Индустриалната зона
3 posters
AntiSocialClub :: Места :: -----------------------------------BEACON----------------------------------
Страница 5 от 12
Страница 5 от 12 • 1, 2, 3, 4, 5, 6 ... 10, 11, 12
Re: Индустриалната зона
Азами: Това е ... The Boss...?
В този момент Азами остана безмълвен. Беше в рамките само на няколко секунди, но на него му се стори като цяла минута. От мига, в който той видя The Boss и почувства аурата, времето за Азами сякаш се забави. Той не можеше да отмести поглед от него. Но не от страх. Това, което Азами изпитваше не беше негативна емоция, а напротив. Той беше впечатлен. Азами чувстваше единствено величието на The Boss. Дори без да го познава, той можеше да заключи що за човек е, само по аурата му. Дрехите му започнаха да се веят, сякаш бяха издухвани от нея. Или поне това виждаше той в главата си. Зловещото любопитство на Азами отново се активира. Той беше човек, който не изпитваше презрение към враговете си, а точно обратно - възхищаваше им се.
Азами: На този свят съществуват толкова интересни хора. Всеки с уникални качества и умения. От пръв поглед може да само да се гадае на какво е способен един такъв човек. Но точно това е интересното. Фактът, че има толкова много, което не знам. Толкова много за научване. Точно това осмисля живота ми! Азами отправи yandere усмивка към The Boss. Този човек ...
...Е ТОЛКОВА ИНТЕРЕСЕН!!!
Азами осъзна приоритеда си в тази ситуация - научи всичко за The Boss, Макима и Ери. Това бяха тримата, които най-много грабнаха любопитството му. Време беше той да активира свойте умения, за да осъществи целите си. Нямаше и капка страх или съмнения в него, защото той не се биеше за живота си или за да добие власт. Парите и властта никога не са били негова първа цел, въпреки че е успял и в двете сфери. Неговата истинска цел винаги са били познанията. Азами се бие, само и само за да научава нови неща. На какво е способен врага му и с какви умения би го изненадал? Как би отвърнал врага му в дадени ситуация? Какво би било изражението на врага му в животозастрашаваща ситуация? За какво копнее врага му? Какво натъжава врага му и какво го прави щастлив? Какъв е потенциала на врага му? Това са въпроси, които Азами вечно си задаваше. Новите познания за него са предостатъчна причина дори да рискува живота си. Може би защото в деня, в който той спре да увеличава знанията си, за него животът му свършва.
В името на знанията, Азами активира уменията си:
- Азами:
Attack on Titan OST - SymphonicSuite[AoT]Part1-1st:0Sk
Докато погледът му беше изцяло фокосиран на The Boss пред него, той насочи ръката си към него и ярка жълта светлина последва. Светлината беше подобна на тази на преобразуващ се титан. И може би нещо подобно и се случи - в следващия миг, дясната ръка на Азами беше стана сигурно 10 пъти по-голяма от обикновена. Не беше покрита с кожа и се виждаха мусколите му, от които излизаше гореща пара, която би причина големи изгаряния, ако някой докосне ръката му. Сцената изглеждаше подобно на тази, в която Ерен без да иска трансформира ръката си. Следващото движение на Азами бе да хване The Boss с ръката си и да започне да го гори жив с обвивката си. Цялата стая се запълни с пара.
Едновременно с трансформирането на ръката му, изглежда извън сградата се трансформираха много други обекти. Чуха се писъци от падащи хора. От прозорците на сградата се видя също заслепяваща жълта светлина за момент. Около сградата се бяха трансформирали гигантски стършели, с големина на жилото колкото цял човек. С тях те започнаха да пронизват всеки легионер навън, като броят им за нула време се увеличи и достигна до това на цяло ято. Всякаш цял кошер с пчели се е бил уголемил стотици пъти. Макар да е ясно, че това е дело на Азами, то осите не се подчиняваха не неговите заповеди. Те нападаха най-близкият човек, като във всички случай за сега това бяха легионерите навсяде отвън. Стършели бързо се пръснаха и започнаха да нападат хората и в съседните сгради били те невинни или не.
Азами копнееше да разбере какво ще направи човека пред него в този момент.
Re: Индустриалната зона
The Boss успешно бива приклещен в капана на Азами. И навярно тялото му започна да гори. Буквално това, което другите видяха е как цялото му тяло даже пламна от огромната температура, която му беше похитила тялото. В следващия миг обаче се чу ето този звук, като изневиделица сякаш The Boss се беше телепортирал до Макима и държеше острие до врата ѝ. Ръката на Азами се беше върнала до нормални размери, а следа от огромната ръка или пък рани по тялото на The Boss липсваха. Този мистериозен човек от гледна точка на останалите просто се телепортира и посегна на живота на Макима. Това, което се беше случило обаче бе коренно различно...The Boss активира на мига умението си, с което спира времето около тях за 3 секунди. След това, от тялото му се отделя ТЪМНА МАТЕРИЯ, която подобно на умението на Томура, разгражда всичко, което докосне. Тази тъмна материя мигновено разяжда огромната ръка на Азами, което освобождава The Boss, позволявайки му с бесен даш да стигне до Макима. Да, те виждаха сякаш той просто е Skip-нал времето, но навярно той направи много повече действия, които останаха невидими за останалите. И с едно бързо движение, той обезглави Макима. - The Boss
Макима точно за такива моменти беше сключила онзи договор от речта на Valentine. Щом главата ѝ бе отделена от тялото се чу писък навън, като смъртта ѝ бе пренесена на изцяло рандъм човек в града. И за нейн късмет, той носеше Legion маска. Веднага след това, главата ѝ се прикрепи отново към тялото ѝ, възвръщайки всичката плът, която беше загубена. Отстрани си беше бая гнусна гледка. Макима насочи ръка към The Boss и направи Finger Gun. Значи ти си къртицата? Знаех си, че имаме предател, но не очаквах това да си ти, "шефе". - Макима
The Boss като че ли игнорира думите на Макима и се обърна към Азами. Този е силен. Поникнаха му криле от тъмна материя, като той удари земята и я разцепи, карайки от нея да излезе синя светлина, която започна да се сформира в легионери. Той си извика трима легионера от собствените си войници след като вече анализира част от уменията на Азами и Макима. Тези войници, които се появиха носеха сини Legion маски, като навярно уменията им щяха да помогнат срещу това, което The Boss беше видял. Детето го искам живо. - The Boss
Overhaul пристъпи напред, като за ужас на Варис, той щеше да види, че предавателят му беше Jam-нат от GLITCHTRAP, който се беше появил на него. Гласът му отново беше роботизиран, като той направи така, че предавателят на Варис да се превърне в малък паяк, който да се захване за ръката му подобно на Омнитрикса на Бен 10, но в този случай механичният паяк започна да се храни с плътта на ръката му, или по - скоро я унищожаваше с малката си уста.
BGDodpul- Administrator
- Брой мнения : 5246
Join date : 11.03.2019
Age : 23
Re: Индустриалната зона
Азами: След като ръката му бе разложена, той реши да премахне кожата на истинската си ръка плус малка част от кожата на черепа и на тялото си и заприлича на това. Необичайното беше, че от тялото му продължиха да излизат горещи изпарения, сякаш стайната темпрература на тялото му е многократно повече от на нормален човек. Можеше да се опише все едно тялото му закипява, от което кожата пада и се превръща в горещи и опасни изпарения. Самото докосване до тази част на тялото на Азами би било достатъчно да нарани някого, но Азами не спря само дотук. Той насочи ръката си към новодошлите легионери и отприщи, подобно на the colossal titan, изпарения, но в омалена версия и бяха насочени само към враговете му. Останалите също щяха да усетят горещия въздух, но нямаше да бъдат застрашени от изгаряния. Макима, бързо отдръпни се оттам! Хъх? The Boss не беше ли смачкан в ръката ми допреди малко? И главата на Макима не беше ли отрязана току що? Как го направиха?! Невероятно... НЕВЕРОЯТНО!!! ВАШИТЕ УМЕНИЯ СА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ИНТРИГУВАЩИ!!! ЩЕ ГИ РАЗУЧА ВСИЧКИТЕ!!!
Бубите отвън продължиха да взимат десетки жертви всяка секунда и скоро започна да се образува дъжд от падащи хора. Самите стършели започнаха да разбиват прозорците на всички сгради и да навлизат и да носят разруха навсякъде. Но това изглежда доставяше удоволствие на Азами.
Бубите отвън продължиха да взимат десетки жертви всяка секунда и скоро започна да се образува дъжд от падащи хора. Самите стършели започнаха да разбиват прозорците на всички сгради и да навлизат и да носят разруха навсякъде. Но това изглежда доставяше удоволствие на Азами.
Re: Индустриалната зона
Не ме мисли мене, I'll fight until I die..! UNTIL I MEET HIM! Тропна с крак, като от гърба му излязоха 5 огромни кости които се насочиха с бясна скорост към Боса. - Дейвид
С теб съм Дейвид! Сахир Отскочи като всякаш във въздуха той се размаза и изчезна. Изведнъж, върху костите се бяха появили 5 клонинга, които с тях се насочиха към Боса. Заради скороста на костите, Сахир трябваше да действа бързо, като Боса имаше нещо от сорта на 1-2 секунди да реагира - Сахир
Какво по..!? Щом видя как часовника му се превръща в в нещо, Варис се ядоса, като изражението му се промени. Протегна ръката си встрани, като тя започна да свети в синьо: https://pin.it/5fcOHKa Това беше същата богата синя енергия на Кайто, способна на пълен контрол върху нещо. Паякът се вцепени на място Нали не мислеше, че ще повторя грешката на Ерик и Ароу да се подложа на опасност без скрит коз "в ръкава си" ? Варис за изненада на всички беше се сдобил с енергията на Кайто след неговото сражение. Така той се беше превърнал в първия свръхчовек сред Бунтарите. За разлика от сестра си Ментира, която можеше да саботира неща, вероятно следствие на разкритото на тайната на клоуна, Варис беше намерил друг вариант. Той манипулираше начина по който те работеха като или ги променяше или ги заключваше. Universal Lock! Енергията промени начина по който Glitchtrap работеше и го подчини изцяло на своята воля. Така Варис имаше вече достъп до този опасен вирус, правейки го може би много по-опасен от сестра си. Паякът се върна обратно под формата на часовник, а часовникът светеше в страховития червен цвят на Glitchtrap. Подобно на горния арт, само че в червено - Варис
С теб съм Дейвид! Сахир Отскочи като всякаш във въздуха той се размаза и изчезна. Изведнъж, върху костите се бяха появили 5 клонинга, които с тях се насочиха към Боса. Заради скороста на костите, Сахир трябваше да действа бързо, като Боса имаше нещо от сорта на 1-2 секунди да реагира - Сахир
Какво по..!? Щом видя как часовника му се превръща в в нещо, Варис се ядоса, като изражението му се промени. Протегна ръката си встрани, като тя започна да свети в синьо: https://pin.it/5fcOHKa Това беше същата богата синя енергия на Кайто, способна на пълен контрол върху нещо. Паякът се вцепени на място Нали не мислеше, че ще повторя грешката на Ерик и Ароу да се подложа на опасност без скрит коз "в ръкава си" ? Варис за изненада на всички беше се сдобил с енергията на Кайто след неговото сражение. Така той се беше превърнал в първия свръхчовек сред Бунтарите. За разлика от сестра си Ментира, която можеше да саботира неща, вероятно следствие на разкритото на тайната на клоуна, Варис беше намерил друг вариант. Той манипулираше начина по който те работеха като или ги променяше или ги заключваше. Universal Lock! Енергията промени начина по който Glitchtrap работеше и го подчини изцяло на своята воля. Така Варис имаше вече достъп до този опасен вирус, правейки го може би много по-опасен от сестра си. Паякът се върна обратно под формата на часовник, а часовникът светеше в страховития червен цвят на Glitchtrap. Подобно на горния арт, само че в червено - Варис
Emoran- Administrator
- Брой мнения : 2776
Join date : 11.04.2019
Age : 24
Re: Индустриалната зона
Огледа Сахир и Дейвид още преди те да предприемат каквото и да е и ги анализира. Той много добре знаеше техните самоличности и какво да очаква. За това и беше подготвен. Той забави своето възприятие за времето, като в главата си, The Boss за няколко секунди виждаше всичко на бавен кадър, но в реално време, той се движеше нормално. По този начин той създаде времева илюзия без да използва никакъв вид илюзия, че се движи бързо, но дефакто той виждаше всичко останало бавно. По този начин той избегна атаката на Дейвид и Сахир безпроблемно. Сахир и Дейвид, хъх...съжалявам, но не мисля, че някой от вашият калибър има шанс срещу мен. След като избегна атаката им, The Boss завихри тъмна материя под себе си и се обви в нея, ставайки невидим. Тъмната материя поглъщаше цялата светлина около това, което беше обвита, правейки го невидим. - The Boss
Единият от подчинените на The Boss се спря пред другите двама и създаде леден вихър, който много бързо щеше да охлади високата температура, отделяна от Азами. Наявно The Boss беше преценил да извика легионер със манипулация над студа с цел да намали риска от това да бъде изгорен от Азами. А това беше само един от тримата. Не се знаеше какъв план имаше The Boss в момента...
За лош късмет на Варис, Glitchtrap не беше обикновен вирус. Не беше и изцяло вирус, както той беше напът да разбере. Glitchtrap беше първата стъпка към краят на човечеството ако той започне еволюция, от която няма връщане назад. Glitchtrap...беше човек. Човек, направен изцяло от данни, със собствена душа и разум. Нима това беше възможно? Да се създаде...душа? В технология? Това сигурно беше най - големият кошмар на Варис - да види деня, в който той няма да може да се справи с дадена технология. И да се изправи срещу комбинация от нещото, което той обича и мрази - технология и човек. Но не някакъв киборг, а същински жив вирус. В този момент се чу...
- Ахах...:
- М̵̛͇͔̯̦̮̗̲̈̈̓͆̈́̓̈͒̾̅͛̒͊͋͛̍́͐̿́̐̕͠У̷̧̧̡̧̨̢̛̛̛̬̘̦̯͕̘̤̫͈̻̠̘̝̖̞̤̭̲͉͍͖̰͍̱͙͎͍̗̯̹̣̯̰̥̫͚̜̟̼̽̈́͐͂̓͛̌̂̀̋̎̋̄͂́̑͌̽̅͊́͐̿͂͗̿̍̊̄̾͊̊͒̎̊̾̀̆̌̀̈͘͝͠͝͠А̸̛͎͐̐̈́́́̓̿̓̌̀̽̽̒̑̊̀̿̐̋̿̄̐̑̏̈́̄̆̿̂̚̕̕͠͝Х̵̧̧̢̢̨̛͓̣̺̭̻̲̣̘̳͔̙͉͖̜̬̦̝̠̲̞͍̘̤̜͉̤͕͖̲̠̰̠̟̣̤̤̮͚̱̖̫̪̥̒̎̅̐͗͑̽̎͑̃͑͆͋͆͂̑̌̈́̀̊̏̆̾͗̾̊̃͂̓̃̊̅͆̎̆̕̕̕͜͝͝͠А̸̢̡̞̞͉͈̤̯̩̻̻̦̗̫͖͖̺̥̼̱̲̥̞̥̰̤̫̥̠͖̟͎͙̭̟͇̼̖͓̽̾̃̇͆̚̚ͅХ̷̡̧͎̼͍̑̆̄̀̾̽̑̈́̓̈́̐̓̃̽̎̚̕͠А̵̧̡̛̛̛̖͉͍͕͕̺̜͕̯̞̲̱͎͆̀̆͊͌̎̀̄̾̏̄̋̓̌̎̊̾̆̀̚͝͝ͅХ̴̢̧̛͚͔̩̭͚͖̮͚̪̝̻̯̘͕͖̳̤̯͍̬̖̪͈͙̪͚͇̝̃̅̓̀͋͊̇̂̐̓̈́͑͐̈́̑̌̈́̃͗̇̇͆͊́̏͋̕̕̚̕͝͠͠А̷̢̡̢̱̫̫͎͇̼̳̝̩͉͍̘̤͉͍̱̮̲̺̻͎̱̺̥̳͇̤̜̠̜̤̗̫͓͍̮̟͎̫͇̫̤̋̐̋͗͐̍͋̿̄̇̓͛͛̎̈́̔̒̽̉̔͆̇́̈́̏͊̈̈́̇̄̔̽͊͂̋͌̇͆̚̕͘̕͘͜͜͜͝͠ͅͅХ̷̧̡̢̛̛̻͔̖̝̠̪͙̫̝̺̯̜̤̪̬̲͍̥͉̲̺̣͍͙̟̹̹͓̯̲̳͚̋͐̀̔̆̐̂̿́͌̿̓̎̊̑̾̉͑͆̂̓̈́̽͆͂̇͒̽́͊̋̑̎̓͌͑̈́͘͘̚̕̕͝А̵̡͚̲͙͉̯͓͈͓͓̟̹̩̫̣̜̜̦̙̦̞̃͐̿̅̋̅̋͛̎̈̍̓̈͐͒̕͘͜͜͜͝ͅХ̶̢̨̛̺͔̭͎̪̩̣̰̮̹͍̩͉̟̜͇̼̥͎͙͙̬̹͍̹̘̹̯̞̻̅̌̂̅̏̊̉͊̐̊̈́̈́̊͝͠Х̶̡̡̢̖̜̹̺͙̗͓͈̼̗̼̺̲̩̤̫̦͇͖͉̝͉̩̞̟̳̱̭̳̗͋̍̂͝ͅА̵̛͇̃̓̋̃͂̏̉̈̿̓̈́̉̏̉̆̌̐͆̃̆̄̂̆̈́̋̌̑̄̇͆̇̍͒̍̾̎̅͋̈́́́͑̒̃̈́̚͘͠͝͝Х̶̧̡̢̢̡̨̮̪͈̙̖͖͚͍͉̻̠͔̯̟̜͖͙̘̬̻͎̲͇̖̫̟̳̮͇̝͚̣̠̣̼̰͖͙̤͇̾̆̎̈̑͂͂̇̓͑̊̕͜ͅА̵̧̢̨̨̧͓̯͕̼͍̯̟͙̜̬͎̫͍̰̮̠͙̟͕͔̖̗̟̤̩̩̥̬͎͎̜̫̗͎̋̈̆͆͒́̔̓̈́͋̇̑̄̀̇͑̾̽̾̔̏̍͊̐͑͂̌͋͒̌̔͗͝͝͠͝ͅХ̸̨̢̥̹̖̟͍͔̗͈̤̞̝̪̟̤͉͍̜̭̺̗͕͎̲͍̥̘̫̞͔̱͉̺̼̟̘͍̝̻͙̇̈́̐͌͗̆̃̂́́̉͆̌̃͗͛͒̅̏͐̿͂̑̋̒̅̌̚̕͘͜͝ͅА̴̢̢̛̥͇̻̻͚̝̖̼̬̬̄̇͋̏̈́̂̐͂̉̄͐̏̏̊͛̇̿̚͝͠͠͝͝͝Х̷̢̡̡̛͚̺̬̰̝̞̦̹̰̹̥͔̪̪̜͕͕͓̪̗̟̘̒̀̿̃̍̉̏͑̌̈́̆̐̍́́̾̂̂̀̈̃̍̄̑͗̀̀͊̀̈͑̅̕̚͘̕͜ͅА̶̡̡̢͉̤̫͖̻̗̗̰̬͚͎͙̖̞̅͆̈̎͠Х̸̨̢̙̙̲̭̳̖͓̖͔̪͙̹̳̩͇͍̳͒̽̂̈̓͌́̓͊̎͛͑̿̽̋͜͝ͅА̶̺͔̬͎̝̩̤̽̒̓́̃͐̅̎̅͐͗̒̓̎̀͠͝͠Х̵̡̢̢̨͓̲̞̫̣̯̹̠͍̹͙̫̺̩̺͇̜͕̼̭̲̭̤̘̪̣̺͚͍̃̊͆̈́̐̏͜͜͜ͅХ̴̨̨̨̛̛͚̹̼̳̝͈̞̙̹̬̙̹̣̣̜͛͐̈́̆́̾͛͆̽̃̾̀̋͗̉̾̇̿̋̑̑̃͌̊̊͛̐̈́̿̈́̏̾̌̔̈́̌̆̅̐̒̚͜͠͠А̵̨̠̯̫̪̺̘̫̗̬̳̺̩̎͒̊̊̎͂͒̃͗́̎͋̈́͊̈́͠͝Х̵̥̙͔̟̝̙̤̩̯͓̇̍̈̉̈͗̓̅̄͂̕͠А̸̢̩̖̘͚̰̳̯̰̽̀͌̈̅͐͑̆͐̌̍͋́͋͆̑̾̕Х̶̨̤̼͍̭̰̝̣̝̫̮̝̟͖͓̤͚̖̈͒͐̽А̸̛̪͂̌͆̔͋̎̇́̇̑̍̃̑̿͗̕͝͠͠Х̵̧̜͔̼͖͕͖̮͓͉̙͕̣̙͉̦̰͍͚͎̼̻̬͈̦͎̱̻̙̝̘͍͑̿̅ͅͅА̶̧͖̱̹̱̝̥̯̺̜̮͙̟̳̙̹̠͙̝̘̯̟̦̝̘̙̯̯͕̫͎̘̹͛͐́́̌̍̈́͐̎̀̄͗͑̂̎̈͑͌̍́̈́͗̈́̈́̚̕͠͠ͅХ̴̢̢̡͚̼̙̭̰̝̯̱͇̫̪̬̭̪͔̺̩͍̟͔̮͚͗̓̈̾̚͘ͅͅА̷̡̧̢̧̨̱̦͕͕̰̥̫̱͇̥̥͙̯̤͖̞̪̮̰̅͌̈̔͂͋̓͛̓͌̽̈́̈́̈́͌̑͛̐̒̀͒̀̏́̊͗͌̿̀̅͛̍̿̆̐͋̑̿̅͘͘̕̚͜͜͜͠͝͠͝͝ͅА̴̪͇͉͑͐̅͂̃͛̈́̉͛̅͐͗̏̈́̀̈́͐͂̽̇̆̎̌͋̈́̄̎̒̽̐̓̑̌̑͛̚̕̚̚̕͝͠͠͝͝Х̵̧̨̡̢̟̳͉̠̻̰͈̤̤̠̜̲̘̞̲͍̭̻͍̥͈̫̟̦̠̜̳̯͉͎͔͕͕̥̾́̐͊̐̂̋̓̒̈́̾̂̒̅̈́̓̕̕͜ͅͅͅА̵̧̬̹̙̬̮̳͙̘͂͗̓̚Х̶̡̧̨̢̢̛̛̳̝̙͙̻̩̟͚̮̳̞͇̦͉̗̻͚͍̫̮̬̮̤̱̮̮̝̯̲̥͕̲̬̦̻̭̣̰̗̽͒̈́͐̓̀̑̐̈́̿͆̿̍͛̀͝ͅА̴̧̡̧̡̨̢̦̞̩̼͎̱̦̣͍̦͉̹̪͕͚̞̫̭̟͎̙͚̦͍̻̬̤̬̹̯͗͗̊́̌͑̓̈́͗͗̈́͌̒̉̽͂̕͜͝Х̵̨̧̢̛̹̩̬̺͕͕͖͈̼̣̺̲̝͐̎͂͘А̶̡̧̡̨̠̘̮̬̪̥͉̙̞̰̫̯̱͙̖͙̫̙͖̺̦̫̮̯̟̭̱̭̗̞̟͔̗͖͙̝͈̼͎̓̿͒̏͑͗̊̃̒̇͗́̃͐̒͘̚̚͜͝Х̸̨̨̡̨͇̗̖̠͍̟̘̘̫͈̰͉̭̩̉̏̍̅͐͑̃͛͆̆̽̎̿̀̔̑̋̑̔̓͊́͂͋͛́̀̇̎͋̓̔̓̓̈͆͘̚͘͝͝ͅА̴̨̨̨̢̛̛̗̯̫̻̭͇̮̩̳̼̮̱͓͙̺̪̗̪̬̫̝̜̜̞̪̤̟͔̲̼̤̲̗̼͕̣͍̟̙͓͕̹̣̻̅̋̌̄̔͂͋́́̍͊́̉̏̄̈́͂́̂̈́́͋͗̆̇̑͌́͝͝ͅͅХ̷̢̱̟̯͓̘̻̫̱̟͇̣͇̈́͌̾̐̊́̔̿̔̎̀̚Х̴̢̨̢̡̢̲̰̤͇̮̮̠̲̺̟̰̩̰͎͉͈̰̫̭͔̰͉̱̰̖̯̪̝̼̟̦̹̖̟̻̱̲̲̤͚͉̪̉̊͗̅̑͑̆̑̀͐̽̋͛̿́̆̍͂̇̂̊̌͛̈́͗̉̒̉́̌̑͆̈́̕͘͜ͅͅА̴̡̢̧͙̬̙͔̗͙̜͙̜̙̲̺̫̝̟̬̥̜̣̭̰̝̩̞̾̎̍̇̑͂̈́̊̿̄̈̉͐̔̿̐̽̅̂̓͠͠͝ͅХ̵̧̢̧̠̩͉̼̜͍͚̳̼̦̝̝͍̞̫͈͈̱̳̰̜̼͚͕͓͚̙̹͇͙͙͇̖̋̏͌́̈́̈̇̄̈́̓̆̾͑̾̽̑̔̈͛̑̀̏̍̍͘͜͜͝͝͠͝ͅА̸̨͉̣̞̝͇̼̜͙̫̇̀͆̋͗̏̄̽̎̐̊͗̈̔̐͝ͅХ̵̬̑̋͛͠А̴͈̼̗̮͍̝̬͕̘̪̇̿̔̀͛̎̿̾̉͐͝Х̶̧̨̡̡̧̛̗̬͙̳̮̹̻͕̯̯͕̗̼̞̖̪͓͉̞̞̙͈͕̜̜͖͛͆̽̓́̐̎̅̋͑͆͐̍̈́̿̾̾͗̒̇̎̓͛̓̄̀̈̐͂͘̕̚͜͝͝А̷̛͍̠̠̘͈̬͕̣̰̤̱̙͂̂̌̌̈́̒̄̃͛̿̊͋͑́̀̒̔̾̇̐̍̾̃̑̆͒̽̊̈́͗̽̈͆́̚͝Х̴̢̢̧̧̤̱̝͎̼̲̙͍̟̫͙̳͎͖̘̮̤͖͇̥͈̲͈̤̩̗́͆͂̈́̀̔̌̀̊̈̒̓̂̿͒̿̍̅͒̃̈́̉͆̊͋̈́̓̈́̚͘̕̕͠ͅА̴̧̲̯̬̙̰̭̮͚̗̤̦͚̰̲̖̘̺̣̥͕̣̹̯̗̼͇̖̳̱͔͍̬͕̞͎̳̦̭͂̍̊̀̇̽̎͛̕͜͝Х̷̡̧̧̢̧̧̧̫̮̝̣̫͙̯̱̟̠̘̞͓̻̜̭͖̺͔̰̟̬͇̤͖͖̳̪̖̤̣͔̹̙̼̫̩̲̤̳̙̦̬̌͋͛̍͂̂̊͆̾̌͆̽̈̈́̍̉̉̆͋̋̔͆̌͘͜͝͠͝А̵̢̨̧̪̠̱̭̟̱̟̗͎̟͉̖̜̮̪̳̦̭̲̞̦͖͙̖̯̳̣̰̦̜͚͔̬̲͇̯͉̥̟͕̩̻̼͇̐͛̆̄̏̀̓͐̓͒̀̃̎̄̐͑̂̈́̽̀́́͛̂̋̕̚͜Х̷̧̧̮̺̰͍̪̮͚̙̯̼͔̙̥̩̖̺͙̉̀̆͋̄͗̏̎̀͋̎́̊̂̈̅͒͑̓͊͗͗̈́̅́̾̊̅͊̄͐̏̄̋̒̂̊͘̚͘͜͝͝͝͝ͅА̴̧̛͚͔͔͖̜͇͔̜̂̂̇̇̌́̃́̊̎̽̿̍̍̃͌͑̐͒̔͑̿̏̓̑̔̈́̈́̊̓̇̈́̈́̎̿̑͘͠Х̸̡̧̛̛̛̛̥̤͚̩̺̦͕̬̗͚͖̖̟͖̌̈́̇͊͋̾̅̌͂̅̈́́̏̈́̎̈́̈́̂̿́̈́̇̎̔͛̓̆̉́̒͆̑̀̚̚͝͝͝А̵̢̛̙̲͋̑̋̈̉̒͊͋̈͒͋͐͒̅̓́̄̂̔͒̀́̎͐̏͗̈́̓͋͂̀̍̿̈̉̈́̏́́̒̉͛̕͝͝͝Х̸̢̧̛̛̛̻̭̞̮̲̞̱̦͈̫̪͍̟̞͕̟̖͙̜̦͈͖̯̥͓͎̫̩̗̣̤͚̬͚͍͎̖̙̗͖̲͉̮̋́̒̈̅̀̆͗̽̋̈͆̒̔̅̔̾̽͛̑̑̌͐͐̇̈́̄̔̌̊̈́̆̽̀̂̐̽͘̕̚͠͝͝͠Ӓ̴̧̛͚͖̮͕̗̲͕̯͖͇͔̗͇̲̦̮̰͇̫̭̪̱̤͉̪̻͉̥͚͕͉̯̠̙̦̜͔̹͎̯̜̩̻̪̘̏͑̔̀̒̏̄̓̋̚͜͜͜ͅХ̸̧̨̧̘͙̣͈̠̲̩̞̯̜̦͉̠̺̰̩̟̯̳̟̪͈͉̺͓̖̭̹̫͇͕͔͉̘̰̦̹͈̰̲̭̌͛̆͊͆͊͌͆͂̍̈́͊͛̑͗̓̈̒͗͂̃̀̎̆́̕͘͝͝А̶̢̪̘̣̪͚͕̼͌̾̆̓̊̆̃̐̈́͒̕͝Х̴̧͇̘͍̠͕͎̗̜̞̻̻̾͆̈̀̉̈̃͛̒̅̃̊̉̿͌̋́̓̿́̓̒̅̈̐̓̃̒̔͆̄͘͘͠͠А̴̢͔͕̮̖͔̳͇͕̎͌̈́͊͊̿̕͘͜͜Х̵̨̡̧̢̠͚͔͓̭̞̮̲̮̻̯͍̹̠̺̬̫͕̱̱̣̳̜̝̦͓̫͍̭͖̗̘̠͍̻͇͛̈́̓̃̃͆̐̈́̄̓̈́͋̆̇̍̒̈́̑̋̒̌̈̋̑̏̀̓̌̎̆̿̊̔̈́͒͊́̔͐͋̆͜͜͝͝͝ͅА̶̡̡̛̛̛̲̪̻̤̪͈̺̯̳͖͕̓̿͆̎͗̀̒̈́̒͛̄̄̽̾̍̂͐̎̈́̂͒̉̂̑̏͆͝͠Х̵̨̨̘̻̱̬̯̫͈̻͇̘̘̩̘̫̻̬̘̹̣̼͎̃̈́͐͆̔̏͌̔̃̋̾̈́͑͌̈́͒͑͗̀͑́̉̀͌̊͗̃̎͛͐̑̍̆̓̽̚͘͝͝͝͝Ӓ̴̛͎͚̬͎̆̅͆̌̐̅̇̆́͛̉̌̔͘͘͝͝͝͠Х̶̨̡̢̧̛̛̪̲̰̞͈̺̤̩͇̳̭̠̹̦̠̫͖̗͎̺̺̣͓͔̠̤͓̝̮̟͈̣̩̰̥̟̌̏͗̄̌̈͗̅̓̾̾͐̄̒̎̊̐́̈́̒̈́̋̕͘͜͜͜͝͝͝А̶̡̧̢̡̡̧̡̠̼͖̝̭̮̱͓͍͉͈̭̭̦͇͖̤̭̮̱̠̝̙̩̟͇͖̘̗͉͆̄̅̓̅̆͛̋́̇̈́̈́͌͊̎́̑̄̚͜͝͝͝Х̴̥͔̪̭͇̘̠̮̤͖͖̞̟̦̞͉͈̹̍̍̀̏̿̎̿̎̑͑̋̇͒͊̌̎́̀̾͒͐̈́̉̂͂̎̇́̑̈́͆̍̀̽̾̒́͘̚͝А̶̨̡̨̛̘̬̫̙̖̣̰̪͙͈͙͓̭̹͎͈̗͈͈̤̝̟͚̘̮̥͈̙͈͇͍͍̍͌̐͑̎͊́̆̐̐̂̍͋̇̂̚̚͝ͅͅХ̵̡̡̢̨̡̧̢̯͈͕̩̟̦̰̝͓͕̜̗͖̫͓͙͙̬͈̭̤͈̗̲̳̟̖̟̱̖͉͔͓̭͉̞̮̮͇̜͇̾̓̀̾̆͋̀͋͆̋̃̾̇͋̔͂̄͛̆͒̑̋͊͊̈̍̓͐̏̔̎͑́̃̕͘͜͝͠͝ͅА̵̣̫̝̯̞̙̣̞̦̭̳͍̤̝̀̇͛̇͌̈̾̂̇̔̚͠͠Х̴̡̛͕̳̹̙̫̻͉͖͈̞̗̲̺̺͎̫̯̘͙͓̲͎̜͎͎̤̰̜̮͉͖͓̀̓̽̏̌̈́̐̅̽͑͋̓̈͌̿̾̾̿̿̄͂̎̋̊͒͊̆̆̆̉̔͊̃̇͒̑̀͗̓̓͐̓̕͠͠͝͠А̷̡̩̪̩̙̪̰̦̼̥̪̯̝̳͚̻̣̥̰͎̮̻͇̼͇̺̃̒̓͐͌͑̋̓̄͛͐̆́̀͆̀̓̄͜͜͠͠Х̶̡̡̛̝̮̱͔̤̩̦̯̬̟̜̰̟̼͍͙̪̖͈̪͓̳̣̮̥̘͇̳̰͎͔̲͕̺̬̼͚͚̣̺͓͙̙̦̹̳͉͋̌̒̒̍̀̄̉́̅̂̃̆̂̋̑͆͆̉͊͗́͗͒̈́̄̏̅̎̓̊͆̕͘͘̕͜͝͝͝͝͝Х̶̡̢̻̩͉͔͇̺̼̤͎͔̥̬̻̹̘̣̬̲̥͓̹͉̟̺̜͕̝̯̳̯̘͖͖͂̋͜А̶̬͕̖͉̺̗̱̘̙̞̦͇̔͋̑́͑̈̀̅̈̽̈̅̍̿̅̎͐̒̈͘̕͜А̸̨̡̧̛̛̗̼͇͉͓̝̩̤̱̰͓̱̹̹͍̗̥̦͕̦͖̝̱̥̥̪͇͖̜͍̤̪̖͉̅̎́̀̽̿̌͂̊̓̈́̏̽̉͂͛̉͌́̾͗̋͛͊͌͒̀͊̈́̾̀̄͆͌̈̅̔̕͝͝͝͝͝Х̴̡̧̛̠̙̞̼̝̗͙̓̏̈́̄̋͆̿̓͑̀͆́͐͂͆͐͒͆̍́͆̏̉͋̓̈͒̌͆̑͐̑̋̊̈̾̋̀̏̎͒̎̚̕͝͝͠͠А̶̢̧̨̧̡̛̯̟̗̗͓̫̯̞̱̜̞͕̼̰͚̗̞̗̭͚̫̙͔̣̙̳͕̳̼̫͓̖̪̯̖̼̬̭͇͈̤̰͚̒̍̀̉̅͆̆̇͊̒͊͛̆̾̐̃̓̍̈́̈́́̈́̏͂́̀͆̊͂̇͜͝͝͝͝ͅХ̵̨̧̧̳̰͈͍͔͔̤̲͕͇̣͍͔͎̲͇̤͔̯̮̻̻̱̠͇̤͙͇̥̳͔̙̱͍̞͙̼̬̦̳̱̱̗͑̋̈̉͛͌̈́̌͋̕͘͘͜͝͝А̸̨̡̢̨̡̡̡̛̻̲͉̟̳̤͈͇̬͇̯̺͚̻͇̣̦͍͖̲̼̲̪͚̰̩̱̩̱̭͇͈̫̟͇͍̹̼̇̆̓̏̾̍̈́̀́̂͐̃̅̒̽̀̏͊̀̒̿̅̎́̍̏̚͘͜͝͝ͅͅХ̸͎͙͖̭̜͑͗̌̋͌͜Х̵̢̢̛͇͈̜͕͖̺͎͉͔̠̭̻͌̏̿͂̆͂̂͌̀̈́̋̀́̉́̃̀͆̋̆̅͑̀̈́̍̒̋̾͒̀̎̉̊͋͒́͛̈̂͌͛̈́͆̕͘̚̕̚͝͝А̶̡̳̗̟̽̃̔͛Х̷̡̧̨̢̛͎̙̩̤̠̺̱͕͔̣͈̣̩̥͖̟͙̮̭̞͙͙̝̼̖̟̪͎͎̯̗͍͙̦̲̟͇̠̖̖̹͒͐̐̓͛̓̃̀̇̋͊̉͜͠͝Ӑ̶̧̡̧̡̛̫̯̮͖̮̼̺̲̣̭̤̝̝̯̰̗̳̬̖͕̥̣̰̝̝͇̪͇̣͎̯͉̭̲̻̭̙̫͚̞͍̟̭͂͋̇̏̾͐̈́̈́̈́̑̈́͑̈́̐̎̅͘̚͜͝͝ͅХ̸̧̨̛̬͈̣̝͍͔̭̘̜̳̺̓͗̅͑͋̋͐͊̏̆͛͌͛̄̒͆̎͆͌̋͒͊̃̍̂̾̔̆̀̾͐́̔̿̅͐̐̂̔̃̌͘̕̕͝͝͝͝͝͠А̴̢̛̛͕̩̲̳͕̺͇͔̪̜̏̇̿͐͑̓̂́̋̒̊͂͋̈̑̈̏̈̉͆́̚̕̕̕͝͝Х̶̢̢̧͎͈͓̭̻̘̖͍͉̤̰̼̝̹̪̤̯̤͈̭͚̗̫͖̪̖̭̤͉̞̩̘̮̂͆̒̀̔̓̏͛͌͝͠͠ͅͅА̸̧̛̳͖͍͎͔͚͉̭͕̦͈̥̟̺̉̾̔͂̈́̿̆͒͗̒̈́̔̏́̿̈́͌̍̿͒̄̇͐̈́̀̅͊̽͘͘
Glitchtrap се изсмя ето така:
Варис започна да вижда лицето на Glitchtrap на всеки един екран. Навсякъде, където погледне. А пред него, той самия се сформира под формата на холограма и го гледаше право в лицето. От него излизаха червени светкавици, които се привличаха от технологиите край тях.
- Glitchtrap:
- Н̸̨̛͔̣͓̫̙̰̤̳͖͖̟̠̈́̎̐͌͒͆̃̍͐̂̓̓̆̇͠͠ӓ̸̛̲̭̺́̃͂͑̄̌̌͋̄̃̑̿̈̍̍͌̊͌̚͘й̴̡̨̨̨̙̭̦̜͚̣̟̻̻̣̜̻̭͖̫̻͉̗͙̻̱͚̜͙̘͓͋̊̈́͂͌̓̀͑̈̓̀̒̏̅̂̊̐ ̷̼͇͕̬͎̜̗̱͗̌-̸̜͇̦̗͚̝̰̠̠̃̔̀̓̈́̊͗̽̇̾̑̋̾̔͑̚̕͜ ̸̧̡̡͓̠̮͚̖̬̜̻͈͕͖̝̻̘̰͎̫̦̻̠͈͓̥̇͌̈̂͒̚̚͜͝͝ͅн̴̧̛͎̜͇̣̟̹̍̈̀̓̌͆͛̄̑͒͜а̷̨̧̳̘̥̣̘͕͍͙͉͖̱͎̹̣̠̱̰̮̙̰̘̞̂͆͊̈́̇̎̒͂̉̇̔͗̂̾̍̒̿̓̾͋̋̎̃̑͘͘̚͝͝к̵̙̻͔̻͌́͐͆́̎̈͆̽̈́͐̍̓̃͗̂̈́͐͋͘̚̚͠͝͝р̶̢̨̣̣͖̯͓̬̗͍̬̣̻̪̩͉̥̳̖̈́̐̎́͌͐̇͑̓̑̆͌̑͘͜͝а̸̡̦͉͉̬̟̫̫͍̘̬͎̳̰̖̺̫̣̦̗̼̞͍̥͈͕̣̗͓͌͜ͅя̵̧̛̠̇͌͋́̊̂̀̐̇̈͗̿̍́͂̑͜͝͝ ̷̢̛̣̥͎͔̯̅̃̑̔̆͑̈́͊̍̓̀̀͊͋͜т̴̧̣͙͇̤̙͎̜͇͍͙͙̖̭͕͖͈̲̿̽̾͂̅̉̔̉͂̈́̕̚̕͝е̷̧̟̜̱͙͛͆̉͌̾́̈́̾̄̒͌̅̏̑͆̂͆̀͒͂ ̶̳̥͍̭̹͓̫̞̪̦̀̄͂̓̀̐̀́̅̂̇̉̉̂̓̉̈̄̍͐̊̄̒̕͝͠в̷̢̛͚̝̫̼̹̖̯̰̱̦͕̺̼̙̺̮̙͔͙͇͊̈́̀̊͒̀͂͌̑̓̓͊͋̄͗̓̚͝и̷̭͎̉͐̓̂͘ж̴̨̺̰͚̮̩̩̪̞̭̖̬̉̍͊͆͒̎́̏̅̈́̐̍̄̽͊̆̉̓͋̈́͑̀̇̅̀̀̕̚͘͝͝ͅд̸̨̨̹͓̮̲͖̖̝͈̬̫̙͉͓̯̞̮̗͉̝͓͆͑̓͌̓̑͘̕͝а̴̧̨͎͍̳̜͈̺̘̻̹͔̪̻̟͉͍̃ͅм̶̡̨͈͚̙̻̼̦̬͍̦̦̱͇̬̱͍̘̈́̅̉̀͜ͅ ̷̡̨͖̞͉̟̬̦̞̮̟̬̲̗͖̬̬̙͕̿̽͒̊̂̒̊̇͒̾͛̐̉̚͝в̶̛͈͉̦̮̼̻̃̋͗̂̓̉͑̓̋̑͐͑͑̓̂̔̉̂̋̏̈͋͑͑̉̏̕̕͝͝ͅ ̵̧̛̺̲͈̯̰̤̺̬̥̳̖͍̦̦̠̞̤̰̗̔̃̆̍́̅̐̀́̀̏̽͐̑͆̅̑̓͘͘ͅд̸̢̢̬̬̭̞͙̯̥͚̦̱̹̠̪͕̈́̀̂͂̿̉́͗̊ͅе̸̧̲̗͖̼͚̣̖͔̗̘̬̝̰͗̋̀̏̓̆̑̕й̵̼͑̌́̀̎́̌̂̍̈́͋̈́͆̋̿̍͒̈́͘с̸̧̱̦̹͕̜̮̠̺̤̜̘͈̟̭̘̋͐̓̔̈́̈́̋̾̾̈́́̽̾̆̽̀̑͑͗̽̊̃̅́̍͐̾̒̂͗̚т̷̨̛̮̜̹̺̟̰̪̗̙̪͎̎̂̅̔̍̈͗̆̒̍̈́̓͐̾̂̓͘в̴̢̡̨̲̹̦͓̲͖̤͕̼̙͙̥̻̱̯͗̓̇̊̿̇̋̆ӥ̵̛͓̺̲̦͎́̔̅͊̀̓̽̋͑̌͊̏͗̍̒̌̋͆̀͂̈́́̈̈́̾̀̄̕е̴̢̧̱̦̙̫̮̟̫̠̩̍̓̐͋̆͂͆̈́̆̈́̏͋̈́͒̔̆̍̿͊̉̕̕͝͠,̵̨͖̾̅͗ ̶̹̥̥͖̖̍̌͌̽̅̿̈́̔̀͐͌̓̈̅͒̋̒̊̌͜͠л̸̡̛̦̰͚̳̟̗̹̮͕̮̻̰͔̼̀̂̔̓͆̄͋̋̐̏́̈́́̌̐̈́̐̍̓͘̚͜ю̵̛̯͎̻̣̻̅͑̈́̉͆͛̍́̐͂̐͒͌̀̉͆́̇̃̀̚̚̕͝б̶̢̢̛̖͕̰̻͙̲̹̫̳̙̦̱͈̻̜̼̥̤̝͙́͂̽̿̓͑͑̈́̅̃̈́́̿͘̕͝͝и̶̧̡̹͕̻̟͖̟̪̺͖͈̹͓͙̊̊͑̾̒͐͊͗̿̀͗̈́͛̒̓̏̂̐̚̕̕̚͘͠͝͝͝м̶̨̧̢͕͖͖̹̳̻͙̳̰̺̳̗̥̘̳̫̮̟̺̤͙͔̞̤͗̈́̀̃̈́̓̅͋̎̓̅͒̑̌̒̀͆͘͘͝ͅи̵̢̨̢̛̣̣̭̫̠͔͕̺̬̮͇̊̀̿́̓̊͗̊̏̏͌̄̚͘͜͜͠͝ͅ ̵͇͍͔̹̙͎̼͚̯̌͒м̴̡͖̗̜̯̙̞̥̰̦̫͕̋̆̒͐̓̎̊̐̈́́͋̂̆̐̂̈́͗͑͂̏̾̒͂̎̎̕̕̚͜͝͝о̴̨̧̨̡̦̞͉͓̦͇̻͉̟̖̖̪̫̭̯͚̘͔̫̠͔̥̼̼̩͖̇́͌͊̅̀͒̿̒̽͋̊͜͠͠й̶̨͇̹̰̼͆͑͘ ̵͔̗͕̟͕̖͓̣̙̜̘͉̟̓́̌̏͋͝͝х̴͎͓̞̖̲͎̩͉̻̱̣̲̜͉̯̞͍̳̅̏͒̂̓̀̓̂͐͌̈́́͆̊̓͂͆̈́̒͒͆̈́́͋̇̕͝͝͝ͅͅа̶̨̨̢͇͈͍̜̤̗̫͙͉̯͓̜͙̤̥̟̬̹̘͚͇̥͎͔̑̄̔̉̅̎̐͊̑̂͂̔̃̓̅̋̓̋̆͌͛̌̈́̓̀͘͝͠͝к̷̨͓͙̬̻̲̺̪͍̟̝̯̒͑̉̂͋̍̆͋̏͐̅͒̊͐̔̿̃͋̃̂̂͑̌͂͐̌̊͐̚͠е̴̱̹̰̖̤̫̯̮̘̩̇͋̅̾͑͑̈́̓̍́̀̐́͒̇͒͆̔̔̚͝р̸̢̧̨̛̛̞̝̖͍̲̦̥͓̲̻̘̅͂̍̎̍͛̔͛̓̇̏̐̃͂͋͊͌̚͘
BGDodpul- Administrator
- Брой мнения : 5246
Join date : 11.03.2019
Age : 23
Re: Индустриалната зона
Азами: Хъх, главния изчезна някъде. Невидим ли стана? Интересно! В такъв случай ще се разправям първо с пионките му. Насочи поглед към синият легионер, който спря огнената му атака. Ледени умения значи? В такъв случай късмет да заледиш това! Още преди да възстанови кожата на ръката си, той замахна във въздуха пред себе си супер рязко. На края назамаха си той стисна с юмрук с всичка сила и това беше достатъчно ръката му под лакътя буквално да се пръсне и да излети към ледения легионер. Кръвта, която по-рано създаде горещи изпарения, в момента кипеше и навярно достигаше до 200 градуса по Целзий. Азами атакуваше с горяща вълна от кръв, която дори и да бъде замразена, щеше да продължи да лети под формата на твърди ледени обекти с остри крайници. Летяха с голяма засилка, за това трудно биха били издухани от предишния вихър на ледения легионер. След това Азами започна да губи кръв от раната си, но бързо той предприе мерки и незнаейни как започна просто да я възстановява. Сякаш костите, вени, капиляри, мусколи и кожа се създаваха от нищото и се нагласяха заедно все едно ръката му е чисто нова. След това Азами протегна другата си ръка и щеше да си създаде навярно оръжие, защото жълт проблясък се видя от китката му.
Re: Индустриалната зона
(Музиката продължаваше)
Атаката на Азами представляваше реална заплаха за легионерите, но в този момент се надигна втори от тях. Той беше наполовина червен, наполовина син, сигнализирайки, че бива контролиран от двама наведнъж. С червената си половина, той беше контролиран от Glitchtrap, като той протегна едната си ръка към вълната на Азами, като от нея излязоха червени светкавици, които изпариха кръвта му вместо да я заледят. Със синята си страна, той протегна другата си ръка към Азами и отприщи пера от тъмна материя. Явно този човек нямаше никакво специално умение, но ту The Boss, ту Glitchtrap го използваха за своите собствени умения. Интересното обаче бе, че този човек не се мърдаше, което щеше да направи впечатление на Макима. Контролът от двама човека наведнъж е много трудно, за това този легионер беше неподвижен.
The Boss усети как Азами щеше да направи следващото си движение много бързо тъй като видя този жълт проблясък. Това беше и моментът, в който The Boss го атакува. Той се сформира пред него подобно на появата на Tobi , а в ръката си държеше катана с тъмна материя. Преди да го направи обаче, той спря времето за 1 секунда, за да не види Азами, че той се сформира пред него. От неговата гледна точка приличаше на телепортация, което сигурно би го изненадало ако не го е очаквал..
Изричайки тези думи с неговия демоничен глас, The Boss щеше да посече Азами и да се опита да му отреже ръката. Гласът му звучеше като този от на пича в клипа, а по интонацията му беше ясно, че The Boss беше много враждебно настроен човек.
По дяволите, Азамиии! Макима нямаше как да се намеси. Тази навярно бърза атака не можеше да бъде предвидена от нея заради непредвидимия характер на The Boss. Тя обаче щеше да поеме черните пера вместо Азами и да умре в този момент. Тогава обаче се задейства отново нейния договор, с който тя отне живота на още един легионер от отвън и бива съживена. За Макима смъртта не беше нищо специално и тя с удоволствие щеше да умре и 100 пъти ако трябва. Това, което ѝ направи впечатление на нея беше, че Overhaul се разправяше в съседния коридор с третия от легионерите напълно сам. Чисаки..? - Макима
Атаката на Азами представляваше реална заплаха за легионерите, но в този момент се надигна втори от тях. Той беше наполовина червен, наполовина син, сигнализирайки, че бива контролиран от двама наведнъж. С червената си половина, той беше контролиран от Glitchtrap, като той протегна едната си ръка към вълната на Азами, като от нея излязоха червени светкавици, които изпариха кръвта му вместо да я заледят. Със синята си страна, той протегна другата си ръка към Азами и отприщи пера от тъмна материя. Явно този човек нямаше никакво специално умение, но ту The Boss, ту Glitchtrap го използваха за своите собствени умения. Интересното обаче бе, че този човек не се мърдаше, което щеше да направи впечатление на Макима. Контролът от двама човека наведнъж е много трудно, за това този легионер беше неподвижен.
The Boss усети как Азами щеше да направи следващото си движение много бързо тъй като видя този жълт проблясък. Това беше и моментът, в който The Boss го атакува. Той се сформира пред него подобно на появата на Tobi , а в ръката си държеше катана с тъмна материя. Преди да го направи обаче, той спря времето за 1 секунда, за да не види Азами, че той се сформира пред него. От неговата гледна точка приличаше на телепортация, което сигурно би го изненадало ако не го е очаквал..
Ammon Azami...
You're full of openings...
You're full of openings...
Изричайки тези думи с неговия демоничен глас, The Boss щеше да посече Азами и да се опита да му отреже ръката. Гласът му звучеше като този от на пича в клипа, а по интонацията му беше ясно, че The Boss беше много враждебно настроен човек.
По дяволите, Азамиии! Макима нямаше как да се намеси. Тази навярно бърза атака не можеше да бъде предвидена от нея заради непредвидимия характер на The Boss. Тя обаче щеше да поеме черните пера вместо Азами и да умре в този момент. Тогава обаче се задейства отново нейния договор, с който тя отне живота на още един легионер от отвън и бива съживена. За Макима смъртта не беше нищо специално и тя с удоволствие щеше да умре и 100 пъти ако трябва. Това, което ѝ направи впечатление на нея беше, че Overhaul се разправяше в съседния коридор с третия от легионерите напълно сам. Чисаки..? - Макима
BGDodpul- Administrator
- Брой мнения : 5246
Join date : 11.03.2019
Age : 23
Re: Индустриалната зона
Азами: Т-този човек... Ръката му бе отрязана и за това той каза тези думи изненадано и стискайки зъби. Но веднага след това върна усмивката си, макар и да беше леко нервна. Нервна, защото интересът му към The Boss се вдигаше непрестанно и скоро Азами можеше наистина да се постави в животозастрашаващи ситуации само и само, за да научи повече за тази мистериозна фигура. Той погледна с yandere усмивка до човека пред себе си и отново се самонарани. Ще огранича твойте движения, за да тествам дали наистина можеш да се телепортирваш. Както Азами преди малко беше уголемил ръката си за един миг, така той току що направи същото с ребрата си. Те пробиха тялото му, което му причина голяма болка, но Азами сякаш не му дремеше. Ребрата му станаха достатъчно големи, че да затворят човек пред себе си. Точно това и направи - За един миг ребрата на Азами оградиха The Boss и го поставиха в затвор. Естествено човек от калибъра на The Boss можеше да строши клетката, но вероятно щеше да се изненада за секунда от това, как Азами би жертвал всичко, за да разбере това, което иска:
Сега ... нека разберем кой си ти...!
Азами протегна със цялата си ръка директно към мастката на The Boss и понече да му я махне. Той не изптиваше никакво колебание. Сам се поставяше в опасна ситуация само и само, за да научи самоличността на човека пред него.
В същия момент, един от стършелите проникна в стаята и започна да носи хаос със себе си, разрушавайки всички вещи и мебели. Най-вероятно щеше или да нападне легионера в синьо и червено или щеше да го издуха с вятър, създаден от бързия замах на гигантските ѝ криле. Азами и The Boss се намираха на входа на стаята и бяха на достатъчно разстояние от бубата.
Re: Индустриалната зона
Костите му не успяха да го уцелят Силите ми са на привършване.. Удари юмрука си в земята като щеше да направи така че от нея да излязат остри кости под синия и двойния легионер и да ги нанижат на шиш всякаш - Дейвид
Миражите му изчезнаха, като истинският се появи до Дейвид. Явно имаше план да го пази Мира, помогни ми Силуетът на Мира се появи над него като очите му светнаха в жълто. С едната си ръка той докосна Дейвид. Направи така, ще неговата умора да бъде плод на неговото въображение, като щом това стана Дейвид усети пулс в тялото си. Главата го заболя, но вече беше като нов - Сахир
( музиката му продължаваше докато не стигнеш до последния линк дето съм пратил )
Той не очакваше да е толкова лесно, затова и не изпадна в ужас. Напротив, даже и му се усмихна Едва сега започвам, вирусче Тогава той премина с едната ръка пред лицето си, като това беше ръката с часовника ( лявата ) https://pin.it/67glB7p Направи го нарочно за да види Glitchtrap, че той въпреки всичко се беше върнал от паяк на часовник. Това щеше да изненада Гличтрап. Нали усилията на Варис не сработиха, какво по дяволите беше направил този път? Много просто. С манипулативната синя енергия на Кайто, Варис подобно на Кьоко събра всичката информация за Гличтрап. Щом това стана и Варис се усмихна, между него и Гличтрап се проектира червена фигура https://pin.it/2kQFkDG която след това стана синя в клекнало положение. Варис знаеше вече Гличтрап как работи и благодарение на енергията на Кайто той създаде своя версия която имаше умението да поправя всички щети които Гличтрап причинява. Неговият перфектен counter part във формата на Варис. Той беше талкова отдаден на доброто, че подтиска в себе си омразата към технологията и създаде човек от данни точно като Гличтрап. Щом се изправи, той започна да мимиква неговите движения, мисли и думи, като се усмихна по същия начин след като се изправи: https://youtu.be/uZ70qdHZQMg I've returned to the stage of destiny. In the name of the future good, I will kill you! Glitchtrap щеше тотално да се шокира от станалото. Варис успя да направи негов arch nemesis за Секунди. Или не? Да събуди любопитството му - Варис
Миражите му изчезнаха, като истинският се появи до Дейвид. Явно имаше план да го пази Мира, помогни ми Силуетът на Мира се появи над него като очите му светнаха в жълто. С едната си ръка той докосна Дейвид. Направи така, ще неговата умора да бъде плод на неговото въображение, като щом това стана Дейвид усети пулс в тялото си. Главата го заболя, но вече беше като нов - Сахир
( музиката му продължаваше докато не стигнеш до последния линк дето съм пратил )
Той не очакваше да е толкова лесно, затова и не изпадна в ужас. Напротив, даже и му се усмихна Едва сега започвам, вирусче Тогава той премина с едната ръка пред лицето си, като това беше ръката с часовника ( лявата ) https://pin.it/67glB7p Направи го нарочно за да види Glitchtrap, че той въпреки всичко се беше върнал от паяк на часовник. Това щеше да изненада Гличтрап. Нали усилията на Варис не сработиха, какво по дяволите беше направил този път? Много просто. С манипулативната синя енергия на Кайто, Варис подобно на Кьоко събра всичката информация за Гличтрап. Щом това стана и Варис се усмихна, между него и Гличтрап се проектира червена фигура https://pin.it/2kQFkDG която след това стана синя в клекнало положение. Варис знаеше вече Гличтрап как работи и благодарение на енергията на Кайто той създаде своя версия която имаше умението да поправя всички щети които Гличтрап причинява. Неговият перфектен counter part във формата на Варис. Той беше талкова отдаден на доброто, че подтиска в себе си омразата към технологията и създаде човек от данни точно като Гличтрап. Щом се изправи, той започна да мимиква неговите движения, мисли и думи, като се усмихна по същия начин след като се изправи: https://youtu.be/uZ70qdHZQMg I've returned to the stage of destiny. In the name of the future good, I will kill you! Glitchtrap щеше тотално да се шокира от станалото. Варис успя да направи негов arch nemesis за Секунди. Или не? Да събуди любопитството му - Варис
Emoran- Administrator
- Брой мнения : 2776
Join date : 11.04.2019
Age : 24
Re: Индустриалната зона
Рискованият ход на Азами се отплати - той наистина приклещи The Boss в ситуация, в която той да не може да използва своята "телепортация". Виждайки идващата ръка към лицето си, The Boss нямаше място да движи нито една част от тялото си, за да контрира това. Но въпреки това, той отприщи малък Blast от крилете от тъмна материя, която строши костите и му позволи да избяга с отскок назад. Той надигна погледна си към Азами и го погледна право в очите. През маската му, той щеше да види едното му око - това не беше Rinnengan, а по - скоро холограмнно око. Това само по себе си щеше да се стори странно или интересно дори на Азами - каква изобщо бе неговата функция ако е холограма? Той се спря и протегна ръце встрани като типичния Villain и се засмя леко зловещо.
Искаш да разбереш кой съм...?
Хехехехехех...колко наивно..
Хехехехехех...колко наивно..
The Boss бавно надигна ръка и я сложи на маската си докато гледаше право надолу. Той я махна от лицето си изневиделица, което със сигурност щеше да привлече вниманието на всички останали. Да, той наистина я махна и я държеже в ръката си. Всички действия като че ли спряха за този момент. След това, той бавно, бавно надигна поглед докато всички не го видяха...
- Хехех...:
- Хехехехехех....
- Хехехехехех...:
(0:30)
AHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHA!!!!!!- Аз...:
- Съм...:
- ...:
- ...:
- ...:
- I A M N O O N E
- The Boss (Unmasked):
Всички го видяха в този момент.
Този човек нямаше лице.
Но тези сини очи не преставаха да светят.
Той наистина не лъжеше...
Той наистина...
Беше no one...
BGDodpul- Administrator
- Брой мнения : 5246
Join date : 11.03.2019
Age : 23
Re: Индустриалната зона
Азами: Успя да избяга от моята клетка? Това и се очакваше от The Boss. Но кой всъщност е той? В този момент, Азами стана свидетел на това как The Boss свали маската ти. Той беше безкрайно любопитен да разберем кой е и с ококорени очи го наблюдаваше до момента, в който той разбра истината - The Boss не беше някой. Той беше никой и не желае да бъде някого. Това още повече ще засили интереса на Азами към този загадачен човек. Какво би го накарало да се откаже от личността си и да започне да разправя, че той е никой. Това беше новият въпрос, на който Азами искаше да си отговори на всяка цена. Интересно! Зашеметяващо! Но това не е цялата истина! Никога няма да бъда наситен докато не разбера истината за всичко! Погледна към Макима, която в предния коментар беше жертвала пореден човек, за да излезе жива. Макима, ако продължаваш да използваш това твое интересно умение, то може всички в стаята да загубим животите си. Хех, изглежда и ти си GREED...
Re: Индустриалната зона
Усмихна се широко на Азами. Това би било много малък шанс, имайки предвид всички легионери отвън..но ако стане, явно е било писано. Обърна се към Ери. Защо не предприемаш нищо, "Boss"..? Не целеше ли това момиче да заловиш..? - Макима
Сложи си обратно маската и го погледна. The Boss гледаше право към Азами докато в един момент не го посочи с катаната си. Любопитството ти ще те погуби, Ammon Azami. Не преследвай въпросите, чийто отговор е изгубен завинаги.. - The Boss
Аз съм никой...
Защото този свят...
Носи само и единствено отчаяние на моите хора...
Имената не са от значение за нас.
Единственото, което искам е Doomsday да се осъществи.
И да си върна онова, което изгубих.
The Boss навярно сподели на всички една от своите цели - Doomsday. Със сигурност името щеше да впечатли останалите , тъй като то значеше "Денят на страшният съд". Денят, в който света би трябвало да свърши. Но каква причина би имал човек да унищожи цял един свят? Въпросите спрямо този човек почнаха да се увеличават с огромна скорост. Той погледна към всички в залата със заплашителен поглед и направи знак с ръка.
Стига толкова игрички..Cage of Death! Цялата сграда започна да се тресе след изричането на тези думи. Всички стени започнаха да се покриват с тъмна материя, която разяждаше всичко по пътя си. Добрите имаха около 2 минути преди да бъдат погълнати от този капан на смъртта. Но спасението им не ги чакаше навън. Навън ги чакаше ято огромни стършели, както и десетки хиляди легиона, които са понамаляли драстично заради бубите, но все още бяха бая многобройни. - The Boss
През това време, Glitchtrap погледна към Варис и му се засмя с роботизираният си глас. Изобщо не беше впечатлен с творението на Варис, защото знаеше, че е неперфектно за разлика от него. Glitchtrap си приличаше с Варис по едно нещо, че ненавиждаше технологията, но той също така ненавиждаше и специалните умения. Не можеш да се мериш срещу човешкият разум, Варис...той е по - силен от всяка една способност, която можеш да използваш. Нека ти докажа..Протегна ръка към него, като подобно на Киригири, той преобразува данни в материя и си създаде 2 гаунтлета, които произвеждаха електричество на свръхчовешки лимити. В дигиталната среда, Glitchtrap имаше неограничена свобода за разлика от творението на Варис. Дори то да можеше да лекува всички щети, които той му нанася, Glitchtrap можеше да еволюира с всеки изминал миг. За жалост обаче, времето му тук беше лимитирано, защото "шефа" целеше да унищожи цялата сграда. Собствените му легионери вече бяха мъртви, но за разлика от тях, Glitchtrap си беше просто холограма. - Glitchtrap
BGDodpul- Administrator
- Брой мнения : 5246
Join date : 11.03.2019
Age : 23
Re: Индустриалната зона
Хъх!? Дейвид![ b]Извади друга спринцовка.[/b] Животите ни зависят от теб в момента..! Това беше нещо като стимулант, който щеше да забърза уменията на Дейвид - Блейк
Хвана му ръката Не глупако..! Погледни..! Той забеляза как костите му се рушат бързо. Много бързо. И това става само когато материята попадне по тях. Костите ми биват унищожавани със същата скорост с която се регенерират. Погледна към Боса като постави ръка на клетките на Ери и Джейкъб, които бяха до Дейвид Струва ли си да дадем нея и готвача за да спасим себе си...? Това момиче има сили които не трябва да попадат в лоши ръце. Overhaul е идеалният пример за това. At this point, we are fucked Въпреки думите си, той продължаваше да spawn-ва кости от себе си и от останалите кости. Макар и безполезно, той не спираше. По едно време имаше толкова много кости, че те приличаха на огромна клетка около всички, която щеше да бъде разрушена. Макар и късно те пипнах мухльо..! От абсолютно всички страни да Боса изскочиха кости които му пречеха да избяга от където и да било. Единственият вариант да се следи от тях беше да спре времето и въпреки това нямаше на къде да тръгне. Спирайки времето обаче, щеше да спаси останалите от материята. Поне така виждаше нещата Дейвид в главата си - Дейвид
Грр..! Направи знак в ръка, като силуета на Мира отново влезе в него Мира, ако не използваме нашите умения сега, приятелите ни ще умрат. Моля те..! Само веднъж! Единственият изход който Сахир виждаше беше да използва НАЙ-СИЛНОТО си умение. А именно, да изменя реалността. Беше го позовал само веднъж в миналото. За жалост обаче, нямаше да се получи тъй като отнема много време за каст. Трябваше да си представи всеки outcome от ситуацията която трябваше да си представи, която щеше да пресъздаде. Нещо което отнема бая време и накрая поставя Сахир в безсъзнание за известно време. Дейвид щеше да забележи какво прави Сахир и при нормални обстоятелства щеше да го спре. Но сега, той реши да не го прави. Жалко че времето не стигаше са това Just imagine...if... - Сахир
Именно човешкият разум ме е отвърнал в това което съм в момента, Glitchtrap..! А и заради него Усмихна му се Подкреплението е на път! След като Гличтрап не можеше вече да прецаква на Варис технологията, той отново беше изпратил своето S.O.S съобщение до предишния получател преди да му бъде джамнат часовника. Кой беше той обаче, кой можеше да им помогне в тази гибелна ситуация? Остава да разберем - Варис
Хвана му ръката Не глупако..! Погледни..! Той забеляза как костите му се рушат бързо. Много бързо. И това става само когато материята попадне по тях. Костите ми биват унищожавани със същата скорост с която се регенерират. Погледна към Боса като постави ръка на клетките на Ери и Джейкъб, които бяха до Дейвид Струва ли си да дадем нея и готвача за да спасим себе си...? Това момиче има сили които не трябва да попадат в лоши ръце. Overhaul е идеалният пример за това. At this point, we are fucked Въпреки думите си, той продължаваше да spawn-ва кости от себе си и от останалите кости. Макар и безполезно, той не спираше. По едно време имаше толкова много кости, че те приличаха на огромна клетка около всички, която щеше да бъде разрушена. Макар и късно те пипнах мухльо..! От абсолютно всички страни да Боса изскочиха кости които му пречеха да избяга от където и да било. Единственият вариант да се следи от тях беше да спре времето и въпреки това нямаше на къде да тръгне. Спирайки времето обаче, щеше да спаси останалите от материята. Поне така виждаше нещата Дейвид в главата си - Дейвид
Грр..! Направи знак в ръка, като силуета на Мира отново влезе в него Мира, ако не използваме нашите умения сега, приятелите ни ще умрат. Моля те..! Само веднъж! Единственият изход който Сахир виждаше беше да използва НАЙ-СИЛНОТО си умение. А именно, да изменя реалността. Беше го позовал само веднъж в миналото. За жалост обаче, нямаше да се получи тъй като отнема много време за каст. Трябваше да си представи всеки outcome от ситуацията която трябваше да си представи, която щеше да пресъздаде. Нещо което отнема бая време и накрая поставя Сахир в безсъзнание за известно време. Дейвид щеше да забележи какво прави Сахир и при нормални обстоятелства щеше да го спре. Но сега, той реши да не го прави. Жалко че времето не стигаше са това Just imagine...if... - Сахир
Именно човешкият разум ме е отвърнал в това което съм в момента, Glitchtrap..! А и заради него Усмихна му се Подкреплението е на път! След като Гличтрап не можеше вече да прецаква на Варис технологията, той отново беше изпратил своето S.O.S съобщение до предишния получател преди да му бъде джамнат часовника. Кой беше той обаче, кой можеше да им помогне в тази гибелна ситуация? Остава да разберем - Варис
Emoran- Administrator
- Брой мнения : 2776
Join date : 11.04.2019
Age : 24
Re: Индустриалната зона
Азами: Погледна с нервна усмивка към The Boss и му отговори. Стежемът на хората към знанията е най-добрият ми добродетел. Веднъж щом човек престане да се развива, то той умира за мен. The Boss, аз ще разбера истината зад това, което правиш. Ще проуча всичко! Усмивката му се превърна като на yandere. И тогава ще реша дали си заслужава да воювам с теб или да ти помогна. Тези думи биха осъмнили останалите в залата. Самата възможност Азами да се съюзи с всеки новодошъл не говореше добре за сегашните му съюзиници. Но в този момент приоритет му остава Макима. Той се обърна към нея и извика, така че всички наоколо да го чуя, и най-вече тя. Макима ако нямаш бягство от това, то аз мога да измисля нещо. ЧУЙТЕ МЕ ВСИЧКИ!!! Нямаме бъдеще ако останев в тази сграда. А навън също така ни чакат още хиляди противници. Но аз имам спасение от тази ситуация. ВСЕКИ, КОЙТО ИСКА ДА ОЦЕЛЕЕ, ДА ЗАСТАНЕ ЗАД МЕН!!! Азами викаше развълнувано. Той щеше да изпробва нещо, което винаги му е харесвало и винаги е искал да види как хората биха реагирали, като го видят.
Re: Индустриалната зона
----------------Hope VS Despair--------------
The Boss бива приклещен от атаката на Дейвид, но огромните му черни криле от тъмна материя създадоха вихър, който щеше да разруши всичко край него. Навярно този човек беше недосегаем за тях в тази ситуация, в която времето беше ключово. Всички стени започнаха да падат, а навярно времето за добрите изтичаше. Макима застана зад Азами, като го погледна и се обърна след това към вече счупените прозорци, като видя, че броят на армията отвън се беше увеличил и вече бяха изчистили всички буби. Не знаеше какъв план има Азами, но реши да му се довери. Overhaul тъкмо се завърна, целият покрит в кръв, защото се разправяше с един от легионерите сам, явно му е бил counter по някакъв начин и му е било бая трудно щом целият е в кръв. Той дишаше тежко, но разбра за плана на Азами или поне, че има такъв и му се довери, все пак бяха бизнес партньори. Flash през цялото време предпазваше всички на етажа с неговата симбиотна материя от външна намеса на легионерите, като заради извънземния ѝ характер беше трудно да ѝ се намери counter от цялата армия, затова той бая дълго успя да издържи. Но вече дори неговата защита се пречупи, като ако The Boss нямаше намерението да строши сградата, навярно легионерите щяха да нахлуят и да стане още по - голям хаос.
Спасение, хъх..? Не...всички умирате тук и сега...освен теб, малката...ти идваш с мен..В този момент, The Boss спря времето за няколко секунди и се дашна към не към Ери, а към Макима, като я посече фатално, но не и смъртоносно. Това щеше да я нарани много, но без да я убива с цел тя да не активира умението си. Времето щеше да бъде спряно за още 2 секунди, като през едната той отмъкна стрелата от Макима, след което се дашна към Ери и щеше да разбие нейната клетка с катаната си и да я отмъкне. Изневиделица, The Boss държеше Ери в ръце , както и златната стрела на Макима. Хехех...ще се видим в Ада...Времето се пусна, а той самия започна да изчезва. - The Boss
Кх..! Усети остра болка в стомаха си и се хвана за раната си, като кръв се стече от устата ѝ. Умно...не се опита да ме убиеш този път..естествена смърт не влиза в договора ми от Valentine...ако не направя нещо, свършено е с мен.. - Макима
Но като че ли в този миг, Ери...Ери усети нещо. Тя от някъде познаваше този допир на The Boss. Не знаеше кой е този човек, но тялото ѝ много добре го познаваше. Щом го докосна, като че ли нещо ѝ присветна в главата все едно Eren докосна Historia. Was it Hope...or was it Despair..? Само тя знаеше в този момент. Но това, което тя получи като видение? Спомени? Каквото и да е видяла тя, това я накара да действа.
Не...аз НЯМА ДА ТИ ПОЗВОЛЯ ДА УНИЩОЖИШ ВСИЧКО!!! Ери в този момент започна да свети. Но не само рогата на главата ѝ както преди, а цялото ѝ тяло. Тя започна да отприщва изцяло своето умение към тъмната материя. Ако тъмната материя на The Boss разграждаше всичко, то Ери го връщаше в мига преди да бъде разградено. Това беше нейният лъч от Hope, който тя получи някак си. ХАААААААААААААААААААА!!!! Тя наистина даваше всичко от себе си. Навярно дори беше твърде опасна за близките си. Но най - вече беше опасна за The Boss, който я държеше. - Ери
Кх...малка досадница..! Хвърли я с всичка сила назад към добрите, за да не изчезне. The Boss навярно беше на секунда разстояние от това да бъде изтрит от историята на човечеството, но умението на Ери не беше проблем за него. Не и когато е недоразвито..за съжаление, неговият Despair беше по - голям от този на Ери. В клашът между двамата им, той отприщи много по - големи количества енергия тъмна материя, която просто погълна умението на Ери. The Boss също усети това, което Ери видя. И то със сигурност не му хареса. Тш...това не трябваше да става. Не бях предвидил, че е лоша идея да докосвам това дете. Все тая...моят Despair...ЩЕ ЗАЛИЧИ ВСИЧКИ ВИ...! Огромните количества тъмна материя вече изцяло заличиха умението на Ери, като това дори я накара да припадне, защото тя в този момент даде всичко от себе си. И беше надвита. Това Ери да бъде надвита беше може би огромен шок за всички. Glitchtrap през тези кратки моменти навярно беше в смъртна схватка с Варис, но по едно време той просто изчезна, защото всичката технология в сградата беше разрушена и тя едвам се крепеше. Това беше резултатът от отчаянието на Боса...и като нищо, той заличи целият Hope в този миг. Загубата беше сигурна...в този двубой между Hope и Despair, победителят беше ясен. - The Boss
...дали?
(музиката спря)
В далечината се чу глас, който напомни на всички, че надеждата е най - силна когато отчаянието е най - силно. И тогава, спасението за добрите дойде. Един от легионерите на по - горните етажи просто пропадна през няколко етажа и се сгромоляса, целият с изгаряния по тялото и падна точно пред The Boss. Това го накара да се учуди, но и да осъзнае една своя фатална грешка. Той се намръщи под маската си, защото забрави за най - важната част от своето нападение. От същото място, където падна легионера се приземи друг човек. А именно..
...Милиардерът...
- Hope:
- Хмхмхм...
- Hope:
- Азами-сан...моля те спаси всички участници. Не обичам когато шоуто свършва рано..
- Hope:
- Аз ще се заема с Боса.
- Hope?:
- Човекът пред тях говореше за Hope, но от него се усещаше само Despair.
- Hope And Despair....:
- Той беше и двете.
- ???:
- Той беше...
- ...:
- ...:
- ...:
- Милиардерът:
- DSC 000 - "Best Detective in the World" - Any Crime - Rank: LegendT H E P R O D I G YТази мистериозна фигура за останалите държеше в ръка златна стрела, която светна ярко и запълни цялата сграда с липсващата надежда.
След един ярък проблясък, като че ли чрез умението на Ери в пълният си потенциал, цялата тъмна материя започна да се връща назад и да възвръща това, което разрушаваше.
Човекът погледна зад рамото си и с глава даде знак на останалите да се махат докато той държеше положението под контрол.
Да, това беше човекът от видео записите.
Това беше човекът, който започна надпреварата.
Това беше...милиардерът, когото The Legion издирват.
Това беше...T H E P R O D I G Y
BGDodpul- Administrator
- Брой мнения : 5246
Join date : 11.03.2019
Age : 23
Re: Индустриалната зона
Yo ти не си ли..!? Бива прекъснат, като беше хванат от някви кости Хей хей хей, това е той! - Блейк
Млъквай и прави каквото ти казва! Той взе Ери и Джейкъб също, като се затича към няква стена - Дейвид
Дейвид ме! Пусни ме, навън е пълно с такива! Не си и помисляй да......Boom ДЕЙВИД ИДИОТ ААААААААХХХХ!!!!!! - Блейк
Протегна ръка към тях като накара едната ръка на Джейкъб да се включи и да изстрел енергиен снаряд, който да разбие стената и Дейвид да скочи от сградата Значи това си ти а..? Ще те запомня.. Тръгна след Дейвид като даде знак на Сахир да направи същото - Варис
Млъквай и прави каквото ти казва! Той взе Ери и Джейкъб също, като се затича към няква стена - Дейвид
Дейвид ме! Пусни ме, навън е пълно с такива! Не си и помисляй да......Boom ДЕЙВИД ИДИОТ ААААААААХХХХ!!!!!! - Блейк
Протегна ръка към тях като накара едната ръка на Джейкъб да се включи и да изстрел енергиен снаряд, който да разбие стената и Дейвид да скочи от сградата Значи това си ти а..? Ще те запомня.. Тръгна след Дейвид като даде знак на Сахир да направи същото - Варис
Emoran- Administrator
- Брой мнения : 2776
Join date : 11.04.2019
Age : 24
Re: Индустриалната зона
Attack on Titan S2 OST - YOUSEEBIGGIRL
Азами: Преди да активира умението си, той се спря за момент и онемя. С широко отворени очи и изражение, на което постепенно се образуваше неговата yandere усмивка, той погледна към новодошлия в стаята. Това беше The Prodigy. Хохоо..?! Не мога да бъда по-благодарен на съдбата, че получавам шанса да те видя лице в лице, The Prodigy. И от всичкото отгоре имам честа ти да знаеш моето име? Да не би да съм в Рая, хаха.. The Prodigy, очаквам с нетърпение ние двамата да се сближим! Моля те, нека бъдем приятели! Искам да науча повече за теб! Каквото и да ми струва...! The Prodigy веднага щеше да усети GREED-ът, който Азами излъчваше. Неговата аура беше изключително нетипична. Чувството да си обект на внимание на този човек бе особено напрягащо. Но дори и безпределното любопитство на Азами плус неизмеримата му мотивация, едва ли биха напрегнали The Prodigy. Не и Азами. Той не беше способен на това. Но това, което The Prodigy не би очаквал и най-вероятно би го напрегнал поне за момент, бе напът да се случи в този момент. Докато гледаше към Азами, той усети по едно време, че аурата му рязко се измени. Сякаш в тялото на Азами вече беше друг човек. Всъщност изобщо не се чувстваше като човек вече. Аурата на Азами вече не се усещаше като на човек, а по-скоро като на...
Азами: Преди да активира умението си, той се спря за момент и онемя. С широко отворени очи и изражение, на което постепенно се образуваше неговата yandere усмивка, той погледна към новодошлия в стаята. Това беше The Prodigy. Хохоо..?! Не мога да бъда по-благодарен на съдбата, че получавам шанса да те видя лице в лице, The Prodigy. И от всичкото отгоре имам честа ти да знаеш моето име? Да не би да съм в Рая, хаха.. The Prodigy, очаквам с нетърпение ние двамата да се сближим! Моля те, нека бъдем приятели! Искам да науча повече за теб! Каквото и да ми струва...! The Prodigy веднага щеше да усети GREED-ът, който Азами излъчваше. Неговата аура беше изключително нетипична. Чувството да си обект на внимание на този човек бе особено напрягащо. Но дори и безпределното любопитство на Азами плус неизмеримата му мотивация, едва ли биха напрегнали The Prodigy. Не и Азами. Той не беше способен на това. Но това, което The Prodigy не би очаквал и най-вероятно би го напрегнал поне за момент, бе напът да се случи в този момент. Докато гледаше към Азами, той усети по едно време, че аурата му рязко се измени. Сякаш в тялото на Азами вече беше друг човек. Всъщност изобщо не се чувстваше като човек вече. Аурата на Азами вече не се усещаше като на човек, а по-скоро като на...
- ...на?:
- ...Вещица...Re:Zero 2nd OST: SatellaВремето отново спря. Но този път не от The Boss или някой друг в стаята. Всъщност единственият който можеше да се движи в момента беше самия The Prodigy. Както и тя. Тази, която умееше да манипулира пространството и да вижда това, което всеки вижда. Жената, чийто GREED ѝ позволи да ознае абсолютно всичко на тоя свят, но в замяна на голяма цена. Тази фигура беше именно Азами - The Witch of Greed. Черни сенки се образуваха навсякъде около The Prodigy и го заобиколиха. Надигнаха се под формата на черни изпарения и от гърба му те преминаха през него. Докато минаваха през него, The Prodigy щеше да усети по тялото си грижовен допир на жена. И в следващия миг тя се появи. Изпаренията преминаха през The Prodigy и започнаха да образуват пред него женски образ. Секунди по-късно The Prodigy можеше ясно да види фигурата и лицето ѝ. Пред него стоеше The Witch of Greed. Последва няколко шумни и заплашителни съскания на змий, някой от които се опитаха да нападнат хората наоколо, но Азами ги спря. Вече не става дума за милиардерът Азами. Той беше замръзнал тъй както всички други във времепространсвото. В момента ставаше дума за образа, на когото е кръстен - Вещицата Азами. Тя погледна към The Prodigy с дори по-любопитни очи от тези на милиардера и дори по-yandere усмивка от него. Но в изражението ѝ нямаше нищо заплашително. Напротив - тя не би си позволила да направи нещо на The Prodigy. Всъщност тя дори не можеше. Азами нямаше позволението да се намесва в реалния свят. Тя знаеше всичко за този свят. Беше видяло всичко, което някой някога е видял с очите си. Тя дори знаеше истината за The Prodigy. Но едно имаше едно нещо, което не знаеше. За да получи способността да вижда в очите на всички хора по света, тя трябваше да заплати с огромна цена. Азами никога повече няма да може по чувства отново. Без наличие на истинско физическо тяло в реалния свят и без възможност да развие емоции, Азами не можеше да разбере чувствата на хората. Тя знаеше всяко нещо, което всеки един човек е сторил до сега през живота си, но тя не знаеше как се чувстват те. "Толкова много информация се крие в чувствата на хората, но аз немога да достигна до тях" - мислеше си тях. Азами просто не разбираше хората и това възбуждаше любопитството им към тях дори още повече. GREED-ът ѝ остава вечно ненаситен, като тя вече започва да се изчерпва. Азами вече беше изучила всяко едно събитие по света до най-малкия детайл. Тя имаше отговорите на всички въпроси, освен тези свързани с любовта и другите емоции на човека. Въпреки че в момента, Азами гледаше към човек, за когото знае всичко, през какво е преминал, тя не можеше да разбере какво всъщност се крие в сърцето му. Какво изпитва мъжът пред нея в този момент. Тя се взираше в него, сякаш се опитваше да прочете мислите му, но не беше способна на това. Изчерпана, Азами трябваше да намери друг начин да увеличи знанията си или животът ѝ ще стане безсмислен. Тя трябваше да научи за чувствата на хората, на всяка цена. За това Азами разработи план за заобикаляне на "правилата". Тя се усмихна на The Prodigy и със спокоен и мистериозен тон му рече:
Човеко, предлагам ти да сключим договор.
Последната промяна е направена от -bAzikA- на Вто Окт 25, 2022 11:42 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Re: Индустриалната зона
The Prodigy се усмихна след като чу коментарът на Азами, но за съжаление, колкото и да му се искаше, всякаква информация за него би била много опасна в грешните ръце. И за съжаление, The Prodigy не се доверяваше на никого. Той вярва само на този, който притежава завършената златна стрела, а именно само на себе си. Азами-сан..навярно си изключително интересна личност. Но само и само ако спечелиш моето състезание, аз бих ти позволил да станеш мой приятел. Нека това бъде стимул за теб. След като обаче изрече тези думи, той усети GREED-ът на Азами и промяната в неговата аура. Изведнъж, той започна да си говори не с него, а с жената или по - скоро възвишеното същество пред него, което имаше облика на красива жена и носеше името Азами. Той се усмихна леко, като бе приятно изненадан от нейната поява. Хмм? Договор? С мен? Това е наистина изненадващо предложение. Какво включва то? - The Prodigy
BGDodpul- Administrator
- Брой мнения : 5246
Join date : 11.03.2019
Age : 23
Re: Индустриалната зона
(Музиката продължаваше)
Witch Azami: Първо нека се представя. Мойто име е Азами. Аз съм вещица ^^ Казвайки това, тя му се усмихна дяволито, но въпреки това изглеждаше доста сладка. Но човек не трябваше да се заблуждава по красивия ѝ външен вид - тя наистина нямаше нищо човешко в себе си и далеч не разсъждаваше като обикновен човек. Никой никога не е могал да проследи мисълта на вещиците и точно зареди това хората се страхуват от тях. Аз съм The Witch of Greed, която знае всичко на този свят. Знам всичко и за теб, [цензора] В цензората, Азами употреби истинското име на The Prodigy и точно това веднага би му грабнало вниманието. Няма нужда да се плашиш, аз нищо не мога да ти направя. Както виждаш не притежавам физическо тяло. Мога само да се манифестирам въображаемо, но каква ползва от това, като не мога да усетя чувствата, които вие хората изпитвате. И точно в това се състои и договора ми. Предлагам ти отговори на всички въпроси. Можеш да ме попиташ каквото си искаш и аз ще мога да ти отговоря. Прекарал съм живота си, гледайки през очите на всеки един жител на Земята, така че знанията ми са неограничени. С радост ще отговоря на всеки твой въпрос, но в замяна на едно - тялото ти. Желая да обладая тялото ти, но не си прави грешни изводи. Няма да се намесвам в живота ти по никакъв начин. Това, което ще получа от теб са всичките чувства, които изпитваш във всеки един момент. Всяка мисъл, която минава през ума ти, всичко твое ще бъде и мое. В замяна на това всички мой познания ще бъдат твой. Как ти се струва? Нека добавя, че дори ти да не приемеш този договор, аз ще го сключа с някой друг. Представи си Макима, The Boss или Азами да получат цялата информация за теб, от мен. Не би позволил това, нали? В такъв случай най-добре внимателно обмисли предложението ми. Няма нужда веднага да ми даваш конкретен отговор. Ще ти дам нужното време, но от теб искам само едно. Да подпишеш този договор. В този момент, пред очите на The Prodigy се манифестира договорът, който гласеше казаното току що от Азами. До него се намираше и писалка, с която The Prodigy трябваше да подпише. Азами не отместваше поглед от него и с нетърпение чакаше неговия отговор. Сега какво ще направиш? Ще приемеш ли? Или ще откажеш? Или ще отложиш предложението ми, защото изборът е твърде труден? Покажи ми решението си?!
Witch Azami: Първо нека се представя. Мойто име е Азами. Аз съм вещица ^^ Казвайки това, тя му се усмихна дяволито, но въпреки това изглеждаше доста сладка. Но човек не трябваше да се заблуждава по красивия ѝ външен вид - тя наистина нямаше нищо човешко в себе си и далеч не разсъждаваше като обикновен човек. Никой никога не е могал да проследи мисълта на вещиците и точно зареди това хората се страхуват от тях. Аз съм The Witch of Greed, която знае всичко на този свят. Знам всичко и за теб, [цензора] В цензората, Азами употреби истинското име на The Prodigy и точно това веднага би му грабнало вниманието. Няма нужда да се плашиш, аз нищо не мога да ти направя. Както виждаш не притежавам физическо тяло. Мога само да се манифестирам въображаемо, но каква ползва от това, като не мога да усетя чувствата, които вие хората изпитвате. И точно в това се състои и договора ми. Предлагам ти отговори на всички въпроси. Можеш да ме попиташ каквото си искаш и аз ще мога да ти отговоря. Прекарал съм живота си, гледайки през очите на всеки един жител на Земята, така че знанията ми са неограничени. С радост ще отговоря на всеки твой въпрос, но в замяна на едно - тялото ти. Желая да обладая тялото ти, но не си прави грешни изводи. Няма да се намесвам в живота ти по никакъв начин. Това, което ще получа от теб са всичките чувства, които изпитваш във всеки един момент. Всяка мисъл, която минава през ума ти, всичко твое ще бъде и мое. В замяна на това всички мой познания ще бъдат твой. Как ти се струва? Нека добавя, че дори ти да не приемеш този договор, аз ще го сключа с някой друг. Представи си Макима, The Boss или Азами да получат цялата информация за теб, от мен. Не би позволил това, нали? В такъв случай най-добре внимателно обмисли предложението ми. Няма нужда веднага да ми даваш конкретен отговор. Ще ти дам нужното време, но от теб искам само едно. Да подпишеш този договор. В този момент, пред очите на The Prodigy се манифестира договорът, който гласеше казаното току що от Азами. До него се намираше и писалка, с която The Prodigy трябваше да подпише. Азами не отместваше поглед от него и с нетърпение чакаше неговия отговор. Сега какво ще направиш? Ще приемеш ли? Или ще откажеш? Или ще отложиш предложението ми, защото изборът е твърде труден? Покажи ми решението си?!
Re: Индустриалната зона
Беше изненадан след като чу собственото си име. И това го накара мигновено да вземе решението си на секундата. The Prodigy без дори да казва и една дума мигновено подписа договора и захвърли писалката настрани. Той погледна към Азами със спокойно изражение. Азами, прави каквото искаш с тялото ми. Но аз ще откажа твоето предложение за знание. Аз имам способността да науча и сам всичко, което ме интересува. Това, което ме интересува е да видя какво ще направи нормалният човек с тази способност. Искам да видя кой от всички участници в моето състезание е достоен да заеме моето място. Навярно съдбата на света зависи от победителя в моето състезание. Все пак си наясно на какво са способни те. Но не бих желал да даваш информация за мен. Това ще направи нещата много скучни. Бих искал да видя всички чувства , които тези участници ще изпитат. На какво са готови, за да постигнат съвършеното познание. Азами в този момент разбра, всъщност тя вече знаеше, че The Prodigy е почти като нея. Той търси това у хората, което той не можеше да разбере, а именно техните чувства, точно както и самата вещица. Именно поради този факт той не се поколеба да приеме договора, защото знаеше, че вещицата с удоволствие би научила единственото нещо, което не знае от него. Е, вещице...надявам се да спазиш обещанието си и да не издаваш на никого моите тайни. Навярно този договор е сполучлив само за теб, защото не се интересувам от познанията, които предлагаш. Но съм достатъчно добросърдечен, че да ти позволя да научиш всички чувства, които изпитвам. - The Prodigy
BGDodpul- Administrator
- Брой мнения : 5246
Join date : 11.03.2019
Age : 23
Re: Индустриалната зона
Re:ZERO OST - Call of The Witch
Witch Azami: Хм? Хмм???! Witch Azami не изпитваше никакви чувства, но след като The Prodigy подписа договра с нея, тя ще може да заеме поне неговите чувства. Всичко, което той усети или си помисли, цялата тази информация ще отива право към вещицата от сега нататък. Перфектната сделка, за нея, съдейко по това с колко загадъчен човек направи сделката. Въпреки че знаеше всяко едно нещо, което The Prodigy е правил, Witch Азами сега ще може да получи още тонове информация, представлявайки чувствата му. Но защо The Prodigy се съгласи толкова лесно на такова предложение. Не се ли интересува, че ще загуби изцяло личното си пространство и всичките му мисли ще бъдат споделени с вещицата. Или пък по-скоро се боеше някой друг, освен нея, да се докопа то тази инфорамция. Азами предполагаше, че второто предположение вярно и се оказа права. Тя беше неизмеримо интелигентна жена, чиито безкрайни познания за света ѝ служат изумително добре. Но въпреки всичко тя се изненада, че The Prodigy реагира толкова спокойно и бързо прие оферата ѝ. Тя не разбираше чувствата му и нямаше обяснения за постъпката му. Е, нямаше поне до сега. С подписването на договора е време вещицата да научи абсолютно всичко за него. Хмм?! Интересно! Да не повярваш колко хладнокръвно можеш да се държиш в присъстивето на една истинска вещица. Всички останали преди теб, които са ме виждали, са си повръщали червата само от аурата ми. Но не и ти. Добре съм те преценил. [името на The Prodigy], ти наистина си интересен..! Азами се преобразува отново на черни сенки и влезна в тялото на The Prodigy. В този момент той щеше да усети типичната зловеща аура на вещица още по-близо до сърцето си, като буквално все едно ръката ѝ му го галеше и всеки момент можеше рязко да го стисне, спуквайки го. Това беше нещо като предупреждение за него, че човек, който и да е, не трябва да подценява злите сили на една истинска вещица. Но ако The Prodigy наистина е толкова специален, той би свикнал с нейната аура за нула време. Всъщност от сега нататък те ще са дупе и гащи и вечно ще комуникират помежду си.
С това времето отново се пусна, като никой не беше видял появата на вещицата освен The Prodigy.
Azami: След като Макима се позиционира зад него, той погледна към Overhaul, който току що се появи от някъде и извика към него. Чисаки, застани то Макима! Бързо! Това се отнася за всеки, който иска да се спаси! Ако въобще са някои от тяхната, които да не могат сами да се спасят, най-добре веднага да отидат зад Азами, Той бе напът да направи нещо голямо. Изведнъж от устата му поникнаха два по-големи от обикнове зъба, достатъчно остри да пробият дори кост. Той доближи китката си до зъбите си и се приготви да се захапи.
Witch Azami: Хм? Хмм???! Witch Azami не изпитваше никакви чувства, но след като The Prodigy подписа договра с нея, тя ще може да заеме поне неговите чувства. Всичко, което той усети или си помисли, цялата тази информация ще отива право към вещицата от сега нататък. Перфектната сделка, за нея, съдейко по това с колко загадъчен човек направи сделката. Въпреки че знаеше всяко едно нещо, което The Prodigy е правил, Witch Азами сега ще може да получи още тонове информация, представлявайки чувствата му. Но защо The Prodigy се съгласи толкова лесно на такова предложение. Не се ли интересува, че ще загуби изцяло личното си пространство и всичките му мисли ще бъдат споделени с вещицата. Или пък по-скоро се боеше някой друг, освен нея, да се докопа то тази инфорамция. Азами предполагаше, че второто предположение вярно и се оказа права. Тя беше неизмеримо интелигентна жена, чиито безкрайни познания за света ѝ служат изумително добре. Но въпреки всичко тя се изненада, че The Prodigy реагира толкова спокойно и бързо прие оферата ѝ. Тя не разбираше чувствата му и нямаше обяснения за постъпката му. Е, нямаше поне до сега. С подписването на договора е време вещицата да научи абсолютно всичко за него. Хмм?! Интересно! Да не повярваш колко хладнокръвно можеш да се държиш в присъстивето на една истинска вещица. Всички останали преди теб, които са ме виждали, са си повръщали червата само от аурата ми. Но не и ти. Добре съм те преценил. [името на The Prodigy], ти наистина си интересен..! Азами се преобразува отново на черни сенки и влезна в тялото на The Prodigy. В този момент той щеше да усети типичната зловеща аура на вещица още по-близо до сърцето си, като буквално все едно ръката ѝ му го галеше и всеки момент можеше рязко да го стисне, спуквайки го. Това беше нещо като предупреждение за него, че човек, който и да е, не трябва да подценява злите сили на една истинска вещица. Но ако The Prodigy наистина е толкова специален, той би свикнал с нейната аура за нула време. Всъщност от сега нататък те ще са дупе и гащи и вечно ще комуникират помежду си.
С това времето отново се пусна, като никой не беше видял появата на вещицата освен The Prodigy.
Azami: След като Макима се позиционира зад него, той погледна към Overhaul, който току що се появи от някъде и извика към него. Чисаки, застани то Макима! Бързо! Това се отнася за всеки, който иска да се спаси! Ако въобще са някои от тяхната, които да не могат сами да се спасят, най-добре веднага да отидат зад Азами, Той бе напът да направи нещо голямо. Изведнъж от устата му поникнаха два по-големи от обикнове зъба, достатъчно остри да пробият дори кост. Той доближи китката си до зъбите си и се приготви да се захапи.
Последната промяна е направена от -bAzikA- на Вто Окт 25, 2022 11:49 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Re: Индустриалната зона
------------------------------------------------- P R I D E -------------------------------------------------
Хмхмхмхм..Изсмя се леко зловещо след като Азами влезе в тялото му и вече станаха едно цяло. Ооо, вещице. Време е да видиш с какъв човек си сключила договор. Веднага щом се вля в него, Азами щеше да усети неговата аура, която лъхаше на P R I D E. Навярно нямаше по - горделив човек от The Prodigy. Може би заради неговото минало, в което всички са се съмнявали в неговите способности, а той сам със свои усилия е опровергал всички. Това е издигнало егото му до небесата и навярно той си мислеше, че притежава света в този момент. И технически, не грешеше. Завършената златна стрела имаше тази сила. Но The Prodigy не искаше вече да се доказва пред никого. Той и всички останали сами щяха да разберат защо този човек е толкова опасен. Той погледна към The Boss със зловещ поглед и насочи ръката си към него, с която държеше стрелата. Boss, няма по - силен човек от мен на тази планета. Съветвам те да отстъпиш и да оставиш другите участници да започнат състезанието както подобава.. - The Prodigy
Беше изнервен. От тях двамата, The Prodigy имаше малко превъзходство. Неговата стрела за нула време щеше да изтрие тази тъмна материя на шефа, но това не го притесняваше много. The Boss започна да сформира друго оръжие в ръката си, като тя буквално стана на енергия. Той бръкна навътре в себе си с тази енергийна ръка и извади меч с верига по него директно от сърцето си. Беше си чист Chainsaw Sword - меч, който действаше и като резачка. Как бе възможно това? Ето тук ти грешиш. Ти наистина си много силен, но в никакъв случай не си най - силният. Дори и на тази планета. А и да беше...това нямаше да ме касае, Prodigy. Тази планета не е достойна за моето присъствие. Тук съм да спечеля състезанието ти преди да е започнало. The Boss също лъхаше от P R I D E. Той изпитваше презрение към по - слабите и навярно виждаше всеки втори като такъв. И навярно щеше да докаже защо. Ако той убие човекът, създал това масивно състеназие, той щеше да спечели още на мига. - The Boss
Сега...
Нека привършим нашата вражда...
ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ!
Нека привършим нашата вражда...
ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ!
В този момент, и двамата локнаха очи един в друг и се дашнаха един към друг. Това беше сблъсък на два титана.
На двe гордости.
Meanwhile, Чисаки и Flash се дашнаха към Азами и застанаха до Макима, която вече беше до него. Overhaul го погледна леко притеснено.
Ей ей, какви си ги намислил..?! - Overhaul
BGDodpul- Administrator
- Брой мнения : 5246
Join date : 11.03.2019
Age : 23
Re: Индустриалната зона
Attack On Titan OST "APETITAN"
Азами: Той се обърна към Overhaul и му отговори миг, преди да активира умението си. Може да е малко гнусно колега, ако искаш си затвори очите, хехе ^^"
След това той се обърна към прозореца и преди да почне да бяга към него, гръбнака му излезе над гърба му. Подаваше се от задната част на врата му, като постоянно се удължаваше. В рамките на няколко секунди, той стана достатъчно дълъг, че да се обвие около всеки зад него един път. По този начин хвана здраво хората зад себе си, като те плътно се прегърнаха. Това вероятно ще създаде конфузна ситуация между тях. През тези секунди, Азами сякаш се разсея за момент от идеята си и се загледа към The Prodigy.
Хм? Той гледаше с озадачен поглед. Но този път на лицето му нямаше yandere поглед, а просто неприятно изненадано изражение. Защо миришеш на миризмата на вещицата, The Prodigy? Не ми казвай, че ... Азами може би усъзна нещо доста важно за него, но не го разкри пред другите. Той реши, че точно сега не бива да се разсейва и после ще му мисли. В момента най-важното беше да спаси Макима и който друг може. Но Азами нямаше как да не наблюдавата предстоящата битка между The Prodigy и The Boss. За него това беше перфектната възможност да научи нещо изключително интрегуващо. За това той пусна още един стършел, но този път в нормален размер, от пръстчето си. Азами споделяше зрението си с насекомото. След като се увери, че стършела е на безопастно място, той се затича с пълна скорост към прозореца и преди да скочи от него се пошегува: Ами планът ми е да скочим през прозореца, хора. Дано ви порастнат криле в слевдащите секунди ^^". И макар, че Азами наистина беше способен да направи така, че да на всички да им порастнат криле, той реши да направи нещата малко "по-гранциозни". Хехе, това ще е забавно. Миг след като скочи от прозореца, заедно с всички други омотани от гръбначния му стълб, който му беше като опашка, той захапа с острите си зъби китката си. Последваха добре познатите ярко жълти светлини и вече всеки знаеше какво предстоеше - трансформация. Но този път не само ръката си или ребреата си. Азами този път трансформира цялото си тяло в 10 пъти по-голямо. Горещи изпарения се образуваха навсякъде и се издухаха буйно на всички посоки от Азами. Гръбначният стълб също стана 10 пъти по-голям и той предпази Макима и другите от това да бъдат пряко изгорени. И в следващия момент се чу силен трепот. Гигантския 18-метров титан се приземи, след дългото си падане от високата сграда и се създаде кратък земетръс. Титанът приклекна, за да се приземи плавно и след това рязко се затича напред. По пътя щеше да хване и останалите хора, с които работеше. Целта му беше да ги постави на раменете си. Гигантския му гръбначен стълб вече можеше да се върне на мястото си, но преди това се огъна и остави хората, които се държаха за него, на дясното му рамо. Гигантската титанска форма на Азами изглеждаше подобно на The Armored Titan.
Азами: Той се обърна към Overhaul и му отговори миг, преди да активира умението си. Може да е малко гнусно колега, ако искаш си затвори очите, хехе ^^"
След това той се обърна към прозореца и преди да почне да бяга към него, гръбнака му излезе над гърба му. Подаваше се от задната част на врата му, като постоянно се удължаваше. В рамките на няколко секунди, той стана достатъчно дълъг, че да се обвие около всеки зад него един път. По този начин хвана здраво хората зад себе си, като те плътно се прегърнаха. Това вероятно ще създаде конфузна ситуация между тях. През тези секунди, Азами сякаш се разсея за момент от идеята си и се загледа към The Prodigy.
Хм? Той гледаше с озадачен поглед. Но този път на лицето му нямаше yandere поглед, а просто неприятно изненадано изражение. Защо миришеш на миризмата на вещицата, The Prodigy? Не ми казвай, че ... Азами може би усъзна нещо доста важно за него, но не го разкри пред другите. Той реши, че точно сега не бива да се разсейва и после ще му мисли. В момента най-важното беше да спаси Макима и който друг може. Но Азами нямаше как да не наблюдавата предстоящата битка между The Prodigy и The Boss. За него това беше перфектната възможност да научи нещо изключително интрегуващо. За това той пусна още един стършел, но този път в нормален размер, от пръстчето си. Азами споделяше зрението си с насекомото. След като се увери, че стършела е на безопастно място, той се затича с пълна скорост към прозореца и преди да скочи от него се пошегува: Ами планът ми е да скочим през прозореца, хора. Дано ви порастнат криле в слевдащите секунди ^^". И макар, че Азами наистина беше способен да направи така, че да на всички да им порастнат криле, той реши да направи нещата малко "по-гранциозни". Хехе, това ще е забавно. Миг след като скочи от прозореца, заедно с всички други омотани от гръбначния му стълб, който му беше като опашка, той захапа с острите си зъби китката си. Последваха добре познатите ярко жълти светлини и вече всеки знаеше какво предстоеше - трансформация. Но този път не само ръката си или ребреата си. Азами този път трансформира цялото си тяло в 10 пъти по-голямо. Горещи изпарения се образуваха навсякъде и се издухаха буйно на всички посоки от Азами. Гръбначният стълб също стана 10 пъти по-голям и той предпази Макима и другите от това да бъдат пряко изгорени. И в следващия момент се чу силен трепот. Гигантския 18-метров титан се приземи, след дългото си падане от високата сграда и се създаде кратък земетръс. Титанът приклекна, за да се приземи плавно и след това рязко се затича напред. По пътя щеше да хване и останалите хора, с които работеше. Целта му беше да ги постави на раменете си. Гигантския му гръбначен стълб вече можеше да се върне на мястото си, но преди това се огъна и остави хората, които се държаха за него, на дясното му рамо. Гигантската титанска форма на Азами изглеждаше подобно на The Armored Titan.
Re: Индустриалната зона
------------------------------------------------- W E A R E O N E-------------------------------------------------
The Boss и The Prodigy започнаха своята ужесточена битка. Стрелата на The Prodigy му служеше като щит, с който той блокира всеки един замах на The Boss. Спирането на времето не работеше срещу него, стрелата му позволяваше да се движи дори когато времето е спряно. Навярно триковете, които The Boss използваше бяха нулифицирани от The Prodigy. Е, разбира се, освен неговият най - голям коз, а именно огромната му армия. The Boss бавно отстъпи след като видя, че не може да унищожи тази проклета стрела и разголи ръкава си, разкривайки едната си ръка, която беше покрита с тъмна материя, примесена с друга енергия. Това беше умението му, с което той контролираше цялата си армия. Тази енергия се намираше във всяка една маска на легионерите, а чрез тях, The Boss контролираше всяко едно действие на своите подчинени.
В ума на The Prodigy в този миг се чуха следните думи:
Show me your Pride.
И тогава, тя се сформира в подсъзнанието му , намирайки се точно до Азами. Това беше тя, а именно..
- Жената:
- Ikuji
Witch of Pride
В този момент, Азами усети присъствието на втора като нея в The Prodigy - втора вещица. Тя не беше единствената, която е проявила интерес именно към този човек, в когото в момента се зараждаха PRIDE и GREED. Ikuji отдавна бе сключила подобен договор с The Prodigy - едно от малкото неща, които Азами не знаеше за него, защото договорът му с тази вещица нямаше как да бъде проследен в историята. Така както и другите вещици не знаят за този договор на Азами с The Prodigy. Затова Ikuji се изненада щом видя, че има втора като нея. Но тя много добре знаеше коя беше Азами, за това ѝ се усмихна.
Азами....изненадана съм да те видя точно в този мъж.. - Ikuji
Нейното усещаше обаче не идваше само от The Prodigy. Тя се усещаше и от човека срещу него, а именно The Boss. Благословията на тази вещица се намираше във всеки, който изпитва определено количество PRIDE и се мисли за най - могъщия и най - силния. Стига да е такъв човек, Ikuji ще го благослови. Самото ѝ съществуване увеличава количеството на гордостта на всеки, когото тя сметне за достоен. Тя също беше горделива. Нейната гордост ѝ даваше неизмерими сили. Тя създаваше чудовища - чудовища, които обаче си бяха същински хора. Именно такива хора бяха The Boss и The Prodigy. Щом Ikuji се добере до някоя своя мишена, тя увеличава нейната гордост до такава степен, че да създаде заплашителен човек, който не само си вярва, че може да вдигне света с една ръка, а и го знае. Затова този сблъсък на две такива гордости щеше да ѝ се стори нещо много интересно за гледане.
Междувременно, The Boss постави ръката до сърцето си, като от него започна да се отделя черна на цвят светлина. В момента той щеше да се свърже със всички свои легионери наведнъж.
Подчинени мои..
Време е да покажете на тези хора кои сме ние.
Вие сте герои.
Милиарди очи са над вас.
В очакване да се завърнете като герои.
Ние ще спасим света.
Тя ни гледа.
Тя ни закриля.
Тя е на наша страна.
WE ARE ONE.
Покажете им кои сме ние.
Покажете им кои сме ние.
Покажете им кои сме ние.
Покажете им...
THE LEGION.
Време е да покажете на тези хора кои сме ние.
Вие сте герои.
Милиарди очи са над вас.
В очакване да се завърнете като герои.
Ние ще спасим света.
Тя ни гледа.
Тя ни закриля.
Тя е на наша страна.
WE ARE ONE.
Покажете им кои сме ние.
Покажете им кои сме ние.
Покажете им кои сме ние.
Покажете им...
THE LEGION.
В този миг, всеки легионер навън се беше качил на мотор, но не смееше да мръдне. Заедно с думите на The Boss, които се чуха дори и от Азами и останалите, които бягаха, те чуха и мотото на The Legion, което всеки един легионер започна да говори след тези думи на The Boss.
- Moto:
- ~The battle begins now,
~We will never fall down,
~Slay and kill the enemies,
~For that is our legacies.
~Guns upon the fire,
~Blades upon steel,
~The duel that we desire,
~Fighting with intense zeal.
~Burn and slaughter our foes,
~That is how our story goes,
~Last one standing reigns supreme,
~This is our battle, as one Legion.
Веднага след това се чуха бесните ревове на поне стотици мотори, които подгониха огромният титан на Азами. Целта им не бе ясна. Цяла армада от легионери, всеки един от които бе свръхчовек, се бяха насочили директно към героите. И навярно думите на The Boss накараха The Prodigy да се изненада от това колко добър манипулатор е той щом успява да контролира цяла армия само с думи.
The Boss...
Ти си по - голямо чудовище, от колкото смятах..
Ти си по - голямо чудовище, от колкото смятах..
Overhaul и останалите видяха, че биват подгонени от 100-ма мотористи, като веднака се захванаха здраво за Азами.
Това не е краят, хора..! Тези са по петите ни..! - Макима
Казваш го сякаш съм сляп..! - Overhaul
BGDodpul- Administrator
- Брой мнения : 5246
Join date : 11.03.2019
Age : 23
Re: Индустриалната зона
След като се метнаха, Дейвид направи така, че от гърбът му излязат кости, с които да хване приятелите си и още 2 допълнителни, които да забие в земята и да се приземи плавно с останалите - Дейвид
Добра работа Дейвид! Тогава той забеляза и мотористите които вече бяха тръгнали към тях О не..Бягайте! След като вече имаше нещо срещу Гличтрап ако се появи, той накара Джейкъб да се събуди - Варис
Хъх? Ой ой ой! Какво стана!? Къде съм!? Докато се чудеше какво става, костната клетка на Дейвид се разтвори - Джейкъб
Нямаме време за обяснения! Можеш ли да направиш нещо по въпроса!? Бързо! - Варис
Оставете това на мен! Джейкъб се хвърли директно срещу тях, като с засили с тръстърите си на краката към първия от мотористите - Джейкъб
Докато тичаше, Дейвид тропна веднъж по-силно с крак, като прати по земята огромно количество bone spikes, които щяха да напукат гумите на мотористите - Дейвид
Добра работа Дейвид! Тогава той забеляза и мотористите които вече бяха тръгнали към тях О не..Бягайте! След като вече имаше нещо срещу Гличтрап ако се появи, той накара Джейкъб да се събуди - Варис
Хъх? Ой ой ой! Какво стана!? Къде съм!? Докато се чудеше какво става, костната клетка на Дейвид се разтвори - Джейкъб
Нямаме време за обяснения! Можеш ли да направиш нещо по въпроса!? Бързо! - Варис
Оставете това на мен! Джейкъб се хвърли директно срещу тях, като с засили с тръстърите си на краката към първия от мотористите - Джейкъб
Докато тичаше, Дейвид тропна веднъж по-силно с крак, като прати по земята огромно количество bone spikes, които щяха да напукат гумите на мотористите - Дейвид
Emoran- Administrator
- Брой мнения : 2776
Join date : 11.04.2019
Age : 24
Страница 5 от 12 • 1, 2, 3, 4, 5, 6 ... 10, 11, 12
AntiSocialClub :: Места :: -----------------------------------BEACON----------------------------------
Страница 5 от 12
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите