Индустриалната част

Тъмната материя на The Boss успешно отново направи немислимото - обърна илюзията в реалност. И ако дъждът от ножки на Annie залъгваше Boss-а, че се движат бавно, то това се превърна в реалност. Сега всички 100 огнени ножки падаха бавно като перце, но това не ги направи напълно безполезни. Преди да активира умението си, ножките тъкмо бяха "time leap-нали" и сега се намираха точно над главите на тримата. Те покриваха цялото пространство над сгрдата. Това кажи-речи промени бойното поле, тъй като 100 ножки щяха да падат в продължение на цяла една минута, докато не достигнат тавана на сградата, върху която се намираха Annie, Тай и The Boss. Наподобяваше нещо подобно. Движенията на Boss-а изглеждаха ограничени, защото се намираше в нещо като лабиринт. Имаше само няколко пътя, по които можеше да поеме без да се нанижи на някоя от ножките. Само един от тези пътища водят до ръба на сградата, от която може да скочи на следващата и да продължи към целта си. Два оттях обаче водят то Annie и Тай. Но тези дватама няма нужда да се съобразяват с лабиринта, защото са имунизирани от огнените ножки.


Annie: 
Ха, изглежда за пореден път избягваш от мой коз, но колко наивно да си мислиш, че това е моят последен. Силен си, Шефе, но не се самозалъгвай че битката е към края си! Едвам сега започваме! За нищо на света няма да те оставя да избягаш! Трябва да поемеш отговорност от действията си! Нарани Шун и толкова много хора, а и си напът да направиш нещо ужасно! Не ще го позволява! Ще те спрем тук, като те победим в собствената ти игра!
Няма да избягаш толкова лесно от този лабиринт, Шефе! Всяка една ножка притежава същото свойство като първата ми - да експлодира при допир. Тя ще реагира на твоята тъмна материя и веднага ще се взриви до теб. Ако превърнеш огънят от есплозията в лед, то тогава заледиш част от себе си. Това ще ми даде достатъчно време, с което да те довършим с Тай.
Annie усещаше индивидуално всяка една ножка и веднага откри пътя, по който The Boss може да избяга, за това се насочи точно натам, за да му попречи.

The Boss: Погледна нагоре към ножките, като въздъхна. Знаейки, че има много ограничени пътища, по които той може да поеме, той си избра най - безопасният и най - лесният от всички, с който изцяло щеше да елиминира опасността от тези ножки. Ще трябва повече да се постараете ако искате да ме хванете, "герои"..The Boss вдигна своята ръка към една от ножките на Annie и използва умението си да забързва или забавя projectile-и. В този случай, той забърза тази ножка и тя се разби точно пред него, създавайки експлозия. Както и предположих..Експлозията създаде малка дупка, която щеше да му позволи да влезе вътре в сградата и да избяга през нея. Той веднага скочи в тази дупка и тръгна надолу по нея. Беше бизнес сграда, затова всички етажи бяха просто офиси.
Тай: Измъква се..!! Затича се бързо след него, като активира светкавичната си форма в опит да го догони.

Foreground Eclipse - Flames Within These Black Feathers




Щом ножката се заби точно пред The Boss, нямаше как да той да не поеме поне малки поражения от експлозията. Разбира се, Boss-ът няма за какво да се страхува от щети, тъй като може по всяко време да си върне тялото, но в случая това би го забавило. Annie реагира веднага на поредния му опит за бягство и нямаше да му даде никакво време.

Annie: По дяволите, пак се измъква! От всички идей за бягство, които ми хрумнаха, той избра отново тази, която най-малко очаквам. Но не съм очаквала по-малко от враг, който е способен да постави Шун в такава позиция. Колкото и да е силен, ще го накарам да си плати. Annie се беше запътила към изхода от лабиринта, но веднага се спря щом видя Boss-ът да се измъква надолу. Тя застана до дупката, която се създаде от експлозията по-рано и постави ръцете си долу на тавана. 
Тай, не му позволявай да се измъкне! Задръж го за малко в сградата! Смятам да я превърна в огнен затвор, но ще ми отнеме минутка. Тавана започна да се преобразува в огън. Тя не запалваше сградата, в която се намира Boss-а, а я преобразуваше в пламъци. Но това е изключително трудно и натоварващо умение, за което Annie ще се нуждае от минутка пълна концентрация. Единствената ѝ защита през това време ще бъде Тай и Инферналите ѝ. Тя изпрати своя Самурай Инфернал, който изпъкваше със своята скорост, за да асистира на Тай. Междувременно, забавените ножки преминаха през огнения таван и в този момент, Annie ги зареди с въздушна енергия. От края на всяка ножка започна да излиза струя вятър, която да ги забърза. Те все още се движеха бавно зареди умението на Boss-а, но сега поне достигнаха половината от обичайната си скорост. Те продължиха да падат през всички етажи и до минутка ще достигнат най-долният. Това щеше да блокира пътя занагоре на Boss-а и да го притисне във времето.

Шефе тук и сега ще е твоят край! Ще те затворя в този огнен затвор, веднага щом го завърша. Дано не разчиташ твърде много на тъмната си материя, защото тя няма да ти помогне. Малко по малко започвам да разбирам бойният ти кит. Ако обърнеш тези пламъци в лед, няма да можеш да ги счупиш толкова лесно. Колко по-горещи и сгъстени са огньовете ми, толкова по-студен и твърд ще е ледът, когато ги обърнеш, нали? Най-вероятно дори ще се доближи до диамант по твърдност. Но за да отприщя толкова много от тези пламъци ще ми е нунжо време. Тай, разчитам на теб! 
Навсякъде започнаха да се виждат тези страховити сини пламъци, от които интересното е, че не излиза дим. Когато гори енергия, а не нещо друго, дим не се образува. Друго щеше да е, ако Annie беше запалила сградата, но тя нарочно не направи това, защото така щеше да срути сградата и огненият затвор щеше да изчезне.

Междувременно Инферналът, който спаси Шун по-рано с мотора, тъкмо приключи с това да превързва раните му. Правешето го с бинтове, създадени от пламъци, но те бяга изгубили горещата си температура, за това нямаше опасно. След като помогна на Шун да се изправи го попита с глас, подобен на Ghost Rider-а:
Шун, искам да ми отговориш искрено. Можеш ли да продължиш да се биеш? Не искам да закарвам безполезен войник на бойното поле, така че ако си изразходвал цялата си енергия ми кажи и ще те заведа при Тоби. At this point, Шун вече знаеше, че X1 е Тобирая и че е надежден healer. Annie искаше и други въпроси да зададе на приятеля си, чрез Инфернала, но този беше приоритет.

Тай: Разбрано! Чувайки какъв е планът, Тай директно се втурна да гони Boss-a надолу по етажите. Макар и да беше бърз заради светкавиците си, босът се беше забързал с времевите си умения и по този начин двамата бяха еднакво бързо. Тай включи драконовите си сетива, като сега той можеше да чува, усеща и най - важното - вижда почти всичко. Докато тичаше надолу по етажите, той усещаше, че минава през път, по който е бягал Boss-a. Тези стъпки...тази миризма..има наистина нещо нередно в този тип..но важното е сега да го догоня! Ако предположенията ми са верни...Тай запали едната си ръка и удари здраво пода на етажа, на който се намираше. Сега! Тай строши веднага пода, като тръгна да пада надолу. Той падна надолу точно два етажа и се озова право пред The Boss, блокирайки пътя му за бягство. Хех..Беше на едно коляно, като се изправи и го погледна, запалвайки тялото си. Хванах те, маскиран тип..

The Boss: Спря се, като погледна към Тай, който просто падна пред него от горните етажи заедно с купища отломки. Не знам дали това беше късмет или наистина успя да предвидиш къде се намирам в сградата..но и в двата случая, поздравления, Тай Фулбастър..сега обаче сте разделени. Силата ви е единствено когато сте силни и двамата. По отделно сте далеч по - лесни за побеждаване..

Тай: Не грешиш..! Няма как да сравнявам силата си когато съм сам със силата си когато съм до нея..но мисля, че ще ми е достатъчна да те сразя!

The Boss: Хо, да сразиш мен..?! Повярвай ми, аз съм много по - силен..! Затича се към Тай. В ръцете си не държеше никакви оръжия, като единствено щеше да разчита на физическа сила. Ще ти докажа, че съм по - добър от теб в единственото нещо, в което те бива..ДА УДРЯШ ПРЕЗ ПРОБЛЕМИТЕ СИ! Boss-ът беше толкова бърз в момента заради умението си, защото с всяка изминала секунда, той ставаше по - бърз от предходната. Той започна да удря Тай подобно на тази сцена, а Тай биваше принуден да блокира ударите му.

Тай: Кх..! Блокираше всеки един негов удар, но биваше изблъскван леко назад. Затрудняваше се с всеки изминал негов удар, защото ставаше все по - непредвидлив. Толкова ли ти е голяма гордостта..че искаш да сломиш и моята..?! (3:07) В този миг бива ударен в лицето, но успя да пробие през атаките на боса и да му нанесе и той един директен удар. Схватката им заприлича на нещо като това - и двамата нанасяха убийствени юмруци по единия без да отстъпват.

The Boss: Аргх! Поемаше неговите удари ,като маската му се напука. Дявол да те вземе, Тай!!!! Удари го с длан, създавайки нещо като шокова вълна, която го изблъска през една от стените. Започна бавно да върви към него. Не осъзнаваш ли, че нищо от действията ти не може да промени изхода от ситуацията..?! Дори аз да умра, нищо няма да се промени, РАЗБИРАШ ЛИ?!?! Хехехех! Само че това дори няма да се случи..ЗАЩОТО АЗ СЪМ НАЙ - СИЛНИЯТ!!


Shun: Meanwhile, Shun бавно се изправи, като погледна към инфернала докато се държеше за рамото и му кимна. Мога да продължа..но ще ми трябва време да си възвърна енергията..ако някак си успее да излезе, аз ще се изпреча на пътя му.

Инферналът при Шун се качи на мотора си и го покани и него:
В такъв случай, качвай се отзад. I'll race you for it! Ти гледай да си починеш и да си възвърнеш колкото може повече енергия докато пътуваме. Щом Шун се качи, Инферналът веднага подкара мотора към бойното поле. До минутка щяха да стигнат сградата, в която се намираше The Boss. По пътя той го попита следното:
Хей Хари, ще се покажеш ли? Знам, че с Шун споделяте едно тяло. Трябва да те питам нещо важно.

Meanwhile битката срещу The Boss се нагорещява. Буквално. Тай не спираше да се млати с Боса, докато той не го изстреля по едно време назад, разбивайки го в стената. Тай пое известни поражение, но същото се отнасяше и за The Boss. Но най-добрата новина в случая беше, че Annie успя да завърши "огненият затвор". В момента всяка една стена на сградата беше преобразувана в "гъст" син огън. Толкова гъст и горещ беше пожарът, че ако The Boss реши да го обърне на лед, логически следва, че здравината на получения лед ще е изключително голяма. Разбира се, това нямаше да удържи човек като Боса, но щеше да добави доста време. The Boss би трябвало да му трябва известно време, за да излезе от този затвор, но враговете му нямаше да стоят със скръстени ръце и да бездействат. Те целяха тук и сега да сложат край на тиранията на злодея. От това следва, че The Boss ще трябва първо да се справи с противниците си, преди да продължи напред.

Annie:
Дишаше тежко.
К-както вече казах..! Н-няма да те оставя да се измъкнеш оттук..! След като си пое въздух, тя скочи през дупката и се насочи към The Boss. Сега, когато няма накъде да бягаш, остава да те победим тук и сега. Най-голямата ти грешка бе, че подцени човечеството! Сега ще заплатиш тази грешка! Това е краят ти, злодей! 
Докато Annie стигне до него, Инферналът Самурай, който по-рано беше пратила да асистира на Тай, щеше да ѝ усигори време. Той dash-на към The Boss, замахвайки хоризонтално с двете си катани, за да го посече през корема. Нямаше значение дали ще умре. Най-важното за инферналът бе да защити Тай.
Почаквай още малко, Тай! С Шун идваме!

В следващия коментар, Annie и Шун ще стигнат при The Boss и Тай. Инферналът моторист щеше да мине през огненият затвор, като се отвори за момент кратък отвор. Така Шун щеше без проблем да мине през пламъците.

Shun: След като се качи заедно с инфернала, той погледна към него след като разбра, че той иска да говори с Хари. С Хари..? Няма проблем...Затвори очи, като започна да концентрира енергията си с цел да се смени изцяло с тази на Хари. Щеше да му отнеме няколко секунди това да стане. Преди трансформацията да се случи, синята му ръка щеше да присветне веднъж.

Тай: Изправи се бавно, но за негово нещастие, бос-ът хвърли Time Knife в краката му, създавайки сфера, в която времето бе спрято. Тай все още можеше да говори и да усеща всичко край себе си, но не и да се движи докато ефектът от ножката не изтече след около 10-на секунди. Ъгх..хвана ме..!

The Boss: През това време, бос-ът извади своят тъмен меч и прескочи с предно салто инфернала, извъртайки се във въздуха по такъв начин, че да падне с лице към него и да го посече, за да го унищожи. В следващия момент, той се обърна към Тай. Тай...не ме разбирай погрешно. Не съм лошият. Твоята битка не е с мен..аз просто искам да се върна у дома. Защо не разбираш това..?!

Тай: Гх..У дома..?! Ти искаш да унищожиш моят дом!! Не мога да позволя това..тук са моите мечти, моите приятели, моето семейство...няма да те оставя..да ги нараниш..!!

The Boss: Въздиша. Надявах се да ме разбереш...точно ТИ трябваше да ме разбереш, Тай..! Това е твоят дом..и ти би направил всичко за него..Погледна меча си, като го стисна здраво. Така както аз сега съм готов да направя всичко за моят..Погледна към него, но в следващия миг, той усети присвятването на ръката на Shun през огъня, защото не се отдели светлина от нея, а енергия. Shun..Дашна се адски бързо към това място без да има сякаш основателна причина. От ръкавите му се сформира дълга верига от черна материя, подобно на тази на Masked Man. В мига, в който инфернала направи процеп, той щеше да спре времето с умението си за по - дълго от обикновено - за цели 5 секунди, за да може да се промъкне през процепа навреме. Навярно в този момент Annie щеше да го напада, но когато времето е спряно, той реши да не губи време и да я напада, а да намери път за бягство. Той отскочи и премина през процепа, изблъсквайки Shun заедно със себе си, който щеше да бъде окован от тъмните вериги преди да завърши трансформацията си. Time flows again.. В този момент, времето продължи..излизайки от огнения капан, The Boss го обгърна с тъмната си материя, превръщайки го в адски здрава ледена клетка, в която той затвори Тай и Ани. Съжалявам, че нещата се развиха по този начин..можеха да са различни.

Shun: Гхх..!! Опитваше се да се съпротивлява, но за него, оковаването стана мигновено и за това бе най - изненадан от всички.

The Boss: Удари го зад врата, вкарвайки го в несвяст. Злодеят най - накрая се измъкна от Ани и Тай и вече се запъти към истинската си цел...Много скоро..Doomsday ще започне..

Тай: SHUN, НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! Преди да може да направи каквото и да е, Тай видя как огънят се превърна в огромна буца лед, затваряйки вътре в него както него, така и Ани. Той се почувства адски безполезен в този момент, защото бе надвид от шефа и не успя да спаси дори своят приятел. Мамка му, оставихме го да отвлече Shun..трябва да излезна от тук!!!

Annie:
Слизаше надолу по етажите с бясна скорост. Всъщност тя буквално падаше, тъй като преминаваше през всеки етаж, като го превръща в огън. Дори и на такива чудеса беше способна тя. За нула време достигна The Boss и веднага понече да го изпепели.
ЕТО ТЕ, BOSS! ТОЗИ ПЪТ НЯМА ДА ИЗБЯГАШ!!! УМРИ!!!
И точно когато тя го нападна, той сякаш просто се изпари. Annie веднага разбра какво се случи.
По дяволите! Тази отрепка отново спря времето! Но този път няма къде да избягаш! Именно зареди това твое умение те затворихме в този затвор! Наш си този път!
Тя започна да се оглежда за врага, но няколко секунди по-късно, чу виковете на Шун.
SHUN!!! О не! Докопал се е до него! Веднага трябва да му помогна!
Annie веднага се насочи към виковете на приятеля си, но по пътя видя как целият огнен затвор се превръщаше в лед. 
Изглежда съм закъсняла! Отново намери начин да обърне умението ми срещу мен! По дяволите! Дръж се, Шун!
Тя премина през дупката, която бе създадена за Шун и го видя да лежи в безсъзнание. Дори процепът вече да беше запълнен, тя можеше да направи друга дупка, докато огненият ѝ затвор се заледява. Тя скочи и вдигна Шун на ръце.
Шун, добре ли си?! 
Тц! В безсъзнание!
Докато го държи в ръцете си, тя погледна нагоре, където видя как The Boss се измъква. Този път не го последва. Гледаше го как се измъква с подобно изражение. Малко кръв течеше от устата и носа ѝ, защото използва прекалено много от пламъците си. Но сега не беше времето да се отпуска.
Мътните те взели, Бос. Няма да си простя, че допуснах да ни се изплъзнеш. Усещам, че горчиво ще съжалявам за тази грешка. ПО ДЯВОЛИТЕ!!! Тя остави Шун да лежи конфортно и след това се изправи. Протегна ръка към инферналът моторист и го разруши на пламъците. Същия този огън го сформира на чисто нов инфернал, който беше 2 пъти по-малък. Този мъник беше обаче изключително пъргъв и веднага се изстреля към The Boss. Не можеше по никакъв начин да го нападне, но дребосъкът щеше да спазва дистанция от него, така че сигурността му да е гарантирана. Неговата цел беше да проследи The Boss, за да може Annie и компания да го настигнат по-късно. Този път тя не можеше да продължи сама след него, защото Тай и Шун бяха ранени, а сама нямаше шанс срещу него. Върна се в ледения затвор от същата дупка, за да изкара Тай оттам.
Тай, можеш ли да се движиш?! Шун е в безсъзнание. The Boss се измъкна, но изпратих един инфернал към него. Подценихме го! Ще ни трябва малка почивка преди да тръгнем по петите му.
Въпреки че Annie се опитваше да помогне на Тай, той щеше да забележи, че тя самата едвам се крепеше на краката. Наистина ще им е необходима почивка...

Тай: Кх..аргх..Хвана се за едната ръка, като се довлачи бавно до Annie. Той падна на едно коляно, като погледна към нея, с адски тъжно и виновно изражение. Отчаянието започна да го запълна малко по малко тъй като знаеше, че сега вече следваха големи беди и проблеми. Оставихме го да избяга..това няма как да свърши добре, Annie..ако Shun е в безсъзнание , няма как да го вземем с нас..но ако не го вземем с нас, няма как да догоним боса...Ааааргх..!! Удари една от стените от яд. Тай не можеше да приеме, че бе надвит точно в този момент когато трябваше да е силен. Обещах..обещахме си това да не се повтаря..но ето че пак ни победиха..защо..?!

Annie: 
Прегърна го, за да му попречи да се наранява от гняв. С тъжен и тих тон му прошепна до ухото:
Не можахме да го спрем, защото бяхме прекалено слаби. Няма друга причина. Ще трябва да продължим да надграждаме и да се надяваме, че следващият път ще успеем. Колкото отчаяни и уморени да се чувстваме, не бива да се отказваме. Все пак целият свят разчита на нас. Така сме родени - силни. Колкото и тежка да е съдбата, колкото и труден да е пътя, по който вървим, аз не го мразя. Все пак именно зареди силите си, аз се запознах с теб и създадохме тези прекрасни спомени ^^...
Силните се бият, за да предпазят слабите, Тай. Ако не ние, то някой по-силен от нас ще трябвя го победи... 
Но ако дори той не може да се прави...
Не пожела да довърши изречението си, но продължението беше ясно. Ако никой не успее да победи The Boss, то тогава човечеството е обречено. Annie постави ръката на Тай на раменете си, така че той да се подпре на нея. Бавно започнаха да ходят към Шун.

Тай: Щом бе прегърнат от нея, Тай се усмихна и кимна след като чу нейните думи. Точно от тях имаше нужда..не трябваше точно сега да изпада в отчаяние когато света имаше нужда от него. Да..ще го спрем! Това, че е избягал не значи, че няма да го стигнем..Запъти се заедно с нея към Shun, за да провери състоянието му. Щом стигнаха до него обаче, видяха че бе в безсъзнание. Тай клекна до него и започна да се опитва да го свести, но без успех. Shun..!

Annie:
Изглежда Shun достигна лимита си. Не трябваше да го взимам със себе си. Ранен войник няма място на бойното поле. А сега всички сме такива...
Тц! Нямаме избор...! Стисна юмрук от яд. Едвам се сдържаше да не тръгне след The Boss, но знаеше, че това е най-глупавото нещо, което могат да направят. Тя се обърна към Тай.
Нямаме избор, Тай. Трябва да се прегрупираме с другите и така да нападнем врага. Двамата няма да се справим. Не и когато сме в това състояние. Не и когато Шун се нуждае от помощ...
Хайде, помогни ми да го изправим. Аnnie постави едната ръка на Шун на раменете си и чакаше Тай да направи същото.  

Тай: Кимна. Да...не можем да изоставим Shun така..най - добре ще е да се-
В мига, в който тръгнаха обаче да надигат Shun, огромна синя светлина заслепи и двамата, която идваше от ръката му. Няколко секунди след това, докато бяха заслепени, те не можеха да чувстват, виждат и усещат каквото и да било.

Тай: Ъргх..! Какво се случва..?! Annie!! Изплаши се малко, но тази светлина беше там за не повече от 5 секунди. Щом тя изчезна, Тай видя Annie до себе си, като и двамата стояха на едно място, но Shun го нямаше. К-Къде отиде Shun?! Огледа се паникьосано, но видя на единият от светофарите как някой стоеше клекнал на него. Беше маскиран човек, но с бяла роба и с позната за тях маска. Точно обратното на The Boss, който беше с черни дрехи и непозната за тях маска.

???:

Annie:
Хариии!!! Това си ти!!! С неговата появя, Annie възвърна надеждата си, редом с усмивката си. 
Точно ти ни трябваше. Изглежда си наблюдавал всичко до сега, щом знаеш какво е положението. Точно така, ще ни е нужна най-вече твоята помощ, за да победим врага или поне да го забавим. Но преди това... Хари трябва да потвърдя нещо. Имам въпрос към теб... Лицето на Annie се измени. Усмивката ѝ загуби форма и погледът ѝ започна да подсказва чувството за вина, което Annie изпитваше в момента. Причината за това бе, че тя имаше съмнения към своя приятел и се мразеше за това. Истината е, че Annie смяташе, че е възможно The Boss и Хари да са пряко свързани. Все пак и двамата имат time manipulation умения, и двамата са от Holoterra. 
...
Х-...
...
Annie се забави преди да зададе въпроса си. Не искаше да прозвучи грубо, но трябваше да го направи.
Х-Хари..., малко по-рано помолих Шун да ме свържи с теб. За съжаление врагът ни попречи това да се случи. Причината за това предполагам ти е известна. Аз те подозирах. Подозирах, че е възможно все още не си успял да избереш страна... Че не си успял да простиш на своя приятел Шун и си избрал пътя на отмъщението. Разбрах за историята ви лично от врага ни. Нарича себе си "The Boss" и ръководи армия, която е кръстил The Legion, но предполагам вече знаеш всичко това. Разбираш на къде бия, нали? Истината е, че те подозирах, че именно ти си въпросният ни враг. Но не ме разбирай погрешно! Тези мисли ме нараняваха адски много. Опитвах да намеря дупка в теорията си през цялото време. А сега когато те виждам тук, и то докато The Boss се измъква, ме вдъхна с надежда. Няма как да си ти, хаха?! ^^" Въпреки всичките сходства, които имате, то няма начин. The Boss не може да е на две места едновременно, нали? ^^" 
...Мога само да си представям как се чувстваш в тази ситуация. Хари, сега Holoterra навярно наистина може да бъде възродена. Усещам, че The Boss е на крачка от това. Предполагам и ти силно искаш това. Но да унищожиш друга планета, жертвайки нейната природа и история, заедно с милиарди невинни, нищо неподозиращи човешки животи,  за да върнеш своя дом... това изобщо не звучи като теб. Права ли съм, Хари?

Докато Annie говореше се видя как едната ръка на Хари много, много плахо трепереше. Макар и да не беше видимо заради маската му, очите му също бяха широко отворени , а зениците му свити. Истина бе това, което Annie говореше за това как той много дълго беше вървял по този път на отмъщението, но най - накрая бе избрал страна....нали?

Chrono: Хах..хахах..д-да..със сигурност си права..дори домът ми...любимият ми дом, за който аз бих направил всичко и към който се стремя през целият си живот да достигна..да е на една крачка от това да се възроди..дори тогава, аз не бих жертвал цяла планета..
Тай: Хари..? Усети нещо нередно. Хвана Annie за ръката тъй като усети, че нещо наистина беше странно тук. Погледна към нея, за да ѝ покаже притеснението в очите си.
Chrono: Въздъхна, като си свали маската пред тях и я хвърли в краката им. И двамата тогава видяха лицето му, което беше леко изпълнено с отчаяние. Хора...хах..Засмя се изведнъж. Да! Естествено, че не съм The Boss..това би било налудничаво..аз никога не бих жертвал толкова много невинни хора, за да изпълня единствената цел, заради която съм тук..да не съм чудовище..? Очите му леко се насълзиха. Изправи се изцяло, като застана с гръб към тях докато се смееше леко. Сигурно..сигурно защото уменията ни си приличат..защото сме и двамата от Холотера..навярно това ви е накарало да се осъмните..но ви разбирам...би било логично аз да съм The Boss..и да съм заподозрян номер едно..толкова е очевидно, нали? Хахаха..как не се бях сетил, трябваше да очаквам такава реакция..може би и заради това сега станах емоционален, виждайки това съмнение в лицата ви когато ме погледнахте...но ви благодаря, че сте искрени и не го скрихте..
Тай: Ъ-ъм..Хари...моля те, кажи ни...с ръка на сърце..знам, че не си такъв човек..не искаме да се съмняваме в теб, знаеш, че си ни приятел! Но, точно заради това..точно заради безопасността на всички..кажи ми..




След като Тай зададе този много рязък въпрос, супер силно задуха вятър. Маската на Хроно, която се бе пропукала от силното хвърляне бе отвяна настрани, а белите му роби, както и косата му също щяха силно да се развеят. Напрежението сякаш рязко се покачи.

Annie: 
Хвана ръката на Тай и с това той усети, че тя трепереше. Annie се струваше тезата ѝ да се окаже вярна. Опитваше се да повярва на Хари. Опитваше се с всички сили и беше на косъм от това, но какво беше това? Какво беше това лошо предчувствие, което я обземаше. Тя не отместваше поглед от очите на Хари и забеляза, че той говори сякаш неискрено.
Глупости... Трябва да си внушавам... Точно така, внушавам си! Хари е искрен и точка!
Отговори ни, Хари! Няма от какво да се страхуваш, все пак сме на една страна, нали Хари? ^^"

Chrono: В момента се чувстваше ту ядосан, ту тъжен. Беше ядосан, че уж новите му хора, на които той се довери след като бе победен, сега се съмняват в него. И макар и до някъде да ги разбира, това наистина го накара да се натъжи. По дяволите..аз да съм The Boss...що за глупост! НЕ СЪМ АЗ!! Отскочи яростно, като се изстреля напред. This isn't going to go the way you think it is...
Тай: Хари!!! Видя посоката, в която той пое и беше същата, като тази на The Boss. По дяволите, явно го разстроихме..но защо бе толкова несигурен..?! Мисля, че трябва да разберем какво крие..но знам, че не е това, което си мисля..няма как да е...! Да вървим, Annie! Отскочи право след Хари.

Annie:
По дяволите! Защо реши да действа толкова прибързано. Тай...
Annie постави ръцете на раменте на Тай и го погледна сериозно в очите от близо.
...Нека спрем да се съмняваме в нашия приятел. Това е лудост да го подозираме и да си правим бързи заключения. Хари не е The Boss, знаеш го! Но Хари е от Holoterra и е възможно да се поддаде на чувствата си. Ние трябва да го спрем, като му покажем, че Земята е също толкова прекрасна колкото неговия дом, и че тук също има място за него, че тук също има семейство - нас. Съгласен ли си, Тай?!
Annie изчака отговора на Тай и след това щеше да го прегърне, преди да тръгнат след Хари.
Минутка след тръгването му, Хари щеше да види малкото инферналче на Annie. То бе по петите на The Boss и не го изпускаше от очи, като в същото време спазва безопастна дистанция.