Разрушеното пристанище

Това е най-голямото пристанище в света, но след разрухата, причинена от бомбите на известния терорист Katsuya от TRASH GANG. Всичко наоколо е в отломки, като дори някои кораби са потопени. Въпреки положението на пристанището, то все още може да функционира.

До тук стигна Сай, докато бягаше от Тай, държайки Annie на ръце. Поради някаква причина Сай мислише и Annie и Тай за свои врагове и беше наредил на отряда си да забавят Тай, докато отвличаше Annie със себе си. Обаче нищо не можа да спре Тай от това да спаси приятелката си, особено когато другарите от екипажа му дойдоха да му окажат помощ, заемайки се с отряда на Сай. Но това не бяха единствените хора от NEMESIS на това място. Отрядът на Leon също беше тук, като след като стигнаха пристанището, те се изпречиха на пътя на Тай, докато Сай се качваше на модифицираниям кораб. Той целеше да се върне на острова, където се намира базата им, за да затвори и разпита Annie на спокойствие.

Изведнъж Тай беше уцелен от куршум. Куршум от снайпер.
Sogeki: Беше се позиционирала надалеч и призареждаше. Започна пак и пак да обстрелва Тай, поради някаква причина куршумите идваха от различни посоки. Това попречи на Тай да разбере къде се намира снайпериста, но той си имаше и друга работа. Пред него се намираше не кой да е а лидера на отряда - Leon, със специална броня, която използва само в спешни случай. Държеше и меч, който изглеждаше като масивен нож. Около него се бяха наредили неговия отряд, някой от тях с огнестрелни оръжия, други с melee, подобно на отряда на Сай. Но всички от тях бяха непоколебиви убийци. Тай трябваше да мине през тях, докато биваше обстрелван, за да стигне до Annie. И трябваше да го направи скоро, защото корабът на Сай щеше да отплава, заедно с Annie в плен.

Тай успешно бива уцелен от първия куршум на снайпера, като бързо се хвана за раната. Тялото му веднага стана от стомана с цел да намали щетите, които поемаше от куршумите докато се разправя с Leon. Няма да ви позволя да ми попречите да стигна до Annie...!!! Удари земята, като заради стоманата по себе си предизвика мощна ударна вълна, която щеше да разтресе земята и да накара всички край него да паднат. Ако успее, щеше да покрие тялото си в светкавици докато е стоманен и да нападне тези, които бяха паднали.- Тай

Тай успешно разтреси земята, но никой от отряда на Leon не падна. Това бяха добре обучени и опитни войници или по-скоро убийци. Всеки един от тях се насочи към Тай с разнообразни melee оръжия или с голи ръце, нападайки го от всички страни. Това щеше да попречи на снайперистката да продължи да го стреля, но тя вече го беше ранила поне малко.
Тай е напълно способен да се справи с отряда на Leon, но това ще му отнеме известно време. Със сигурност ако трябва да победи всички, включително и капитана, няма да успее да стигне навреме до Сай и корабът щеше вече да е отплавал надалеч. И тогава, в полза на Тай, се появиха два члена от TRASH GANG, които бяха тук, за да се изправят срещу NEMESIS.

???: Женски глас се чу зад момичето-снайперист. Това беше добре познат за нея глас, но той дойде всякаш от нищото. Sogeki веднага се изправи и зае бойна позиция към нея. Тогава тя видя своята сестра.

Juu Kisei: Беше си прикрила присъствието отлично и хвана Sogeki неподготвена. Въпреки, че беше противникът ѝ беше открит, тя не стреля веднага, макар, че беше насочила пистолет към глава на сестра си. Здравей, сестричке.. Последва кратка пауза, в която тя погледна настрани замислено. Nemesis, хъх? Значи си една от тях..

Juu Sogeki: Веднага използва възможността, в която Kisei беше разсеяна, гледайки встрани и извади насочи своя снайпер към нея, въпреки, че бяха close range. Точно така, сестричке.. За разлика от теб, аз поне се опитвам да променя света към по-добро! Гледаше напълно сериозно сестра си и беше готова да се сбие с нея. Изглежда доверието между тях отдавна бе изгубено.

Juu Kisei: Хъх? Да промениш света? Като станеш убиец ли? Great plan, my sister.. Свали пистолета и го прибра, започвайки да ѝ пляска. След това понече да запали една цигара.

Juu Sogeki: Не свали мерника си от нея. Считаше я за голяма опастност. Ами ти? В миналото ми наговори такива големи приказки за това как искаш да изчистиш мафиите и престъпниците от лицето на Земята, а виж се сега - станала си един от тях. Терорист! Но защо? Кажи ми, защо ме изостави и тръгна по този ужасен път!

Juu Kisei: Наистина ли не знаеш...? Продължаваше да гледа втрани и да пуши цигарата си. Изглежда не ѝ беше лесно да говори за това. Странно беше защо толкова открита се оставяше пред противника си. Беше уверена в способностите си или имаше доверие, че сестра ѝ няма да дръпне спусъка.


Meanwhile до Тай пристъпа едно младо и кльощаво момче. Това отново бе Suzuya.
Suzuya: Засатана недалеч от Тай и гледаше към отряда на Leon. Хехе, май този път имаме общ враг, ххаха! Колко интересно!!! Разпери ръце и извади няколко ножа от бялото си наметало.

Тай доста се наслуша на разговора между двете сестри, което го разсея малко. Супер..явно се озовах в семейна драма с тези двете..Погледна раздразнено към Suzuya. Тш..сега още повече ще си помислят, че съм от лошите щом трябва да си партнирам с теб. Е..в такъв случай..! Погледна към отряда на Leon. Явно нямам избор...изглежда този път наистина имам общ враг с лошия..! Тай започна да се отбранява от близко разстояние, като можеше да ги отбива с лекота заради стоманата по тялото си. Започна да раздава юмруци на всеки, който се доближи до него твърде много. - Тай

По едно време Тай беше обграден от войници, които поне щяха да го забавяй, мятайки му се отгоре. Но в този момент, в ползва на драконовото момче, Suzuya метна десетина ножа, които не само намушката войниците, а направо ги разполовиха. Само един малък нож бе способен да разполови човек, ако бъде метнат по правилния начин. Истината беше, че всеки нож тежеше по 15 килограма,а Suzuya ги мяташе с невероятна сила. Клощавият му вид често залъгва противниците, че е физически слаб, но всъщност точно там му е силата.

Suzuya: ПХахаАХаХХАхА!!!! Буквално тичаше и подскачаше наоколо, мятайки ножове, разполовявайки хора и след това ги взимаше от земята, за да ги метна отново. Още преди капитана да се осъзнае, целият му отряд беше МЪРТЪВ. Единствено той и Sogeki бяха останали живи. Suzuyа се изтреля към Leon, сблъсквайки ножа си в меча му. ХАХ! Отдавна не сме се виждали.........., сенсей...! Гледаше го с гигантска усмивка. Leon наистина бе сенсей на Suzuya, но това дори не разпоколеба момчето в действията си.

Leon: АААХ!! Вложи голяма сила, за да изстреля ученика си назад. Сега, когато си усигори малко време, той се екипира със своята най-силна броня, която се хранеше с кръвта на този, който я носи, носейки му голяма сила. Той нямаше време да жали ученика си и без дори за секунда да го подцени призова най-силната си броня. Насочи оръжието си към него, предизвиквайки го. Личеше си, че беше супер бесен, за това, че уби отряда му, а да не говорим и за предишните му предателства. Рей, превърнал си се в едно чудовище...

Suzuya: ПхАаха!! Така ли? Аз не мисля, че ти си по-различен от мен, АХахах!!! Отново се изстреля към Leon, започвайки тяхната дълга битка.
Сега Тай имаше възможност да се качи при Сай и да спаси Annie.

Тш, по дяволите...Погледна ядосано към Suzuya. Този тъпанар заслужава да го пребия за това, което стори...но...! Стисна юмрук. Поколеба се за секунда какво трябва да направи, но бързо се изстреля към Сай чрез експлозия от краката си. Беше му приоритет да стигне до Сай. Обърна се към Leon. Йо, старче..!! Колкото и да си мислите, че съм ваш враг, не съм! Пребий този психопат, йо!! - Тай

Leon: Игнорира Тай, тъй като беше силно затруднен от хлапето пред себе си.

Тай успешно достигна до Сай, оставяйки назад битката между учител и ученик, както и битката между две сестри да започне...

Juu Sogeki: Не отместваше поглед от сестра си, която спокойно си пушише цигарата и сякаш не приемаше сегашната ситуация на сериозно. Sogeki знаеше, че няма да се престраши да натисне спусъка сега, когато Kisei е открита и всичко може да свърши по-лесния начин, без да получи отговори. Тя също така беше наясно, че и сестра ѝ мисли по същия начин и за това се оставя толкова открита. Е? Какво точно целиш? Ще ми кажеш ли или ще ме принудиш да те накарам? Наистина ли възнамеряваш да ми го причиняваш? Ако се наложи двете сестри да се бият, Sogeki щеше много да се натъжи. Тя не разбираше мотивите на сестричката си, но е наясно, че има адекватна причина, която оправдава действията ѝ. Упорито вярваше в това...

Juu Kisei: Продължаваше да пуши цигарата си и след като бавно издиша пушека от устата си, тя продума, гледайки към небето замислено. Целта ми, хъх...? Целта е това нещо, което придава смисъл на човешкия живот, не е ли така, сестричке? Всеки човек има своя мечта. В противен случай, животът му се обезмисля и се превръща в просто празна черупка. Права ли съм, сестричке?

Juu Sogeki: Разбира се... След смъртта на баща ни, ние намразнихме света и решихме, че ще направим всичко по силите си да го променим. Имаме силата. Способни сме на това и го осъзнахме. Това беше нашата мечта. Присъединих се към NEMESIS и започна да издирват престъпниците. Изчиствах ги един по един. Изцапах си ръцете в кръв и продължавам да го правя. Всичко това в името на мечтата ни. А ти какво направи? Какво си правила до сега? Все още ли споделяме една и съща мечта? Отговори ми?! Повиши накрая леко тон и стиста пистолета още по-здраво. През цялото време се целеше към главата на сестра си, но пръста ѝ не беше на спусъка.

Juu Kisei: Имахме? Аа, да - мечтата за перфектния свят, изчистен от цялата тази омраза и мизерия. Да имахме тази мечта. Беше готова да жертваш всички в името на нея. Дори и собствения си живот. А аз бях готова да жертвам всички в това да спася твоя живот.

Juu Sogeki: Хъх?! Като чу това, тя отвори още по-озадачени очи. Какво имаш предвид?

Juu Kisei: Трудно ти е да го осъзнаеш или да го повярваш? Независимо какво, то това е самата истина. Ти стоиш в центъра на всичко, сестричке. Като каза това, тя хвърли изпушената цигара и погледна напълно сериозно с лека и нежна усмивка към Sogeki. Ти си причината, за моите арогантни действия. Ти си смисъла на живота ми. Чувствата ми към теб са именно оправданието за действията ми, което толкова много се чудеше какво е. И след всичко това, ако все още не можеш да го осъзнаеш... да осъзнаеш всъщност колко много зависи живота ми от теб, то тогава не ще ми оставиш друг избор. Аз ще разруша този свя-

Juu Sogeki: Не! Почакай за момент! Наистина ли мислиш това, което говориш? Въобще осъзнаваш ли какво говориш? В това няма никаква логика. ТОВА НЕ Е НИКАКВО ОПРАВДАНИЕ!!! Каква стойност има моят живот в сравнение с това на живота на милиарди опетнени хора. ... Ако толкова ценеше живота ми, тогава защо ме изостави? Защо застана от другата страна и се превърна в престъпник, в мой враг? Защо?

Juu Kisei: Всичко е зареди теб...

Juu Sogeki: ... Изчака за момент... След това, тя сложи сериозен поглед на лицето си. Погледна строго към сестра си и сложи пръста на спусъка. Що за простотия..? Ами да! Как не се сетих?! Всичко това, което правиш е зареди мен. Убиваш хиляди хора, рушиш безброй домове и мечти и създаваш все повече и повече омраза по този свят. Омраза, която като деца целяхме да изчистим. Ти подиграваш ли ми се? А? Как ли пък не?! Разрушаваш всичко, за което се боря и накрая казваш, че го правиш зареди мен. Отчужди се от мен и ме остави сама в този жесток свят. И това ли го направи зареди мен?! Е.. МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ!!! ОЦЕНЯВАМ ГО!!! Ръката ѝ се разтрепери. Беше изключителна гневна. Омраза изпълни погледа ѝ и започна да събираше смелост да застреля сестра си.

Juu Kisei: Изведнъж се чу звук от смущения, излизащ от джоба ѝ. Тя бръкна там и извади от него мобилен телефон. Погледна в екрана и прочети някакво съобщение. След това, сълза падна от окото ѝ. Погледна бавно към Sogeki. Значи отказваш да ми повярваш? Това е твоя избор...? Колко жестоко... Тя постави ръката си пред челото си, в позиция сякаш очаква да хване нещо. И секунда по-късно Sogeki натисна спусъка...

Juu Sogeki: ХЪХ?! Гневните и омразните чувства ѝ повлияха зле и тя реши да застреля сестра си в главата и да се отърве от един от противниците си. Но това, което се случи супер много я озадачи. Как е възможно да постигнеш това? Толкова прецизно...

Това, което Sogeki виждаше, бе как сестра ѝ държеше изстреляния куршум на сантиментри от челото си. Това е непосилно за нормален човек. Хващането на толкова бърз куршум дори е невъзможно за киборг. А Kisei беше просто човек или поне така си мислише сестра ѝ. Но сега, сякаш тя беше получила силите на Бог.

Juu Kisei: След като хвана куршума, тя внимателно започна да го оглежда и продължи да говори на сестра си. Тонът ѝ беше натъжен, а сълзите по лицето ѝ се увеличаваха. Това е доста подсилен куршум. Изглежда наистина си смятала да ме убиеш тук. Въпреки че не успя да ме нарениш физически, то моето сърце вече е изцяло разрушено... Както и да е. Сама виждаш тази сила на какво е способна. Силата да контролираш съдбата си. Може само да се гадае за потенциала и възможностите на тази сила.

Juu Sogeki: Краката ѝ се разтрепериха от страх. Опита се да направи крачка назад, но не успя. Не е възможно... да съществува такава чудовищна сила. Има някакъв трик тук! Сигурна съм в това!

Juu Kisei: Няма никакъв трик, сестричке. Ти навярно наистина щеше да ме убиеш. До преди секунда бях смъртоносно ранена. Лежах на земята и с последни сили ... аз успях да променя настоящето. Промених го в такова, в което аз хващам куршума ти. Усмихна ѝ се, но тъгата по лицето ѝ все още си личеше. Да променим настоящето, миналото и бъдещето. Ние сме способни на това. В този момент тя сложи своята "TRASH" маска и погледна отново към небето. Ще създам този мечтан свят, за които толкова много копнеш, сестричке. Но ще го направя по моя си начин и ще променя някои неща, така че да осмисля и моят живот. Защото в момента той няма ... абсолютно никаква стойност.

Juu Sogeki: Падна на колене и погледна към земята. Изведнъж тя се стресна, защото присъствието на сестра ѝ изчезна безследно. Погледна шокирано напред и не я видя повече. Сестра ѝ беше изчезнала. "Абсолютно никаква стойност" - Sogeki размишляваше над това, което сестра ѝ изрече. Какво ли имала предвид. Също така каква е тази свръхчовешка мистериозна сила, която всъщност е способна да изпълни мечтата ѝ. Sogeki имаше спесени чувства на страх, съжаление, озадачение и любопитство.

Кратко време след това наблизо се чу силен боен вик. Както и изтеричен смях. Това бяха виковете на Suzuya и Leon - чирак и ментор, които водеха своята буйна битка. Leon постоянно губеше кръв, защото бронята му я изпиваше, за да му достави сили, за да се бие на 100%.  Междувременно, Suzuya също губеше много кръв от раните си, но колкото повече губеше толкова повече му се увеличаваше бойния капацитет, защото той можеше да манипулира кръвта си, превръщайки я в смъртоности оръжия. В случая решаващото му оръжие беше мрежа от твърди червени нишки, които обраградиха изцяло Leon.

Leon: Осъзнаваше неблагоприятната си ситуация, но отказваше да се предаде. Хвана здраво меча си с две ръце и започна да charge-ва към Suzuya, поемайки всички щети от смърносотата мрежа. ТОВА Е КРАЯ, SUZUYAAA!!! ААААААА!!!!

Suzuya: ПАахАХхахАХААХх!!! Измя се като маниак и погледна с усмивка към Leon. Да, sensei, напълно си прав! Това е края, ТВОЯТ КРАЙ!!! АХХАХ!!! Той дръпна всички нишки към Leon и тя изцяло се впиха в бронята му, разрушавайки я. Множество дълбоки рани причина още по-голяма кръвозагуба на Leon. Той също така бе обездвижен и до няколко минути вероятно щеше да изпадне в безсъзнание от кръвозагуба.

Leon: Ахх, грешиш, Suzuya. Ще бъдете спряни. Дори и да не са NEMESIS, то други по-силни от мен ще ви победят вас и ще изчистят света от цялата тази престъпност и омраза. Вярвам в това..... Това и бяха последните думи на Leon преди да изпадне в безсъзнание.

Suzuya: Хъх, така ли? Добрем, ще го имам в предвид, хехе. Но сега е време да се сбогуваш с живота си, sensei. Ето ме идвааам! Хвана с две ръце голямата си коса и скочи към Leon, за да му нанесе решаващ удар.

Но малко преди това, корабът на Esmeralda пристигна на пристанището и екипажът беше напът да се намеси и може би да спаси Leon.

В мига, в който Suzuya замахна към Leon, точно пред него от високо изпречи на пътя му Скарлет, екипирана с тежкия си Adamantine Armor. Мечът ѝ спря на място Suzuya, като тя с леко движение на главата си сигнализира и на другите двама да се присъединят към действието. Не толкова бързо, престъпнико...!!! - Скарлет

Изневиделица, Suzuya също така чу и познат за него глас:



В същия този момент, над Скарлет изкочи адски разгорещен Тай, който концентрира огромно количество огън в юмрука си. Пак се срещаме, йо...! Хаааааааа!!! Замахна право към него с всичка сила. Тай се беше развихрил повече от всякога в този момент, като огньовете му бяха доста буйни. - Тай

Suzuya: Вече беше влязъл във форма и за нула време щеше да реагира на каквото и подкрепление да дойде от вражеската страна. Хохоо, пак ли ти драконово момче?!! Ххахах, нещата стават все ПО-ИНТЕРЕСНИ!!!! Забитите нишки в Leon бяха насочени към Тай, оставайки Leon да падне на земята, покрит с множество дълбоки рани. В този момент той изгуби самообладание поради голяма загуба на кръв. Трябва бърза да бъде заведен до лекар, например Синтия, иначе няма да оцелее още дълго. Междувременно, юмрукът на Тай щеше да бъде захванат от всички страни от кървавите нишки на Suzuya. Те бяха достатъчно остри, че да разрежат китката му, ако беше на нормален човек, но в случая те просто щяха да спрат атаката му. Suzuya все пак се отдръпна настрани, защото знаеше, че противник не бива да бъде подценяван. Създаде още конци от кръв по раните си и погледна по този начин към Тай. Нека играта продължи...! :)

Annie и Esmeralda се приземиха зад Тай малко след него. Esmeralda погледна внимателно право в очите на Suzuya и в този момент Suzuya изгуби битката. Той сякаш замръзна на едно място. Лицето му сякаш леко се напрегна и не смееше да мръдне и сантиметър. Реалността за Suzuya се беше коренно променила. Той се чувстваше всякаш е заровен под земята в изправен ковчег. За това и си мислеше, че не може да мръдне. За сега той не осъзнаваше, че всичко което чувства и вижда е илюзия, създадена от кървавите очи на Esmeralda.

Annie: Наблюдаваше с възхищение умението на Esmeralda. Тази техника е невероятна... Един по-малко...

Тш! Атаката му бива блокирана, като Тай се отблъсна с експлозия назад след това. Човече..! Тамън си помислих, че ще го фрасна..! Щом видя, че Есмералда успешно активира умението си върху Suzuya, той се зарадва. Пфю, добра работа, шефке! Сега вече със сигурност...! Запъти се отново към Suzuya, този път устремен да го удари с всичка сила. - Тай

Annie: Стоеше до Esmeralda. Противникът се оказа лесен и реши да остави Тай да го залови. Но по едно време тя започна да получава някакво лошо предчувствие. Нещо беше напът да се случи. Нещо страшно...


Esmeralda: Не отместваше поглед от очите на Suzuya, подържайки илюзията си. През това време екипажът от кораба ѝ, слизаше и се приготвяше за битка. Със себе си те носеха огромно количество оръжия и амуниции. Всеки войник на NEMESIS носеше моторна казка, с логото на организацията. Но дори сега, когато всички тези въоръжени мъже пазеха гърба на Esmeralda и Annie, те се почувстваха застрашени. Някаква заплашителна аура просто достигна до тях и разтрепери сърцата им. И изглежда не само те го усещаха. Войниците отзад, също започнаха да се оглеждат навсякъде. Гледаха, но нищо съмнително не откриваха. И тогава, това, което може би всички се опитваха да открият, се появи. Появи се пред човекът, който най-малко очакваше това да се случи. Точно по време на замаха на Тай към парализирания Suzuya, пред юмрукът му се spawn-на гръмоносно, женска ръка, която стисна китката на Тай с гигантска сила, нетипична за никоя жена, дори и за Скарлет. Въздушна вълна се създаде от появата на тази мистериозна жена, сякаш е дошла с гръмотевица. Мини кратер се образува в краката ѝ, а ветровете стигнаха и до Annie, Esmeralda и Скарлет, раздухвайки косите им назад. Навярно Тай си е затворил очите за кратко от това внезапно и буйно появяване и след като ги отвори отново, той щеше да види зловещия образ на жената, хванал здраво китката му.

Жената:

Esmeralda: К-какво по...

Annie: ...дяволите е това нещо?!!!

Заби меча в земята си, като се хвана за него и погледна разтревожено към Тай. Това е...това е лошо...! Капитане, махни се от там...!!!! - Скарлет
Внезапната поява на жената, която блокира атаката на Тай му изкара ангелите в мига, в който усети силата ѝ докато тя държеше ръката му. Изпита огромна доза страх, като дори си помисли, че за секунда можеше да умре. К-какво по дяволите...?! Ама че чудовище...! Тай бясно разпали ръката си с цел да се подсили. От лакътя му започна да излиза огромна струя огън, която подсилваше атаката му. Опитваше се да надделее, но разбра, че това нямаше как да стане. Колкото и сила да използвам...не става...! Тялото му в този момент се и наелектризира, като струя електричество се опита да премине от неговото тяло по нейното с цел да я парализира и да я накара да отпусне захвата си. - Тай

Juu Sogeki: Успя да се съвземе след видяното от сестра си преди малко и се обърна, съзирайки положението под хълма. Тя легна на земята и започна да гледа през мерника на своя снайпер, анализирайки този нов враг и също така започна да анализира района за други съмнителни фигури, дошли заедно с жената.



Очите на жената, се изпълниха с буйна аура, побелявайки неочаквано. Оттях не остана дори зеницата им, а аурата, която Тай усети, когато я погледна, беше ужасяваща. В този момент, жената пусна Тай, оставяйки го с натъртена китка, и просто изчезна в нищото. И само един миг по-късно се случи нещо нечувано до сега. Подобно на тaзи сцена(Inception - Physics Scene (City Bending), земята пред Тай и другите, започна да се надига величествено и събираше погледите на всички наоколо. Тя щеше да продължи да се надига и изкривява в продължение на цяла минута, докато не застане над главите на героите. И в един момент, тя просто щяха да бъдат смачкани от земята, която се намира над главните им. Всеки, който осъзнае, че това предстои ще изпита огромен ужас и безпомощност. Това беше и самото умение на мистериозната жена - да поставя ужас в сърцата на враговете си.

Annie: Падна на колене от уплаха. Остана и без думи.

Esmeralda: Изведнъж изгуби Suzuya от поглед, всякаш и той се телепортива някъде. Следователно илюзията му над него най-вероятно ще изтече след десетина секунди. Тя изобщо не можеше да повярва на това, което очите ѝ виждат и понеже имаше опит с илюзиите и измамите, не и отнеме дълго да заключи, че това не се случва наистина. Annie, Scarlet!! Не се залъгвайте! Това е излюзия! Тя се затича към Тай, за да може да му каже и на него. Щеше да го хване за рамо, да го свести, преди да му обясни, че това е илюзия. Дори и да е просто илюзия, то тя е от направо извънземно ниво. Никога не съм смятала, че ще срешна толкова зловещ противник в живота си. Дори и аз вече имам своите съмнение, че греша. Ами какво, ако наистина е така и след малко всички бъдем смачкани, сякаш сме нищо. Сякаш никога не сме били надеждата за този прогнил свят. Само мисълта ми за това ме изпълва с ужас. Каква невероятна сила, че да ме накара да се осъмня и в себе си...

Juu Sogeki: Тъй като се беше позиционирала назад, илюзията не достигна до нея и тя не виждаше това, което виждаха останалите. Това, което тя виждаше, бе как Тай замръзна за момент и остави мистериозната жена да избяга. Точно така, жената не се телепортира в очите на Sogeki. Тя просто притича до Suzuya и го взе със себе си и започна да бяга в далечината. Sogeki продължваше да оглежда района за други съмнителни фируги и накрая го видя. Друг маскиран мъж, към който тичаше жената. Sogeki се приготви да zoom-не, за да види лицето му...

Хвана се за ръката след като беше пуснат, но бързо обърна поглед към всичко, което се случваше наоколо. Беше парализиран от страх до момента в който не чу думите на Есмералда, че това, което се случваше всъщност не беше реалност. Тогава съзнанието му отново превключи и той успя да не се поддаде на страха. Илюзия...Отдъхна си. Помислих си, че всичко щеше да свърши...ама че страшно чудовище... - Тай
Скарлет се беше скрила зад меча си, който инстинктивно щеше да превърне в щит. Макар и тази обстановка да се случваше пред нея, тя не спираше да мисли за оцеляването си и това на околните. Това беше една от отличителните ѝ черти от както скъса всички връзки с тъмната си страна. Щом разбра, че е илюзия, тя също така си отдъхна. Оставихме ги да избягат, но...поне оцеляхме.. - Скарлет

Esmeralda: Застана пред Annie и ѝ помогна да се изправи, тъй като тя беше паднала на колене. Хайде, Annie вземи се в ръце. Хората очакват големи неща от теб. Не позволявай на една проста илюзия да те превземе така.

Annie: Именно гиганската отговорност на гърба ѝ я напрягаше до неизмерни количества. Но след време успя да се свести. Хвана ръката на Esmeralda и се надигна на крака. Права си. Кимна ѝ, като погледна сериозно напред, представяйки си, че илюзията не съществува.
И тогава тя наистина изчезна. Всички, които до сега я виждаха престанаха да я виждат, а вместо това напред започнаха да  съзирваха просто пустоща от развалините край морската столица. В далечината се виждаше една малка точка, която най-вероятно само Sogeki можеше да я види със снайпера си. Точно тази точка беше причината за ужасяващата аура, която усетиха по-рано героите, а не мистериозната жена.



Sogeki: О - господи - мой . . .

Soldier: Един от войниците от NEMESIS, който беше сензорен тип войник, усети присъствието на новодошлата фигура в далечината. Посочи с пръст натам. Ей, банда! Там има някого! Усещам ужасяваща аура от онази точка в далечината! Не мисля, че е безопастно!

Annie: Хъх? Погледна натам и присви очи, но той беше прекалено далеч и не можеше да види лицето му. Но това, което виждаше, че мистериозната жена се беше позиционирала до него.

Чувайки думите на войника, Тай се поколеба може би за точно секунда какво трябваше да направи. Опасността и страха, които той усети от жената пред себе си наистина го бяха разколебали, но не му отне много време да се върне към същата си прибързаност, с която е известен. Опасност напред? Хъх, значи тези още не са избягали...! Тялото му се наелектризира още повече, като приклекна все едно е готов за спринт. Започна да генерира огромно количество огън под краката си. Няма да ги оставя да се измъкнат, йо..!!! - Тай

Тай, това е опасно..! - Скарлет

Разбира се, че е опасно...но ако ги оставя да се измъкнат, тези ще наранят близките ни още и още.. - Тай





Изричайки тези думи, Тай отприщи цялото количество огън, което беше насъбрал под краката си в една огромна експлозия, изстрелвайки се право напред. Няма да ви пусна да избягате...!! Щом усети, че ги приближаваше, Тай генерира в ръцете си още една голяма експлозия. Full...POWEEEEER!!! Завихри огньовете и светкавиците по тялото си до такава степен, че да отприщи ето такава експлозия от светкавичен огън към терористите когато щеше да бъде на около 15-на метра от тях. Тя щеше да пропътува поне 50 метра от самия Тай, който я отприщи. Тай беше вложил огромна доза ярост и омраза в атаката си, което я направи по - силна от обикновено. - Тай

Annie: Когато видя действията на Тай, тя не се сдържа и незабавно го последва. Няма да остана по-назад! Идвам с теб, Тай! Тя също концентрира огромно количество огнена енергия в краката си, отделяйки я наведнъж, създавайки голяма експлозия, с която се изстрелваше ето така. След като настигна Тай, едновременно с него атакува врага, в случая бяха мъж и жена, и двамата - маскирани. Annie се отблъсна нагоре и във въздуха създаде своя меч от огнена енергия и бързо се charge-на към врага по този начин.

Sogeki: Наблюдаваше ги с удивление. Тези двамата... каква добра кординация. Изглежда са свикнали да се бият заедно. Но не мисля, че ще се справят сами срещу тези чудовища. Трябва бързо да се притека на помощ. Тя се изправи и тръгна да бяга надолу по надолнището към хората си от NEMESIS. Също така имаше важна задача да докладва на Esmeralda някои неща...

Esmeralda: Хей вие двамата! Почакайте! Не правете нищо пребързан-. Ох по дяволите... Без да може да ги спре, единственото, което ѝ оставаше да направи е да ги последва. Започна да тича след двамата смели войни, но нямаше нужните умения, с които да ги настигне. Докато бягаше гледаше внимателно движението на тези двамата и очакваше всичко...



Рязко преди атаката над Тай и Annie, мъжът и жената реагираха и ги спряха. Мистериозната жена приклекна и със светкавична скорост скочи към Annie, dodge-вайки меча ѝ и я хвана здраво за врата, обезоръжавайки я. Мъжът застана точно пред атаката на Тай, надигайки си ръката и създаде бариера (подобна на тази на Nine) и блокира изцяло мощната атака на Тай. Веднага след това, той прилекна и dash-на с юмрук към юмрука на Тай. Щяха да си сблъскат юмруците и тогава Тай щеше да види отблизо лицето му, макар и с маска на него. Изглеждаше така:

Мъжът:

В този момент от гърба на X1 излязоха черни перати крила, които се разпериха величествено. Не беше ясно тяхната функция, но този човек със сигурност излъчваше аура на необикновен човек. И не в такъв смисъл, като Annie и Тай, а наистина необикновен. Аура, по-рядка и от такава на дете, отгледано от дракон. Истински шлифован диамант в пълния му смисъл - перфектен. Това беше мъжът зад маската - X1. Левият му юмрук се беше сблъскал с дения на Тай, но никой от двамата не наделяваше. Тай едвам щеше да спогне на силата му, но ако съдим по покер изражението на X1, то той сякаш изобщо не се напряга. В същото време, той протегна свободната си ръка към лицето на Тай, сякаш щеше да се опита да го хване цялото. Имаше интересно голяма и широка китка и наистина бе способен да хване лицето на Тай само с една ръка, сякаш е баскетболна топка. Преди да го направи той изрече:


В този момент Тай ще трябва да се изправи пред голямо предизвикателство. Дори самото присъствие на този мъж беше достатъчно, че да разколебае и парализира опитен войн като Тай. Дали да използва цялата си концентрация да се мръдне и да се спаси или да започне битка и да спаси Annie, чиито врат държеше здраво мистериозната жена. Annie отново беше в плен, но не се знае дали този път ще успее да се измъкне сама.

В мига, в който Тай си сблъска юмрука с този на UGLY MTHRFCKR, тоест Х1, цялото му съзнание сякаш изключи. Очите му изневиделица сякаш станаха изцяло празни. Тай започна да възприема всичко на бавен кадър в мига, в който се сблъска с мистериозната фигура. Това, което Тай усещаше беше...







В главата на Тай, всичко изневиделица стана тъмно и мрачно. Ръката на X1 беше на секунда от това да стигне лицето на Тай и да сложи със сигурност край на живота му. Или кой знае..нещо по - зле дори. Тогава, в главата на Тай се случи нещо подобно на тази сцена, но тези тъмни силуети бяха всъщност хората или драконите, от които той е получил дадена от своите сили. Там бяха родителите му, които той можеше да разпознае, бяха двамата му братя, които бяха твърде затъмнени, но можеха да усетят, че току що се свързаха за секунда с Тай. Игнийл и Металикана също бяха там, а най - най отзад стоеше човекът, който свързваше всички тези връзки в една - Mystogan.

Тай можеше да усети единствено и само, че в този момент, той някак си се свърза с хората, отговорни за неговите способности. И като че ли за секунда, очите му от изпълнени с ОТЧАЯНИЕ се разпалиха бястно. Но беше някак странно...защото това не беше дело на Тай. Сам, той щеше да умре в този момент. Дори самият той не осъзна какво се случи, но разбра едно - човекът пред него беше може би най - опасното същество, което беше срещал до сега. Дори не го квалифицира като човек, а същество. Тай отприщи встрани експлозия, което му позволи да избяга в последния момент атаката на Х1. Дишаше тежко сякаш беше изразходвал 20 пъти повече енергия за това движение. Какво...се случи току що...? Не съм бил по - близо до смъртта....кх...! Тай гледаше с неописуем страх към Х1, но въпреки това, животът на останалите щяха да бъдат в още по - голяма опасност ако това същество бродеше свободно. Тай изпъна ръката си назад, като замахна и отприщи огромна струя от светкавичен огън към него. Ти.....ти си този, който е отговорен....за всичката тази смърт.... - Тай



--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Преждевременно, Скарлет се притичваше на помощ и беше малко зад Annie. Щом я достигна, тя видя как беше хваната от жената. В този момент, Скарлет изпита огромно притеснение и страх, че може да загуби най - добрата си приятелка. Тя отскочи над Annie и щеше да замахне да посече жената вертикално. ОСТАВИ НАЙ - ДОБРАТА МИ ПРИЯТЕЛКА, ЧУДОВИЩЕ!!!! - Скарлет

X1: След като Тай се измъкна от сигурната смърт, която щеше да го чака ако лицето му бъде хванато от ръката на този мъж, X1 се обърка към него, а очите му сякаш светеха в демонична енергия. Зловещо си беше и наистина цяло чудо бе, че Тай успя да се свести и да реагира навреме. Да, той успя някак си да спаси себе си, за сега, но Annie все още беше в плен. Точно преди Тай да атакува X1, мистериозната жена, шумно се приземи пред X1, държайки Annie за врата и щеше да я използва за щит, ако Тай отприщи огнената си струя. Секунда преди това, жената се беше справила с досадната поява на Скарлет, като само с един поглед я беше вкарала в мъчителна илюзия, причинявайки ѝ ужасни главоболия и изцяло я отписа от битката за следващите десетина секунди.

X1: Продължаваше да гледа със своя напълно сериозен poker face, което е скрито под маската си, към Тай. Никакви негативни мисли не преминаваха през този "перфектен" човек, които биха намалили шанса му за победа, от сорта на подценяване, разсейване и т.н. Той просто използваше всяка секунда, анализирайки всичко. Беше впечатлен от факта, че Тай все още не е хванат в ръцете му, но това не го възприемаше като някакъв проблем. Той знаеше, че победата му ще пристигне рано или късно. И сега, когато той видя и запомни лицето на Тай, то не се знаеше какво точно означава това и дали животът на Тай няма да е в опасност сега или в след време в бъдеще. Малко след появата на жената пред него, той изрече: Нима ще отправиш тази атакава, към своята приятелка, Annie Rose? Съмнява ме... От една страна беше учудващо, че този човек сякаш знаеше имената на всички тук, но от друга може би има обяснение. В подтиснатите спомени на Annie в Morugaya Jungle, тя се е срещала и навярно запознала с X1, а пък случая при Тай, най-вероятно наградата за главата му е причината, X1 да знае пълното му име.

Кх..! Падна на земята, като едвам надигна глава нагоре и погледна изплашено към Х1 и жената до него. A...nnie...Погледна към Х1. Тогава тя разбра, че това всъщност е и менторът на Genos по описанието, което беше чула от него. Значи...ти си този, за когото Genos ми каза... - Скарлет
Щом Тай видя как жената държеше Annie, той беше принуден да спре на място. Annie.....!! Тялото му в този момент се разпали свръх много, защото се ядоса от гледката пред себе си. Тай погледна със свръх-ядосан поглед към Х1 и жената до него. Кой си ти....?!?!?! ОТГОВОРИ МИ, ИЗЧАДИЕ...!!! Накарай тази до теб да остави приятелката ми намира ако цениш живота си...!!! ОСТАВИ Я НАМИРА!!! Очевидно Тай беше емоционално нестабилен. В момента беше в ситуация, в която не можеше да помогне на Annie, защото една грешна стъпка и врата ѝ щеше да бъде пречупен. Тай не можеше да си позволи никакви грешки в момента. Още колко хора смятате да убиете, а..?!? - Тай

Изведнъж се чу силен вик на един от войниците на NEMESIS.


X1 и жената бяха обградени от войниците на Esmeralda. Всички бяха  насочили огнестрелни оръжия към X1 и не му оставаха никакъв изход за бягство. Войникът, който извика преди малко направи две крачки напред и рече: Обрадените сте! Предайте се като паднете на колене и сложете ръцете си на тила! В противен няма да ни оставите друг избор и ще стреляме! Няма да правя никакви компромиси! Ще броя до 3! Едноо....

X1: Х̨м..? Стоеше на едно място, без да предприема никакви действия. С поглед огледа бавно войниците. Беше замислен.

Войникът: Двее....!!

Esmeralda: Стоеше до Тай и гледаше право в очите на X1 и не отместваше поглед. Интересното беше, че очите ѝ светеха в кърваво червено. Изглежда е активирала умението си успешно върху X1.

X1: След като огледа войниците, погледът му се спря на Esmeralda и тогава осъзна какво точно се случи току що. Това, което той видя, бе как шепа войници просто се телепортираха около него. И в същото време никой от тези обикновенни войници не беше афектиран от зловещата му аура. Имаше нещо гнило тук и това беше очите на Esmeralda. Тя успешно бе вкарала X1 в илюзия, но не само него. Всеки един от войниците ѝ също беше вкаран в илюзия, в която X1 не излъчва зловеща аура, и по този начин ги направи много по-смели. Впе̵ч͏а͜тл̸е̸н с͠ъ̸м. И̸з͘г͝л́е͜ж҉да ͞и̕м҉а̧ш ̴с͟ход͠н̀и ̢умения͟ ̨к͏ато м͏о͟ет͢о̀ м͝о͜м́и͏ч͟е.͝ ͢Но а̛к͝о̢ това ͢е ́в̸с̵ичк̴о,̨ к̡ое̢то̷ ͏може͜ш̸ т́о ̴ти ͜и̛м͘а҉ш ощ̶е̶ м̛но̨г͏о҉ хл́я́б да яд̵е͘ш...

Войникът: Трии! ОГЪЪЪЪН!!!!

След викът от всички страни започнаха да се чуват сумати изстрели в продължение на 5 секунди. След това, когато Esmeralda и Тай отворят очи ще видят всеки един войник паднал на земята в разрастваща се локва от кръв. Това най-много щеше да травмира Esmeralda, защото току що двайсетина от нейните подчинени просто загинаха сякаш са нищо.



Esmeralda: КАКВО??? КАК СЕ СЛУЧИ ТОВА???  Усети ужасно чувство на страх от неизвестното в себе си. Краката ѝ се разтрепериха. Усещаше се колко зле и виновна се чувстваше и как поемаше цялата вина за смъртта на хората си. Това беше директен удар под кръста за нея. Като гръм от ясно небе, който я атакува психически.

X1: Гледаше към Esmeralda и ѝ отговори спокойно и самоуверено, а ужасяващата му аура продължаваше да навлиза дълбоку в душата ѝ. Изг̴л͢е́жд̕а ͟м̸е̴р̕н̨и̕ќът и̛м б́е̴ твър͘д͡е крив҉. Виждаха му се само очите, зареди маската му, и ако се съдеше по тях, той сякаш се усмихна за малко, все едно се подигря на Esmeralda. На̵п͟р̴а̸о̢ ̴б̕еш̡е нао҉пък̸и̢.́

Esmeralda: В този момент тя осъзна причина за смъртта на всичките тези войници. Беше ужасна гледка. Всеки един от тях лежеше в локва от кръв, излизаща от главата им. Всеки имаше дупка в главата си, създадена от куршум. Това, което се беше случило бе, че войниците на Esmeralda се бяха самозастреляли, държайки оръжията си наобратно. Но защо? Изглежда те са били под влиянието не само на илюзиите на шефа си, но и на врага. Не е за вярване... Погледна към зловещите бели очи на жената до X1. Имаш същото умение като моето?

X1: Той сякаш ѝ прочети мислите и каза: Не͟ ̵е͟ ̶същот͠о̛.͢. М͢н̀о̡го͜ п̛о̸-̢ра͠з͜лѝч͘но̶ ̸е.҉.̧ ͘Ни̡к̧о̢й ̵н̡е м̸оже д͡а̶ ͟про̡гл͏е͞да ̀п̨ре̧з̸ и͡л̨ю̀з͜ии͢т͠е ̷на͜ ̨м҉о͟е͟т̛о͟ ͟м҉ом҉и͞ч́е.͝.̷.̶

След като видя какво се случи или по - точно разбра, Тай се разпали до толкова, че огънят му направо избута Есмералда леко назад, защото беше станал твърде горещ от гнева му. Макар и бесен, той вледени земята под Х5 колкото да я забави за точно две секунди - толкова, колкото щяха да са му нужни да стигне до Х1 и да го нападне с абсолютно всичко, което има. Проклети да сте...всички вие...!!! Но ти...Погледна към Х1. ТИ НАЙ - ВЕЧЕ! С това, Тай се изстреля бясно към Х1. Той се завъртя във въздуха около тялото си няколко пъти, за да събере мощност за кратко време. - Тай


Тай отприщи най - голямата си експлозия до сега към Х1, главно заради гнева си и заради това, че някой нараняваше Annie пред очите му. Това с лекота го изкараваше извън релси. - Тай