Арената в Beacon

Mercury: Искаш да тренираш с мен? Учуди се колко спокойно го казва, сякаш говори с малко дете. Никога до сега не съм бил учител, не ти го препоръчам, няма да те щадя. Най-добре да попиташ някой по-опитен от мен. Например моя учител. Засмя се за малко като го заболя. Ъхх, но се съмнявам да ти хареса при него.
Historia: Дошъл си да ме видиш? О колко мило! Ако беше дошъл 15 минути по-рано щеше да видиш как му размазвам задника на онова момче. Засмя се.
Nick: Аахх, майната им на пазачите, които ни забавиха. Това трябваше да го видя. Сигурно е било жестоко!!

Поклати глава. Имам си причина да се обърна точно към теб. Ти ме накара да се бия на пълни обороти в арената. - Санджи

Mercury: Припомни си битката. Аах.., да няма как да забравя огъня в очите ти тогава. Може би наистина имаш потенциал. Добре тогава Изправи се като чустваше болката от раните си.
Лекарката: Казах ти да не мърдаш!! Притесни се супер много, но и беше изумена. При тези рани, той не би трябвало да бъде способен да се изправи.
Mercury: Щот толкова мислиш, че си достоен, нека видим това. Ела утре вечерта на същото място, където беше първия тест за влизането на Арената. Тогава лично ще тествам твоя потенциал.
Historia: Ее не ми казвай, че си дошъл само да ме видиш. Казвай какво ще правим?
Nick: Сестро, искам да ми покажеш още неща. Искам да стана по-силен, да бъда като теб!

Кимна. Благодаря ти, че ми даваш шанс..няма да те разочеровам. Тръгна да си върви. А ти се излекувай до тогава. - Санджи
Беше на другият край на арената, но чу перфектно целите разговори. Усмихна се дяволито. - Кобра

Mercury: Раните ми няма да успеят изцяло да се излекуват дотогава, но не бери грижа. Едвали ще е нужно да съм в перфектна форма за да те тествам. Ще те чакам довечера.
Historia: Охоо, радвам се, че чух това. Мисля, че е време да те науча на нещо много голямо. Но дали ще си готов за това, се питам аз. Усмихваше се, като го гледаше закачливо.
Nick: Естесвено, че съм готов. Нима си забравила на какво съм способен. И само да си помислиш да ме щадиш!
Historia: Засмя се. Хахаха.. Ще те сразя хлапе. По-добре се приготви.

На теста Санджи успява да победи ранения Mercury, убеждавайки го да стане него ученик. Mercury започал да учи Санджи на Nen през свободното си време, като двамата си правили спаринг всеки ден. Санджи винаги губил битките, но никога не се отказвал и се зареквал, че следващия път ще победи. Същото време, Nick започва също Nen тренировка със сестра си Historia. Тя била строг учител и озобщо не му давал време да си почине.
След малко повече от 2 месеца, Nick и Санджи усъвършенствали основите на Nen-а и си събрали багажа за да се върнат отново при другатие си в Addron.

Докато кораба е акостирал в Beacon, Mercury има известно време, през което смята да посети арената, за да види какво ново има. Него го последваха Nick, Леорио, Санджи и Шун. По пътя Nick и Леорио както винаги се караха и обиждаха и надуваха главата на Mercury.

Mercury: Стигнахме, хехе. Погледа арената с усмивка. След това чу шумотевицата зад себе си, създадена от Nick и Леорио. Обърна се към тях. Предстанете да се държите като деца и се вземете в ръце!! Хвана се за глава. Боже защо се съгласих да дойдат с мен.. Поне Санджи и Шун се държат по-цивилизовано. Пристъпи към входа на арената и се разминаха с двама съмнителни фигури, които носеха качулки. Те тъкмо излизаха от арената, но Mercury не можеше да ги познае, което трябва да означава, че са нови дуалисти, тъй като Mercury познава ветерани в арената. Чак след като се разминаха Mercury почувства, че присъствието на по-високата фигура сякаш е изпълнено с убийствени намерения. Обърна се рязко към него и внимателно огледа гърба му. Беше среден на ръст човек със сравнително слабо тяло. Не си личеше дали е жена или мъж, но изглежда имаше дълга жълта коса, тъй като се виждаха няколко кичура под качулката. Nick не усещаше нищо, пък и беше зает да се разправя с Леорио. Mercury продължи да го stare-ва докато човекът не излезе от зрението му. Не успя да види лицето му, но пък видя това на другата фигура. Странно беше обаче, че нейното присъствие едвам се улавяше. Така изглеждаше тя:



Беше малко по-ниско момиче от приятеля си и ходеше с него.  Mercury успя само за момент да види лицето ѝ, но ясно видя, че погледът ѝ беше празен, а от нея почти не се усещаше присъствие. Какво правеше в Beacon Арена и каква връзка имаше тя с другата мистериозна фигура остана загадка за Mercury.

Mercury: Може би съм си въобразил. Убийствените намерения бяха прикрити от човекът с качулка, което разубеди Mercury и той продължи към входа. Няма да забрави празното лице на момичето, но не беше негова задача да се меси в чужди работи. Ако наистина е боец в арената, то рано или късно той ще я срещне отново.

Санджи и Shun си кротуваха, но Shun бързо започна да се разправя с Ник и Леорио, които правеха вече твърде голяма шумотевица. Изведнъж, около врата на Леорио се уви една огромна лилава змия, като че ли от нищото.

АААААААААААААААААААААААААААААА! ЗМЕЙ! РАЗКАРАЙТЕ ГО ОТ МЕН!! АААААА!!!! - Леорио
Чу се познат на Mercury и останалите глас от далечината.

Змията се махна от Леорио и се върна до собственика си, а именно човекът, който беше един от най - опитните бойци на арената - Кобра, който беше обърнат с гръб към тях и покриваше ръката си с отрова, за да нахрани змията си.

Стресна се, като веднага се дръпна назад и го посочи. Е-ей, ти! Изобщо не бях изплашен от глупавата ти змия! Но другият път предупреждавай когато пускаш животното ти на свобода! - Леорио
Засмя се. Хищникът предупреждава ли когато напада плячката си..? - Кобра
Ъ..хъх?! - Леорио
Шегувам се. Спогледа се с Mercury. Истината беше, че Кобра след загубата си непрестанно беше отделял време в тренировки и сега беше по - мощен от всякога. - Кобра

Nick: ПхАХАХхАха..!!! Смееше се изтерично на шубето Леорио. Как само се стресна от някакви си змия, ЛМАООО. Май нещо замириса, да не си изцапал гащите, а бизнесмене. Мръсни пари ли правиш, ПХАААХА!!!

Mercury: Срита слабо Nick в корема, но това беше достатъчно да му изкара въздуха и да го накара да мълчи. Nick, достатъчно! След това се спогледа с Кобра. Охо, скоро не сме се виждали май. Как е? Вдигна ли ранк?

И-изобщо не ме хвана страх, кретен такъв!! Ама че си смотан...! С теб ще се разправям отвън, където никой няма да може да ме спре да ти счупя мутрата!! Получи задвратник от Shun. Ау...! Добре, добре, млъквам.. - Леорио

Хехех..вече имам собствена поредица от победи. Усмихна се дяволито. Истината е, че когато ти и Хистория напуснахте арената, за да се разправяте със злодеи, конкуренцията тук намаля драстично. Но се радвам, че най - накрая срещам познати лица...може би ще намеря забава наоколо най - накрая. - Кобра

Mercury: Усмихна се. Не се и съмнявам, че съм те улеснил с моето присъствие, но моля те, не забравяй и другите ми другари. Санджи и Vitale също са тук. Пък и се съмнявам Annie да ти беше лесен противник на арената, че да забравяш да споменеш и нейното име, хехе Леко се закачи с Кобра.

Хех, тогава времената бяха различни. Сега съм изцяло друг човек след като открих тайната на магията за убиване на дракони и как да отприщя пълният ѝ потенциял. Усмихна се отново дяволито. Всички тук и дори тези, които не са тук ще бъдат достойни мои опоненти, не се и съмнявам..нямам търпение да видя малкият пират и приятелката му колко силни са станали. - Кобра

Mercury: Малкия пират? О за този ли става дума. Хаха. Изведнъж приятелската усмивка на лицето му изчезна и погледна Кобра още по-дяволито усмихнато дори и от самия него. Ще се опариш доста, ако все още го смяташ за същото хлапе. Същото важи и за огненото момиче Погледна към другарите си. Хайде, да влизаме вече! Пристъпи смело напред към арената. От него излизаше аура на един самоуверен човек, изключително опитен ветеран, който се завръща на арената, макар и за малко.

Засмя се. Нямам търпение..усещам, че и ти нямаш, Кубелиос.. - Кобра

Останалите го последваха.
Ама че странен тип.. - Леорио
Всички наоколо са странни, но щом ги опознаеш, предполагам са добри хора. Дори и онзи там.. - Shun