Скривалището на Wizyou

Sunny:
Усмихна му се, докато си гледаше телефона. 
Трудно ми е да повярвам, че се съгласи, Таки. Дори и фактът, че още преди 5 минути прочетох за това в телефона си, пак не можех да повярвам. Променил си се, Таки ^^
На твоя страна съм независимо какво, знаеш го. Няма смисъл дори да ме питаш. Да вървим! Тя освободи Антъни от мрежата.


Antony:
Изправи се, като си изтупа дрехите.
Ако съдя по това, че само трима от Доджото липсват тук, значи оцелелите, освен Дмитрий са Сузуя и Джонатан. Тц, ненавиждам и двамата. Как точно те ще излязат от този Ад. Този свят е толкова несправедлив... Както и да е, да не губим време в излишни приказки, да вървим, но на къде?

Sunny:
Сузуя? Ако не греша, този е един от членовете на TG. В момента някой от нашите би трябвало да се разправя с него. Дано всичко мине наред... Тц, по дяволите! Надявах се бързо да приключим с този Wizyou, за да може да помогнем на останалите, но нещата се усложниха. Все още дори не сме се доближили до него. Започва да ми омразва от тази игра на котка и мишка. Погледна към Антъни и му отговори:
Трябва веднага да се насочим към най-високата сградата в центъра на града. Дневникът на Такуми показа, че той там се крие, но ако не побързаме, Wizyou ще се слее с немъртвата си армия по улиците. Ако това се случи не знам как ще го открием. Да вървим! Съни се затича до ръба на сградата и отскочи към следващата. Планът беше да се придвижват по покривите на сградите, защото макар и да е по-опасно, така е най-бързо, а това единствено имаше значение в тази ситуация. Докато бягаше, тя поглеждаше телефона си постоянно.
Часът е 11:40PM. Още 2 минути, докато дневникът на Таки се обнови. Не можем да чакаме дотогогава! Трябва да хванем Wizyou преди това и да променим предсказаното му бъдеще. Хм, в дневникът ми няма никаква информация от враговете ни. Но това нищо не означава. Все пак и те са притежатели на дневници. Могат по всяко време да променят предсказанията ми. Като се замисля, Антъни също трябва да притежава такъв.
Докато скачат от сградата на сградата, тя го попита следното, без да намаля темпото:
Хей Тони, ти също можеш да предсказваш бъдещето, нали? Все пак и ти си един от играчите. Какъв е твоят дневник?

Antony:
Моят ли? Аз имам The Justice Diary. Този дневник предсказва, ако в близкото бъдеще ставам свидетел на събитие, което по моя преценка ми се струва несправедливо. Още в началото на играта, когато разбрах, че сте сами срещу 10тима играчи, аз реших, че трябва да ви помогна, за да може поне малко да се изравни везната. Още от тогава възнамерявах да ви помогна, но първо исках да преценя възможностите ви. Сега вече искрено вярвам, че тримата можем да се справим с останалите ^^

Sunny: 
Хех, така да бъде! Ще разобличим заедно този Wizyou и ще освободим немъртвите от кошмара ви. След това с Таки ще намерим този, който седи зад всичко и ще го победим веднъж за винаги. Повярвай! ^^
Всичко изглеждаше чисто и спокойно. Нямаше никакви препятствия по пътя. Беше прекалено съмнително. Една минута преди телефона на Такуми да се обнови, те се преземиха върху сграда, която беше на стотина метра от непостъргача. Асансьорът беше от прозрачните и буваквално можеше да се види как Wizyou се намираше в него и слизаше към първия етаж.
ЕТО ГО! ДА ХВАНЕМ СЕГА, ПРЕДИ ДА Я СЛЯЗАЛ ДОЛУ!! Тя направи една крачка и се подготви да отскочи към Wizyou, когато телефонът ѝ издаде същия creepy notification sound. Този път Съни веднага се спря на място и погледна телефона си. Направи го мигновено. Тя вече беше свикнала с това как работят дневниците и знаеше, че върху тях трябва да приоритизира вниманието си. Този, който първи научи бъдещето ще излезе победител. Тя отвори flip-phone-а си и секунда по-късно извика на Такуми: 
НЕ БЛОКИРВАЙ!!! Редом с това, Такуми видя как към него летеше почти беззвучно един от дагерите на Катя - немъртвата жена от по-рано. На пръв поглед дагерът по-лесно можеше да се блокира от колкото да се избяга, но Съни знаеше нещо, което Такуми не.

Такуми: Аз си мисля, че съм си същия, но добре. Хм? Погледна към сградата. Ето го..мишката продължава да бяга..не за дълго.В секундата, в която той видя Wizyou, погледът му се наостри и hunter сетивата му се активираха в този момент. Като кръвожаден хищник, той фиксира погледа си върху Wizyou и бе готов веднага да отскочи към него, но в този миг той усети беда, която наближаваше. В следващият миг, дагер вече летеше към него, като той инстинктивно тръгна да го отбива с дагера си. Хъх?! Обаче, гласът на Съни му каза да се бори с инстинкта си да блокира - нещо, което хищниците много трудно правеха. Заради огромното му доверие към нея обаче, той реши да направи точно това. Мамка му!! Реши да рискува всичко, като се опита да избегне дагера като отмести тялото си галантно настрани. Беше обаче едва когато дагера прелиташе точно до него и дори той самият не знаеше дали ще успее да доджне подобна атака в последния миг.

Такуми успешно щеше да dodge-не дагера, но момент преди да профучи покрай него, дагерът присветна и изчезна, като на негово място се появи този стокилограмов пънкар, който веднага замахна вертикално към Такуми със своят гигантски меч, наподобяващ този на Забуза.
Изглежда играта на котка и мишка продължава, но кучетата все повече се появат и усложняват гонката.
Такуми по-лесно можеше да избегне пънкарят, отколкото дагера, но ако се беше опитал по-рано да го блокира, можеше да стане грозно. Докато замахваше, пънкарят се намираше във въздуха на мястото на дагера. Това означава, че Такуми лесно може да го контраатакува, след като се отдръпне от меча му. Докато Съни анализираше хладнокръвно ситуацията отстрани, Антъни от своя страна веднага реши да се намеси:

Antony: Миги, атака! Три пипала с острие на върха, веднага се изстреляха от ръката на Антъни към пънкарят. Толкова висок и едър човек няма как да блокира 3 бързи атаки едновременно. За това и не го направи. След като остриетата се забиха в тялото му, той си го стегна, с цел да ги задържи вътре в него за известно време

Пънкарят: Развика се със своя гръмоносен глас.
ХХАХАХА!!! НЕ МОЖЕШ ДА МЕ СПРЕШ С ТЕЗИ МАЛКИ ОСТРИЕТА!!! ХАХА КАКВО СТАВА?! ДА НЕ БИ ДА СЕ ЗАКЛЕЩИХА ВЪТРЕ В МЕН?! ХАХАХА!!!

Antony: По дяволите! И трите пипала на Миги останаха вътре в стомаха му. Ще трябва аз да се намеся. Той извади с лявата си ръка меча си и се затича към пънкаря, за да го срази, но беше спрян. Undead жената метна още 2 от дагерите си. Единият се заби пред краката на Antony, а другия до Съни. На местата на дагерите се телепортираха подкреплението на пънкаря. Това бяга другите 2 меченосци от този арт. Така всеки от героите си имаше двойка, с която да се дуелира.

Пънкарят: Насочи цялата си ярост нетърпеливо към Такуми замахвайки още веднъж със своя масивен меч, с форма и големина колкото този на Забуза. МОЙ СИ, ЖЕНЧО!!! Пънкарят беше супер силен физически, дори и за undead, правейки атаките му почти невъзможни за блокиране. Докато е бил жив, слабото му място се намираше в бавните му движения, ала сега, когато е немъртъв, атаката му беше хем мощна, хем бърза.

Sunny: Не engage-на в битка, защото имаше ярка цел в главата си - да залови Wizyou преди да е късно. Таки, не губи време в излишни битки! Спомни си какво предсказа дневника на Wizyou!
Припомням: Такуми става притежател на дневника на ловеца, който на всеки 5 минути прониква в дневника на жертвата му - Wizyou. Последното му предсказание от преди 4 минути бе следното:

"Съни и Такуми изглежда вече знаят къде се крия. Щом толкова бързо са разбрали, най-вероятно един от двамата разполага с The Investigation Diary или с The Predator Diary. В такъв случай, най-сигурното скривалище ще е там, където е армията ми. Взимам асансьора от 50тия етаж и слизам до 1вия. Излизам от сградата и се смесвам с хилядите бродещи мъртъвци. Съни и Такуми никога няма да ме достигнат тук. Останалите играчи продължават да ги преследват. Скоро играта за тях ще приключи."

* Wizyou се намираше в най-високата сграда на няколко постройки разстояние от Такуми и Съни. Двамата тъкмо го бяха локализирали в стъкления асансьор да слиза надолу, и тъкмо имаха възможност да го спрат веднъж за винаги, когато немъртвата жена отново им провали планове, този път с подкрепление(Пънкарят и другите 2ма.)

Sunny: Огледа внимателно своя опононент и бързо прецени, че може да избяга лесно от бавните му атаки. Тези са бивши съученици на Дмитрий от Доджото, ала щом са тук, означава че са загинали, преди да го завършат. Следователно няма как да са особено силни, но ако съдя по думите на Антъни, то тези също са играчи и всеки оттях притежава свой дневник на бъдещето. Това вече може да се окаже проблем..