Lyg (Nirn)

Скарлет: Дори и да знаят, това не прави всичко това по - хуманно..! Нараняваш света по този начин, не виждаш ли..?! Каквото и да правиш, спри..! Беше нормално за нея да реагира по този начин. Като бивша цветарка, тя най - много мразеше да гледа как хората нараняват природата около нея за собствените си цели и нужди. И трябва да ми отговориш..този път искрено..! Посочи амулета на врата ѝ. Това нещо...твое от самото начало ли е..? Дядото говореше за това нещо и как не иска да попада в този свят...няма как да не се осъмня в теб, Ruby..!

Ruby: Наранявам света...? Това е доста сериозно обвинение. Тя се засмя леко, като започна да крачи бавно към Скарлет, като бронята и се появи върху тялото, амулета все още около врата и. Изглежда беше заинтригувана от въпроса обаче, защото Ruby спря щом Скарлет го зададе. Хм...? А, срещнала си се с Anuiel явно... Разбира се, че е мое. Ако искаш, имам доказателство.

Скарлет: Явно се е досетила, че няма как сама да разбера за това толкова бързо..! Кой ли е този дядо..? Щом видя бронята ѝ, тя направи крачка назад, сякаш усети враждебност. Т-това е лъжа...! Няма как да ти повярвам, Ruby...ти каза, че искаш да ми помогнеш да си тръгна от тук, защото е в твой интерес..все пак съм чужденка..но..! След като усетих на какво е способно това чудо в твои ръце..започнах да се питам, какво по дяволите смяташ да направиш с такъв силен артефакт..?! Наистина ли би била склонна да ми помогнеш..или това бе просто лицемерие?!?

Ruby: Не те лъжа, Скарлет. С изричането на името, Скарлет я побиха тръпки. Все пак, тя никога не си беше казвала името откакто бе пристигнала в този свят. И въпреки това, тази жена го знаеше. Но.... обяснението е твърде дълго. Все пак, Все още нямам силите да ти покажа това, което аз съм преживяла. Но дори и да можех, ти нямаше да повярваш. Този амулет беше откраднат от мен. Склонна съм да ти помогна поради няколко причини. Едната от тях е защото ми върна това, което ми бе откраднато преди толкова много години. Другата причина е защото те познавам, но... да сме по-точни, не познавам теб, а теб от друг свят. Даже може би повече от един.

Скарлет: ...?! Отдръпна се отново щом чу името си. Тя не знаеше как Руби знае, но бе достатъчно учудена. Ти знаеш...? Т-това е лудост..друга аз..? Наистина ми е трудно да проумея това, което казваш...Поклати глава. Както и да е...това са неща, които Мерлин разбира...но сега него го няма...но е станало някакво недоразумение. Не съм ти носила този амулет..! Аз просто се събудих тук..не е била моята цел да дойда на това място..и не знам как изобщо съм дошла..но трябва да се върна..! Приятелите ми са в опасност..бих се с твърде опасен враг преди да дойда тук..те нямат шанс срещу него..!

Ruby: Както ти самата каза... това не е от твърде голямо значение, поне в момента. Наясно съм, че си тук против твоята воля, както и че искаш да се върнеш обратно вкъщи. Съответно, точно върху това работя в момента. Или поне работих по въпроса докато не дойде ти. Не би трябвало да отнеме още твърде дълго, остана само да издигна последната кула и да ги активирам, както и да наглася някои малки неща, след което би трябвало да се прибереш обратно при приятелите ти. Нямам причина да те държа тук в този затвор все пак.

Скарлет: Ruby...можеш ли да гарантираш това..? Тези кули...вече със собствените си очи видях колко енергия използваш...! Притеснявам се, че ако не внимаваш, нещата могат да станат още по - зле...не разбирам от времеви аномалии и такива неща, но когато усетих този трус...знаех, че нещо не е наред..!

Ruby: Да, мога да гарантирам връщането ти обратно в твоя свят. Имам достатъчно добра идея как работи този свят, все пак, аз съм една от причините той да съществува. Разбира се, разбирам притесненията ти. Ако не знаех какво правя, нямаше да работя с такова количество енергия, или да правя нещо толкова опасно. В случая обаче няма за какво да се притесняваш. Всички сметки са безупречни, остава само да свържа елементите, както вече споменах.

Скарлет: В такъв случай...ще те послушам..ако разбираш колко добре работи този свят, ще бъде лесно за някой като теб..Въпреки всичко това обаче, Скарлет усещаше нещо нередно и че нещо не се връзваше. Тя не знаеше какво точно бе то, но шестото ѝ чувство ѝ казваше, че имаше нещо нередно.

Ruby: Тя кимна, като отново се обърна към кулата, протягайки ръка натам.В такъв случай, ще продължа с приготовленията. Ако искаш се хвани здраво някъде, няма да е по-различно от по-рано. Но ще те помоля да не ме прекъсваш.

Скарлет: Хвана се отново за меча си, но поглеждаше съмнително към Ruby. Ruby...в теб виждам себе си от миналото ми. Ако се окажеш такава, за каквато те мисля...няма да проявя милост към теб. Надявам се да не ме излъжеш..

Ruby: Амулета на врата и започна да свети, като Ruby се концентрира. Слез малко се появи земетресение, но то беше много по-слабо от преди.


С тези думи, Скарлет видя как около града се издига нещо като пръстен, след което още няколко такива, като пръстените започнаха бавно да се въртят и около тях да се появяват някакви непознати за Скарлет руни.

Скарлет: Държеше се за меча си през цялото време, като гледаше леко изплашено към Ruby. Докато слушаше това, което тя говори, тя не разбираше кой знае колко за нещата, които чуваше, но последната част от монолога ѝ го разбра. Реалността..? Какво смяташ да правиш с това..? Не мислиш..не мислиш да се опитваш да контролираш реалността, нали..?!? Това ще доведе само до проблеми, Ruby..! Толкова много сила не бива да попада в ръцете на когото и да било!

Ruby: Пръстените се въртяха, разширяваха се и се свиваха, начупваха се, разделяха се на части и тези части също започнаха да се разместват. Всичко това изглеждаше като един огромен и изключително сложен пъзел. Гледката беше също толкова внушаваща и възхитителна, колкото и страшна. Каквото и да правеше Ruby, очевидно знаеше какво прави. Но това водеше до друг въпрос... защо тази жена имаше достъп до подобно знание? И какъвто и да беше отговора... тя се усмихна на коментарите на Скарлет. За едно обаче ще те поправя, Скарлет... Истината е, че тази сила не трябва да попада в грешните ръце. И единственото, което мога да направя, е да се подсигуря тя да не бъде там. Тя погледна нагоре за да види прогреса по нареждането на частите на пръстените. Остана още малко.... преди да можеш да се прибереш у дома.

Скарлет: Сложи ръка пред лицето си докато наблюдаваше със страх в очите това, което се случваше и си личеше, че не ѝ харесваше изобщо. Не...това е грешно! Не можеш да гарантираш, че твоите ръце са правилните..! Всеки може да бъде завладян в стремежа си за сила..! Аз самата съм такава и знам, че това не е правилният начин на мислене..! Погледна към пръстените. Какво се случва..? Сигурна ли си, че това ще отвори пътят обратно към Земята..?

Ruby: Така е... не мога да гарантирам нищо. Това, което казваш, е така. Наблюдавано е многократно, и навярно не само в нашата история. Жаждата за сила е истинска заплаха. Затова трябва да се борим с нея както можем. Частите започнаха да забавят скорост, с цел да се движат по-прецизно, като повечето вече заемаха отредените им места. Да, напълно съм сигурна че ще отвори път натам. Този град е проектиран с цел да може да си взаимодейства със силите на Aetherius. За разлика от вашия свят, тук всичко работи като много сложен часовников механизъм. Всичко е възможно, стига да знаеш как работи въпросния механизъм.

Скарлет: Ако това, което казваш, е истина...възможно ли е да се видя с прадедите си? Да пътувам във времето? Във всяка една точка от времето ли можеш да ме изпратиш обратно..?

Ruby: Технически.... е възможно, но след това не съм много сигурна как ще можеш да се върнеш в твоята времева линия. Може да съм наясно как работи този свят, но не съм напълно наясно как си взаимодейства със светове отвъд Aetherius. И е възможно да си имаш проблеми с пазителите на вашия свят. Но като спомена предци... имам познати от Camelot. Е... поне от света, който е преплетен с Aetherius. И аз бих ги посетила, но... уви, това не е нито времето, нито мястото за това. Като цяло, ти избираш кога и къде искаш да се върнеш. Щом знаеш за това, предполагам Anuiel вече ти е обяснил как работят времето и пространството тук...

Скарлет: Колкото и да искам да разбера повече за произхода си...имам по - важна мисия в момента! Трябва да се върна у дома и да помогна на приятелите ми да спрат тази вражеска инвазия, която се случва. Но да...онзи старец ми каза как работи времето тук...точно заради това се притеснявам, че може и да не се върна на правилното място..

Ruby: Няма от какво да се притесняваш. Ще се върнеш в точния момент от времето, който е нужен. С тези думи, и последното парче от пъзела се нареди, което доведе до огромен изблик на енергия в кулата, като входната врата бавно се превърна в нещо като портал. Амулета около врата и спря да свети, като Ruby въздъхна. Готово... да си призная, отне по-дълго отколкото се надявах, но... вече може да преминеш.

Скарлет: Кимна, като започна плахо да върви към портала. Благодаря ти, Ruby...ще намеря начин да ти се отблагодаря ако се видим отново..С плахи стъпки, тя започна да се доближава до портала, но все още беше скиптично настроена след това, което видя..

Ruby: Както вече казах... няма нужда да се отблагодаряваш по какъвто и да е начин. Правя го за да върна услуга.
Акатош: И двете чуха добре познатия глас на дядото зад тях. Наистина ли беше нужно да и казваш всички тези лъжи, Ruby...? Или да те нарека по истинското ти име, Lorkhan...
Ruby: В момента, в който тя чу гласът му, Ruby се обърна рязко, замахвайки с halberd-a си към него. Острието обаче просто мина през него, все пак, това бе просто светлинна илюзия. Разкарай се от погледа ми, Anuiel...!

Скарлет: ...?! Щом чу гласа на дядото, тя веднага се спря и се обърна към него, видимо объркана. Вие...? Какво по..? Погледна към портала, след което към Ruby, която изведнъж стана агресивна. Лъгала си ме...? Каза ми, че ще ми помогнеш да избягам от тук и да се върна при приятелите ми...! Погледна отново към дядото. Къде щеше да ме отведе този портал..?

Акатош: Тя не излъга за дестинацията на портала... но за всичко останало....
Ruby: Защо... защо винаги трябва да се месиш където не ти е работата?! Тя замахна отново към него.
Акатош: Този път сякаш успя да спре оръжието с ръка. Точно тук грешиш, Lorkhan.... именно това ми е работата. От мига, в който ти открадна амулета на дъщеря ми.
Ruby: Този коментар видимо я разгневи, като тялото и пламна, и с това, от дясната страна на главата и се образува нещо като рог от огън. Тя изтръгна оръжието си от ръката му, stomp-на земята, завъртя оръжието и отсече главата на илюзията, което накара илюзията да изчезне. В гнева си, Ruby изглеждаше повече като демон отколкото като човек.

Скарлет: Виждаше как гнева на Ruby се манифестира буквално в пламъци я накара да си спомни за битката ѝ с Annie когато тя самата бе на страната на злото. Тя леко се намръщи, като постави меча си пред себе си и започна да навръзва нещата. Ruby...! Дай ми този амулет...той не е твой! Той ме доведе тук..и ти се възползва от това да ме заплетеш в мрежата ти от лъжи!