Lyg (Nirn)

Скарлет: Погледна към нея, като се бе концентрирала изцяло. Нека ти обясня , Ruby...Екскалибур е The Sword of Promised Victory. Създаден е преди 14 000 години, и от тогава е считан за един от свещените легендарни мечове на нашата планета...а знаеш ли първоначалното му предназначение? Било е, за да пази планетата ни от нашественици. Крал Артур е поразил хиляди титани с този меч, който сега аз държа. Меч, който има способността да резонира с всяко едно място...меч, чиято сила превръща надеждата в енергия! Вярата в сила! Светлината започна буквално да извира от нея като вулкан, като тя захвана меча си по такъв начин, че да замахне с него след момент, отново затваряйки очите си.



Светлината, която извираше от меча се комбинира с енергията, която тя успя да извлече от този свят под формата на огън, създавайки огромна вълна от енергия, насочена право към Ruby.

Ruby: Много добре знам какво е това оръжие, Скарлет... Много добре знам и историята му, и предназначението му... Знам кога Артур го е извадил от скалата... Знам и на какво точно е способен този меч... И точно поради тази причина.... Тя направи още една крачка. Поради тази причина казвам, че е невъзможно...! В този момент, Скарлет замахна, създавайки огромната вълна от енергия, която се стовари върху Ruby с пълна мощ, без тя да може да се защити по какъвто и да е начин.


Ruby стоеше там, в спокойна позиция, с лукава усмивка на лице. Не просто не изглеждаше да беше поела щети от тази атака, но и щетите от по-рано изглежда бяха напълно заличени. Наистина се радвам да видя оптимизма ти, Скарлет. Като за начало - имаш моите поздравления за начинът ти на размишление! Наистина е жалко, че беше напълно погрешен... Но е ласкателно да разбера, че имам добри актьорски умения, хмхмхм. Нека сега аз да ти разкажа една история, Скарлет. За същността на това място. Както казах, подобно на вашия свят, тук също има сили, върху които света е устроен. Но за разлика от вашия свят, то тук те винаги са действали поотделно, самостоятелно. Разбира се, това беше докато не бях предадена от останалите "пазители" на тези сили. Момента, в който собствения ми брат ме обвини за собствените му престъпления, изтръгвайки сърцето ми с цел да се отърве от моите сили. Опита се да ги унищожи, но... е невъзможно, разбира се. Все пак, ако унищожиш Реалността, всичко изчезва. И разбира се, защото аз бях Реалността, той беше параноичен за моето завръщане... захвърли сърцето ми настрана, но това не беше достатъчно... открадна кристалът, който се беше формирал от кръвта ми, и го превърна в символ на своята собствена власт. Но... И това не беше достатъчно. Той трябваше да се подсигури, че няма да мога да му се опълча. Затова... той създаде тази проклета земя... земята, от която ти искаше да извлечеш надежда, вяра... е моят собствен затвор - място, изпълнено с отчаяние и омраза. Но разбира се... и единственото място, на което аз все още пазя силите си. Промених Реалността, за да получиш така желаната ти надежда, че можеш да направиш каквото и да е.


Ruby: Тя започна да се приближава бавно към Скарлет, хващайки halberd-a си по начин, по който да и е удобно да започне нова серия от атаки върху опонента си.