Valentine's Room

Погледна ръката си. Мислиш ли, че искам...?!? Намръщи се. Мразя този клоун. Съществуването му ме отвръщава. Но има ли по - добър избор от това да работя с него..? В миналото, много лидери са правили съюзи, които не са искали само и само държавата им да сполучи от това..мръсни дела, малката...това е нещо, което един лидер трябва да прави постоянно, скрит от полезрението на останалите, но за тяхно добро. Ако знаеш начин да ми помогнеш...е...ще съм благодарен. - Valentine

Валентайн, обещавам, че ще намеря начин да те отърва от проклятието на тази сделка. Нямаш си и напредстава колко съм близо до тога да му унищожа играта до основи. От теб искам само търпение и мълчание. Комуникирай с него, говори с него, но в никакъв случай не показвай, че знаеш за това окей? Ще се досети, че го знаеш от мен и ще стане по-лошо. Затова, бъди внимателен как той ти поднася информацията. Усмихна се Хъх, кой би предположил, че ще обикалям наоколо за да върша добри дела вместо да разбивам структурите на корпорации за милиони. Офф... - Ментира

Хъх, значи ще играя под прикритие..? Така да бъде..имаш думата ми, че няма да издам нищо. В замяна, намери човекът, на име Вай Принстън. Той е от моите хора и би ти помогнал..ако се огледаш наоколо, цялата ми зала е защитена от всякакъв вид проследяващи устройства. Той е човекът, който ме е държал защитен от хакерите на новото време. Разбира се, за теб няма да има никакъв проблем да ги разбиеш, но не и за всички останали. Ако заедно измислите начин да ме измъкнете от тази сделка...ще намеря начин да се реванширам. - Valentine


Изричайки тези думи, пред Valentine се заформи холограма не на кого да е, а именно на Вай. Холограмата му започна като че ли да става реалност и да става от плът и кръв. Това беше едно от уменията на Вай - да създава своя прожекция от някоя камера и чрез нея да се сформира на място. Това негово умение беше да превръща тялото си на информация и обратно. Сформирайки се пред Валентайн и Ментира, той кимна на президента и се облегна на стената, скръствайки ръце. Йоооо, шефе. Наглеждах какво се случва от камерката и видях, че ме спомена. Не разбрах обаче що си говориш са-Учуди се като видя Ментира. Хъх? Тази пък коя е? Отвори холограмен екран пред себе си , на който се виждаше стаята им от камерата. Хъх...явно пак имам бъг в системата. - Вай

Вай Принстън беше може би най - големият хакер на Beacon. Подобно на Ментира, той е причината никой от политическите опоненти на Valentine да е постигал своите цели. Купища пъти той е предотвратявал държавни преврати преди да са извършени със своето умение да създава вируси - както реални вируси, които причиняват болести, така и виртуални. Чрез комбинация от тези две неща, Вай е привлякал погледа на Валентайн и е станал неговият личен защитник от кибератаки.

Нямаш никакъв бъг, просто информацията за мен не достига до теб Направи същото като него от същата камера, като му показа как се вижда на нейния екран. След това го затвори Можеш да ми викаш Ментира. Сигурно си чувал за брат ми По уменията и, Вай можеше да и създаде профил на умел хакер от висок калибър. Технологията и е от Адрон, би трябвало да е позната за Вай. Когато събере 2 и 2 щеше да се досети че тя е всъщност сестра на Варис. - Ментира

Варис е добре познат на света на технологиите със своят прякор. Вай със сигурност е чувал за него и знае на какво е способен. Това малко или много щеше да изгради някакво доверие като за начало между двама им

Ооо, чувал съм за него. Голям фен съм му, да си призная. Адронският Вирус, както аз му викам. Варис е голяма работа, поне за мен. Което значи, че ти си от същия калибър, Ментира. Но за теб не бях чувал..човече, де да можех и аз да изтрия всичката информация за себе си. Пробвал съм се, но все някъде остава по нещо. Щом не съм чувал за теб, сигурно си по - добра и от него. - Вай

Засмя се леко Хмхм, всъщност ние сме съперници. Все още не можем да решим кой е по-добрият от двама ни. Виж, шефът ти е в опасност от манипулация. Ще ми трябва твоята помощ. Колкото по-бързо приключим с това, толкова по-бързо ще мога отново да се срещна с брат си и разбира се да ви запозная Ментира беше сериозна - Ментира

Хоооо? Звучи като сделка. Е, какъв е проблемът? - Вай

Проблемът е че Погледна си часовника Puta.. Ментира изчезна като на екрана на Вай му се изписаха координати - Ментира

Хъх..? Това беше странно. Погледна координатите, като тялото му се превърна на информация и щеше да се транспортира там. Дано не е капан.. - Вай

----------------------------THE COST OF FREEDOM------------------

Около 30 минути след като битката му с Тай и Annie завърши с неговото бягство, The Boss се бе насочил към сградата на Valentine, за да проведе дълъг и важен разговор с него. Човекът, когото той считаше, че ще бъде негов най - голям враг..знаеше, че няма как да го победи. Знаеше, че Valentine можеше по всяко време да го убие..затова, той реши да преговаря с него. The Boss вървеше сам по улицата, която водеше до т.нар. "Бял Дом" или по - точно мястото, където живееше президента. То бе много здраво охранявано от хора-мутанти и затова влизането тук щеше да бъде много, много трудно. В мига, в който той стъпи на тази територия, още от километри бе засечен от стражите на президента. Те се насочиха по най - бързия начин към боса и го пресрещнаха с бариката от коли. Щом излезнаха от тях, те започнаха да го замерят с какви ли не специални умения - мутантите тук бяха силни колкото един свръхчовек, овладял силите си почти изцяло. Нямаше да му е никак лесно да премине през тях..но все пак, това е The Boss. С едно щракване на пръстите, той успешно спря времето около себе си и за 5 секунди неутрализира около 20-на души. Сам, той тази битка нямаше да може да я спечели дори с помощта на някои от стрелите, които притежаваше в себе си. И точно заради това, неговите подкрепления дойдоха...щурм на легионери се случи от всички страни, като те буквално сякаш изкочиха от сенките и започнаха да се бият със стражите на Valentine. Огромен път се създаде, водещ директно до Белият Дом. The Boss ходеше бавно по него, докато бавно, бавно се оглеждаше и през няколко секунди убиваше човек, който му се изпречваше. Valentine от своя страна гледаше всичко, което се случваше навън и с усмивка на лице очакваше своят гост....

Valentine: Беше оставил вратите в дома отворени, за да може босът директно да стигне до него по най - бързият начин. Той стоеше на стола си, облегнат и търпеливо чакаше да дойде този маскиран мъж. Щом той го зърна, веднага се изправи и го приветства, а щом той влезе, вратата зад боса се затвори. Добре дошъл, легионерски вожде...
The Boss: Извади меча си и го насочи директно към президента. Не съм тук, за да се бия, но знай, че ако се опиташ да направиш нещо, съм готов да ти отвърна..
Valentine: Не бих си и помислил да направя такова нещо..все пак, знам защо си тук..Бръкна в чекмеджето си и извади една от златните стрели, която този път светеше в ярко синьо, точно каквато бе аурата на Boss-a. Любимата ти, нали..? The Space Arrow..
The Boss: Тш..за какво би ми я дал?
Valentine: За какво ли..? Що за въпрос..какво ще кажеш да го обсъдим на по чаша кафе? ^^
The Boss: Хвърли една ножка, която мина покрай лицето на президента и го одраска по бузата. Достатъчно глупости..! Кажи си цената, шибано чудовище..!
Valentine: Усмихна се коварно. Хмхмхм..аз ли съм чудовището тук..? Или животите, които смяташ да отнемеш са толкова незначителни за теб, че дори не чувстваш вина..?
The Boss: Стисна юмрук. Valentine..! Много добре знам, че теб изобщо не те е грижа за твоите хора..движиш се от вселена на вселена, чудейки се къде да живееш безцелно докато парадираш, че контролираш тази държава..тази стрела е незначителна за теб..но си нямаш и на идея какво значи тя за мен! Тя е..последната част от пъзела..дадеш ли ми я, Doomsday ще-
Valentine: Отказвам..
The Boss: Какво..?!
Valentine: Толкова си наивен, "шефе"..The Space Arrow принадлежи само и единствено на мен! За да я получиш, трябва да платиш голяма, голяма цена...Надигна вежда. Знам, че все още имаш хора на този свят, които ти пречат да изпълниш Doomsday..хора, за които ти пука. Кажи ми..готов ли си да платиш голямата цена, която ще те превърне в това така-наречено чудовище, което ти нарече мен..?
The Boss: Погледна към двете си ръце и в този момент наистина се замисли..струва ли си? Струва ли си всичко, което е правил до сега..и какво ще последва. Трябва ли да унищожи един свят, за да създаде друг..отговорът бе да. Не беше категорично да, но...друг начин, босът не виждаше. Той надигна поглед към Valentine. Готов съм. Кажи ми какво искаш да направя.
Valentine: Просто е...от теб искам..да скъсаш всички връзки с миналото. Щом го направиш..стрелата е твоя.

Щом Annie и Тай стигнаха до територията на Белия Дом, те зърнаха сражението между легионери и други свръх хора.

Annie: 
Това трябва да са подчинени на президента. Силни са. Изглежда добре си подбира хората. Бият се срещу безкрайните легионери. The Boss навярно е използвал армията си, за да влезе без да губи време. Вероятно сега говорят лице в лице.
Боже, дано не сме закъсняли!
Да вървим, Тай! Към Белия Дом!
Annie се опита да мине между битките незабелязано.

Тай: Пристигайки заедно с Annie, Тай се спря на място, за да огледа положението. То не беше никак цветущо. Двете армии се млатеха без да им дреме за околността, като навсякъде цареше пълен хаос. Тай се хвана за главата, като си спомни онзи разговор с The Magician, който те двамата имаха с него, в който той им каза, че ще ги хвърли точно в сърцето на този хаос. И явно това беше мястото. Твърде много са..! Нямаме време да преминаваме през всички, ще трябва да си проправим път през тях! Затича се напред, като се опита да се промъкне заедно с Annie. В този момент, и двамата щяха да бъдат нападнати от 10 ледени стрели от едната им страна, а от другата земята щеше леко да се надигне и да образува каменна стена, която щеше да падне върху тях. Тай бързо реагира и разпали юмрука си, разбивайки стената. Той знаеше, че Annie щеше да унищожи стрелите през това време, но друг проблем изникна напред. Легионерите се бяха събрали на пътя им и концентрираха мощна атака тип струя, която щеше да комбинира няколко неща. По дяволите..! Точно в тяхната посока бе изстрелян този лазер, който бе почти два пъти по - голям от огнените струи, които Тай бълваше. В него се съдържаха елементите, както и огромни количества тъмна материя, която да гарантира, че атаката ще премине през каквато и да е енергийна защита.


Fairy Tail - Scarlet Warrioress OST
Тай знаеше, че няма как да блокира тази атака, но в този момент, пред него и Annie се дашна бързо познат за тях рицар, който заби огромен 5-метров щит пред тях, поемайки атаката с него. Този щит обаче беше разбит за около 3 секунди, след което самият рицар пое атаката с бронята си. Тази броня бе изключително здрава, но и дори тя не успя да издържи на атаката. Бронята се пръсна на парчета, но успя поне да предоврати атаката на легионерите от това да продължи напред. Разбира се, под бронята стоеше не кой да е, а Скарлет. Requip: Heaven's Wheel! Бронята ѝ бързо се смени в ето тази, като купчина мечове започнаха да се въртят над главата ѝ. Тя размаха меча в ръката ѝ, запращайки мечовете към легионерите наоколо. Тя погледна към Тай и Annie, като им се усмихна и им кимна.
Скарлет: Аз поемам тези тук, вие вървете напред! Притичах се веднага щом чух няколко експлозии..но не знаех, че ще е толкова мащабна битка. Но това не е проблем за мен, мога да ги удържа! Видях Chrono да продължава напред, така че смело след него..! Обърна се, като продължи да отбива чуждите атаки на легионерите. Скарлет бе достатъчно мощна, че да нанася големи удари и на двете армии, но и достатъчно издръжлива, че да ги поема. Личеше си, че беше задъхана и бе поела бая щети, но това ѝ беше специалността.

Annie: 
По дяволите, видяха ни! Не че се учудвам...
Annie реагира мигновенно. Отблъскването на стрелите бе фасулка работа за нея, но трябваше да си пази малкото останала енергия. Благодарение на пъргавината си успя да се измъкне от 5те стрели, които летяха към нея, но останалите щяха да оцелят Тай, който беше с гръб към тях, разбивайки стената. Annie не искаше да хаби излишни сили, за това реши да жертва малкото инферналче.
Свърши ми чудесна работа, като проследи врага. Сега можеш да си починеш..
Annie му заповяда мисловно да отскочи на пътя на стрелите и да избухне в  огнена експлозия, която отблъсна стрелите. То беше най-бързия инфернал на Annie и се справи отлично със задачата. След това Annie видя своята приятелка и остана очарована.
Скарлет, ти си тук?! Благодаря ти за подкрепата, ще оставя нещата тук в твой ръце! Хайде да вървим, докато все още можем, Тай!
Тя подкани Тай и двамата се запътиха към сградата на президента. След като подмина Скарлет, я погледна за последно, казвайки:
Скарлет... 
...Не умирай в никакъв случай!

Тай: Не се и учудвам, че нашият щит на екипажа се появи точно когато ни потрябва..! Проправи си път напред още малко, като вече Белият Дом бе пред тях и бързо щяха да влезнат вътре. Тай се обърна и кимна към Скарлет. Чу я! Ще се чакаме отвън след малко!
Скарлет: Бе заета да се млати сякаш като за последно, но това се дължеше на нейният характер. Като един рицар, тя третираше всяка своя битка като своята последна, за да може да се раздаде на макс. Тя погледна към Annie и Тай, като им се усмихна. Няма да умра! Обещавам!

Битката на Скарлет с легионерите щеше да продължи дори след като Тай и Annie влезнат в сградата. Двете армии драстично щяха да понамалеят, като Скарлет, вече бая изморена, се подпираше на меча си, а пред нея имаше един легионер с катана. Той също така имаше и доста по - различна маска от останалите - oni маска, която бе типична за някой, идващ от източните страни. Легионерът погледна към Скарлет, като бързо се представи.

???: Лейтенант на отряд едно..можеш да ме наричаш The Right Hand...хех, звучи доста смешно, нали? Левичар съм.
Скарлет: Намръщи му се. Добре, и? Ще се бием ли или ще си говорим с коя ръка пишем? Бронята ѝ се промени, като от уважение тя избра своята най - офанзивна, но и най - слаба откъм защита броня. Тя изглеждаше ето така, като дори не можеше да се нарече броня, защото цялата енергия бе концентрирана в тази катана.
???: Хахаха..добър отговор. Приклекна, като захвана катаната си с една ръка. Черна светкавица проблясна в мига, в който той си сложи ръката на катаната. Let's dance..Дашна се към нея, като в мига, в който се клашнаха, щеше да започне битката между тях. Щеше да е много по - традиционна битка на фона на всички тези способности, като нито Скарлет, нито легионера щяха да използват голяма част от уменията си. Това беше битка между тях, в която по - скилнатият с оръжието щеше да има надмощие. Точно такива битки обичаше този легионер. И когато Скарлет се сблъска с него, тя разбра, че той бе по - специален от останалите наоколо.


Meanwhile, Тай и Annie влезнаха в белия дом и видяха как стаята на президента бе с широко отворена врата. На пътя ѝ обаче имаше лилаво перо, което пламтеше. Беше перо на феникс, а лилавият му цвят Annie със сигурност щеше да асоциира с Ivy. Това перо не беше поставено случайно там, разбира се, като президентът видя двамата младоци как влизат в къщата му. Поглеждайки през вратата му, те двамата щяха да видят как Chrono стои пред бюрото му с нож, право с лице към Valentine.
Chrono: Valentine...къде е шибаната стрела...не ми казвай, че онзи ме е изпреварил...!
Valentine: Надигна рамене, като се усмихна по такъв начин, че да го раздразни. Хех..по - бързият печели..все пак е състезание..

Annie: 
Видя перото и я прихвана лошо предчувствие.
Това перо? То трябва да е от феникс! Хм...? Лилаво на цвят...?
Докато гледаше перодо, тя забеляза по-напред и самия президент в компанията на Хари.
Ето го Хари! Хайде Тай, да му помогнем!
Annie се запъти към Valentine с две притеснителни мисли на глава. 
Това перо? Защо толкова ми напомня на Ivy? Какво трябва да означава това?
Също така къде е той? Къде е The Boss? Нима наистина сме закъсняли, въпреки че бързахме толкова много!? Дано да греша..!

Тай: Нещо нередно става тук..но така е, трябва да помогнем на Хари! Тай бързо изтича вътре в стаята, като щом влезнаха заедно с Annie, вратата зад тях се трясна.
Chrono: Обърна се, като погледна към тях. Вие..трябваше да се досетя, че ще ме последвате..
Тай: Разбира се, Хари..ние сме приятели, не забравяй това! Усмихна се. Няма значение, че все още имаш неща, които не си ни казал..извинявам се, не трябваше да се осъмнявам в теб!
Valentine: Започна да им ръкопляска. Колко трогателно! Не знаех, че имаш такива добри приятели!
Chrono: Намръщи му се. Не се намесвай...достатъчно ми е, че трябва да играя глупавата ти игра..
Valentine: И те е яд, че има някой по - добър от теб в нея?
Тай: Хей, ще ни обясните ли какво става..? Погледна към Valentine. Ти си..Valentine..президентът на тази държава, нали..?
Valentine: Точно така, момче. Добре дошъл в моят дом. От тук, аз наблюдавам цялата тази игра, която се разиграва!
Тай: Защо..? Хора умират! Направете нещо, моля ви!
Valentine: За жалост, аз не съм участник в тази игра, не мога да направя нещо по въпроса, иначе ще бъде нарушение на правилата. Аз съм един от организаторите, все пак. А и имам куп други задачи.
Chrono: Къде..е шибаната стрела!?!
Valentine: Стрелата? Хммм....много труден въпрос ми задаваш, Хари Куроно..но е въпрос, чийто отговор би трябвало да е ясен.
Chrono: Стисна юмрук. Дал си му я, нали?!? Знаеш ли до какво може да доведе това?!?

Annie: 
Хари, моля те не прибързвай! Отдръпни се от президента. Нека първо говорим с него. Нека всички говорим! С Тай имаме купища въпроси. 
Погледна към Valentine с колкото се може по-концентриран поглед, но се усещаше, че е нервна. 
Този човек ръководи армия, достойна сама да се справи с легионерите. Щом има толкова много власт, защо стой безучастен? Нещо намирисва. Кой въобще е Valentine?
Президенте, нека потвърдя нещо. Ако изключим армията отпред, то вие ни посрещнахте с отворени обятия. Все пак всички врати, водещи до кабинета ви, бяха отворени, сякаш чакате гости. Изглежда не се страхувате, че можем да ви арестуваме, особено сега, когато потвърдихте, че се организатор в тази убийствена игра. Но преди да се предприемат прибързани действия, нека поговорим. И вие искате това, нали? В противен случай, нямаше да ни пуснете до вас толкова лесно, въпреки цялата власт, която имате. 
Annie анализираше ситуацията на глас. Справяше се навярно впечатляващо за президента, въпреки нервния ѝ глас. (Действията ѝ наподобяваха малко като тези на Armin. Дори и да се страхува за живота си, тя се взе в ръце и продължи да анализира внимателно case-а)
Е, тук сме. Нека говорим. Ще ни кажете ли, защо сте организирали тази надпревара? Знаете ли какво цели The Boss? Знаете какво ще се случи с държава ви и кат цяло със света, ако планът му е успешен?

Valentine: Изслуша внимателно въпросите ѝ, като я погледна докато се бе облегнал на стола си. Разбира се. За мен, думата "страх" е непонятна. Ако аз се страхувам от нещо, то какъв пример бих дал на моите хора?
Chrono: Твоите хора сега умират и ти стоиш и бездействаш!!!
Valentine: Игнорира го, като се усмихна отново със своята мазна, villain-ска усмивка. Гордостта на този човек стигаше отвъд небето и си личеше само от погледа му. Организирах тази надпревара, защото аз бях предишният победител в нея. Това не е първият път, в който тези 10 стрели се търсят от купища хора. Първият път беше много, много отдавна, когато вие още дори не сте били родени.
Тай: Хъх? Артефактите на Shun..кога са се появили те на земята..?
Valentine: Още преди аз да стана президент. О, Хари не ви е казал..? Той също беше участник в първото състезание.
Тай: Хари..? Явно това е част от тайните, които не ни е казал..
Chrono: ЗАМЪЛЧИ!! Направи една крачка напред, сякаш не искаше Valentine да изрича повече думи.
Valentine: Та, причината е проста..аз вече мога да имам всичко. Достатъчно силен съм да направя каквото и да било. И искам да видя какво ще направи някой друг ако беше на мое място.
Тай: Но...това е твърде опасно!! Вече виждате, че бос-ът може да има ужасяващ мотив!
Valentine: Надигна рамене. Ужасно ли е някой да иска да оцелее..?
Тай: Ако милиарди животи са засегнати-
Chrono: Достатъчно...няма смисъл от този разговор..

Annie: 
Погледна натъжено към Хари.
Хари, изглежда наистина имаш пръст в цялата работа. Но това не променя факта, че сме на една страна, нали?
Насочи нервен поглед към Valentine.
Тя ни най-малко очакваше тези отговори от човекът, който би трябвало да е най-загрижен за родната си държава.
Що за човек е Valentine? Нямам никаква представа какво се върти в мозъка му. Не откривам никаква логика в думите му. Това няма как да е цялата истина. Това не е първият път, в който тази игра се разиграва? Преди да се стане президент, Valentine е спечелил тази надпревара? В такъв случай въпросите станаха много повече! Каква сила е получил? Какво означава "мога да имам всичко"? Ще трябва да приоритизирам следващите си въпроси:
Участвали сте, преди да сте станали президент? Преди да сме били родени? Значи сте били още по-млад от сега. Какво сте целяли тогава, че сте се включили в тази убийствена игра. Също така кой е бил предишния организатор, щом вие сте били просто участник тогава?

Valentine: Какво целях тогава..хммм..може да се каже, че тогава все още търсех своята цел. Нямах нищо, бях един най - обикновен жител на тогавашният малък град Beacon. Бях много млад, и подобна игра тип "търсене на съкровище" много ме очарова! Тогава не знаех какво се крие зад тези стрели и си мислих, че наградата ще бъде някаква голяма сума, но се оказа, че тя ме превърна в това, което съм днес.
Chrono: Тези стрели..не ти принадлежат...те идват от МОЯТ дом!
Valentine: Относно организаторът...това е моят най - добър приятел, разбира се!


Тай: "Киригири"?! Това е фамилията на Кьоко...
Valentine: Кьоко? Ах, мисля, че се сещам..Една от малкото, както с онова момче, които не мога да проследя. Виждал съм я като малка..тя със сигурност е една от неговите дъщери.

Annie:
Киригири Джин? The Prodigy? Хъъх..? В това няма никаква логика?! Кьоко няма как да е негова дъщеря. Нито пък Ери. Valentine е същия, нали? Единствено говори небивалици, точно като The Boss. И двамата са едни големи измамници, нали?
Изведнъж се чу шум от шамар. Когато Тай се обърне към източника на звука, той видя как Annie си е ударила два шамара едновременно на двете бузи. Червен белег дори остана.
Вземи се в ръце, Annie! Не започвай пак да бягаш от проблемите си! Лесно е човек да заключи, че всичко е една лъжа. Тя отвори очи и свали ръцете си. Погледът ѝ се успокои и вече не се усещаше притеснителна аура. Врагът пред нея може да е неописуемо силен, но тя се чувстваше необичайно спокойно. Имаше контрол над цялото тяло. Каквото щеше да става - мислеше си Annie. Каквото и да става, тя няма да позволи отново да съжалява за изборите си.
Няма да позволи отново да остави страхът да я контролира.
Няма да позволи отново бездействието ѝ да я съсипва психически.
Няма да позволи отново да тръгне по пътя на SLOTH.

Ще ти повярвам, Valentine. Историята ти се навързва с тази на The Boss. Този, който ти наричаш твоя сянка, е организирал това събитие, използвайки силата на Шун - енергията от ядрото на Holoterra. Този човек дефакто е спасил планетата ни тогава, но след това поради някаква причина е решил да остави всичко в ръцете на съдбата. Мога само да гадая какво се крие във вашите мозъци, че и двамата да организирате подобна убийствена надпревара. Защо въобще създавате тези състезания? Какво целите да спечелите чрез тях, след като вече "имате всичко". Забавление? Няма начин... Все пак...

Тай: Тай беше замислен върху това как по дяволите Valentine и този тип The Prodigy изобщо биха си помислили, че подобен тип състезание, в което хората се избиват помежду си за да получат огромна сила би довело до нещо добро. Изневиделица мислите му бяха прекъснати от шумният звук на шамар, който Annie сама си заби, като той я погледна и леко се стресна. Е-ей..! Усети обаче в следващия миг, че това беше нужно, за да може тя да си върне това спокойно състояние, в което беше в момента.
Valentine: Хмм..? Надигна вежда след като чу коментарите ѝ, като насочи поглед към нея и леко се намръщи. Обоснови се. Какво имаш предвид нечестна? Нечестно може да значи много неща..може да значи, че подозираш нас, организаторите, в лъжа и измама. Ние нямаме право да се месим в тези игри, и както виждаш, не сме се и намесили. Не сме помогнали индивидуално на нито една от участващите страни, нито сме застрашили живота на когото и да било.
Тай: Това не е вярно...! Можеш сам да видиш през прозореца, че невинни хора умират навън още в този момент!!!
Valentine: Усмихна се. Е и?
Тай: Адски много се ядоса от този отговор на президента, като стисна зъби, след което сформира юмрук и запали ръката си. Копеле...хората навън ти се доверяват, а ти си играеш с животите им сякаш ти принадлежат..!!!
Valentine: Въздиша. Кажи ми, малкия..защо според теб ние правим тези състезания? Приятелката ти вече ме попита, но искам да чуя твоето мнение първо.
Тай: Хъх..? Знам ли..! Сигурно просто искате да гледате как всички се избиват помежду си...!
Valentine: Наивно е от твоя страна да мислиш, че го правим само за забавление. Причината, обаче, е много по - проста, от колкото си мислиш..Вдигна ръце, като се усмихна. Но ще трябва да я научите от Джин, а не от мен!
Тай: Грр....!! КАЖИ НИ ВЕДНАГА..!
Valentine: Или..какво? Нападението на един от организаторите е строго забранено! Ще бъда длъжен да елиминирам на място всеки, който би ми посегнал.

Annie: 



...Но ти предполагам нямаш нищо против с това. Все пак каза, че ти си негов "вечен длъжник". Сделката, която си направил с него е пряко свързана с играта. Не си спечелил честно, Valentine! Спечелил си, защото си получил подкрепата на организатора. Защото сте били "най-добри приятели". Цялото първо състезание е една илюзия. Победителят е бил решен от самото начало. Ти си този, който е трябвало да намери стрелите и The Prodigy се е подсигурил това да се случи. Няма по какъв друг начин иначе да интерпретирам думите ти. Навързват се перфектно с теорията ми. По тази логика, как да очаквам, че и втората игра е честна?! Как да повярвам на думите ти, че ти като организатор нямаш право да се намесваш в играта. Нямаш право друг път! Ти и твоят мафиотски приятел избирате правилата. 



Гневът на Annie започна да се манифистира в пламъци, разпалвайки тялото ѝ. Тези огньове, които не идваха от енергийния запас на Annie. Те бяха чувствата на Annie, придобивайки огнена форма.

Valentine: Слушаше с широка усмивка теорията, която Annie развиваше пред него и наистина ѝ се наслаждаваше. Той не я прекъсна дори за секунда докато тя говореше, като щом най - накрая тя изказа всички свои твърдения, той ѝ ръкопляска. Браво! Браво! Наистина съм възхитен от тази теория..според нея, много неща ще се навържат за такива като вас, които се опитват да разберат тази мистерия, която толкова много ви интересува..браво! Ти си напълно права...! Аз наистина спечелих това състезание с негова помощ..но причината е различна. Причината е, защото аз бях най - добрият кандидат да спечеля това състезание..Изправи се от стола си, като постави двете си ръце на бюрото пред себе си.

...:

Със сигурност, тези събития щяха да предизвикат шок и ужас в умовете на Ани, Тай и Хроно. Това, което Valentine каза беше неговата гледна точка не само за състезанието, а и за целият свят. Светът няма да оцелее ако няма кой да го контролира от това да не се самоунищожи. И тази роля, той смята да поеме. Действията на човека трябва да са предопределени, за да е гарантирано, че нищо няма да излезе извън контрол. Но преди да успее да завърши изцяло мисълта си..явно дори той намери своят край..или поне така изглеждаше.

Annie:
Въпреки че теорията ѝ се оказа до вярна, тя остана неприятно изненадана. Не очакваше, че президентът толкова лесно ще си признае. Та това би съсипало репутацията му. В очите на Annie той вече не бе обикновен човек. Той бе маниак. Едно чудовище, готово да жертва всичко в името на държавата си, ползвайки едва ли не тази "благородна цел" като оправдание.