Провинцията

Понякога ще се налага на героите да ходят на места, които не са конкретно в града, а извън него. Вместо да се прави отделна тема за всяко едно ново място (разбира се за някои места като примерно отделни градове може да има, но не е нужно за всички) се пише тук когато героите напускат пределите на града

RWBY - Red Like Roses Part 1


(...)

Имаше силна снежна буря и бе натрупан дълбок сняг. Младо момиче с червено наметало и качулка стоеше на колене мистериозно пред една паметна плоча, близо до ръба на хълма. Вятъра беше силен и наметалото ѝ се вееше буйно назад, а тя не мърдаше поглед от плочата. Не чувстваше ни студ, ни страх. И преди беше идвала тук, но беше отдавна преди години. Тя сякаш очакваше някого.  Зад ярко червената качулка се виждаше само единствено бялото лице на момичето и лека искра от очите ѝ. Те бяха сребърни. Дори и в тази снежна буря, можеше да се забележе кристално чистия сребърен цвят в очите на младото момиче. Но в тези очи не беше изписана вече детска невинност. Нищо подобно. Те бяха притежавани от човек, който упорито търси отговори. Човек, който е напът да извърши грехове и предателства. Това бяха очите на един хладнокръвен убиец, чиито амбиции са да открият истината за този свят, готов да направи необходимите жертви, за да го постигне. Човек, чието съществуване няма как да не промени съдбата на света...
...момичето все още чакаше...




Пред очите на момичето се появи друга фигура, подобна на нейната. Беше на жена с бяло наметало и качулка. Двете се спогледаха за известно време, докато в един момент  сълзи се оформиха и спуснаха по лицето на жената с бялото наметало. Тя съжаляваше... Ясно беше, че двете се познават. Бяха толкова близки сякаш са семейство. Докато жената в бяло ронеше  сълзи, момичето в червено дори не помръдна. Беше безстрашна и силна, но не и безчувствена. Идваше ѝ на момента да прегърне тясно жената пред себе си, но това беше невъзможно и тя добре тъжната истина...



Момичето в червено се изправи. Не беше нито щастлива, нито нещаства. Бяха ѝ се случвали и чудесни и ужасяващи неща, но тя приемаше поравно и двете и не се отричаше от себе си. Беше изпълнена с решителност, но не бързаше. Погледна жената пред себе си сякаш за последно, кимайки ѝ. Веднага след това ѝ обърна гръб и пое в противоположна посока. Върна се от същия път, по който беше минала за да стигне дотук. Пътят, покрит с дървета от двете ѝ страни беше добре познат на момичето. Беше зима и листата на дърветата бяха окапали, заедно с всички цветя, които само преди месец оцветяваха ярко цялата пътека, точно както я помнеше момичето. Но въпреки това, червени листенца от роза се вееха около момичето, сякаш излизаха от червеното ѝ наметало, а не от дърветата
Мистериозната червена фигура продължи да ходи напред, без да се обърне повече назад. Тя вече имаше нова цел...


(0:34-0:54)

Annie: Лежеше някъде и леко се клатушкаше. Беше на превозно средство, по-точно каруца. Опита да отвори бавно очи и веднага след това съжалява - светлината от изгряващото слънце болезнено я заслепяваше. Доста сънлива беше. Най-накрая успя да си дигне кръста и седна по турски. Пред нея беше каруцара, който от време на време биеше камшика на коня. Беше евтина каруца, само с един кон. Огледа се встрани и видя Тай до себе си. Те спаха заедно, един до друг. Бяха прекарали цел ден, заедно, без да се разделят дори за секунда. Имаха пари за по-добра каруца или джип (или нещо подобно), но в това време само един каруцар се нави да ги закарат до селото. Но това не беше странно. За нула време се беше натрупало супер много сняг и всички хора си седяха по домовете. Annie и Тай бяха единствените луди да тръгнат към някакво си забутано село по това време. А след като стигнат до него ги чака още път. Annie си спомняше като малка как бягайки стигаше от вкъщи до селото за има-няма един час, но този път няма да е толкова бързо. Сняг не спираше да вали и пътя до къщата на Annie, който дори не беше толкова път, със сигурност ще бъде затрупан. Гледаше с усмивка към заспалия Тай и с пръсче го докосна по блузата му.

Събуди се бързо, като се прозя и се огледа. Заради ледените си способности беше развил resistance към студа и не му направи особено впечатление докато не се огледа. Бързо си спомни за годините, в които тренираше със своята учителка Ур, която го научи на Ice Make. Усмихна се. Човече...не бях виждал сняг от много време..това наистина навява спомени.. - Тай

Annie: Опа! Събудих ли те? Извинявай, хехе ^^" . Загледа се в пътя. Наистина.. От доста време не бях виждал толкова сняг и всичкото се е натрупало, докато сме спали. Не е за вярване.. Хвана се за раменете. Личеше си, че ѝ беше леко студеничко. Дано стигнем по-скоро..

Забеляза, че на нея ѝ беше студено и бързо я уви с шала си колкото да я стопли малко. Усмихна ѝ се. Няма проблеми! И без това сънувах кошмар! Огледа се отново. Толкова много сняг ми напомня на дните, в които тренирах ледените си умения. Трябваше да бъда гол в студа тогава, хаха! - Тай

Annie: Зарадва се, когато Тай уви шала си около нея. Благодаря ти ^^ . Ще се постарая да не го изгоря без да искам. Опси това май не трябваше да го казва . Опитваше се да го развесели, след като е чула, че Тай е сънувал кошмар. Беше ли страшно?

Хаха, не можеш! Той е направен от драконови люспи и ми е даден от баща ми, Игнийл! Засмя се. Но бързо се натъжи след като си спомни за съня. Честно казано...беше си наистина страшно, йо...Затвори очи, като се опита да се сети отново какво беше сънувал.... - Тай


В съня си, Тай бродеше сякаш в тъмнина, комбинирана с градушка - навсякъде беше пълно със студ, виелица, сняг, който беше почти невидим и беше заменен само и само с тъмнина. Тай ходеше срещу виелицата и му беше адски трудно да се придвижва. Изведнъж обаче, както изкачваше сякаш някакъв хълм, той стигна върха, направи още една крачка и започна да пада сякаш в бездна. Крещеше от страх, защото навсякъде край него беше тъмнина. Не знаеше колко време ще пада, а това го изпълваше с отчаяние. По едно време, Тай падна сякаш на платформа от тъмнина, но за него това падане беше продължило сякаш години. Той много бавно се съвзе и се огледа внимателно.

Ъх...къде...съм...? Първото нещо, което Тай видя беше нищета. Тъмнина. Опита се да си запали ръката, но това не помогна. Той продължи да върви напред без да знае на къде отива. Изведнъж, Тай чу много тъмен глас да изрича думите:

Демон.

Тази дума се повтори поне 30 пъти в ехо, като след всяко едно повтаряне, Тай започна да го боли главата адски много. От 30, станаха 300. От 300 - 3000. Тай не можеше да издържа повече, като се хвана за главата и падна на колене, като почна да крещи.

АААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!!! СПРИ!!! НЕ СЪМ ДЕМОН!!!!! СПРИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ!!!!!!! СПРИИИИИИИИИЯАВТЖОАОНВТЖГАНОЖГЯАОНЖОЯАО..

Изведнъж, съзнанието му изключи.

Щом Тай в съня си отново отвори очи, той беше на същото място. Но този път, пред него стоеше огледало. Огледало, в което той видя нещо, което го накара да се изплаши хипер много..

Какво вижда Тай:

Тай веднага се стресна сякаш беше на прага на смъртта и отскочи назад след това, което видя в огледалото. Но той просто се блъсна в друго огледало, което след като погледна имаше същото негово отражение. Хъх...?! КАКВО ЗНАЧИ ТОВА??!!?! Погледна ръцете си, които бяха сякаш различни..

ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!!!!!!!!!!!!!!!!!

Чу се чупене на стъкло сякаш. Всички огледала изчезнаха, като Тай вече изглеждаше нормално, но пред него стоеше същият индивид, който той видя в огледалото. Стоеше самият Тай.

К-какво си ти...?! Попита разярено Тай, посочвайки нещото, което стоеше пред него. Толкова страх, Тай никога не бе изпитвал. Но страхът му се умножи десеторно щом чу отговора...


Целият свят започна сякаш да се тресе в съзнанието на Тай. Той се хвана за главата и падна на колене.

Н-не може да бъде!!! Но аз...аз съм...чо- Думите му бяха прекъснати, като навсякъде започна отново да кънти думата "Демон". А пред Тай отново се появиха огледала. Но този път...в тях той виждаше целият си екипаж. Това сякаш го изпълни с надежда...той обича своят екипаж повече и от самия себе си. Но Тай не знаеше....

че надеждата винаги носи след себе си отчаяние.



В огледалата, Тай видя как той самия избиваше целият си екипаж безмилостно. Без нито капка съпричастие за смъртта на всеки един от тях. Виждаше как той самият посяга на живота на тези, които са най - близки за него. Виковете му не спираха. Той просто искаше това да приключи. В ръката му се сформира сякаш демонично копие, което той заби в сърцето си...или поне така си помисли. Тай нямаше сърце в тази форма. Копието мина през дупката, която я имаше в гърдите му.

Той нямаше сърце. И заради това не изпитваше никакви чувства.

Клането продължи докато на последното огледало той не видя и любимия си човек, Annie. Нещо немислимо мина през ума му, но точно тогава, целият този кошмар свърши щом той бе ощипан по бузата именно от самата нея. Тай съжали, че си спомни за всичко това, като в очите му се виждаше огромно количество страх..

Annie: Да ти кажа и аз се бях онесла в някъв дълбок сън, ама вече не мога да си го спомня. Единствено си спомням, че поради някаква причина имах сребърни очи. Странни работи, а- ? ^^" Кихна сладко през шала. Брр, трудно ще свикна с този студ. Не си спомням някога да е имала подобна студена зима точно тук.

Хаха..поне не съм сънувал само аз..Огледа се отново. Дали сме близо, йо...? Изглежда като доста самотно място, далеч от другите градове... - Тай

Annie: Не се безпокой на правилния път сме. Познавам тези гори като длантите си. Нямаше как да не опътя ПЕРФЕКТНО каруцаря ни, хехе. Посочи с ръка далечината. Ето виж! Там е селото, за което говорих! Едвам, едвам се виждаха няколко къщурки от селото в далечината на хълма. Ето там ще ни закара нашия човек. Моята къща се намира само на един час път от селото, хехе. Както вървят нещата днеска ще стигне-

Каруцарят: Не се надявай напразно, момиченце. В таа виелица се съмняям да оцелеете въобще. Кои сте вии пък луди хора, че ще ходите в няква забутана на майната си къща? Не моа ва разбера просто.

Засмя се. Не се тревожи, чиче! Мога да те опътвам! Да знаеш, моят баща е всъщност истински дракон и заради това имам много добро зрение! - Тай

Каруцарят: Не мерси, ще се оправя и сам до селото и след това ва остаам сами, вас лудите глави, да се оправяте. Наби камшика, че да свърши работата си по-бързо. Дииий!

Annie: Сви се на къмбо до Тай и се надяваше поне малко да се стопли така. Беше се замислила нещо и изглеждаше много сладко с шала на Тай.

Сгуши я в себе си колкото да ѝ е топло. Нацупи се. Игнийл е истински, йо...някой ден, всички ще ми повярват.. - Тай

След няколко часа, най-накрая героите стигнаха до селото. Както се и очакваше хората там се бяха прибрали по къщите, зареди виелицата и Annie и Тай нямаше къде дори да хапнат, а ги очакваше труден път по пътеки, които дори не могат да се нарекат пътеки, покрити с поне 30 сантиметров сняг. Но това далеч нямаше да спре Annie от целта си. Тя по-скоро се почувства виновна, че позволи на Тай да дойде с нея в този труден път.
Annie: След като изпратиха каруцаря, тя погледна със сериозно изражение Тай, Тай, сигурен ли си? Това е последния ти шанс да се откажеш. Изглежда ни предстои труден път, през гори и хълмове. Също така не сме особено богати на храна в момента. За две думи опасно е. Но аз трябва да го направя! ..и знай, че не те задължавам да дойдеш с мен.

Тай дълго време се позамисли, но след като вече прегледа цялата ситуация в главата си, беше взел своето решение. Усмихна се на Annie. Окей, отказвам се!....Не, сериозно, мислиш ли, че ще те оставя сама в този студ, йо? Колкото и трудности да има пред нас, поне сме двамата. Така че, не се притеснявай, че съм тук. Даже ми е приятно, че не съм гол на този студ както едно време! - Тай

Annie: Зарадва се и с щастлива усмивка гледаше към Тай. Благодаря ти, Тай..! ...почакай, гол?! Тай, май ще имаш доста да ми разказваш по пътя. ^^

Така двамата "луди", по думите на каруцарят, тръгнаха да газят в дълбокия сняг по горите и хълмовете, за да стигнат някакво място, където преди е имало къща. Както върви времето, вероятно ще им отнеме цял ден за да стигнах до там, но поне пък са си двамата.

Надникна към името на корицата, като наистина му прихвана вниманието. Хей...това наименование...познат ми е..и съм сигурен, че и на теб.. - Тай

Annie: Всъщност тази легенда.. за пръв път я чувам ^^". Взех книгата от библиотекаха на майка ми. Предполагам си има причина майка ми да пази подобна книга. Реших, че е важно, за това започнах да я чета и до сега научих доста интересни неща за този т.н. "Samurai-Killer".

Наистина ли...? Разкажи ми! Чувал съм много истории! Дали са истински според теб? - Тай

Annie: Чесно казано ми се ще да не са истински.. Доста са си страшнички. Както и да е. Ще резюмирам това, което прочетох..:



Червенокосият Самурай-Убиец (Red-Haired Samurai-Killer) е мистериозна фигура, която съществува от над 15 години. Известни са поне стотици хиляди случай на убийства, които най-вероятно са извършени от този самурай. Вероятно умишлено, но всичките му жертви са влиятелни хора, заедно с техните bodyguard-и. Все хора, които трупат пари и власт и се опитват да се преструват на Бог. Не са ясни мотивите на този мистериозен самурай, но е очевидно, че мишенито му не са случайни хора. Но каквото и да се говори, той е убивал много невинни хора, за това е един от най-големите престъпници в света. Съществува награда за главата му, която постоянно расте и даже вече е минала по стойност, наградите за главите на хората от терористичната организация TRASH GANG. Също така съществува предположение, че той е член на тази организация, но няма как да бъде потвърдено, тъй като винаги е бил сам и никога не е носил "TRASH" маска. Съществуват много рисунки и снимки на самурая от хора, които са оцелели, след като са го видели, което довежда до мисълта, че този човек не се крие от обществото. Той не цели премахването на свидетелите, което иначе би довело до още повече невинни жертви. Прякорът му изцяло описва визията му. Той изглежда като традиционен самурай и оръжието му винаги е било една единствена катана. Също така той се облича в традиционни за самурайте дрехи, а на главата си носи бамбукова шапка, която закрива лицето. Наричат го "Червенокосият самурай" или "Самураят с кървавата коса" не случайно. Очевидци описват, че косата му наистина е ярко кърваво червена, което спира дъха на всеки, който се загледа в нея. Същестува и мит за косата му, който разказва за това, че при ранните му убийства преди 15 години, неговата коса всъщност е била черна на цвят, но след безкрайните убийства, които е извършил, косата на самурая е попила достатъчно кръв, че се е оцветила трайно в червено.

Red-Haider Samurai:

Annie: Чесно казано външния вид на този човек много ми напомня на един човек и точно това ме притеснява..

Човечееее...побиха ме тръпки! Засмя се. Наах, това са легенди, йо. Според мен са пълни измишльотини, но ако се окаже истина, ще се радвам да се бия с него! - Тай