Lyg (Nirn)

Ruby: Разбира се... винаги е било така... Погледна към Скарлет, като хвана оръжието си по-здраво. Съжалявам, но... нямам намерението да ти дам амулета. Няма как да открадна нещо, което ми принадлежи. Но... предполагам няма смисъл да го обяснявам на чуждоземец. на някой който си няма идея какво се случва наоколо...

Скарлет: Намръщи ѝ се. Достатъчно ми е да знам, че някой, който отказа да бъде искрен с мен не е добър притежател на нещо толкова силно...! Казваш, че се бориш срещу алчността за сила, но ти самата си алчна и искаш това опасно нещо...!

Ruby: Също се намръщи, като въздъхна дълбоко. Разбира се, че ще изкараш думите ми извън контекст... защо ли предположих, че ще разбереш какво правя и защо го правя... Не мога да повярвам, че може би има свят в който сме приятелки... може би бях наивна да си мисля, че и в тези обстоятелства нещата ще са такива.

Скарлет: Каквото и да се опитваш да направиш...нещо в мен ми казва, че ще застрашиш приятелите ми. Дори и да съм далеч от тях...аз съм се заклела да ги пазя със собствения си живот! Ако знаеш какво е да си рицар...тогава не би трябвало да те учудят следващите ми действия..! Затича се бясно към Ruby, като вдигна меча си високо замахна с Екскалибур право надолу към нея с всичка сила. Бе решена да вземе амулета на сила, за да не позволи на силите на Ruby да излязат извън контрол.

Ruby: Застрашавам приятелите ти...? Не си спомням да съм ги заплашила по какъвто и да е начин. Но разбира се, ако настояваш, това доста бързо може да се промени. Ruby вдигна своя halberd, като блокира замаха на Скарлет. И да, знам какво е да си рицар... някога и тази държава имаше рицарски орден. The Elder Council.... сформиран от знатни бойци, представители на всяка държава на континента... Била съм се рамо до рамо с велики воини, като Indoril, Raymon и Bacaro... всеки със своята титла като член на The Elder Council. Титлата, с която наричаха мен беше Ruby of the Empire... което, да си призная, беше и доста иронично... Chim-el Adabal винаги е бил символ на императорската власт, откакто е направен на амулет.

Скарлет: Започна да напира към нея с цел да я надвие. Нима..?! Сега не усещам нищо освен самота и отчаяние от това място...! Явно имаш богата история...но това с нищо няма да ти помогне когато се изправиш срещу мен...! Изрита я, като я посочи с меча си. Аз съм Scarlet Knightwalker..и ще съм първата, която ще превърне легендата в реалност когато стана крал на Камелот! Където и да се крие това свещено място, ще го намеря..!

Ruby: Удържаше Скарлет доста умело, дори с оръжие, което не беше предвидено за чак толкова близък бой. Щях да се учудя ако усещаш нещо по-различно. Все пак... това място е призрачен град от твърде дълго време. Беше изритана, като видимо знаеше как да се предпази от това да загуби баланс или бойна форма. Изглежда обаче не си напълно наясно как протича една битка. Всяка форма на опит е важна на бойното поле. Било то житейски или боен. А що се отнася до Камелот... кажи ми... какво прави едно място свещено? Какво го прави по-различно от което и да е друго място на света?

Скарлет: Засмя се след като я чу какво каза. Напомняш ми на Мерлин..той ми говореше по същият начин неговите врели некипели. Отново се затича към нея, но този път щеше да замахва с бързи, силни атаки, всяка следваща идваща от различна посока. Опитваше се непрестанно да намери пробив в защитата ѝ и не я оставяше да диша с този barrage. Но ще отговоря на въпроса ти..какво прави едно място свещено?! Вярата, разбира се!!! Камелот е символ на надеждата...на съединението!! Моите прадеди..са обединили своите мечти в една обща кауза, която ги е превърнала в безсмъртни легенди! Накарали са всички хора да вярват в тях..че могат да постигнат невъзможното! И точно когато Крал Артур е извадил този меч, който аз държа..те са показали, че няма невъзможни неща! Именно заради това съм част от този екипаж..ние обединихме нашите мечти точно както моите прадеди са направили..и ще ги преследваме до самият край!

Ruby: Признавам си, не съм толкова добре запозната с Мерлин, че да потвърдя или отрека мнението ти. Ruby започна да се отбранява доста умело. Вярата, значи... предполагам не си твърде далеч от истината. Този град също е построен с вярата в единството, че заедно сме по-силни... Но за мен, да считаш място за свещено е и нещо лично. За мен, свещено е нещо, за което си струва да заложиш живота си, било то място, предмет, кауза или възгледи. С тези думи, тя отби поредния удар на Скарлет по начин, по който острието леко се плъзна отстрани на halberd-а, като Ruby ко захвана с кукичката, дръпна го настрани с цел да прекъсне barrage-а и се опита да намушка Скарлет с върха на оръжието си. За нещастие на Скарлет, Ruby имаше доста добро разбиране от това какви бяха възможностите на оръжието, което тя използваше.

Скарлет: Докато замахваше, мечът ѝ бе отбит настрани, което доведе до това тя да бъде намушкана. Кх..! Хвана оръжието на Ruby , като буквално със сила щеше да го изкара от себе си и да отскочи назад. Това няма да е добре..явно защитата ѝ е твърде добра за мен..ще трябва да намеря някакъв друг начин да я надвия.

Ruby: След като Скарлет се освободи и отскочи назад, Ruby вместо да застане отново в дефанзива, този път скочи към Скарлет, започвайки серия от атаки. Очевидно нямаше идея да остави опонента си да има време да мисли. Ruby атакуваше бързо и безпощадно. Не е зле... но имаш още хляб да изядеш.

Скарлет: Когато започна да бива нападната, тя захвана здраво Екскалибур с две ръце и започна умело да отбива атаките на Ruby. Реакциите ѝ бяха достатъчно добри, че да може да държи на нейното темпо, като не отстъпваше. Нейната защита също беше толкова желязна и непробиваема, като пред себе си, тя видя своето отражение когато все още беше заедно с Overhaul. Буквално за нея това бе предизвикателство - да надделее над миналото си. Над онази Скарлет, която бе пълна с гняв и груба сила. Значи така е било от другата страна, Annie...така съм изглеждала, а..? Но сега...сега съм друг човек. И няма да се дам...на миналото ми да ме победи! Ще те надвия, RUBYYYY!!!! При единият блок, Екскалибур засия в ярка светлина, като се задейства едно от уменията на меча ѝ, а именно да отприщва светлинна енергия. Заради многобройните сблъсъци, той се charge-на със светлина, която бе отприщена под формата на мини бласт при единия блок, който да отблъсне оръжието на Ruby и да даде възможност на Скарлет да я посече директно, след което да я изблъска от себе си.

Ruby: Продължаваше да атакува, като лека-полека атаките и започнаха да стават по-жестоки и по-бързи, сякаш свикваше на ритъма на Скарлет и създаваше свой собствен такъв, който да е отвъд зоната на комфорт за Скарлет. Щом забеляза светлината, тя се отдръпна леко, след което беше и изблъскана. Беше ранена, но сравнително леко. Изглежда знаеше също и как да минимизира щетите които поема в битка. Навярно беше достатъчно умела и напълно да избегне тази рана ако не се беше концентрирала толкова силно върху това да напада Скарлет. Щом пое отново бойна позиция след изблъскването, Ruby се усмихна. Хах... нека видим това. ще трябва да се постараеш повече от това.

Скарлет: След като успя да изблъска Ruby, тя вече беше тази, която контролираше pace-a на битката и беше достатъчно надъхана, че да не остави опонента си да диша и да я принуждава да се движи непрестанно. Тя заостри поглед и дашна към нея, протягайки двете си ръце напред. Requip: Heaven's Wheel! Тялото ѝ засия в заслепителна светлина, която промени бронята ѝ в тази. Вместо Екскалибур, тя сега държеше 2 меча, с които започна яростно да налага Ruby. Бронята ѝ разпери криле, като над тях във въздуха започнаха да се сформират реални мечове, които валяха към Ruby и щяха да се насочват към нея след всеки замах на Скарлет.

Ruby: Започна умело да отбива атаките на Скарлет, В момента, в който тялото на Скарлет започна да свети, Ruby направи по-дълъг скок назад, заемайки по-стабилна защитна позиция. Щом видя двата меча, Ruby прехвърли halberd-а си в една ръка, вдигайки другата сякаш бе готова да блокира с нея, при което оръжието и започна да се скъсява, приемайки формата на меч, а на другата и ръка се появи щит. Щом видя и мечовете в небето, Ruby се усмихна леко. Разбира се... летящ опонент, с летящи оръжия за капак... Започна да отбива атаките на Скарлет, като видимо сега като тя беше с две оръжия, и допълнителните оръжия от небето, Ruby видимо се затрудняваше. въпреки това, тя продължи да се защитава, и въпреки напрегнатата ситуация в която беше, тя пак не позволяваше на Скарлет да диктува битката напълно. Ruby продължи да се движи все така гъвкаво, без да дава признаци на каквато и да е умора. Ситуацията само я накара да действа по по-непредвидими начини.

Скарлет: Продължи своята серия от атаки без да спира, като по едно време се извиси във въздуха, spawn-вайки около 100-на оръжия, което в момента беше лимита ѝ, които се завъртяха бясно около нея и образуваха пръстен от енергия. Всеки, който представлява беда за приятелите ми...ще бъде елиминиран. Поеми това, Ruby...!

Рязко се спусна към Ruby като орел, като мечовете ѝ щяха този път едновременно да се насочат към нея под формата на енергия и всичко това да създаде една огромна експлозия от енергия накрая. Скарлет в момента се раздаваше на макс, знаейки, че са заложени много животи.

Ruby: В момента, в който Скарлет се извиси във въздуха, Ruby започна бавно да се придвижва встрани по бойното поле, гледайки нагоре към съперника си. Всеки, който представлява беда, казваш... Тя видимо смъкна щита си, като в този момент Скарлет се спусна яростно към нея. В мигът преди сблъсъка, Скарлет видя коварна усмивка на лицето на Ruby, веднага след което последва експлозията. От вдигналия се пушек се чу гласът на Ruby.



След думите на Ruby, пушека започна да се разсейва. Изглежда нещо беше блокирало атаката на Скарлет, но то видимо тъкмо се беше превърнало на прах моменти преди пушека да се разсее, като се развя с него. Ruby направи крачка напред, след което още една... и продължи бавно да се приближава към Скарлет. Знаеш ли, Скарлет... принципно е доста трудно някой да ме ядоса... Но ти дойде в моя дом, оказах ти каквото гостоприемство можах във въпросната ситуация, даже изпълних обещанието си да те върна от където си дошла... а ти ми се отплащаш с критики и обвинения в неща, които не съм направила...

Докато Ruby говореше ходеше към Скарлет, амулета около врата на Ruby започна да свети, и въздуха наоколо започна да става по-горещ, появи се мараня, която бързо се разрасна и започна да размива гледката наоколо, сякаш беше мираж. Духна силен горещ порив, носещ вулканичен прах и острата миризма на сяра, което сякаш издуха маранята, и съответно - "миражът". В момента двете се намираха В нещо като град, намиращ се на остров в подножието на огромен вулкан. Над града се извисяваше същото парче камък както и на снимката, а самият вулкан се извисяваше много над височината на Еверест.

Скарлет: След като уцели атаката си, тя бе изблъскана назад от огромното количество енергия, като се slide-на по земята на няколко метра разстояние, при което бронята ѝ изчезна и се върна нормалната ѝ броня заедно с Екскалибур. Тя погледна напред и видя, че не е направила дори драскотина след една от най - силните си атаки. ...?! Вътрешно се изпълни с отчаяние, като си помисли, че няма шанс в този момент. Дръпна се още по - назад, като се огледа и видя, че вече се намираше на друго място, в подножието на вулкан. К-какво по..?! Кога се озовах тук..? И защо на нея ѝ няма нищо..? Толкова ли е голяма разликата между нас..? Не..отказвам това да свърши така...! С устремен поглед, тя посочи Ruby с Екскалибур. Като един рицар, аз съм се заклела да пазя мира и реда! Точно заради това, не мога да позволя на когото и да било да се сдобива с такива сили, каквито ти желаеш да имаш , Ruby! Този амулет в твоите ръце вече видях на какво може да е способен..дай ми го! За жалост, вече не мога да ти имам доверие щом отказа да си искрена с мен от самото начало..!

Ruby: Съжалявам, но както вече казах, този амулет е мой по начало. Нямам намерение да го давам на когото и да е било, или да позволя да бъде откраднат отново. И тук обаче няма да се съглася с теб. Бях искрена от самото начало. Само спестих детайлите, които биха били разбрани погрешно без контекст, а това което се случи беше проклетия дракон да ти каже само част от тези детайли. Не цялата истина. Като за начало, не виждам причина да се замесваш в делата на свят, който няма нищо общо с твоя. Този свят е много по-коварен от каквото би си въобразила ти. Част от причината да не обясних всичко беше, че първо - не изглеждаше да те интересува, и второ - исках да те защитя. Все пак... истината е грозна и болезнена. Но... всичко това не е от значение вече. Мечът отново се превърна на halberd, като Ruby дашна към Скарлет и започна да замахва в момента в който бронята и оръжието на Скарлет се смениха обратно на старите.

Скарлет: Започна умело да се отбранява , като дори и контрираше. Вече се биеше много по - офанзивно отколкото дефанзивно. Не ми е притрябвала защитата ти..! Аз съм тази, която защитава..! Може и да нямам нищо общо с този свят, но е факт, че сега съм тук..! Не по мое желание, но явно е имало причина да дойда..и вече мога да се досетя каква е била тя само като те погледна..!!

Ruby: Също ставаше постепенно по-агресивна, най-вече заради коментарите на Скарлет, заради които се намръщи даже. Предложих ти да ти обясня всичко! Ти сама заяви твърдо че нищо тук не те интересува, интересува те само как можеш да се върнеш обратно! Така че не смей да ме обвиняваш за неща, до които сами е единствено твоите собствени действия са довели! Тя направи силен замах със страната с брадва, след което веднага направи рязко мушкащо движение с краят, който приличаше на копие. Ти сама си позволи да се подведеш по думите на онзи негодник! Ако не се държеше като същинско дете, то сега можеше вече да си си отишла във вашия си свят, при приятелите които толкова те касаят! Вместо това, ти пренебрегна предупрежденията ми, което съответно те доведе до сегашното положение! Кажи ми, наистина ли си струваше?!

Скарлет: Отби замаха ѝ, след което направи крачка назад, за да избегне и follow up-a ѝ. Мечът ѝ засия отново, като направи посичане отдолу-нагоре към нея, отприщвайки светлинен slash. Тогава не осъзнавах в какво всъщност съм била замесена...!! Не знаех, че имам възможността да предотвратя събитие, което може да се окаже пагубно за много светове! Така че, да...СТРУВАШЕ СИ! Дай...ми..АМУЛЕТА!!!!

Ruby: Тя видя как мечът на Скарлет започва да свети, но заради твърде късата дистанция, Ruby нито успя да отбие, нито да избегне. Мечът разряза през бронята, посичайки дълбоко. Това накара Ruby да залитне назад, при което тя пристъпи една-две крачки за да се стабилизира на краката си. Ruby се усмихна многозначно, след което и се засмя леко. Ахахах... добре тогава... сега разбирам... Кръвта, която се стичаше от раната започна да се движи, затваряйки я лека-полека. Щом плътта бе съединена от кръвта, тя започна да тече по процепа в бронята, кристализирайки се след това, затваряйки разреза. Усмивката и вече не беше толкова многозначна, като лудостта и малко по малко излизаше наяве, проличавайки си дори в гласа и. Чуй се само... започваш да звучиш като всеки един от тях...! Аааахахах, а като си помисля, че аз съм тази, която наричат Sharmat, Doom Drum, и какво ли още не... докато всички вие сте обзето от още по-голяма лудост! Няма да дам амулета, Скарлет... нито на теб, нито на когото и да е било! Тя отново се спусна към Скарлет, като сега движенията и бяха много по-резки и по-непредвидимо, най-вероятно защото вече не се и опитваше да скрие същността си.

Скарлет: ...?! Започна да блокира по - предпазливо, като не успяваше да разчете движенията на Ruby и се затрудняваше. You've lost your mind, woman...! Не знам на кого приличам, но ти все повече започваш да приличаш на някое психо..! Бива уцелена от една от атаките ѝ, което я рани доста сериозно, принуждавайки я да отскочи много назад. Хвана се за раната си, като погледна кръвта по ръцете си, след което по Ruby. Дори от моята атака ѝ няма нищо...в такъв случай...ще трябва да те победя само с една атака...Скарлет си пое дълбоко дъх, като захвана меча си с две ръце здраво и го постави пред лицето си. Огромни количества светлина започнаха да се вливат в него, които за изненада на Ruby, Скарлет извличаше от самият свят. Светлината малко по малко се превръщаше в пламъчета, като огнена енергия започна да се завихря около нея. Светлината, както и огъня, бяха вече в големи количества, които щяха да попречат на Ruby да я приближи. Значи така резонира този свят с мен...така да бъде! С тази атака, ще те залича от лицето на вселената завинаги! Не...от лицето на цялата мултивселена!

Ruby: Както Скарлет пое дъх и вдигна оръжието си, така Ruby направи стъпка назад, в момент в който беше готово да направи поредния замах с halberd-а. Светлината започна да се влива в меча, което накара Ruby да продължи да отстъпва, и паникьосано да поглежда ту наляво, ту на дясно, ту към Скарлет, в хаотичен ред. Това... това не е възможно... На лицето на Ruby сега не беше изписано нищо освен ужас и страх. Aetherius... няма нищо общо с вашия свят... защо... защо можеш да извличаш енергия от Nirn?! Тя хвана оръжието си в защитна позиция, готова да се отбрани колкото можеше с него.