Къщата на семейство Rose

by **-bAzikA-** Пон Юли 20, 2020 7:21 pm

Това е къщата на семейство Rose, където са живеели малката Annie Rose и Kristina Sparks, заедно с майка им Sara Rose и баща им Saiba Rose. Тя се намира на изолирана поляна, оградена от горички, като най-близкото село е на около един час път. За съжаление по време на инцидента, който Annie без да иска запалва къщата със силите си, тя изгаря и остава само пепел и отломки от нея.

by **-bAzikA-** Пон Юли 20, 2020 7:24 pm

10.12.2024
(сутринта)

Провинцията (Beacon) > > > Къщата на семейство Rose
(Annie, Ty)

Annie и Тай най-накрая стигнаха до къщата на Annie. Е, или поне каквото е останало от нея. Трудно е да се каже, че някога тук е имало къща, понеже всичко беше затрупано в сняг. Annie огледа мястото отдалеч и я обхвана носталгия. Гледаше с нито тъжен поглед, нито щастлив. По-скоро изглеждаше сякаш се подготвяше духом да пристъпи напред.

Annie: Е, това е. Къщата беше двуетажно, но както виждаш нищо не е останала от нея. Ще трябва да се поровим в снега и ще видиш, че тук наистина е имало къща. Пое си дълбоко въздух и тръгна напред.

by BGDodpul Пон Юли 20, 2020 7:27 pm

Не се тревожи, йо. Вярвам ти, че е имало и без да ми трябва да проверявам. Засмя се колкото леко да я окуражи, като тръгна след нея. - Тай

by **-bAzikA-** Пон Юли 20, 2020 7:30 pm

Annie: Клекна и започна да рови нежно с ръка снега. Уверяваше се, че се намира точно в центъра на къщата. Когато видя една стара фибичка за коса, тя разбра, че е на правилното място. Тази фиба ѝ беше подарена от майка ѝ и дори да не е кой знае какво, за Annie значеше много. Ето къде си била, хех.. Усмихна се за кратно, но след това зае решителен поглед и се изправи. Погледа към Тай и му каза: Тай, ще използвам пламъците си, за да разкарам снега. Знам, че не са опасни за теб, но те съветвам да се отдръпнеш. Да не се изкушиш и да си хапнеш, все пак.

by BGDodpul Пон Юли 20, 2020 7:31 pm

Почеса се зад врата. Щом настояваш, йо. Не че ям от чужди пламъци без разрешение..не е морално! Освен ако не е на живот и смърт, хехе. Отдръпна се. - Тай

by **-bAzikA-** Пон Юли 20, 2020 7:35 pm

Annie: Усмихна му се, след като чу шегата и след това си съсредоточи енергията. Изведнъж удари с юмрук земята и отприщи колкото може пламъци, които разтопиха мигновенно снега. Откриха се всички отломки от къщата. Бяха цяла купчина и бяха разпилени навсякъде. До тук добре.., след трудната част. Annie се огледа внимателно, след това погледна още един път Тай, сякаш иска да му заема самоувереността. След това Annie клекна по турски и се съсредоточи дори повече. Дано проработи...

by BGDodpul Пон Юли 20, 2020 7:38 pm

Погледна към нея. Нещо конкретно ли търсиш, йо? Мога да помогна в търсенето. - Тай

by **-bAzikA-** Пон Юли 20, 2020 7:54 pm

(0:00-1:00)

Annie: Погледна към Тай, след като чу въпроса му.

Да...
Всичко...

След като каза това, тя бавно затвори очи и постепенно енергия започваше да излиза от нея. Очите ѝ, въпреки че бяха затворени, светеха през клепачите ярко в жълтеникаво. С длантите си докосна земята и прехвърли енергията си в нея. Всяка отломка наоколо всякаш биваше обвиване в енергията на Annie и започваше да свети, точно като очите ѝ. Навсякъде започнаха да премихат огнени изкри. Annie намръщи лицето си, всякаш това, което правеше беше доста трудно и натоварващо. Все пак, тя предаде енергията на голяма площ около себе си, всякаш ползва En и се опитваше поради някаква причина да го задържи. Annie стана още по-сериозна и изкрите започнаха да преминат още по-ярко и по-често. Изведнъж се леки признаци на огън се показа, но страннот беше, че отломките бяха вече изгорели и нямаше начин да се запалят. Но въпреки това, пламъците се усилиха и в даден момент, докато Тай наблудаваше случващото се, ще разбере, че Annie прави нещо необичайно. Когато погледне към изгорелите дъски, те започваха да горят, но сякаш започнаха да си връщат старата форма. А пламъците, пламъците горяха по много странен начин. Това щеше леко да озадачи Тай. Какво всъщност правеше Annie в този момент, не беше все още ясно.

by BGDodpul Пон Юли 20, 2020 8:01 pm

Гледаше първоначално озадачено към нея, но после ѝ се усмихна. Уха...сега разбрах вече каква е идеята ти. Наистина си задобряла, хаха.. - Тай

by **-bAzikA-** Пон Юли 20, 2020 8:33 pm

(1:00)

В този момент, от Annie започваше да излиза огромно количество енергия и всичко около нея плавна в буйни пламъци. Annie рязко отвори ярките си жълти очи и погледа случващото се. Видя толкова позната картина и си спомни за онзи ужасен инцидент. Тогава беше сама на 10 години, но преживя най-ужасния си ден в живота си. Очите ѝ блестяха ярко, точно като на снимката. Тези времена в тази къщата, малката Annie живееше с майка си и сестра си, но повече от всичко на света искаше да се види отново с баща си. Тя непрестанно тренираше уменията с меча си, именно за да може да го впечатли, когато се върне. Но тя не разбираше, защо не се връща, а отговори от майка си не намираше. За това тя се разстрои на майка си и един ден - на рождения си ден, когато най-много очакваше, че баща ѝ ще се върне, поне за да ѝ честити, той не се върна, а майка ѝ така ѝ не ѝ обясни защо. Разкрещя ѝ се.

===========================================================================
Малката Annie: Към майка си. ...защо..? Защо!? ЗАЩО?!? ЗАЩО?!? ЗАЩО?!? ЗАЩО?!? ЗАЩО?!? ЗАЩО?!? Гледаше я с омраза в очите си. За съжаление, тогава малката Annie не осъзнаваше, че последния ѝ разговор с майка си, ще бъде кавга. И до ден днешен тя се самосъжаляваше и мразеше за това. ЗАЩОООО????????? Защо татко не си идва? Защо винаги отбягваш въпросите ми? ... защо... Разплака се и погледна надолу. Този път наистина очакваше след като се разкрещя наистина очакваше отговор. Погледа отново майка си и беше сигурна, че ще го получи.
Sara: Падна на колене. Беше съкрушена от поведение на дъщеря си. Плачеше. За пръв път Annie ѝ се беше разкрещявал и сега я гледаше с омраза както никога до сега. Точно когато Annie очакваше майка ѝ да отвори уста и най-после да отговори на въпросите ѝ, Sara сложи ръка на устата си и се разплака още повече. Съжалявам, Annie... Не искам никога повече да виждаме този човек... този убиец...
Това беше момента, в който Annie направи своя най-голям грях. Тя отприщи своите най-буйни пламъци по това време и изгори всичко наоколо, включително къщата и майка си...
===========================================================================

(0:00)

Annie започна да левитира във въздуха от толкова много енергия. Тай едвам я забелязваше в буйния пожар. Всички отломки, започнаха да се издигат във въздуха, заедно с нея. Пламъците сякаш "лекуваха" къщата. Не. Не можеше да се опише по този начин. Всякаш Тай наблудаваше как къщата изгаря в буен пожар, но наобратно Да, точно така. Сега той можеше ясно да забележе и да разбере. Всъщност странното на пламъците бе, че те горяха на обратно. Това беше наистина удивително. Но как въобще нещо подобно е възможно. Струваше си да я попита, след като приключи. Толкова много път биха до тук, че дано всичко мине гладко и Annie да се справи и да намери това, за което е дошла.

Annie: Получва се. Получава се!!! Почувства щастие и облекчение, но не наруши концентрацията. Тя се справяше отлично. Тя достигна до своите пламъци, които в миналото изгориха къщата и започваше да ги връща назад. Горяха по абсолютно същия начин, но наобратно. Но как е възможно въобще нещо подобно? Причината за това също можеше да обясни как поколенията от семейство Rose си предаваха пламъците на от поколение на поколение. Информацията в тези пламъците винаги се запаметявала през цялото време. Така всяко следващо поколение има по-силни пламъци. Това е нещо, което Annie наскоро беше разбрала или по-скоро си беше спомнила. Тя научи за това от баща си преди няколко месеца, когато тренираше с него в Morugaya Jungle. Но поради някаква причина спомените ѝ от тогава са много мътни и объркани, но поне успя да си спомни за този разговор баща си, където ѝ обяснява, защо Annie има потенциала да спаси майка си. Последен напън! ЩЕ СЕ СПРАВЯ!!!! Имаше шанс в момента, пламъците изгорели тялото на майка ѝ да се върнат, заедно с изгарянията ѝ, но дори Annie не беше толкова голяма оптимистичка. За да се случи това тялото на Sara трябваше да наоколо и да абсорбира от енергията на Annie, но дори и това да се случи, нямаше гаранцията, че това умение щеше да върне човек от смъртта. Всъщност на Annie ѝ звучеше абсурдно, за това го отписа като вариант. Истинската причина, да положи толкова усилия, да си върне къщата беше съвсем различна. Тя искаше да влезне в библиотеката на майка си, където Sara прекарваше по-голямата част от времето си. Ако семейство Rose има така историята, там трябваше да има нещо. Все нещо, което да ѝ бъде полезно. Да научи повече за семейството си, за майка си и за причината за поведението на Сайба (да се присъедини в тетористична организация, уж за да спаси жена си.)
Annie: Вече можеше да се види очертанията на къщата, която все още гореше буйно. През пожаря, Annie погледна Тай и си спомни за онзи ден на инцидента. След като Annie беше отприщила своите сили и погубила майка си, малката Kristina тъкмо се връщаше от гората и носеше дърва на ръце, но когато видя пожара и погледа ѝ се срещна с този на Annie, която държеше изгорялото тяло на майка си, Kristina падна на колене и изпусна всички дърва. Annie помисли Тай именно за Kristina, но това вече беше минало. Тя изгуби не само майка си, но и сестра си. Не знаеше въобще дали ще я види отново. Annie затвори очи за последно и разкара всички странични мисли и спомени от главата си. Съсредоточи се за последен напън и успя да върне цялата къща по старумо. Справи се отлично. Annie се намираше на входа на къщата и се обърна към Тай. От окото ѝ падна капка сълза. Тя самата не можеше да повярва, че се справи. Тай..., аз успях!

by BGDodpul Пон Юли 20, 2020 8:38 pm

Усмихна ѝ се след като видя успешният резултат от всичките ѝ усилия, като отиде до нея и я потупа по рамото. Не съм се и съмнявал, йо. Наистина готин трик! Замисли се. Дори аз не успях да му схвана цаката. Някой ден ще трябва да ми обясниш как става! Засмя се. - Тай

by **-bAzikA-** Пон Юли 20, 2020 8:40 pm

Annie: Хаха! Прегърна го. Annie беше супер щастлива, че не можа да се сдържи. Да ти кажа чесно и аз не съм напълно сигурна как се справих, но важното е, че УСПЯЯЯХ!!! УРАА!!! След това се обърна и си пое дълбоко въздух. Подготвяше се да влезне отвоно в къщата. За пръв път от 7 години насам. Да вървим, Тай. Хвана го за ръка, за да му заема отново самоувереност. Искаха заедно да направят крачката напред и да влязат в къщата.

by BGDodpul Пон Юли 20, 2020 8:47 pm

Успя, защото вярваше в себе си и целите си, йо. Хвана я за ръката, като кимна към нея. След теб.. - Тай

by **-bAzikA-** Пон Юли 20, 2020 9:06 pm

Annie: Също му кимна и направи първата крачка напред. Двамата отвориха вратата и влязоха вътре в къщата. Голяма носталгия обве Annie в този момент. П-прибрах сеее... Въпреки, че излизаха сълзи от очите ѝ, тя се усмихваше. Плачеше от щастие. Н-не мога да повярвам... Аз наистина се завърнах. Ах, всичко е точно както преди. Annie с удоволствие разглеждаше къщата. Беше изключително подредена и чиста. Влязоха във всекидневната, след това в кухнята. Тук, баща ми и майка ми ме учеха да готвя. Взе няколко прибори в ръцете си и внимателно ги огледа. С тези прибори сме се хранили. Винаги са изглеждали толкова красиви и чисти. Къщата беше скромна, но обзавеждането беше доста впечатляващо. Приборите бяха скъпо окрасени. Личеше си, че тук не живеят бедни хора, въпреки всичко. Annie най-накрая реши да се насочи към най-важното място - библиотеката. Именно причината да се върне чак дотук бе за да може отново да влезне в нея. Тя беше пълна със стари книги, както и с детски приказки и легенди. Същите, които майката на Annie ѝ четеше всяка вечер преди лягане.

by BGDodpul Пон Юли 20, 2020 9:56 pm

В мига, в който влезе в къщата, Тай получи огромен nostalgia hit точно както Annie. Човече...учителката ми...имаше почти същата къща, йо...Тай наистина много се натъжи в този момент, защото си спомни за едни от най - хубавите и едновременно тъжни дни в живота си. Дни, които никога няма да може да си върне. Винаги се чувстваше виновен когато се спомене името на учителката му или види някой, който владее Ice Make. Веднага като огледа къщата заедно с Annie, той се насочи към библиотеката. Тогава, сякаш съзнанието му се пренесе в друго пространство, което само той можеше да усети.

Или поне така си мислеше.

Беше в нещо като празното пространство от съня си. Но този път, вместо тъмнина, навсякъде имаше светлина. Виждаше се всичко. Тай се намираше в къща. Но чия беше тази къща, дори той не знаеше. Или по - скоро не искаше да узнава, защото щеше да се разчувства. Истината беше, че Тай знае чия е тази къща - на учителката му, научила го на Ice Make и на куп житейски уроци - Ур, чието истинско име е Frost. Известна с кърваво-червеният ѝ лед, съдържащ собствената ѝ кръв, Ур беше чувствителна жена, която беше притърпяла тежка загуба - загубата на собственото си дете. По нейните думи, това е най - болезненото чувство за един родител. Като малък, Тай не разбираше защо учителката му беше тъжна понякога, но сега го разбра..това наистина го натъжи.

Човече...искам да ѝ помогна...но вече е късно, йо...Погледна към Annie в истинския свят, която озадъчено разглеждаше книгите из библиотеката. Една от книгите случайно му направи впечатление, като протегна ръка към нея. В неговите очи, тя сакаш светеше и се открояваше от останалите книги. Но Тай не можеше да я вземе поради някаква причина..тогава, в съзнанието му се появи един наистина неочакван гост..(insert The Third Hokage's voice.)

Тай! Какво става..? Какво съм те учил да правиш когато си тъжен? Спомни си, хайде..

Този глас беше до болка познат на Тай. Беше Игнийл. Но какво прави Игнийл тук..? Тай наистина беше объркан. Не беше чувал този глас сякаш от десетилетия насам, или поне така се чувстваше.

Игнийл..? Игнийл! Това си ти! Потупа го по главата. Наистина си ти...Натъжи се още повече. Но усещам, че не си до мен физически... - Тай
Глупаво момче! Блъсна го леко с муцуната си. Какви ги вършиш? Нима си забравил кой си? Ти си син на великият ИГНИЙЛ!! Ти си бъдещият драконов крал! Ти си този, който ще отвори една нова страница за нас, драконите, и ще върне нашето величие обратно на земята. Ти си...

Моят син.

Тези думи наистина удариха Тай надълбоко. В момента, той беше тъжен, защото искаше да върне щастието на учителката си в задгробния живот. Искаше да намери дъщеря ѝ, която уж била мъртва...но Тай не искаше да признае, че това може би е напразна надежда. Ами ако наистина дъщеря ѝ е мъртва? Тогава може би всичко е загубено..

Внезапно, образът на Игнийл изчезна от главата на Тай. Той сякаш беше прегърнат от малко момиченце, което му се стори много познато. Имаше същото изражение като на Annie. Да, това сякаш наистина беше тя като малка. Разбира се, всичко това се случваше в главата на Тай. Това малко момиченце всъщност трябваше да напомни на Тай защо той изпитваше цялата тази носталгия. Изведнъж, в истинския свят, той протегна ръка към книгата и прочете нейното заглавие на ум..

"Remember who you were. By Frost Ultear.."

И това беше моментът, в който Тай осъзна нещо много, много важно...

Тази книга....тази книга..! Бързо я разлити, като видя почерка ѝ. Беше едно към едно с този на учителката му. Разлитваше без да спира. Щом стигна до последната страница, на нея имаше залепена снимка на това малко момиченце, носещо роза. А до нея...имаше снимка на нейната пораснала версия. Едно към едно с визията на Ур...и тогава, лампичката на Тай светна.

Жива е...дъщеря ти, Ур! Жива е...! Жива е!! От щастие прегърна Annie, която помогна на Тай да осъзнае нещо, което трябваше да осъзнае преди 7 години. С допира си, Annie сякаш почувства и видя всичко, което Тай изпита, незнайно как. Сигурно беше дело на Игнийл, кой знае. Annie...моята учителка живееше в дом като твоя...и сигурно заедно с малката си дъщеричка е живяла щастливо...но един ден, тя изчезна! Ур си помисли, че дъщеря ѝ е умряла...но съм сигурен, че не е така! Щом видях какви усилия полагаш да се върнеш в миналото...не мога да стоя така, йо! Погледна през прозореца тъй като усети, че бяха наблюдавани. И тогава, Тай зърна за секунда...като че ли и самата Ур, която ги наблюдаваше иззад дърво от далеч, но щом усети погледа на Тай, тя се скри отново и побягна. Но това не беше Ур...Тай знаеше, че учителката му отдавна е станала на лед. Това...беше нейната дъщеря. От плът и кръв. А заглавието на книгата съдържаше нейното име - Ultear. (сълзата на Ур) А как книгата се беше озовала там беше същинската мистерия...

А момичето, което ги наблюдаваше, щом се отдалечи, извади от робата си червен кристал от лед и погледна изражението си в него..

"Тай Фулбастър..Annie Rose...вие наистина сте уникални..дано някой ден съдбата ме срещне с вас..."

by **-bAzikA-** Пон Юли 20, 2020 10:17 pm

Annie: Тай. Усмихваше му се. Радвам се, че е имала някаква ползва, че дойде с мен. Наистина много се радвам, хехе. ^^ Погледна го в очите. Вярвам, че един ден ще я намериш. Знам, че един ден съдбата ще ви събере заедно. Не знам много за тази Ур, но съм сигурен, че е невероятна. Почувствах го в думите ти. Това означава, че дъщеря ѝ също ще е невероятен човек. Даже с удоволствие бих се запознала с нея.
След това Annie продължи да търси някакви конкретни книги. Ако Тай я пита какво точно търси, за да ѝ помогне, тя ще му отговори: "Търся писма, книги, бележки, каквото се сетиш, но да са писани от майка ми или някой дргу член на семейство Rose. Каквото и да е. Трябва да има нещо!" След десетки минути търсене Тай щеше да намери нещо като откъснат, сякаш от книга, лист хартия, а отгоре пишеше:

"Глава Трета - Невъзможният избор."
От Evelyn Rose

by BGDodpul Пон Юли 20, 2020 10:22 pm

Хаха...наистина ти благодаря, че мислиш така...със сигурност ще намеря момичето, което направи Ур щастлива. Заедно ще успеем! Тай продължи да рови из купчината книги, като намери изведнъж откъснаст лист. Учуди се от това, което прочете на него, като знаеше за фамилията Rose, но не и за Evelyn все още. Хъх? Това е странно...до колкото помня, майката на Annie се казваше Sara. Ей, Annie...Погледна към листа, като се консултира с нея. Коя е...Evelyn Rose..? - Тай

by **-bAzikA-** Пон Юли 20, 2020 10:33 pm

Annie: Хъх? Погледна в шок към Тай и веднага притича до него да види листа. Evelyn Rose? Наистина тя го е писала? Погледна към Тай. Тя моята баба. Разбрах, че е починала малко сред раждането на майка ми. Била е невероятна жена. Силите ѝ са били недостижими или поне така съм чувал. Всъщност не знам почти нищо за нея. Погледна отново към листа и се замисли. Този лист не е откъснат от книга. Писана е на ръка. Това трябва да е почерка на баба ми. Хм.. Според мен, това са чернова на книга. На нейна книга, която вероятно трябва да се намира тук! Това е трета глава, значи има преди това. Annie очакваше да намери книгата на Evelyn тук рано или късно, но беше много нетърпелива. Без да прави опити да я потърси, тя започна да чете черновата за третата глава на въпросната книга, без да е чела първа и втора.

"Глава Трета - Невъзможният избор."
От Evelyn Rose

Зад Elizabeth Schnee се криеше тъжна история за една все силна жена, която отчаяно се опитваше да спаси бъдещето на Земята. Напълно сама, тя не се отказа от целта си, дори и след като бе отхвърлена от всички други нации. Това беше и причината тя да се превърне в чудовището, което започна великата война между четирите нации. Ние сме виновни! Ние сме отговорни за отключването на тази нейна страна, копняща за власт и сила. Ако бяхме й повярвали и съгласили да изпълнем нейния план - планът за голямата чистка, всичко това нямаше да се случи. Войната, погубила безкрайно много животи, нямаше да се състои, а бъдещето на Земята няма да бъде застрашено от по-висши сили, някъде в космоса. Тя беше човекът, способен да спаси света! Не аз или който и да е, а тя! Именно тя беше информираната и само тя знаеше какво ни предстои ако не направим нещо. Но уви, съдбата не беше на нейна страна, не беше на страната на човешката раса. Elizabeth Schnee се замозабрави. Голямата отговорност, войната, която тя водеше вътре в себе си през цялото време, въпросите, кое е правилно и кое не - всичко това я погуби. Тя загуби себе си. След пробуждането на демоничната енергия в себе си, тя получи невъобразима сила. Тя вече не беше същата. Не беше жената, която щеше да спаси бъдещето на света, а напротив - щеше да го унищожи. Тя копнееше за още повече сила и власт. Тя ... се превърна ... в Megalomaniac ... Това беше моментът, в който тя коренно се промени и в който човечеството загуби единственият си шанс да оцелее. Но съжаление никой не знаеше за това. Целият свят се беше обърнал срещу нея и вече беше твърде късно да се направи нещо. Стотици хиляди животи срещнаха своя край и това няма как да бъде поправено. И сега, когато целият свят е покрит с нейният демоничен лед, аз съм тази която трябва да направи избора. Да сложа край на живота й, сега, когато е отслабена или да се предам и да оставя човечеството в ръцете на съдбата. Кое е правилно и кое не, нямаше как да знам. Хах..., сега вече разбирам как се е чувствала. Какво е изпитвала, когато е трябвала да направи своя невъзможен избор. И сега осъзнавам - правилен отговор не съществува. Никога не е. Но въпреки това аз трябва да направя своя избор. Така и направих - изправих се на крака! Всички ледници около мен се топяха в огньовете ми. Огън, който съм наследила, заедно с огромна отговорност. Огледах се наоколо. Навсякъде виждах едно и също - ледник до ледник. Целият свят бе заледен от нея. Навярно аз съм единствената, освободила се от този леден затвор, както и съм тази, от която зависи бъдещето на човечеството. Тръгнах смело напред. Напред към врага. Отидох да победя отговорната за текущото положение на света - именно самата кралица Elizabeth Shnee. С последни сили се изправих срещу нея и я победих. Победата беше сигурна, само изборът трябваше да направя. Да се доверя на нея или на човечеството. И аз направих своя избор - доверих се на човечеството. Elizabeth Scnhee вече не беше сред живите. Аз я убих. Сега, когато съм взела своя решаващ избор, нямаше връщане назад. Трябваше да продължа напред. Тръгнах по света на мисия, да отмразя човечеството. Мислих си, че ако всички заедно се изправим срещу тази грозяща опасност, може пък и да се справим. Изпълвах се с надежда и се замозалъхвах през целия път, че съм сторила правилното нещо. Но истината беше ясна, както на нея, така и на мен, ние никога не сме знаели кое е правилно и кое не.

Evelyn Rose:

Elizabeth Schnee:

by BGDodpul Пон Юли 20, 2020 10:39 pm

Учуди се от това, което прочете заедно с Annie. Не знаеше дали е истина или фикция, но нещо му подсказваше, че нещата, които са написани на листа имаше голяма вероятност да се окажат истина. Уау...светът е бил замразен...? Игнийл..нито Ур не са ми споменавали за това...йо Annie! Това истина ли е?! Звучи твърде нереално! Сигурно има още страници наоколо...трябва да разберем повече..! Тш...онази огнена жена...Спомни си за битката със Cinder и разговора, който имаше с нея. "Последните два demon slayer-и отдавна са мъртви"...бяха нейните думи..може би..това наистина е реалност..само един леден убиец на демони би могъл да замрази толкова голямо количество земя, йо...и за това..са виновни силите на баща ми..? Едва ли е така..има нещо повече! Няма как баща ми да е сътворил такъв грях! Тази жена сигурно е била корумпирана от много повече демонична енергия от колкото той беше..! - Тай

by **-bAzikA-** Пон Юли 20, 2020 10:47 pm

Annie: Не е за вярване... Annie беше в шок. Това е писано от баба ми. Когат е писано това? Пише ли някъде година? Хъх! Ето! В края на страницата с дребен шрифт бе написана дата. Annie присви очи и го прочете бавно. "20 септември 1940 година." Хъх..? 1940 година? Това не е ли последната година от Великата Война Между Четирите Нации? Войната срещу Elizabeth Schee и ледената ѝ армия? Баба ми е участвала в тази война? И още повече, тя е победила кралица Elizabeth? Annie беше в шок след прочетеното и остана безмълвна за една минута. След това погледна към Тай. Тай.. трябва да намерим тази книга.. На всяка цена!

by BGDodpul Пон Юли 20, 2020 10:54 pm

Кимна. Разбрано...трябва да разберем още за тази история...звучи ми твърде нереално, йо...но думите на онази огнена жена ме карат да мисля, че всичко това се е случило и е истина! Изведнъж, страх обвхана Тай. Цялата тази история му се стори налудничева, но малко по малко, той започна да навързва нещата... Йо...Погледна към ръката си, която съдържаше демоничният му марк, след което погледна изплашено Annie. Не искам да си го помислям, но...ами ако се окаже, че и аз владея такива сили..? Ако излезне извън контрол..? Ако тя наистина е била убиец на демони..дали това не е моята съдба? Не искам да си помислям..какво би могло да стане ако силите ми излязат извън контрол...Отмести косата на Annie зад ушите ѝ и я помилва. Не искам..да те нараня..Сълза му потекна от окото. - Тай

by **-bAzikA-** Сря Юли 22, 2020 10:16 pm

Annie усети притеснението на Тай. Тя добре осъзнаваше, че Тай се притеснява за нея и не иска да я нарани. Annie добре познаваше това чувство, защото тя също го изпитваше към Тай. Тя също се притесняваше да не отприще пламъците си в гняв и да нарани Тай, точно както се е случило с майка ѝ. Особено сега, когато знае колко могъщи и опасни могат да бъдат те, след като са били наследявани от поколение на поколение. Всеки път когато се замисли за това, тя сякаш визуализираше образите на предишните собственици на пламъците, като започваше от майка й, Sara Rose, баба ѝ, Evelyn Rose и продължава с други членове на семейството, които не познава. Тях, тя си ги представяше като сенки, тъй като не знаеше как изглеждат, но ясно виждаше цяла редица от хора, зад себе си, които са носили също тази отговорност, която сега Annie е наследила.

Annie и Тай продължиха да търсят за други писания от Evelyn или от Sara, но безуспешно. По едно време нещо направи впечатление на Annie. Библиотеката беше любимото място на майка ѝ. Тя се грижеше за нея, почистваше я, подреждаше я и въобще прекарваше голяма част от времето си там. Толкова е подердена, че когато Annie се загледа по рафтовете, тя забеляза няколко дупки, сякаш липсват няколко книги. След още 15 минути търсене, тя започна да се отчайва и предположи, че тези книги липсват, сякаш някой ги е взел. Това трябва да се е случило преди къщата да изгори преди 7 години. Но кой? Annie започна да прави последна обиколка на библиотеката.

by BGDodpul Сря Юли 22, 2020 10:23 pm

Въздиша от отчаяние, че не можеше да намери нищо. Облегна се на стената, защото си мислеше, че няма нищо вече. И тук няма каквото и да било...имам чувството, че преобърнахме всичко наопаки в търсене на улика. Може би нищо не е останало, йо...ти как мислиш? - Тай

by **-bAzikA-** Сря Юли 22, 2020 11:27 pm

Точно, когато Annie бе напът да изгуби изцяло надежда и да се откаже, тя намери друга хартиика, подобна на черновата на баба й, но се намираше вътре в една от книгите с приказки, които Anniе добре помнеше. Annie се замисли, какво би правила подобна хартиика в подобна книга и когато осъзна от кого е написана тя се изпълни с радост. Нямаше грешка. Това бе почерка на майка ѝ. Да не говорим за факта, че хартииката се намираше в една от книгите с приказки, които тя бе чела на Annie. Само Annie би отворила подобна книга и това пряко говори, че някой нарочно е сложил хартииката точно в тази книга.
Annie: Тай, намерих нещо! Това без съмнение трябва да е... Да!.. Това определено е писано от майка ми! Заби поглед в хартииката и започна да чете на глас. Малко след това разбра, че това не е нормален текст.Това да не би да е..? Хм, това изглежда като текст за песен.. Майка ми постоянно си съченяваше мелодиики и понякога им измисляше даже текстове. Изглежда това е една от тях! Започна да чете, за да разбере за какво се пее. Annie не знаеше мелодията, тъй като на хартииката беше написан само текст и за това тя го четеше като книга. (Може би това е текст на песен, която Annie има задачата да довърши.)

I know you're broken down by anger and by sadness
You feel I left you in a world that's full of madness
Wish I could talk to you, if only for a minute
Make you understand the reasons why I did it
I wanna tell you that you're all that ever mattered
Want you to know that, for eternity, I'm shattered
I tried so hard just to protect you, but I failed to
And in a prison of abandonment I've jailed you
I never planned that I would leave you there alone
I was sure that I would see you when I made it back home
And all the times I swore that it would be okay
Now I'm nothing but a liar, and you're thrown into the fray
This bedtime story ends with misery ever after
The pages are torn, and there's no final chapter
I didn't have a choice, I did what I had to do
I made a sacrifice, but forced a bigger sacrifice on you
I know you've lived a nightmare
I caused you so much pain
But, baby, please don't do what I did
I don't want (I don't want, I don't want)
You to waste your life in vain

Annie прочете всичко бавно, без да спира. Накрая те остана безмълвна за момент. Отне ѝ цяла минута да си събере мислите, че и да продума нещо. Това е песен.. песен намисана от майка ми.. .. за мен? Написала я преди онзи ужасен ден, но изглежда е очаквала нещо подобно да се случи? Н-не разбирам.. Но как? Погледна още веднъж задълбочено текста. Тя ми се извинява? Извинява ми се, за това, че трябваше всичко да свърши така. Че ме е натоварила с огромно бреме и отговорност и че вероятно животът, който ще изживея ще бъде ... ад ...Текна сълза от окото ѝ и залитна да падне на колене.

by BGDodpul Сря Юли 22, 2020 11:32 pm

Хвана я, като я помилва. Реши да я поуспокои, или поне да се опита. Хей, хей...няма значение ако пред нас е пълно с препядствия, няма значение ако всичко, през което трябва да минем е ад...ще сме заедно. Може...може всичко да започва да изглежда лошо, но всяка приказка за герои има щастлив край! А нашата тепърва започва. За това..не се отчяйвай. - Тай

by Sponsored content

Къщата на семейство Rose

Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose

Re: Къщата на семейство Rose