Индустриалната зона

-------------------------------------------- THE TRUTH -----------------------------------------------------

Напрежението на бойното поле почна драстично да се покачва. Задуха силен и толкова мощен вятър, че накара дрехите на всички до един да се развеят бурно. Дори самата природа усещаше нещо нередно тук...нещо странно. The Boss спогледна всеки един от добрите, внимателно анализирайки техните движения. Дори и да не мърдаха, той можеше да усети кога тялото е напът да се задвижи. Погледът му обаче се спря върху Shun. Той сякаш усети нещо нередно от това момче и като че ли веднага се досети какво беше това нередно нещо.


Това бяха думите, които шефът изрече с неговият дълбок и зловещ глас. Тези думи накараха Shun да настръхне, защото пълното му име за него беше нещо като табу. Той мразеше собственото си име поради някаква причина, но нямаше против когато някой негов близък го изрича. Причините за това бяха все още неясни. Shun засече своят поглед с шефа и така се сблъскаха отново Hope и Despair. Но този път, никой не знаеше кой кое беше..

Какво искаш, негодник...? От къде знаеш пълното ми име...? - Shun
Хооо, пълното ти име не е тайна за никой от легионерите, скъпи Shun. Напротив...ти си една от причините, поради която ние сме това, което сме днес. - The Boss

Тези думи учудиха най - много Shun. The Legion, чиято идеология беше Doomsday - онова нещо,за което Shun най - много не искаше да се сеща, сега твърдят, че той е част от тяхната поява? Това го стаписа. Той протегна ръка встрани и вече след огромен cast , той вече беше сформирал един от своите артефакти, а именно най - силният - неговият Chainsaw Sword. Точно същото оръжие, което The Boss използва в битката си срещу The Prodigy. Това би го забелязал само Азами обаче, който сам единствен успя да наблюдава тази битка отстрани чрез една от своите буби.

Не смей да лъжеш по такъв долен начин, изчадие..!! Вие сте това, което най - много мразя след себе си..!! Вашият план...той цели да.. - Shun


Изведнъж, Shun бе прекъснат. А думите, които го прекъснаха, го накараха да се разтрепера от гняв и страх едновременно.

Shingeki no Kyojin S4 Remastered Arrangement: 0sk || The Tragic Hero



Shun усети рязко как тялото му изведнъж стана много по - слабо. Краката му вече не го държаха толкова здраво на земята, а ръката му сякаш беше по - лека и едвам държеше меча си с нея. Погледът му стана още по - ядосан и вече насочи цялата си омраза към този човек, който явно уцели някоя негова дълбока рана.

Кх...! Хвана се за сърцето, като погледна към The Boss. Holoterra...вашият дом...?!? Какво искаш да кажеш с това...?!? КАК ЗНАЕШ ЗА HOLOTERRA!?!? КОЙ ПО ДЯВОЛИТЕ СИ ТИ..?!? - Shun

Хмхмхм...как знам за Holoterra...? Отговорът е пред очите ти... - The Boss



Точно това Shun не искаше да чува. Този човек знае за неговият най - голям грях...толкова голям грях беше, че той не го беше разкривал пред никой до сега. И сега, когато той беше наяве, Shun се почувства адски гадно. Сигурно в очите на приятелите си, той вече беше злодей. Унищожаването на планета не може да се оправдае. И Shun много добре знаеше това. Именно поради това, той мразеше Doomsday. Защото първият Doomsday беше именно негово дело...

Замълчи...ЗАМЪЛЧИ!!!!! Толкова много болка, Shun не беше изпитвал. Тези думи го нараниха неземно много, като той дори замалко не се пречупи изцяло от нея. Толкова много Despair не беше чувствал никога..Как...как така си от там..?!? Всички хора умряха...! Заради..мен... - Shun

The Boss гледаше страданието на Shun и под маската си се усмихваше. Той харесваше когато хората си получават заслуженото, а тази болка, която Shun изпитваше му беше предостатъчна да се наслади. Така е. Те наистина са мъртви само и само заради теб. Но навярно не знаеш тайната зад тази планета, нали, Shun..? Не знаеш какво става когато някой всъщност умре...Holoterra винаги съществува, Shun! Холотераните са по - висша раса от човеците, знаеш ли защо..?! Защото те не могат да бъдат заличени! Когато умрат, те се прераждат в друго тяло, но душата им остава същата..! Това е нашата дарба, която е в самата ни ДНК, Shun! В моята..както и в твоята... - The Boss

Ъгх...не...не вярвам на тези небивалици..!!! Хората се прераждат...що за глупости?! Изобщо имаш ли доказателство за това..?!? - Shun

The Boss в този момент се засмя. Точно този въпрос, той очакваше с нетърпение.

Аааах, Shun....колко си заблуден....мислех, че познаваш силата на собствените ти 10 артефакта.... - The Boss

Това вече беше финалният удар за Shun. 10-те свещени артефакта, на които той беше посветил живота си с целта да ги намери и да спаси планетата си, явно бяха разучени и от някой друг. Млъкни, млъкни, млъкни..!!!! АЗ СЪМ ЕДИНСТВЕНИЯТ, КОЙТО ЗНАЕ КАКВО ВСЪЩНОСТ ПРЕДСТАВЛЯВАТ ТЕ..!!! ТИ СИ НИКОЙ..! Няма начин да достигнеш до тези артефакти, само аз мога...! Това е силата на- - Shun

Силата, която ти притежаваш...? Глупако...ти наистина ли мислиш, че ги притежаваш..? - The Boss



Сърцето му в този момент затуптя свръх бързо. The Boss знаеше какво да каже, че да накара тялото на Shun да получи инфаркт. Навярно, животът му беше в неговите ръце в този миг. Тези думи, които The Boss изричаше, в точно този определен ред, щяха да унищожат Shun изцяло.

К-какво означава това...? Но аз..аз имам няколко от тях..! Изтръгнах ги от хората, които намерих тук...именно в тях, те се крият и аз трябва да... - Shun


И току що, истината беше разкрита...10-те стрели всъщност са 10-те артефакта, които Shun толкова много издирваше целият си живот. Целият си живот, той обаче е живял в лъжа, че се е доближавал малко по малко до тях, смятайки, че артефактите, които той изтръгва от генетичният код на хората са всъщност онези свещени 10, които той губи с появята си на Земята. Той изведнъж падна на колене и осъзна, че животът му е бил безсмислен..

Не...може...да е....истина... - Shun

Ооо, може..изучил съм всяка една стрела, всяка една твоя способност, Shun. Нека ти разкрия всъщност онова, което ти не помниш...но аз да...когато ти се появи на Земята, ти се срещна първо с творец, който беше създал 10 великолепни стрели от злато. Но вината, която ти изпита в онзи момент бе толкова голяма, че помоли творецът да раздели душата ти на цели 10 фрагмента и да постави всеки един от тях в тези стрели и да ги скрие из най - забутаните кътчета на земята. Тази сила, която ти притежаваш е толкова голяма, че може да унищожи планета и ти много добре знаеше това. Знаеш, че дори да умреш, ти просто ще се преродиш, и тази сила ще попадне в твоите ръце отново и отново...не можеш да избягаш. Дарбата, която ти имаш - да се прераждаш постоянно, е именно твоето проклятие. И в онзи момент, когато душата ти беше разделена на 10 фрагмента...ти се превърна в човек. Човек, обичащ прозата и природата...знаеш ли какво име ти беше отредено от онзи творец...? - The Boss

Shun се хвана за главата. Тази информация му действаше зле не само на ума, но и на тялото. Спри...ААААРГХ!!!! - Shun

Точно така...досети се....това е тайната зад твоята човешка страна, Vitale...! - The Boss

Музиката продължаваше, а Варис и компания погледнах към Шун със смесени чувства Значи..В момента вилнеят две заплахи за заличаването на човечеството..Тш..По дяволите, всичко стана толкова объркано С информацията която имаха до момента преди тези разкрития, Варис вече си беше изградил някаква теория. В момента всичко се скапа и той започна да мисли други варианти Тези артефакти... часовникът му все още имаше известие от случилото се в Кагедома. Той знае, че ще получи информация за там но още не беше сигурен каква. Затова и попита Да попитам, "шефе"..Бил ли си в Кагедома наскоро..? - Варис

Кагедома..? Чакай, приятелите ни не отидоха ли до там с Масару? Сахир изведнъж усети някакво неудобство - Сахир

Тай веднага изтича до Shun след като чу всичко това и го хвана за рамото. Е-ей, Шун! Спокойно брато, всички знаем, че това са пълните глупости, няма нужда да правиш нещо при- - Тай
Изблъска го, като го погледна с вина в очите. Не е лъжа...аз наистина унищожих моят дом, Тай..Стисна юмрук. Не се опитвай да ме изкарваш като невинен...човек, който сам не можи да си прости не заслужава чуждата прошка..!! - Shun
Стресна се. Тай за първи път виждаше Shun с толкова много отчаяние в себе си. S-Shun... - Тай

Кагедома...? Ама че странен въпрос. Но като споменахме Кагедома, той би трябвало скоро да се появи...Поклати глава. Не, не съм. Но там беше седмият артефакт, който...Бръкна в джоба си, като извади една от златните стрели...Е вече тук. - The Boss

В момента се опитваш да поправиш стореното брато. Не се възприемай като най-голямото зло на света. Самият факт Изправи се като се изтупа че искаш да промениш случилото се и да го предодвратиш за в бъдеще те прави чист. Поне малко..Блейк тогава се обърна към Варис, неговият лидер когато Джейкъб не е наоколо. Не му се сърди, той знае, че не го е направил нарочно. В момента в очите му е намислил нещо, докато всъщност, не е точно така..Обърна се отново към Шун Брат, трябва да се успокоиш. Имам спринцовка за подобни ситуации - Блейк

Wait, what..!? Ти вече си взел още една от тези стрели! Очите му станаха жълти като светнаха ОТ КОГО Я ВЗЕ!? - Сахир

Този напредва в тази игра доста бързо, вече е взел някоя от стрелите на друг участник Кой трябва да се появи? В момента Варис беше нервен. Стараеше се да не го показва. Събираше информация и набавяше време за Блейк и Джейкъб да се върнат. Тия двамата още не са се върнали. Нещата не вървят на добре. Тия са извън калибъра ми и този на Блейк, Сахир все още има някакви останали сили, но след това което направи в онова измерение няма да е за дълго. Чисаки и Макима не биха се справили сами с всички. Защо сами? Този Шун..емоциите му пречат на мисленето му в момента. Единственият който може да помогне както трябва на тях двамата е.. Погледът му се спря на Тай Тай.. Сложи ръцете си зад гърба като започна да си "играе" с часовника си. Освен ако някой не беше зад него или встрани от него, изглеждаше как все едно просто си държеше ръцете зад кръста. Работата е там, че тази стойка ми придаваше самочувствие и увереност, нещо което в момента липсва Трябват ни подкрепления, моментално..! - Варис

Поклати глава. Ще пропусна..Пое си дълбоко дъх, като се опита да се успокои. Пулсът му драстично се забави, като малко по малко щеше да се поотпусне. - Shun
Точно така, йо. С теб съм, брато! Ти си част от моят екипаж, каквото и да става, нали? - Тай
Погледна към Тай, като леко му се усмихна. Да...каквото..и да става..Изричайки тези думи обаче, Shun изпита лека тъга. - Shun

Още "една"? Погледна към Сахир. Ооо, не съм взел още една...взех поредната. The Boss дръпна дрехата си настрани, като от нея се видяха още цели 3 златни стрели, които висяха от нея, след което ги скри. Погледна към Варис след това. Ще те оставя да гадаеш. - The Boss
Тш, дори не съм се усетила..Погледна в дрехата си, като нейната стрела я нямаше. По време на битката ни си успял да отмъкнеш дори и моята..трябваше да го очаквам от човек, който манипулира времето. - Makima
Аз също. Да не повярва човек, че се оставих да бъда надвит от толкова болна личност.. - Overhaul

Варис навлажни устните си, като издиша, след което наведе глава за момента Хм..Усмихна се след тези думи, показвайки комфорт. Но и в същото време, той наведе глава за да покаже, че през боса той не е човека със силата. Един вид му се прекланя. След като надигна той директно stone face-наНе ми е нужно да гадая..Погледна го в очите. Разбира се, той носи маска, но гледаше право към тяхната позиция. Варис след това премести ръцете си отпред, точно пред гениталиите си. С този жест за сигурност, той разкри ръцете си, че не крие нищо зад гърба си и по този начин часовника му беше напълно открит. Босът можеше да предположи, че до преди малко си е играл с него или да прави нещо ИЛИ просто да разпусне. В момента той виждаше, че Варис е по-спокоен от преди малко. Досещам се какво точно се е случило..Ти си шефът все пак. Не си играеш. Можеш всичко. Хората ти са навсякъде. Мога да се сетя и без да гледам записи или да разпитвам хора. Кимна глава като се усмихна за миг по същото време Масару беше с тях, впечатлен съм - Варис

Варис, не мога да повярвам, че трябва да ти се доверя отново..Точно сега.. Сахир размишляваше по точно този начин, по който описах действията на Варис. Освен, че не може да го излъже човек, Сахир познава по-добре жестовете на хората от всеки друг. Те издават техния статус. За Сахир това беше като същинска бизнес среща, обсипана с кръв. Той и приятлите му бяха приклещени, а пред очите му се разиграваше сцена на доминантност. Варис и Шефа бяха един срещу друг, все едно са на голяма превоъгълна маса, а всички останалите чакаха да видят острани какво ще последва. Очевидно това не беше края. Шефът имаше какво да разкрива още, но Варис не отстъпваше. Всякаш приключи с игричките тъй като вече всички разбаха той кой е и какво е направил. В момента вместо да се крие, той трябваше повече от всичко да не отстъпва. При положение, че Сай и Акира ги няма, а Джейкъб е още се бие, единствено Варис можеше да се изправи лице в лице с боса. Той знаеше, че за боса може да има стотици хиляди хора, но освен това беше наясно на чело на кои организации е той. Именно заради това, Сахир свали гарда си и постави ръцете си в джобовете, след което наклони леко глава на една страна. Разговорът им му хвана вниманието, а спокойствието на Варис го накара да мисли, че всичко е под контрол. С този свой жест на главата, той показва заинтересованост към думите на двама. Щом обърна внимание на Варис и го чу да казва последните си думи, погледът му се спря на боса. - Сахир

-------------------------------------------- THE TRUTH II ----------------------------------------------------

eren the coordinate / ERENthe標 (slowed + reverb)

The Boss се усмихна през маската си, като си я намести внимателно. След това, той леко се изсмя, като от дрехите му започна да излиза в малки количества тъмна, синя мъгла. Това показваше, че е враждебно настроен и сигурно щеше да постави останалите нащрек. Така да бъде..ако си мислиш, че знаеш, то аз се радвам за теб. Все пак...Насочи обратно погледа си към Shun. Подбрал съм най - силните източници на енергия на тази планета, за да изпълня Doomsday. Освен последният.... - The Boss

Погледна към него враждебно, като застана в бойна позиция. Shun беше готов на всяка цена да убие човекът пред себе си, защото той знаеше твърде много...твърде, твърде много. Нямаше си на идея от къде се беше сдобил с тази информация и дори с неща , които той самия не помнеше. Какво намекваш...? - Shun


Този въпрос като че ли отново накара Shun да се разтрепери. Това вече, той си нямаше и на идея. Когато той унищожи Holoterra, Shun миг преди да умре успява да активира интергалактически телепортер - творение, което той сам бе направил, но никога не бе използвал. И първата му дестинация бе Земята. Хъх...? К-Когато унищожих планетата си, аз се измъкнах и в последния си миг се озовах тук чрез мое творение...то ме телепортира на производна планета... - Shun

Сигурен ли си, че е производна планета...? Аз не мисля...мисля, че ти си знаел какво трябва да направиш. И не случайно си дошъл тук на Земята. - The Boss


Отново, The Boss изрече думи, в които Shun не повярва, но поради някаква причина, го плашеха да ги чува. Нещо нередно се случваше и този човек просто продължаваше да изрича неща за Shun, които той самият не помни. С едната си ръка ,той се хвана за главата и го поледна болезнено. Ъгх...спри се вече...к-как така...? Дойдох тук, за да спася света си..! За да събера 10-те артефакта, които....които... - Shun

Които ти сам реши да захвърлиш заради огромната им сила, Shun..! Спомни си...! Спомни си, Shun! Твоята мисия...ако не се беше отдал на отчаянието, Holoterra сега щеше да я има..! Но ти забрави твоята задача...забрави кой всъщност беше Yoshihara Shun...Малко след като изрече тези думи, The Boss отново започна да оглежда всички на бойното поле. Погледът му обаче не се спираше на нито един - той просто искаше да види състоянието на своите врагове. Накрая обаче, погледът му се спря на най - неочакваният човек тук. Той посочи с пръст не кого да е а....Ери. - The Boss


Всички в този момент бяха шокирани заради намесата на Ери. Тя самата се намираше върху титана на Азами в една от клетките на Блейк, като я беше страх все още. Но слушаше внимателно какво The Boss имаше за казване.

Е-Ери...? Погледна учудено към нея. - Shun

Помниш това, което ти казах, нали Shun...? С появата ти на земята, твоята първа среща беше със създателят на 10-те златни стрели. Но има и предистория..когато ти се появи на Земята, ти целеше нейното унищожение...! - The Boss

Ъгх...агх...!! Падна на едно коляно отново, като се хвана за сърцето. Болеше го хипер много, като усещаше пулсациите с цялото си тяло. Това не беше породено от някакво умение...а от вина. Най - накрая, той започна да си спомня някои неща, които беше забравил... - Shun

10-те артефакта бяха в твое притежание от самото начало, Shun..! Да, заради тях, Holoterra бе унищожена, но и чрез тях, ние можем да си я върнем! Това щеше да направиш ти...ако не те беше спряла Ери...в онзи съдбовен ден, ти обяви война на света. Ти беше нашественик..извънземно. И не ти пукаше за тези хора тук. 10-те артефакта можеха да изтръгнат енергията от земното ядро и да я преобразуват в ядрото на Holoterra...по този начин, ти щеше да унищожиш Земята, но да възвърнеш Holoterra..признавам си, Земляните не са виновни с нищо, единствено си виновен ти...но това е единственият начин да поправиш греховете си. Да възвърнеш света, който ти унищожи. Но в онзи съдбовен ден...тя те победи. Ери..Ери успя да те надвие, Shun. Дори със силата на 10-те ти артефакта, тя беше ненадмината. Беше най - силното същество, което някога бях виждал. Дори моите сили бледнееха пред нейните...но цената за твоето падение..бе нейният живот. Макар и силна, ти се оказа достоен противник и тя трябваше да използа най - силното си умение...Тя, в опит да промени сърцето ти, върна не тялото, а душата ти назад във времето до такава степен, че ти вече не искаше да си върнеш Holoterra...Стисна юмрук. А беше толкова близо...само да не се беше намесвала...!!  - The Boss

Ери не знаеше какво да каже...тя не помнеше нищо от това, което The Boss казваше. Но беше също толкова изплашена колкото Shun...

Ери...ме е победила...? Ей, "шефе"....спри да говориш небилавици...може и да съм отвратителен, може и да съм сторил непростим грях...но в никакъв случай не съм мислил за унищожението на Земята...!!! - Shun

Все още не помниш...но си близо, усещам го...Ери успешно промени сърцето ти в онзи миг. Вината тогава те обвзе изцяло...пречупи те. Искаше най - напред да си получиш заслуженото...и тогава се случи вече срещата с този творец. Като че ли съдбата чу исканията ти и те срещна с единственият, който можеше да ти помогне...с раздялата на душата ти на фрагменти, 10-те артефакта, както и спомените ти за всичко това, бяха заличени. А Ери...тя жертва тялото си , за да направи всичко това. Изчезна от Земята..от спомените на всички. Никой не знаеше за това събитие, Shun..дори и ти. Освен един...човекът, отговорен за тази надпревара знаеше за това. Единствено той бе имунизиран от това умение. - The Boss



Overhaul погледна към Ери с огромна изненада след като чу тези думи. Не е за вярнане..."неговото" дете..?! - Overhaul

Да, Чисаки...! - The Boss

Леко си отвори очите щом научи това Какво..? - Варис
Малката..ЕРИ!? Обърна се към нея и после към Сахир - Блейк
Той, не лъже...Това малко момиче настина е негова дъщеря Погледна към Тай, който защитаваше Шун и не вярваше на нещата които шефа плямпа Тай, той е прав за всичко.. - Сахир

Погледна към Shun веднага след това. Виждаш ли? Не сме чак толкова различни, за колкото ни мислиш. We are one and the same..целта ни е една и съща, Shun. Join us... - The Boss
Замълчи...отказвам да повярвам...!!!! - Shun
Въздиша. Твърдоглав си до самият край, а..? Започна бавно да върви към тях. - The Boss
Зае бойна позиция. По дяволите, този негодник е намислил нещо..! ЕЙ ТИ! Няма да ти позволя да тормозиш Shun с глупавите си думи! - Тай
Какво знаеш ти изобщо, хлапе..? Какво знаеш за моята цел, моето страдание..? - The Boss
Звучиш ми като един мой познат, който пляпмаше същите думи! Стой далеч! - Тай
Спря се на около 10 метра от него и Shun. Защо ме възприемаш като враждебен..? - The Boss
Не е ли очевидно...? Ти и твоите хора всявате само унищожение! Състоянието на града се дължи на вашите действия, йо...!!! - Тай
Не грешиш. Във вашите очи, ние наистина сме лошите. Но точно на вас, ние нищо лошо не целим да сторим...Погледна към Ери. Просто искаме момичето. - The Boss
Осъзнаваш ли колко глупаво звучиш..?!? Няма да получите Ери, тя не е награда или предмет! Тя е човек!! - Тай
Човек? Засмя се. Тай, толкова си далеч от истината...! Докато не разбереш нейният произход изцяло, не твърди неща, за които няма как да си сигурен..!! - The Boss
Ядоса се. Ах ти, смотан негодник...!!! Затича се към него. - Тай
Вдигна ръка към Тай, който вече замахваше към него, като спря времето и го подмина докато е спряно времето. Докато то беше спряно, той се спря зад Тай и свали маската си, като го погледна леко натъжен в гръб преди да сложи маската си обратно и да не го удари силно зад врата. Времето след това се пусна, като Тай се преби, но не изпадна в безсъзнание. The Boss нарочно се въздържа. За останалите, отстрани изглежда все едно се телепортира и го удари адски бързо. - The Boss
Агх..! Падна напред, като се обърна ядосано към The Boss. Кога успя...? Лошо...ако го нападна пак, ще пострадам...този е недосегаем... Погледна притеснено към Ери. Ери...нима е възможно...? Нима си още по - специална, от колкото си мислех...? - Тай

Ери.. Застана в клекнало положение, като щеше да тръгна към нея Добре, че поне клетката на Дейвид.. Точно в този момента, клетката от кости на Дейвид започна да се разпада. Това беше още по-потресаващо за останалите, защото осъзнаха, че Дейвид и Джейкъб имат затруднения Мамка му..! Заби си спринцовка с адреналин, като вените му се показаха и станаха зелени. Затича се към Боса - Блейк
Блейк не! Протегна ръка към него Този е извън категорията на бунтарите, Блейк ще пострада сериозно..! - Варис
Докосна земята, като краката на Боса бяха захванати от пясък Остави момичето намира..! Очите му започнаха да светят, като тялото на Ери и неговото започнаха да се разпадат на пясък - Сахир

Въздиша. Глупави човеци...Тялото му започна масово да изпуска тъмна синя мъгла, която имаше същите умения като тъмната материя. Тя веднага щеше да обърне ефекта на уменията, които останалите щяха да използват върху него. Той спря времето, като протегна ръка към Блейк и създаде силова вълна чрез експлозия от тъмна материя, която просто щеше да го блъсне назад с адски много сила. The Boss нарочно се сдържаше в момента, защото не целеше конфликт. В този момент, времето се пусна и Блейк щеше да бъде изблъскан. Ако продължавате да ме нападате, това ще свърши лошо за вас...все още мисля, че можем да постигнем поне някаква форма на примирие... - The Boss
Ери усети как отново останалите се опитаха да я спасят, но на нея вече ѝ писна да е тежест за останалите. Тя най - накрая реши сама да действа веднъж завинаги. Използвайки умението си, тя върна тялото си назад във времето преди Сахир да използва своето умение на нея. Ери в този момент скочи от клетката и се приземи на една от сградите, като погледна към случващото се. Остави ги намира, злодей...! - Ери
Хммм..? Погледна към нея. Нямах намерението да се бия с тях, но някои хора...Погледна към Тай и Блейк. ...Не разбират от дума... - The Boss
Тай започна да се изправя, като зае бойна позиция. В този момент обаче, Glitchtrap насочи пистолета си към него, а Fuzen, който беше на птицата си в небето, протегна ръка към Тай. Ей, ей, ей...! Нито крачка повече, малчо! - Glitchtrap
Тш...Провикна се. Спрете се, хванаха ме...! Тай беше в момента в наистина лоша позиция, като можеше да бъде нападнат от 3 страни - от шефа, Glitchtrap и Fuzen от въздуха. Ще измисля начин да избягам, но...повече се притеснявам за останалите... - Тай

БЛЕЙК КАЗАХ НЕЩО! Активира часовника си като пое контрол върху костюма му и го накара да спре на място - Варис
Ери ще пострада, пусни ме! - Блейк

Superheroes

Вие явно от дума не разбирате...Погледна към Тай. Момче, за какво се биеш изобщо..? Защо мислиш, че можеш да промениш света само като удряш проблемите пред теб? - The Boss
Тш...бия се за това, което смятам, че е редно, йо! Не мисля, че е редно да се опитваш да всяваш унищожение и да казваш, че искаш примирие! - Тай
Тук е разликата между нас двамата, Тай. Аз се боря, за да оцелея. За нищо повече. Животът ми на Земята няма да продължи дълго, това се отнася и до приятелят ти Shun. Макар и да живеем тук повече от вас земляните, нашият живот се скъсява 10 пъти ако не сме на друга планета освен нашата. Това означава, че времето ни изтича..а Doomsday е единственият начин за спасението ни. - The Boss
Doomsday ще унищожи моят дом, йо!!! Няма да допусна това..!! - Тай
Погледна надолу, леко разочерован. Разбира се, че няма да го допуснеш...как можах да си помисля, че примирие би било възможно...всеки ще се бори за неговият си свят..и за нищо друго..явно нямам избор..Насочи ръка към него, като подобно на Force Choke той го вдигна във въздуха чрез тъмна материя, която създаде около врата му. Започна да затяга захвата си. Но това е единственият начин да върна своят дом...! И не ми пука колко планети ще унищожа, колко животи ще съсипя...! - The Boss


Захвата от тъмна материя около врата му беше много силен, като Тай едвам можеше да диша. Той не можеше да се съпротивлява с The Boss, но неговото състояние накара друг човек да действа...някой, който беше забравил на чия страна е всъщност. И това беше Shun. Той със своят Chainsaw Sword отскочи към The Boss и замахна към него, карайки го да се обърне и да блокира и да освободи Тай. The Boss блокира с ръката си, която удържаше целият меч на Shun без проблем.

Тш...на чия страна си, момче..?!? Искаме едно и също нещо!! - The Boss

На тази на приятелите ми...не вярвам на нито една твоя дума, негодник!! - Shun

Падна на земята ,като се закашля и погледна напред. Shun..! - Тай

Искате война...война ще получите, човеци...!!! - The Boss

След като Annie му помогна да се изправи, Тай кимна към нея и изцяло се съгласи с нейните думи. Той най - много вярваше в своите съотборници и знаеше, че техните решения винаги ще са в полза на екипажа. Точно заради това, той трябваше да помогне на Shun в тази негова битка. Така е..Shun, вярвам в твоят избор, йо! Не забравяй, че ние винаги ще сме един екипаж! Време е да покажем на тези, че се замесват с грешните хора! Тай погледна към Annie и ѝ кимна, като запали буйно тялото си в сини пламъци заедно с нея. - Тай

"Where Is Your God Now"


Веднага след това, те двамата щяха да се втурнат да помогнат на Shun, но нещо нередно щеше да се случи...от нищото, пред тях се образува експлозия, която щеше да ги изблъска назад и да разпръсне сини изкри навсякъде заради огньовете им. Тъй като беше неочаквана, тя щеше да изблъска и двамата около 20-на метра назад. Тогава, Тай чу познат за него глас и погледна от посоката му..






Щом Тай погледна към неговата посока, той щеше да види човек, който стоеше на висока сграда и носеше маска...маска, която му беше до болка позната. Това беше TRASH GANG маска. Но човекът, който я носеше, щеше още повече да го учуди...Тай много добре знаеше кой беше той. И наостри поглед към него. The Boss хвърли бърз поглед към него, като просто изрече думите:

???:

Aimer - Through My Blood『Kabaneri of the Iron Fortress

Meanwhile, The Boss беше зает да се разправя с Shun, но целта му тук не беше да го убива, а разбира се, да го накара да се присъедини към него. Тяхната битка беше ожесточена, защото Shun даваше всичко от себе си, но The Boss се сдържаше. Fuzen наблюдаваше отвисоко внимателно и протегна ръка встрани, започвайки да завихря енергия.

Азами, приготви се. За да говориш с шефа, ще трябва първо да му помогнем да се справи с тези нехранимайковци. Надявам се нямаш против с то- Хъх?!?! - Fuzen

Още преди да завърши изречението си, Fuzen усети опасност. Обръщайки се внезапно, той видя, че на огромната му птица внезапно се беше появил друг човек. Fuzen бързо се обърна към него, но вече беше късно, като той веднага беше посечен диагонално от едно момче с убийствено-червени очи, които гледаха право към Fuzen.

Killer Killer:

(0:44)
С този поздрав към своят бивш "сенсей", Такуми посече своят учител, карайки го да падне от птицата, на която беше. След това, той насочи същият си зловещ поглед към Азами, готов да го нападне.

Това обаче не беше достатъчно да повали Fuzen, като той набързо си създаде нова, още по - голяма птица, която се извиси до тяхното ниво. Fuzen избърса кръвта от раната си и се усмихна широко към момчето пред него.

Пораснал си, Такуми...!! Радвам се да те видя след толкова много време, любими мой ученико...! Виж се в каква машина за убийство си се превърнал..! Точно както ми харесваш..! - Fuzen

Гледаше към него с омраза. Такуми презираше своят учител и той му беше една от най - важните мишени. Замълчи... - Такуми

Azami: Обърна се към Такуми, като не успя да реагира на време и да помогне на Fuzen. Мина кратък момент, след който той се усмихна и затвори очи. Значи това момче е твой ученик, Fuzen? В момента, в който ги отвори Такуми усети как започна да се къпи от вниманието на Азами. Всякаш всяко негово движение и всяка негова емоция бяха внимателно наблюдавани от този мистериозен пред него бизнесмен. Такуми за пръв път го виждаше, но веднага усети зловещата му аура. Някак си щеше да му напомни на тази на Fuzen, което навярно щеше да превърне Азами в друга негова мишена. Любопитно ми е да видя на какво си научил това момче. Има доста зловещ поглед, като за хлапе.

Такуми насочи поглед отново към Азами, като усети неговата зловеща аура, досущ като на неговият собствен учител. Той все пак беше любимият ученик на Fuzen , както сигурно Дмитрий е на Азами. Но за разлика от Дмитрий, Такуми е изучавал своите техники за един много кратък период от време по време на една от многото си мисии. Ако беше попаднал при Fuzen малко по - рано, той със сигурност можеше да бъде изпратен в доджото на Азами. И Азами със сигурност би усетил аурата на Такуми като някой, който е завършил собственото му доджо, макар и технически да не е.

Не те познавам, но не ми харесва, че си в добри взаимоотношения с Fuzen..Насочи си тантото към него. Дръпни се от пътя ми, бизнезмен...нямам причина да се бия с теб.. - Такуми

Хаха, все така трудно достъпен, а..^^"? Радвам се, че си дошъл да ме посетиш, Таки, но имам малко работа, затова...ще се чуем някой друг път! Fuzen накара птицата си да полети надалеч от Такуми и Азами, за да може да помогне на останалите легионери. Fuzen обаче не знаеше, че Такуми не беше дошъл сам и заради това той не бе подгонен внезапно от него. - Fuzen

Няма къде да избягаш...!! Щеше да се опита да отскочи право към Fuzen щом го видя да се отдалечава, но Азами със сигурност щеше да го блокира от това да действа. - Такуми

Такуми се опита да догони учителя си, но Азами му се изпречи на пътя. От китката на бизнесменът излизаше остър бял пръв, наподобяващ кост. Лесно можеше с него да намушка Такуми, ако той бе решил да мине покрай Азами. Но дори и да не може да достигне до плячката си, той нямаше за какво да се притеснява. Все пак не беше дошъл сам. Веднага щом погледна отново към Fuzen, Такуми видя това, което очакваше да види - още кръв.

Mirai Nikki Opening 2 Fullс


Fuzen отново бе посечен диагонално, образувайки рана под формата на "X" на гърдите му. Атаката отнодо дойве сякаш от изневиделица. Макар и да бе нападнат отпред, той не видя и следа от атакуващия. Чак когато се обърне ще види и човекът, стоящ зад новата му рана. Очите му бяха пълната противоположност на кървите очи на Такуми. Сини на цвят и лишени от гняв и омраза. Това бяха очи на човек, стремящ се към ред, а не към хаос. Очи на убиец, който всякаш не убиваше наистина. Това бяха именно нейните очи:

Killer's Lover:

Azami: Обърна се към Фузен, оставяйки се беззащитен за момент. Хм, изглежда и тя е тук...

Akaza Theme | EPIC VERSION

Добре тогава, ще те убия преди да стигна до него..!! Такуми внезапно се спря, като първата му работа щом видя, че Азами се опита да го спре бе да го контрира. Такуми захвана здраво тантото си, но не действа веднага, защото усети , че Съни в този момент се беше появила и посече Fuzen успешно. Кръвта от неговата рана буквално се насочи през въздуха към Такуми, като той я абсорбира в себе си. По време на битка, леещата се кръв се абсорбира от Такуми и в зависимост от това колко количества кръв има по бойното поле, толкова по - силен става той. С тази абсорбирана кръв, той я използва като покри острието си с нея и го удължи с няколко сантиметра, ставайки едно малко по - дълго от обикновено танто. Това обаче той не го направи докато не замахна към Азами - чак по време на замаха му, острието му се удължи с тази кръв с цел да го изненада и да го повали само с първата си атака. Разбира се, това нямаше как да се получи с човек от калибара на Азами, но подобна изненадваща атака е от любимите трикове на Такуми. - Такуми

Аргх..! Бива посечен от Съни изневиделица, като се хвана за раната си. Усмихна се радостно, защото си падаше леко мазохист и се радваше на това да бива уцелван от атаки. Хмм, добър замах..Погледна и към Съни, като я огледа внимателно. Да, Такуми ми е говорил за теб..изглеждаш по същия начин, по който те е описвал..Усмихна ѝ се лукаво ,като махна горницата си и извади меч, с който да се отбранява. На тялото му имаше огромен брой татуси, които всъщност представляваха предварително създадени творения от човешки души от него, които може да използва на секундата без cast time. Едната му татуировка беше на стоножка, като тя светна. 100 Souls: Centipede! На цената на 100 човешки души, Fuzen създаде от ръката си огромна стоножка, която щеше да се насочи право към Съни. Тъй като обаче се намираха във въздуха , Fuzen я модифицира и с още малко души я направи способна да левитира, което щеше да създаде голям проблем на Съни ако е невнимателна. Стоножката щеше да я заобиколи и да я нападне встрани с огромната си уста в опит да я изяде. - Fuzen

Mirai Nikki OST: Vol.3 - Track 03





Замахът на Такуми щеше да бъде спрян навреме, но острието му рязко се удължи и щеше да прережи гърлото на Азами. То премина през кожата и мускулите му, но всякаш удари на камък, когато трябваше да разреже. Азами беше усилил твърдостта на костите си многобройно пъти и сега със също толкова здрава кост, под формата на пръв, излизащ от китката му, той щеше да замахне, за да промуши Такуми в стомаха. Той обаче имаше достатъчно време да реагира и да се отдръпне. След това, обаче последва нещо необичайно. Телефонът в джоба на Такуми издаде този продължителен звук. Това беше същият телефон с клавиши и от тези, които се затварят, който бе получил от survival game-а на Witch of Greed по време на битката му с Wizyou. Всъщност този телефон представляваше дневник на бъдещето, който сам се попълва. Дневникът на Такуми се наричаше The Predator Diary и неговото свойство бе на всеки 5 минути да надниква в дневника на своята мишена. След събитията при TRASH GANG и провалът му да хване Wizyou, мишената на Такуми все още си оставаше именно него. Следователно дневникът на Такуми щеше да показва какво пише в дневника на Wizyou. Дори и мишената му да не е собственик на подобен дневник, то тогава The Predator Diary просто щеше да покаже какво би написал мишената му, ако притежаваше такъв дневник. А що се отнася до този мистериозен звук, то това бе notification sound-ът, който не можеше да бъде променен и бе еднакъв за всеки от 12те притежатели. Дневникът на Такуми току що се обнови с нова информация за мишената му. Такуми все още не знаеше как изглежда истинското му лице, но благодарение на този дневник, той най-накрая има шансът да го хване веднъж за винаги. По-рано дневникът на Такуми му показа, че мишената му се намира именно в Beacon. Точно зареди това, той реши да тръгне насам заедно с останалото подкрепление, идващо от скривалището на TRASH GANG. Каква ли ще е новата информация за мишената му този път? Единственият начин да разбере е да провери телефона си, но врагът - Азами се намираше точно пред него и беше залепил поглед в него, давайки му чувството, че трудно ще се измъкне от него. Но две неща направиха силно впечатление на Такуми, които го хванаха доста неподготвен:

1. Самият звук, сигнализирайки, че дневникът му се е обновил. Това става само когато са минали 5 минути от последното обновяване или когато наблизо има друг притежател на дневник и той предприема различни действия от тези, записани в неговия дневник на бъдещето. Работата беше там, че не бяха минали 5 минута от последното обновения на дневника на Такуми, но той въпреки това се обнови. Това може да означава само едно - наблизо има друг притежател.

2. Реакцията на Азами, когато чу notification sound-а. Той остана на място и въпреки, че не отместваше поглед от Такуми, придавайки му чувството, че няма да му позволи да избяга, той сякаш нямаше нищо против да му позволи да си провери телефона. И нещо повече - той сякаш го подтикна да го направи.


Azami: След кату чу звукът, той прекрати планът си да продължи атаката си към Такуми и остана на едно място. Редом с това той му се усмихна и с рязката си промяна на действия, той сякаш озадачи Такуми. След това погледна към джоба му, от където се чуваше този звук и му каза: Какво чакаш? Няма ли да провериш кой те търси? Каза това със своята мазна усмивка, подсказвайки на Такуми, че Азами може би също е наясно какво точно означава този звук.

Такуми успешно уцели атаката си, но внезапната контра на Азами го изненада и го принуди да отскочи чак до другият край. Той беше наострил поглед и беше много внимателен сега когато разбра, че Азами използваше собственото си тяло да атакува. Трябваше внимателно да обмисли как да го нападне ако не иска да бъде уцелен от него. В този момент му звънна и телефона..това го изненада. Хъх..? Това нещо не трябва все още да звъни...В този момент, той бе подтикнат от Азами да провери телефона си. Погледът му светкавично се спря на бизнесмена и го посочи с тантото си. Не си играй с мен, богаташ..! Защо по дяволите искаш да проверя...? Да не би да имаш общо с него...? Всички тези въпроси изникваха в главата на Такуми и накрая той извади телефона от джоба си и бързо хвърли поглед. Това беше доста дръзко решение на Такуми, което той никога не би направил - да се разконцентрира по време на битка. Но този път беше специален..нещо не се връзваше. Защо Азами го подтикна да провери? Това, той трябваше да разбере. И надникна в телефона си да види какво беше изписано на него.. - Такуми

Такуми бръкна в джоба си, за да си извади телефона и да прочете новата информация, криеща се в него. Той вече беше свикнал с новия си дневник на бъдещето. Каквото е записано в дневника му, това е записано и в дневника на плячката му. С други думи, каквото прочете на телефона си, това ще е бъдещето на Wizyou. А щом дневникът се обнови по-рано от обичайното, означава че той е може би доста по-близо, от колкото Такуми си е мислил. Азами стоеше на разтояние и остана неутрален. Никакви убийствени или враждемни намерения не се усещаха от него. Такуми използва тази възможност и най-накрая извади телефона си. Но в момента, в който насочи погледа си към текста, той остана безмълвен. Първото нещо, на което се спря окото му бе големия текст на края на съобщението. То гласеше с червени букви:






Azami: След като видя изражението, което очакваше, той подхилвайки се задади следния въпрос към Такуми. Какво става, момче? Езикът ли си глътна? Какво толкова прочети на това уствойство. Поради някаква причина той бе изключително любопитен от текста, изписан на телефона на Такуми. Друго странно нещо бе, фактът че той не използва думата телефон, а устройство.


Dead End представлява флаг, който бива поставен обикновено от други притежатели на дневник. Той означава сигурна смърт в близко бъдеще. В близките минути или може би секунди, Такуми ще загуби своя живот. След текстът "DEAD END" няма никакъв допълнителен текст, тъй като щом притежателят умира, бъдещето му също. Дневникът няма какво да предстаже ако притежателят му не притежава бъдеще. Но тъй като дневникът на Такуми е The Predator Diary, текстът преди Dead End представляваше бъдещето на Wizyou. Макар и да е възможно той да няма нищо общо с идващата смърт на Такуми, на него не му оставаше друго освен да прочете бъдещето му. Единственият начин да се избегне Dead End е притежателят да действа по различен начин и да промени бъдещето си. Но тъй като, Такуми няма информация кое е довело до смъртта му, той няма как да знае как постъпва в бъдещето си и следователно няма как да знае как да действа по различен начин.
Накратко, Такуми го чака сигурна смърт в близкото бъдеще и единственото, което може да направи е да прочете останалия тескт в дневника си и да се надява, тя да му разкрие причината зад смъртта му.

Такуми не очакваше да прочете Dead End на телефона си, като това го озадачи още повече. Dead End? Хъх...това не може да е добре...това чудо предвижда моята смърт. Но само до там...това е странно..защо се случва точно на мен? Този негодник Wizyou е някъде наоколо...ще се опита ли да ме убие? Няма как да разбера...освен ако не прочета...В този момент, той хвърли отново поглед към Азами, като омразата му към този човек нарастна няколкократно. Много ли ти е забавно, богаташ..? Обещавам ти смъртта ти да е мъчителна! Връщайки погледа си отново към телефона си, Такуми започна да чете текста преди DEAD END. Той трябваше да разбере бъдещето на Wizyou на всяка цена, за да може да разбере ту причината, поради която той ще умре, ту да разбере какво по дяволите се случваше и защо получаваше известие на телефона си точно в този момент. - Такуми