин да излезеш жив оттам е да премахнеш всеки от пътя ти. Точно това е направил Дмитрий. Повечето от противниците, срещу които ви предстои да се изправите, са били убити от ръцете на Дмитрий.
Дмитрий, успял си да излезеш, но на каква цена? Навярно си жертвал всичко, което имаш, а именно човечността си. Чудя се дали си успял да се съвземеш от този удар? Чудя се дали наистина гледаш на тези хора пред мен, като твой другари?
Спря да разсъждава наум и увеличи тона си към Такуми с надеждата да го убеди:
Можете да ми се доверите! Не съм под ничий контрол! Останалите също не са! Само тези с маски са директно под контрола на mastermind-а. Но дори и така, играчи имат мотив - играта. След като се отърват отвас, те ще започнат да се избиват взаимно, докато не остане само един на крака. Причината е проста. Спечелиш ли играта получаваш едно желание, нов шанс..., нов живот. Антъни намали тона си и погледна затъжено надолу.
Всеки иска да спечели играта и да излезе от този шибън град. Всеки си иска живота обратно. Нормално. Приемат тази игра като втори шанс. Шанс да започнат всички наново. Аз обаче не споделям тяхното желание. Аз съм приел съдбата си. Допуснах една и съща грешка два пъти и както виждате си платих за това. Сам съм си виновен, че се озовах тук и няма смисъл да го отричам. Бях победен и това е реалността. Същото се отнася и за останалите, но те ще направят всичко възможно да променят съдбата си. Аз не желае да последвам примера им. Аз не желая да опозирам съдбата. Не желая да спечеля тази игра. Слабите не заслужават втори шанс... Начинът му на мислене наподобяваше до известна степен този на Сайхара, като това направи впечатление на Съни и може би и на Такуми. Но дори това да не ви стига като смислена причина, ето ви още една. Антъни погледна към дясната си ръка. Дори и да се окажа победител в тази отвратителна игра, то аз ще мога да върна само един живот от мъртвите... Аз... не мога да се върна без Миги. Ако не беше той, слабак като мен, никога нямаше да стигне толкова напред в Доджото. Миги беше моят втори шанс, но дори и с неговата помощ аз се провалих. Трети шанс не заслужавам...
За това....!
ЗА ТОВА ПОЗВОЛЕТЕ МИ ДА ВИ ПОМОГНА!!!
ЗАЕДНО ДА ПОБЕДИМ ТОВА ЧУДОВИЩЕ, КОЕТО ИЗМЪЧВА ВЕЧЕ ДОСТАТЪЧНО ИЗМЪЧЕНИТЕ МЪРТВИ ДУШИ!!!
Позволете ми да помогна и на себе си...! Уморен съм, но не чувствам умора. В агония съм, но не чувствам болка. Спи ми се, но не мога да заспя. Искам най-после да затворя очи. Искам да посрещна съдбата си, но той не ми позволява. Моля ви..., нека победим това чудовище веднъж завинаги... Такуми и Съни забелязаха лицето му как беше напът да се напълни със сълзи, но нито една не излезе от очите му. Малко или много те успяха да почувствах мъката му. Съни вече взе своето решение, но искаше да чуе и Такуми. Тя се обърна към него в очакване на отговора му.

Такуми: В началото, той не искаше да му се довери поради простата причина, че си мислеше, че може да е под чужд контрол. След като изслуша обаче как той се чувства, той усети, че подобни чувства трудно биха били имитирани от mastermind-а ако не ги чувстваше и той. Въздиша, но погледна след това към Антъни и му кимна. Добре. Имаш доверието ми. Ще ти дам този шанс, който искаш да победиш Wizyou. Така че нека да вървим и да не губим никакво време. Погледна към Съни. Ти какво мислиш?