Провинцията

Annie: Амм, предпочитам да не са истински, хех. Не ми е притрябвало да се бие срещу някой, като него ^^".
Истината беше, че Annie препознаваше баща си в тази мистериозна фигура на червенокос самурай-убиец. Особено когато четеше, че е възможно да е член на TRASH GANG, Annie наистина се притесни, че този човек е баща ѝ Сайба. Тя знае, че той е работил с тях, зареди срещата му с него и ZERO X на остров Cascara. Annie знае, че е прекарала няколко месеца с баща си, тренирайки, но не помни детайлие от това време. Единствено помни уроците на баща си и колко щастлива бе, когато получаваше най-накрая силно желаното внимание на баща си. Именно липсата на това бе причината за инцидента с майка ѝ онази нощ. Но дори и Annie да се притесняваше, че баща ѝ може да е лош човек, тя си спомня всъщност той колко много обича жена си и че би направил всичко за нея. Такъв човек беше Сайба. Annie беше решена, че ще разбере повече за баща си и майка си, каквото и да става в бъдеще. Тя искаше да спре да бъде обърканото момиче и да ознае пълната истина веднъж за винаги.

Annie и Тай пътуваха за Beacon вече почти цял ден. Бяха тръгнали по обяд на 10ти декември, а в момента е следобед на 11ти. "Какво ли правят другите...?" - чудеше се тя. Погледа ѝ се срещна с този на Тай и му се усмихна.
Annie: Почти снигнахме, хехе ^^. Скоро ще се видим с екипажа. Нямам търпение. Уверена съм, че не са скучали. До колкото познавам Mercury, сигурно си е намерил забавление на арената. Nick и Леорио са го последвали, за да могат да премерят сили там. Вероятно Санджи и Шун са ги последвали. А за другите. За другите си нямам идея какво могат да правят, но със сигурност е нещо интересно. Нямам търпение да чуя историите им ^^

...


Annie предчустваше, че нещо ужасно щеше да се случи. И за съжаление, тя беше напълно права. Допреди няколко минути тя се усмихваше и веселеше с Тай, но след като нещата отихната, сякаш нещо ужасно предстоеше да се случи. Annie чувстваше, че някой все едно стиста сърцето ѝ и щеше да го пръсне. Всякаш навлизат в мъгла, изпълнена само с омраза и отчаяние. Нима това е била последната усмивка на Annie? Нима светът, в който живеят, наистина е бил Ад? Дните на приключения и щастие свършиха още, когато двамата герой поеха огромната отговорност на раменете си. Всъщност дали някога са започнали? Дали от самото им раждане, те са били прокълнати светът да зависи от тях? Да се изправят пред цялата тази омраза, завист и отчаяние, които изпълват света. Каква ужасна съдба. Де да можеше всеки човек да променя съдбата си по своя воля. Това би било един красив и мечтан свят...

И както всичко осветн лъчите, беше замръзнало, така от неизвиделица всичко наоколо отново започна да се движи. Звукът се върна. След, което всички наоколо щяха да чуят ужасният звук. Звукът на хиляди експозии, които унищожават домовете на невинни хора. Заедно с това настъпи и силен трус. Земята започна да се тресе толкова силно, че коня загуби баланс и се грумоляса на земята. Каруцарят се стресна и тръгна да бяга в гората, оставяйки Annie и Тай сами срещу това бедствие. Ако бяха подранили със само един час, сега двамата щяха да се намират на мястото, от където дойдоха тези демонски лъчи.

Annie: Първата реакция на Annie, след като се опомни бе да погледне към Тай. Да го хване за ръка. Да почувства поне малко сигурност и защита. Той го погледна в очите. Ясно беше, че и двамата осъзнават, че нещо ужасно се случва и вероятно по-ужасни неща предстоят да се случват. Таааай!! Извика името му и сълзи текнаха от очите ѝ. И в този момент, въздушната вълна от взривовете пристигна и силно и рязко развея назад наметалото и косите на Annie. Едвам пазейки баланс на каруцата, тя стисна още по-здраво ръката на Тай и понече да слезне от каруцата. Тай, насам! И тя не знаеше къде е най-безопастно, но чувстваше, че трябва да направи нещо. Може би ако стои и просто изчака всичко да мине, нещата щяха да се развият по-зле.

Първата реакция на Тай веднага след внезапната промяна в обстановката беше да се огледа за Annie. Дори приоритизираше нейната безопасност преди своята собствена, защото като капитан беше свикнал първо да мисли за екипажа си. Annie! Веднага щом я видя как протяга ръка към него, той направи същото, хващайки се за нея. Тъй като след експлозиите последва масивна ударна вълна, която унищожава всичко по пътя си, Тай и Annie бързо трябваше да скочат от каруцата ако не искаха да бъдат отнесени с нея. Това и стана, като и двамата се сгушиха един в друг и се сгромолясаха на земята, търкалайки се поне 50 метра напред заедно, докато най - накрая не се забиха в дърво. Тай изцяло игнорира болката, като погледна към Annie, в която се беше вкопчил здраво. Добре ли си...?!?! - Тай

Annie: Ах.! Това боли! Успя да се изправи, държайки се за Тай. Със сигурност не е от най-добрите ми дни, но да, ще се справя, мерси за въпроса. Стисна съби и погледна напред, face-вайки съдбата си. Напред тя виждаше само и единствено разруха. Отломки летяха и се замиваха в селските къщи по покрайнините на столицата. Чуваха се писали на мъже, жени и деца в далечината. Гледката стана предимно жълта на цвят. На всякъде горяха пламъци, които поглъщаха целия труд на гражданите. А до жертвите. Можеше само да се гадае, колко хора са загинали. Защо това се случва?!!!! Annie извика с почти цяло гърло. ЗАЩООО?!! С какво са го заслужили хората?!!! С какво сме го заслужили ние... След като се поуспокои тя погледна надолу. Трябваше и морална подкрепа. Сама нямаше да се справи, но поне тя вярваше, че има човек с когот може да се подкрепят винаги и да се справят във всяка ситуация. Това е не кой друг, освен Тай. ...кой...кой е способен да извърши нещо подобно...?

Тш...Погледна първо към грозната гледка напред, след това надолу. Изпълни се с много гняв, като стисна юмрук, който се запали от целия този гняв, но после изгасна. Някой, който очевидно няма сърце...ето кой...но...! Погледна към Annie. Имаме задача! Да намерим този, който е отговорен и да го накараме да си плати...!! - Тай

Annie: Не измина и секунда, след като Тай се изказа, и Annie рязко и решително отговори. СЪГЛАСНА! Рязко погледна напред, през бритона си. Тъгата ѝ беше маскирана от гняв. С теб съм, Тай. Какво винаги. Нека накараме лошите да си платят отново. Стисна юмрук и се приготви за спринт. Планираше да бяга с пълни сили, за да открие злото, което причинява толкова много нещастие и да го елеминира колко се може по-скоро. Всъщност това нещо, което Annie би направила ли е? Животите на хората не са ли приоритет на един герой. Не трябва ли главната ѝ цел е да спаси колко се може повече оцелели и след това да се изправи срещу злодея? Не става ли така по приказките? Очевидно нещо не беше както преди. Annie въобще вярваше ли вече, че може да бъде герой. Или гледаше на себе си като просто един warrior, способен само да се бие. Дали Annie наистина мислише това, което казваше? Това ли бяха нейните намерения? Ако всичко това е вярно, то Annie е напът да извърши огромен грях. Тя неусетно поема по пътя на Wrath. Изпълнена с гняв, който я заслепява, тя постепенно забравя принципите си и мечтите си. Да бягаме, Тай! Така ще стигнем по-бързо! Не бих му дал и секунда повече живот на това нещаство копеле!!! Annie се изтреля и започна да бяха с все сили към сърцевината на столицата.

Да...това трябва да направим...! Тай изпитваше същите чувства като тези на Annie спрямо ситуацията. Колкото и да обича хората като цяло, той не можеше да прости на онези, които убиват цивилни за личните си цели. За това, реши да се отдаде на гнева си. Протегна ръка нагоре, като от насъбралите се облаци, изведнъж тялото му го удари мощна гръмотевица, наелектризирайки тялото му в огромни количества. Тай използва това да се забърза и се изстреля с всичка сила към столицата след Annie. - Тай

За да спогне на темпото на Тай, Annie използваше единственото, което имаше - пламъците си. Вероятно нямаше друг човек на Земята, който да може да възпроизведе повече количество пламъците от Annie Rose. Количеството беше нейната сила. Тя концентрира голяма част от гиганската си енергия в краката си и отприщи "тонове" огньове, които изстрелваха постоянно Annie напред. Може да се каже, че Annie и Тай буквално летяха с невероятна скорост напред към злодейките.

Annie: Заедно, с Тай, тя щеше да стигне до центъра за не повече от 5-10 минути. По пътя си мислише за неща, които още повече я изпълваха с гняв и решителност. Две състояния на духа, които носят допълнителна сила на човека. Кое на този свят, въобще, е способно да оправдае това? Възможно ли е, ако извършителя на това дело е имал мотиви, да съществува оправдание за извършването на този грях? Просто не мога да го проумея!

Тай не спираше да бяга, като светкавиците по тялото му се увеличаваха все повече и повече. През последните няколко месеци, той беше наблегнал над тренировките с електричеството си, за да получи по - голям контрол върху тях. В момента, за да се движи с огромна скорост, Тай трябваше да контролира електрическите сигнали от мозъка си към ставите си, за да може да смогне на темпото, което искаше да създаде. Беше създал невероятен контрол върху тази негова сила, като се движеше хипер бързо . - Тай