Lyg (Nirn)

Nirn е един от световете, с които тази вселена се сблъска по време на скорошните събития. Това е вселена, следваща свои собствени правила, като свят, съдържащ светове в себе си.

Lyg е мястото, на което Скарлет се появи след като амулета на Бякурен изчезна, взимайки Скарлет със себе си.

Щом Скарлет се събуди, тя щеше да забележи, че лежеше на легло в някаква стая - съдейки по видяното, всичко изглеждаше в доста средновековен стил. Освен това, раните и бяха изчистени, третирани и внимателно превързани.
Ruby: Седеше на масата, като изглежда забъркваше някакво лекарство от билки в хаванче, съдейки по миризмата в стаята. Щам усети, че Скарлет се беше събудила, тя погледна към нея. Успокой се... тук си в безопасност. И внимавай с резките движения, раните ти бяха доста тежки.

Скарлет: Стресна се като видя Ruby, като веднага скочи от леглото и сформира катаната си, но се подпря на нея тъй като усети много болка в тялото си. Ъгх..! К-коя си ти..? Не помня да съм те виждала..и къде се намирам?!? Т-трябва да се върна при останалите..! Beacon e в опасност, много невинни ще умрат..!

Ruby: Beacon...? Изправи се, като отиде до нея. Съжалявам да го кажа, но.... подобно място не съществува тук. Името ми е Ruby, а мястото, на което се намираме е The White-Gold Tower, в Lyg.

Скарлет: Отстъпи назад. Какво..? След като чу това, тя веднага се запъти към вратата и щеше да я отвори, дори да я разбие ако беше заключена. Трябва да се махна от тук..!!!

Ruby: Последва я от притеснение. Успокой се малко...! Раните ти не са никак леки! Вратата не беше заключена, като Скарлет щеше да се озове в голям коридор с прозорци, като коридора беше напълно празен. Приличаше на коридор на някакъв замък или крепост. Не знам от къде идваш, но ако не друго, мога да те заведа там, където те намерих. Не знам обаче каква е била причината да се озовеш там.

Скарлет: Моля ти се...това е нищо, имала съм много по - тежки рани и съм се измъквала само с няколко счупени кости..Огледа се, видимо объркана отново. Замък..? Изтича до единият прозорец. Мерлин..?! Мерлин!! Чуваш ли ме?!? Знам, че винаги ме чуваш, където и да си, ела веднага..! МЕРЛИН!!

Ruby: Мерлин? Очевидно си нямаше идея за какво говори Скарлет. Това, което видя тя през прозореца е стена, която образуваше окръжност около сградата, която бяха, като сградата изглежда беше изключително висока кула, съдейки по сянката, която сградата спускаше. Отвъд стените се виждаше висока снежна планина, нещо като метеорит в небето, както и още по-висок вулкан. Околността изглеждаше така, като те бяха в кулата по средата, която беше обградена от стена:



Ruby: Не знам кой е Мерлин, нито от къде идваш... но ако искаш да се прибереш от където идваш, ще се опитам да ти помогна. Но ще трябва да се движиш с мен, или ще те убият.

Скарлет: Какво по дяволите е това място..? Забеляза странностите навсякъде около нея, като веднага разбра, че не се намира на нормално място. Погледна към Ruby също толкова объркана. Защо е в твой интерес да ми помагаш след като не знаеш коя съм..? Искам обяснения..! Трябва да разбера как попаднах тук, но най - вече как да се измъкна, но не намирам защо ТИ би искала да ми помогнеш!

Ruby: Както вече казах... това е Lyg. Относно защо е в мой интерес да ти помогна - не си от тук. Да си призная... това може би е най-голямата причина. Не си запозната с това как работи този свят. Не се подчиняваш на законите му. Не можеш, дори да искаш - това те прави опасна, за баланса и за нас. За другата причина... огледай се хубаво и се замисли какво виждаш. Ако Скарлет се загледа, може би щеше да разбере какво имаше предвид Ruby - в града нямаше никой, по улиците не се разхождаше и една живо душа. Ако те намерят, ще убият и теб. А не ми се иска да замесвам чужденци в нашите взаимоотношения. Не знам от къде идваш. Възможно е и да не знам как да те върна, но както вече казах - в мой интерес е да ти помогна. Ruby беше учудващо искрена, въпреки че все още дори не знаеше името на Скарлет.

Скарлет: "Свят"? Напълно съм сигурна, че- В този миг тя се сети за последното нещо, което си спомни, а именно как ума ѝ заедно с умовете на всички нейни приятели бяха свързани когато Shun обяви война на цялата мултивселена. Т-това е лудост...защо няма никой наоколо? Това да не е призрачен град? И кой ще ме убие? Объркваш ме все повече и повече..

Ruby: Няма никой наоколо, защото бяха избити до крак. Някога това беше столицата на моят народ. Относно кой ще те убие... или мой стар приятел, или хората му. Тя се запъти към изхода. Не знам от какъв свят идваш. Единственото, което знам е, че не е част от Aetherius. Но... няма значение. Колкото повече обяснявам, толкова повече ще се объркаш. Но ще ми е интересно да разбера повече за твоя свят. МОже и да помогне за това да те върнем вкъщи.

Скарлет: Съжалявам да чуя това..но за жалост, нямам времето да роня сълзи в момента. Трябва да се върна, приятелите ми имат нужда от мен! Относно какъв е моят свят..не знам как точно да го обясня, не съм виждала твърде голяма част от него. А и щом не знаеш за Beacon - мястото, където съм живяла, едва ли ще се сетиш..но моят свят се казва "Земя". Да си чувала за подобно място? Свят, пълен с магия и всякакви различни чудеса.

Ruby: Земя, значи... интересно име. Ако става дума за магия - заобиколени сме от нея навсякъде. Тя излезе от портите на кулата, като се запъти към портите на града посока вулкана. Вървеше бавно и спокойно, като размишляваше върху думите на Скарлет. Но щом не съм чувала за него, съмнява ме ти да си чувала нещо за тук. Тя вдигна очи към вулкана. Чудя се... вярваш ли в предсказания и поличби? Това също може да е от полза.

Скарлет: Разбира се, че да. Цялото ми съществуване е базирано на предсказание, че ще възродя потомството си, и от чиста легенда, да се превърне в реалност. Но това няма значение..

Ruby: Prisoner, значи... това наистина не ми харесва. Но изглежда да носи кръвта на онзи неблагодарник. Разбирам... В такъв случай, последен въпрос. Тя извади и показа амулета на Бякурен. Случайно това да ти говори нещо? Ако не друго, да си виждала нещо подобно на него? Евентуално, двете стигнаха до едно малко езерце до поляна, на която бяха засадени цветя. Това е мястото, на което те намерих.

Скарлет: Хмммм...Огледа амулета, но не ѝ говореше много, тъй като тя вече беше в безсъзнание и дори не знаеше нищо за Бякурен когато тя пристигна. Не, нямам си и на идея...но..Огледа се внимателно. За Скарлет, цветята бяха любимото ѝ нещо в цялата вселена, тъй като още от малко дете, тя е била продавачка на цветя на улиците в Beacon , за да помага на семейството си, докато Overhaul не ги убива чрез "случайна катастрофа" и не взима Скарлет със себе си. Тя винаги е обичала и отглеждала с огромна любов градини с цветя дори когато е била част от мафията. Това място наистина навява спомени...

Ruby: Ясно... благодаря все пак. Тя се усмихна леко. Надявам се спомените, които навява, да са приятни. Също се огледа, като се опита да събере малко повече информация относно какво точно се беше случило. Имам предложение. Ще отида да се консултирам с някой, който разбира от тези неща по-добре от мен. Градът е на твое разположение, не би трябвало да се забавя много. Не ти препоръчвам обаче да се отдалечаваш много от града обаче - Кулите са опасни, и това е единственото място под моя закрила. Хората тук не харесват да имат гости.

Скарлет: Хаха..може да се каже, че са приятни. Но не е като да познавам това място, че да знам какво да правя..просто искам да си тръгна възможно най - бързо. Ще почакам тук..харесва ми тази полянка.

Ruby: Кимна, като тръгна обратно към града. Както решиш. Ако ти омръзне да чакаш, винаги можеш да се върнеш там, където се събуди. Щом влезе в града, Ruby се свърза телепатично с Vudu. Vudu, на път съм. Трябва да обсъдим нещо спешно. Само двамата. Тя използва магия за телепортация, като се телепортира пред града, който Vudu използваше като база. След като обясни на стражите причината за идването и, тя влезе, като се запъти към мястото, което тя предполагаше че е най-вероятно да се засекат.

Вуду: The Shaman се намираше в нещо като тъмно мазе, в което продължаваше да прави експерименти с отвари и да тества собствените си лимити. В точно този случай, той успя да създаде отвара, която увеличаваше количеството абсорбирана магическа енергия от околността, правейки атаките на кастър-а много по - бързи, опасни и ефективни. This will do nicely...Погледна към Ruby. Какво има..?

Ruby: Ruby седна на свободен стол. Като за начало... имаме си гости от друг свят. Едно момиче. Тя се усмихна, като погледна към Vudu. Съответно, ще те помоля да не я убиваш. Все пак, благодарение на нея ще се приближим с една стъпка по-близо до общата ни цел. Извади амулета, показвайки му го. Изглежда това е причината тя да се е появила тук... Да си призная, не очаквах амулета да се върне обратно при мен. Но... това не е от значение в момента. Предложението ми е да ми помогнеш да се свържем с този свят. Щом амулета е бил там, означава че има и хора от Тамриел - не би трябвало да представлява такъв проблем. Съответно, както винаги, щом пристигнем там няма да се меся в твоите дела. Ако успея да се сдобия с някоя от стрелите, можеш да я считаш за твоя, като символ на благодарност. След като се прибера тук... Усмивката и прерасна в коварна. и да убия аедра. След това момичето няма да ми трябва, така че ще я изпратя да посрещне гибелта си с приятелите и. Предполагам офертата ми те устройва?

Междувременно, както Скарлет седеше на поляната, зад нея се чуха стъпки по тревата.

Vudu: Има огромен процеп във време-пространството...връзка лесно ще се направи, но да се върнем тук няма да е толкова лесно...но щом амулета е бил там, може и да намеря..интересни инвидиви. Така че..ще го направя.

Скарлет: Чу стъпките зад нея, като веднага се обърна и наостри очи и уши. Кой е там..?

Ruby: Повярвай ми.. да се върнем тук не е толкова трудно. Поне за мен. Тя се изправи, като отиде до него. Това място е моят затвор. Винаги мога да се върна, но дори с такава дупка в Aetherius не мога да се измъкна сама. Изглежда можем да допълним недостатъците си. Дай ми път навън, и аз ще задържа пътя отворен за теб. Ако всичко мине без проблеми, като резултат броят на живите богове ще намалее, ще изпълня отмъщението, за което копнея откакто бях запратена тук, и ти ще си стъпка по-близо до твоите цели. Тя му подаде ръка да се здрависат. Съгласен да работим заедно още веднъж, стари приятелю?

Там, от където се чуваха стъпките, белобрад старец с качулка вървеше към нея. Той спря, като видимо не възнамеряваше да я плаши, като даже вдигна ръце с цел да и покаже, че не беше въоръжен и не искаше да я нарани. Извинявам се ако съм успял да те стресна. Както виждаш, аз съм просто странник.