Лагерът на Синтия

Недалеч от разрушеният град Beacon, Синтия беше създала лагер, към който да се насочват всички оцелели. Положението беше много тежко - имаше непреставащ наплив от ранени, сакати, полу-умрели и какви ли още не хора, които се насочваха натам. Лагерът имаше хиляди палатки и шатри, като Синтия се мъчеше да прави всичко - провизии, медицина и каквото и да било. Огромни растения, достигащи чудовищни размери пазеха лагера от злодеятели.

Каква каша..Ужас. Дори при Бунтарите никога не е било така - Ароу
Бунтарите..? Не беше ли от гилдията - Сай
Замълча - Ароу
Ясно, шпиони. Нищо ново - Сай
Сай, виждаш ли тази гледка. Добре дошъл в Адрон - Ерик
Това разгневи Сай като хвана големия Ерик за яката. Много ти знае устата.. - Сай
Ей ей ей, успокойте се! - Киригая
Предизвиканият конфликт се забеляза от хората покрай тях, но Сай продължи игнорира Киригая Не ми пука, че си по-голям и по-здрав от мен. Май забравяш как в началото ти беше част от моя отряд и не смееше да гъкнеш докато не разбра за наркотиците. Същите хора като тези ти нараняваше при всеки бунт, докато не дойде Джейкъб да ти промие мозъка. Същият този мозък мога да го пръсна и няма и да разбереш от къде ще ти дойде въпросното олово. - Сай
Хвана ръката на Сай Джейкъб Отмести му я от себе си ме пречисти. Показа ми пътят на справедливоста. Пепел ти на езика, че го споменаваш когато се жертва за всички нас в онзи ден. Ти никога няма да бъдеш лидер Сай. Ти, си просто един тиранин жаден за власт - Ерик
Отдръпна се като присви очи - Сай
Колкото и да си опасен, не променя нищо от казаното Обърна се към другите Да вървим..Киригая и Ароу тръгнаха след Ерик - Ерик

Игнорира спора им. Кьоко беше твърде замислена в това какво би направил човек в подобна ситуация, като все още продължаваше да придържа Shun. Не ми харесва...нищо от това не ми харесва..не мога да повярвам, че хора причиняват това на други хора без да им мигне окото.. - Кьоко
Докато вървяха из лагерите, навсякъде около тях можеха да видят малки деца, сгушени в майките си в палатките. Подаваха си главите от тях да гледат как групата от герои минаваше напред. Едно от тези деца излезе и си подаде ръцете към тях сякаш молеше за помощ. Било то храна, било то играчка, какво ли не. Всичко щеше да го зарадва.

Погледна към детенцето Милото..Приклекна - Киригая
Киригая, трябва да вървим..Трябва да намерим Синтия..! - Ерик
Продължете без мен, ще ви настигна - Киригая
Щом казваш, хайде банда Продължи напред като Ароу го последва - Ерик
Здравей мъник, ние сме добрите. Няма от какво да се плашиш Погледна към майката Ще ви помогнем. На всички ви. Нали така малък? Погледна към него като му се усмихна Wanna play a game..? - Киригая

Защо ли имам лошо предчувстие за това, че го оставихме сам..Кьоко бързо спря един от минаващите мъже. Беше без едно око, като беше превързан целия. Знаете ли къде се намира Синтия? - Кьоко
Синтия..? Имате предвид момичето, което ни спаси? Не знаем...тя постоянно върви навсякъде през лагерите. В един миг готви, в друг миг лекува. Това място е твърде голямо... - мъжът
Разбирам...Надникна към неговата палатка, която се намираше зад него, защото от нея беше излязъл. Там щеше да види отворен дневник, в който имаше снимка на семейството му, но те липсваха тук. Кьоко бързо разбра, че той е единственият оцелял, като продължи да върви напред след като го потупа по рамото. Останете силни... - Кьоко
Мъжът не каза нищо, а просто пророни няколко сълзи.

Благодаря ви...Разплака се ту от тъга, ту от щастие, че някой обърна внимание на детето ѝ. - майката
Момчето поклати глава. What is a game? То беше явно от най - бедната част на града, като не беше играло на никакви игри. - Момчето

Това е истински ад..Горкият човек. Ароу можеш ли да ни помогнеш с откриването ѝ? Не мисля, че имаме време за губене - Ерик
Ъх, ще опитам Протегна ръка нагоре като ястребът се върна на ръката му. Постави го на земята като изведнъж се преобразува в огромен роботизиран вълк: https://i.pinimg.com/564x/3d/32/92/3d3292d01f1a3fd6df348c6b06f8d4d8.jpg Хайде момче, намери я..Вълкът започна да търси следи, като тръгна на някъде Хайде, след него! - Ароу

Нещо което прави хората щастливи. А вие се нуждаете от това Извади си тестето с карти като започна да го меси по най-различни интересни начини колкото да му държи вниманието и да го радва с бързите си пръсти. Накрая му го разгърба пред него с лицата на картите надолу Избери си карта и нека тя да промени бъдещето ти. Да видим какво е подготвила съдбата, имайки в предвид късмета ти - Киригая

Синтия се намираше недалеч от тях, в близост до шатрата, под която се намираха провизиите, които тя беше приготвила. В момента тя се занимаваше с лекуването на тежко-ранено момиченце, а баща ѝ гледаше острани и я прищпорваше. До нея също така беше и Селестия, цялата в бинтове, която тъкмо се беше излекувала от комата си и Франки, който беше като пътеводител на групичка оцелели.
Хайде, хайде...!! Оправя ли се..?!? - бащата
Синтия също не беше в най - доброто състояние. Беше изразходвала почти цялата си енергия, която макар и в чудовищни количества си имаше лимити. Нямаше как да излекува всеки и тя го знаеше. Но въпреки всичко, щеше да продължава докато тялото ѝ не откаже. П-правя всичко възможно, г-господине... - Синтия
Побързай! Искам да видя дъщеря си отново на крака възможно най - скоро! - бащата

Момчето беше доста объркано, но доста се забавляваше. Уха! Ти си магьосник, нали? Посочи една от картите. - момчето

Хвана бащата за рамото Господине, моля Ви. Не създавайте излишно напрежение на лечителката..! - Ерик
Мамка му, къде е Киригая когато ти тряба? Той можеше да помогне! - Ароу
Пристигна тичайки Тук съм, тук съм! Извади една от своите Купа карти и започна да помага с нея на Синтия - Киригая
Синтия, да извикаме ли Рафаел? Той ще ти е от по-голяма полза - Ерик
Много мило.. - Киригая
Не целях да те обидя. Казвам истината просто..Той е по-добър в лечението - Ерик

Блъсна ръката на Ерик от себе си. Очевидно беше много разтроен. Дано когато имаш дете някой ден не изпиташ това, което аз изпитвам, младежо..! Погледна раздразнено към Синтия. Когато попаднах в лагера дочух новината, че има свръх лечител, който ще оправи болната и вече ранената ми дъщеря..но за сега няма никакъв прогрес..!! Стисна юмрук. - бащата
Погледна към всички останали с изморена усмивка на лице. Цялото ѝ тяло трепереше от умора. Приятели... - Синтия
Клекна до нея. Вече сме тук. Благодарим ти за това, което правиш. - Кьоко
Н-надявам се да издържа..но нямам намерението да се откажа докато не помогнем на всички оцелели..Погледна към Ерик. Мисля, че и Киригая ще ми помогне...Усмихна се. - Синтия
Остави Shun до нея. Това момче премина през много. - Кьоко
Хей, Синтия...Закашля се. Радвам се да видя някой от екипажа.. - Синтия
Shun..Погледна го натъжено. С една ръка започна и него да лекува. - Синтия

Синтия, само ти си мислиш, че аз ще ти помогна..Явно не знаеш за останалите в лагера. Гладни, изтощени, изплашени..Съжалявам, но не съм твоята човек за тази задача Метна една от картите си във въздуха като тя започна да свети силно Рафаел, моля те чуй ни.. - Киригая
Този импровизиран зов за помощ привлече вниманието на Рафаел като той се яви пред тях приземявайки се като Iron Man пред тях. Той разпери своите прекрасни криле - Рафаел

Раф..Усмихна се. В такъв случай, ще се радвам на каквато и да е помощ...не мисля, че ще се справя сама.. - Синтия

Не мога да повярвам, че сте ме пропуснали при нужда от помощ за животите на другите..! Можете да разчитате на нас със Синтия Погледна към нея Един път вече го играхме този филм, можем да се справим..Разпери си крилете Sanctuary..Докосна земята OF THE HEAVEN! От мястото на ръката му започна да се разширява огромен кръг от светлина който ще започне да лекува ранените и да възстановява енергията на изморените, включително и на Синтия. - Рафаел
Това е страхотно, започвам да усещам енергията в себе си..! - Ароу
Хвана мъжът за рамото Господине, както виждате работим по въпроса всичко да се оправи. Моля, имайте малко търпение, всички ще бъдат добре Погледна към Рафаел и след това към Киригая Добра работа момчета - Ерик
Това обаче няма да оправи проблемът с глада..Няма достатъчно провизии за всички - Киригая

Не мисля, че има начин това да се оправи..за жалост нямам информацията за хранителни продукти и не мога да ги произведа. - Кьоко
Хехе...! Отиде при тях. Не подценявайте моите способности! От раменете му буквално излезнаха готови ястия, които се придвижиха към ръцете му. Тялото ми е модифицирано да създава храна за мен когато имам нужда от хапване. - Франки
Това е уникално..може ли да ми покажеш как става? - Shun
Доста е сложно. Мога да материализирам храна само ако имам рецептата ѝ! Тялото ми може да създава какво ли не! За това оставете това на мен..! - Франки
С-Синтия също ще помогне... - Синтия

Окей, значи ни остава само едно. Да намерим останалите и да започнем спасистелната операция - Ерик
Кьоко, някакви предложения за действие? Някакви включвания от Варис? - Ароу

Да намерим останалите не е толкова лесна задача. Все още не съм получила нищо от Ва- Изведнъж, Кьоко спря да говори, защото цялата земя под тях се разтресе бясно. Създаде се лек трус, като всички наоколо изпопадаха от внезапното земетресение. Кьоко дори не се сдържа на крака и падна, като се огледа. Какво по дяволите..?! - Kyoko
Синтия също падна, но погледна нагоре във въздуха, където щеше да види как Скарлет се подготвя са последната си атака към Genos. О не...Ужас се изпълни в очите ѝ тъй като дори тя не очакваше Скарлет да може да създаде такава опустошителна атака. Земетресението беше дело на Clarent: Blood Arthur на Мордред, който се сблъска с огромният бластер на Genos. - Синтия

Скарлет, знаейки, че хората са възможно най - далеч от нейната атака, не я беше страх да отприщи всичко. Нейният Excalibur: Morgan предизвика хипер мощна ударна вълна, последвана от експлозия и огромният лъч, който се извиси в небето. Хората се изплашиха, но бяха в безопасност, защото бяха далеч. Единствено ударната вълна можеше да ги изблъска.

Щом трусът започна, Ерик заедно с Ароу, Сай и Киригая приклекнаха Тази няма да я бъде! Sactuary for Protection! Извенъж, healing aura-та в околността се издигна като огромна бариера от светлина която да предпази хората от ударната вълна - Рафаел
Тш..Надигна се Мисля, че нямаме повече какво да търсим в лагера. Трябва да се насочим натам - Ерик
Колкото и опасно да изглежда, ще се съглася с него. Ако не направим нещо ще последват още подобни такива - Киригая
Дишаше тежко като бариерата падна Спокойно, оставете всичко на мен и Синтия.. - Рафаел

Присви очи. Нещо не ѝ изглеждаше наред, като тя беше първата, която да забележи нещо странно. Имам чувството, че все не трябва да мърдаме от тук...мисля, че в момента бихме били пречка за екипажът на Тай ако отидем да им помогнем. - Кьоко
Х-хей...не преувеличаваш ли..? Ние само ще искаме да им помогнем. - Селестия
Погледна към небето, към което все още се извисяваше огромният лъч енергия. Ако бяхме там, Скарлет нямаше да има възможност да използва подобно умение, защото щеше да се притесни за нас. Опонентът ѝ обаче не би се поколебал да взриви всичко наоколо. Сега е моментът те сами да се изправят срещу смъртта и да надвият страха си, както и да надминат себе си. Щом това е само началото..опонентите ни се очертават най - опасните хора, срещу които сме се изправяли досега. Извади телефона си. Трябва да измислим начин, по който да накараме всички да дойдат към нас, а не ние към тях. Това ще ги избави от опасност и няма да постави нас в такава. - Кьоко

Съжалявам, вие ако искате си стойте тука и бездействайте. Пратени сме на помощ, а не на кино..Отскочи като се качи на една от лампите - Киригая
Киригая спри се! Акира позволи на Кьоко да води и тази операция..Прави каквото ти каже! - Ерик
Погледна към него Sorry брато, отдавна не съм част от гилдията на Акира. Не съм и част от вашите организации. Обещах му да помогна и точно това смятам да направя. Вече не ми е шеф, че да ми казва какво да правя. Затова ѝ ако планът не ми допада ще действам по своя си начин. Това означава да не стоя и да бездействам - Киригая
Няма да бездействаш! - Ерик
Ако се притеснявате от това другите какво ще направят за да ви опазят, значи не ви вярват достатъчно. А аз мога да се грижа и сам за себе си..Отскочи към центъра на събитието - Киригая

Киригая почакай! Стисна ръка Мамка му..Проклет богаташ - Ерик
Като човек на действията, напълно го разбирам.. - Сай
Честно дори не знам защо и ти си тук.. - Ерик
Отиде при Кьоко Кьоко-чан, да изпратя ли своя дрон с Киригая? Ароу изглеждаше като единствения човек който искаше да помогне, но за разлика от Киригая той следва заповеди. Ерик се опитва да сътвори някакъв ред, докато в същото време се разправя с непукизма на Сай Може да е от полза - Ароу

Киригая...Въздиша. Това не значи ли, че и ти им нямаш доверие щом се притичваш на тяхна помощ..? Погледна към Ароу. Да, наглеждай го да не прави щуротии. Очаквах да не ме слуша, но...не очаквах чак толкова дръзки решения от негова страна. - Кьоко

Той е казинар Протегна ръка като дронът му кацна на ръката му под формата на ястреб. Той обича да залага и да рискува. Беше пределно ясно и за второто..Протегна ръката си напред като го прати след Киригая - Ароу
Щом Рафаел и Синтия ще поемат нещата тук, честно за какво ни е да стоим..? Не мисля, че противниците ни ще се справят толкова лесно с нас. Твърде много преувеличавате опасността - Сай
Ерик беше на ръба на нервите си, но си пое дълбоко дъх и проговори Сай, трябва да се научиш да следваш и ти заповеди. Неспазването им ще доведе до още повече разруха и неприятности - Ерик
Въздъхна Все тая, както решите. Ако ви трябвам за нещо просто кажете. Не ми се занимава да се разправям с вас - Сай
Мисля, че и двамата трябва да се успокоите - Ароу
Аз съм спокоен - Сай
В смисъл, вече изпуснахме "забавата". Не можахме да предодвратим унищожението на града. Това само показва, че нашите действия са "след дъжд, качулка". Затова нека не проваляме и тях като не сме единни.. - Ароу

Ароу е прав. Вместо да поставяме животите ни в опасност, трябва да измислим как да намалим рисковете максимално преди да действаме. Погледна към Сай. Дори не знаем на какво са способни. Това би бил най - лошият в случай ако ви позволя да действате без да имаме информация срещу какво се изправяме. - Кьоко

Извъртя очи - Сай

Хлапе..не прави и ти дръзки решения..Написа нещо на телефона си, като от ръката ѝ започна да се сформира голям флаг, на който имаше червен кръст . Погледна към Ароу. Ароу, направи ми услуга. Подаде му флагчето. Можеш ли да го закачиш на най - високата точка тук? Това би се падало върхът на огромното дърво, което пази това място. Чрез този флаг, оцелелите ще могат да видят мястото от много повече километри и няма да се чудят защо по дяволите има огромно дърво посред нищото. Да се надяваме, че и някой от екипажа също ще го забележи. Освен това, хубаво е да имаме и сигнален пистолет. Погледна към Сай. Твоите имат такава функция, нали? - Кьоко

Кимна Заемам се Взе флага, като краищата на лъка му се заостриха щом го извади. Подозстри долната част като го щъкна два-три пъти с пръсти. Сега можеше да контролира движенията му като стрела Добре..Сай? - Ароу
Презареди си пистолета щом го извади като го насочи нагоре Ако пък това не се забележи.. Ерик, накарай всички да си запушат ушите.. Протегна ръката си нагоре - Сай
Извади една от своите джаджи, които по принцп правеше изстрелите безшумни. Отвори я като направи така, че да прави точно обратното с всичко което минава през джаджата. Включително и гласа му. Приближи я до устата ти ВСИЧКИ, ЗАПУШЕТЕ СИ УШИТЕ! Чу се достатъчно силно, че да може хората да го чуят в целият лагер. По принцип би я използвал да заглуши каквото трябва, защото не знаеше какво е намислил Сай, но ако ще прави силен звук в главата му това беше добра идея да привлече вниманието на всички насам - Ерик
С флагчето, той изпълна лъка си като го насочи нагоре На 3.. - Ароу


Щом приключиха с одброяването Ароу и Сай изстреляха своите стрела и куршум с огромна скорост много нависоко, като те даже надминаха огромното дърво по височина. По едно време куршумът обаче тъй като беше по-бърз, той се взриви създавайки огромна екслозия от пурпурна енергия, която промени небето в червено за няколко секунди. Експлозията накара стрелата да си промени посоката със същата скорост само че надолу. По-този начин флагът се заби на най-високата точка на дървото с помощта на телекинезата на Ароу с която можеше да задвижва своите стрели. Куршумът на Сай беше като огромна и по-шумна заря която създаде светещи particle-и които падаха надолу към тях като метеоритен дъж. Разбира се, точно като зарята, те бяха безопасни и даже красиви
Протегна ръцете си встрани като надигна глава. Този "метеоритен дъжд" от пурпурни светлини падаше навсякъде около него и дървото, а Сай започна да се филмира Красотата на моето изкуство..Толкова разрушително и все пак толкова красиво..~ - Сай
Екплозията се хареса на хората защото беше красива, но също така всички около Сай бяха изплашени от него, защото отстрани приличаше на психопат Проклето надарено хлапе.. - Ерик
Щом флагът се заби където трябваше, той погледна към Кьоко като се усмихна - Ароу