Индустриалната част

Индустриалната зона, макар и да носи това наименование, е разделена на 3 части - икономическа, индустриална и зона за развлечения. Индустриалната е най - голямата и поради това, тази част от града се свързва именно с нея. Точно на това място , Shun започва ожесточената си битка с лидерът на The Legion - The Boss.

Guilty Crown OST - βίος『 Rearranged Medley』

Докато всички останали битки бяха в разгара си, The Boss стоеше пред Shun и се чудеше какво точно да направи, че да накара това момче да се присъедини към него веднъж завинаги. Двамата имаха една обща цел и поради тази причина, шефът искаше да я осъществи заедно с Shun вместо да си пречат.

Какво избираш, момче...? За какво решаваш да се биеш..? За домът ти...или за приятелите ти..? - The Boss

Shun се подпираше на единият от артефактите си - неговият огромен Stinger's Sword. Докато си поемаше дъх, той погледна към The Boss със сериозният си поглед. Аз вече съм избрал за какво да се бия, Boss...моят дом е тук! Холотера..също е моят дом..но в никакъв случай няма да отнема животът на невинни, за да я възкреся....! Това е грешно..! - Shun

Засмя се. Грешно, казваш...!? ПОЕМИ ОТГОВОРНОСТ, SHUN!!! ПОЕМИ ОТГОВОРНОСТ ЗА СТОРЕНОТО..!! Посочи го. ТИ отне животите на абсолютно всички хора, които живяха на тази планета...! Нима ми казваш, че не можеш да сториш това, което се изисква от теб, за да изкупиш греховете си..?! - The Boss

Погледна го с леко натъжен поглед. Shun можеше да види през маската на шефа и да вникне вътре в него - той беше точно като него. Човек със същата цел...и макар и със същата цел, и двамата бяха на различни страни. Shun се бореше за новите връзки, които бе създал, а шефът - за старите. Това беше същински сблъсък между двете страни на една и съща монета - две еднакви души, на които им е писано да се сблъскат. Да...не мога да го сторя, "шефе"..не мога...! Хората тук...те са...те са добри..и не заслужават подобна съдба...Извади меча си от земята и вече не се подпираше на него, а го захвана здраво. Няма да позволя те да изпитат същата съдба, която хората от Холотера изпитаха...! Ще се боря...за Земляните...!! - Shun

The Boss бе разочерован...много, много разочерован...точно от Shun , той не очакваше подобен отговор. Може би времето, което той бе прекарал тук със земляните го бе направил слаб. Това си мислеше той..друго обяснение нямаше. Човек като Shun трябва да изкупи греховете си. Той трябва да поеме отговорност за стореното от него. Досега, никой не я е търсил от него, никой не я е изисквал, просто защото е нямало такива хора...хора от Холотера. Но шефът най - накрая е тук да го накара да си плати. Знаеш ли, хлапе...The Boss протегна ръка встрани, като започна да сформира същото оръжие, което Shun имаше - неговият Stinger's Sword. Не исках да се стига до тук...исках заедно да работим. Заедно да изградим наново нашият дом.  Но ти просто си се променил...станал си твърде мек, Yoshihara. Защо изобщо ти пука за живота на другите? Хубаво е да помагаш на останалите, но когато твоят дом гори и този на съседът ти, чий дом ще спасиш първо..? Мисли за себе си, глупако...! Мисли за своят народ...!!! Докато душите им не могат да намерят покой заради теб, ти стоиш тук и бездействаш...ах, разбирам...Холотера има нужда от някой като мен... - The Boss


Изведнъж, адски силен вятър задуха покрай тях двамата. Съдбовният им сблъсък наближаваше...и бе напът да се случи. И двамата знаеха, че е неизбежно...насилието винаги ще поражда повече насилие. Но само така можеше да се реши тази вражда..в края на краищата, прав е този, който побеждава. Така работи този свят...не....тази вселена.

Shun от своя страна обаче не беше забравил мисията си..просто го болеше да повярва какво трябва да стори. The Boss е прав..Doomsday е единственият начин да се създаде толкова много енергия. Навярно път без жертви нямаше..и Shun знаеше това. Но не бе нещо, което да не може да бъде променено...Shun винаги до сега е намирал правият път! А ако не може да намери такъв, той си го създава сам. А правият път за него не включваше нито една жертва. Холотера може да бъде възродена и без жертви! В това, той вярваше неуморно..и щеше да се бие за него до край. В този момент, и двамата започнаха да говорят едновременно...

В мига, в който и двамата се сблъскаха се образува огромна ударна вълна заради засилките им, която ги изблъска и двамата отново на разстояние. По време на сблъсъка сякаш искри прехвърчаха между очите на тези двамата, чиято съдба беше да се сблъскат. А през цялото време, The Prodigy наблюдаваше тази битка от своят офис в сградата на президента Valentine заедно с него. С чаша вино в ръка, той бавно отпиваше и не откъсваше поглед от случващото се. Над него се сформира и The Witch of Pride , която изпитваше неземно щастие да наблюдава битка на две гордости.

The Witch of Pride:

Какво мислиш за този сблъсък, Икуджи..? - The Prodigy
Хмхмхм...това е двубой, който очаквам с нетърпение да наблюдавам...гордостта е нещо, което може да погуби светове..а тези двамата имат толкова общо..но единствено заради гордостта си са принудени да се бият един срещу друг...Вещицата се засмя в този момент, като насочи цялото си внимание към тези двамата. - Ikuji





И като че ли като по чудо, нейните думи бяха чути и от Shun, и от The Boss. Това не беше случайност, тъй като все пак и двамата вървяха по PRIDE пътя. Всеки един от тях решава да пренебрегне идеалите и вижданията на другият, защото ги отричат изцяло и смятат, че само и единствено техният собствен начин ще спаси тази планета. И двамата се затичаха отново бясно един към друг, като този път започна ожесточен сблъсък. В края на тази буйна размяна на замаси, The Boss надделя и успя да посече Shun по бузата. Shun бързо отвърна на удара, като чрез умението на меча си да създава платформи създава една миниатюрна платформа докато The Boss отстъпваше назад, която беше толкова малка и остра, че той не забеляза как тя оставя драскотина на маската му. Дишането, сетивата, абсолютно всичко те можеха да усетят и от другия...

Кх, мамка му...това ли е правилният начин, Boss..?! Това ли е пътят, който ние избираме..?!? ПЪТ НА РАЗРУХАТА?!?!? Удари земята с меча си, като я разби, създавайки димна завеса, която той използва да скрие друг свой артефакт - Bladed Discs. 20 режещи дискове излязоха през димната завеса и се насочиха към The Boss, готови да го разрежат на парчета. - Shun

The Boss обаче познаваше много добре това умение...чрез Stinger's Sword, той създаде платформи на пътя на дисковете, които ги отблъснаха назад и се дашна към Shun. В този момент, той спря времето за точно 2 секунди, за които той премина покрай Shun и го посече през кръста. В следващият момент , времето се пусна. Това е единственият начин, Shun...!! Щом не си с нас..ти си срещу нас...! Няма да ни попречиш да оцелеем..! - The Boss

Гх..! Падна на едно коляно, като се хвана за раната си и погледна през рамо The Boss. Умееш да спираш времето...? Хъх...жалко, че тези трикове няма да проработят на някого като мен...! - Shun

Учуди се. Хъх..? Той разбра..? Невъзможно..! Спомни си нещо. Ах...малък детайл, който пропуснах...той притежава ръкавицата.. - The Boss

Ръката на Shun светна в лилаво, като в този момент се активира друг от неговите артефакти - Time Gauntlet. В дланта на този гаунтлет имаше часовник, който беше пуснат постоянно дори и когато времето биваше спряно. Той позволява на Shun да се движи докато времето е спряно тъй като това е артефактът, който той извлече от Chrono по време на битката им. Бавно се изправи, като протегна ръка встрани и създаде друг от своите артефакти - Chainsaw Sword. Жалко, че знам абсолютно всеки един твой трик, Boss..! Арсеналът ти е досущ като моят... - Shun

Хм..така да бъде, хлапе...но тук грешиш...арсеналът ми е много по - добър от твоят! The Boss сформира абсолютно същото оръжие, но по резачката започна да тече тъмна материя, правейки оръжието му много по - опасно от това на Shun. Последва повторен сблъсък, този път между две унищожителни оръжия. Щом веригите на резачките се сблъскаха, тъмна материя започна да се пръска навсякъде след всеки един замах и на двамата. Никой не надделяваше..но нещо беше нередно. Замасите на Shun сякаш не нараняваха оръжието на шефа, докато неговото поемаше драстично повече щети. - The Boss

Бива принуден да отстъпва назад продължително. Ъгх..ако това продължава...нещата няма да свършат добре за мен..! При поредният сблъсък, огромна експлозия от тъмна материя отново изблъска и двамата, като се приготвиха да се сблъскат отново. - Shun

При финалният сблъсък, този път...такъв всъщност нямаше. При последният даш, оръжието на Shun внезапно изчезна от ръцете му и той бива посечен от The Boss, сгромолясвайки се на земята. Какво се бе случило току що..? Shun гледаше с изненадани очи към шефа, който някак си накара оръжието му да изчезне. Докато падаше, Shun огледа по - внимателно The Boss и разбра какво се бе случило.

Кх...аргх...невъзможно....Падна на земята. Тази ръка...този артефакт.... - Shun

След като успешно нарани Shun, The Boss надигна ръкава си и в този момент, разкри своята ръка...

The Boss' Arm:

The King's Will - артефактът, който беше лично този..на Shun. Той си мислеше, че само той притежаваше този артефакт, но явно не беше така. Волята на Краля - същинско име за някой, който се мисли за властелин. Точно такъв бе артефактът - той контролираше всички други артефакти..можеше да ги призове, да ги запечата, да ги унищожи дори. И именно човек като The Boss знаеше как да го използва в пълният му потенциал.

Черният портал на The Magician се отвори, секунди след посичането на Shun и Annie и Тай излязоха от него. Първото нещо, което Annie видя бе разбира се нейният приятел.

Annie: SHUUN!!! Тя видя положението на Шун и веднага се затича на помощ. Но докато бягаше, тя забеляза и The Boss, поради което се спря на място. Фиксира ядосания си поглед върху него, като очите ѝ блеснаха в жълто. Мътните те взели, копеле, ще си платиш сурова за стореното! Shun, дръж се!

В мига, в който приятелите му се появиха, той погледна към тях с притеснен поглед. Макар и ранен, Shun протегна ръка към тях и ги погледна загрижено. Приятели...не...стойте настрана...! - Shun

The Boss погледна безмилостно към Shun след което застана пред него и доближи острието на меча си до главата му и погледна към Тай и Ани. Усещаше се заплашителна аура от него - той вече беше приключил с преговорите и се готвеше за all out war срещу тях. Още една крачка напред и ще убия това чудовище..отстъпете веднага. Това не е предупреждение...а ултиматум. - The Boss

Annie: Направи една крачка назад и вдигна ръцете си, все едно я заплашват с пистолет. Лол, лол, почаквай! Не го прави, моля те! Ще направя всичко, просто го пощади, моля те?! Annie започна да играе роля, като Тай я позначваше достатъчно добре и веднага щеше да разбере. Той също така забеляза, как искрица син огън пресветна от петата на Annie, така че The Boss да не може да я види. Annie се опитваше да изпрати огнената си енергия до врага, изпод земята. Но ѝ беше нужно време, което тя реши да усигори, като се преструва на заложник.

Тай бързо разбра за планът ѝ, като се включи в актьорската игра и също отстъпи назад. Хех, добър трик, йо! Със сигурност ще му скрием шапката! Н-не се тревожи, нямаме това намерение..! Погледна бързо към Shun , за да се увери колко ранен бе той. Положението е зле, но можеше и по - зле да е..Синтия я няма, затова най - доброто, с което разполагаме за сега съм аз..стига да се доближа до Shun , ще заледя раните му и ще набавя време докато не дойде истински лечител. - Тай

Хмпф...това са така наречените ти приятели, Yoshihara....честно казано, не виждам нищо специално в тях. Не виждам онази искра, която те е накарала да загърбиш...себе си. И да оставиш всичко, което си постигнал зад гърба си. - The Boss

Изкашля малко кръв, като погледна към него. Изслушай ме...! Този свят...не заслужава гибел...! Има и други начини, Boss...! - Shun

Annie: Shun е прав, ъм... "шефе"...? Не си струва за унищожиш този свят. Сигурна съм, че всеки може да намери нещо красиво тук. Просто му дай шанс, шефе! Ако след това все още държиш да си върнеш старата планера, направи го по друг начин, без да засягаш нашата. Когато го направиш, с удоволоствие ще я посетя ^^ Все още не е късно да се откажеш.. Annie успешно се справи с изпращането на енергията си до Shun и The Boss и всеки момент, можеше да я отприще от земята, но първо почава да чуе отговора на Шефа.

Diavolo Theme
The Boss имаше твърде голяма гордост, че да загърби своят план - не и след като бе работил по него толкова време. Нищо не можеше да спре пламъка в душата на този човек. Нищо не можеше да го накара да загърби тази мисия...вече беше твърде късно за човек като него да направи друг избор , който да пренебрегва неговата гордост. В ума си, той беше...герой. Един истински герой, който ще избави дома си от бездните на Void-a и ще го върне обратно във вселената. Макар и да виждаше нещата по този начин, The Boss в очите на другите беше заплаха...милиарди животи щяха да бъдат погубини, за да може други милиарди да живеят вместо тях. Не ме разбирайте погрешно...нямам нищо лично против земляните. Но само единствено вашата планета може да възвърне енергията на нашият дом. Друг начин няма. Погледна към Shun. От както този негодник унищожи домът ни, аз работех без да спирам да събера проклетите артефакти...и почти успях. Не ми остават много. Нима искате да ме накарате да загърбя целият труд..толкова много години труд?!?! The Legion никога няма да спре, земляни...щом си поставим цел, ние я изпълняваме..каквато и да е цената..! - The Boss

Милиарди животи ще бъдат погубени...това прави ли те щастлив?! - Тай

Не съм искал да го правя, "герой"! Искам само и единствено да се върна удома...нещо, което вие земляните сте приели за даденост..този град тук е пример за това. Тази зеленина, която забелязах тук, тази растителност...Холотера никога не е виждала подобно нещо! А вие бавно , бавно унищожавате всичко това, което вие наричате природа с тези градове, които строите..честно казано, правя услуга на тази планета. Ще я избавя от страданията ѝ, които човечеството ѝ създава..! - The Boss

Тай усети значението на думите на шефа - той беше...герой. Герой в своите очи. От неговата гледна точка, може би имаше това право - той иска само и само да спаси света си. Но в замяна на това, трябва да избие милиарди. Няма да се получи...не може да загърби гордостта си..в своята история, той е "The Hero".. - Тай

Epic Battle Rock Action: GET THE GUY | by Audiomachine


Annie: Що за егоист трябва да си, за да сториш това? Край. Чух достатъчно. Изгори в пъкъла...! Вече насъбрана достатъчно огнена енергия в земята под The Boss, Annie реши да я отприщи, но не наведнъж. Понеже той се намираше до Шун, а атаките на Annie обикновенно заемат голяма площ, Annie реши да отприщи пламъци на две вълни. Първите бяха много по-малки, но и пъргави. Те бързо заеха пространството около ръцете на The Boss и се преобразиха в окови, оковавайки го за земята под него, подобно на този арт. Втората вълна пламъци целеше да изригне под краката на The Boss и да го изпепели наведнъж. Тя щеше да е много по-обширна и за това трябваше да се забави, за да може Шун да се отдръпне. Веригите бяха сини на цвят, като огньовете на Annie, и земята под шефа също започна бавно да добива син нюанс преди взрива. Преди това се чу двигател на мотор. Останалата част от пламъците, изригнали от първата вълна образуваха нов Infernal на Annie, заедно с напълно функциониращ мотор. Annie отново разполагаше с нещо ново, с което да впечатли Тай, като Infernal-ът помогна на Шун да го качи отзад, след което щеше да даде пълна газ, за да избягат от взира, който предстои след само няколко секунди.

Soul Extract - Decryption
The Boss успешно бива хванат от веригите на Annie, които го спряха на място. Секунда след това се видя как земята изригва под него и го запали целият. Беше директно попадение, като дори можеше да се види как той гори през стената от пламъци, която се бе образувала.

The Boss:

В следващия момент, инферналът успешно щеше да изкара Shun от опасната зона, а това направи голямо впечатление на Тай.

Хаха! Само за един миг успя да го оковеш, да избавиш Shun от там и да му нанесеш чудовищни щети! Човечееее! Това е доста впечатляващо! Тъкмо изрази радостта си и шестото му чувство се активира, като усети, че нещо не е наред. ...но няма да е толкова лесно, йо! Зае бойна позиция. Задава се нещо! - Тай

Изневиделица, сините пламъци започнаха да почерняват - това се дължеше на тъмната материя, която гореше заедно с The Boss. Тя покриваше цялото му тяло и бе невидима за Ани и Тай заради неговата екипировка - тези тъмни дрехи прикриваха тъмната материя, която постоянно се намираше върху него. Щом тя се сля с огъня на Annie, тя обърна неговите качества - той вече не бе адски горещ, а адски студен. The Boss усещаше как бива заледяван от тези огньове, като тялото му бе почнало да замръзва. Това обаче означаваше, че огньовете изгубиха цялата си температура, а без нея, те не могат да продължат да горят. По този начин, огънят изгасна от самосебе си няколко секунди след като бива отприщен, но цялото тяло на The Boss бе като че ли в ледник. Не беше трудно да отприщи големи количества тъмна материя и да разбие този ледник на парчета, запращайки отломки към Annie и Тай. - The Boss

Тай застана на пътя на отломките и направи знака за Ice Make. Ice Make: Shield! Създаде един огромен леден щит, който пое голяма част от отломките, след което се пръсна. - Тай

Мотористът Infernal вече бе закарал Шун на безопастно място, зад Annie и Тай, когато вълната от ледени отломки ги сполетя.


Annie: Хм, заемам се с останалите.! Веднага щом видя, че ледения щит на Тай започна да се пропуква, тя създаде два огнени камшика в ръцете си и се приготви да разруши останалите отломки. Това и направи, като веднага след това изгаси камшиците си и клекна до Шун. Shun, кажи къде те боли! Веднага ще те превържа! Annie можеше да създава бинтове от пламъците си, но може би заледяването на Тай, щеше да е по-добрия начин да се реагира на раните му.

Shun: Ъгх..Опита се да се надигне, но раните му бяха бая големи. Нямаше да може да продължи да се бие поне в тази битка. Остави ме мен, имам дронове за тази работа...помогни на Тай!

The Boss приключи с атаката си и започна да върви бавно към тях, като Тай стоеше на пътя му.
The Boss: Разкарай се от пътя ми, момче...! Картинката, която ти се върти в главата е много по - голяма, от колкото си мислиш..!! The Boss метна 5 ножки към него, като направи знак с ръка и те се забързаха по средата на траекторията си към Тай.
Тай: Не си позн-гх! Забързаната скорост не позволи на Тай дори да се опита да избяга, като и петте ножки се забиха в тялото му. Въпреки това, той ги извади и игнорира болката и продължи да върви към шефа. Това...сякаш беше познато. Виж, сигурен съм, че има и друг начин!! Тай удари земята, създавайки огнена вълна право към The Boss.
The Boss: Няма такъв! Ще жертвам земляните, решил съм го вече!! Прескочи вълната грациозно, като се приземи върху Тай след като се забърза сам по същия начин, по който забърза ножките си. Не можеш да спечелиш срещу времето! Щом го повали, той извади дагер и погледна Тай, като го държеше за врата. Жалко, харесвах те...но ми се пречкаш твърде много! Замахна да го прониже.

RWBY - "Red Like Roses - Part II" | AmaLee Ver




Изведнъж замахът на The Boss бе спрян и нещо повече - в следващия миг и двете му ръце прилепнаха здраво за тялото му, обездвижвайки го. Причината бе следната сцена: Annie, разбира се, се намесва, спасявайки Тай, отприщвайки голямо количество пламъци. Огньовете ѝ бързо заеха форма на два Инфернала, които държава двата края на една и съща огнена верига. След бърз chage, двата Инфернала минаха от двете страни на The Boss, оковавайки го в тези вериги, а това би нанасяло постоянни тежкик изгаряние на обикновен човек.
Annie:
Колко пъти трябва да те оковавам, за да спреш да вършиш злини, шефе?! - Annie се показа грандиозно чрез гигантски скок, завъртайки около себе си десетина пъти. В двете си ръце тя държеше два огнени камшика, които се въртяха заедно с нея, създавайки тези красиви движения. Веднага след като се извиси и получи пряка видимост към The Boss, тя замахна два последователни пъти към него, като внимаваше да не оцели Тай. 
Изгори в пъкъла, изчадие такова. Нямаш шанс срещу нас, извънземен егоист такъв!
Но все пак какви бяха тези ножки по-рано? Да не би да са същите като неговите..? - малко по-рано Annie се беше замислила под този въпрос, но спасяването на Тай бе приоритет.

The Boss: Хъх? The Boss бива окован от инферналите, като той се изненада щом атаката му се провали. В този момент, той осъзна, че беше изпуснал от очи Annie, която успя да се намеси успешно и да го спре. Гх..досадно момиче. В този момент, той спря времето за точно 1 секунда, в която активира своята тъмна материя, а това накара огъня по него да стане на лед. Това заледи дори инферналите, тъй като тъмната материя стигна до тях. Времето се пусна, като това сигурно щеше да изненада Аnnie колко бързо той успя да направи всичко това и как леда се образува сякаш мигновено. Той завъртя цялото си тяло и по този начин блокира замасите на Annie с инферналите, които той щеше успешно да издигне във въздуха. Никакви злини не върша, момиче..аз съм герой! И моите хора ще се държат с мен като с такъв, за разлика от вас!
Тай: Тай в този момент се изправи, като от близко разстояние замахна към The Boss. Един истински герой.никога не убива за своите цели!
The Boss: Хвана ръката му, като му я изви и го препъна, след което го изрита настрани. Какво разбираш ти..?! За разлика от теб, аз спасявам хората си, а виж се ти..! Хиляди невинни умряха, а ти нищо не направи по въпроса!
Тай: Спря се преди да се забие в сграда, като наелектризира тялото си. Невинни, които ти уби..!
The Boss: Жертва, която винаги бих направил без да се замисля що се отнася до Holoterra...

Annie:
Отвращаваш ме, само като те гледам и слушам! Такъв страхливец си! Annie създаде четири Инфернала от пламъците, които отприщи зад гърба си. Всичките те опъна лък с три стрели към The Boss и в следващата секунда 12 огнени стрели летяха право към врага. Annie все още се намираше във въздуха точно пред The Boss и редом със стрелите, тя замахна с камшиците си от двете страни към мишената си. 
Толкова те е страх да повярваш, че съществува и по-добро решение на проблема ти! Устремил си се към лесния път, които извиксва твърде големи жертви! В ТОВА НЯМА НИЩО ГЕРОЙСКО, ЕЛА НА СЕБЕ СИ!!!

The Boss: Гхах! Какво знаеш ти, момиче?! Това не е план, който се измисля от днеска за утре..преминал съм през всякакви варианти, но това е единственият! Ако ми намериш начин, в който да генерирам също толкова енергия, колкото от избухване на ядро на планета и да мога да я овладея, ще ти бъда благодарен...НО ТАКЪВ НЯМА! The Boss отскочи назад, като извади меча си и замахна напред, създавайки процеп в пространството, който засмука всички стрели сякаш беше черна дупка. Приличаше на The Hand от JoJo. Докато това умение беше активирано, The Boss бе неподвижен и отворен за атака в гръб. Точно поради тази причина, той допря гърба си до сграда, по която тръгна да се катери след това.
Тай: Fire Dragon's Roar!!! Тай отприщи своя рев право към боса, който имаше предвидлива траектория и лесно щеше да го уцели.
The Boss: Спря времето отново , този път за половин секунда, за да си набави нужното време да избегне атаката като отскочи малко по - нагоре. Той достигна до върха на сградата и почна да бяга надалеч, като погледна напред към официалната сграда на президента , а именно най - високата в града. Valentine..последната част от пъзела е при него! Ако стигна до него преди тези негодници, Doomsday ни е в кърпа вързан..

Annie:
По дяволите, този е неуловим! Тай, измъква се! Тя съедини двата си камшика в един по-дълъг и го метна към върха на сградата. Не се целеше към The Boss, а към решетката на най-високата терасата. Камшикът се завърза като въже за него и в следващата секунда, Annie се появи там, сякаш се е телепортирала, а всъщност какво се случи: Веднага щом Annie захвана камшика за терасата, тя преобрази тялото си в пламъци и се в турна по огненто въже. За нула време тя премина цялото това разстояние и с един скок вече се намираше на върха на сградата и имаше пряка видимост към The Boss. 
Да избягаш ли се опитваш? Не съм грешала, ти наистина си един страхливец! Ела насам! Annie за затича с пълна скорост към него. Навярно бе по-подвижна и бързо започна да го настига. Няма как да знаеш със сигурност че няма друг начин! Ако се откажеш сега, ще ти помогнем да го откриеш! Повярвай ми! 
... Все пак ...
... и аз искам да върна Holoterra обратно ...


Изражението на Annie беше напълно сериозно, въпреки това което каза.

The Boss: Докато тичаше напред, той погледна през рамо и видя Annie, която бързо го достигаше. В думите ѝ, той усещаше добрината и добрите ѝ намерения към него, но..беше твърде късно. Когато някой бе толкова напреднал в плана си, няма връщане назад. Каквато и алтернатива да може да съществува, неговата гордост няма да му позволи да не следва своя план. Той трябва да бъде героят все пак. Твърде късно е за това..не мога да спра това, което съм започнал. Doomsday вече тече. Няма начин да бъде спрян, само забързан..или забавен. Единственият начин да бъде спрян е чрез тези проклети стрели...лукс, който никой няма да може да си позволи. Той метна 3 ножки към нея и една скришом много, много нависоко. Stasis...Ножката се спря нависоко във въздуха, като от нея излезе едно огромно енергийно поле, което покри голяма част от територията наоколо.



Трите ножки които летяха към Annie започнаха да се движат една идея по - бързо с всяка изминала секунда. А действията на Annie започнаха да се забавят с една единствена секунда. Макар и тази напълно безобидна атака да не представлява нещо особено за нея, това забавено време за реакция можеше и да я затрудни.

Annie: 
По дяволите, думите ми с нищо не му влияят! Той е изпълнен с гордостта си и не може да види друга алтернатива към желаното си. Точно като покер играч, направил вече голям залог на масата. Ако се откаже сега, за да може да опита отново късмета си по-късно, той ще изгуби прекалено много! Толкова много време и усилия ще отидат на вятъра и въпреки че ще получи нови възможностти в бъдеще, то гаранция за успеха му отново няма да има. Той е мой враг, но изпитвам емпатия към него. Той е враг на човечеството, но въпреки това.... ВЪПРЕКИ ТОВА АЗ ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ НЕЩО ЗА НЕГО И НАЙ-ВЕЧЕ ДА УНИЩОЖА ТАЗИ НЕГОВА ГОРДОСТ, КОЯТО ЗАСТРАШАВА КАКТО ХОРАТА, ТАКА И САМИЯТ НЕГО!!!


Aimer - SPARK-AGAIN




Шефе, аз мога да си представя как се чувстваш в момента, но надявам се разбираш, че не мога да обърна гръб на всичко, което имам! Обещавам ще помогна да Holoterra, но първо ще трябва да те спря! Няма да ти позволя да направиш нищо с Земята, защото...
Получи мигновенни flashback-ове на всичките си хубави моменти, докато бягаше с всички сили към The Boss.
...защото колкото и да е жесток и непсраведлив животът тук, Земята си има свойте плусове. Дори и да не мога да върна Holoterra, ще ти покажа красовата на това да си сред хората! Ще ти покажа най-прекрасните чувства, които можеш да изпиташ тук! Най-красивите места, които можеш да видиш! Ще се постарая да извършиш най-хубавите неша, на които хората са способни: това да обичаш и да прощаваш. Ще те накарам да простиш на Шун и ще възвърна твоето приятелство! Запомни добре думите ми, Шефе! Аз ще те прочистя от тази тъмнина в сърцето ти и ще пречупя твоята гордост! Защото тя е едно от 7те препятствия, които пречат на извървиш пътя си към щастието си! Най-вероятно си нямаш и на идея какво говоря, защото се опитвам да съм възможно най-кратка, но не се притеснявай. Когато те пребият от бой ще имаме достатъчно време да си поговорим! Приготви се за този момемт, защото наближава, извънземно такова!

Две от трите ножки летяха към корема на Annie, а третата към крака ѝ. Те започнаха да се забързва, докато бягането на Annie ставаше все по-бавно и по-бавно.
Такъв вид атака не представлява опасност за мен. Единственото, от което се притеснявам е да не оставя извънземного да избяга. Почти го достигнах, но изглежда то отново ме хваща неподготвена със своите чудати умения. Сякаш бягам по-бавно от обичайното? Това няма как да е случайност. Времето за мен сякаш започва да тече по-бавно. Това е! Напълно се вързва в неговите умения, които съм видяла до сега. 
Annie отприщи пламъци от цялото си тяло момент преди ножките да я достигнат.
Обичайно какво бих направила в момента е да си създам броня в рамките на само една секунда. Бронята ще ме защити от тези ножки. Сигурна съм, че имам тази секунда, докато ножките ме достигнат, но това умения с промяна на потока на времето наистина ме притеснява. Чувствам че няма да успея да време. Разбира се, мога просто да преобразя застрашените части от тялото си на пламък, докато не преминат ножките. Това изцяло ще ме предпази от тях. Но въпреки това, аз няма да го направя. Не се знае колко по-бавна ще ставам оттук насетне. Ако не хвана врага си сега, вероятно няма да получа друга възможност. Едната ножка лети към крака ми. Ако преборазя и него на пламък, дори да е само за една единствена секунда, то това ще даде секунда преднина на беглеца. Не мога да си позволя това! В такъв случай...!
Annie кръстоса двете ръце пред себе си и пое с тях две от ножките. Тя не направи нищо за третата ножка и тя успешно се заби в крака ѝ, но Annie игнорира изцяло болката. Нямаше време за това в момента. С отприщените пламъци, тя създаде въдица и я хвана здраво с двете си ръце. The Boss се намираше само на няколко метра от нея, и Annie лесно можеше да го хване ако замахне с въдицата. Това и направи: Тя закачи кукичката на яката на дрехата му и в следващия миг се опита да го издърпа с пълна сила. Докато The Boss летеше към Annie, тя и Тай щяха да имат добра възможност да го повалят.

The Boss: Разбирам твоята гледна точка, Annie. Точно като мен, ти се бориш да защитиш твоят дом, което..аз също правя в момента. Навярно ако беше поставена на мое място, ти също щеше да направиш тези налудничави от ваша гледна точка мои действия..аз не искам Holoterra обратно заради мен. С удоволствие бих прекарал остатъка от живота си на Земята. Но това не е заради мен! Това е заради всички, чиито животи бяха изгубени! С толкова голямо количество жизнена енергия, намираща се в природата на Земята, ще мога да манипулирам и живота, и смъртта! Ще съм нещо като...


Ще мога да съживя обратно онези, чиито животи Shun отне! Не искам..нищо друго! Признавам си, харесвам тази планета...и дори успях да създам хубави спомени и приятелства извън The Legion. Получих втори шанс..но това ме разконцентрира..разконцентрира от истинската ми цел да съм тук!!



В този момент, той изненадващо биха хванат от въдицата на Annie. Макар и тя да беше забавена от умението му, огънят ѝ успя да го достигне тъй като той беше твърде устремен в това да бяга. Кх! Уцели ме..ама че досада.

Тай: Както се намираше на земята, Тай отприщи огромни количества гръмотевици. Време е за нов трик! Lightning Form! Тялото на Тай изцяло се превърна в този момент на електричество. Когато беше в тази форма, той можеше да се движи само в една посока, точно както самото електричество. Той се насочи към електрически стълб в близост до тях, като се движеше по електрическите жици. Реши да се изстреля с бясна скорост право към The Boss в мига, в който той бива издърпан, като се материализира пред него и го заби в земята. Това буквално накара гръмотевица да се стовари върху него след удара му. Повярвай ми, бил съм се с човек като теб! Не си мисли, че можеш да бъдеш Бог...никой не може.

The Boss: Кхах! Бива ударен от атаката на Тай и забит в земята. За негова радост обаче, вече и Тай беше под обсега на неговото умение, което щеше постепенно да го забавя. Time Gauntlet! В този момент, той използва един от артефактите на Shun , за да възстанови състоянието на тялото си преди да бъде уцелен от атаките им. Беше точно като Ekko ult. Хмхмхм..добър опит! В ръката му се сформира нож, изцяло от тъмна материя, но завързан с верига. Той го метна, като го забърза този път дори повече от самите ножки. Той премина през тялото на Тай, както и през това на Annie, нанизвайки ги на веригата. Аз съм героят! Не вие!!! The Boss макар и да върна времето назад, все още беше покрит с тъмна материя. Тя беше поела атаката на Тай и беше превърнала електричеството в неговата пълна противоположност. Но тъй като такава не съществува, тя беше превърнала електричеството в черни светкавици, но с противоположен заряд. Той наелектризира тъмната материя, карайки я да премине през Тай и Annie.

Haikyuu!! OST - Omnivorous



Annie:
Ще си като Бог, викаш? Напомняш ми толкова много на един нов приятел. И той като теб имаше големи амбиции и дори беше готов да се откаже от себе си, за да даде втори шанс на всички останали. Никой няма да става Бог, докато аз съм тук, но ако трябва да избера някой, то това ще със сигурност ще е той, а не ти горделиво извънземно такова!!! За разлика от теб, моят приятел не мислеше само за своят вид. Той не искаше да спаси само хората от нещастие, но и всяко живо същество. Той ценеше всяко живо същество на родната си планета и винаги се е възхищавал от майката природа. Той е този, който дава втори шанс. Не само на хората, но на всички, включително и на извънземни като теб! Той ще даде втори шанс и на теб, проклетнико! Ако ние не успеем да те победим, то тогава той ще го направи! БЪДИ СИГУРЕН В ТОВА!!!
СТРАХОТНО, ТАЙ!!! Зарадва се от това, че Тай успя да нанесе на Боса пряк удар, но щастието ѝ бе кратко. Босът върна тялото си и всичките усилия на Annie и Тай отидоха на вятъра. В следващият миг, Annie и Тай бяга нанизани от ножката и верига ги свързваше с The Boss.
По дяволите, спипа ни идвамата! Annie видя, че противника се канеше да контраатакува веднага с електрическа атака и макар че нямаше никаква идея как да се измъкне невредима от това, тя не се отчая.
Гадост, нямам време да измисля изход от тази ситуация. При всички случай ще бъдем оцелени от следващата му атака. Така да бъде! Ще се постарая поне, докато бъде зает с контраатаката си, аз да прекратя гадното му умения. Ще го направя със собствената му сила. 
Annie извади с дясната ръка ножката, забита в лявата ѝ ръка, и я метна моментално нагоре към ножката, която забавяше времето за нея и Тай. Но тъй като в същото време тя забързваше времето за останалите ножки на The Boss, тази, която Annie метна, се движеше с невероятно скорост и за една секунда навярно щеше да достигне мишената си. Annie постави пламъци в нея, така че когато тя се сблъска в целта си да експлодира в огнена експлозия, която да унищожи мишената и навярно това да прекрати умението на The Boss.
Какво ще направиш сега, Шефе?! Ще прекратиш предстоящата ти атака и ще предпазиш умението си или ще я продължиш, въпреки че това ще ти изгуби предимството на терена? Надявам се не очакваш, че ще бъдем победени само от една атака. Ще продължим да те гоним!
Annie се усмихна към The Boss, докато гледаше втренчено в него, чакайки нетърпеливо да види следващото му движение.

The Boss: Хоо, така било значи?! Интересно ми е да се запозная с този човек в такъв случай! И да го питам..как по дяволите две хлапета като вас са успели да променят мисленето му! Погледна към ръката на Annie и разбра какво ще се опита да направи тя. Не и днес..! С ръката, с която държеше меча си , той създаде друг артефакт точно в мига, в който Annie метна ножката - това беше добре познатият на тях фенер на Shun с черна светлина - тази черна светлина вече и двамата могат да разберат, че всъщност е тъмна материя. Светлината спира всичко, което освети и го привлича към самият фенер, точно като една черна дупка. По този начин, той привлече собствената си ножка обратно към себе си. Всичко това ставаше докато с едната си ръка държеше веригата. Мислиш, че не мога да се защитавам и да нападам едновременно, момиче..? Грешиш!!! Отприщи черна светкавица по веригата, която да достигне и до двама им.

Тай: Аргх!!!! Бива наелектризиран, като гледаше устремено към The Boss докато поемаше атаката. Това...това оръжие..е на Shun.....!!!!!! Тай в този момент запали дясната си ръка и хвана веригата, като пусна огън по нея. Огънят нямаше да я унищожи, но заради тъмната материя, от която тя беше направена, той щеше да се превърне в лед, заледявайки я. По този начин , той я строши мигновенно. Не смей да ползваш неговите оръжия!!!

The Boss: Засмя се. Грешиш...това са МОИТЕ оръжия! Всички оръжия, които той ползва, аз ги създадох! А сега...защо не ти покажа едно от любимите ми умения, Тай....Зае бойна позиция. Знаеш ли как се нарича..оптична илюзия, която те кара да виждаш нещо с една секунда назад? Когато информацията, която получаваш се различава от тази, която мозъка ти връща? Когато нещо не е там, където си мислиш, че е...?

Annie: 
Въпреки че е заболя адски много от светкавиците, тя бързо се изправи и погледна с усмивка към The Boss.

???:

Изведнъж се чу голяма експлозия нависоко над главите на всички. Когато The Boss погледне нагоре към ножката, която забавяше враговете му, вместо да види нея, той ще види как тя е есплодирала в обширна огнена експлозия и още нещо - в следващия момент от нея заваляха стотици горящи ножки. Но това не бяха неговите оръжия. Това бяха ножки създадени от пламъците на Annie. В следващия момент, когато той погледне към Annie щеше да се изненада от това да види усмивката ѝ, въпреки че току що беше поела щети от черните светкавици. 


Annie: 
Нали не си мислиш, че се изправяме сами срещу теб, неподготвени? Annie беше опънала ръка напред, с която държеше подозрителна запалка. The Boss навярно фиксира любопитен поглед към нея. 
Тази запалка ми позволява да съхранявам чужди аури и да ги отприщвам като пламъче, когато си поискам. В тази запалка се намира аурата на една приятелка, която също има time-related умения. Нейното име е Алекс! По-добре я запомни, защото веднага щом разбере какво си сторил на Шун, ще те погне и ще направи всичко по силите си да те накара да съжаляваш! Едно от уменията ѝ бе да създава илюзията, че нещо се намира с няколко секунди назад или напред от реалното. Все едно може да контролира четвъртото измерение. Разбира се това би било едно непобедимо умение ако беше истина, но всичко това е една лъжа, една илюзия. Точно това нейно умение аз използвах. Когато огънят от запалката се сля с моите пламъци аз получих частичка от аурата ѝ, достатъчно да използвам умението ѝ един път. Придадох тези пламъци на твоята ножка, която ти така наивно се залъга че си спрял. Но истината бе, че когато ти насочи фенерът си към нея, тя още дори не беше метната. Метнах я скришом веднага след като прибра фенера си, но умението ѝ от преди това беше в действие. То предсказа бъдещето ѝ и създаде обедителна прожекция на нея, няколко секунди в бъдещето. Хм, сега когато твоята ножка в небето е разрушена, умението ти е прекратено. Най-после с Тай можем да се движим нормално. Annie създаде два меча в ръцете си и заходи към The Boss. Сега когато можем да се движим свободно ти нямаш шанс срещу нас! Ще те ранявам малко по-малко, за да не можеш да се излекуваш целия, като просто върнеш тялото си назад във времето. Ще трябва да използваш това умение много пъти, а това ще те измори, нали?! А и междудругото не забелязваш ли нещо странно с дъждът ми от запалени ножки. Те сякаш падат необичайно бавно, досущ като перфе, нали, но дали наистина е така? 
Изведнъж стотиците ножки сякаш направиха time leap напред в бъдещето и се озоваха на няколко метра от земята. Те вече падаха с нормална скорост и скоро щяха да обсипят цялото бойно поле. Стотиците ножки, които се създадоха от огнената есплозия по-рано също притежават аурата на тази моя приятелка. До сега те примамвах, че са далеч от това да те достигнат и имаш достатъчно време да реагираш, но това също е поредната илюзия! Нямаш никакво време! Всичките ножки падат с нормално темпо и сега си приклещен! Тай, да го повалим този път! Нападай!  Annie се подсигури, че ще нападне The Boss когато почне да се защитава от дъждът. Ако някоя ножка уцели Тай или Annie, тя ще се превърне в пламък и ще се слее с аурата на оцеления.

(Музиката продължаваше)
The Boss: Макар и да беше приклещен от тази изненадваща атака, той просто се засмя и запази пълен самоконтрол. Дори не изглеждаше и леко изплашен. Правилен отговор..хм..хахаха! Добър трик..но да използваш моите трикове срещу мен е доста лоша идея, момиче...веднъж бъда ли хванат в подобна илюзия, аз няма да се хвана втори път. Според мен трябваше да запазиш този твой коз за по - добра възможност..умението на приятелката ти не се различава много от моето. Но има една единствена разлика...

Експлозиите на Annie бяха разпръснали навсякъде от неговата тъмна материя когато унищожиха ножката в небето - нейната истинка цел беше да забавя времето в определена зона чрез времева илюзия. Тъй като е чрез илюзия, това умение само би карало времето да изглежда забавено, но поради черната материя по ножката, илюзията става в нейната противоположност - реалност. Експлозията на ножката пръсна адски много тъмна материя из въздуха, през която щяха да минат и ножките на Annie. Те направиха илюзията реалност, карайки ножките всъщност да се движат адски бавно. Тъй като вече умението му да забавя всичко останало в дадена зона не беше активно, само ножките бяха забавени. Това му позволи лесно да отстъпи назад и да ги избегне, като с жест ги предизвика. Нека ви покажа една истинска времева илюзия..такава, която дори ще ви се стори твърде истинска..!!